Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело №
2601 по описа за 2018 година, прецени:
Предмет
на разглеждане по делото са следните
обективно съединени искове:
- осъдителен
иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, предявен от Н.И.Ш. срещу „ЗАД Д.Б.ж.и
з.“ АД гр. София за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
100 000 лева, увеличен на 19.12.2019 г. на 170 000 лева (л. 507), за
неимуществени вреди, и 2215 лева имуществени вреди, от телесни увреждания при
ПТП от 17.04.2017 г. причинено от застрахован при ответното дружество водач;
-
осъдителен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, предявен от Н.И.Ш. срещу
В.Н.Н., за заплащане сума от 2000 лв като част от законна лихва върху сума от
100 000 лева, дължима за периода от датата на ПТП 17.04.2017 г. до
01.02.2018 г.;
-
обратен осъдителен иск, предявен по реда на чл. 219 ал. 3 от ГПК от „ЗАД Д.Б.ж.и
з.“ АД гр. София срещу Агенция „п.и.“ към МРРБ гр. София за сума от 26 000
лева, увеличен на 95 000 лева (л. 458), като част от претенция в общ
размер 102 215 лв в случай, че дружеството ищец по обратния иск, бъде
осъдено да заплати обезщетение по първоначалния иск.
Ищецът
по първоначалните искове Н.И.Ш. излага, че на 17.04.2017 г. при
пътнотранспортно произшествие му била причинена телесна повреда, вследствие на
която търпял неимуществени вреди. Водач на автомобила, причинил ПТП, бил
ответникът В.Н.Н.. На 17.04.2017 г. при управление на л.а. „БМВ 330 ХИ“ с рег.
№ *******нарушил правилата за движение по пътищата, като загубил контрол над
лекия автомобил, вследствие на което автомобил напуснат пътното платно и ударил
три лица, едно от които бил ищецът. Вследствие удара ищецът получил следните
травматични увреждания: фрактура хумери декстри, фрактура пелвис, парезис нерви
радиалис декстри, фрактура фибуле декстри, РСОСМ кум плаце ет плави, сцчупване
на горния край на раменната кост. Ищецът твърди, че след случилото се бил
напълно неработоспособен, имал нужда от чужда помощ при самообслужване,
предстоял му дълъг период на възстановяване. Твърдението на ищеца е, че ПТП е
било виновно причинено от водача на л.а. БМВ – ответника В.Н.Н.. За л.а. „БМВ
330 ХИ“ с рег. № *******била сключена застраховка „гражданска отговорност“ с
ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София,
обективирана в застрахователна полица № BG/30/116002980854, валидна от 22.11.2016 г. до
03.10.2017 г.
На
основание изложените обстоятелства, по иска с правно основание чл. 432 от КЗ,
ищецът Н.И.Ш. прави искане до съда да осъди ответника „ЗАД Д.Б.ж.и з.“ АД гр.
София да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени
неимуществени вреди вследствие причиненото на 17.04.2017 г. ПТП, реализирано от
застрахован при ответника по застраховка „ГО“ водач, ведно със законна лихва от
01.02.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и за
имуществени вреди, причинени от същото ПТП, в размер на 2215 лева.
По
иска с правно основание чл. 86 ал. 1 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, Н.И.Ш. прави
искане до съда да осъди ответника В.Н.Н. да му заплати 2000 лева, част от
дължими общо 8000 лева – законна лихва върху претендирано обезщетение от
100 000 лева за периода от 17.04.2017 г. до 01.02.2018 г.
Ответникът „ЗАД Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София в
отговора оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача В.Н.Н. за причиненото ПТП и
причинно-следствената връзка между действията на водача и настъпилото ПТП –
релевира фактическо твърдение за настъпване на ПТП от т.нар. аквапланинг, като
от това извежда довод за случайно деяние. Прави възражение за съпричиняване на
ПТП от виновно поведение на пострадалия, който се намирал на аварийната лента
на пътното платно, вместо на безопасно място и за необезопасяване на предходно
ПТП, и от водача на л.а.“Ауди“ с рег. № *******след
настъпване на ПТП с този автомобил. Оспорва и размера на исковата претенция, с
възражение за прекомерност.
Ответникът
по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД В.Н.Н. оспорва иска с твърдение за
недоказаност на причиняването на деликта. Оспорва изложения в исковата молба
механизъм на ПТП и релевира твърдение за виновно причиняване на вредите от
ищеца Н.И.Ш.. Оспорва твърдението за настъпване на неимуществени вреди, както и
техния размер.
Ищецът
по обратния иск „ЗАД Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София твърди, че произлязлото на
17.04.2017 г. на АМ Хемус ПТП е причинено от попадане на автомобила, управляван
от водача В.Н.Н. в локва и изгубване контрол на водача върху автомобила
вследствие т.нар. аквапланинг. Според ищеца, причината за това била липса на
качествена и достатъчна грижа за пътната настилка на АМ „Хемус“ на мястото на
инцидента. Носител на задължението за поддържане на пътя бил ответникът по
обратния иск Агенция „п.и.“ гр. София. За да предяви при условията на
евентуалност обратния си иск, ищецът „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.ж.и
з.“ АД гр. София се основава на договора за застраховка „гражданска
отговорност“, сключен с водача на л.а.БМВ 330 ХИ с рег. № *******, и на
предявения главен иск от пострадалия при ПТП Н.И.Ш..
На
основание изложените обстоятелства, ищецът
по обратния иск прави искане при условията на евентуалност, в случай че бъзе
осъден да заплати застрахователно обезщетение, съдът да осъди ответника по
обратния иск Агенция „п.и.“ гр. София да му заплати сума от 95 000 лева като
част от претендирана сума от 102 215 лева, както и лихвите и разноските,
които ищецът по обратния иск би бил осъден от ищеца по главния иск.
Ответникът
по обратния иск Агенция „п.и.“ гр. София в отговора си прави възражения за
липса на основание за възникване на отговорност за вреди, с твърдение за
виновно причиняване на ПТП от водача на л.а. БМВ В.Н.Н.; възражение срещу
твърдението за задължение на ответника да поддържа пътя и за причинната връзка
между действия/бездействия на ответника и изпълнението на това задължение.
Съдът
е приел с доклада по делото (коригиран в съдебно заседание на 24.10.2019 г.) за
безспорно установени и ненуждаещи се от доказване настъпилото ПТП на 17.04.2017
г. на автомагистрала „Хемус“ на платното Варна-София километър 20+300 с участие
на л.а. „БМВ 330 ХИ“ с рег. № *******, управляван от водача ответник В.Н.Н. и
наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното
дружество, сключена с водача на л.а.БМВ 330 ХИ с рег. № *******.
Механизмът
на ПТП се установява от показанията на свидетелите Н. И.С., частично от
обясненията на ищеца Ш.и ответника Н., приложените към делото материали от
досъдебното производство – протокол за оглед на ПТП, и от
съдебно-автотехническата експертиза по настоящото дело. Установява се, че на
17.04.2017 г. ответникът В.Н.Н. управлявал на л.а. БМВ 330 ХИ с рег. № *******по
АМ „Хемус“ в посока към гр. София, като се движел в лявата лента за движение на
платното за гр. София (обяснения л. 511, САТЕ скица 1 л. 494). В района на
километър 20+30 в землището на с. Потоп водачът изгубил контрол върху
управляваното от него МПС, при което автомобилът навлязъл в аварийната лента за
движение и банкета. На това място, в аварийната лента за движение бил спрял
л.а. „Ситроен“ с рег. № *****, а на аварийната лента се намирали ищецът Н.И.Ш.
и лицата Й.Х.А. и И.Х.Д.. При преминаването си през аварийната лента за
движение л.а. БМВ ударил ищеца и другите две лица, след което преминал през
банкета отдясно на пътното платно, пътната канавка и преустановил движението си
встрани от пътя.
Приетата
от съда фактическа обстановка частично се различава от изложеното в
съдебно-автотехническата експертиза по делото. Вещото лице дава отговор на
задача 8 (4.8 САТЕ стр. 14, л. 487), че по делото няма данни за л.а. „Аауди“ с
рег. №*****. Отговорът е на въпрос дали има данни за престой на л.а. „Ауди“ в
аварийната лента за движение. В действителност, от огледния протокол и
показанията на свидетеля Й. се установява, че преди ПТП, довело до уврежданията
на ищеца, на същия пътен участък е произлязло ПТП със самокатастрофирал л.а.
„Пежо“ с рег. № *****, намерен при огледа в канавката от дясната страна на
пътя. Това обстоятелство не е в пряка причинна връзка с механизма на ПТП, видно
от заключението на експертизата и гласните доказателства, но следва да бъде
отбелязано, с оглед изричното позоваване на ответника във възраженията срещу
иска.
Спорният
въпрос от фактическа страна е за причината за загуба на контрол върху л.а. БМВ
от водача - ответника В.Н.Н. и дали това се дължи на т.нар. аквапланинг,
възникнал при навлизане на автомобила в локва на пътя. В обясненията си по реда
на чл. 176 от ГПК ответникът Н. твърди, че при движението управляваният от него
автомобил е навлязъл в локва в лявата лента за движение, което причинило загуба
на управлението и отклонение на автомобила вдясно. Наличието на „локви по пътя“
се установява от показанията на свидетеля Н.С., който е полицейски служител,
посетил първоначалното и последващото ПТП. Доказателства за наличието на
неравности по пътната настилка - „коловози“, в които имало вода, се съдържат в
показанията на свидетеля Н.Н.. Наличието на „локва“ на платното е отбелязано и
в констативния протокол, съставен от полицейския служител, за настъпилото ПТП. Установява
се от писмото от НИМХ (л. 442), че по време на произшествието времето е било
дъждовно, като за периода от 16.04.2017 г. до 8:30 ч. на 17.04.2017 г.
сумарното количество валеж в района било 12-14 литра на кв. метър. От тези
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна, че на пътния участък, където се е движел управляваният от
ответника автомобил, е имало неравности на платното за движение, запълнени с
вода. По делото няма доказателства за друга причина за внезапното отклонение на
управлявания от ответника автомобил вдясно. Поради това съдът приеме за
установено от фактическа страна, че по време на движение загубата на контрол на
ответника Н. върху управлявания от него автомобил, последвана от отклонение на
автомобила вдясно, е настъпила при преминаване на автомобила през покрит с вода
участък от пътното платно.
Въпреки
това съдът намира, че приетото за установено обстоятелство не изключва вината
на ответника като водач на л.а. БМВ за настъпилото произшествие. Ответникът е
бил задължен, съгласно чл. 20 ал. 2 от ЗДвП при избора на скоростта на движение
да се съобразява с атмосферните условия и състоянието на пътя. Негово е било и
задължението, съгласно чл. 20 ал. 1 от ЗДвП да контролира непрекъснато
управлявания от него автомобил. Установената от вещото лице скорост на
автомобила от 106 км/ч очевидно не е била съобразена с атмосферните условия –
валеж, и състоянието на пътния участък – неравна, мокра и частично покрита с
вода пътна настилка. Поради това съдът приема, че увреждането на ищеца Ш. е
противоправно и виновно причинено от ответника Н. при управление на л.а. „БМВ 330
ХИ“ с рег. № *******.
Травматичните
увреждания, причинени на ищеца, се установяват от приложената по делото
медицинска документация и съдебно-медицинската експертиза. Вследствие ПТП
ищецът Ш. е получил счупване на дясна раменна кост с разместване на
фрагментите; счупване на дясната седалищна кост и долно рамо на срамната кост вдясно;
пареза на десния лъчев нерв; счупване на малкия пищял на дясната подбедрица;
счупване на шийката на лъчевата кост на дясната предмишница; разкъсно-контузни
рани на дясното седалище и на лявото бедро. Част от травматичните увреждания –
счупването на дясната раменна кост, наложили оперативно лечение (СМЕ отговор на
въпрос 4 л. 504). Счупванията са причинили трайни затруднения на движението на
дясната ръка и десния крак на ищеца. Според заключението на вещото лице
(отговор на въпроси 6,7 и 8) при ищеца не е настъпило пълно възстановяване и не
се очаквало да настъпи за в бъдеще. Вещото лице е констатирало неправилно
зарастване на седалищната кост, незарастване на главичката на малкия пищял и костен
фрагмент от нея с раздалечаване по дължина, частично затруднение на движенията
на дясната ръка, болка в долните крайници при ходене на 100-150 м.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните изводи на съда:
По предявения от Н.И.Ш. срещу „ЗАД Д.Б.ж.и
з.“ АД главен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Настъпилото
ПТП и причинените с него травматични увреждания на ищеца имат характер на
застрахователно събитие по смисъла на по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4
от КЗ и са основание за пораждане на задължение на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. За да се произнесе по
основателността на иска в частта му за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, съдът следва да прецени характера и тежестта на телесните
увреждания и последиците за физическото и емоционално-психичното състояние на
ищеца.
Установено
е по делото, че вследствие ПТП ищецът Ш. е получил различни по своята тежест и
интензивност травматични увреждания, наложили болнично лечение, при част от
които не е настъпило и няма да настъпи пълно възстановяване. Безспорно
уврежданията са му причинили значителни болки, страдания, продължителни
затруднения на движенията и дискомфорт. От показанията на свидетеля С.Й. (л.
512) се установява, че състоянието на ищеца не му позволявало да се движи
първите няколко месеца, което наложило помощ и грижа от близките му. Впоследствие
в продължение на месеци ползвал патерици при движение. Травматичните увреждания
безспорно се отразили на емоционалното и психично състояние на ищеца. Според
показанията на св. Й., ищецът се чувствал отчаян, плачел, странял от колегите
си, променил се. Тези последици за ищеца дават основание на съда да приеме, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 70 000
лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му за
неимуществените вреди е основателен до този размер.
Искът
в частта му за неимуществени вреди е неоснователен над сумата от 70 000
лева до пълния предявен размер от 170 000 лева (след увеличението). От
заключението на вещото лице се установява, че като цяло движенията на дясната
ръка и крайниците са почти възстановени. Уврежданията не са попречили на ищеца
да се върне на работа, което се установява от показанията на свидетеля Й.. Това
означава, че трудоспособността на ищеца е била възстановена. Не се установяват
други емоционални или психични увреждания извън душевния и емоционален
дискомфорт непосредствено след ПТП и при лечението. Поради това, определяне на
обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер би противоречило на
справедливостта.
Върху
сумата от 70 000 лева ответникът следва да заплати законна лихва от дата 01.02.2018
г. – датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ.
Искът
с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му за имуществени вреди е
частично основателен до сумата от 2078,32 лева. В този размер са безспорно
установените с представени платежни документи разходи за лечението на ищеца. Част
от платежните документи – фискални бонове от ЕТ „Л.Ч.“ (л. 24 на гърба, л. 25,
л. 26 на гърба) нямат вписан предмет, поради което съдът не може да ги приеме
като удостоверяващи разходи за лечение.Поради това, над сумата от 2078,32 лева
до предявения размер от 2215 лева искът в частта му за имуществените вреди
следва да се отхвърли. Върху уважената част от иска не следва да се присъжда
законна лихва, тъй като не е поискана такава.
По
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД на Н.И.Ш. срещу В.Н.Н. за заплащане на
законна лихва за периода от 17.04.2017 г. до 01.02.2018 г.
Ищецът
претендира заплащане от ответника Н. на законна лихва върху поисканото
обезщетение за немуществени вреди. Задължението на деликвента за заплащане на
законна лихва върху определеното обезщетение за непозволено увреждане произтича
от изпадането му в забава от датата на увреждането, съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, която в случая е 17.04.2017 г. При сключен договор за застраховка
„гражданска отговорност“, задължението за заплащане на лихва за забава от
застрахованото лице се поема от застрахователя от датата на уведомяването му от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430
ал. 1 т. 2 от КЗ, към който препраща чл. 429 ал. 3 от КЗ. Ответникът Н. като
застраховано лице е уведомил застрахователя на 12.05.2017 г. (том І л. 207).
Поради това, ответникът Н. дължи заплащане на законна лихва върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди от 70 000 лева за периода от 17.04.2017
г. до 11.05.2017 г. След този период законната лихва се дължи от
застрахователя, съгласно чл. 429 ал. 3 от КЗ, предвид неговото надлежно
уведомяване от застрахования на 12.05.2017 г. Законната лихва върху сумата от
70 000 лева за този период е 505,56 лева (www.calculator.bg). Следва предявеният от Н.И.Ш. срещу В.Н.Н.
иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД да бъде уважен в този размер. В
останалата част до пълния предявен размер от 2000 лева искът следва да се
отхвърли.
По предявения от „ЗАД Д.Б.ж.и з.“ АД
срещу Агенция „п.и.“ обратен иск.
Съгласно
чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно. Съдът приема, че произшествието е настъпило поради виновно нарушение
на правилата за движение от страна на ответника В.Н.Н., но част от механизма на
ПТП е загубата на устойчивост при движението на л.а. „БМВ 330 ХИ“ с рег. № *******,
причинена от покрити с вода неравности по платното за движение. Съгласно чл. 29
и чл. 30 от Закона за пътищата и чл. 48 т. 1 от ППЗП, поддържането на
републиканските пътища, част от които са автомагистралите, е задължение на
Агенция „п.и.“. Част от поддържането на пътищата е отстраняването на деформации
по пътната настилка – вълни, коловози и други неравности, съгласно чл. 10 ал. 3
т. 10 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на
пътищата. Допускането на неравност по платното за движение на автомагистрала
„Хемус“ в участъка, където е настъпило ПТП, без тя да бъде своевременно
отстранена, е нарушение от страна на ответника по обратния иск Агенция „п.и.“ на
задължението му да поддържа републиканските пътища, съгласно чл. 29 от Закона
за пътищата и чл. 48 т. 1 от ППЗП. Това нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП, наред с действията на ответника Н. като водач на МПС, тъй като
е довело до събиране на вода на неравния пътен участък и с това е причинило
загубата на устойчивост на автомобила. Поради това, виновният водач и Агенция „п.и.“
като задължено лице да поддържа пътя, на който е произлязло ПТП, са солидарно
отговорни за причинените вреди. Тъй като отговорността на водача на МПС е обект
на застраховане със застраховката „гражданска отговорност“, при причинено
увреждане, имащо характер на застрахователно събитие застрахователят е
задължено лице за заплащане на обезщетение, съгласно чл. 394 от КЗ, наред със
застрахования. Ако вредите са били причинени, освен от застрахования, и от
друго лице, застрахователят е солидарно отговорен с него, по силата на
солидарната отговорност на застрахования деликвент. Тъй като не следва друго от
отношенията между застрахователя и другия солидарно задължен деликвент Агенция
„п.и., на основание чл. 127 ал. 1 от ЗЗД заплатеното на пострадалия обезщетение
следва да се понесе от тях поравно. Съдът е приел за основателен иска с правно
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ срещу ответника „ЗАД Д.Б.ж.и з.“ АД в частта му
за неимуществени вреди до размер 70 000 лева, а в частта за имуществени
вреди до размер на 2078,32 лева или общо 72 078,32 лева, следва тези суми
да се понесат поравно от този ответник и неговия солидарен съдлъжник ответника
по обратния иск Агенция „п.и.“. Предявеният при условията на евентуалност
обратен иск е основателен до размер 36 039,16 лева. В останалата част, до
размера от 72 078,32 лева, в който е уважен главният иск, обратният иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Разноските по делото.
Ищецът
Н.И.Ш. е освободен от държавна такса и разноски (том І л. 39). Представен е
договор за правна помощ с отбелязване, че същата е безплатна, съгласно чл. 38
ал. 1 т. 2 от ЗА. Следва ответникът по главния иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ „ЗАД Д.Б.ж.и
з.“ АД да заплати на адвокат С.Ч. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер
на 1347,44 лева според уважената част от иска, а ответникът В.Н.Н. да заплати
на адвокат С.Ч. сума от 9,50 лева според уважената част на предявения срещу
този ответник иск и съотношението между неговия размер и този на иска по чл.
432 от КЗ.
Следва
ответникът ЗАД Д.Б.ж.и з.“ АД да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 2883,13 лева и разноски в размер на 126 лева, според уважената част
от иска. Ответникът В.Н.Н. следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 20,22 лева според уважената част от иска.
Ищецът
Н.И.Ш. следва да заплати на ответника ЗАД Д.Б.ж.и з.“ АД разноски в размер на
2818,80 лева, според отхвърлената част от иска.
Ответникът
по обратния иск Агенция „п.и.“ следва да заплати на ищеца по обратния иск ЗАД Д.Б.ж.и
з.“ АД част от разноските, които ищецът е осъден да заплати по главния иск, в
размер на 673,73 лева адвокатско възнаграждение, 1441,57 лева държавна такса и
63 лева разноски на съда, или общо разноски в размер на .
В
полза на ответника по обратния иск съдът определя юрисконсултско възнаграждение
в размер на 450 лева, от което ищецът по обратния иск следва да заплати 225
лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш
И:
Осъжда „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***
да заплати на Н.И.Ш. ЕГН **********адрес: *** сумата от 70 000 (седемдесет
хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие травматични
увреждания, настъпили при ПТП на 17.04.2017 г. на АМ „Хемус“ платно за движение
към гр. София километър 20+300, виновно причинено от В.Н.Н., ведно със
законната лихва от 01.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 2078,32 лева обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение.
Отхвърля предявения от Н.И.Ш. срещу
ЗАД „Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София иск с правно оснтование чл. 432 ал. 1 от КЗ в
частта му за неимуществени вреди над сумата от 70 000 лева до предявения
размер от 170 000 лева, и в частта му за имуществени вреди над сумата от 2078,32
лева до предявения размер от 2215 лева.
Осъжда В.Н.Н. ЕГН **********, адрес:
*** да заплати на Н.И.Ш. сумата от 505,56 лева (петстотин и пет лева и петдесет
и шест стотинки) законна лихва върху сумата от 70 000 лева за периода от
17.04.2017 г. до 11.05.2017 г., като отхвърля иска с правно основание чл. 86
ал. 1 от КЗ в останалата част за периода от 12.05.2017 г. до 01.02.2018 г. и за
сумата над 505
,56 лева до предявения
размер от 2000 лева.
Осъжда Агенция „п.и.“ гр. София,
седалище и адрес на управление:*** да заплати на ЗАД „Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София
сумата от 36 039,16 лева по предявен пи условията на евентуалност обратен
иск, представляващ една втора от сумата, която ЗАД „Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София е
осъден да заплати по иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху сумата от 35 000 лева от 01.02.2018 г. до окончателното изплащане,
като отхвърля предявения обратен иск в частта му над сумата от 36 039,16
лева до размера от 72 078,32 лева.
Осъжда ЗАД „Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София
да заплати на адвокат С.Ч. възнаграждение в размер на 1347,44 лева според
уважената част от иска, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 2883,13
лева и разноски в размер на 126 лева.
Осъжда
В.Н.Н. да заплати на адвокат С.Ч. възнаграждение в размер на 9,50 лева според
уважената част на предявения срещу него иск, а по сметка на СГС държавна такса
в размер на 22,15 лева.
Осъжда
Н.И.Ш. да заплати на ЗАД „Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София разноски в размер на 2818,80
лева, според отхвърлената част от иска.
Осъжда
Агенция „п.и.“ гр. София да заплати на ЗАД „Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София сумата от
2178,30 лева разноски по уважената част на главния иск, според уважената част
на обратния иск.
Осъжда
ЗАД „Д.Б.ж.и з.“ АД гр. София да заплати на Агенция „п.и.“ гр. София
юрисконсултско възнаграждедие в размер на 225 лева според отхвърлената част на
обратиня иск.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: