Решение по дело №2841/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 651
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Яна Василева Николова Димитрова
Дело: 20221110202841
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 651
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110202841 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Ф. И. Ф., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-026398/21.12.2021г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е са наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Подадена е жалба лично от лицето, в която е посочено, че не е съгласен с
обжалвания акт, в частност с изложената в него фактическа обстановка.
Твърди, че на процесната дата и час е управлявал автомобила, спазвайки
всички правила за движение, а другият участник в ПТП е търсил конфликт с
него. Посочва, че не той, а поведението на другият участник е причина за
реализираното ПТП. Иска от съда да отмени обжалвания акт.
В съдебното заседание, редовно призован жалбоподателят Ф. И. Ф., се
1
явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и иска от
съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 11.11.2021г. жалбоподателят Ф. И. Ф. управлявал собствения си лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Приус“ с рег. № СТ9406РР по бул.
„Европа“. След разклона за гр. Банкя, същият бил застигнат от лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Скала“ с рег. № СВ2815СХ, управляван от М. И. М..
Последният започнал да присветва с фарове, за да принуди жалбоподателя да
му направи път. Последното не се случило веднага и след като водачът на лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Приус“ с рег. № СТ9406РР се прибрал в
дясната лента за движение, между двамата възникнали пререкания. Известно
време автомобилите се движели успоредно един на друг, а водачът на лек
автомобил „Шкода“ показвал нецензурни знаци на жалбоподателя.
Малко по-късно, докато водачът на лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Приус“ с рег. № СТ9406РР се движел по път 638 от бул. Европа към ул.
Майски сняг, същият бил застигнат от лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Скала“ с рег. № СВ2815СХ, управляван от М. И. М., който го изпреварил в
завой и под връзката на главен път Е80 ударил спирачки. Преминавайки в
друга пътна лента, св. М. не се убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него и извършил маневрата
без да съобрази положение, посока и скорост на движение на лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Приус“ с рег. № СТ9406РР. В резултат от това било
реализирано ПТП. Водачите спрели, а жалбоподателят Ф. И. Ф. се обадил на
тел. 112 и уведомил органите на реда.
На място пристигнали св. Р. С. и колегата му Павел Добренов. Двамата
провели разговори с двамата водачи на място и огледали двата автомобила –
участници в произшествието. От събраната информация, направили извод
(потвърден и от св. С. при разпита му в съдебно заседание) установили, че Ф.
И. Ф. е управлявал лек автомобил марка „Тойота“, модел „Приус“ с рег. №
СТ9406РР по път 638 с посока от бул. Европа към ул. Майски сняг, и под
2
връзката на главен път Е80 поради недостатъчно разстояние реализирал ПТП
в рязко спиращия пред него лек автомобил марка „Шкода“, модел „Скала“ с
рег. № СВ2815СХ, управляван от М. И. М..
Св. С. съставил АУАН серия GA № 429348/11.11.2021г. на
жалбоподателя Ф. И. Ф. като квалифицирал констатираното нарушение по чл.
23, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението и е връчен на жалбоподателя лично, на същата
дата. В графа възражения в отбелязано, че нарушителят няма такива, но
същият ги е изложил ръкописно, непосредствено срещу подписа си. Отделно,
такива жалбоподателят депозирал и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 21.12.2021г било издадено наказателно
постановление (НП) № 21-4332-026398/21.12.2021г. от началник на сектор в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което при идентично описание на
нарушението, на жалбоподателя на жалбоподателя на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е са
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетелите Р. С. и М. М., протокол за ПТП №
1824051/11.11.2021г., приложения по делото снимков и видео-материал,
приобщен чрез изготвената и приета (неоспорена) видео-техническа
експертиза, сведение, декларации от двамата водачи, възражение, справка –
картон за водача Ф. И. Ф., заповед № 8121К-13318/23.10.2019г., заповед №
81213-515/14.05.2018г.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка не е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото.
Показанията на свид. С. съдът кредитира като логични и информативни
дотолкова, доколкото същият не е възприел обстоятелствата непосредствено
преди възникване на ПТП, а единствено само резултатът от същото и е
съставил процесния АУАН. Компетентността му следва по силата на заповед
3
№ 8121з-515/14.05.2018 г. От същата заповед и от заповед №
8121к13318/28.10.2019 г. е изводима и компетентността на наказващия орган
по издаване на НП.
Изложеното от свид. М. М. – участник е ПТП, съдът възприема
дотолкова, доколкото потвърждават наличието на предхождащ ПТП
конфликт между водачите на двете превозни средства – мястото и времето на
същият. Изложеното от него е относимо към изясняването на предмета на
доказване, като съдът кредитира показанията му относно пристигането на
полицейския екип на местопроизшествието, установените на място
обстоятелства и съставените документи. По отношение на изложеното от него
във връзка с механизма на ПТП съдът отчете неговата заинтересованост при
излагане на фактите с оглед съществуващия конфликт и фактът, че
установената посредством останалите събрани по делото доказателства сочат
на извършено от него нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДВП.
Времето и мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие
и участниците в него се установяват безпротиворечиво на базата на всички
събрани по делото доказателства. Доказателствената съвкупност е
еднопосочна и по отношение фактическите положения, свързани с
обстоятелствата, предхождащи и възникнали непосредствено след ПТП,
последвалото подаване на сигнал на тел. 112 от жалбоподателя.
Наред със свидетелските показания, съдът се доверява и на приобщените
по делото писмени доказателства, които в своята съвкупност допринасят за
правилното изясняване на фактическата обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
4
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП вменява на водачите на пътни
превозни средства задължението да се движат на такова разстояние от
движещото се пред тях друго превозно средство, че да могат да избегнат
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Възприетата от
съда фактическа обстановка обаче не попада в описаната хипотеза, доколкото
жалбоподателят се е движел по пътното платно като пред него не е имало
друго превозно средство. Напротив, водачът с лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Скала“ с рег. № СВ2815СХ, се е движел зад него, предприел е маневра
изпреварване, и преминавайки отново в лентата си за движение, не се убедил,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него и извършил маневрата без да съобрази положение, посока и скорост
на движение на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Приус“ с рег. №
СТ9406РР. Изложеното сочи на извършено от последния нарушение.
С оглед посоченото, описаното нарушение е несъставомерно от
обективна страна, а доводите в обратна насока са неоснователни.
При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски. Такива
не са поискани обаче, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-
026398/21.12.2021г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на Ф. И. Ф., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е са
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6