Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 02.12.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на пети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №4052/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са
предявени кумулативно съединени установителни искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240,
ал.1 и ал.2 и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, включващо: 2470,10лв. -
главница на задължение по договор за кредит; 259,80лв. договорна лихва за
периода 20.08.2018г. – 20.08.2019г. и 298,63лв. - обезщетение за забава за
периода 21.02.2018г. - 31.05.2019г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда -
31.05.2019г. до плащането.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №25, ет.2, офис 4 твърди, че по силата на приложение №1 от
13.09.2018г. към рамков договор за продажба на вземания от 27.07.2017г. е
придобил от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД негово вземане към
ответника Н.С.Б. с ЕГН ********** ***, произтичащо от договор за потребителски
кредит №PLUS-15069413 от 26.07.2017г., ведно
с всички привилегии и обезпечения, като длъжникът следва да се счита уведомен
за цесията чрез многократно изпратени до него уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД,
както и чрез връчване на приложеното към исковата молба уведомление за извършената
цесия. Твърди, че в изпълнение на договора за кредит цедентът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставил на ответника потребителски кредит в размер
на 2860лв., от които чистата стойност на кредита е 2500лв., а 360лв. са
отпуснати за финансиране на застрахователна премия по сключена от името и за
сметка на ответника застраховка „Защита на плащанията“. Поддържа, че кредитът е
предоставен при фиксирана годишна лихва от 26,19% и годишен процент на
разходите 33.6%. Със същия договор ответникът се задължил да върне получения
кредит, ведно с лихвата - общо 3769,20лв., в срок до 20.08.2019г., разсрочено
на 24 равни месечни вноски по 157,05лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил точно задължението, плащайки частично 1039,30лв., с които погасил 649,40лв.
от договорната лихва и 389,90лв. от главницата. Твърди да е налице предсрочна
изискуемост на кредита, настъпила на 20.02.2018г. Предсрочната изискуемост се
претендира при условията на чл.5 от договора за кредит, съгласно който при
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората
непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, без да е необходимо изпращане на съобщение до длъжника за предсрочната
изискуемост.
Поддържа, че поради допуснатото
неизпълнение за ответника е възникнало задължение да плати обезщетение за
забава в размер на 298,63лв., представляващо законната лихва за забава върху
просрочената главница за периода от деня след настъпване на предсрочната
изискуемост – 21.02.2018г., до датата на подаване в съда на заявлението по
чл.410 ГПК.
Ищецът твърди още, че след
придобиване на горното вземането от цедента се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена от Районен съд -
Пазарджик по ч.гр.д. №2261/2019г., която била връчена на длъжника при условията
чл.47, ал.5 ГПК. Поради това иска от съда да установи съществуването на
вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото
и в заповедното производство.
При условията на евентуалност,
ако не е налице предсрочна изискуемост на кредита и предвид настъпилия в хода
на производството краен падеж на същия, ищецът претендира осъждането на
ответника да му заплати дължимите суми: главница в размер на 2470лв., възнаградителна
лихва в размер на 259,80лв. и обезщетение за забава в размер на 383,20лв. за
периода от 21.02.2018г. до подаването на исковата молба в съда на 10.10.2019г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на исковата
молба до плащането.
Ответникът Н.С.Б. е заявила в
писмения отговор на исковата молба, че признава иска.
В съдебно заседание на
05.11.2020г. пълномощникът на ищеца е поискал прекратяване на съдебното
следствие и постановяване на решение при признание на иска.
Съдът като съобрази становищата на страните, вида
на търсената защита и естеството на засегнатото материално право, намира, че са
налице условията на 237 ГПК за постановяване на решение при признание на
установителния иск по чл.422 ГПК.
Установителният иск по чл.422 ГПК е допустим, тъй
като е предявени от кредитор по издадена заповед за изпълнение, която е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Ответникът е длъжник по заповедта
за изпълнение и страна по материалното правоотношение, от което произтича вземането.
Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът може да
се разпорежда с него. При това положение съдът следва да зачете признанието и
да постанови съответно на него решение, като уважи изцяло предявения
установителен иск.
Това от своя страна изключва настъпването на заложеното
в исковата молба вътрешно процесуално условие за разглеждането на евентуално
предявените осъдителни искове и по тях не се дължи произнасяне.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на
ищеца направените от него съдебни разноски. Ищецът е представляван от
юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото
следва да се определи възнаграждение в минималния размер от 100 лв., съгласно
чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Освен това ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 60.57лв. Така общия размер на
разноските в исковото производство възлиза на 160.57лв.
На основание т.12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в
заповедното производство, които са в размер на 135,57лв., включващи 60,57лв. –
ДТ и 75лв. юрисконсултско възнаграждение. Те също следва да се поставят в
тежест на ответника.
Водим от горното и на основание
чл.237, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Н.С.Б. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №25, ет.2, офис 4, вземането по заповед №1325/06.06.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №2261/2019г., по описа на РС-Пазарджик, включващо 2470,10лв. – главница;
259,80лв. – договорна лихва и 298,63лв. - обезщетение за забава за периода 21.02.2018г.
– 31.05.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 31.05.2019г. до плащането,
което вземане произтича от договор за потребителски паричен кредит №PLUS-15069413, сключен на 26.07.2017г.
между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучателя Н.С.Б..
ОСЪЖДА Н.С.Б. да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД съдебни разноски в исковото производство
в размер на 160.57лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№2261/2019г. на РС – Пазарджик в размер на 135.57лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: