Р Е Ш Е Н И Е
№ 177
гр.Бяла, 12.09.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, II – ри
граждански състав, в открито заседание на втори септември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Бонева
при
участието на секретаря Мариета Йорданова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 139 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
иск е с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно
такова – чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Ищецът ЗАД“БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК000694286, със седалище и адрес на управление: град
София и съдебен адрес ***, представлявано от и. д. Недялко Чандъров и Кристоф
Рат , чрез пълномощника си адв. К.Х., е
предявил против Д.Г.Г., ЕГН********** иск за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 802/ 2017 г. на БРС,
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 348/14.08.2017г.
суми, както следва: сумата от 1137.56лв. главница, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС „Мерцедес Атего“ с
рег.№Р 5020 ВН ,за виновно причинени имуществени вреди на МПС „Пежо 207“ с
рег.№ 8134 РТ при ПТП на 14.12.2016г. в гр.Асеновград,ул.“Шести януари“№36,ведно
със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК-11.08.2017г. до нейното окончателно изплащане, както
и разноските по заповедното и исково производство в общ размер на 1250.00лв.
В исковата молба е
посочено, че на 14.12.2016г.,около 14:45ч. в
гр.Асеновград, по ул.“Шести януари“ № 36, ответникът Д.Г.Г., при
управление на товарен автомобил “Мерцедес Атего” с per.№ Р 5020 ВН, нарушил
правилата за движение по пътищата, не оставил достатъчно странично разстояние и
блъснал паркираното МПС „Пежо 207“ с рег.№ РВ 8134 РТ. След причиняване на
посоченото ПТП, същият напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата. За извършеното нарушение на ЗДвП на ответника бил съставен Протокол за ПТП №
1607704/14.12.201бг. и акт за установяване на административно нарушение.Поддържа
се,че за товарния автомобил “Мерцедес Атего” е рег.№ Р 5020 ВН, с който било
причинено процесното ПТП имало валидно сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност” под формата на застрахователна полица № BG/ 03/ 516002042911,
с период на действие 25.08.2016г. - 24.08.2017г., като въз основа на подадено заявление в ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ била образувана застрахователна преписка № 471016161608171
(реф.№ 52-05000-00513/16). След извършени огледи на увредения лек автомобил,
било установено, че вследствие на настъпилото на 14.12.2016г. пътно -
транспортно произшествие били увредени облицовка предна броня, преден десен
калник, предна дясна врата, задна дясна врата, панел заден десен (калник) пета
врата, рамка врати десни, странично огледало дясно ел., мигач в огледало дясно.
Общият размер на причинените имуществените вреди възлязъл на 1137,56лв., които
на 27.12.2016г. ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ изплатило на собственика,
чрез превод по посочена от него банкова сметка. ***ние за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като се образувало частно гр. дело, предмет на
настоящото производство и се издала
заповед за изпълнение за сумите за главница и лихви, но заповедта била връчена
при хипотезата на чл.47,ал.5 от ГПК , поради което се предявявал настоящият
иск. Претендира постановяване на решение,с което да се признае за установено съществуването на задължението по
заповедта.
В съдебно заседание ищецът
не се явява и не се представлява, като представя писмени становища, с които
поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал писмен отговор, с който е оспорва иска. Не
оспорва факта,че за товарния автомобил, с който е причинено процесното ПТП бил
налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност" под формата на застрахователна полица
№ BG/03/516002042911 с период на действие 25.08.2016 г. - 24.08.2017 г., както
и заплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя. Не се оспорва
също че ответникът е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях с
задължително по закон. Счита,че напусналият местопроизшествието водач, респ.ответника
е възможно да е осъществил поведение, което да се санкционира по ЗАНН като
нарушение по чл. 123. ал. 1. т. 3. б. "в" във вр. чл. 175, ал. 1. т.
5 от ЗДвП, но последното, не било достатъчно, за да породи в полза на застрахователя
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” право на регрес срещу
виновния водач, напуснал местопроизшествието. Твърди,че причинени вреди, по
никакъв начин не са възпрепятствали увредения автомобил да се придвижи на
собствен ход и следователно посещаването на процесното местопроизшествие от
службите за контрол на МВР не е било задължително по закон, поради което и в
полза на ищеца - застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, не се е породило право на регрес срещу ответника, чиято деликтна
отговорност е била обезпечена при него. Предвид изложеното моли да бъде
отхвърлен предявеният от ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ - София, ЕИК ********* срещу Д.Г.Г. иск по чл. 422 от ГПК.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 348/ 14.08.2017г.,
издадена по частно гр. дело № 802/ 2017г. на БРС, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца суми, както следва: сумата от 1137.56 лв. /
хиляда сто тридесет и седем лева и 56 стотинки/ - главница, ведно със законна
лихва за забава върху главницата, считано от 11.08.2017г. до окончателното й
изплащане, сумата в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща разноски по делото за
заплатена д.т. и сумата от 300.00 лв.
(триста лева) - адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена при
хипотезата на чл.47,ал.5 от ГПК , като с разпореждане от 22.12.2017г.
заповедния съд е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си в срока по чл.415 от ГПК. Разпореждането е връчено на ищцовото
дружество на 09.01.2018г., а ИМ е депозирана в съда на 05.02.2018г.
Видно от протокол за
ПТП № 1607704, съставен от служител на РУ- Асеновград и подписан от
участниците, на 14.12.2016г. в 14.45ч. в гр.Асеновград,ул.“6-ти януари“№36, е
настъпило ПТП между товарен автомобил „Мерцедес Атего“, рег. № Р 5020
ВН, собственост на „Голд Аполо“ ООД, управляван от ответника и лек автомобил „Пежо
207“, рег. № РВ 8134 РТ, собственост на П.М.Н., в резултат на което
за последния настъпили имуществени вреди- облицовка предна броня,преден десен
калник,предна дясна врата,задна дясна врата,панел заден десен/калник/ пета
врата,рамка врати десни,странично огледало дясно ел.,мигач в огледало дясно. В
протокола е посочено, че причината за настъпване на инцидента била
неосигуряване от страна на ответника като водач на достатъчно странично
разстояние в следствие на което блъснал
паркиралия там автомобил.Посочено е също,че след ПТП-то участник № 1 напуснал произшествието
и не уведомил съответната служба за контрол на МВР.
На ответника бил съставен АУАН № 2025 от 14.12.2016г
за извършени нарушения, подписан от същия без възражения. В последствие на
водача-ответника е било съставено и
наказателно постановление № 16-0239-002011 от 28.12.2016г. за което
няма данни по делото да му е връчено.
Не е спорно по делото,че
за товарен автомобил „Мерцедес Атего“, рег. №Р 5020 ВН, има сключена
задължителна застраховка „ГО“ с полица № BG/03/516002042911, валидна за
периода 25.08.2016г.-24.08.2017г.
Пред застрахователя е
била образувана преписка по щета с № 411016161608171, въз основа на
подадено искане от 15.12.2016г. за завеждане на претенция от собственика на
увредения лек автомобил. По същата са били представени опис- протокол и доклад по щета,
направени са и снимки на увреденото МПС, като са приложени още свидетелство за
регистрация на автомобила, контролен талон и СУМПС на водача. По случая е било определено застрахователно обезщетение в общ
размер на 1137.56 лева, преведено по банков път по сметка на собственика на
увредения лек автомобил, на 27.12.2016г. До ответника е била изпратена регресна
покана за възстановяване на сумата, като е даден десетдневен срок за доброволно изпълнение,като пратката е
върната като не потърсена, видно от представената обратна разписка.
Прието е заключение на
автотехническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че механизмът на
ПТП е посоченият такъв в протокола за ПТП, описани са материалните щети по
лекия автомобил, които били следствие от настъпилото ПТП, като е определена и
средната им пазарна стойност- 1006 лева.
По делото са събрани
гласни доказателства,показанията на собственика на увреденото МПС,както и
показанията на служителя съставил протокола за ПТП и АУАН. От разпита на св. П.Н. се установява, че на 14.12.2016г.
увреденото МПС е било паркирано на ул.
"Шести януари“№36. Свидетелят се намирал в дома си,когато трети лица му
съобщили за настъпилото ПТП със собствения му автомобил. В последствие
свидетелят установил,че колата му е изместена до средата на пътното платно, като
уведомил КАТ. Дошли двама полицаи ,които издирили водача на камиона и го
върнали на мястото на инцидента,където съставили протокола за ПТП и АУАН.
Свидетелят установява,че
в резултат на съставения протокол за ПТП му били заплатени щетите по увреденият
автомобил от застрахователната компания на автомобила, причинил щетата.
Свидетелят П.Ф.,съставил
протокола за ПТП установява с показанията си ,че е посетил процесното ПТП в
резултат на подаден сигнал,като в последствие установил и кой е вторият
участник в същото.Издирил водача и съставил протокола.Според този свидетел
увреденият автомобил е можел да се придвижва на собствен ход, т.к. нямало щета,
която да не го позволява.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с
установителен иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми,връчена при хипотезата на
чл.47,ал.5 от ГПК, както и че искът по чл. 422 от ГПК е предявен в
законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и
правния интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на
установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, представлява
предявеното чрез заявлението по чл. 410 от ГПК притезание, т. е. съдът е длъжен
да се произнесе съобразно заявения по чл. 410 от ГПК размер, вид и основание
(фактически обстоятелства) на предявеното материално право в заповедното
производство, като искът се счита за подаден от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (арг. чл. 422, ал. 1 от ГПК).
Следователно, с този иск се цели да се установи дали оспореното в заповедното
производство вземане съществува, респ. дали е спорно, като при уважаване на
иска ще влезе в сила заповедта за изпълнение.
Съгласно разпоредбата
на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач.
В тежест на ищеца бе да
установи, че на сочената в ИМ дата е настъпило пътнотранспортно произшествие,
по описания в молбата начин, време и място, с участието на посочените лица, че
в резултат на същото са причинени описаните щети, че е заплатена стойността на
имуществените вреди от ищеца на увредения, както и техния размер, че виновният
водач е напуснал ПТП.
От обсъдените и приетите
по делото доказателства се установява безспорно наличието на всички
предпоставки за основателността на претенцията. Произшествието е причинено при
управление на автомобил в срока на валидност на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Вследствие нарушение на правилата за движение по
пътищата (извършено от ответника) са настъпили имуществени вреди върху
автомобил, собственост на трето лице и са изплатени изцяло, съгласно
приложената опис претенция по щета. След настъпване на ПТП – то ответника–
участник в него е напуснала същото без да уведоми и без да изчака идването на
контролните органи. В тази връзка съдът не възприема възражението на ответника,
направено чрез особения представител, че посещението на местопроизшествието от
органите на КАТ не било задължително, като съображенията на съда са следните:
При настъпване на ПТП водача на МПС, участник в произшествието е длъжен да спре
и да установи какви са последиците от него, като когато нанесените щети са само
имуществени следва да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. Съгласно чл.125, т.7 от ЗДвП службите за контрол на Министерството
на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното
произшествие, когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Предвид, че водача на другия автомобил не е
бил на мястото на инцидента, предизвикан от ответника, то съдът намира, че това
е равнозначно на наличие на разногласие между участниците, тъй като липсва
дадено изрично съгласие на пострадалия и постигане на договорка между страните
относно размера на вредите. Обратното би противоречало на вменените задължения
и отговорности на участници в движението по пътищата, по чиято вина е настъпил
пътен инцидент. Делинквентът не е изпълнил вмененото му от
закона задължение за уведомяване на органите за контрол на МВР за настъпилото
ПТП, когато другия участник не се е намирал на него. В същото време, съдът
приема, че действията му са били умишлени, тъй като е напуснал мястото на
произшествието и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на
проверка от органите за контрол. Лицето доброволно не е съобщило и не се е
явило в полицията, за да съобщи за ПТП-то. Близо четири часа по-късно той е бил
открит от органите на реда и му е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. Тези му действия се установяват и от са ангажирани
гласни доказателствени средства. В подкрепа на горното са съставения АУАН и
издаденото въз основа на него Наказателно постановление. Неоснователни са
доводите на ответника, че посещението е задължително, когато е налице поне едно
моторно превозно средство, което не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му от произшествието вреди. В текста, съдържащ частично
подобно изискване, на разпоредбата на чл. 125 т. 8 от ЗДвП, е уредена различна
хипотеза –когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство
не е в състояние да се придвижи. Що се отнася до административнонаказателната
отговорност на лицето, тя е ирелевантна за гражданската отговорност, която се
предпоставя само от наличието на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а не от
влизането в сила на наказателното постановление. В същия смисъл е съдебната
практика по сходни дела (Решение от 10.07.2018 г. по възз. гр. д. № 45/2018 г.
на Окръжен съд – Ямбол), според която
обстоятелството, че наказателното постановление въз основа на съставения АУАН е
отменено, не води до освобождаване на ответника от регресната отговорност по
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Административно-наказателната отговорност няма
отношение към гражданските правоотношения във връзка с ПТП и възникването на
задължения за репариране на вредите от ПТП. Така с изплащането на
застрахователното обезщетение, ищцовото дружество - застраховател, в рамките на
предоставената му възможност, се е суброгирал в правата на увреденото лице, до
размера на изплатеното обезщетение, съгласно действащата норма на чл.500, ал.1,
т.3 от КЗ. По отношение на размера на дължимото обезщетение е меродавна
стойността на вредите към момента на настъпването им, като видно от
заключението на назначената и неоспорена съдебно автотехническа експертиза те
са на стойност 1006.00 лв. Така исковата претенция до този размер следва да се
уважи, поради липса на доказателства за направено плащане от ответника към
ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по заповедното производство.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските по делото съобразно уважената част от иска.
С оглед приетото ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Съгласно представения списък на
разноските ищеца претендира сумата в размер от 325.00лв. за заповедното
производство и сумата от 925.00 лв. за исковото производство, които следва да
се редуцират от съда съобразно изхода на делото, като по заповедното се
присъдят 287.41лв., а по исковото сумата от 818.02 лв.
Ответникът не е
претендирал заплащане на разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.Г.,
ЕГН**********,*** СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“, ЕИК000694286, със седалище и адрес на управление: град София и съдебен
адрес ***, представлявано от и.д. Н.Ч. и К.Р., за сумата от 1006.00 лв. /хиляда
и шест лева/ - главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС „Мерцедес Атего“ с рег.№ Р 5020 ВН, за
виновно причинени имуществени вреди на МПС „Пежо 207“ с рег.№ РВ 8134 РТ при
ПТП на 14.12.2016г. в гр.Асеновград, ул.“Шести януари“ № 36, ведно със
законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 11.08.2017г. до нейното окончателно изплащане, за
което е издадена Заповед №348/14.08.2017г. по ч.гр.д.№802/2017г. на БРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над този размер до пълния претендиран размер от 1137.56
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.Г.Г.,
ЕГН**********, да ЗАПЛАТИ на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК000694286,
със седалище и адрес на управление: град София, сумата от 818.02лв. /осемстотин
и осемнадесет лева и 02 стотинки/ – разноски по настоящото дело и сумата от 287.41лв.
/двеста осемдесет и седем лева и 41 стотинки/ - разноски по ч.гр.д. № 802/2017г.
по описа на PC – Бяла, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –
Русе в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/