Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-16 18.03.2021год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на втори февруари две хиляди и двадесет и първа година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЙОРДАНКА МАЙСКА
2. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 2598 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4063/11.08.2020г. по описа на
РС-Айтос от „Гаранционен фонд” АД, Булстат-*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.Граф Игнатиев № 2, ет.4, съд адрес: гр.Бургас,
ул.Христо Ботев № 40, ет.2, чрез пълномощника адв.Пешка Чернокожева от БАК
против Решение № 118/17.07.2020г. по гр.д. № 651/2019г. на АРС в частта, с която Гаранционен
фонд АД е осъден да заплати на М.А.М. с ЕГН ********** сумата от
5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на ПТП на 09.04.2018 г. в гр. Айтос между управлявания от него мотопед „Хонда“ с рег. № А 56 68 М и
управлявания от Г.В.Н. л.а. „Фолксваген поло“ с рег. № А 05 91 КК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.05.2019
г. до 07.07.2019 г. вкл. в размер на 84, 72
лева и считано от 08.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
съдебни разноски. Твърди се неоснователност на иска. По-конкретно се навежда,
че съдът неправилно е приел, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, като необосновано и неправилно е кредитирал противоречиви
и лишени от конкретика показания на св.Ж. и св.Я. –д. на ищеца, попадаща в
кръга на лицата по чл.172 ГПК. Счита, че са налични доказателства, че ищецът е
управлявал мотопеда без каска в нарушение на задължението по чл.137е ЗДвП, с
което е допринесъл за настъпилите телесни увреди поне с 50%. Изразява
несъгласие със становището на съда относно справедливия размер на
обезщетението, като в тази насока се излагат подробни аргументи. Посочва, че
решението е постановено при несъответствие с изискването за справедливост по
чл.52 ЗЗД, тъй като е приел, че справедливо за случая е обезщетение в размер на
15 000лв., след като е отчел заплатеното от Гаранционен фонд обезщетение
от 10 000лв. за неимуществени вреди, с обжалваното решение съдът
неправилно е присъдил още 5 000лв. за неимуществени вреди. Твърди, че
ищецът не е провел пълно и главно доказване на исковата си претенция за
обезщетение за неимуществени вреди.
Моли, за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на нова, с
което да бъдат отхвърлени като неоснователни исковете за обезщетение за
неимуществени вреди и лихви. Претендират се разноски за двете инстанции. Не са
сторени доказателствени искания.
По делото е постъпила и въззивна
жалба вх.№ 260038/17.08.2020г. от Г.В.Н., конституиран като трето лице
помагач на въззивника ответник Гаранционен фонд АД против Решение №
118/17.07.2020г. по гр.д. № 651/2019г. на АРС. Видно от обстоятелствената част
на въззивната жалба, решението по отношение претенцията за неимуществени вреди
се счита за неправилно. Счита, че АРС неправилно е възприел фактите и
обстоятелствата установени в хода на съдебното следствие и неоснователно е приел, че ищецът е
управлявал мотопеда с каска и тази каска е била тип „шапка“. Счита, че за този
извод неправилно са кредитирани едни свидетелски показания, които са
противоречиви и непълни, а други неоснователно са изключени. В резултат
неправилно е прието, че ищецът не е извършил нарушение на правилата за движение
по пътищата, респ. не е допринесъл за настъпилите вреди. Счита, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД АРС се
е отклонил от постоянната съдебна практика като е налице неправилно приложение
на критериите за справедливост. Посочва, че при изплащане от ГФ на обезщетение
от 10 000лв., е следвало исковата претенция от 10600лв. да бъде изцяло
отхвърлена като прекомерна, неоснователна и недоказана.
Моли атакуваното решение да бъде
отменено, като неправилно и да бъде постановено ново, с което исковете бъдат
изцяло отхвърлени. При евентуалност – да бъде намалено обезщетението за
неимуществени вреди до справедливия по смисъла на закона размер. Няма
доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски за двете инстанции.
Двете въззивни жалби са редовно връчени на въззиваемия М.М., чрез неговия
съдебен адресат и пълномощник адв.А.Ангелов. В законния срок не е депозиран
писмен отговор по постъпилите въззивни жалби.
Въззивните жалби са подадени
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, всяка от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има
правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал.
1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4
ГПК, поради което е процесуално допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.558, ал.5, вр.чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, вр.чл.52 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД.
Следва да се посочи, че пред първостепенния съд е била предявена претенция
за обезщетение претърпени в следствие ПТП за неимуществени в размер на
10 000лв., която е уважена частично за сумата от 5000лв. като за горницата
до претендирания с исковата молба размер е отхвърлена като неоснователна.
Предявена е и претенция за обезщетение на претърпени от ПТП имуществени вреди
от 600лв., която също е уважена частично за сумата от 420лв., като за горницата
до претендираните 600лв. е отхвърлена. В отхвърлителните части решението не е
обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила. Срещу решението, в частта с която
е уважената претенцията за имуществени вреди също не е постъпила въззивна жалба,
поради което и в тази си част съдебният акт е влязъл в сила. С постъпилите
въззивни жалби се оспорва от насрещните страни решението в частта, с която е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди, съобразно гореизложеното.
При извършване на служебна проверка
по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
При извършване на въззивния контрол
за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките,
поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този
състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на
решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с
оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща
към нея. В допълнение следва да се посочи, че не се спори, че на
09.04.2018 г. около 15, 30 часа в гр. Айтос, обл.Бургас, на кръстовище на
ул.Хаджи Димитър и ул.Кирил и Методий е настъпило ПТП с участници – ищеца М.А.М.
като водач на мотопед „Хонда“ с ДКН А 56 68 М и третото лице – помагач на
ответника Г.В.Н. като водач на л.а. „Фолксваген поло“ с ДКН А 05 91 КК, при
която е пострадал водача на мотопеда. Не е спорно и че към датата на настъпване
на описаното ПТП за л.а. „Фолксваген поло“ с ДКН А 05 91 КК няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което претенцията е правилно
насочена към ГФ. За установяване на увредите е представена медицинска
документация, при преглед на която ведно с
преглед на пострадалото лице, експертите по комплексната
съдебна автотехническа и медицинска експертиза са дали заключение, че в
резултат на ПТП ищецът е получил множество травматични увреждания - мозъчно
сътресение 15 точки по скалата на Глазгоу; рана в основата на носа със
многофрагментно счупване костите на носа и фронталния синус; охлузване на дясна
предмишница. Причинените увреди са наложили оперативно лечение на получената
фрактура в областта на носа и фронталния синус в УМБАЛ АД Бургас с болничен
престой за периода от 09.04.2018г. до 12.04.2018г.. Посочено е, че описаните травми
са свързани с болка и страдания и обичайно отзвучават в рамките на 20 - 25 дни.
При прегледа, извършен във връзка с експертизата вещото лице е установено, че
травмите са отзвучали, наличен е белег от рана в основата на носа с остатъчна девиация
на носната пирамида на дясно. Установено е, че гореописаните травми са
настъпили в резултат на допуснатото ПТП. Досежно посоченото от ищеца нарушение
на зрението експертизата посочва, че това оплакване следва да се изключи като
част от уврежданията, настъпили в резултат на ПТП, тъй като е категорично
установено от заключението на вещото лице, че намаленото зрение се дължи на
съпътстващо заболяване на ищеца, диагностицирано като „старческа катаракта“,
което не е свързано с ПТП. Посредством посочената експертиза е установен и механизма
на настъпилото ПТП, който също не е спорен – така ПТП е настъпило в следствие
отнето от лекия автомобил предимство на мотопеда, който се е движел по път с
предимство, докато в кръстовището лекия автомобил е навлязъл от път без
предимство и неспазвайки поставен знак В1, указващ на водача на колата да се увери, че няма преминаващи ПС, които
да пропусне.
Експертизата посочва, че ПТП е било
неизбежно и каквато и маневра да беше предприета от водача на мотопеда, то не е
могло да бъде избегнато. Така изготвената и приета комплексна експертиза въззивният съд кредитира изцяло като компетентно
изготвена, с оглед установяване на претърпените от ищеца уврежданията, настъпили
в резултат на процесното ПТП.
Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху обстоятелството
дали правилно са приложени критериите, уредени в разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД,
тъй като според жалбоподателите първостепенният съд неправилно е възприел и
интерпретирал фактите и обстоятелствата, изяснени в хода на съдебното дирене
относно въпроса дали ищецът е съпричинил настъпването на вредоносния резултат
чрез непоставяне на предпазна каска, поради което размерът на обезщетението да
подлежи на намаляване съразмерно с установеното съпричиняване.
За
изясняване на въпроса дали ищецът, като водач на мотопеда е бил с предпазна
каска към момента на настъпване на ПТП са събрани гласни доказателства. Така от
показанията на св.Ж.-мл.автоконтрольор към РУ на МВР-Айтос се установява, че е
посетил местопроизшествието за 2-3 минути, тъй като ПТП-то е настъпило в самия
град. Свидетеля посочва, че мотопедиста е бил още на земята, но е бил контактен
и е категоричен, като двукратно по време на разпита този свидетел посочва, че
водач на мотопеда е имал каска на главата си. Св.Ялма-д. на ищеца, посочва, че
след като разбрали с майка й, че баща й е пострадал от ПТП, веднага го посетили
в болницата и там видяла, че каската му е на шкафчето до леглото му. Св. Д.
сочи, че е видял удара, но не е видял дали мотопедиста е с каска и допълва, че
ако е имал каска и тя е паднала, не е видял. Видял е, че от носа на мотопедиста
тече кръв, и тогава на главата му нямало каска. Настоящият съдебен състав
напълно споделя изводите на първостепенния съд, че показанията на св.Д. не са
еднозначни и не следва да се тълкуват в желаната от ответниците насока, че
ищецът е бил без каска по време на ПТП. Напротив правилно са кредитирани като безпристрастни и последователни
показанията на св.Ж., който в качеството си на мл.автоконтрольор е посетил
местопроизшествието и е дал пред съда
добросъвестно описание на обстановката, която е възприел лично. Ето защо
правилен е извода на АРС, че не се установява ищецът, като водач на процесния
мотопед, участник в описаното ПТП да не е изпълнил задължението си по чл.137е
от ЗДвП, с което да е съпричинил настъпилия вредоносен резултат. Напротив,
установява се точно обратното ищецът е носил по време на управление на мотопеда
и при удара защитна каска, поради което е неоснователно възражението за
съпричиняване в случая. В тази връзка следва да се посочи, че приносът на пострадалия следва да бъде доказан по
категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване.
Недопустимо е приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията
на пълно главно доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за
съпричиняване поради непоставяне на предпазна каска съпричиняването не се
презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на
съпричиняване на вредоносния резултат. В този смисъл вж.
постановените по чл.290 ГПК Решение
№ 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457 / 2014 г.; решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
98/24.06.2013г. по т. д. № 596/2012г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
151/12.11.2012г. по т. д. № 1140/2011г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010г. на ВКС, ІІ т. о.
Претенцията е правилно частично уважена, като при определяне размера на
присъдените неимуществени вреди, правилно са съобразени преживените от ищеца в
следствие настъпилото ПТП стрес, болки, безпокойство, негативни емоционални
изживявания, уплаха, които с оглед възрастта на ищеца основателно са преценени
като извънредно събитие извън обичайния му начин на живот.
Предвид изложеното и поради това, че правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивните жалби
следва да бъдат оставени без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации
и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни
изводи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3,
вр.ал.8 от ГПК, в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна има право на разноски, но
искане в тази насока в законния срок не е отправено, поради което произнасяне в
тази насока не следва
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118/17.07.2020г. по гр.д. № 651/2019г. по описа на РС-Айтос.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него
на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: