№ 3243
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело №
20221100510645 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 41107/12.09.2022 г., подадена от длъжника Т. Ц.
Б. срещу разпореждане от 19.08.2022 г., с което ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 от РКЧСИ, е
отказала да прекрати, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително дело №
20188560402061 по описа на ЧСИ Б.Б..
Жалбоподателят се позовава на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и сочи, че
изпълнителният лист е издаден на 18.09.2018 г., а взискателят е депозирал молба от вх.
№ 23080 от 08.06.2022 г., което е над 4 години по-късно. Наложеният запор на
пенсията на жалбоподателя, въз основа на тази молба, бил незаконен и следвало
изпълнителното дело да бъде прекратено, а събраните суми - възстановени.
Жалбоподателят счита, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като
прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и не е необходим
нарочен акт на съдебния изпълнител. Съдебният-изпълнител следвало само да
констатира, че производството е прекратено по силата на закона, да преустанови
изпълнението и да вдигна наложените обезпечения. Предполагало се, че при
положение, че взискателят в продължение на повече от четири години не е поискал
извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е
дезинтересирал от хода на изпълнителното производство, а оставало и под съмнение
защо по този изпълнителен лист не било предприето никакво изпълнение в повече от
четири години. Моли, да бъде „постановено прекратяване на изпълнителното дело по
1
давност, а изпълнителният лист – да обявен за нищожен“.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД счита, че жалбата е изцяло неоснователна. Излага
съображения, че не е имало период на бездействие на взискателя, по-дълъг от две
години, че съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, изм. с Държавен вестник бр, 34 от 09.04.2020г., за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение, спират да текат определени изрично
посочени срокове, сред които и 2-годишния срок за настъпване на перемпция, както и
че входираните по изпълнителното дело молби от 25.10.2019 г., 24.04.2020 г. и от
08.06.2020 г., са осуетили настъпването на перемпцията.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният
изпълнител счита, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че делото не е
перимирано по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като няма изтекъл период от две
години, през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи,
мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, намира
следното:
На 19.11.2018 г., по молба на „Т.С.“ ЕАД и въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 18.09.2018 г. по ч.гр.д. № 10473/2013 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 81 състав,
срещу длъжника Т. Ц. Б. е било образувано изпълнително дело № 20188560402061 по
описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 от РКЧСИ, за събиране на сумата от 560.45 лева –
незаплатена топлинна енергия. С молбата, взискателят е възложил на ЧСИ Б.Б.,
правомощията си по чл. 18 ЗЧСИ.
По изпълнителното дело са направени справки н НБД „Население“, НАП,
НОИ, съставена е сметка за дължимите такси.
На 25.10.2019 г. , „Т.С.“ ЕАД е депозирало молба по изпълнителното дело за
посочване на изпълнителен способ – направено е искане да бъде наложен запор, както
и да се пристъпи към опис и оценка на движимите вещи собственост на длъжника (л.
17 от делото).
На 05.12.2019 г., по изп. дело е извършена нова справка за наличие на трудови
правоотношения с длъжника Т. Ц. Б., от която е видно, че длъжникът по делото е в
трудово правоотношение с „ХИМИКО-ТЕХНОЛОГИЧЕН и МЕТАЛУРГИЧЕН
УНИВЕРСИТЕТ”. Съдебният изпълнител е наложил запор на трудовото
възнаграждение на длъжника получавано от „ХИМИКО-ТЕХНОЛОГИЧЕН и
МЕТАЛУРГИЧЕН УНИВЕРСИТЕТ” (със запорно съобщение от 23.12.2019 г., л. 25).
На 24.04.2020 г., „Т.С.“ ЕАД е депозирало нова молба по изп. дело, с която е
посочило изпълнителен способ – запор върху вземанията на длъжника, опис и оценка
на движимите вещи собственост на длъжника (л. 37 от делото).
2
На 08.06.2022 г., „Т.С.“ ЕАД е депозирало нова молба по изп. дело, с която е
посочило изпълнителен способ – запор върху вземанията на длъжника, опис и оценка
на движимите вещи собственост на длъжника (л. 42 от делото).
Със запорно съобщение с изх. № 2493/07.07.2022 г., съдебният изпълнител е
наложил запор на вземанията за пенсия на длъжника получавано от „НОИ, РУСО
СОФИЯ ГРАД. С писмо от 28.07.2022 г., НОИ е уведомил ЧСИ, че върху пенсията на
длъжника е наложен запор, като удръжката е определена в размер на 964.89 лева.
С разпореждане от 12.09.2022 г., ЧСИ е констатирал, че задължението на
длъжника е изцяло погасено чрез извършеното принудително плащане, че
задълженията са удовлетворени, поради което и е приключил изпълнителното
производство.
Междувременно, на 15.08.2022 г., Т. Ц. Б. е депозирала молба по изп.дело,
уточнена с молба от 17.08.2022 г. с която е направила искане, изпълнителното
производство да бъде прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изложени са
доводи и за изтекла давност.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 19.08.2022 г., ЧСИ
Б.Б., е приела, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и е отказала
да прекрати принудителното изпълнение.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, длъжникът може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение.
Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок, от процесуално легитимирано лице
и е насочена е срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на инстанционен контрол
за законосъобразност. Поради това, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 10, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Следователно, за да е налице основание за прекратяване на изпълнителното
3
производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, взискателят по изпълнителното дело
следва да не е поискал извършване на изпълнителни действия за период от 2 години.
Смисълът на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието на
взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да
гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при
които взискателят не е изгубил интерес.
В настоящия случай, изпълнително дело № 20188560402061 е било образувано
на19.11.2018 г., и 2-годишният срок е бил прекъснат с молбата на взискателя от
25.10.2019 г. , а след това - с молбата на взискателя от 24.04.2020 г. Следва да се
посочи също така, че реакцията на съдебния изпълнител на молбите на взискателя е
ирелевантна за теченето на срока, тъй като законът свързва прекратяването на
изпълнителното дело с бездействие на взискателя, а не на съдебния изпълнител.
Последният изпълнява публични функции и взискателят не може пряко да влияе върху
момента, в който изпълнителят ще реагира на неговото искане. Именно поради това за
закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) относими са единствено действията на взискателя, а не
на съдебния изпълнител.
Междувременно обаче е приет Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците (Oбн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.), чл. 3, т. 1 (изм. ДВ, бр. 34/2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) от който
предвижда, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно
приложението (сред които не е процесното), поради което и до действие на обявеното
извънредно положение, този срок изобщо не е текъл. Така или иначе, жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Действително, съгласно чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, изпълнителното дело се прекратява по силата на закона при неизвършване
на изпълнителни действия в продължение на две години. Въпреки това, обаче,
прекратяването на изпълнителното дело не води, само по себе си, нито до погасяване
на вземанията, за събирането на които е било образувано делото, нито е пречка за
започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания. В този
смисъл са разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Ако длъжникът счита, че вземанията обективирани в изпълнителния
титул не съществуват, той разполага с възможността да проведе исково производство
по чл. 439 ГПК. Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и не
може да подлага на преценка съществуването на вземането, докато титулът не бъде
обезсилен или не бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е
установено несъществуването на вземането. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК,
решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, ІV ГО, е даден
4
отговор на материалноправните въпроси за правното значение на подаването на молба
за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен
изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на
изпълнителния способ, както и на прекратяването на изпълнителното дело на
основанията по чл. 433, ал. 1, т. 1 – 8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело
за прекъсването на давността. В решението е прието, че перемпцията очевидно не
настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две
години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през
това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а
преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг
способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят
кредитори и др.). Прието е също, че перемпцията е без правно значение за
давността. Тя (перемпцията) е имала значение при действието на Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила
новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и
гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват
поведението си с него. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти
могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са
различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се
позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го
изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото
искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е
длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на
изпълнителните дела.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
5
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 41107/12.09.2022 г., подадена от Т.
Ц. Б. срещу разпореждане от 19.08.2022 г., с което ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 от РКЧСИ, е
отказала да прекрати, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнително дело №
20188560402061.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6