Р Е Ш Е Н И Е
№ ....4........
17.01.2019г. гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд наказателна колегия
На
седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Мариана Г.
Членове: 1.Светлин Стефанов
2.Румяна
Райкова
Секретар:Станислава
Стойчева
Прокурор:
Румен Рачев
Сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Светлин Стефанов ВНОХД № 420 по описа за 2018г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 48/24.10.2018г.по НОХД № 2864 по описа за 2017 г. Шуменският районен съд :
-признал подсъдимата Ж.Ж.Д.
ЕГН **********, за виновна в това, че в периода от 14.05.2014 год. до началото
на месец април 2015 год. в с.Ветринци, общ. Велико Търново, при условията на
продължавано престъпление съставила неистински официални документи –
Удостоверение обр. УП-3, с изх. № 8 /14.05.2014 год.,
/с машинно напечатан текст/,
Удостоверение обр. УП-3, с изх. № 8
/14.05.2014 год., /с ръчно изписан текст/ и Удостоверение обр.
УП-2 с изх. № 016/19.01.2015 год., в частта на подписите, поставени срещу „изготвил“,
„главен счетоводител“ и „ръководител“, с цел да бъдат използвани, поради което и на основание чл.308, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2,
б.“б“ от НК я осъдил на „пробация” чрез прилагане на
следните пробационни мерки: задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 1 /една/ години с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 1 /една/ година;
-признал подсъдимия Д.К.С. ЕГН **********, за
невиновен в това, че в периода от 11.03.2015год. до началото на месец април
2015 год. в гр.Шумен пред ТД на НОИ гр.Шумен при условията на продължавано
престъпление съзнателно се ползвал от неистински официални документи –
Удостоверение обр. УП-3, с изх. №8 /14.05.2014 год.,
/с машинно напечатан текст/,
Удостоверение обр. УП-3, с изх. №8/14.05.2014
год., /с ръчно изписан текст/ и Удостоверение обр.
УП-2 с изх. №016/19.01.2015 год., като
от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради
което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.316 от НК, във вр. с чл.308, ал.1
от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК;
-признал подсъдимия Д.К.С. ЕГН **********, за
невиновен в това, че на 11.03.2015 год. в гр.Шумен пред ТД на НОИ гр.Шумен
съзнателно се ползвал от официален
документ с невярно съдържание – трудова книжка, серия Б, с бланков № 004831 от
13.10.1992 год., в която било удостоверено, че Д.К.С. е бил в трудови
правоотношения с ЕТ „Рилски бор 31-Ж.Ж.“ за времето от 13.10.1992 год. до
10.03.1994 год., като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.316 от НК, във вр. с чл.311, ал.1 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил
подсъдимата Ж.Ж.Д. ЕГН********** да заплати в полза
на държавата направените по делото разноски в размер на 339.15 лева /триста
тридесет и девет лева и петнадесет стотинки/ и 5 лева /пет лева/ такса за
издаване на изпълнителен лист, като сумата от 239.25 лева следва да бъде
заплатена по сметка на ОД на МВР Шумен, а останалата сума от 104.90 лева по
сметка на ШРС.
Постановил останалата част от
разноските на основание разпоредбата на чл.189, ал.4 от НПК да останат за
сметка на държавата.
На
основание чл.112, ал.4 от НПК постановил веществените доказателства по делото –
оригинал на Удостоверение обр. УП-3, с
изх.№8/14.05.2014 год., /с ръкописен текст/, оригинал на Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год. /с машинно напечатан
текст/ и оригинал на Удостоверение обр. УП-2 с
изх.№016/19.01.2015 год., приложени към пенсионното досие на лицето Д.К.С. да
бъдат оставени по делото.
Срещу постановеният съдебен акт са депозирани
протест от РП – Шумен и от адв.А.А.
от ШАК, в качеството й на защитник на подсъдимата Ж.Ж.Д..
С протеста представителят на прокуратурата
изразява становище за неправилност на присъдата в частта, с която първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия Диян С.. За
да обоснове основателността на протеста си прокурора излага довод, че съдът,
неправилно кредитирайки показанията на св. Р. и обясненията на подсъдимите,
които според него не кореспондират с останалите доказателства по делото е извел
фактическа обстановка, различна от тази в обвинителния акт. Излага довод и за
непълнота в мотивите към присъдата, сочейки липса на коментар на писмо Столична
община и за установяване местонахождението на счетоводна фирма в гр.София,
която изготвила документите, предмет на настоящото дело, съдът неправилно е
кредитирал обясненията на подс.С. и св.Р.. Прокурора в
протеста си „не приема“ обясненията на подсъдимия С. относно името на фирмата в
която е ходил в гр.София, за да получи документите, удостоверяващи трудовия му
стаж и „указва“, че следва да я посочи, при условие, че това било в негов
интерес. Счита, че съдът пренебрегнал и писмено доказателство, което не
кореспондирало с показанията на св.Р.. Излага и становище, че съдът не може да
направи извод за реалност на трудовоправни отношения
между подс.С. и фирмата на подс.Д.
само въз основа на техните обяснения и показанията на св. Ф.. Подробно излага
доводи в подкрепа на изложеното. Предлага присъдата на ШРС в частта относно подс. С. да бъде
отменена и постановена нова, с която да бъде признат за виновен в извършването
на престъпленията за които е предаден на съд.
С жалбата на защитата се изразява
становище за неправилност на обжалвания съдебен акт. Излагат се доводи, че при
неправилен анализ на доказателствата по
делото районният съд е извел и
неправилни правни изводи. Счита, че в конкретния случай действията на подс.Д. не могат да бъдат квалифицирани като престъпление
по чл.308 от НК, тъй като тя не е съставила неистински документ, а е заявила
факти и обстоятелства, на които е била свидетел. Излага се довод и за действия
от страна подсъдимата, без да има представителна власт за тях, поради което и
не е осъществила престъплението за което е предадена на съд. Моли присъдата в
частта, с която подс.Д. е била призната за виновна да
бъде отменена и постановена нова, с която да бъде призната за невиновна.
В
съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура поддържа
протеста. Намира го за достатъчно обстоятелствен и обоснован, а изложените
доводи за основателни. Моли да бъде уважен.
Подсъдимата
Д., редовно пР.на се явява лично и с адв. А.А. ***, редовно упълномощена от досъдебното производство.
Защитата поддържа изложеното в жалбата. Счита присъдата на ШРС за неправилна и
незаконосъобразна. Сочи, че подзащитната й не е
извършила престъпление по чл.308 от НК, а по делото не са събрани доказателства
тя да е предала вид на процесните документи, че са
съставени от други лица. Моли подс. Д. да бъде
оправдана.
Подсъдимата
Д. изразява съгласие с изложеното от защитника й и моли да бъде оправдана.
Подсъдимият
С., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
И. К.Т. ***, редовно упълномощен. Защитника намира присъдата за правилна и
законосъобразна, а протеста на ШРП за голословен и неподкрепен с никакви
доказателства. Счита, че изводите на районният съд са правилни и обосновани.
Моли присъдата да бъде потвърдена.
Протестът
и жалбата са процесуално допустими, а разгледани по същество неоснователни.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните изложени в протеста и пред настоящия състав в съдебно заседание и извърши
служебно цялостна проверка на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, установи следното:
Районният
съд е установил следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Ж. Ж.Д. развивала търговска дейност, като с
Решение № 644 от 06.02.1991 год., постановено по ф.д. №644/1990 год. на
Шуменски окръжен съд била регистрирана Еднолична фирма с наименование „Рилски
бор-31“, със седалище: гр.Шумен, *****. Фирмата се представлявала от
подсъдимата, като към 06.02.1991 год. същата била с фамилното име Я.. На
18.04.1994 год. била извършена регистрация на фирмата в РУ „Социално
осигуряване“, като подсъдимата декларирала, че е започнала да упражнява дейност
от 28.11.1992 год. На 18.04.1994 год.
била извършена финансова ревизия на фирмата за периода 01.01.1993
год. – 31.03.1994 год., като били направени констатации, че за посочения период
не са внасяни никакви осигурителни вноски, както за наети лица /като такива не
са били констатирани/, така също и за самоосигуряващото
се лице Ж. Я.. Осигурителни вноски са
били внасяни за самоосигуряващото се лице Я. едва
след приключване на ревизията и след 19.04.1994 год.
С Решение на ШОС, въз основа на депозирано
от подсъдимата заявление на 26.11.1999 год. била вписана промяна в Търговския
регистър, като наименованието на
представляваната от същата фирма било променено от ЕФ „Рилски бор-31“ на
ЕТ „Ж.Ж.-Рилски бор-31“. На 30.12.1999 год. отново
въз основа на депозирано заявление от страна на подсъдимата с Решение №1/02.02.2000 год. на Софийски градски съд била вписана промяна в
седалището и адреса на управление на фирмата, като седалището било преместено в
гр.София, община Надежда, ул.“Чайка“ №9.
С последващо Решение от
10.04.2000 год. на Софийски градски съд било вписано прехвърляне на
предприятието на ЕТ „Ж.Ж.-Рилски бор-31“, като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения на „Боляр
Комерс“ ЕООД, като едноличния търговец с наименование ЕТ „Ж.Ж.-Рилски
бор-31“ бил заличен в търговския регистър.
В периода 13.10.11992 год. – 10.03.1994
год. подсъдимият Д.К.С. работил като
спедитор във фирмата на подсъдимата. Задълженията му се изразявали в това, че
същият с помощта на лек автомобил –„ВАЗ“, червен на цвят, собственост на
неговия баща, разнасял платове и други стоки до различни градове, получавал от
съответните търговци съответните парични средства за тези стоки, след което ги
отчитал отново на подсъдимата. Понякога подсъдимата също пътувала с него.
След прекратяване на трудовите си
правоотношения с посочената по-горе фирма С. започнал работа в ОД на МВР –
гр.Шумен, където работил до 23.12.2014 год.
По повод подготовка на изискуемите
документи във връзка с отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст С.
поискал от подсъдимата Ж.Д. да му издаде необходимите удостоверения в този
смисъл. Тъй като последната не
разполагала с нужната информация обяснила на С., че следва да отиде в гр.София
и да поиска издаването на тези документи от Счетоводната фирма, която я е
обслужвала и която, според нейни данни се намирала на адрес: гр.София,
пл.“Славейков“ №11, ет.2. При пристигането си на посочения адрес подсъдимият
обяснил на портиера на сградата кой е и за какво е там, при което след
телефонен разговор между портиера и служители в счетоводната фирма, на портала
слязла служителка, която предала на С. плик с попълнени документи. Тъй като
служителките в този счетоводен офис не разполагали с печат на търговеца, след
изготвяне на документа Удостоверение обр. УП-3, с
изх.№8/14.05.2014 год., /с машинно напечатан текст/ С. го занесъл на
подсъдимата, която се подписала, като положила подписи срещу изготвил, главен
счетоводител и ръководител и поставила печат на ЕТ „Ж.Ж.-Рилски
бор 31“. В изготвеното удостоверение било посочено, че С. е работил във фирмата
в периода от 01.04.1990 год. до 13.10.1992 год. Така попълненият документ бил
предаден от С. ***, където била последната му месторабота и където следвало да
обработят документите му за пенсиониране. Същите му били изготвени след няколко
месеца, при което С. ги занесъл в ТП на НОИ, гр.Шумен, като ги приложил към
подадено от него Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. След разглеждане на документите свидетелката М.П.Б.установила, че
трудовия стаж на подсъдимия С. в ЕТ „Ж.Ж.-Рилски бор
31“ съвпада с трудовия му стаж в ДП „Кабиюк“ и че е
налице дублиране на периода. В тази връзка поискала да му бъдат издадени нови
документи от ЕТ „Ж.Ж.-Рилски бор 31“, в които
коректно да бъде отразен действително положения от него трудов стаж. В проведен
телефонен разговор с подсъдимата свидетелката Б. й обяснила, в какво се
изразява проблемът и поискала да бъдат издадени нови УП-3 и УП-2. В тази връзка
подсъдимият С. отново отишъл в посочения по-горе счетоводен офис в гр.София и
поискал да му бъдат издадени нови документи с коректно посочен период на
трудовия стаж. Тъй като служителите в посочения офис първоначално отказали да
му издадат нови документи, между С. и намиращите се наоколо служители възникнал
конфликт, при което подсъдимият се държал доста грубо. В проведен телефонен
разговор подсъдимата Д. помолила свидетелката И.С.Р., която била нейна стара
позната и която също работела в тази сграда и чула възникналия скандал, да му
съдейства за издаване на необходимите документи. Р. завела подсъдимия в
счетоводния офис, в който му били изготвени поисканите от него документи,
удостоверяващи положения от него трудов стаж във фирмата на подсъдимата. По
същия начин тези документи били занесени от подсъдимия на Д., която отново ги
подписала, като положила подписи срещу изготвил, главен счетоводител и
ръководител и отново поставила печат на ЕТ „Ж.Ж.-Рилски
бор 31“.
При последващата
проверка, извършена в ТП на НОИ, гр.Шумен било констатирано, че към датата на
издаване на документите – 14.05.2014 год. посочената за издател фирма ЕТ „Ж.Ж.-Рилски бор 31“ е била прекратена в Търговския
регистър и не е съществувала в правния
мир, което станало причина на подсъдимия да бъде отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Също така било констатирано, че в
представената трудова книжка на подсъдимия серия Б, с бланков №004831 от
13.10.1992 год. е посочено, че същата е издадена през 1992 год., а образецът на
същата бил навлязъл в употреба едва през 1993 год.
Изложената фактическа обстановка, съдът приел за установена въз основа
на обясненията на подсъдимите Д.С. и Ж.Д., дадени в хода на съдебното
производство, в които дали конкретни обяснения на фактите, предмет на
обвинението, на показанията на
свидетелите М. Б., А.П., М.К., А. Г., И. Р., А. Ф., И. С., Н.Д., на прочетените
на основание разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК, във вр.
с чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на свидетелите А.П. и И. С., от
изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза
№8/2016 и допълнителна съдебно-графическа експертиза №32/2017 год., които дават
заключение, че почеркът, с който са положени подписите срещу „главен
счетоводител“ и „ръководител“ в Удостоверение №8/14.05.2014 год. принадлежи на
лицето Ж.Ж.Д., почеркът, с който са изписани
ръкописните текстове в Удостоверение №8/14.05.2014 год., ксерокопие на Заповед
№18/10.03.1994 год. /с изключение на ръкописния текст, положен срещу графа
„Заповедта – Ж.Ж.Д./, ксерокопие на трудов договор №9/13.10.1992 год. и Удостоверение
№016/19.01.2015 год. не принадлежи на Ж.Ж.Д.,
почеркът, с който е изписан ръкописния текст, положен срещу графа Заповедта-Ж.Ж.Д.
в ксерокопие на Заповед №18/10.03.1994 год. принадлежи на Ж.Ж.Д.,
почеркът, с който са изписани ръкописните текстове в Удостоверение
№8/14.05.2014 год., ксерокопие на Заповед №18/10.03.1994 год. /с изключение на
ръкописния текст, положен срещу графа Заповедта-Ж.Ж.Д./, ксерокопие на
трудов договор №9/13.10.1992 год. и
Удостоверение №016/19.01.2015 год. не принадлежи на Д.К.С., почеркът, с който
са положени подписите срещу „Ж.Ж.Д.“,
„гл.счетоводител“ и „ръководител ТРЗ“ в ксерокопие на Заповед №18/10.03.1994 год. принадлежи на Ж.Ж.Д., почеркът, с който са положени подписите срещу
„гл.счетоводител“ и „ръководител ТРЗ“ в ксерокопие на трудов договор
№9/13.10.1992 год. принадлежи на Ж.Ж.Д., почеркът, с
който са положени подписите срещу „работник“, „подписа на работника:“ и „подпис
на работника“ в ксерокопие на трудов договор №9/13.10.1992 год. принадлежи на Д.К.С.,
почеркът, с който са положени подписите срещу „гл.счетоводител“ и „ръководител
ТРЗ“ в Удостоверение №016/19.01.2015 год. принадлежи на Ж.Ж.Д.,
почеркът, с който е положен подписа над „подпис“ на стр.5 на ксерокопие на
трудова книжка серия Б, №004831 на Д.К.С., издадена на 13.10.1992 год.
принадлежи на Ж.Ж.Д., почеркът, с който е положен подписа над „подпис на притежателя“
на стр.1 на ксерокопие на трудова книжка серия Б, №004831 на Д.К.С., издадена
на 13.10.1992 год. принадлежи на Д.К.С., че качеството на ксерокопието не
позволява извършването на сравнително графическо изследване на останалите
подписи, положени в ксерокопие на Трудова книжка серия Б, №004831 на Д.К.С.,
издадена на 13.10.1992 год. и че почеркът, с който са положени подписите срещу
графи „изготвил“, „гл.счетоводител“ и „ръководител“ в Удостоверение
№8/14.05.2014 год. принадлежи на Ж.Ж.Д., от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото,
както и от предявените на страните на основание разпоредбата на чл.284 от НПК
веществени доказателства по делото.
Така
установената фактическа обстановка се приема изцяло от настоящият съдебен
състав. Същата е следствие на вярна преценка на доказателствения
материал. Детайлно и аналитично ШРС е обсъдил доказателствата по делото. Въз
основа на това, районният съд е направил своите правни изводи, които настоящата
инстанция намира за правилни и законосъобразни, поради което се солидализира с изведената фактическа обстановка.При
правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал и до правилни и
обосновани правни изводи.
По отношение на доводите изложени в
протеста:
Излага се довод, че районният съд
неправилно е кредитирал показанията на св. Р. и обясненията на подсъдимите и
извел фактическа обстановка, различна от тази в обвинителния акт. Доводът е
неоснователен. Видно е, че при преценка на събраните в хода на производството
гласни доказателства с необходимата прецизност районният съд е анализирал всяка
една от групите свидетелски показания, подробно е изложил в мотивите си защо кредитира
част от тях, а друга игнорирал, като неотносими.
Видно е и, че съдът е кредитирал не само обясненията на подсъдимите и св. Р.. В
тази група са и показанията на свидетелите М. Б., А.П., М.К., А. Г. и А. Ф..
Правилно е достигнал до извода, че същите са последователни, обективни,
непротиворечиви и кореспондират, както помежду си, така и с останалия събран по
делото доказателствен материал. Не без значение е
факта, че показанията на тези свидетели са в синхрон с обясненията на
подсъдимите, поради което настоящата инстанция намира, че правилно районният
съд ги е групирал, кредитирал ги и след
обстоен анализ е извел фактическа обстановка, която настоящия състав приема за
правилна.
Като друг довод в протеста си прокурора
заявява, че „не приема“ обясненията на подсъдимия С. относно името на фирмата в
която е ходил в гр.София, за да получи документите, удостоверяващи трудовия му
стаж и „указва“, че следва да я посочи, при условие, че това било в негов
интерес. Така изложеното има характера на изявление поради което настоящата инстанция
не го приема като довод и няма да го коментира.
Друг изложен от представителя на
прокуратурата довод е, че съдът пренебрегнал и писмено доказателство, което не
кореспондирало с показанията на св.Р. и по конкретно писмо на столична община –
район „Средец“ /л.64 от ДП/. В същото общинската администрация уведомява, че
след направена справка в регистъра на населението е установено, че не
съществува адрес гр.София, пл.“Славейков“ № 11. Доводът е неоснователен. Видно
от самото писмо е, че проверка е правена единствено в регистъра на населението.
В хода на съдебното следствие е представена разпечатка от Търговския регистър,
от което е видно, че „Хлое“ ЕООД е със седалище и
адрес на управление именно пл.“Славейков“ № 11, ет.2. Идентична е информацията
за адреса изпратена и от управителя на самото търговско дружество. От
горепосочените писма може да се направи извод, че се касае за административна
сграда, в която са разположени множество офиси. В този смисъл са и показанията
на св.Р..
Излага се и довод, че съдът не може да направи
извод за реалност на трудовоправни отношения между подс.С. и фирмата на подс.Д. само
въз основа на техните обяснения и показанията на св. Ф.. Настоящата инстанция
намира, че изводът на първоинстанционният съд по този
въпрос е правилен. Изведен е въз основа на задълбочен и обективен анализ на
всички доказателства по делото. Друг подход би бил едностранчив и в
противоречие със наличната доказателствената маса.
По отношение на доводите на защитата на
подс. Д.:
От защитата се излага довод, че действията
на подс.Д. не могат да бъдат квалифицирани като
престъпление по чл.308 от НК, тъй като тя не е съставила неистински документ, а
е заявила факти и обстоятелства, на които е била свидетел, още повече, без да
има представителна власт за тях. Доводът
е неоснователен. Налице е неправилна според настоящата инстанция интерпретация
на теоретичната и материална законова база касателно
неистинските официални документи. Правилно районният съд е посочил в мотивите,
че за съставомерността на деянието по чл.308, ал.1 от НК е необходимо наличие на документна подправка в една от двете й форми –
съставяне на неистински документ или преправяне съдържанието на официален
истински документ, като съдържанието на документа включва както самото
изявление, така и всички останали необходими елементи – подпис, дата и др. В
разглеждания случай от материалите по делото и по-конкретно от заключенията на изготвените
в хода на досъдебното производство съдебно-графически експертизи безспорно е
установено, че почеркът, с който е изписан текста в инкриминираните документи
не принадлежи на подсъдимата, но почеркът, с който са положени подписите срещу
„издател“, „гл.счетоводител“ и „ръководител“ и
в трите документа принадлежи на подс. Д.. Ето
защо и отчитайки, че съм този момент последната не е изпълнявала нито една от
посочените три длъжности в ЕТ „Ж.Ж.-Рилски бор-31“,
от чието име са били издадени документите, а и предвид факта, че този търговец
изобщо не е съществувал в правния мир към датата, посочена като дата на издаване
на всеки един от документите правилно ШРС е стигнал до извода, че полагайки
подписите и печата на несъществуващ търговец, подсъдимата е осъществила от
обективна страна състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.308,
ал.1 от НК по отношение на всеки един от документите.
Настоящата
инстанция намира, че събраните и обсъдени доказателства са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и от същите може да се обоснове единствено възможния
извод, а именно:
- че подсъдимата Д. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.308, ал.1 от НК, във вр. с чл.26,
ал.1 от НК;
- че
подсъдимия С. не е осъществил състава на престъпления по чл.316 от НК, във вр. с чл.308, ал.1 от НК, във вр.
с чл.26, ал.1 от НК и по чл.316 от НК, във вр. с
чл.311, ал.1 от НК.
По отношение на наложеното на
подсъдимата Д. наказание :
Въззивният
съд намира, че правилно са преценени всички обстоятелства имащи значение и при
определяне вида и размера на наказанието на подс.Д..
Отчетени като смекчаващи вината обстоятелства са липсата на данни за други
противообществени прояви и висящи производства спрямо нея, напредналата възраст
на подсъдимата – 65 години,
обстоятелството, влошеното здравословно състояние.
Правилна е преценката и за висока
степен на обществена опасност на деянието и невисока на подсъдимата. Съставила е
официален документ, полагайки подпис и печат от името на търговец, за който е знаела,
че няма право да представлява и че същият не съществува в правния мир.
Законосъобразно първоистанционният
съд е определил наказанието съобразно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“
от НК при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Въззивната инстанция намира наложеното наказание за
съответно и справедливо на извършеното от подс.Д.
престъпление. Същото в пълна степен би постигнало целите визирани в чл.36 от НК
и подходящо да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите
и добрите нрави, както по отношение на подсъдимата, така и по отношение на
другите членове на обществото.
Във въззивното производство
не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа
обстановка. Не се констатираха нарушения на материалния закон,
необоснованост или явна несправедливост на наложеното на подс.Д. наказание,
поради което въззивният съд намира, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Ето защо и на основание чл.338, във вр. чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 48 от 24.10.2018г. по НОХД № 2864 по
описа за 2017г. на Шуменският районен
съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на
страните.
Председател: Членове: 1.
2.