№ 293
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Н. М.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110136897 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено че Т. Г. М. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 716,92 лв., представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.12.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 04.10.2023г. до
изплащане на вземането, сумата 104,41 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 11.09.2023г., сумата 12,59 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 04.10.2023г. до изплащане на
вземането, сумата 3,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2021г.
до 11.09.2023г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент № 19, находящ се в
гр. София, АДРЕС, аб. № 46970, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 06.11.2023г. по ч.гр.д. 54857/2023г. по описа на СРС, 81 с-в.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът Т. Г. М. е депозирала отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който заявява, че на 04.12.2024г. е
сключила с ищеца споразумение за разсрочено плащане на дължимите за имота суми,
които признава по основание и размер и посочва, че изпълнява добросъвестно
1
съгласно уговорените падежи. Моли да не бъде натоварвана с допълнителни разноски
за експертизи.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Директ" ЕООД не изразява
становище по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира
следното:
Страните не спорят, че за процесния период ищецът е доставил на ответника
топлинна енергия в процесния обем, като в тежест на последния е възникнало
задължение за заплащане на цената в посочения размер. Безспорно е и
обстоятелството, че ответникът е погасил изцяло претендираните от ищеца вземания
след депозиране на исковата молба, съгласно договорените със сключеното на
04.12.2023г. споразумение разсрочени вноски, за което обстоятелство е представил
доказателства, поради което и на основание чл.235 ГПК съдът приема, че вземанията
на ищеца са погасени изцяло в хода на процеса, с оглед на което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото – задълженията са
били изискуеми преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, същият следва да бъде
осъден да заплати сторените разноски.
Безспорно между страните по делото е, че ответникът е заплатил на ищеца
сторите от него разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 54857/2023г. по описа
на СРС, 81 състав, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
държавна такса в размер на 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лв. за исковото производство, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Т. Г. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за признаване за установено, че Т. Г. М., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата 716,92
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от м.12.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва за период от
04.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата 104,41 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2021г. до 11.09.2023г., сумата 12,59 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.12.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва за периода от 04.10.2023г. до
изплащане на вземането, сумата 3,23 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.02.2021г. до 11.09.2023г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент №
19, находящ се в гр. София, АДРЕС, аб. № 46970, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 06.11.2023г. по ч.гр.д. 54857/2023г. по описа на
СРС, 81 с-в.
2
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Г. М., ЕГН *********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 250 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Директ“ ЕООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3