Определение по дело №123/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 396
Дата: 17 май 2021 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20211700500123
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 396
гр. Перник , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500123 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Подадена е частна жалба от В. М. Г., чрез процесуалния му представител адв.
К.П., против Определение № 261195 от 10.212.2020 г., постановено по гр. д. № 3727 по
описа на РС Перник за 2020 г., с което е уважена молбата на ответника в
първоинстанционното производство „ЧЕЗ Електро България“ АД за изменение на
Решение № 260361 от 22.10.2020 г. по делото в частта за разноските, на основание чл.
248 от ГПК, като е оставил без уважение искането жалбоподателя в частта за
присъждане на разноските, с които се моли „ЧЕЗ Електро България АД“ да заплати
В.Г. направените по делото разноски в размер на 466.48 лв.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на Определението, като се излага, че ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД е дал
повод за предявяване на иска, тъй като отрицателният установителен иск предявен от
Г. е вследствие изискването на „ЧЕЗ Електро България“ АД задължението по Фактура
№ *** г. да бъде платено или да бъдат предприети действия по входиране на искова
молба пред Районен съд Перник за дължимостта или не на задължението. Моли да бъде
отменено обжалваното определение, с което е уважена молбата на „ЧЕЗ Електро
България“ АД за изменение на постановеното по делото Решение в частта за
присъдените в полза на ищеца разноски, като въззивният съда да осъди „ЧЕЗ Електро
България“ АД да заплати на В. М. Г. направените по делото разноски в размер на
466.48 лв.
В законовия срок от ответната страна по частната жалба „ЧЕЗ Електро България“
АД, е постъпил отговор, с който счита определението за правилно и моли да бъде
потвърдено.
Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните
съображения:
С Решение № 260361 от 22.10.2020 г. постановено по гр. д. № 3727 по описа на РС
Перник за 2020 г., е прието за установено, че В. М. Г., не дължи на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, сумата в размер на 1419.50 лв., представляваща доставена, но
незаплатена ел. енергия за жилище, находящо се на посочения ***, по фактура № ***г,
както и сумата 251.67 лв. неустойка за просрочени задължения към *** г. С решението
„ЧЕЗ Електро България“ АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 466.48 лв.,
представляваща заплатено от Г. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и 66.48
лв. за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В срока по чл. 248 ГПК от ответната страна „ЧЕЗ Електро България“ АД е
постъпила молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в
частта за разноските, като искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение да бъде оставено без уважение тъй като са налице изискванията на чл.
78, ал. 2 от ГПК, а именно не е станал причина за завеждане на делото и е признал иска
– и не следва да носи отговорността за разноските по делото.
С обжалваното Определение Районният съд е приел, че са налице предпоставките
за изменение на постановеното по делото Решение в частта за разноските, като
изменил Решение № 260361 от 22.10.2020 г. по делото в частта за разноските и оставил
без уважение искането В.Г., с коeто се моли „ЧЕЗ Електро България АД“ да заплати
В.Г. направените по делото разноски в размер на 466.48 лв.
Излагат се съображения, че при постановяване на решението съдът е съобразил по
делото предпоставките за присъждане на извършените разноски. Посочено е, че като
изключителна правната норма на чл. 78, ал. 2 от ГПК не може да се тълкува
разширително и следва да се прилага само при наличие на изрично визираните в нея
предпоставки. В допълнение, следвало да се отбележи, че в конкретния казус
издадената фактура не е сторнирана и процесното вземане съществувало в
счетоводството на електроразпределителното дружество, електрозахранването на
абонат с клиентски № *** за недвижим имот, находящ се в *** е било изключено и за
да бъде отново възстановено, то изискването на „ЧЕЗ Електро България“ АД е било
задължението да бъде платено или да бъдат предприети действия по входиране на
искова молба пред Районен съд Перник за дължимостта или не на задължението на Г.
по Фактура № *** г. Жалбоподателят счита, че в конкретния случай ответника по
делото „ЧЕЗ Електро България“ АД е дал повод за завеждане на делото. Излага
твърдения, че след като Районният съд е приел допустимост на исковото производство
при наличие на правен интерес от търсения вид правна защита – с отрицателен
установителен иск, то съдът не може при извършваната от него преценка кому да се
възложат разноските да достигне до извод, че е налице кумулативно изискуема се
предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът да не е дал повод за завеждането на
делото.
Чл. 78, ал. 1 ГПК урежда правилото, обуславящо института на отговорността за
разноски в случай на приключване на съдебното производство с акт по съществото на
спора. В същото време законът в чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда освобождаване на
ответника от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки
– да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. Съобразявайки тези
2
законови постановки, съдът намира, че определящо при разрешаване на въпроса за
отговорността за разноски се явява поведението на ответника.
В настоящият случай безспорно по делото се установява, че ответникът е
направил признание на иска. На следващо място, от данните по делото не може да се
направи извода, че ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора
нямат значение в отношенията между страните, те могат да имат значение само като
доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е
дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или
продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо
надлежно доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника или негови
наследници ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в
сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).
Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на
вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на
срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на
последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде
прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на давност от страна на
длъжника. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме
съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането поради изтекла погасителна давност. Не е без значение и обстоятелството,
че кредиторът има установена практика за процедиране при направено извънсъдебно
възражение за давност, още повече ако по силата на задължителни за него правила той
е длъжен, и прилага адекватна процедура в подобна ситуация.
Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да
поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено
нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е
заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извън процесуална), тъй като
може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не
беше необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от
предявения установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше
допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извън
процесуалното си поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието
на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на
ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски,
3
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извън процесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Правилно съставът на Районен съд Перник е приел, че предявеният иск е за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Също правилно
първоинстанционният съд е приел, че „ЧЕЗ Електро България“ АД е признало иска с
отговора на исковата молба. Правилно и законосъобразно в обжалваното Определение
е прието, че ответното дружество не е дало повод за предявяването на иска с поканата
до В.Г. да плати и предупреждението, че при неплащане ще бъдат предприети действия
за неговото събиране. Тези действия нито са неправомерни, нито изправят длъжника
пред необходимостта да се защити чрез иск. При подобни обстоятелства правата на
длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за
обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от
кредитора или негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е
направил възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед гореописаното поведение на ответника настоящият състав намира, че не
се установяват предприети от последния действия, които да са неправомерни, или
такива, оспорващи правото на ищеца и пораждащи правния му интерес да защити
същото по съдебен ред. Предвид така изложеното настоящият състав приема, че се
установява наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което и
разноските в производството следва да бъдат възложени върху ищеца.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261195 от 10.212.2020 г., постановено по гр. д.
№ 3727 по описа на РС Перник за 2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4