Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 139

гр.Пловдив, 24.04.2019 г.

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на….десети април…през…две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                      Цветелина Георгиева

 

при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №116 по описа за 2019 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №323/07.06.2018г., постановено по търг.д. №703/2016г. по описа на П.ския окръжен съд, по предявен иск по чл.135 от ЗЗД, е обявена за относително недействителна по отношение на П.С.И., с  ЕГН **********, извършената продажба от „Т.“ ООД /сега „С.“ ЕООД/ с ЕИК ***на „Т.А.“ ООД с ЕИК ***на недвижими имоти, находящи се в гр. П., извършена с нот.акт №**, том I, peг. №**, д. **на нотариус М.З., peг. №**на НК, вписан в СВ П. с Дв. Вх. Peг. №**/25.06.2015г., вх. рег. №**/25.06.2015, акт №**, том **, дело №**/2015, партидна книга **: Поземлен имот с идентификатор **по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. П., с адрес на поземления имот гр. П., ул. „Д.Т.“ №**, местност кв. Б., целия с площ от 10 085кв.м., а по доказателствен акт: 10 087кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване: за хранително-вкусова промишленост, номер по предходен план: 101.1, заедно с построените в поземления имот сгради: Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 139кв.м., а по доказателствен акт 132кв.м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда, описана в доказателствения акт като Битова сграда, масивна, представляваща част от административна офис сграда с битови поодобрения Генплан от Община П., разположена в западната част от дворното място; Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 139кв.м., а по доказателствен акт 924кв.м., а по доказателствен акт 864кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, описана в доказателствен акт като склад входящи суровини и манипулационна, масивна сграда, предствляваща част от производствена сграда № 1 - 1 етап по одобрен Генплан от Община П., разположена в средната част на дворното място. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените разноски по делото в размер на 25 548,29лв.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Т.А.“ ООД с ЕИК *****. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. В тази насока се твърди необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно качеството на ищеца на кредитор с ликвидно вземане на „С.“ ЕООД към датата на сключване на предварителния и на окончателния договор за покупко-продажба. Липсата на качеството на ищеца на кредитор на дружеството се аргументира с разлика в смисъла на понятията „участие в уставния капитал“, „участие в имуществото на дружеството“, „дялово участие“ и възможността за уреждане на имуществените последици при прекратяване на членство, при положение, че стойностното изражение на дружествения дял, към релевантния за определянето му момент, е отрицателна величина. Изложени са съображения за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно знанието на приобретателя по сделката за наличието на увреждащо кредитора действие, с оглед приетото от съда, че данни за възникналото вземане на ищеца по чл.125 ал.3 от ТЗ се съдържали в обявените годишни финансови отчети на дружеството – продавач за **9г. – 2014г. Счита, че прекратяването на участие на съдружник не означава, че същият има вземане спрямо дружеството и не дава сведение дали отношенията с бившия съдружник са уредени. Счита, че по делото не е доказано, че с процесната продажба на недвижими имоти се увреждат интересите на кредитора, тъй като не е установено, че недвижимите имоти са продадени при неизгодни условия, че дружеството – продавач не е получило пълния размер на посочената в нотариалния акт продажна цена, че е налице знание у лицата, представляващи търговските дружества, за увреждащи последици от сделката по отношение на кредиторите на дружеството – продавач и конкретно – за увреждането на ищеца. Сочи се, че ищецът не е представил доказателства относно имущественото състояние на дружеството – прехвърлител към датата на извършване на продажбата, както и към настоящия момент. Въззивникът моли решението да бъде отменено, като се постанови друго, с което да бъде отхвърлен искът по чл.135 от ЗЗД. Не представя нови доказателства. Претендира сторените по делото разноски.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна – П.С.И., се оспорва изцяло въззивната жалба. С постъпилия отговор не са предявени доказателствени искания. Претендират се сторените при въззивното разглеждане на делото разноски. Не е постъпил отговор на въззивната жалба от „С.“ ЕООД – в ликивидация.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата  и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Производството пред Окръжен съд – П. е образувано по предявен иск по чл.135 от ЗЗД от П.С.И. против „С.Т.“ ЕООД – в л. /с предишно фирмено наименование „Т.“ ООД/ с ЕИК ***и „Т.А.“ ООД ЕИК ***за обявяване относителната недействителност на сделка – покупко – продажба, оформена с нот.акт №**, том I, peг. №**, д. **на нотариус М.З., peг. №**на НК, вписан в СВ П. с Дв. Вх. Peг. №**/25.06.2015г., вх. рег. №**/25.06.2015, акт №**, том **, дело №**/2015, партидна книга **, с която първият ответник е продал на втория ответник недвижими имоти, описани в диспозитива на обжалваното решение. Ищецът е изложил фактически твърдения относно наличието на вземане спрямо дружеството – продавач за сумата от **5 480лв., представляваща паричната равностойност на притежавания от него дружествен дял при прекратяване участието му в „С.Т.“ ЕООД – в л. Твърди се, че това прекратяване е настъпило на 05.10.**9г., когато на дружеството е връчено от ЧСИ изявление по чл.**7 ал.3 от ГПК за прекратяване участието на съдружника П.И. в „Т.“ ООД, при което и с оглед разпоредбата на чл.125 ал.3 от ТЗ, вземането е изискуемо от 01.11.**9г. Ищецът е предявил вземането си на 18.09.2013г., чрез предявяване на искова молба срещу „Т.“ ООД за присъждане стойността на дружествените му дялове вследствие прекратяване на членственото правоотношение. По така предявената искова молба, с решение от 24.03.2015г., постановено по т.д. №**22/2013г. на СГС, искът е уважен за сумата от **5 480лв. Впоследствие – на 17.09.2016г., ищецът е предявил и иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горепосочената сума – 157 105,85лв. Обосновавайки по този начин качеството си на кредитор на „С.“ ЕООД, ищецът аргументира увреждащия характер на сделката, изповядана с горепосочения НА на 25.06.2015г. по следния начин: Със самото прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти, което е довело до намаляване имуществото на дружеството – продавач. Позовава се на годишния финансов отчет за 2015г., обявен по партидата на дружеството в ТР, съгласно данните от който имуществото на дружеството е недостатъчно за удовлетворяване вземането му; Твърди се, че продажбата е извършена при явно неизгодни условия за дружеството – продавач, с оглед значителната разлика между данъчната оценка на имотите /540 557,60лв./, посочена в нотариалния акт и уговорената продажна цена /246 119,60лв. с ДДС/; Твърди се, че дружеството – продавач не е получило в пълен размер посочената в нотариалния акт продажна цена, като в ГФО за 2015г. не се съдържа информация за приходи от такава продажба. Знанието у лицата, представляващи търговските дружества, за увреждащия характер на сделката се обосновава с факта, че сделката е изповядана на 25.06.2015г., след като на 24.03.2015г. е било постановено решението по т.д. №**22/2013г. по описа на СГС, срещу което, на 21.05.2015г. е подадена въззивна жалба от „С.“ ЕООД. Знанието се аргументира и с факта на вписване на 25.03.**8г. по партидата на дружеството – продавач в ТР на запор върху дружествения дял, притежаван от П.И., както и с факта, че към момента на извършване на продажбата двете дружества са на един и същ адрес, годишните финансови отчети и на двете дружества са изготвени и подписани от едно и също лице.

Ответното дружество „С.Т.“ ЕООД - в л. не е представило отговор на исковата молба и не е взело становище по предявения иск.

С представения отговор на исковата молба ответникът „Т.А.“ ООД е оспорил така предявения иск. Без да оспорва факта на сключената между него и първия ответник сделка, оспорва всички останали фактически твърдения и доводи на ищеца, касаещи елементите от фактическия състав на Павловия иск. Възраженията по основателността на иска са идентични с доводите, поддържани във въззивната жалба.

При така наведените твърдения и възражения от страните, след като съобрази оплакванията, изложени в подадената жалба, съдът прие за установено следното:

Крайните изводи на ПОС следва да бъдат споделени изцяло. Това се налага от установената пред него фактическа обстановка, с нищо ново непроменена и пред настоящата инстанция по същество.

На 25.06.2015г., с нот.акт №**, том I, peг. №**, д. **на нотариус М.З., peг. №**на НК, вписан в СВ П. с Дв. Вх. Peг. №**/25.06.2015г., вх. рег. №**/25.06.2015, акт №**, том **, дело №**/2015, партидна книга **, „Т.“ ООД /сега „С.“ ЕООД/ е продало на „Т.А.“ ООД недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор **по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. П., заедно с построените в поземления имот сгради: Сграда с идентификатор *** и Сграда с идентификатор *** – подробно описани.

Безспорно установено е качеството на кредитор на ищеца по отношение на дружеството – прехвърлител към момента на сключване на договора. Няма спор, а и от приложеното в цялост т.д. №701/2010г. по описа на СГС /образувано по иск по чл.**7 ал.3 от ГПК срещу „Т.“ ООД/, както и решение №532/24.03.2015г. по т.д. №**22/2013г. на СГС, е установено, че вземането на ищеца произтича от прекратяване членството му в „Т.“ ООД и е равностойността на притежаваните от него дружествени дялове. Прекратяване на членственото правоотношение е настъпило на 05.10.**9г., на която датата дружеството е получило уведомление от ЧСИ В. И., с което е връчено предизвестие за прекратяване участието на П.И. в дружеството на основание чл.**7 ал.3 от ГПК. С връчването на изявлението по чл.**7 ал.3 от ГПК настъпва прекратяване на участието на длъжника като съдружник в дружеството и възниква вземането му спрямо дружеството за изплащане на равностойността на дела му, при което и с оглед разпоредбата на чл.125 ал.3 от ТЗ, вземането е станало изискуемо считано от 01.11.**9г. С горепосоченото решение №532/24.03.2015г. по т.д. №**22/2013г. по описа на СГС „Т.Е.“ ООД /„С.Т.“ ЕООД - в л. е осъдено да заплати на ищеца **5 480лв., представляваща паричната равностойност на притежавания от него дружествен дял при прекратяване участието му в дружеството и съдебни разноски в размер на 36 168лв. Решението е влязло в сила на 16.04.2018г., като е издаден и изпълнителен лист в полза на ищеца. Ищецът е кредитор и с вземане, представляващо мораторно обезщетение за забава върху горепосочената сума за периода 18.09.2013г. - 31.03.2014г. в размер на 23 529.94лв., както и съдебни разноски в размер на 2 176.20лв. – присъдени с решение по гр.д. №934/2016г. на PC Петрич.

Искът по чл.135 от ЗЗД е правно регламентирана възможност за увредения кредитор на прехвърлителя по сделка да обезпечи реално изпълнение на своето вземане, като обяви за относително недействителна увреждащата го сделка. Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е лицето, което по начало има вземане, без дори да е необходимо то да е установено с влязло в сила съдебно решение, като за целите на производството по този иск не е необходимо и вземането да е изискуемо и установено по размер при извършването на действията, с които кредиторът е увреден. В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. В случая, с оглед горепосочените писмени доказателства, не може да се приеме друго, освен че вземането произтича от твърдените от ищеца факти, а понастоящем е и ликвидно, и изискуемо. Ето защо не могат да бъдат възприети, а и неотносими са доводите на жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, относно хипотетична възможност  стойностното изражение на дружествения дял, към релевантния за определянето му момент, да е отрицателна величина, което пък от своя страна касае възможността на длъжника да изпълни паричното си задължение. Или по категоричен начин е установено качеството на ищеца на кредитор като материална предпоставка, тъй като е налице действително вземане към момента на сделката – 25.06.2015г., дори и то да не е установено по размер, което вземане не е прекратено или погасено по давност.

За да възникне правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, е необходимо да са възникнали всички елементи от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД. В случая е установен първият елемент - че ищецът има вземане по отношение на ответника - прехвърлител, че е негов кредитор. Вторият елемент от фактическия състав е извършването на действие, което уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че разпоредителното действие не е увреждащо кредиторите. Разпоредителната сделка – продажба намалява значително възможността за удовлетворяване на кредиторите.

Неоснователни са и наведените във въззивната жалба съображения, че липсва увреждането на кредитора, тъй като ищецът не е доказал какво е имуществото на дружеството – продавач към момента на изповядване на сделката – т.е. – че длъжникът е разполагал и с друго имущество, което е достатъчно да го удовлетвори. Това е така, тъй като съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори, при което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, е увреждащо кредитора. Съобразно практиката на ВКС, изразена в редица решения, постановени по чл.290 от ГПК, увреждане има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го и извършва каквото и да е действие, с което затруднява удовлетворяването на кредитора. Правноирелевантно е с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то, след извършеното разпореждане. /В този смисъл, освен цитираното от окръжния съд решение №149/12.11.2013г. по т.д. №422/2012г. на ВКС, І т.о. - и  решение №320/05.11.2013г. на ВКС по гр.д. №1379/2012г. ІV г.о., решение №639/06.10.2010г. по гр.д. №754/**9г. на ІV г.о. на ВКС/. В този смисъл ирелевантни са и доводите, наведени във въззивната жалба, че ищецът не бил доказал, че недвижимите имоти са продадени при неизгодни условия, че не било доказано, че дружеството – продавач не е получило пълния размер на посочената в нотариалния акт продажна цена.

Неоснователно е и оплакването, че по делото не е установено, че е налице знание у лицата, представляващи търговските дружества, за увреждащи последици от сделката по отношение на кредиторите на дружеството – продавач и конкретно – за увреждането на ищеца. Не може да се приеме, че, извършвайки разпоредителната сделка на 25.06.2015г., включително и при сключването на предварителния договор за същата на 04.12.**9г., на който предварителен договор се позовава жалбоподателят, дружеството - продавач не е действало със знанието, че уврежда кредитора. Категорични аргументи в тази насока са фактът на прекратяване на членственото правоотношение на ищеца на 05.10.**9г., което хронологично предхожда и датата на сключване на предварителния договор и който факт автоматично поражда задължението за изплащане равностойността на дружествените дялове; воденото исково производство по т.д.№**22/2013г. по описа на СГС, по което, постановеното на 24.03.2015г. решение е обжалвано от „Т.Е.“ ООД – приложената по делото въззивна жалба – л.23 по делото, както и видно от приложеното на л.562 определение №154/27.03.2018г. по ч.т.д. №772/2018г. на ВКС, данните по приложеното в цялост т.д. №701/2010г. по описа на СГС /образувано по иск по чл.**7 ал.3 от ГПК срещу „Т.“ ООД/. Увреждащото действие е съзнавано, както от длъжника, така и от третото лице, когато те знаят, че съществуват други права, които сделката уврежда. Намерение за увреждане не е необходимо. Не е необходимо и длъжникът да съзнава увреждането на конкретния свой кредитор. Достатъчно е в момента на извършването на действието да знае, че има кредитори, каквото знание в случая е налице.

Въззивната инстанция споделя изцяло и изводите на първоинстанционния съд за знание и у приобретателя по сделката относно увреждащия кредиторите характер на същата, както и че меродавен за този факт е моментът на сключване на сделката, а не моментът на сключване на предварителния договор - 04.12.**9г. с нотариална заверка на подписите, доколкото транслативен ефект има само прехвърлителната сделка. Целта на нормата на чл.135 ал.1, изр. второ от ЗЗД, завършваща фактическия състав на Павловия иск и изискваща, когато сделката е възмездна, приобретателят също да е знаел за увреждането е – наред и в конкуренция със защитата на увредения кредитор, който е предявил иска за относителна недействителност по чл.135 от ЗЗД, да се даде защита и да се прецени интересът на договарялото с ответника-длъжник към момента на сключването на атакуваната увреждаща сделка, трето добросъвестно лице. Последната материална предпоставка има субективен характер и е в тежест на доказване за ищеца. Предвид субективния характер на тази предпоставка обаче, ищецът рядко разполага с преки доказателства за установяването й, но независимо от това се изисква пълно доказване, което може да бъде проведено и с косвени доказателства, които в тяхната съвкупност биха могли да създадат сигурно убеждение у съда и да обосноват извод, че и двамата ответници са съзнавали увреждането на ищеца кредитор при сключване на процесния договор. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в решение №61/01.03.2016г. по гр.д. №578/2015г. по описа на ВКС, IV г.о., решение №13/19.02.2015г. на ВКС по гр.д. №4606/2014 г., IV г.о. В последното е прието, че за да е налице знание за увреждането не е необходимо третото лице по сделката, да познава кредитора и длъжника, както и по делото да са доказани обстоятелствата кога и как е узнал за техните отношения, а е достатъчно да са му известни обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. Под знание за увреждането по смисъла на чл.135 ал.1, изр.2 от ЗЗД не следва да се разбира умишлено действие за злепоставяне на кредитора, а единствено знание, че със сключването на сделката могат да бъдат засегнати негови имуществени интереси. Както е посочено в цитираната в първото решение съдебна практика /решение №226/12.07.2011г. по гр.д. №921/2010г. на ВКС, IV г.о./, пълното доказване може да бъде осъществено, както, чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Косвените доказателства дават указания за основния факт косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Вярно е приетото от първостепенния съд, че такъв факт, установяващ знанието у приобретателя относно релевантния за Павловия иск факт - обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора, че данни за възникналото вземане на ищеца по чл.125 ал.3 от ТЗ се съдържат в обявените годишни финансови отчети на дружеството - продавач за **9г., 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г. В приложенията към ГФО за посочените периоди, последователно и изрично е описано задължението на дружеството за изплащане равностойността на дружествените дялове на съдружника с прекратено членствено правоотношение по реда на чл.**7 ал.3 от ТЗ. Търговският регистър е публичен и добросъвестността изисква информираност за вписаните в него обстоятелства. Допълнителен аргумент и косвен факт в тази насока е фактът, че действително годишните финансови отчети за 2015г., както на дружеството прехвърлител – така и на дружеството приобретател, са изготвени и подписани от едно и също лице – В.З./справка ТРРЮЛНЦ/. Относим в тази насока е и неспорният между страните факт, а и при справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че към релевантния момент и двете дружества с един и същ адрес на управление ***, р-н Т., ул. „С.“ №19 /съгл. обявения с първоначалното вписване - №*****дружествен договор от 20.12.**0г./. Следва да се отбележи и че промяната на седалището и адреса на управление е вписана с вписване №***** /както и промяната в правноорганизационната форма – от ООД в ЕООД, и промяна на фирменото наименование/ - което е съгласно решение на едноличния собственик на капитала от 09.06.2016г. На следващо място доказателство за съществуващи предходни отношения между страните по сделката е и представеният при първоинстанционното разглеждане на делото НА №***, т. втори, рег. №***, д. №***/**9г. от 26.11.**9г., по силата на който „Т.“ ООД продава на „Т.А.Т.“ ООД друг собствен недвижим имот, което, ако не пряко доказателство, е индиция за информираност на приобретателя.

Въпреки казаното по-горе, че меродавен е моментът на сключване на окончателния договор, може да бъде разколебан дори и изводът на първоинстанционния съд относно липсата на знание у приобретателя към момента на сключване на предварителния договор, с оглед значително дългия период от време между уговорения в същия срок за сключване на окончателен договор – 10.12.**9г. и датата на сключване на окончателния договор – 25.06.2015г., независимо от сочените от жалбоподателя причини за това, както и с оглед наличието на несъответствие между уговорената продажна цена и данъчната оценка на имотите, независимо че договорянето на продажната цена е през **9г. а данъчната оценка е относима към момента на изповядване на сделката. В първоинстанционното производство жалбоподателят се е позовал на изпратена нотариална покана peг. №***, том 1, акт ** на Нотариус peг. №** за изпълнение на задълженията по предварителния договор, като в Констативен протокол от 15.03.2010г. на нотариус М.К.е отразено, че посочените в поканата място и час на среща продавачът не изпратил представител за сключване на окончателен договор. Както нотариалната покана, така и Констативният протокол се след уговорената в предварителния договор дата за сключване на окончателен договор. Това се отнася и за сключеното на 11.08.2011г. допълнително споразумение, с което са уговорени последиците от отказ на купувача и е предвидено всяко предоговаряне на срокове и цена да става само по взаимно съгласие на договарящите се страни. А към датата на сключване на споразумението по партидата на дружеството – продавач са били обявени вече ГФО за **9г. и 2010г., съдържащи горепосочените данни. Или налице са поредица от косвени доказателства, обуславящи извода за знание за увреждането у ответника – приобретател по атакувания с иска по чл.135 от ЗЗД възмезден вещно-прехвърлителен договор.

Предвид изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД за обявяване относителна недействителност на оспорената разпоредителна сделка. Налице е вземане за ищеца по отношение на един от ответниците, налице е разпоредителна сделка, намаляваща патримониума на длъжника и увреждаща интересите на кредитора, налице е и субективния елемент по отношение на приобретателя по възмездната прехвърлителна сделка.

Като е стигнал до извода относно наличието на елементите от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, окръжният съд е постановил правилно и законосъобразно решение и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд       

 

                                 Р       Е       Ш       И       :

        

ПОТВЪРЖДАВА решение №323/07.06.2018г., постановено по търг.д. №703/2016г. по описа на П.ския окръжен съд.

Решението подлежи на  обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща характер на определение – в едноседмичен срок.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:

   

                                                                             ттВВГЖГЪЪ