М О
Т И В И
Към присъда по НЧХД № 782/2012 год.на КРС , ІV н.с.
Наказателното
производство е образувано по тъжба на М.А.О. и В.А.О. , с която същите са повдигнали обвинение срещу подсъдимия З.Г.Г. за престъпление по чл. 130 от НК, като в
тъжбата не се конкретизира по коя от първите две алинеи на горния член се
повдига обвинението. Частните тъжители не са длъжни в тъжбата си да направят точна юридическа квалификация на деянието, а
само да изложат обстоятелствата по
твърдяното престъпление, от които се извеждат неговите съставомерни елементи , което
е и сторено. Предвид изложените в тъжбата факти съдът констатира , че
правилната квалификация на описаното престъпление е по чл.
131 ал. 1 т.4 предл. 3-то,във вр. с чл. 130 ал.1 и ал.2
от НК, за това ,че: На 10.11.2012г. в град Б., обл. П. е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице както следва: на М.А.О. *** , ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток разкъсно -контузна рана в
дясната половина на лицето , довели до разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл. 129 от НК и на В.А.О. *** , ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
травматичен оток, кръвонасядане и охлузване в областта на лявото око , довели
до болка и страдание без разстройство на
здравето.
В
съдебно заседание частните тъжители лично и чрез повереника си - адвокат Ш. , поддържа повдигнатото обвинение със същата
фактическа обстановка описана в тъжбата. Иска се осъждането на подсъдимия и
налагане на справедливо наказание , както и уважаване в пълен размер на
предявените граждански искове.
Подсъдимият З.Г. участва лично в процеса и с упълномощения си
защитник – адв. Д.. Същият дава обяснения в които частично признава авторството
и вината си, но само досежно нанасянето на удар и евентуално причиняването на
лека телесна повреда само на единият от частните тъжители , а именно В.О. ,като
отрича съпричастност към причиняването на по-тежкия съставомерен резултат на ЧТ
М.О..
В
наказателното производство бяха предявен от частните тъжител и приети за съвместно разглеждане граждански
искове против подсъдимият съответно в размер на 2500 лв.от ЧТ М.О. представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в претърпени
от същия болка и страдание в резултат на причинената му
лека телесна повреда – съставомерен резултат от престъплението, и в размер на
2000 лв. от ЧТ В.О. също представляващи обезщетение за неимуществени вреди
изразяващи се в болка и страдания причинени от престъплението предмет на обвинението.
Съдът на базата на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият З.Г.Г. е роден на *** ***, *****ЕГН
**********.
На 10.11.2012 г. вечерта двамата тъжители М.О.
и В.О. били в заведение собственост на М.О.,*** . В заведението се слушала музика , като
диджей бил другия брат на тъжителите – свидетеля С. О.. В заведението заедно с
компания от свои приятели бил и подсъдимия З.Г., като консумирали бира. Около 21.00 ч между подсъдимия и други членове
на неговата компания и свидетеля С. О. възникнал конфликт по повод на поръчана
,но непусната песен от С. О.. Тъй като ситуацията станала напрегната и
конфликта ескалирал С. О. заедно с жена си напуснал заведението. След него излязъл
и подсъдимия Г. и други членове на неговата компания, които го спрели пред
заведението и започнали да се саморазправят с него. В този момент в конфликта
се намесил и частния тъжител М.О. , който се опитал да предотврати побоя над брат
си С. О. и да усмири подсъдимия Г. и каращите се които налитали на бой. Неочаквано
подсъдимия З.Г. нанесъл силен удар с
юмрук по дясната половина на лицето на М.О. , който почувствал силна болка и се
замаял от удара. В този момент и тъжителя В.О. се опитал да се намеси и да
успокои подсъдимия но, също получил силен удар от подсъдимия по лицето в
областта на лявото око и също почувствал силна болка. Тъй като в конфликта се
намесили много от присъстващите побоя над тъжителите бил прекратен , но тъй
като напрежението между каращите се продължавало била сигнализирана полицията и
на место бил изпратен автопатрул на РУП-Карлово в състав полицейските служители
Т.Г. и Т.П., след пристигането на които
конфликта бил напълно потушен . Тъжителя М.О. имал разкъсно-контузна рана на
лицето в резултат от нанесения му от подсъдимия удар ,която кървяла и тъй като по-късно същият се
почувствал зле, вече след полунощ на 11.11.2012 г. на място бил повикан екип на
спешна помощ . Тъжителя М.О. бил откаран в болнично заведение, където му била
извършена хирургическа обработка на раната и му били поставени шевове. На 12.11.2012 г. и двамата пострадали тъжители
посетил съдебен лекар и се снабдили със съдебно-медицински удостоверения отразяващи
причинените им при инцидента телесни
увреждания.
От
заключението на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява ,че при възникналия на 10.11.2012 г. инцидент на М.А.О. е била причинено травматичен оток разкъсно –контузна рана в дясната половина на
лицето , което увреждане е довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. На В.А.О. е
било причинено травматичен оток , кръвонасядане и охлузване в областта на
лявото око, довели до болка и страдание без разстройство на здравето . Причинените
увреждания добре отговарят по механизма си да са причинени именно така както съобщават пострадалите и по твърдяното от тях време. Механизма на
причиняване на увредите е удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет . При разпита си в съдебно заседание
вещото лице потвърждава ,че е напълно възможно нараняванията и на двамата
пострадали да се получат при удар с юмрук. Съдът възприе и кредитира заключението на вещото
лице
като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област. Същото не се оспори от страните.
За да постанови присъдата си Съдът прие за
безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка, която се установява от следните доказателствени средства
, които съдът кредитира ,а именно показанията
на свидетелите О.Т. , Й.Ц. ,С. О.,Т.Г. и Т.П. а също и частично от показанията на
свидетелите Я.И. , И.Г. и В.Л., в кредитираната от съда им част , в които
същите не отричат обстоятелството , че е имало конфликт и сбиване пред
заведението на 10.11.2012 г. Съдът
ползва и писмените доказателства
приложени по делото , прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени
към доказателствата – медицински свидетелства и карта за приемане в център за спешна
медицинска помощ . Съдът кредитира и приема за достоверни и вярно описващи фактическата обстановка показанията
на свидетелите О.Т. , Й.Ц. ,С. О.,Т.Г. и Т.П. , защото същите са съответни помежду си по отношение на
съществените им елементи и кореспондират и с фактите описани в тъжбата. Съдът счита същите за
достоверни и защото те са в синхрон и с
приложените по делото писмени доказателства и се потвърждават от обективните
находки , а именно констатираните телесни увреждания – нараняване на
пострадалия М.О. наложили незабавният му прием в болнично
заведение и зашиване на раната му , а също и с причиненото увреждане на
пострадалия В.О. ,констатирано при съдебно-медицинското му освидетелстване. Същите са констатирани и отразени в издадените с тази
цел медицински свидетелства, въз основа на които е построено и заключението на съдебно-медицинската
експертиза.
При така установената по несъмнен начин в хода
на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си подсъдимият З.Г.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. по чл.
131, ал.1, т.4, пр. 3 -то, във вр. с чл. 130 ал.1 и
ал.2 от НК. От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните му последици и е желаел настъпването им.
Съдът
намери ,че по отношение на подсъдимият са налице всички кумулативни
предпоставки предвидени в разпоредбата на чл. 78 А ал.1 от НК за
освобождаването му от наказателна
отговорност , а именно за извършеното престъпление , което е умишлено
предвиденото наказание в нормата на особената част е лишаване от свобода до три
години . Подсъдимият до настоящия момент е осъждан ,но е
реабилитиран по право с което са заличени правните последици от осъжданията му,
същият не е освобождаван до момента от
наказателна отговорност чрез приложението на този институт и от деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди . Ето защо съдът освободи подсъдимият З.Г.Г. от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба .
При
индивидуализиране на наказанието и определяне на размера на глобата Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства
липсата на предишни осъждания. За да определи справедливо наказание съдът се
съобрази с горното обстоятелство, но като основен критерий прие степента на
обществена опасност на деянието , която с оглед на сравнително лекия съставомерен резултат и битовия характер на
конфликта , съдът намира , че не е висока , в сравнение с другите деяния от
същия вид. Заедно с това съдът намира и ,че подсъдимият е личност със сравнително невисока степен на
обществена опасност с оглед установените добри характеристични данни. Ето защо
съдът определи размера на глобата в минималния размер на предвидения в закона
диапазон , а именно 1000 лв. Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието
и дееца и най –добре би изпълнило целите посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Предявения
от пострадалия М.А.О. граждански иск за причинените му от престъплението неимуществени вреди в размер
на 2500 лв. е доказан по основание .Основанието на предявения граждански иск е
виновно извършено деяние от подсъдимият и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
репарира вредите, които е причинил
другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в
резултат от извършеното от подсъдимия престъпление , пострадалият М.О. е претърпял неимуществени вреди - болка и
страдание, както и психически дискомфорт и стрес, които са непосредствена последица от деянието .
С оглед на изложеното съдът счете, че предявения граждански иск е основателен, но
завишен по размер. Досежно неговия
размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД , същият следва да се определи по
справедливост. За справедлива Съдът намери сумата от 500 лв. като оптимален паричен еквивалент на
претърпените от пострадалият болки и
страдание , ведно със законната лихва считано от датата на извършване на
престъплението , а именно 10.11.2012 г. до окончателното изплащане на сумата , като
за разликата над тази сума до пълният претендиран размер от 2500 лв. за
неимуществени вреди съдът отхвърли
гражданския иск като неоснователен. Подсъдимия бе осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лв. върху
уважения размер на гражданският иск.
Предявения
от пострадалия В. А.О. граждански иск за причинените му от престъплението неимуществени вреди в
размер на 2000 лв. е доказан по основание . Основанието
на предявения граждански иск е виновно извършено деяние от подсъдимият и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
репарира вредите, които е причинил
другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в
резултат от извършеното от подсъдимия престъпление , пострадалият В.О. е претърпял неимуществени вреди - болка и
страдание, които са непосредствена
последица от деянието . С оглед на изложеното съдът счете, че предявения
граждански иск е основателен, но завишен по размер. Досежно неговия размер, според разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД , същият следва да се определи по справедливост. За справедлива
Съдът намери сумата от 300 лв. като
оптимален паричен еквивалент на претърпените от пострадалият болка и страдание , ведно със законната лихва
считано от датата на извършване на престъплението , а именно 10.11.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата , като за разликата над тази сума до пълният
претендиран размер от 2000 лв. за неимуществени вреди съдът отхвърли гражданския иск като неоснователен. Подсъдимия
бе осъден да заплати държавна такса в
размер на 50 лв. върху уважения размер на гражданският иск.
Причините за извършване на престъплението са
липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимият по отношение на собствените му действия и
постъпки и незачитане на телесната неприкосновеност на личността.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК Съдът осъди
подсъдимият да заплати на Частния тъжител
и Граждански ищец М.А.О. направените по делото разноски в
размер на 206,75 лева. ,както и да
заплати на частния тъжител и граждански ищец В.А.О. направените по делото
разноски в размер на 206,75 лева. На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия
Г. бе осъден и да
заплати в полза на Държавата , по бюджета на съдебната власт , бюджетна сметка
на Районен съд Карлово, сумата от 40 лева, представляващи направени разноски по
делото.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ