Р Е Ш Е Н И Е
№ 261203 / 8.12.2021г.
гр. Перник, 08.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдия
К. Костадинова гр.д. № 1342 по описа
на съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Л.М., срещу К.Ц.П., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 577.54 лева
– главница по фактура № **********/04.10.2017 г. за периода от 05.07.2017 г. до
02.10.2017 г., начислена за имот – **** на основание извършена проверка от
служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, обективирана в констативен
протокол № 3020480/02.10.2017 г. и сумата от 170.27 лева – обезщетение за
забава за периода от 24.10.2017 г. до 26.10.2020 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ по ч.гр.д. № 5910/2020 г. по описа на Пернишкия РС до окончателното
плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на чл. 98а от Закона за енергетиката и приети от държавен
орган (КЕВР) общи условия /приети с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР
и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР/, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването
на потребителя към електроснабдителната мрежа и откриването на партида с клиентски
номер. В тази връзка не се налагало сключване на нарочен договор с потребителя.
В качеството
си на потребители на електроенергия клиентите били задължени да заплащат
стойността на същата в предвидения в закона и ОУ срок.
В тази
връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с
обстоятелството, че дължи погасяване на формираното към „ЧЕЗ Електро България“
АД парично задължение за изразходвано количество електроенергия. За ползването на
услугите на посочения адрес била създадена отделна партида – клиентски №
300101616206 в счетоводните регистри на доставчика с титуляр –ответникът.
На следващо
място се посочва, че в съответствие с чл. 13, ал. 2, чл. 22, ал. 1 и ал. 2 вр.
с чл. 58, ал. 1 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните
мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на 02.10.2017 г. служители на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД извършили проверка на процесния адрес: ****. В
момента на проверката бил съставен констативен протокол № 3020480/02.10.2017 г.
в присъствието на независими свидетели, поради отсъствието на потребителя. При
проверката присъствал и орган на МВР на основание чл. 48, ал. 2 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР /А.К.
от 2-ро РУ Перник/, който също подписал протокола. Уточнява се, че за
електоснабдения обект не била извършвана проверка по чл. 44 от ПИКЕЕ за период
от 90 дни преди 02.10.2017 г., доколкото при ежемесечното отчитане не се
изпращал специализиран екип за проверка на измервателното устройство.
Поддържа се,
че при така извършената проверка на 02.10.2017
г. било установено неправомерно присъединяване на процесния апартамент
на ответницата към електро преносната мрежа / нарушени пломби на ел. таблото/.
Липсвал електромер, а получаваното количество ел. енергия не било отчитано.
Въз основа
на констативния протокол от 02.10.2017
г. и в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б” вр. с чл. 48, ал. 1 от
ПИКЕЕ била преизчислена сметката за доставена, но незаплатена електрическа
енергия в имота на ответника за периода от 05.07.2017 г. до 02.10.2017 г. /90
дни/ и било изготвено предложение за корекция на сметка от 04.10.2017 г.
Ответникът
бил уведомен за извършената проверка като му било изпратено писмо уведомление с
приложен към него констативният протокол. Ответницата обаче така и не била
открита на адреса въпреки че била многократно и надлежно търсена в това число
чрез лицензиран пощенски оператор.
В тази
връзка се уточнява, че с фактура № 3020480/02.10.2017 г. на ответника била
начислена сумата от 577.54 лева, която не била платена. С тези аргументи се
иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Представени
са писмени доказателства – общи условия, протоколи, фактура, писма и обратни разписки.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е
постъпил писмен отговор. По ч.гр.д. № 5910/2020 г. на Пернишкия РС не е
подадено възражение.
В хода на
делото са представени: писмо от Община Перник, ведно с приложени към него –
заповед № 1192/06.08.2004 г. за настаняване, договор за наем от 09.08.2004 г.,
протокол-опис, заповед № 1233/04.09.2020 г. за прекратяване на настаняването и
заповед № 1446/12.10.2020 г. за изземване на имот общинска собственост, както и
три броя уведомления.
В съдебно
заседание, проведено на 27.09.2021 г.,
ответницата К.Ц.П., редовно призована, се явява лично и с адв. Н.Б.. Не оспорва размера
на претендираните суми, нито процедурата по корекция. Твърди и че действително
е обитавала процесното жилище. Посочва обаче че същото е общинско жилище,
където е била настанена, като уточнява, че го е напуснала преди процесния
период, в който е извършена корекцията.
В съдебно
заседание, проведено на 15.11.2021 г., процесуалният представител на ищеца
излага доводи за уважаване на исковете.
Поддържа, че от представените по делото документи от Община Перник се
установявало, че ответницата е била настанена в процесното жилище през
процесния период. Обръща внимание, че настаняването й е прекратено чак през
2020 г. т.е. след периода, който обхваща корекцията по ПИКЕЕ.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника излага доводи за отхвърляне
на исковете като неоснователни. Посочва, че от ангажираните от ищцовото
дружество доказателства се установявало, че собственик на имота е Община
Перник, а не ответницата. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
отхвърлени. Евентуално се прави възражение за погасяване по давност на исковите
претенции.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260406/05.11.2020
г. по ч.гр.д. № 5910/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено копие от общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, както и копие от общите условия за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД вкл.
публикувани в централен и местен ежедневник, като няма спор, че същите са
действащи към процесния период.
От представени по делото констативен протокол №
3020480/02.10.2017 г., предложение за корекция на сметка и уведомителни писма
се установява, че досежно процесния имот е проведена процедура по ПИКЕЕ, тъй
като било установено неправомерно присъединяване на процесния апартамент към електро
преносната мрежа / нарушени пломби на ел. таблото/. Липсвал електромер, а
получаваното количество ел. енергия не било отчитано. В тази връзка била
преизчислена сметката за доставена, но незаплатена електрическа енергия в имота
на ответника за периода от 05.07.2017 г. до 02.10.2017 г. Съгласно фактура №
**********/04.10.2017 г. на ответницата била начислена сумата от 577.54 лева
като фактурата е относно жилище ****
. Независимо от това, видно от констативния протокол,
проверката е извършена без присъствието на клиента. Уведомителните писма също
са останали непотърсени.
На следващо място от заповед № 1192/06.08.2004 г. за
настаняване, договор за наем от 09.08.2004 г. и протокол-опис се установява, че
К.Ц.П. е била настанена в общинско жилище с адрес ****. Впоследствие е
прекратено настаняването на същото лице със заповед № 1233/04.09.2020 г. за
прекратяване на настаняването, но като адрес на имота е посочено ****От
изискана по делото справка от Национална база данни „Население” се установява,
че ответница К.Ц.П., с ЕГН: ********** *** от 15.02.2021 г., като предходната й
адресна регистрация /видно от аналогична справка по ч.гр.д. № 5910/2020 г. на
Пернишкия РС/ е била ****
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 98а,
ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за
установяване вземането на ищеца към ответника за доставена електрическа
енергия, преизчислена по реда на ПИКЕЕ за посочения по-горе имот, за което е
издадена заповед № 260406/05.11.2020 г. по ч.гр.д. № 5910/2020 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
/преди измененията от ДВ бр. 100, от 20.12.2019 г./. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на електрическа енергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на електрическа енергия съответно и нейната
стойност. Ищецът следва да докаже и законосъобразно провеждане на процедурата
по ПИКЕЕ. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с
доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи
доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в
процеса. В тази връзка и на ищеца изрично е указано, че не сочи
доказателства ответницата да е собственик респ. ползвател на
електро енергия в процесния имот през процесния период.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на електрическа
енергия на клиентите от крайния снабдител, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството. В това отношение, облигационната връзка
между крайния снабдител и клиента на електроенергия възниква по силата на
закона, от момента на възникване качеството потребител на електроенергия. Последното
е определено в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на на ищеца „ЧЕЗ Електро
България“ АД, като съгласно тази разпоредба
потребител на електроенергия е всеки собственик респективно ползвател на имот, присъединен
към електроснабдителната мрежа съгласно действащото законодателство, който
ползва електрическа енегрия за домакинството си. Съгласно ал. 3, чл. 4 от ОУ
правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди
може да бъдат упражнявани и от друго лице, при условие, че собственикът или титулярът на вещно правно на ползване
върху имота е представил изрично писмено
съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус, с нотариална заверка на
подписите, това лице да бъде потребител на електрическа енергия. ОУ на
ищеца в тази хипотеза предвиждат солидарна отговорност между
собственика/титуляра на вещното право на ползване и третото лице. Следователно отношенията между потребителя и
електроснабдителното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на електрическа енергия,
като не е необходимо да се сключва индивидуален
писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 4, ал. 2, тълкувана във връзка с ал. 3 от цитираните ОУ на
ищеца е видно, че потребител на електрическа енергия е лицето, което получава
такава и я използва за собствени нужди в домакинството си като ползва
електроснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право на
ползване върху имота. Съгласно общите условия на ищеца дори
собственикът/титулярът на вещно право на ползване върху имота да е прехвърлил
качеството си потребител на друго лице, то двамата носят солидарна отговорност
за задълженията пред крайния снабдител.
В
конкретния случай от представените по делото документи от Община Перник, не се
установява ответникът по настоящото производство К.Ц.П., с ЕГН: ********** да има
каквото и да било отношение към собствеността или ползването /по силата на
вещно право на ползване/ на процесния имот. В тази връзка налице са данни, че
имотът е собственост на Община Перник като представлява жилище общинска
собственост. Не са наведени твърдения, нито са представени доказателства
ответникът по делото да има качеството ползвател на процесния имот на
вещноправно основание.
Въпреки това
съдът отбелязва, че действително са наведени твърдения ответникът по делото да е
имал качеството ползвател на процесния имот на облигационно основание през
процесния период. Тези твърдения обаче не се доказват с категоричност,
доколкото видно от заповедите за настаняване, респективно прекратяване на
настаняването ответницата е настанена в имот – апартамент № 114, а процесният имот, за който се твърди да е извършена
процедура по ПИКЕЕ и който е посочен в исковата молба представлява апартамент № 116 на същия адрес. Дори да се
приеме, че се касае за грешка в заповедите, то липсват данни да е изпълнена
процедурата по чл. 4, ал. 3 от ОУ на дружеството – а именно последното да е
уведомено от собственика и наемателя, че в имота е настанено друго лице. Не са
представени доказателства и липсват твърдения, между ответницата и
електроснабдителното дружество да е сключен нарочен договор за доставка на
електроенергия. Не са представени и други документи /заявление за откриване на
партида и др/, от които съдът да може да достигне до извод, че е наличен такъв
договор, макар да не е представен. Липсват документи с нотариално
удостоверяване на подписите съгласно чл. 4, ал. 3 от ОУ. На последно място
следва да се отбележи и че корекционният протокол не е подписан за клиент, като
уведомителните писма също не са получени от ответницата.
В този
смисъл и единствената връзка на ответника с процесния имот, установена по
делото, е обстоятелството, че партида с клиентски номер 300101616206 в
счетоводството на ищеца се води с титуляр К.Ц.П., което обаче не е достатъчно
доказателство, за да обоснове извод, че ответникът следва да отговаря за
вземанията на дружеството за потребена електроенергия в същия.
По
тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства
не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответника досежно
доставка на електрическа енергия за процесния имот, то и предявеният иск за
главница следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то
за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена. В тази връзка и
не налага обсъждане в детайли на процедурата за корекция по ПИКЕЕ.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите доводи на
ответната страна. В тази връзка не се
налага и обсъждане на възражението за давност, което освен това е наведено
извън срока за отговор на исковата молба.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни.
По разноските в производството по
ч.гр.д. № 5910/2020 г. по описа на РС Перник:
Предвид
изхода на делото искането за разноски на ищеца заявител е неоснователно.
Ответницата
не представя доказателства за извършени разноски в това производство.
По разноските в производството по
ч.гр.д. № 1342/2021 г. по описа на РС Перник:
Предвид
изхода на делото искането за разноски на ищеца е неоснователно.
Ответницата
претендира разноски в размер на 300 лева – адвокатски хонорар. Последните са
действително извършени, видно от договор за правна защита и съдействие същите са
действително извършени, поради което и следва да бъдат присъдени изцяло.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: ********* и седалище
и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 159,
бл. Бенч Марк, Бизнес център, срещу К.Ц.П., с ЕГН: ********** и с адрес ***
установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 577.54 лева
– главница по фактура № **********/04.10.2017 г. за периода от 05.07.2017 г. до
02.10.2017 г., начислена за имот – **** на основание извършена проверка от
служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, обективирана в констативен
протокол № 3020480/02.10.2017 г. и сумата от 170.27 лева – обезщетение за
забава за периода от 24.10.2017 г. до 26.10.2020 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 04.11.2020 г. – датата на подаване на заявлението
за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 5910/2020 г. по описа на Пернишкия РС до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5910/2020 г. по
описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК:
********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на К.Ц.П., с ЕГН: ********** сумата от 300 лева адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 5910 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА