РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Силистра, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420100527 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Министъра на земеделието, храните и
горите, в качеството му на представител на Държавата, срещу П. Й. В.,с
искане да се признае за установено спрямо ответника, че същият му дължи
арендно плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 156 от 12.08.2011 год.
вписан в СВп в гр.С. с вх. per. № 833 от 31.01.2012г., Акт № 232 /наричан по-
нататък в изложението „Договора“/, в следните размери:
1139, 35 лева за стопанската 2017/2018 г.;
1155, 01 лева за стопанската 2018/2019 г.;
1148. 30 лева за стопанската 2019/2020г.
-както и законна лихва върху тези суми, считано от 02.11.2020 г. до
окончателното им плащане на задълженията.
Твърди, че се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
1356 по описа на СРС за 2020 г., тъй като ответникът не изпълнил
задължението си за заплащане на арендните вноски за посочените по-горе
стопански години. Поради невъзможността заповедта да бъде връчена
редовно на длъжника и с оглед указанията, дадени от съда, предявява
претенциите си по исков ред.
Претендира и разноските, направени в заповедното и в исковото
производство.
Ответникът П. Й. В., чрез назначения си по делото особен
представител е подал отговор, с който оспорва изцяло исковите претенции,
1
като счита, че ищецът е следвало да се възползва от възможността да
прекрати правоотношенията с ответника поради неизпълнение или
форсмажорни обстоятелства, респективно - реално да получава доходи от
имуществото си. Освен това, предвид уговорената в Договора цена на
арендното плащане, счита, че същият е сключен поради крайна нужда и при
явно неизгодни условия, поради което прави възражение за недействителност
на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл. 8, ал.1 ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Чл. 8, ал. 1 ЗАЗ гласи, че арендаторът е длъжен да извърши арендното
плащане в уговорения вид и срокове. В конкретния случай ответникът не
наведе твърдения, нито представи доказателства, че е изпълнил задължението
си за заплащане на арендна вноска за процесните стопански години, поради
което следва да се приеме, че той дължи изпълнение на задължението, за
което е издадена Заповед за изпълнение №1835 от 02.11.2020 г. по ч.гр.д. №
1356 по описа на СРС за 2020 г.
Предвид на това, съдът счита, че исковете следва да бъдат уважени в
предявените размери, заедно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението- 02.11.2020г.
Възраженията на ответника, свързани с недължимост на сумите са
неоснователни, по следните съображения:
В т.5 от Договора изрично е уговорен срок, в който следва да се
извършват плащанията за дължимата арендна вноска. С настъпването на
01.10. на съответната година и неплащане на уговорената арендна вноска,
арендаторът изпада в забава, вземането на кредитора става изисуемо. Предвид
на това, не е необходимо арендаторът да бъде канен от арендодателя да
изпълни задължението си.
Без значение и факта ползвал ли е реално арендованите земи
арендаторът, както и икономическия резултат от съответната стопанска
година.
Заплащането на арендните вноски не е обвързано от този резултат.
По тези съображения съдът счита възраженията на ответника за
неоснователни и уважава исковете в предявените размери, заедно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 02.11.2020г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 68.85 лв. за държавна такса, 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение и 470.99 лв. за назначаване на особен
представител.
Дължат се и разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№
1356/20г. по описа на СРС, които са в размер на 68.85 лв.
2
По тези съображения и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд-
Силистра
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. Й. В. с ЕГН **********
дължи на Република България, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, с БУЛСТАТ , следните суми:
1139.35 / хиляда сто тридесет и девет лв. и 35 ст. / лева - арендно
плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 156 от 12.08.2011 год. вписан в
СВп в гр.С. с вх. per. № 833 от 31.01.2012г., Акт № 232, дължимо за
стопанската 2017/2018 г.;
1155.01 / хиляда сто петдесет и пет лв. и 01 ст. /лева - арендно
плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 156 от 12.08.2011 год. вписан в
СВп в гр.С. с вх. per. № 833 от 31.01.2012г., Акт № 232, дължимо за
стопанската 2018/2019 г.;
1148.30 / хиляда сто четиридесет и осем лв. и 30 ст. / лева - арендно
плащане, съгласно Договор за аренда № ДА- 156 от 12.08.2011 год. вписан в
СВп в гр.С. с вх. per. № 833 от 31.01.2012г., Акт № 232, дължимо за
стопанската 2019/2020г.
заедно със законна лихва върху посочените по-горе суми, считано от
02.11.2020 г. до окончателното плащане на задълженията.
ОСЪЖДА П. Й. В. с ЕГН ********** да заплати на Министерство на
земеделието, храните и горите с БУЛСТАТ , следните суми:
639.84 / шестстотин тридесет и девет лв. и 84 ст./ лева - разноски по
гр.д.№ 527 / 2021г. по описа на РС- Силистра;
68.85 / шестдесет и осем лв. и 85 ст.) лева- разноски по ч.гр.д.№
1356/2020г. по описа на РС- Силистра.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3