Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 10.03.2021
Град К.В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На десети февруари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Стефка А.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1599 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, прод.1 от ЗЗД във
чл. 27 от ЗЗД, в предявени в условията на алтернативност.
Ищецът – А.С.А. твърди, че
ответницата е негова дъщеря от първия му брак. През 2000-та година прекарал
тежък х.и., при който била засегната лявата половина на мозъка. В резултат на
претърпения и.от тогава бил със с.а.с д.и д.х.. От тогава бил със силно
ограничени възможности за комуникация, не бил в състояние да говори и да пише,
силно се затруднявал в случаите, когато трябва да осмисля дори обичайни факти
от ежедневието и да взема решение за каквото и да било. За съжаление,
органичните увреждания на мозъка му били необратими и с времето последиците от
претърпения х.и., съответно - пролените им форми и тези негови проблеми се
задълбочавали. През 2005г., когато му било издадено Експертно решение №
2277/05.12.2005г. на ТЕЛК била констатирана частична с.а.с д.. Видно от
издадената етапна епикриза от 15.10.2019г., към тази дата вече била
констатирана при него тежка остатъчна а.м.. В резултат на органичното увреждане
на мозъка психически и емоционално бил изключително лабилен и със силно
намалени паметови способности. След 2000-та година, живеел постоянно в град Р.,
при неговите син и дъщеря от втория му брак. Те били тези, които се грижели
постоянно за него. Притежавал по наследство от неговите родители и по давностно
владение недвижим имот в село М., К.община, който имот представлявал дворно
място с площ от 505 кв.м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда
със ЗП от 52 кв.м., второстепенна сграда - лятна кухня със ЗП от 16кв.м. и
стопанска сграда - плевня със ЗП от 30 кв.м. и други подобрения, което дворно
място по ПУП на село М., съставлява ПИ 105, в квартал 14, за който имот е
отреден УПИ II-105 с неприложена регулация, при граници: от север - улица, от
изток - имот № 103, от юг - имот № 104 и от запад - имот № 106. Този имот
придобил по наследство от неговите родители - С.А.С., починал на 04.10.1977г. и
Е.В.С., починала на 15.01.1998г. Давностното владение върху този имот започнал
да осъществява след смъртта на баща му, както и след смъртта на майка му,
заедно със съпругата му - Е.Л.А., която почина на 10.05.2015г. Затова счита, че
съпругата му е придобила приживе съответната 1/2 идеална част от този имот,
съгласно чл.21, ал.1 от СК.
Сочи, че в неговото семейство винаги се е знаело, че имотът трябва да
остане на трите му деца. Поради тази причина от много години ползването му било
разделено между тях тримата. Баща му не притежавал нотариален акт за имота. Наскоро
синът му - Л.и дъщеря му - С.коментирали, че било крайно време да бъда снабден
с нотариален акт за собственост. С негово съгласие те се заели да подготвят
документите. В Община К.установили, че имотът бил регистриран като собствен на
ответницата по настоящото дело. При извършена проверка в Служба по вписванията
при Карловски районен съд установили, че на 01.06.2017г. ищецът бил признат за
собственик по наследство и давност на описания недвижим имот, съгласно
нотариален акт № 60, том II, рег.№ 3099, нот.дело № 254/2017г. на Нотариус С.Р.град
К.. Веднага след това, с нотариален акт № 61, том II, рег. № 3124, дело №
255/2017г. на същия нотариус, имотът бил подарен на ответницата по настоящото
дело.
Твърди, че нямал спомен да е извършил сделките по описаните нотариални
актове и никога не е имал намерението процесният имот да бъде прехвърлен на
ответницата. Очевидно било, че тя ги е организирала през този период от време
през лятото на 2017г., през който заедно с нея бил отседнал в имота в село М..
Ответницата се е възползвала от неговото психическо и емоционално състояние и
от невъзможността му да разбира и ръководи действията си към онзи момент. Това било
основание за унищожаване на договора за дарение на имота от 01.06.2017г.,
съдържащ се в нотариален акт № 61, том II, рег.№ 3124 , дело № 255/2017г. на
Нотариус С.Р.. Наред с това, нотариалният акт бил нищожен съгласно разпоредбата
на чл.576 от ГПК, тъй като ищецът не е имал и не е могъл да го подпише и да си
изпише собственоръчно името под нотариалния акт. Както посочил, от 2000-та
година имал д., която с времето се задълбочава все повече и повече и за него
било абсолютно невъзможно да изпише пълното си име дори и веднъж. Изискването
на чл. 580, т.6 от ГПК е изискване за форма, което ако не бъде спазено влече
след себе си нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа под нотариалния
акт. Договорът, съдържащ се в нотариален акт бил нищожен и на основание чл.26,
ал.2, предложение 1-во от ЗЗД, тъй като е с невъзможен предмет и не би могъл да
произведе своето прехвърлително действия по отношение на частта, придобита от
съпругата му – Е.Л.А., наследена от техните общи деца - С.А. С.и Л.А.А..
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да обяви за нищожен или унищожи на
посочените в обстоятелствената част от молбата основания - договора за дарение
от 01.06.2017г., съдържащ се в нотариален акт № 61, том II, рег.№ 3124, дело №
255/2017г. на Нотариус С.Р.град К., по силата на който подарил на ответницата
недвижим имот, а представляващ : дворно място с площ от 505 кв.м., ведно с
построените е него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 52 кв.м., второстепенна
сграда - лятна кухня със ЗП от 16кв.м. и стопанска сграда - плевня със ЗП от 30
кв.м. и други подобрения, което дворно място по ПУП на село М., К.община,
съставлява ПИ 105, в квартал 14 и за който имот е отреден УПИ II-105, с
неприложена регулация, при граници: от север - улица, от изток - имот № 103, от
юг - имот № 104 и от запад-имот № 106, като исковете са предявени в условията
на алтернативност. Претендира за направените по делото разноски.
Ответницата - Е.А.Й. намира предявените искове за допустими, но
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло. Твърдяното в исковата молба, че
през лятото на 2017г. е организирала без знание на ищеца извършването на
сделките, които се атакуват с настоящата искова молба, както и, че се е
възползвала от психическото и емоционалното състояние на ищеца, а именно, че не
разбира и не може да ръководи действията си, не отговаряло на действителните
факти и обстоятелства. Безспорно било, че ответницата е дъщеря на ответника от
неговия първи брак; че процесният имот бил собственост на родителите на ищеца А.А.
- С.и Е.С., които са владеели имота повече от 30 години; че след смъртта на
бащата на ищеца С.С., процесния имот се е владял от майката на ищеца Е.С.в
продължение на 20 години; че от 1967г., ищецът А.А. *** с втората си съпруга Е.и
двете деца от втория брак - С.и Л.. След сключване на втори брак от ищеца и
заживяването му в град Р., ответницата продължила да живее с баба си в
процесния имот в село М.. През 2000 година, ищецът прекарал м.и., като
действително има забавен говор и леко затруднени движения, по-бавно пише, но
със сигурност разбирал свойството и значението на това което прави, включително
до завеждането на настоящата искова молба, ищецът редовно пътувал сам от град Р.
до село М.. Всички останали обстоятелства не отговаряли на обективната
действителност и ги оспорва изцяло.
На първо място ищецът никога не е владял имота съвместно с втората си
съпруга Е.Л.А.. Приживе същата е идвала много рядко на гости - един или два
пъти в годината. След смъртта на майката на ищеца, нейна баба, която починала
през 1998г., Е.Л.А. не е посещавала имота. В този имот са ходили и са се
грижили за него само тя и баща й А.А.. Независимо, че през 2000г., ищецът
прекарал м.и., след проведено лечение, същият в много висока степен възстановил
сравнително нормалното си състояние. Имал леки затруднения в говора, пишел
по-бавно, движенията му били по-бавни, но това не му пречило да общува и да
извършва много дейности, включително и трудови, както и да разбира всичко
случващо се около него. След като сравнително добре възстановил състоянието си,
след 2007г. тя и ищецът прекарвали всяко лято заедно по няколко дни в село М..
Той си поддържал имота през това време доколкото може. Орязвал асмите, чистел
двора, като тя му помагала. Всяка година на Архангелова задушница задължително
заедно с него ходели в село М.. През настоящата година за първи път с ищеца не
били заедно на Архангелова задушница в село М.. През този период - от 2007г. до
завеждане на настоящото дело, ищецът поддържал непрекъснато връзка по телефона
с техни близки, които живеели в село М.. Пред техни близки, ищецът споделял, че
имота в село М. иска да го остави на ответницата, тъй като тя била кръстена на
майка му, а този имот бил от неговите родители и предвид обстоятелство, че е
отраснала в този имот и е живяла с баба си до нейната смърт през 1998г. Наред с
това, баща й казвал, че това, което са придобили с покойната си втора съпруга Е.(починала
през 2015г.) по време на брака им ще остане за децата му от втория брак.
Предвид обстоятелството, че ищецът държал да получи този имот, още през
2015г. започнал действия по снабдяването с документи, които да му послужат за
снабдяване с нотариален акт. Не е могъл да се справи сам, за това през 2016г.,
баща й А.А. се срещал с адвокат, с който споделя, че иска да си „оправи“ имота
и да го прехвърли на ответницата, както е сторил с имотите си в град Р. по
отношение на другите две деца - С.и Л.. Това се случило в края на 2016г., като
със съдействието на ангажирания от ищеца адвокат, същият се снабдил с нови
документи за имота - скица, данъчна оценка, молба - декларация, и всичко
необходимо за снабдяване с нотариален акт за процесния имот. През този период,
ищецът пътувал сам от град Р. до град К., като това пътуване ставало със смяна
на автобуси. През 2017г., заедно с ищеца били за пореден път в село М., в
процесния имот, за да го почистят, като баща й да пореже лозите и прочее. През
това време се обадил адвоката, който бил ангажиран от баща й, че документите
били готови и ищецът може да бъде снабден с нотариален акт за процесния имот,
след което ако иска да го прехвърли на ответницата, като адвоката го посъветвал
да си запази пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот. В
един ден се извършила обстоятелствената проверка, по силата на която баща й бил
признат на основание наследство и давностно владение за собственик на
процесният имот. За това обстоятелство се съставил акт №167, том 7, дело №1352/2017г.,
вх.рег.№1910/01.06.2017г. на СВ-К., по нот.акт№ 60, том II, рег.№ 3099,
пот.дело № 254/2017г. на Нотариус С.Р.град К.. След което баща й - ищецът по
настоящото дело й дарил процесния имот, като си запазил правото на ползване върху
него и бил щастлив, че е изпълнил волята на баба й Е.- неговата майка. За
дарението на процесния имот бил съставен акт № 168, том 7, дело № 1353/2017г.,
вх.peг. №1911/01.06.2017г. на СВ-К.- по нот.акт № 61, том II, рег.№ 3124,
нот.дело № 255/2017г. на Нотариус С.Р.град К..
През целият този период, ищецът бил адекватен, разбирал свойството и
значението на това, което върши. Разговарял със свидетелите по
обстоятелствената проверка и в нито един момент не е проявил признаци на каквото
и да е било неадекватно състояние. Подписал сам шестте екземпляра на акта за
дарение, като на един от актовете пропуснал една буква във фамилното си име,
като установил сам пропуска си и я написа допълнително. След прехвърлянето на
имота, двамата с ищеца продължили да посещават заедно село М. и да се грижат за
процесния имот до месец октомври настоящата година, когато ищецът й съобщил по
телефона, че няма да дойде за Арангелова задушница. През този период не е имал
проблеми с психическото си и емоционалното си състояние, което не било спорно,
че в определени моменти било лабилно. Това било видно от представената с
исковата молба етапна епикриза за периода от 15.10.2018г. до 15.10.2019г., от
която било видно, че ищецът е в добро компенсирано общо състояние и приема
редовно поддържаща терапия. Има остатъчна а.м., която се изразявало единствено
в по-забавен говор, по-забавени движение и по-забавено писане. Още повече, през
месец юни 2008г., ищецът подал до Търговския регистър заявление А1 за
пререгистриране на едноличен търговец „Е.-93-А.А.“ по Закона за Търговския
регистър. Същият изписал собственоръчно предмета на дейност на търговеца и се е
подписал при нотариалното удостоверяване на подписа му.
На 22.06.2010г. ищецът подал до Търговския регистър заявление Г1 за
обявяване на годишен финансов отчет на търговеца. Същият отново се е подписал
саморъчно при нотариалното удостоверяване на подписа му. Като към този момент -
към 2008г. и 2010г. би следвало последиците от прекарания м.и. да дават по
сериозно отражения върху поведението на ищеца. И отново в подкрепа на
твърдяното, на 04.08.2016г., ищецът упълномощил адвокат, за явяване пред
нотариус в град П., за извършване на нотариален акт за доброволна делба на
недвижим имот, които имот останал в собственост на сина му от втория брак Л.А.А..
В тази връзка счита, че след като през 2016г. ищецът разбирал свойството и
значението на извършеното от него пълномощно, то същият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното от него дарение на процесния недвижим
имот. Етапната криза не давала влошено състояние на ищеца, а точно обратното.
Установявала добро компенсирано общо състояние. Поради което е завел и
настоящото дело. Дори и към настоящият момент, макар и много рядко се чували с
ищеца по телефона.
Предвид изложеното счита, че предявеният иск е неоснователен и моли съда да
постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Претендира за направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С оглед твърденията и становищата на страните с исковата молба и отговора
на исковата молба, по делото е безспорно, че ответницата - Е.А.Й. е дъщеря на
ищеца - А.С.А. от неговия първи брак; че процесният имот бил собственост на
родителите му - С.и Е.С., които са владеели имота повече от 30 години; че след
смъртта на С.С., процесния имот се е владял от майката на ищеца - Е.С.в
продължение на 20 години; че от 1967г., ищецът А.А. *** с втората си съпруга Е.и
двете деца от втория брак - С.и Л.. След сключване на втори брак от ищеца и
заживяването му в град Р., ответницата продължила да живее с баба си в
процесния имот в село М.. През 2000 година, ищецът прекарал м.и..
Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства, а
именно от представените с исковата молба – удостоверение за раждане и
удостоверения за наследници, съдържащи се на л. 7-9 от делото е видно, че
родители на А.С.А. са С.А.С., починал на 04.10.1977г. и Е.В.С., починала на
15.01.1998г. Втората съпруга на ищеца е Е.Л.А., която е починала на
10.05.2015г. и оставила за законни наследници – преживял съпруг А.С.А. и две
деца – С.А. С.и Л.А.А..
Видно от представените Експертно решение № 2277/05.12.2005г. на ТЕЛК
(безсрочно) и Етапна епикриза, ищецът през 2000 година е прекарал х.и., при
който била засегната лявата половина на мозъка. В резултат на претърпения и.е
със с.а.с д.и д.х..
По делото са представени нотариални актове, видно от които, с нотариален
акт № 60, том II, рег.№ 3099, нот.дело № 254 от 01.06.2017г. на Нотариус С.Р.град
К., А.С.А. е признат за собственик по давностно владение и наследство на ДВОРНО
МЯСТО с площ от 505 кв.м., находящо се в село М., Община К., ведно с
построените в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 52 кв.м., второстепенна
сграда - лятна кухня със ЗП от 16кв.м. и стопанска сграда - плевня със ЗП от 30
кв.м. и други подобрения, което дворно място по ПУП на село М., съставлява ПИ
105, в квартал 14, за който имот е отреден УПИ II-105 с неприложена регулация,
при граници: от север - улица, от изток - имот № 103, от юг - имот № 104 и от
запад - имот № 106. С последващ нотариален акт от същата дата, а именно –
нотариален акт № 61, том II, рег. № 3124, дело № 255/01.06.2017г. на нотариус С.Р.град К., А.С.А. дарява на
дъщеря си - Е.А.Й. (ответник по делото) процесния имот, като си запазва правото
на ползване върху същия пожизнено и безвъзмездно.
В подкрепа на своите твърдения, че ищецът може да взима самостоятелни
решения, да разбира действията и постъпките си и че може да полага
самостоятелно подпис, ответницата с отговора на исковата молба е представила
копия от формуляри, подадени в Агенция по вписванията, а именно - Заявление А1
и Г2/03.06.2008г., Заявление Г2/22.06.2010г., както и декларация по чл. 13, ал.
4 от ЗТР, видно от които, същият е вписал обстоятелства относно едноличен
търговец.
Като доказателство по делото е представено и пълномощно от 23.02.2017г.,
заверено под рег.№ 1305 от същата дала от нотариус А.К.град П., съгласно което А.С.А.
е упълномощил адв. Р.П.П.да го представлява пред община К.във връзка със
снабдяване със скица, данъчна оценка по отношение на процесния имот в с. М. и
удостоверение за наследници; да подаде декларация за снабдяване с нотариален
акт по обстоятелствена проверка, касаеща имота, както и да г представлява пред
институции във връзка със снабдяването му с нотариален акт за собственост на
процесния имот и получи необходимите за това документи.
Във връзка с оспорване подписът и почеркът на ищеца, положени по нотариален
акт № 61, том II, рег. № 3124, дело № 255/2017г. на същия нотариус, съдът е
допуснал съдебно-почеркова експертиза, в лицето на вещото лице П.К.. От
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата експертиза се установява,
че почеркът, с който е изписано „А.С.А.“ в нотариален акт за дарение № 61, том
II, рег. № 3124, дело № 255/2017г. е изпълнен от ищеца - А.С.А.. В заключението
е посочено, че подписът, положен на ред „Дарител“ в нотариален акт за дарение №
61, том II, рег. № 3124, дело № 255/2017г. вероятно е изпълнен от ищеца - А.С.А..
Съдът е допуснал комплексна съдебно-медицинска експертиза, в лицето на вещите
лица: М.Б.-Б. – невролог и Р.Д. – психиатър, която не бе оспорена от страните и
съдът я кредитира изцяло, като обективно, всестранно и компетентно изготвена.
От заключението на вещите лица се установява, че при А.С.А. е налице хронична
мозъчно съдова болест с остатъчна десностранна горна м.с а.и непълна сензорна и
моторна а.; п.с.. Съгласно заключението, остатъчната симптоматика е трайно
увреждане, което се е отразило на комуникативните възможности на А.С.А., на
способността му да разбира адекватно свойството и значението на случващото се
около него, както и на собствените му действия и постъпки. Същият не е в
състояние да разбира последиците от тях и трезво да ги ръководи. Съгласно
експертизата на вещите лица, А.С.А. не е в състояние собственоръчно да положи подпис,
както и да изпише името си.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От
показанията на свидетелите, допуснати на ищцовата страна се установява
следното: Свидетелят Г.С.С., първи братовчед на втората съпруга на ищеца
твърди, че познава ищеца над 52 години, още по времето когато работел в пощата
в гр. Р., като началник. Впоследствие го
запознал с неговата първа братовчедка Е., с която се оженили и след това
станали семейни приятели и много близки. Сочи, че му е известен и е посещавал
имота му в село М.. След смъртта на баща му С., изцяло за този имот се грижели
съпрузите А. и Е.. Двамата ходели всеки петък, събота и неделя там, ремонтирали
покрива, направили лятна кухня. По това време майката на А. била жива, която
зимно време я гледали в Р., а лятно време си отивала на М.. Твърди, че не се е
правило разграничение в това семейство, че имота бил наследствен само на А., че
жена му няма нищо общо с този имот. Останало си, че те си владеят напълно
всичко двамата. Дъщерята на А. от първия брак – Е., към онзи момент била малка,
дори до 2-3 клас учЕ. в Р.. После си отишла на М.. За Е. се грижел изцяло баща
й А., а когато той се оженил, Е. ходЕ. на гости в Р.. Е. се омъжЕ. за едно
момче от село С., което наело жилище в П. и там живеели. Твърди, че А.
претърпял и.през 2000 г. и при него след това настъпила коренна промяна. Преди
инсулта А. бил грамотен човек, вечно бил началник, но след инсулта той не можел
да говори, не можело да му се разбере нищо, не можел да пише, вървял из улиците
безцелно. В началото на миналата година ходел при него и му споделил, че щял да
си купува тракторче, за да оре земята. Държал се неадекватно, като наивен
човек, който слушал каквото му кажат. След инсулта А. се движел много по-бавни
от нормалното. Ръцете ги движи, но не можел да направи кой знае какво. След
2000 г. той си живеел със съпругата му, която обаче починала през 2015 г. От
тогава А. останал сам със сина си Л., но изцяло ги гледала дъщеря му С.ка,
която им готви, пере, чисти. Имало моменти, в които А. си стоял сам в къщи и
като му дойде нещо на акъла тръгвал да върви. Сочи, че А. се мислил за здрав. Не
вярва А. да има реална самооценка за състоянието си. Имотът в М. представлявал
балканска къщичка, нямал двор с къщата около 25-50 кв.м. След 2000 г. Л. карал А.
с колата, когато дъщеря му Е. отиде в М. за ден, два максимум и си го взимал
пак. От както А. получил и.не е имало моменти на подобрение на състоянието му,
дори се влошавало.
Свидетелката - С.А. С., дъщеря на ищеца
твърди, че баща й живеел в гр. Р. откакто се е оженил за майка й през 1967 г.
Сестра й Е. живяла в гр. Р. до 3-ти клас, а след това отишла да живее при баба
й Е.(майката на А.) в М.. 8-ми клас Е. ***, после отишла да учи в гр. Б.. През
тези години, когато Е. била в М. и в Б., всяка седмица в петък, събота, неделя
със семейството й пътували за М., тъй като баба й била сама с дете и те ходели
там с провизии. Стояли в М. трите дни. Всичките си ваканции прекарвали в с. М.
при баба й. От понеделник до петък за Е. се е грижила баба Е., а петък, събота
и неделя са се грижили майка й и баща й. След като починал дядо С., баща й още
повече засилил ходенето на М., тъй като баба й била сама и не можЕ. да се грижи
за имота с нейната си пенсия от 66 лева. Твърди, че родителите й имали парцели
близко до къщата и редовно засаждали картоф и фасул, поливали насажденията.
Всички ходели заедно, копали, поливали, засаждали имота. Тъй като имало счупени
керемиди и към сградата имало направена като лятна кухня, родителите й я
достроили, за да може да се живее вътре. Купили легла за всички, за да има къде
да спят, като отидат там. Твърди, че съпругът й, задно с родителите й и майстор
от гр. Р. през 2004 г. ходели в имота, защото плевнята била пред разпад и
сменили всички керемиди, направили и други ремонти. С брат й през 2017 г. и
2018 г. цяло лято, всяка неделя, ходели в къщата да замазват отстрани капаците,
да преглеждат какво имало счупено, карали са си керемиди от Р., за да поддържат
имота. Твърди, че през 2000 г. баща й
получил инсулт. До 2000 г. имотът в М. се владял от родителите й, като
собственици на този имот. През 1998 г. починала баба Е., като след смъртта й всички
отишли, включително и сестра й и с двете деца, за да разчистят от стари вещи,
дрехи, да изчистят къщата, да замажат, да оправят. Баща й тогава още бил здрав.
След като той получил и.много тежко се възстановил. Ходели до имота в с. М., но
не чак толкова редовно, още повече в дома им гледали родителите на майка й,
които били много възрасти хора, на легло и трябвало да ги обслужват. После се
разболя и майка й и по нея полагали доста грижи. Имота в М. не се посещавал
редовно, но всеки си имал ключ за стаята, всеки си имал ключ за входната врата.
Твърди, че винаги са разговаряли, че на всеки от тях - на нея, брат й и сестра
й ще има по една стая на село М., всеки да отиде и там да си отдъхне, да си
почине, кой когато има възможност и време. След този инсулт, баща й не можел да
ходи, много трудно говорил, не можел да пише, 6-7 месеца бил в болнични. После
го върнали на робата за 2 – 3 месеца, за да могат да го пенсионират. Това бил
много труден период за всички. Той се възстановил дотолкова, за да може да се
храни сам и до тоалетната да ходи сам. Физически не бил здрав. Имал засегнати
крайници. Видимо не се виждало с просто око, но като общуваш с него се виждали
тези неща. Като го върнали на работа, тъй като бил 42 години началник на
пощата, трябвало да кореспондира с гр. П.. Тя работЕ. в централата в Р. и той я
викал, за да му надписва писмата. Въобще неможел да пише. Много го изчаквали,
не го притеснявали, за да може да каже това, което трябва да го каже, тъй като
говорът му бил засегнат, трудно изговарял, трудно можел да обясни нещо, запъвал
се. Болезнено било да стоиш до него и да го гледаш. Ходел на много къси
разстояния. Те не го пускали наникъде с брат й, защото се страхували да не
падне, да не му се случи нещо. Не му ограничавали контактите с други хора,
извън семейството. Всеки можел да отиде в дома им. Излизал на улицата, където
имали пейка, говорил си с всички комшии. След инсулта баща й бил психически
много зле. Разказва, че А. гледал някакво предаване за трактори и искал да
купува трактор. Той имал градина. Купил си маркучи за капково. Ходели до П., да
го гледа психиатър, да му каже, че вече не може да кара автомобил, тъй като
искал да си поднови шофьорската книжка, за да може да ходи насам - натам, и до М..
Бил наивен, поддавал се на влияние. Бил толкова кротък, толкова смирен, че кой
каквото му каже това ставало. Преди инсулта не бил такъв, командвал ги със
замах. След инсулта имало развитие в неговото здравословно, психическо и
емоционално състояние, което не се подобрява. Разбрала, че баща й прехвърлил
имота в М. на сестра й. Първо попитала сестра си, защо не ги е уведомила за
сделката, която й отговорила, че това е изненада. После попитала баща си, защо
е прехвърлил имота на другата си дъщеря, а той отговорил: „Не знам, ми нищо, на тримата“. Казал й, че Е. го е водила в К.и се
е подписал за тримата. Тя му уточнила, че имотът не е прехвърлен на тримата, а
само на Е., при което той й казал - „Отивам
в съда, карай ме в съда и го развалям“. Твърди, че след инсулта баща й го
пускали до М. само с Е.. Л.го карал и го връщал. В началото, когато е имало още
транспорт, една, две години, може би е ходил сам, като го качвали на рейса,
който спирал точно на мегдана, но после спрели да го пускат, защото нямало
автобуси.
От показанията на свидетелите,
осигурени от ответната страна се установява следното: Свидетелят Р.П.П.твърди,
че познава и двете страни по делото повече от 45 години, от както имала
съзнателни спомени за себе си. Твърди, че страните имат няколко имота в М., а
отделно на свидетелката баба й и дядо й имали там къща, баща й бил от М. и
много често като дете била в М.. А. имал имот през една къща от наследствената
й къща на нейния баща, на около 30-40 метра през една къща. А. притежавал този
имот от своите родители - от дядо С.и баба Е., които познавала. Като дете била
много често в М.. Знае имота им. Много пъти била в техния имот. Дядо С.починал
в края на 1977 г. или началото на 1978 г., а баба Е.починала малко преди 2000
г. Твърди, че А. никога не е живия в М..
Той живеел с втората съпруга и децата от втория брак в Р.. Там работел, като
началник на пощата. Втората му съпруга също работЕ. в пощата и там се
установили да живеят. Е. живеЕ. до 8 клас в М., там израснала, гледала я баба Е.и
дядо С.. Баща й не я взел в Р., беше я оставил при баба Е., тя там израснала до
8 клас, учЕ. в м.училище а, след това отишла да учи в Б. и живеЕ. на пансион. В
Р. не е живяла. Чувала е, че за кратко са я вземали в Р. като малка, но много
бързо са я взели дядо С.й баба Е., защото не се е чувствала добре при втората
съпруга. Дядо С.вече бил починал, когато Е. отишла да учи в Б.. След смъртта на
дядо С.в имота останала баба Е.и Е.. Баба Е.си поддържала имота, имала си
животни и до смъртта си живеЕ. в М.. Имала едни периоди, в които ходЕ. на гости
за по седмица в П., при Е., за да гледа децата. Това обикновено било в периода
от Коледа до Ивановден и една седмица била при А. ***. След смъртта на баба Е.за
имота се грижЕ. основно Е.. Този дом бил нейният роден дом, тя там израснала. Е.
се омъжила, но събота и неделя вместо да отиде при родители, тя ходЕ. при баба Е.,
заедно с децата си, помагала й приживе, а след смъртта й поддържала имота. А.
също ходел, но доста по-рядко. Преди повече от 15 години, А. получил инсулт,
някъде около 2001 - 2002 г. А. идвал в М. един път в късната пролет, за да режи
асмата, един път ноември месец – първата седмица, задължително на задушница и
имало лета, в които идвал за по една седмица през лято, като бил с Е.. Много
рядко е виждала да го кара сина му Л.. Последните години той го докарал за един
час, отивали на гробищата и си тръгвали. Познавала С.и Л., като деца са си
играли. След като А. получил и.не е виждала С.и Л. да обработват този имот.
Имотът се обработвал единствено от Е., а А. режел само асмата. Сочи, че С.не е
идвала в М.. Втората съпруга на А. много рядко отивала в този имот, основно
ходел А.. След смъртта на баба Е.и след като А. получил и.не е виждала втората
съпруга и А. да идват в М.. След като А. получил и.на всяко негово идване в М.,
той се обаждал в тяхната къща на баща й. Говорила си с него. Инсултът при него
засегнал говора му, има забавен говор и леко заекване. Нищо друго особено
нямало. Когато говорел бавно му разбирала и не й се е налагало да го кара да
повтаря. След като получил и.се движел малко по-бавно. Лично е виждала как
всяка година си режи асмата и се катерил на една стълба. Той престанал да кара
кола след като получи и.и основно пътувал от Р. с автобус до С., а от С.8 км
пеша до М. си идвал сам. В последните години Л. понякога го карал. Известно й
било, че А. прехвърлил имота в М. на Е., тъй като е адвокат и работила по тази
сделка. Разказва, че в края на 2016 г., през ноември месец се обадили и той
споделил, че иска да прехвърли имота на Е., защото това бил родния й дом, тя
израснала там и такова било жЕ.нието на баба Е.. Споделил също, че в Р. имота
го е уредил на другите деца от втория брак и искал да бъде уредена и Е.. Тъй
като била ангажирана и не могла да свърша тази работа му препоръчала да наеме
друг колега или да изчака в началото н 2017 г. Той казал, че ще изчака, като е
приготвил документи. Казал, че няма нотариален акт, но е приготвил всичко
необходимо - скица, данъчна оценка и удостоверение за наследници за издаването
му. Разбрали се в началото на 2017г. да се обадят, да й занесат документите да
ги види. В началото на 2017г., двамата с Е. й се обадили и я посетили в
кантората й в гр. П.. Той носел скица, която била с изтекъл срок на валидност,
данъчната оценка била стара. Обяснила му, че трябва да презаверят скицата и да
се снабдят с нова данъчна оценка. Информирала го, че трябвало да изготвят молба
декларация, да подготви трима свидетели, които познават имота, по възможност
съседи, за да се снабди с нотариален акт, след което да прехвърлят имота на Е..
Той предпочел да направи пълномощно, защото казал, че все още било зима,
студено било и нямало директен автобус до К.и пътуването било малко сложно.
Направила пълномощно, с което я упълномощил да завери молба-декларация, да
изкара скица и данъчна оценка. Заверила пълномощното при нотариус АдЕ. Кац,
защото тя била най-близо до кантората й. Отишли при нотариус АдЕ. Кац, където
била извършена заверка на пълномощното. Нотариуса прочел пълномощното и го
попитал, дали разбира какво подписва. А. бил наясно какво подписва и се
подписал сам на пълномощното, сам си изписал и имената. Казал, че пишел бавно, заради
инсулта. Предложила евентуално да се сложи отпечатък, но той казал: „Не, аз съм грамотен, бавно, но ще пиша“.
Сделката станала няколко месеца след това, в края на май, началото на юни в гр.
К.при нотариус С.Р.. Твърди, че присъствала на сделката. Първо разпитали
свидетелите. Актът се прочел, подписал се, нотариус Р.обясняла, че на
приобретателя, в случая на Е. получава имота с дядо А., защото той си запазил
правото на ползване. А. продължил да си идва в М.. Последно го видяла 2019 г.,
късната пролет, за рязането на асмата. От тогава го видяла само миналата
седмица, в коридора на съда. Попитала го как е, а той повтарял – не мога да
пиша, не мога да чета.
Свидетелят Т.И. Г.– А.твърди, че била съседка на А. и Е. в М., къщите им
били на дувар. В М. къщата им било купена 1972 г. и от тогава започнали да
живеят със семейство й в М.. След като завършила училище до 8 клас, живяла
постоянно там. По-късно се омъжила, но постоянно си ходила на село. Помни Е.,
както и баба й и дядо й. Баща й бил женен, имал втори брак и живеел в Р.. В
имота останали да живеят дядо С., баба Е.и Е.. Е. живяла до 8 клас в М., имало
само един период, в който я взели в Р., като ученичка. След това дядо С.отишъл
и си я взел и до 8 клас си била в М.. След 8 клас Е. учила в Б., където била на
общежитие. През този период тя продължавала да си идва събота и неделя. Дядо С.починал
1977-1978г., като в имота останала да живее баба Е.. А. идвал, виждал ги,
помагал им и се прибирал. Задължително Е. идвала да помага на баба си. Баба Е.ходЕ.
в Р. на гости за по седмица. Когато били
малки децата на Е.,*** да й помага за отглеждането им. Баба Е.починала 1998 г.,
като за този имот продължила да се грижи Е.. Дори след като спрели автобусите,
много често я карала до М. и я връщала. Тя предварително си правЕ. графиците -
коя събота и неделя не е на работа и търсЕ. с някой да се прибира до М.. А.
ходел в имота, примерно пролетта, когато се режат лозите и се пръскат, после
лятото за през няколко дена – отпуските. Е. *** всяко лято. По няколко дена
вземала и баща си с нея, като единствено и само него е виждала в М.. Твърди, че
е виждала втората съпруга на А. от
началото до сега 4 пъти. А. имал две деца от втория си брак – С.и Л., които
лятото, когато баба Е.била жива, са идвали за по 3-4 дена и винаги казвали, че
не им харесва и бързо ги прибирали. Само Е. оставала. Л. след като А. получил и.и
вече нямало автобуси, някой път го карал с кола. Оставял го и се прибирал, той
не оставал в М.. Някой път го оставял сам за ден, два в къщата. Твърди, че А.
получил инсулт. Говорила си и с А. какви лекарства пие. Инсултът засегнал
говора му, по-бавно изговаря думите. Няма спомени за засегнати крайници, може с
възрастта по-бавно ходи. Дори с Е. се прибирали двамата по 8 км, като са
вървели вечерта само и само, за да си дойдат в М.. Л., като карал баща си, не
го е виждала да оправя нещо къщата или по имота. А. след инсулта си режел
лозите. Лично е виждала А. да режи лозата, на стълба се качвал, даже някой път
и те му давали стълба. Последно А. го е виждала в М. през пролетта на 2019 г.
Той общувал с нея и с други хора от селото, ходел на гости, имал роднини, при
които ходел, ходел и на центъра, при един приятел, който да го гледа, защото
бил с отрязан крак. Известно й било, че този имот в М. А. го прехвърлил на Е.,
тъй като щяла да бъде свидетел, но поради това, че делото било в П. и не могла
да отиде, затова взели друг свидетел. След инсулта забелязала в А. само промяна
в говора му. Не е констатирала да има промяна в начина му на общуване, в
мислите му. Той се предвижвал самостоятелно, спокойно се движил.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
На първо място, от приетите гласни доказателства, съдът намира, че ищецът
не е установил и доказал твърдението си, че е започнал да осъществява
давностното владение върху процесния имот след смъртта на баща му, както и след
смъртта на майка му, заедно със съпругата му - Е.Л.А., която почина на
10.05.2015г. Съдът кредитира свидетелските показания, дадени от свидетелите Т.Г.– А.и Р.П., които нямат родствена
връзка със страните по делото и като съседи на имота в с. М. са преки
наблюдатели на случилите се факти и събитията и които твърдят, че А. притежавал
този имот от своите родители - от дядо С.и баба Е.. Безспорно установено по
делото е и не се спори между страните, че процесният имот е бил единствения
притежаван дом от родителите на ищеца, които са нямали документ за собственост.
Показанията на посочените свидетели кореспондират и с писмените доказателства
по делото, които сочат, че С.починал в края на 1977г., а Е.починала 1998г. Е.
израснала в М., отгледана основно от дядо си и баба си, защото баща й не я взел
в Р.. Не се обориха от ищеца приетите гласни доказателства, че след смъртта на С.,
за имота се е грижЕ. преживялата му съпруга, а след нейната кончина за имота се
е грижЕ. основно ответницата, а ищеца периодично е ходил там и се е грижел за
лозите. Не се обориха от ищеца приетите гласни доказателства, че втората
съпруга на А. и децата от втория му брак много рядко са отивала в този имот, основно ходел А..
Както от приетите гласни доказателства, така и от приетия нотариален акт за
собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка,
съдът приема за установено, че ищецът е станал собственик на процесния имот по
давностно владение и наследство, като придобивната давност е изтекла в полза на
общите наследодатели – С.С. и Е.С.ова, родители на ищеца, поради което е
неоснователно и недоказано твърдението на същия, че втората му съпруга е
придобила приживе съответната 1/2 идеална част от този имот, съгласно чл.21,
ал.1 от СК.
Твърдението на ищеца, че атакуваната сделка е имала невъзможен предмет, тъй като е извършено разпореждане с част от
имот, който не е бил собственост на ищеца не сочи на хипотезата на чл. 26, ал.
2, предложение първо от ЗЗД. Невъзможен предмет
на сделка е налице при фактическа невъзможност,
която е хипотезата, че предмета не съществува към момента на сключване
на сделката. Невъзможен предмет на сделка
е налице и при правно невъзможен предмет, когато
съответния предмет по силата на закона не може да бъде предмет на
сделката. Видно от изложеното от ищеца, същият обосновава невъзможния предмет на сделката с това, че е
продадена чужда вещ, т.е. частта от имота, собственост на починалата му
съпруга. Тези твърдения обаче не попадат в хипотезата на невъзможен предмет и сделката съответно не е
нищожна на посоченото основание.
По отношение на иска за прогласяване на нищожност на договора за дарение,
сключен между ищеца и ответника, при нарушение на нотариалното производство,
както и поради липса на съгласие, доколкото ищецът не разбирал свойството
значението и последиците за това, поради тежки заболявания, съдът намира
следното: За установяване на физическото и психическо състояние
на ищеца, по делото са представени и приети документи с медицинско
съдържание, както и бе назначена комплексна съдебно-медицинска експертиза. От
неоспорените свидетелски показания на разпитания свидетел на ответната страна –
Р.П., присъствала в нотариалните производства по издаване на пълномощното,
касаещо извършване на обстоятелствена
проверка и в производството по разпоредителната сделка и сключването на
договора за дарение се установява, че в изпълнение на служебните си задължения
нотариуса е прочел пълномощното в неговата цялост на упълномощителя и е получил
съгласието за това, съответно заверил пълномощното. По същия начин е протекло и
нотариалното производство по изповядване на договора за дарение, като нотариуса
е прочел договора на страните по сделката, ищецът заявил устно волята си и сам
положил подписа и името си под документа. Показанията на свидетеля
кореспондират и с неоспореното заключение по допуснатата съдебно-почеркова
експертиза, от която се установи, че почеркът, с който е изписано „А.С.А.“ в
нотариален акт за дарение № 61, том II, рег. № 3124, дело № 255/2017г. е
изпълнен от ищеца - А.С.А., както и че подписът, положен на ред „Дарител“ в
нотариален акт за дарение № 61, том II, рег. № 3124, дело № 255/2017г. вероятно
е изпълнен от ищеца - А.С.А.. С оглед на констатираното, съдът намира за
недоказано и неоснователно твърдението на ищеца за нищожност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 576 от ГПК. Спазено е изискването на чл. 580, т. 6
от ГПК, касаещо нотариалното удостоверяване на подписа под нотариалния акт.
От друга страна, заключението по комплексна съдебно-медицинска експертиза,
която съдът дава заключение, че след преживяния и.от ищеца, настъпилото
увреждане се е отразило на комуникативните му възможности, на способността му
да разбира адекватно свойството и значението на случващото се около него, както
и на собствените му действия и постъпки. Същият не е в състояние да разбира
последиците от тях и трезво да ги ръководи. А.С.А. не е в състояние
собственоръчно да положи подпис, както и да изпише името си. Съдът приема заключението
на вещите лица по комплексна съдебно-медицинска експертиза, като обосновано, обективно,
компетентно и безпристрастно изготвено, въз основа на което безспорно се
установява, че след преживения и.към момента на подписване на договора за
дарение, ищецът е бил в състояние на продължително разстройство на съзнанието.
Диагностицирания интелектуално- мнестичен упадък и значителен дефицит на в
когнитивната сфера не са му давали възможност да осъзнава към момента на
сделката свойството и значението на постъпките си, да прогнозира последиците от
тях и да се грижи за интересите. Следователно процесния договор, представляващ двустранна
сделка е била подписана от дееспособно лице, в качеството си на дарител, което
при сключването му не е могло в пълна степен да разбира и ръководи действията
си, заради заболявания от които е страдало, без лицето да е било поставено под
запрещение.
В съдебната си практика ВКС е разграничил хипотезите на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, като е приел, че първата от тях - нищожност
на договорите, поради липса на съгласие е налице при пълна липса на валидно
съгласие за сключването на сделката, а неразбирането на свойството и значението
на постъпките е основание за унищожаемост по чл.31, ал.1 от ЗЗД.
(Определение №540 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 301/2010 г., III г. о.,
ГК и др.). Липсата на съгласие е налице, когато изявлението е направено
несериозно, без намерение за обвързване, когато лицето се е намирало в
състояние на „съзнателна липса на съгласие“, поради упражнено насилие или
поради други причини. Когато липсата на съгласие е по причина душевна болест на
лицето, опорочаването на волята води до унищожаване на договора, като сключен
от дееспособно лице, което не е могло да разбира и ръководи постъпките си (
Решение № 1002 от 22.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3182/2007 г., I г. о. и
др.). Липсват основания за прогласяване на нищожност, а са налице такива за
унищожаване на договора. В случая, исковете за нищожност и унищожаемост са
предявени в условията на алтернативност. Алтернативното съединяване предполага
изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете без значение, на
кое от конкуриращите се основания ще го уважи. Ето защо, с решението си съдът
следва да се произнесе само по искането за унижощаемост на сделката, доколкото е налице хипотезата на чл. 31, ал.
2 от ЗЗД и доколкото по делото се установи, че при сключване на договора за
дарение от дееспособно лице (ищецът), същото не е могло да разбира или да
ръководи действията си.
С оглед изхода от настоящия спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищеца следва да й бъдат присъдени направените по делото разноски
адвокатско възнаграждение в размер на 1513.80 лева, от които – заплатени
държавна такса и разноски по делото в размер на 55 лева, заплатено адвокатско
възнаграждание в размер на 800.00 лева и заплатени възнаграждения за вещи лица
в размер на 658.80 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, сключения на 01.06.2017 г.
между А.С.А. *** с ЕГН **********, като дарител и Е.А.Й. *** с ЕГН **********,
като дерен, договор за дарение на недвижим имот, представляващ - дворно място с
площ от 505 кв.м., ведно с построените е него двуетажна жилищна сграда със ЗП
от 52 кв.м., второстепенна сграда - лятна кухня със ЗП от 16кв.м. и стопанска
сграда - плевня със ЗП от 30 кв.м. и други подобрения, което дворно място по
ПУП на село М., К.община, съставлява ПИ 105, в квартал 14 и за който имот е
отреден УПИ II-105, с неприложена регулация, при граници: от север - улица, от
изток - имот № 103, от юг - имот № 104 и от запад-имот № 106, обективиран в
нотариален акт № 61, том II, рег.№ 3124, дело № 255/2017г. на Нотариус С.Р.град
К., поради невъзможността на дарителя да разбира и ръководи действията си към
момента на сключване на договора.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е.А.Й. *** с ЕГН **********
да заплати А.С.А. *** с ЕГН **********, сумата от 1513.80 лева,
представляваща направени деловодни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.