Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .05.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 19362/2017г. на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от И.Я. срещу ГД“ПБЗН” при Министерство на вътрешните работи обективино кумулативно съединени искове, както следва:
1./ с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на
сумата от 1 278, 16 лв., след частичен отказ от заявената претенция,
претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 209 часа за времето от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до
окончателното изплащане на задължението.
2./ с правно основание чл. 179, ал. 1 ЗМВР за заплащане на сумата от 5 969, 99 лв., след допуснато изменение на
иска, чрез увеличаване размера на претенция по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК,
претендирана като остатък от допълнително възнаграждение за положен труд през
официалните празници за времето от 23.12.2014г. до 30.11.2017г., както следва:
1./ на 24 и 25 декември 2014г.; 2./ на 03.03.2015г. и
на 12 и 13 април 2015г. /Великден/ и на 06.05.2015г., на 24 и 25 декември
2015г.; 3./ на 01.01.2016г., на 30.04.2016г.
/Великден/, на 01.05.2016г. и на 24.05.2016г., на 06 и 22 септември 2016г., на
01.11.2016г. и на 26.12.2016г.; 4./ 14 и 15 април 2017 г. /Великден/, на
06.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
Исковете са основани на твърдения за
възникнало служебно правоотношение с ответника, по силата на което ищецът е
назначен на длъжност “Началник дежурна смяна” в Регионална дирекция “ПБЗН”.
Твърди се, че в периода от
01.04.2015г. до 30.11.2017г. е положил многобройни часове извънреден труд и
труд през официалните празници, които са останали неизплатени. Изложеното е обослувило правният му интерес от предявяване на обективно
съединените осъдителни претенции.
Ответникът ГД“ПБЗН” в Министерство на
вътрешните работи оспорва исковете по размер релевирайки
правопогасяващо задължение за плащане на претендираните суми.
Посочва се, че при изчисляване на
допълнителното възнаграждение за положен труд през официалните празници, следва
да намери приложение заповед № 8121з – 40/15.01.2015г., според която на
държавните служители се изплаща възнаграждение в удвоен размер на основното
месечно възнаграждение. Ответникът е изплатил удвоеният размер на това
възнаграждение, поради което не дължи заплащане на претендираните
суми.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно, че между страните по
делото е възникнало служебно правоотношение, като ищецът И.Я. е назначен на
длъжност „началник дежурна смяна” в Регионална Дирекция „ПБЗН“.
По иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
Безспорно е, че за
периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. ищецът И.Я. е положил 1 580 часа
нощен труд, факт, установен както от неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, така и от приложените протоколи за отчитане на нощния
труд.
Спорният по делото въпрос
е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове
дневен труд, така както претендира ищеца, умножавайки го с коефициент
1.143 и следва ли резултата от
изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати
такъв.
Брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 176 ЗМВР, измежду които и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.
9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 23.12.2014г. до
30.11.2017г. са действали последователно Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014
г., Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з - 776 от
29.07.2016г., издавани от Министъра на
вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите
наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121 з- 407
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с
приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.
№5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му.
В периода от отмяната на Наредба
№8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779
(02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата, поради което съдът намира,
че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./.
В
чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
От неоспореното от
страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ се
установява, че размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден
труд от 209 часа възлиза на сумата от 1 278, 16 лв. /Приложение № 2,
колона № 4/, което не е заплатено на И.Я..
Предвид изложеното, като съобрази
ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след
преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и
изплатен на ищеца поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен
размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора в полза на
ищеца И.Я. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Ангажираните
доказателства сочат, че по двете претенции ищецът е заплатил по банкова сметка ***.
с ДДС. От тях по първия иск е платена сумата от 340 лв. без ДДС или 408 лв. с
ДДС, а по втората сумата от 696 лв., съобразно изявлението на процесуалния
представител на ищеца в хода на устните състезания.
Възражението за прекомерност на
платения адвокатски хонорар от 408 лв. с ДДС, заявено в „писмени бележки“ преди
даване ход на делото, е неоснователно. Уговореният и заплатен адвокатски
хонорар съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото,
поради което не следва да бъде намаляван до минимално установения му размер от
383, 36 лв. с ДДС.
В тежест на ответната страна следва
да се възложат разноски в размер на 408 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 126,
13 лв., от които 75 лв. за изготвяне на ССчЕ и
държавна такса по уважената претенция възлизаща на 51, 13 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
По иска с правно осн.
чл. 179, ал. 1 ЗМВР
Съобразно чл. 179, ал. 1 ЗМВР на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, а според ал. 2 условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1, т.
2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер – с негова заповед.
На осн. чл.
179, ал. 2 ЗМВР Министърът на вътрешните работи е издал заповед № 8121 з-791/28.10.2014г. Съгласно т.2 от нея за
работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява
извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение.
Точка 4 от заповедта предвижда
допълнителното възнаграждение по т.2 да се определя като определеното основно
месечно възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на средномесечния брой работни дни и полученото число се
умножи по броя на отработените часове на официален празник.
Съобразно т. 5 допълнителните
възнаграждения по т.1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне
в съответните финансови звена на протокол – приложение № 5 към чл.32, ал.1 и
чл. 33 от Наредба №8121 з-407/11.08.2017г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
С последваща
заповед № 8121 з-40/15.01.2015г. е
изменена заповед №8121 з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните
работи и е определено допълнителното възнаграждение по т. 2 да се определя като основното месечно
възнаграждение, определено към датата на полагане на труда, се раздели на средномесечния брой работни дни и числото осем и полученият
резултат се умножи по две и по броя на отработените часове в официален
празник. Предвидено е този ред да се
прилага за труд, положен след 01.07.2014г.
С решение №
10515/12.10.2015г. на ВАС по адм. д. № 8888/2015г., което е потвърдено от
петчленен състав на ВАС, е обявена за нищожна заповед № 8121з-40/15.01.2015г. на министъра на вътрешните
работи в частта, с която е предвидено, че редът за заплащане на допълнително
възнаграждение за работа през официален празник по същата заповед се прилага за
труд, положен след 01.07.2014г.
Безспорно е между страните, че ищецът
И.Я. е положил труд през посочените в исковата молба официални празници, вкл. и
на 01.11.2016г.
Спорен е въпросът за начина на
изчисляване на възнаграждението за този вид труд, като твърденията на ищеца в
тази връзка са, че размерът следва да се определи съгласно правилото на т. 4 от
заповед №8121 з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи. Ответната
страна твърди, че приложимият ред за изчисление на възнаграждението за положен
труд в официални празници е съгласно заповед № 8121 з-40/15.01.2015г., с която
била поправена заповед № 8121 з-791/28.10.2014г. на Министъра на вътрешните
работи - основното месечно възнаграждение, определено към датата на полагане на
труда се разделя на средномесечния брой работни дни и
числото осем и полученият резултат се умножава по две и по броя на отработените
часове в официален празник, като съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ за процесния период възнаграждението е било начислено
и изплатено по сочения от ответника начин.
Така постановените заповеди - №8121
з-791/28.10.2014г. и № 8121 з-40/15.01.2015г. представляват
подзаконови нормативни актове по смисъла на чл. 1 а ЗНА и чл. 75, ал. 1 АПК, съдържащи
административноправни норми, отнасящи се до
неопределен и неограничен брой адресати и имащи многократно правно действие.
Влизането в сила на
норамативния акт се предпоставя от обнародването му в Държавен вестник,
съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 37, ал. 1 ЗНА
и чл. 78, ал. 2 АПК, като публикуването
е завършващт елемент от фактическия състав и условие за влизането в сила.
До публикуването му актът не съществува като юридически факт и не
съставлява част от действащото право. В случай, че в последващ момент актът
бъде обнародван, фактическият състав ще
бъде завършен и актът ще действа занапред, но необнародването има за резултат
неприложимост на подзаконовия акт с нормативен характер /в този смисъл и
Решение №14953/08.12.2009г. по адм.дело №12183/2009г. ВАС; Решение
№9508/17.08.2016г. по адм. дело №8886/2015г. на ВАС; Решение №1694/17.02.2016г.
по адм.дело №13 709/2015г. на ВАС /.
В конкретния случай
нито един от подзаконовите норматични актове не е обнародван в Държавен
вестник, поради което съдът намира, че следва
субсидиарно да се приложи Кодекса на труда. Съобразно чл. 264 КТ положеният труд в официални празници се заплаща според уговореното, но не по-малко
от удвоения размер на трудовото възнаграждение. По идентичен начин то е
определено и в заповед № 8121з-40/15.01.2015г.
От
допълнителнителната задача към допуснатата ССчЕ се установява, че
допълнителното възнаграждение за положен труд през официалните празници възлиза
на сумата от 1 822, 81 лв., която сума е заплатена на ищеца.
Според експерта в
случай, че бъде прието, че 01.11.2016г. е официален празник, то на ищеца следва
да бъде заплатена сумата от 129, 91 лв.
Денят на народните
будители е официален празник, но се явява неприсъствен ден само за учебните заведения,
поради което на ищеца не се дължи заплащане на допълнително възнаграждение за
положен в този ден труд. За положения труд ищецът има право на брутно трудово
възнаграждение, което е получил.
Въз основа на изложеното,
претенцията за заплащане на труд през официалните празници, като погасена чрез
плащане, следва да бъде отхвърлена в претендирания размер, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ГД„ПБЗН”, ********ДА
ЗАПЛАТИ на И.И.Я., ЕГН **********,*** сумата от 1 278, 16 лв.
/хиляда двеста седемдесет и осем лева и шестнадесет ст./, представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 209 часа за времето
от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ГД„ПБЗН”, ********ДА
ЗАПЛАТИ на И.И.Я., ЕГН **********,*** сумата от 408 лв. /четиристотин и осем лева/, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ГД„ПБЗН”, ********ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Варна сумата от 126, 13 лв. /сто двадесет и шест лева
и тринадесет ст./,
представляваща такси и разноски, на осн. чл. 78, ал.
6 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.Я., ЕГН **********,*** срещу ГД„ПБЗН”, ********иск
за заплащане на сумата от 5 969,
99 лв. /пет хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и девет ст./,
представляваща остатък от допълнително възнаграждение за положен труд през
официалните празници за времето от 23.12.2014г. до 30.11.2017г., както следва:
1./ на 24 и 25 декември 2014г.; 2./ на 03.03.2015г. и
на 12 и 13 април 2015г. /Великден/ и на 06.05.2015г., на 24 и 25 декември
2015г.; 3./ на 01.01.2016г., на 30.04.2016г.
/Великден/, на 01.05.2016г. и на 24.05.2016г., на 06 и 22 септември 2016г., на
01.11.2016г. и на 26.12.2016г.; 4./ 14 и 15 април 2017 г. /Великден/, на
06.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 179, ал. 1 ЗМВР.
ОСЪЖДА И.И.Я.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ГД„ПБЗН”,
********сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 29.05.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: