Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №573 от 22.11.2011г, постановено по гр.д.№ 1012 по описа на съда за 2011г на Горнооряховския районен съд е отхвърлил предявения от ищците:П. Р. Ч. с ЕГН* и И. Р. Х. с ЕГН*-двамата от гр. Л. ул.”К. и М.”№59 , против „Б. П. Б.” гр. С. с ЕИК831633691, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Средец” бул.”В.” №3 и Р. Г. Х. с ЕГН* от гр. Л. ул.”П. К.”№29, за признавана зе установено по отношение на „Б. П. Б.” гр. С., че Р. Г. Х. не е собственик на 2/6 ид. части от недвижим имот :Дворно място с площ 266 кв.м.,представляващо УПИ ХХХ-2909 от кв. 89 по плана на гр. Л.,заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда със сутерен при граници на дворното място : на север-УПИ ІV-1099,,на изток-УПИ V-1099, на юг-улица, на запад-улица, като неоснователен и недоказан. Със същото решение ищците П. Р. Ч. и И. Р. Х. са осъдени ищците да заплатят на „Б. П. Б.” гр. С. сумата 130лв.разноски по делото, а на Р. Г. Х. сумата 800лв. разноски по делото. Срещу решението е постъпила жалба от А. С. Ч. в качеството му на процесуален представител на ищците. С жалбата решението се атакува изцяло. Направени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Наведени са доводи ,че от писмените доказателства по делото е установено ,че ищците са станали собственици по наследство от тяхната наслеõодателка –майка на 2/6 от недвижимия имот,която приживе е придобила 3/6 от целия имот, поради което съдът е следвало да направи извод,че ответника не е собственик на 2/6 ид. части от имота. Наведен е довод,че дори тези права върху имота на ищците да са по-малки то съдът е следвало да уважи отрицателния установителен иск за този по-малък размер ид. части от предявения.Моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да се постанови друго с което дасе уважи предявения иск изцяло, а евентуално ако се окаже,че действителния размер от идеалните части от имота на които ответника Р. Х. не е собственик е по-малък от предявения искът да се уважи за този размер. В срока по закона е постъпил отговор от ответника „Б. Пиреус Б.” . С отговора се възразява относно основателността на жалбата, и се подържа правилността на атакуваното решение на ГОРС.Навеждат се доводи ,че независимо от обстоятелството,че било установено ,че ищците са собственици на 1/6 ид. части от имота , поради това ,че искането им било за 2/6 ид. части от имота поради това ,че основно начало в ГПК било диспозитивното начало , щом ищецът не е направил искане за признаване за установено ,че ответника-длъжник не е собственик на по-малко ид.части от имота то искът следвало да се отхвърли, поради липса на конкретно искане за този размер права.Моли да се потвърди обжалваното решение. .В съдебно заседание ищците подържат жалбата си и направените в нея оплаквания и съображения чрез адв. Ч.Молят да се отмени решението и се постанови друго , с което да се уважат предявените искове. Ответник жалбата „Б. П. Б.” се представлява от адв. Б.-САК, който заема становище ,че иска е неоснователен , тъй като с него се искало да се признае за установено ,че ответника-длъжник Р. Х. не бил собственик на 2/6 ид. части от имота , а пък се установило ,че той бил собственик на много повече -5/6 ид. части от имота. Моли да се потвърди решението. Ответник жалбата Р. Х. се представлява от адв. К. Г. от ВТАК, която заема становище ,че искът е неоснователен , а и моли да се потвърди обжалваното решение. Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК възивния съд счита,че обжалваното решение е валидно изцяло а в обжалваната му част допустимо По същество обжалваното решение е неправилно. Предявен са обективно и субективно съединени искове от трети лица чиито права са засегнати от съдебно изпълнение върху процесния недвижим имот. С исковата си молба същите твърдят ,че е предприето съдебно изпълнение върху процесния имот, по изп.д.№149 по описа за 2011г. на ЧСИ Р.К. , против длъжника Р. Г. Х. .Освен това същите твърдят ,че описания имот е бивша съпружеска имуществена общност между ответника длъжник бившата му съпруга К.И. А.,прекратена поради смъртта на тяхната наследодателка-К.И.А. и е съсобствен между тях като нейни наследници и ответника –длъжник по изпълнението Р. Г. Х.. С петитума на исковата си молба молят да се признае за установено по отношение на двамата ответници ,че ответника Р. Х.-длъжник по изп.д.№149 по описа за 2011г. на ЧСИ Ралица Касабова не е собственик на 2/6 ид. части от дворното място и от жилищната сграда построена в същото. Въз основа на събраните по делото доказателства и закона съдът приема за установено следното: По силата на договор за дарение , изразен в н.а № 84 том.ІV н.д.№1274/1975г. на Горнооряховския районен съдия, Р. Г. Х. е придобил празно дворно място от 262 кв.м., съставляващо Пл.№ 1436 в кв. 67 по плана на гр. Л., който имот съгласно заключението на съдебно техническата експертиза е идентичен с процесното дворно място. По време на сключен граждански брак ,между ответника Р. Х. и В. В.С. е била построена едноетажна масивна жилищна сграда със сутерен в процесното дворно място.Този брак е бил прекратен и въз основа на извършена съдебна делба по гр.д.№ 993/1987г. на ГОРС с Решение по чл.288 ал.2 от ГПК на Р. Г. Х. е възложена жилищната сграда , като за уравнение на дела същия е осъден да заплати на В. В. С. сумата от 5 456лв. На 08.09.1985г. ответника Р. Х. сключил граждански брак с К.И.А., от който брак са родени двамата ищци. Въз основа на догово за дарение на недвижим имот изразен в н.а № 9 том.ІІ от 1988г. ответника Р. Х. дарил на съпругата си и майка на ищците ¼ идеална част от процесното дворно място и построената жилищна сграда. На 19.04.2003г. втората съпруга на ответника Р. Х. и майка на ищците К. И. Х. починала и оставила за наследници съпруга си Р. Х. и децата си- ищците П. и И. Х. С н.а №726 том.І. н.д.№410/2006г.на нотариус И. М. ответника Р. Х. е учредил в полза на „Б. П. Б.” договорна ипотека върху процесния имот , за обезпечаване изпълнението на договор за банков кредит. Поради неизпълнение на договора за банков кредит ,кредитора се снабдил със заповед за изпълнение и образувал изпълнително дело .№149 по описа за 2011г. на ЧСИ Р. К.. По делото било предприето принудително изпълнение върху процесния имот.След като ищците били уведомени за предприетите изпълнителни действия предявили настоящите искове. Въз основа на така установените факти и като съобрази действието на законите съдът намира иска за основателен в размер на 1/6 ид. части за дворното място и 2/6 ид. части за построената в него едноетажна жилищна сграда със сутерен, по следните съображения: Отрицателния установителен иск касае два отделни самостоятелни недвижими имоти, а именно:- процесното дворно място и жилищната сграда. През 1988г. майката на ищците и съпруга на ответника Р. Х. е придобила на лично основание дарение ¼ от дворното място и ¼ от жилищната сграда , а по силата на възникналата съпружеска имуществена общност върху ½ от жилищната сграда възложена на Р. Х. с решенито по гр.д.№ 993/1987г. на ГОРС, с което на осн. чл.288 ал.2 от ГПК е възложена цялата жилищна сграда бивша СИО между Х. и бившата му съпруга С. майката на ищците К. И. Х.е придобила ¼ ид. част , или към датата на смъртта си тя е притежавала ¼ от дворното място и ½ от жилищната сграда . Оставените от същата права върху недвижимите имот се разпределят между нея и нейните наследници както следва: За дворното място ¼= 3/12 от които всеки от ищците е получил по 1/12 и ответника Р. Христо също 1/12 ид. части, или общо правата на двамата ищци върху дворното място са: 1/12 +1/12=2/12=1/6 ид. части, или ответника Р. Х. не е собственик на 1/6 ид. части от дворното място на което собственици са ищците За жилищната сграда наследодателката К. И. Х. е оставила в наследство ½ или 3/6 и се наследява от съпруга си и двете си деца при равни права, което означава по 1/6 ид. части за всеки от тях или правата на ищците върху жилищната сграда са 1/6 ид. част+1/6 идеална част=2/6 ид. части , или ответника Р. Х. не е собственик на 2/6 идеални части от жилищната сграда, на които са собственици ищците. Ето защо исковете на ищците са основателни и следва да се уважат ,както следва: 1/ Да се признае за установено по отношение на ответната Б.,че ответникът-длъжник по изп.д.№149 по описа за 2011г. на ЧСИ Р. К.-Р. Г. Х. не е собственик на 1/6 идеална част от процесното дворно място , като за разликата над този размер до предявения размер искът като неоснователен следва да се отхвърли. 2/ да се признае за установено по отношение на ответната Б.,че ответника-длъжник по изп.д.№149 по описа за 2011г. на ЧСИ Р.К.-Р. Г. Х. не е собственик на 2/6 ид. части от построената в процесното място едноетажна жилищна сграда със сутерен. По изложените съображения, постановеното решение на ГОРС като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено . Жалбоподателите са направили искане за присъждане на разноски което искане следва да бъде уважено . Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение №573 от 22.11.2011г, постановено по гр.д.№ 1012 по описа на ГОРС за 2011г в частта с която са отхвърлени предявените от ищците:П. Р. Ч. с ЕГН* и И. Р. Х. с ЕГН*-двамата от гр. Л. ул.”К. и М.”№59 , против „Б. П. Б.” гр. С. с ЕИК831633691, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Средец” бул.”В.” №3 и Р. Г. Х. с ЕГН* от гр. Л. ул.”П. К.”№29 искове за признаване за установено по отношение на „Б. П. Б.” гр. С., че Р. Г. Х. не е собственик на 1/6 ид. части от недÔижим имот :Дворно място с площ 266 кв.м.,представляващо УПИ ХХХ-2909 от кв. 89 по плана на гр. Л.,и за признаване за установено ,че Р. Х. не е собственик на 2/6 ид. части от построената в описаното по-горе дворно място едноетажна жилищна сграда със сутерен, при граници на дворното място : на север-УПИ ІV-1099,,на изток-УПИ V-1099, на юг-улица, на запад-улица, като незаконосъобразно,вместо което ПОСТАНОВЯВА : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Б. П. Б.”-, гр. С. и Р. Г. Х. , от една страна, и П. Р. Ч. с ЕГН* и И. Р. Х. с ЕГН*-двамата от гр. Л. ул.”К. и М.”№59 от друга,чеР. Г. Х. с ЕГН-* от гр. Л. ул.”П. К.”№29,не е собственик на1/6 идеална част от Дворно място с площ 266 кв.м.,представляващо УПИ ХХХ-2909 от кв. 89 по плана на гр. Л. , както и че същия Р. Г. Х. не е собственик на 2/6 ид. части от построената в процесното място едноетажна жилищна сграда със сутерен. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му час ОСЪЖДА „Б. П. Б.”-, гр. С. с ЕИК831633691, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Средец” бул.”В.” №3 И Р. Г. Х. с ЕГН* от гр. Л. ул.”П. К.”№29, да заплатят на П. Р. Ч. с ЕГН* и И. Р. Х. с ЕГН*-двамата от гр. Л. ул.”К. и М.”№59 , по РАВНО направените по делото разноски за двете инстанции в размера на сумата 905.00 лева. Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |