РЕШЕНИЕ
№ 4606
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110139796 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 128, т. 2 КТ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
26.05.2009 г. сключил с ответника трудов договор, изменен с допълнително споразумение №
14/28.06.2019 г., по силата на който работодателят се задължил да му заплаща месечно
трудово възнаграждение в размер на 1 500 лв. Твърди, че за месец декември 2020 г. не му е
заплатено дължимото трудово възнаграждение, за което е издадена заповед за изпълнение,
срещу която е подадено възражение, което обосновава интереса от предявения иск за
признаване за установено, че ответникът дължи посоченото възнаграждение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението на 11.01.2021 г., до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск при възражения, че трудовото възнаграждение за
месец декември е заплатено на ищеца на 13.01.2021 г., със закъснение от два дни. Твърди, че
нетното възнаграждение на ищеца било в размер на 759,76 лв., тъй като са направели
задължителни удръжки в размер на 139,42 лв. за ДДФЛ, 51,74 лв. за здравно осигуряване,
171,08 лв. за социално осигуряване, както и вноската му по кредит в Общинска банка в
размер на 495 лв. При тези твърдения иска съдът да отхвърли предявения иск.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
По делото като безспорен е установен фактът, че между страните на 26.05.2009 г. е
сключен трудов договор, изменен с допълнително споразумение № 14/28.06.2019 г., по
силата на който ответникът като работодател се е задължил да заплаща основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1 500 лв., както и факта, че ищецът е полагал труд през
м.12.2020 г.
От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна ексопертиза се
установява, че нетният размер на трудовото възнаграждение за м.12.2020 г. е на стойност
759.76 лв., която сума е получена след като от брутната заплата в размер на 1617 лв.,
начислена за м.12.2020 г. се приспаднат удръжки в общ размер 857.24 лв. за здравно -
осигурителна вноска; вноска за социално осигуряване, ДОД и месечна вноска за погасяване
на кредит в размер 495 лв. по договор за банков кредит, сключен на 15.03.2019 г. с
„Общинска банка“ АД. За погасяване на кредита от дължимото трудовор възнаграждение
ищецът е дал съгласие, видно от представения по делото договор за кредит и приложенията
към него. Остатъкът от дължимото след посочените удръжки възнаграждение е заплатено на
ищеца по банкова сметка на 13.01.2020 г.
Предвид изложеното ищецът има вземане за възнаграждение в размер 759.76 лв.,
което е погасено чрез плащане в хода на процеса, поради което искът следва за сумата
759.76 лв. следва да се отвхърли като погасен чрез плащане, а за разликата над тази сума до
предявения размер от 1500 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл.2, т.2 от трудовия договор работодателят дължи уговореното
възнаграждение не по – късно от 10-то число на месеца, следващ месеца на отработване.
Така за процесното възнаграждение ответникът е изпаднал в забава на 11.01.2021 г., която
забава е продължила до 12.01.2021 г., предвид извършеното на 13.01.2021 г. плащане.
Следователно ответникът дължи законна лихва върху сумата 759.76 лв. за периода на
забава 11.01.2021 г. – 12.01.2021 г., която изчислена с помощта на компютърна програма е в
размер на 0.42 лв.
Относно разноските в производството:
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство, съразмерно на частта от иска, отхвърлена поради плащане в размер на 15,19
лв. за държавна такса, за заповедното производство не следва да се присъжда адвокатско
възнаграждение, а само за исковото, тъй като се касае за едно единно производство. Така за
исковото производство, съразмерно следва да се присъдят разноски в размер 405,21 лв. за
адвокатско възнаграждение,
На ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно на частта от иска,
2
отхвърлена поради лиспа на вземане до пълния предявен размер за исковото производство в
размер 297.08 лв. за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС държавна такса, съразмерно на уважената част от иска в размер на 15.19 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че „ПО Т АД, ЕИК
********* и седалище и адрес – гр.София, ж.к.****** дължи на М. ПЛ. В., ЕГН **********
със съдебен адрес – гр.София, ****** на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 0,42 лв.,
представляваща лихва за забава върху вземане за трудово възнаграждение в размер 759.76
лв. за периода 11.01.2021 г. – 12.01.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. ПЛ. В., ЕГН ********** със съдебен адрес –
гр.София, ****** срещу „ПО Т АД, ЕИК ********* и седалище и адрес – гр.София,
ж.к.****** иск с правно чл. 128, т. 2 КТ за признаване за установено, че ответникът дължи
сумата от 759.76 лв. – трудово възнаграждение за м.12.2020 г. по трудов договор от
26.05.2009 г. като погасен чрез плащане, а за сумата над 759.76 лв. тази сума до пълния
предявен размер от 1500 лв. като неоснователен поради липса на вземане до този размер.
ОСЪЖДА „ПО Т АД, ЕИК ********* и седалище и адрес – гр.София, ж.к.****** да
заплати на М. ПЛ. В., ЕГН ********** със съдебен адрес – гр.София, ****** на основание
чл.78, ал. 1 ГПК сумата 15,19 лв. – разноски за производството по ч. гр. д. № 1320/2021 г. и
сумата 405,21 лв. – разноски за исковото производство за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. ПЛ. В., ЕГН ********** със съдебен адрес – гр.София, ****** да
заплати на „ПО Т АД, ЕИК ********* и седалище и адрес – гр.София, ж.к.****** на
основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата 297.08 лв. – разноски за исковото производство за
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ПО Т АД, ЕИК ********* и седалище и адрес – гр.София, ж.к.****** да
заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 15,19
лв. – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4