РЕШЕНИЕ
№ 720
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Гражданско дело № 20212100101097 по описа за 2021 година
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, чрез пълномощника – юрисконсулт Ирена Станчева с
посочен адрес гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис №4 е предявил обективно съединени при условията на
кумулативност искове за осъждане на ответника А. Г. Д. да му заплати
следните суми: 50500 лв., представляваща неизплатена главница по договор
за потребителски паричен кредит № 3858063, одобрен и подписан на
20.09.2019 год., обявена за предсрочно изискуема от 03.02.2021год.;
1766,02лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 21.10.2019год. до 21.05.2020год. по същия договор; 1634,93лв.,
представляваща лихва/обезщетение/ за забава, дължима за периода от
22.10.2019 год. до 02.07.2021 год./датата на депозиране на исковата молба в
съда/, като в съответствие с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИП и §5 от
ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 год. до 14.07.2020 год. не е начислявана
лихва/обезщетение/ за забава, както и законна лихва за забава от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението. Твърди, че на 20.05.2020 год. е подписан индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 от
1
същата дата, сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 02.11.2018 год., които договори са
сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с
ЕИК:********* и ищеца, по силата на които вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с ЕИК:********* от ответника, произтичащо
от договор за потребителски паричен кредит № 3858063, одобрен и подписан
на 20.09.2019 год., е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор,
което вземане е индивидуализирано в Приложение № 1 от 20.05.2020 год. към
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от
20.05.2020 год. Сочи, че съгласно чл.4.3 от рамковия договор за цесия, се е
задължил в качеството на цесионер от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което има изрично
пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с ЕИК:*********.
Заявява, че в изпълнение на договорните задължения и изискванията на
закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с
ЕИК:********* на дата 29.05.2020 год. посредством „Български пощи“ ЕАД с
известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване
„Преместен“. Твърди, че на ответника е изпратено второ уведомление за
извършената цесия от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с
ЕИК:********* от дата 17.11.2020 год. чрез ЧСИ Таня Маджарова, което е
връчено чрез залепване на 01.02.2021 год. Като прилага заверени копия от
двете уведомления и се позовава на практика на ВКС в решения по чл.290 и
чл.291 от ГПК, моли съда да връчи същите на ответника, ведно с исковата
молба и приложенията към нея, както и след връчването да съобрази
връчването като факт от значение за спорното право. Заявява, че договорът е
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК:********* предоставя потребителски кредити. Сочи,
че цитираните общи условия са неразделна част от договора за кредит и с
подписването му, ответникът – кредитополучател, удостоверява че му е
предоставен целия обем преддоговорна и договорна информация от страна на
кредитора, получил е екземпляр от общите условия, запознат е с тях и
2
безусловно ги приема. Заявява,че цедента е изпълнил задълженията си по
договора като е предоставил главница от 50500 лв., като посочва и по какъв
начин тя е била усвоена от кредитополучателя. Твърди, че за задълженията по
процесния договор е сключена и застраховка с месечна застрахователна
премия от 33,09 лв., която ответникът е следвало да внася с месечната
погасителна вноска по кредита, съгласно погасителния план към договора.
Сочи, че ответникът не е заплатил нито една месечна застрахователна премия.
Като се позовава на разпоредба от договора, заявява, че към датата на
подписването му, страните са постигнали съгласие за заплащане на
възнаградителна лихва в общ размер на 14908,23 лв. Позовавайки се на
договора, сочи, че кредитополучателят се е задължил да върне при
сключване на договора сума в размер на 69379,03 лв., която съгласно
клаузите на договора за кредит е платима на 120 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 578,16 лв. без последната вноска, която
е изравнителна и е в размер на 577,99 лв. Заявява, че първата погасителна
вноска е дължима на 21.10.2019 год., а последната е с падеж на 21.09.2029 год.
съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Посочва, че на
ответника е начислено обезщетение за забава в общ размер на 1634,93 лв.,
дължимо от 22.10.2019 год., в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.12, ал.1 от
Общите условия към договора, до 02.07.2021 год./дата на депозитаре на
исковата молба в съда/, като в съответствие с разпоредбата на чл.6 от
ЗМДВИП и §5 от ЗМДВИП за периода 13.03.2020 год. до 14.07.2020 год. не е
начислявана лихва за забава. Твърди, че тъй като кредитополучателят не е
изпълнявал задълженията си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.12,ал.2,б.“а“ от
общите условия, съгласно който текст правото възниква по отношение на
всички вземания по договора за кредит при неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита/главница и лихва/. Заявява, че в
уведомлението за цесия по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е поканила ответника
да изплати или разсрочи задължението си, като го е предупредила, че при
бездействие ще предприеме съдебни действия за събиране на дължимите
суми, като на гърба на уведомлението изрично е посочил, че вземанията по
процесния договор са изцяло изискуеми. Счита, че кредитът е станал
предсрочно изискуем на 03.03.2021 год. на основание чл.12, ал.3 от Общите
условия към договора, тъй като на 01.02.2021 год. уведомлението за цесията
3
и за обявяване на предсрочната изискуемост са връчени чрез ЧСИ Таня
Маджарова чрез залепване. Признава, че единственото плащане, извършено
от ответника по процесния договор за кредит е в размер на 8,08 лв. от дата
04.02.2020 год., с която сума е погасена част от дължимата възнаградителна
лихва по първата месечна вноска с падежна дата 21.10.2019 год. Позовавайки
се на трайната практика на съдилищата, посочва, че с исковата молба
уведомява ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите към
датата на подаване на исковата молба в съда /02.07.2021 год./главници по
месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.06.2021год. до
21.09.2029год. включително, представляващи сбор на сумата от 43849,09 лв.,
която сума заявява, че е част от претендираната в осъдителния иск главница
от 50500лв. Моли за присъждане на разноските по настоящото
производство,като в исковата молба включва списък по чл.80 от ГПК, както
следва: платена държавна такса за настоящото исково производство в размер
на 2156.04 лв.; юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК
във връзка с чл.13, т.2 и чл. 25, ал.1 от НЗПП – 350 лв. Моли,в случай,че не се
яви в първото по делото открито съдебно заседание неин представител
,делото да се гледа в нейно отсъствие,а при наличието на необходимите
процесуални предпоставки ,които посочва,моли да бъде постановено
неприсъствено решение.Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са с правни основания в чл.79,ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 от
ТЗ и чл.309а от ТЗ.
Ответникът А. Г. Д. не е депозирал писмен отговор в законния едномесечен
срок,не е ангажирал доказателства.Не се е явил в проведеното първо по
делото открито съдебно заседание и не е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и
представени по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба ищецът е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие,като при наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение,е поискал съдът да се произнесе с такова.В
съответствие с принципа на диспозитивното начало –чл.6,ал.2 от ГПК,ищецът
в исковата молба определя обема на търсената защита,елемент от която е и
процесуалното право да поиска постановяване на неприсъствено решение.
4
Ищецът е упражнил това свое право своевременно,още в исковата молба,като
крайният срок е в първото по делото съдебно заседание, на което ответникът
не се е явил.При това положение съдът дължи произнасяне по това искане
или с определение по чл.239,ал.3 от ГПК или с постановяване на
неприсъствено решение.Съдът не е постановил определение по чл.239,ал.3 от
ГПК в проведеното първо и единствено открито съдебно заседание.При това
положение той дължи произнасяне на неприсъствено решение.
Съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника, когато той не
оспорва предявения иск (не го признава, но и не го оспорва) и така е
преклудирана възможността му да осъществи защитата си по същество чрез
предявяването на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи
или правоотлагащи възражения с изтичането на срока за отговор на исковата
молба. На следващо място ответникът трябва да не се е явил и в първото
заседание по делото (без да е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие), което изключва възможността му да участва в изясняването на
фактическата страна на спора, когато съдът изпълнява служебните си
задължения по чл. 143 и 145 ГПК, както и да се запознае с доклада по делото
и указанията на съда по чл. 146 ГПК, т. е. преклудирана е и възможността му
да представя и сочи доказателства. На последно място ответникът трябва да е
предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
В настоящия случай са налице всички посочени по-горе процесуални
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.
След приемане на исковата молба и отстраняването на констатирани
нередовности по нея, е предприета предвидената в чл.131 от ГПК размяна на
книжа. В хода на размяната и след служебно предприети действия по чл.47,
ал.1 и ал.3 от ГПК са направен три посещения на посочения адрес за
ответника в исковата молба,който съвпада с посочения от него адрес в
договора,обект на производството по настоящото дело, за да му бъдат
връчени съобщение с преписи от исковата молба ведно с приложения към
нея и препис от разпореждане № 717 от 02.08.2021г., като всички опити са
били неуспешни.На служебно издирения постоянен и настоящ адрес е
изпълнено и изискването на чл.47, ал.1 за залепване на уведомление на
19.10.2021г. В изпълнение на чл.46, ал.2 от ГПК на дата 04.11.2021г. на
5
ответника е било изпратено и съобщение с приложения по служебно
издирената му месторабота - „Делион“ ООД в гр.София, които книжа са били
получени от колега на А.Д. , следователно служител на дружеството-
работодател.При това положение е осъществено редовно връчване на
съобщение с преписи от разпореждане № 717 от 02.08.2021 год. и от
исковата молба с приложения по месторабота чрез работодател-документа на
лист 90 от делото. В съобщението и разпореждането се съдържа и
предупреждение към ответника за последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа,а именно последиците по чл.133 от ГПК.В едномесечния
законен срок,а и след това ответникът не е представил писмен отговор.С
определение № 1252 от 27.05.2022 год. е насрочено първо открито съдебно
заседание за разглеждане на делото.За насроченото открито съдебно
заседание са направени опити за връчване на призовка на ответника както
на постоянния му и настоящ адрес,на които отново не е би намерен,така и по
месторабота в „Делион“ ООД в гр.София,където вече е било извършено
редовно връчване на 04.11.2021 год. чрез работодател.След като не е бил
открит по месторабота в гр.София ,е предприето призоваване на посоченото
от работодателя друго място на работа- във филиал в
гр.Бургас.Междувременно ,на 30.05.2022 год. ,видно от отбелязването на
деловодител,в изпълнение на указания по определение № 1252 от 27.05.2022
год.,ответникът е бил лично уведомен на посочен мобилен телефон за датата
и часа на откритото съдебно заседание ,като му е изчетен и текстът на чл.238
от ГПК.На втория мобилен телефон,посочен в определение № 1252 от
27.05.2022 год. , деловодителят е констатирал,че ответникът не
отговаря,телефонът е изключен.На работното място във филиала на „Делион“
ООД в гр.Бургас Д. не е бил открит при посещение на 22.06.2022 год.,но
връчителят е провел лично с Д. разговор по втория мобилен телефон,по
който деловодителят на 30.05.2022 год. не е успял да се свърже с
него.Ответникът е заявил на връчителя,че е уведомен за датата и часа на
съдебното заседание,но няма възможност да получи съобщението,тъй като е
извън града. При това положение ответникът е уведомен както за датата на
насроченото първо открито съдебно заседание,така и за последиците от
неявяване в него.На проведеното на 27.06.2022 год. открито съдебно
заседание А.Д. не се е явил и не е подал молба делото да се гледа в негово
отсъствие.
6
Налице са и всички посочени от закона материалноправни предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение.
Неприсъствено решение срещу ответника се постановява, когато искът е
вероятно основателен, тъй като в исковата молба са посочени всички факти,
които пораждат претендираното право и са представени или посочени
допустимите доказателства за това.
Ищецът е посочил,че е придобил въз основа на договор за продажба и
прехвърляне на вземания сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД вземането на този търговец от ответника по сключен договор за
потребителски паричен кредит № 3858063,одобрен и подписан на 20.09.2019
год. Посочено е ,че ищецът въз основа на предоставено му изрично
пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е изпратил
уведомление за извършената цесия и за упражняване на правото за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем на А.Д..Уведомлението е
връчено чрез ЧСИ Таня Маджарова чрез залепване на уведомление на
01.02.2021 год.Посочва,че съгласно сключения договор цедентът е
предоставил на кредипотолучателя кредит с главница 50500 лв. като посочва
и начина на усвояване на сумата.Заявява,че връщането на кредита е следвало
да стане съгласно погасителен план на 120 броя анюитетни/включващи част
от главница и възнаградителни лихви/ месечни погасителни вноски,всяка с
размер на 578,16 лв. без последната вноска,която е изравнителна и е в размер
на 577,99 лв. Заявява,че първата погасителна вноска е с падеж 21.10.2019
год.,а последната-21.09.2029 год. Посочва,че при забава в плащанията на
дължимите суми,кредитополучателят освен всички неизплатени месечни
суми ,дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна
лихва,разделена на 360 дни,за всеки ден на забава,изчислена върху
просрочената дължима главница. Заявява,че единственото
плащане,извършено от Д. е на сумата 8,08 лв. от дата 04.02.2020 год.,с която
сума е погасена част от дължимата възнаградителна лихва по първата месечна
вноска с падежна дата 21.10.2019 год.Сочи,че с оглед неизпълнението
,кредитър е бил обявен за предсрочно изискуем ,като обявяването на
предсрочната изискуемост е станало с уведомление връчено от ЧСИ Таня
Маджарова чрез залепване на 01.02.2021 год.Твърди,че предсрочната
изискуемост е настъпила на 03.02.2021 год.,като претендира както вноските с
7
настъпил падеж,включващи част от главница и възнаградителна лихва за
времето до обявяване на предсрочната изискуемост, и лихва за забава върху
тях,така и остатъка от главницата,обявена за предсрочно изискуема след
датата на обявяване на предсрочната изискуемост ,както и законна лихва за
забава от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението.От така изложените обстоятелства в исковата
молба се пораждат претендираните изискуеми вземания,като за всички тях
са представени писмени доказателства,които не са оспорени от ответника.За
горните обстоятелства са посочени и други доказателства. С оглед на
изложеното по-горе предявените обективно съединени искове са вероятно
основателни.
Тъй като са налице всички изискуеми от разпоредбите на чл.238 и чл.239 от
ГПК предпоставки искането за постановяване на неприсъствено решение в
полза на ищеца следва изцяло да се уважи като му бъдат присъдени и
поисканите от него разноски.Видно от списъка-част от исковата молба,се
претендират държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Разноските,
включващи платена държавна такса за настоящото исково производство в
размер на 2156.04 лв.,видна от документа на лист 76 от делото , и
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с
чл.13, т.2 и чл. 25, ал.1 от НЗПП от 350 лв. са дължими на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК *********, следните суми: 50500 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски паричен кредит № 3858063, одобрен и
подписан на 20.09.2019 год., обявена за предсрочно изискуема от
03.02.2021год.; 1766,02лв., представляваща договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 21.10.2019 год. до 21.05.2020год. по същия
договор; 1634,93лв., представляваща лихва/обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 22.10.2019 год. до 02.07.2021 год./датата на депозиране на
исковата молба в съда/,както и законна лихва за забава върху главницата от
50500 лв. от 02.07.2021 год. -датата на депозиране на исковата молба в съда,
8
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А. Г. Д. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК *********, сторените в производството по настоящото дело съдебно-
деловодни разноски както следва: платена държавна такса за настоящото
исково производство в размер на 2156.04 лв. и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.13, т.2 и чл. 25,
ал.1 от НЗПП в размер на 350 лв.
Настоящото неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,като
връчването на ответника да се извърши по месторабота в „Делион“ ООД във
филиала му в гр.Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9