Решение по дело №21044/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261666
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20195330121044
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  261666

14.12.2020  година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ       

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 21044 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са претенции с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС.

Предявена е претенция с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС от Н.М.С. срещу М.Й.Д..

Ищцата твърди, че с ответника притежават по 1/2 ид.ч. от лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № ****. Единствено ответникът ползвал автомобила, поради което му била връчена покана за предоставяне на ползването на 07.12.2018г. Ответникът не предоставил възможност ищцата да упражнява правата си, поради което иска присъждането на обезщетение в размер на 432 лева за периода от 07.12.2018г. до 19.12.20219г., ведно със законната лихва и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.

С определение от о.с.з. размерът на иска е увеличен на 756 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното удостоверение на сключен граждански брак на 27.05.2017г. и договорът за покупко-продажба на МПС от 03.08.2017г. се установява, че страните са придобили в режим на СИО лек автомобил Мазда, модел 3, с рама ****. Автомобилът е бил регистриран с рег. № ****. След прекратяването на брака с решение от 21.12.2018г., в сила от същата дата, между страните е възникнала обикновена съсобственост при равни права, съгласно чл. 28 СК. Ответникът не оспорва, че след прекратяването на брака автомобилът е останал в негово държане, като в последното съдебно заседание твърди, че е не е възпрепятствал ползването и не било оправдано плащането толкова висок наем.

С нотариална покана ищцата е поискала от ответника ползването на автомобила или плащането на обезщетение. Поканата е връчена лично на ответника 07.12.2018г.

Годно да породи последиците на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко писмено изявление на съсобственик към съсобственик, съдържащо искане за лично ползване или за заплащане на обезщетение за лишаването от това. За да се освободи от отговорност, съсобственикът следва да предложи ползване на вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. В този смисъл Решение № 119 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3204/2008 г., II г. о., ГК.

Съгласно разясненията, дадени ТР № 7/2012г. от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За иска по  чл. 31, ал. 2 ЗС основанието за възникването на  отговорността не е ползването от препятстващия съсобственик, а препятстването на ползването от неползващия съсобственик.- Решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2014 г., IV г. о. Предвид така дадените разяснение следва да се приеме, че настоящата хипотеза изпълва фактическия състав на нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС.

Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи в съответствие със средното месечно наемно възнаграждение. За процесния период същото е в размер на 780.39 лева за 1/2 ид.ч. Ищцата претендира 756 лева, поради което искът е основателен и следва да бъде уважен. Обезщетение следва да се присъди и за времето от 07.12.2018г. до 21.12.2018г. когато имуществото е било в режим на СИО, защото не се установява да е предоставена възможност за ползване, а съгласно чл. 24, ал. 1 СК, съпрузите имат равни права върху общото имущество.  

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени и направените разноски в производството в размер на 500 лева за д.т., САТЕ и адв. възн.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА М.Й.Д., ЕГН **********, да заплати на Н.М.С., ЕГН **********, сумата от 756.00 лева, представляваща дължимото обезщетение за ползите, от които е била лишена ищцата поради невъзможността да ползва собствената си 1/2 ид.ч. от лек автомобил Мазда, модел 3, с рама ****, с рег. № ****, за периода от 07.12.2018г. до 19.12.2019г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата- 19.12.2019г. до окончателното й погасяване, като и сумата от 500.00 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                            

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

                                                                                           /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.