Решение по дело №30/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на А. Р. Р., чрез пълномощника – адв. З., срещу ОДМВР – гр. Пазарджик, представлявана от директора, чрез която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., за периода 03.01.-30.10.2024 г., ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, вследствие незаконосъобразно издадена ЗППАМ № 24-5313-000001 от 03.01.2024 г., от полицай при ОДМВР – гр. Пазарджик, отменена с Решение № 4135/30.10.2024г., по адм.дело № 65/2024г., по описа на съда.

В съдебно заседание ищецът и адв. З. се явяват лично. Адв. З. поддържа, че исковата претенция е основателна и доказана от събраните по делото доказателства, моли съдът да я уважи изцяло, ведно с претендираната законна лихва, както и да им бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – ОДМВР-гр. Пазарджик, представлявана от директора – редовно призован, изпраща процесуален представител, който и в отговора на исковата молба релевира съображения за неоснователност на предявения иск. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита предявения иск за частично основателен, по отношение размера на поисканото обезщетение, моли съдът да съобрази относимите разпоредби на ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.01.2024г. на ищецът бил съставен АУАН сер. GA № 1175149 от мл.автоконтрольор при ОДМВР-гр. Пазарджик, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП за това, че на същата дата в 15.10 часа като водач на л.а. “Фолксвагтен Шаран“, с ДК № [рег. номер], в гр. Пазарджик на [улица]управлява МПС след употреба на наркотични вещества / НВ / или техни аналози. Водача изпробван с техническо средство Dreger Drug Test 5000 ARРК – 0010, което показало положителен резултат за употреба на бензодиазепини. Бил издаден талон за медицинско изследване № 270015. Чрез съставения АУАН като доказателство било иззето издаденото на ищецът СУМПС от Великобритания.

Въз основа на така съставения АУАН, на 03.01.2024г. била издадена ЗППАМ № 24-5313-000001, от полицай при ОДМВР – гр. Пазарджик, с което на ищецът била наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността. Било образувано и досъдебно производство № 7/2024г., по описа на РУ-Пазарджик, пр.пр. № 92/2024г., по описа на РП-Пазарджик.

На дадената от ищецът кръвна проба била назначена съдебна химико-токсикологична експертиза, чието заключение е, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби от Ал. Р., не се установи наличие на НВ и психоактивни елементи. С постановление от 11.10.2024г. наказателното производство било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК.

С Решение № 4135/30.10.2024г. /влязло в законна сила на същата дата/, постановено по адм.дело № 65/2024г., по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, ЗППАМ № 24-5313-000001/03.01.2024г., издадена от мл.автоконтрольор при ОДМВР-Пазарджик била отменена като незаконосъобразна.

Бащата на ищецът – св. Р. свидетелства, че след като му била била взета книжката, се усамотил, отразило му се лошо, избягвал хората, хората го избягвали, не искали да дружат с него, тъй като смятали, че ползва наркотици, които същият никога не е употребявал.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от активно легитимирано лице срещу юридическото лице на административния орган, при упражняване на чиято административна дейност се твърди да са причинени вредите. Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл. 205 от АПК ответник по иска. Ответникът е юридическо лице, като същият е и органа, издал незаконосъобразния акт.

Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.7 от Конституцията на РБ държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство, но същата не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. ЗОДОВ разграничава отговорността на два вида - отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 - искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

В разпоредбата на чл.203 АПК е регламентиран редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми.

Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 от ЗОДОВ.

По отношение на претендираните неимуществени вреди в размер на 5000 лева, съдът намира така предявения иск за основателен и доказан, при наличие предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ, но не до претендирания размер. Видно от събраните по делото доказателства, вследствие издадена ЗППАМ № 24-5313-000001 от 03.01.2024 г., от полицай при ОДМВР – гр. Пазарджик, отменена с Решение № 4135/30.10.2024г., по адм.дело № 65/2024г., по описа на съда, като незаконосъобразна, отнемането на СУМПС, чрез издадения АУАН / съгласно вписаното в него /, като впоследствие административнонаказателното производство, започнало с издаването му е прекратено, срещу ищецът е започнало наказателно преследване по образувано досъдебно производството. Като се отчете, че ищецът живее в малко населено място, в тази връзка данните за влошеното му психо-емоционално състояние – затворил се в себе си, нямал желание за комуникация, чувствал се зле, и като се вземе предвид периода на тези негативни изживявания, свързани с издаването на ЗППАМ, прогласена от съда за незаконосъобразна, отнемането на СУМПС, както се установи от свидетелските показания, които съдът кредитира като обективни, логични и вътрешнонепротиворечиви, за претърпените страдания на ищеца се дължи обезщетение определено от съда по справедливост.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че периода, за който са претендират вредите не е особено дълъг. От друга страна няма данни за преживени отрицателни емоции с голям интензитет, не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод за твърдението в исковата молба, че отнемането на СУМПС е попречило на ищецът да упражнява трудова дейност, вкл. и извън страната, съответно вследствие именно на това обстоятелство да не е бил в състояние да се грижи за семейството и близките си, за което също няма данни.
Отчитайки всичко това в съвкупност, съдът намира че следва да определи обезщетение по справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД, поради което счита, че сумата в размер на 2000 лв. репарира причинените неимуществени вреди, като следва да се отчете и моралното удовлетворение за ищеца. В останалата част за сумата над 2000 лв. до пълния размер на претенцията от 5000 лв. искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. Върху уважената част от иска следва да се присъди и поисканата с уточнението към исковата молба законна лихва, считано от 30.10.2024г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

При този изход на делото на страните се дължат претендираните разноски по компенсация. На основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 144 от АПК и чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. Поради това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, на ответника следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ, а именно по 100 лева. Ответника ще следва да понесе сторените от ищеца разноски – държавна такса в размер на 10 лева и адвокатски хонорар в размер на 800 лева, който съдът не намира за прекомерен, с оглед процесуалната активност на защитата при събиране на доказателствата, а отделно от това ответника не посочва конкретни аргументи, които да доведат до този извод. При изчисляване на разноските по компенсация, следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 40 лева, а в тежест на ответника следва да се възложат тези, сторени от ищеца в размер на 324 лева.

Водим от горното и на основание чл. 203 от АПК Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ОДМВР-гр. Пазарджик, представлявана от директора да заплати на А. Р. Р. сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 03.01.-30.10.2024 г., ведно със законната лихва от 30.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата, вследствие незаконосъобразно издадена ЗППАМ № 24-5313-000001 от 03.01.2024 г., от полицай при ОДМВР – гр. Пазарджик, отменена с Решение № 4135/30.10.2024г., по адм.дело № 65/2024г., по описа на съда, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 5000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА ОДМВР- гр. Пазарджик, представлявана от директора да заплати на А. Р. Р. сумата от 324 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА А. Р. Р. да заплати на ОДМВР- гр. Пазарджик представлявана от директора сумата от 40 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на решението, адм.дело № 65/2024г. да се върне на съответния състав на Административен съд – гр. Пазарджик.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.