№ 10316
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110159563 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, срещу Б.
П. И., ЕГН: **********, за неизплатени суми за главница и лихви във връзка
с отпуснат потребителски кредит.
Исковата молба е изпратена за отговор на ответника Б. П. И., който в
установения срок е депозирал отговор на исковата молба, както и насрещна
искова молба с вх. № 353737/08.12.2023г. с предявени скове за прогласяване
на договора за кредит за нищожен и възстановяване на надплатена сума във
връзка с неравноправни клаузи.След извършена проверка на исковата молба,
съдът констатира, че исковата молба е нередовна като не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, както и чл. 128, т.2 ГПК.
Производството по исковата молба на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
е прекратено поради оттегляне на предявените искове.
Производството продължава по насрещна искова молба с вх. №
353737/08.12.2023г.
Съдът намира, че исковата молба е редовна като са отстранени
нередовностите.
Същата е изпратена на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД но отговор не е
постъпил.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският
районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.04.2024 г. от 13:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Постъпила е насрещна искова молба от Б. П. И., ЕГН: ********** С
АДРЕС за КОРЕСПОНДЕНЦИЯ: гр. София, кв. „... срещу „АПС БЕТА
1
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК: ********* със седалище и адрес: гр. София, п.к.
1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 с която се иска осъждането на
ответника да заплати на ищеца по насрещната иск сумата от 218,00 лева -
неоснователно платена, без правно основание на кредитора по нищожен
Договор за паричен заем „Кредирект“ № 249285/ 21.12.2018г. сума, в
евентуалност сума в размер от 184,62 лева - неоснователно платена, без
правно основание на кредитора сума по нищожна, респ. недействителна
клауза по чл. 6.2 от Договор за паричен заем „Кредирект“ № 249285/
21.12.2018г.
Ищецът твърди, че сключил Договор за паричен заем № 249285/
21.12.2018г., със "Сити Кеш" ООД, ЕИК: *********, като по своята същност,
същият представлявал договор за потребителски кредит, с оглед на което
счита, че следва да намерят приложение нормите на ЗПК и ЗЗП. тъй като се
явявам потребител по смисъла на §13 на ДР на ЗЗП. Счита, че същият е
недействителен поради наличие на неравноправни клаузи. Счита че клаузите
на договора противоречат на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК с
оглед на това, че, макар и договорът да съдържа ГПР по кредита и обща сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора,
то не е ясно нито какво включва, нито как е формиран ГПР е в размер на 48,21
%, като общата сума, която трябва да се върне е в размер на 1274,28 лева,
като вземането е разсрочено на 12 месеца с месечна погасителна вноска за
първите три месеца в размер на 33,38 лева, а за останалия период е в размер
на 130,46 лева. Лихвата по кредита е 40,05%, а получената сума по договора е
в размер на 1000 лева. Сочи, че към сумата, която трябва да се върне е
начислена и неустойка в размер на 1 341,72 лева, като месечната
погасителната вноска за целия срок на договора се променя и е в размер на
218,00 лева. В тази връзка не било ясно дали в посочения размер на ГПР в
договора е включена и тази неустойка, като с оглед клаузата на чл. 5 от
договора, то следва, че при изчисляването му е включена единствено лихвата
от 40,05%. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК обаче при изчисляването на ГПР,
кредиторът следва да включи общите разходи по кредита за потребителя,
които той поема по договора за кредит, като изрично се посочва, че това са
настоящи и бъдещи разходи, вкл. за лихви, както и други преки или косвени
разходи, комисионни възнаграждения за всякакъв вид, като в § 1т. 1 от ДР на
ЗПК е пояснено, че „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Счита, че
неустойката по чл. 6.2 от Договора, в размер на 1 341,72 лева е предвидим за
кредитора разход, търпим от заемателя и е следвало да бъде включена при
изчисляване на ГПР, доколкото същата излиза извън присъщите си функции.
2
Договорът бил нищожен и поради противоречие на добрите нрави. Сочи, че
противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр.
ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща
двукратния размер на законната лихва (в този смисъл е й задължителната
съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК Решение № 906/30.12.2004г. по гр.
д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. №
315/2005 г. на ВКС, II г. о„ Решение № 1270/09.01,2009г. по гр. д. №
5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. №
6295/2014г. на ВКС, IV г.о.). Видно също, че тази практика е приложима за
лихвеният процент по договорите за кредитите и след влизането в сила от
23.07.2014г. на чл. 19, ал. 4 ЗПК, определящ, че ГПР по договор за
потребителски кредит не може да надвишава пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения. С оглед на изложеното, уговорената в
процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва е в размер на
40,05% надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин
считам, че накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на
клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Предвид на това, че
договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, то
нищожността на клаузата за договорна лихва има за юридическа последица
изначална недействителност на кредитната сделка.
Сочи че задължението по кредита било прехвърлено на ответника с
договор за цесия. Ищецът превел на ответника сумата от 1000 лева, а дължи
единствено чистата главница, предвид недействителността на договора за
кредит която възлиза на сумата от 782 лева, при което сумата от 218 лева се
явява платена без основание. В условията на евентуалност сочи че сумата от
184,62 лева, платена въз основа на клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен
заем „Кредирект“ № 249285/ 21.12.2018г. е платена без основание
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба,
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:
УКАЗВА на ищеца, че следва докаже факта на плащането на парична
сума.
УКАЗВА на ответника, че следва да установи възстановяване на
процесната сума и наличието на действителен договор за кредит,
задължението по което му е прехвърлено от кредитора.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени
3
доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по направеното от ищеца искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото съдебно
заседание.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната
спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от
внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно
заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда
указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4