№ 36918
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110105627 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца
„Йеттел България“ ЕАД срещу ответника Й. С. Д..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез
назначения от съда особен представител.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 46497/2023г., по описа на
СРС, 178-ми състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.10.2024 г. от 10,15 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
1
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД
срещу ответника Й. С. Д., с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228
ЗЕС за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 306,85 лева, от които 41,87 лева, дължими за
периода 15.06.2021 г. – 14.07.2021 г. по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 22.11.2017
г., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги; и 264,98 лева, дължими за периода 15.07.2021 г. – 14.08.2021 г. по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 22.11.2017 г., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 18.08.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.08.2023 г. по ч.гр.д.
46497/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 22.11.2017 г. Сочи, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора, вследствие на което същият бил прекратен
едностранно от ищеца на 09.09.2021 г. В тази връзка аргументира, че при
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният
дължи неустойка, чийто размер не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси. Излага, че към 15.08.2021 г.
ответникът е имал задължения в размер на 306,85 лв., като сумата била
формирана както следва:
41,87 лв. – дължими за периода 15.06.2021 г. – 14.07.2021 г. по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 22.11.2017 г., абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги;
264,98 лв. - дължими за периода 15.07.2021 г. – 14.08.2021 г. по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 22.11.2017 г., абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги.
2
Аргументира, че посочените по-горе задължения са обединени в една
фактура № **********/15.08.2021 г. със срок на плащане 15 дни от дата на
издаването й. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез
назначения от съда особен представител, с който предявеният иск се оспорва
като недопустим и неоснователен. Ответникът излага, че твърденията на
ищеца не са подкрепени с доказателства и счита, че не може да се ползва от
тези приложени по заповедното производство, доколкото последното било
самостоятелно такова. Твърди, че не е в договорни отношения с ищеца.
Оспорва размера на претенцията. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявения иск.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС
в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен договор
за електронни съобщителни услуги, въз основа на който се е задължил да
предостави на ответника мобилни услуги, а последният – да заплати цената
им; че в рамките на заявения период е предоставил на ответника мобилни
услуги на претендираната стойност, както и че е настъпила изискуемостта на
вземанията.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на задълженията.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест
на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства при настъпване на които
законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че
твърди такива.
Съдът указва по чл.146, ал.2 ГПК, че ищецът не сочи
доказателства, че действително е предоставил на ответника услугите и
тяхната стойност за процесния период.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК факти: няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
3
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на
споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на
делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна
такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще
бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите
отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени
значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото
производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в
изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4