МОТИВИ
към Присъда № 19/18.10.2017г. по НОХД № 330/2017
г. по описа на Окръжен съд – Сливен
Съдебното производство е образувано по внесен
от Окръжна прокуратура – Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 252/2016
г. по описа на РУ на МВР – Котел, вх.№ 2134/17 г., пор.№ 113/17 г. на Окръжна
прокуратура – Сливен против Х.И.В. за престъпление по чл.116 ал.1 т.5 вр.чл.115
от НК – за това, че на 05.12.2016г., в *********, умишлено умъртвил
съпругата си Д.Д.В., ЕГН **********, като
деянието е извършено спрямо лице, което се намира в безпомощно състояние.
Производството пред настоящия състав
на СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК – с проведено
съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. При предварителното
изслушване на страните, защитата на подсъдимия изрази съгласие да не бъдат
разпитвани свидетелите и вещите лица, а съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения да се ползват непосредствено от досъдебното производство
при постановяване на присъдата.
Съдът, след като констатира, че
съответните действия по разследването – разпити на свидетели и заключения на
вещи лица са извършени по реда и при условията на НПК, на основание чл. 372
ал.3 от НПК одобри изразеното съгласие да не бъдат разпитвани свидетелите и
вещите лица, а съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения да
се ползва непосредствено от досъдебното производство при постановяване на
присъдата.
Пред настоящия съдебен състав подс. В.
дава подробни обяснения, в които отрича да е убил съпругата си. Застъпва теза,
че множеството наранявания постр. Д.В. си е причинила сама чрез удряне на
главата в метална рамка на леглото й, както и в стената зад металната рамка.
Признава, че е хвърлил едно дърво, за да уплаши пострадалата, което се ударило
в стената и паднало до главата на съпругата му, но не я е наранило. Настоява,
че е бил провокиран от постр.В., която му разказала за свои предишни интимни връзки
с други трима мъже и изрекла спрямо него обиди и цинични думи. Твърди, че е
виновен, но не и за убийство на жена си.
В хода на съдебните прения представителят
на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа обвинението против подсъдимия Х.В.,
така както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че
това обвинение е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства и настоява подсъдимия да бъде признат за виновен по него. От
субективна страна, според прокурора, деянието е извършено с евентуален умисъл.
След обсъждане на фактите по делото, прокурорът отрича възможността
престъплението да е резултат на афектно състояние у подсъдимия. Предлага на подс. В. да бъде определено наказание
„лишаване от свобода“ в размер значително под минималния в закона, в границите
между 6 и 9 години. Приложението на чл. 55 ал. 1 т.1 от НК обосновава с полаганите
дългогодишни грижи от подсъдимия за пострадалата, чистото му съдебно минало,
възрастта му. Пледира за приложение на чл.59, ал.1 от НК с цел приспадане от
наложеното наказание на времето, през което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „Домашен арест“.
Защитникът на подс. В. – адв. Е.М. ***,
счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин чрез събраните по делото
доказателства. Акцентира върху заключението на съдебно-медицинската експертиза,
в което били описани множество увреждания, които отговаряли по механизъм да са
самопричинени от пострадалата. Счита, че макар причината за смъртта съгласно
заключението да е тежката черепно-мозъчна травма, която може да е причинена с
един удар, доколкото няма данни колко голямо, тежко и с какви ръбове е било
дървото и с каква сила е бил нанесен ударът, липсват безспорни доказателства в
подкрепа на това подсъдимият да е нанесъл побой на пострадалата. Твърди, че
липсват следи от удари върху гръдния кош и крайниците на пострадалата. Не
отрича факта, че подсъдимият е хвърлил дърво към съпругата си, но претендира,
че липсва интелектуален капацитет у В., за да прецени, дори и в условията на
евентуален умисъл, че би могъл да причини смъртта на жена си. С аргументи за
50-годишния съвместен живот на двамата съпрузи, фактът, че имат 5 деца и че
подсъдимият 10 години се е грижил за болната си съпруга, настоява, че деянието
следва да се квалифицира или като такова по чл.124 от НК или по чл.118 от НК. Претендира
за наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което при условията на
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години. Счита, че наказание
в размера предложен от прокурора между 6 и 9 години „лишаване от свобода“ би се
равнявало на доживотна присъда за подсъдимия, който е доста възрастен и не би
издържал на тежките условия в затвора повече от 2-3 години. Счита, че по-тежко
от исканото условно наказание би било необосновано тежко, несъответно на
деянието и респ. неправилно.
В личната си защита подсъдимият изразява
искрено съжаление за стореното. Твърди, че се пази много, за да не сгреши. В
последната дума настоява да бъде
оставен у дома си – да стои сам и да се грижи за домакинството. Това
наказание намира за достатъчно.
От извършения анализ на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно
следствие доказателствени материали, преценени по отделно и в
съвкупността си, Окръжен съд –
Сливен приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Х.И.В. е роден на ***
***. Завършил е четвърти клас, вдовец,
неосъждан.
Подс.Х.И.В.
*** заедно със съпругата си – пострадалата Д.Д.В.. Постр.В. около десет години
преди смъртта си получила тежък инсулт. В резултат на това тя била
парализирана, като можела да движи само лявата си ръка, с която се хранела.
Пострадалата била постоянно на легло, не можела да ходи, като подс.В. се грижел
за нея. Пострадалата, макар и трудно, разговаряла с близките си.Помощ в грижите
към постр.В. на подсъдимия оказвали неговите дъщери - свид.Д.К., свид.Г. Б.,
свид.Д.Д. и свид.П.В., които живеели със своите семейства в с.Градец, отделно
от родителите си, а финансова помощ също така оказвал техния син - свид.И.В.,
който също живеел самостоятелно със семейството си в друга къща в селото.
Подс.В. и съпругата му постр.В.
спели в стая на отделни легла. На 05.12.2016 г. около 01.00 часа след полунощ
пострадалата и подсъдимия разговаряли. Подс. В. бил почерпен. Той отишъл да
запали печката. Пострадалата лежала на леглото си и решила да разкаже на съпруга
си за свои бивши връзки с други мъже преди брака им. Тя говорела трудно, но
подсъдимият разбирал какво му говори. Пострадалата споделила на подсъдимия, че
преди да се оженят е живяла на семейни начала с трима мъже през различни
периоди от време и едва след като била изгонена от тях се е оженила за него. Обидила
го на мъжко достойнство и започнала да му говори цинични думи.
Подс.В. бил почерпен, а думите
на съпругата му го засегнали и той започнал да й нанася побой. Независимо, че
пострадалата не била в състояние да се защити, той взел едно дърво от
подготвените за горене в печката за огрев и започнал с него да нанася удари по
главата й. Подсъдимият нанесъл множество удари в областта на теменните, челните
и тилните области на главата, в резултат на което пострадалата е получила тежка
черепно-мозъчна травма и нямала признаци на живот, а от главата й потекла кръв
върху възглавницата. Виждайки състоянието на пострадалата, подс.В. се уплашил.
Той залял нараняванията с ракия и кръвотечението спряло. От притежавания от
него мобилен телефон с № 0889/025474 позвънил в 01.42 часа на тел. 112 и
съобщил за „домашно насилие“ на адрес *********. Сигналът за домашно насилие е
бил предаден в ОДЧ на РУ на МВР - Котел. В 01.45 часа на 05.12.2016 г. било
възложено на свид.Я. – мл.оперативен дежурен да позвъни на лицето подало
сигнала на тел.0889/025474, за да получи допълнителна информация по случая.
Свид.Я. позвънил на този мобилен телефон и се свързал с подс.В., който се представил
и заявил, че е ударил съпругата си с дърво по главата, вследствие на възникнал
скандал между тях. Подс.В. споделил, че от главата на съпругата му тече кръв,
която той успял да позабърше, че жена му хъркала и имала нужда от медицинска
помощ. Свид.Я. веднага позвънил във Филиала за спешна медицинска помощ в
гр.Котел, предал информацията за сигнала и адреса, посочен от подс.В. ***. На
място бил изпратен и полицейски екип.
Екипът на
спешна медицинска помощ пристигнал в ********* около 01.57 часа, като бил
посрещнат от подс.В., който ги отвел до дома си. Медицинският екип заварил на
местопроизшествието една от дъщерите на пострадалата – свид.Д.. Свид.Д. -медицински
фелдшер установила, че постр.В. е неконтактна, с шумно хъркащо дишане, видима била
раната в областта на темето на главата и на лявата скула, както и че раните са
били почиствани. Установено било, че кръвотечението е спряло. Състоянието на
пострадалата е било тежко и свид.Д. преценила, че се изисква транспортирането й
за лечение в болнично заведение. Пострадалата била качена в автомобила на ФСМП –
Котел и откарана в МБАЛ – Сливен.
Въпреки предприетите действия в МБАЛ „Д-р И. *** състоянието на пострадалата
не се подобрило и тя починала на 07.12.2016 г. в 18.45 часа.
От
заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза е видно, че
при външният оглед и аутопсията на трупа на постр.В. е установена тежка
механична черепно-мозъчна травма, която се изразява в установените множество
разкъсно-контузни рани в окосмените челни, теменни, тилни области на главата,
най-добре изразени в теменните области на главата, наличие на такива рани и в
челните, слепоочните и тилните области на главата, наличие на порезни рани в
окосмените челни области на главата с гладки ръбове и с дължина около 3-4 см,
масивни кръвонасядания и кръвоизливи под меките черепни покривки с оток на
тъканите и обилен кръвоизлив от получените наранявания.
Според
съдебният експерт причината за настъпването на смъртта е тежката
черепно-мозъчна травма, с установените множество разкъсно-контузни и порезни
рани в теменните, челните и тилните области на главата с дифузната механична
травма на мозъка с обхващане предимно на дясната голямомозъчна хемисфера, като
пострадалата непосредствено след инцидента е изпаднала в състояние сопор, което
впоследствие е преминало в дълбоко коматозно състояние, от което не е излязла.
Непосредствената причина за настъпване на смъртта на пострадалата са вторичните
кръвоизливи в областта на мозъчния ствол. Настъпването на смъртта е пряка и
непосредствена последица на установените увреждания на мозъка и настъпилите
усложнения в тази връзка.
Заключението
сочи, че описаните наранявания в областта на главата са причинени вследствие на
действие на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са
получени, вследствие нанасяне на удари с такива предмети. Установените
наранявания не е възможно да са били причинени вследствие нанасяне само на един
единствен удар с такъв предмет в областта на главата на пострадалата. Ударите
са били множествени. Настъпването на смъртта е било неминуемо.
Изложените фактически обстоятелства се
установяват по категоричен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, а именно: протокол за
оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него; медицински документи за постр.
В., показанията на свидетелите А. Я., Я. Д., Д.Д., Т.Р., Й.Р., Е. Х., С.К., П.Ц.,
Г. Б., Д.К., П.В., И.В., препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, съдебномедицинска
експертиза на труп; справка за
съдимост на подс. В., характеристична справка, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; медицинска документация за
подс. В. /прочетени/, както и частично от обясненията на подс. В., дадени
в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав.
Съдът дава вяра на събраните в хода на досъдебното производство
гласни доказателствени средства – показанията на разпитаните по
делото свидетели в частта, в която свидетелите възпроизвеждат личните си
впечатления. Показанията са последователни, логични, относими към
предмета на доказване, в отношение на покриване и допълване. Същите
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. От тези доказателствени
източници съдът установи по категоричен начин релевантните факти относно инкриминираното
деяние – дата и място на деянието, обстоятелства при които е извършено,
предхождащото и последващото поведение на подсъдимия. Недостоверен, с
оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза, се явява само механизма
на причиняване на уврежданията, сочен от свидетелите, тъй като повечето от
разпитаните свидетели съобщават, че подсъдимият е заявил, че е хвърлил дърво по
пострадалата. Очевидно от посоченото експертно заключение ударите са били
множествени, а увреждането не е възможно да бъде причинено само от един удар.
Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени
доказателства и доказателствени средства. Същите са приложени по
досъдебното производство, не се оспорват от страните и са приобщени към
доказателствата по делото надлежния процесуален ред.
Заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е
подробно, обосновано, съдържащо отговори по поставените на експерта въпроси. По
делото не е внесено никакво съмнение относно правилността на заключението.
Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност,
компетентност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. Заключението
не се оспорва от страните и допринася в значителна степен за изясняване на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, а именно вида и броя на
нанесените на пострадалата увреждания, техните характеристики, вероятния
механизъм на нанасянето им, броя на ударите, причината за смъртта и др. Съдът
се довери изцяло на заключението и прие същото за отправна точна при формиране
изводите за начина, по който е извършено престъплението, респ. за обективната и
субективна съставомерност по конкретен състав от особената част на НК.
Съдът обсъди внимателно обясненията на подсъдимия, дадени лично и непосредствено
от него пред съдебния състав в хода на съдебното следствие. Съдът се довери на
обясненията, в частта, с която подсъдимият обясни за полаганите от него грижи
за болната му съпруга приживе, за заболяванията на двамата, за съвместния им
живот и родените от брака им 5 деца. Достоверни са обясненията и в частта, в
която подсъдимият съобщава за предприетите от него действия след като от раните
на пострадалата е потекла кръв – че е полял същите с ракия, че се е обадил на
тел.112, че е посрещнал екипа на ФСМП – Котел и ги е отвел до къщата си. В тази
им част обясненията кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира и частта, в която подс. В. съобщава за думите на съпругата си,
които са го обидили, тъй като звучат логично, а по-късно са станали известни и
на други свидетели по делото.
В по-голямата си част, а именно тази, касаеща главният факт, подлежащ на
доказване – извършил ли е подсъдимият престъплението, в което е обвинен, обясненията
му са противоречиви и объркани относно твърдените обстоятелства - първоначално
подсъдимият посочи, че пострадалата е движила само дясната си ръка, а
впоследствие каза, че е подвижна е била само лявата й ръка; твърдеше, че пострадалата
е лежала постоянно, а по-късно заяви, че
постр.В. е можела да се изправя, както и да се движи достатъчно, за да се
самонарани в металната тръба на леглото и стената. Посочи, че той е започнал да
пали печката в инкриминираната нощ, когато пострадалата започнала да му говори
„мръсни приказки“ и той взел едно дърво, за да я уплаши, хвърлил го по стената
и то паднало до главата на пострадалата, но не я ударило, защото била завита с
одеяло през глава. После излязъл навън по малка нужда и като се върнал видял
съпругата си да си удря главата в металната тръба на таблата на леглото и в
стената, като имала кръв по челото. Впоследствие промени няколко пъти тази
последователност, като на различен етап включваше признание за собственото си
действие – хвърляне на едно от дървата за огрев до печката в посока леглото на
пострадалата. Подсъдимият неколкократно съобщи, че съпругата му е разказвала за
предишни свои интимни връзки, че го е обидила на мъжко достойнство и му е
говорила цинични думи. При предявяване на фотоалбума, приложен към огледния
протокол, подсъдимият посочи, че леглото на пострадалата е заснето вляво на
снимка № 5 на л.7 от досъдебното производство. Така обобщена съобщената от
подсъдимия информация в основната си част, касаеща предмета на делото, очевидно
представлява защитна позиция и не може да се кредитира, тъй като противоречи с
останалите доказателства и е недостоверна. Съображенията за това са следните:
На първо място посочената част от обясненията противоречи със заключението
на съдебно-медицинската експертиза на труп. От същото е видно, че при постр.В. е установена тежка
механична черепно-мозъчна травма, която се изразява в установените множество
разкъсно-контузни рани в окосмените челни, теменни, тилни области на главата,
най-добре изразени в теменните области на главата, наличие на такива рани и в
челните, слепоочните и тилните области на главата, наличие на порезни рани в
окосмените челни области на главата с гладки ръбове и с дължина около 3-4 см,
масивни кръвонасядания и кръвоизливи под меките черепни покривки с оток на
тъканите и обилен кръвоизлив от получените наранявания. Според експерта
нанесените на пострадалата удари са били множествени и в резултат на тях и
последвалите усложнения е настъпила бавна и мъчителна смърт, която е била
неизбежна. Видът и характерът на описаните от съдебния лекар наранявания,
техният брой и обективни характеристики не дава възможност да се приеме за
достоверна тезата на подсъдимия, че пострадалата сама си е причинила тези
увеждания. Конкретните констатации за множественост на раните, респ. голям на
брой удари, с които са нанесени, и крайният резултат – причиняване на
черепно-мозъчна травма, от която настъпва смъртта на пострадалата, изключват по
категоричен начин версията, че неподвижна на легло жена може да си самопричини
подобни наранявания. Очевидно е желанието на подсъдимия да оневини себе си чрез
предложената защитна теза.
Недостоверно
е и твърдението, че пострадалата е удряла главата си в метална рамка на таблата
на леглото. Видно от приложения към огледния протокол фотоалбум, обективни
находки с червени петна са заснети не на посоченото от подсъдимия легло с
метална рамка, а на другото легло – разположено вдясно на снимка № 5 на л.7 от
досъдебното производство. Както там, така също и на фотокопията с номера от 10
до 21 /л.8-11 от ДП/ фотоалбумът съдържа общ поглед и детайлни снимки на
покривката, възглавницата, чаршафът и др. дрехи, по които е видно, че има следи
от кръв. Следите са заснети на леглото вдясно на снимка № 5, а не вляво, както
твърди подсъдимият. Тези обстоятелства дават основание на съда да счита, че
пострадалата се е намирала не на леглото посочено от подсъдимия, а на другото
легло. Последното, видно от снимковия материал, не е с метална, а с дървена
рамка и очевидно няма как да обслужи защитната версия на подсъдимия
пострадалата да се е наранила сама. Видно от същия фотоалбум, по рамките на
леглата или по стените зад двете легла не са видими следи от кръв.
Всичко
гореизложено мотивира съдебния състав да изключи от доказателствата като
недостоверни обясненията на подсъдимия относно механизма на причиняване на
уврежданията на пострадалата и източника на тези наранявания. В тази им част
обясненията представляват единствено средство за защита на подсъдимото лице, но
не могат да послужат като годен доказателствен източник за изясняване на обективната
истина.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
С деянието
си подс.Х.И.В. осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.116 ал.1 т.5 вр. чл.115 от НК, тъй като на 05.12.2016 г. в *********,
умишлено умъртвил съпругата си Д.Д.В., ЕГН **********, като деянието е
извършено спрямо лице, което се намира в безпомощно състояние.
От обективна страна с
оглед приетите за установени по-горе факти е несъмнено, че подсъдимият е
извършил активни действия, с които е причинил множествени телесни увреждания на
пострадалата в областта на главата. Независимо, че пострадалата е била прикована за легло
и не е била в състояние да се защити, той взел едно дърво за огрев и започнал с
него да нанася удари по главата й. Ударите са били много – в областта на
теменните, челните и тилните области на главата. В резултат на това
пострадалата е получила тежка черепно-мозъчна травма, а по-късно е починала,
независимо от оказаната медицинска помощ. Несъстоятелна е тезата на подсъдимия,
че тези увреждания са резултат от самонараняване на пострадалата. Съдът изложи
подробни мотиви по-горе защо не кредитира обясненията на подс. В. в тази част. Обясненията
на подсъдимия за механизма на причиняване на уврежданията изцяло противоречат с
констатациите и изводите на съдебно-медицинската експертиза, както и с
приложения към огледния протокол фотоалбум. Съдът се доверява на експертното
заключение и писмените доказателствени материали, поради което категорично
изключи обясненията на подсъдимия в тази им част от доказателствения материал. Неоснователно
е възражението на защитника на подсъдимия, че след като не било намерено
дървото, то липсвала яснота по въпросите колко голямо е това дърво, колко тежи, с какви ръбове е и с
каква сила е бил нанесен удар. Действително въпросното дърво не е било
приобщено като веществено доказателство по делото, но са налице свидетелски
показания /свид. Й.Р./, че подсъдимият го е изгорил. Сам по себе си фактът, че
не е намерено средството, с което е причинено убийството, не е основание да се
приеме, че липсват безспорни доказателства за механизма на причиняване на
уврежданията и за авторството на деянието. Съдебно-медицинската експертиза, на
която съдът се довери, констатира множество разкъсно-контузни рани в окосмените челни,
теменни, тилни области на главата, най-добре изразени в теменните области на
главата, наличие на такива рани и в челните, слепоочните и тилните области на
главата, наличие на порезни рани в окосмените челни области на главата с гладки
ръбове и с дължина около 3-4 см, масивни кръвонасядания и кръвоизливи под
меките черепни покривки с оток на тъканите и обилен кръвоизлив от получените
наранявания. Заключено е, че описаните наранявания в областта на главата са
причинени вследствие на действие на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и добре
отговарят да са получени, вследствие нанасяне на удари с такива предмети.
Установените наранявания не е възможно да са били причинени вследствие нанасяне
само на един единствен удар с такъв предмет в областта на главата на пострадалата.
Ударите са били множествени, а настъпването на смъртта е било неминуемо. С
оглед на тези експертни изводи, настоящият съдебен състав приема, че макар и по
косвен път, обвинението от обективна страна е доказано по категоричен начин. Ирелевантно е и соченото от защитата
обстоятелство, че липсвали наранявания по гръдния кош или крайниците на
пострадалата. На подсъдимия не е предявено такова обвинение, нито е
задължително при убийство деецът непременно да нанесе такива увреждания на
жертвата. В конкретния случай е безспорно установено, че подсъдимият е нанесъл
удари в областта на главата и именно в резултат на причинената черепно-мозъчна
травма и последвалите усложнения, е настъпила смъртта на пострадалото лице.
Така възприетата
фактология, установена от събраните по делото доказателства, мотивира извод, че
извършеното от подсъдимия деяние представлява убийство по смисъла на чл.115 от НК. Деянието правилно е квалифицирано по чл.116 ал.1 т.5 вр. чл.115 от НК,
предвид обстоятелството, че пострадалата е била в безпомощно състояние. Същата
е била неподвижна на легло от много години след изкаран инсулт. Тя е движила
само едната си ръка и по никакъв начин не е била в състояние да противодейства
на нападението на подсъдимия.
Няма фактическа и
доказателствена опора твърдението на защитата, че правилната правна оценка на
деянието попада в приложението на чл. 124 от НК или евентуално на чл.118 от НК.
Констатацията за множество увреждания, причинени от много на брой удари със
значителна сила в жизноважна част от тялото, каквато е главата, сочи обективно
на деяние, при което може да бъде причинена смърт. Съдът не кредитира защитната
версия за хвърлено дърво по стената до пострадалата, което паднало до нея, тъй
като я намери недостоверна и противоречаща на приобщените доказателства. Тази
версия не държи сметка за обективните увреждания по главата на пострадалата,
установени по категоричен начин чрез съдебно-медицинската експертиза. Няма
основание за приложението и на чл.118 от НК. Този състав предвижда намалена
наказателна отговорност за убийство,
извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от
пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици
за виновния или негови ближни. В конкретния случай може да се обсъжда дали
отправените обидни думи от пострадалата към подсъдимия не са довели до афектно
състояние. Дори и в тази хипотеза, чл.118 от НК е неприложим за настоящия
случай, тъй като същият изисква от въпросната обида да са настъпили или да е
било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. В
конкретния случай двамата съпрузи са били сами у дома си, а пострадалата е
болна жена, неподвижна от години на легло, зависима изцяло от грижите на
съпруга си. Каквито и думи да е отправила към подсъдимия, от тях не е настъпила
и е нямало обективно как да настъпи каквато и да е тежка последица за подс.В.
или негови ближни. По тази причина привилегированият състав на чл.118 от НК не
може да намери приложение в казуса. Провокацията от страна на съпругата му с
нецензурни думи и обидни квалификации към него като мъж може да бъде третирана
само като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, предвид
конкретиката на случая.
От субективна страна
престъплението е извършено от подс.В. с евентуален умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието – съзнавал е, че деянието му притежава
свойството да уврежда определени интереси и е съзнавал неговата обществена
укоримост, предвиждал е възможността за настъпване на общественоопасните
последици – смъртта на постр.В. и съзнателно се е съгласявал с настъпването й.
В случая не е налице причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на
умишлено нанесени телесни повреди, тъй като макар в подсъдимия да е формирано
решение да нанесе побой над пострадалата, той е допускал, че вследствие на
силните удари нанасяни в главата може да настъпи смъртта й и се е съгласявал с
този възможен резултат /Р 67-83-П, стр.57/.
Налице е
умишлено убийство. Съгласно практиката на Върховния съд /Решение № 380-81 ВК/,
когато смъртта е неминуема последица на тежък побой, деянието следва да се
квалифицира като умишлено убийство, а не като непредпазливо такова, причинено
чрез умишлена телесна повреда. Обстоятелството, че поради лекарска намеса
животът на пострадалата е бил изкуствено удължен за известно време, не дава
основание да се приеме, че се касае за непредпазливо убийство. Константна е
съдебната практика, че за субективната страна на деянието се съди от конкретно
обективираното поведение на дееца. Механизмът и мястото на нанасяне на ударите – множество удари с
дърво за огрев; тяхната насоченост в жизненоважна част от тялото – главата;
значителната сила, с която са нанесени, обосновават извод за съзнание у
подсъдимия, че в резултат на това въздействие е възможно да настъпи смъртта на съпругата
му. Допълнителен аргумент за съзнаваната от подсъдимия възможност да причини на
пострадалата смърт са фактите, че подсъдимият, макар и възрастен, е бил в
състояние да се придвижва и да се грижи за семейството, а пострадалата е била
възрастна неподвижна болна жена. Именно от обективно извършените от подсъдимия
действия спрямо личността на пострадалата се изключва непредпазливостта по
отношение на настъпилата смърт, като макар този резултат да не е целен, то той
е съзнателно допускан от подсъдимия. Категоричен е изводът, че умисълът на
подсъдимия не е за причиняване на телесна повреда, а обхваща като резултат и
възможността за причиняване смъртта на пострадалата с оглед естеството на
ударите, механизма на нанасянето им, както и всички други гореописани
обстоятелства.
Така изложените аргументи мотивират извода на съда, че деянието на
подс. В. е извършено с евентуален умисъл, като не се касае за непредпазливо
деяние или деяние при афект, в какъвто смисъл пледира защитата. Многобройността
на ударите, употребата на значителна сила при нанасянето им, мястото на
нанасянето им – в жизненоважна част на тялото, обстоятелството, че нападението
се извършва над безпомощен възрастен човек, който не може да се защити, през
нощта, дават безусловна характеристика на деянието на подсъдимия като допускащо
настъпването смъртта на пострадалата, а не като деяние, целящо причиняване на
телесна повреда, което да би могло с оглед настъпилата смърт на пострадалия, да
се квалифицира като престъпление по чл. 124 ал.1 от НК. Настоящият съдебен
състав, с оглед на изложените аргументи, намери, че деянието
на подсъдимия попада в приложното поле на нормата на чл.116, ал.1, т.5 от НК,
която се явява приложимия в конкретния случай материален закон. Изцяло в
подкрепа на този извод са обективно установените увреждания на пострадалата,
събраните косвени доказателства, вкл. експертните изводи. По тези съображения,
съдът намери искането на защитата за преквалифициране на деянието по чл. 124
ал.1 от НК или по чл.118 от НК за неоснователно и призна подсъдимия за виновен
по предявеното с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл.
116 ал.1 т.5 вр. чл.115 от НК.
Като причини, условия и мотиви за извършеното деяние съдът отчете от една
страна провокацията, отправена с обидни думи от страна на пострадалата, въпреки
полаганите грижи от подсъдимия за нея години наред, а от друга страна – ниската
правна култура на подсъдимия и отпадане на волевите задръжки вследствие на
употребен алкохол в инкриминираната вечер.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание съдът изходи от общите разпоредби на
закона /чл.54-чл.57 от НК/, принципите за определяне на наказанието съгласно
чл.36 от НК, както и от предвидените в специалната разпоредба на закона
конкретни алтернативни по вид и размер наказания.
Разпоредбата на чл.116 от НК предвижда три алтернативни наказания –
лишаване от свобода от 15 до 20 г., доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна.
В дейността по индивидуализация на наказанието – определяне на
най-подходящото от законодателно предвидените алтернативи, съобразно правилата
на чл.57 ал.1 от НК, съдът изследва обстоятелствата по чл.54 и чл.55 от НК, а
именно степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на престъплението и всички други смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства.
На първо място съдът съобрази, че високата степен на обществена опасност на
деянието е отчетена от законодателя чрез санкционната част на разпоредбата на
чл.116 от НК, като настоящият случай не разкрива степен на опасност по-висока
от обичайната за такива деяния. Напротив, конкретните обстоятелства, при които
е извършено деянието, а именно провокираното от пострадалата поведение на
подсъдимия, дават основание да се разсъждава, както се посочи по-горе, че
състоянието на подсъдимия в момента на деянието е сходно с такова на силно
раздразнение, за което принципно е предвидена по-лека наказателна отговорност в
хипотезата на чл.118 от НК. Тази разпоредба обаче е неприложима, доколкото не е
налице елемент от състава на това деяние, за което съдът изложи аргументи
по-горе. Коментираните обстоятелства, както чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни за подсъдимия до настоящия момент /на 73 г./ мотивират
настоящият състав да приеме, че деянието на подсъдимия в конкретния случай
разкрива степен на опасност значително по-ниска от обичайната за деяния по чл.
116 от НК.
По отношение характеристиките на дееца, се констатира, че подсъдимият е
лице с ниска степен на обществена опасност. Същият е на 73 години, полагал
години наред грижи за болната си съпруга. Сменял е памперсите й, обгрижвал я, занимавал
се с домакинството. Двамата са били съпрузи повече от 50 години, имат 5
пълнолетни деца. По делото липсват данни за каквито и да е противообществени
прояви на подсъдимия. Събраните характеристични данни го определят като
неконфликтна личност, ползващ се с добро име сред съгражданите си. Няма данни
същият да контактува с лица от активния криминален контингент, няма
криминалистически регистрации. Същият е пенсионер, с влошено здравословно
състояние. Живее сам след смъртта на съпругата му и изразява искрено съжаление
за постъпката си. Така описаните характеристики на личността на подсъдимия го
определят като лице с значително ниска степен на обществена опасност.
Съдът отчете, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.
По отношение на смекчаващите такива, съдът намери следното: В ход по
същество и представителят на прокуратурата и защитникът на подсъдимия наведоха
аргументи за наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Акцент се постави върху факта, че деянието е извършено в състояние на
раздразнение, провокирано от пострадалата с обидни думи към подсъдимия.
Представителят на държавното обвинение допълнително изложи, че реакцията на
подсъдимия след толкова години грижи за болната жена, може да бъде житейски
разбрана, но не и ненаказана, след като представлява състав на тежко умишлено
престъпление. Защитата излага доводи, че всяко наказание, при което подсъдимия
попада в затвора е прекалено тежко, а над 6 г. „лишаване от свобода“ е
равнозначно на доживотен затвор, предвид възрастта и заболяванията на
подсъдимия.
Съдът като обсъди наличните по делото доказателства и наведените от
страните аргументи, намира, че действително са налице многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно: същият е възрастен човек –
на 73 години, с добри характеристични данни, с ниска степен на обществена
опасност, без предишни осъждания и противообществени прояви, с дългогодишен
брак с пострадалата, за която е полагал системни грижи, след като е изкарала
инсулт. Подсъдимият изразява разкаяние и съжаление за стореното, оказал е
съдействие на органите на досъдебното производство. Не на последно място съдът
отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство и факта, че деянието
подсъдимият е извършил подразнен от обидите, отправени му от пострадалата.
При така установените обстоятелства настоящият състав на съда намери, че
наказанието, което трябва да се наложи на подсъдимия следва да се определи при
условията на констатираните многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Воден от изложените аргументи съдът заключи, че съобразно целите на генералната
и специалната превенция най-подходящо е наказанието „лишаване от свобода“. Този
извод съдът формира при спазване правилата, разписани в разпоредбите на чл. 57,
ал. 1 от НК.
Съдът установи, че и най-ниският размер на наказанието за деяние по чл.116
от НК – лишаване от свобода за срок от 15 години се явява изключително тежко и
несъответно наказание спрямо деянието и дееца. Достигнатият по-горе
извод за наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства обосновава извода на съда, че наказанието следва да се определи
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Настоящият състав намери за съответно
на деянието и дееца, съобразно отчетените по-горе обстоятелства по правилата на
глава пета от общата част на НК и целите на чл.36 от НК, наказание лишаване от
свобода за срок от 5 години. Това наказание съдът намира за справедливо,
съответно на деянието и дееца и отмерено при съобразяване на всички гореописани
факти и обстоятелства, имащи значение при обсъждане вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подс. В.. Съдът прецени, че
предложеното от защитата наказание от 3 години лишаване от свобода, отложено
при условията на чл.66 от НК за изпитателен срок от 5 години, се явява
изключително леко и няма да има своя поправителен и превъзпитателен ефект по
отношение на подсъдимия. Същото не би могло да удовлетвори и целите на
генералната превенция. Кореспондиращо с целите на специалната и генералната
превенция съдът намери именно наложеното при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК
наказание – лишаване от свобода за срок от 5 години.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС подс. В. следва да търпи наказанието
при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът
приспадна от така определеното наказание времето, през което спрямо подсъдимия В.
е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест”, а именно от 26.05.2017 г.
до привеждане на присъдата в изпълнение.
Съгласно правилата на процеса съдът осъди
подсъдимия В. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата
от 160,08 лева, представляваща направени по делото разноски.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
Мотивите
са изготвени и предадени на 23.10.2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН: