Р Е
Ш Е Н
И Е
№ . . . .
гр.
Велинград, 17.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди и дванадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 387 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство е образувано по искова
молба на ищеца П.С.К., ЕГН ********** ***, срещу В.М.Ш., ЕГН ********** ***.
Предявени е положителен установителен
иск за собственост по чл.124 от ГПК – за признаване за установено в отношенията
между ищеца и ответника В.М.Ш., ЕГН **********, че ищеца е собственик на 1/2 ид.част от недвижим имот представляващ, дворно място,
цялото с площ от 5262 кв.м, представляващо парцел 052 от масив 105, съставляващ
имот № 105052 по КВС на землището гр.Костандово, находящ се в местността „Стопански двор", десета
категория при граници на имот: имот № 105024 - нива
на наел. на Бисер Ясенов Лещаров, имот № 000168 - напоителен
канал на МЗХ, имот № 078080 - пасище, мера на община
Ракитово и имот № 105069 - местен път на община Ракитово, който имот е
идентичен с парцел XXXIII - 111а по бившия парцеларен
план на бивш стопански двор на гр.Костандово, общ. Ракитово, при граници и
съседи на имота по нотариален акт: черен полски път, свободна земеделска земя,
обслужващ път от стопанския двор на града и парцел XXXII /тридесет и втори/ -
земя за земеделско ползване, ВЕДНО с построената в западната част на подробно
описания по-горе имот СТОПАНСКА СГРАДА - ОВЧАРНИК, построен на площ от 720 кв.
метра.
Ищецът твърди, че през 1995г.
със съпруга й при режим на СИО, след спечелен търг с
явно наддаване, закупили от ликвидационен съвет на АПК - Ракитово недвижим
имот, находящ се в землището на гр. Костандово, ЕКАТТЕ 38844, община Ракитово, област Пазарджишка,
представляващ: Дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м., парцел 052 от масив
105, съставляващ имот № 105052 по картата на възстановената собственост на
землището, находящ се в местността „Стопански
двор", десета категория при граници на имот: имот
№ 105024 - нива на насл. на Бисер Ясенов Лещаров, имот № 000168 - напоителен канал на МЗХ, имот № 078080 - пасище, мера на община Ракитово и имот
№ 105069 - местен път на община Ракитово, който имот е идентичен с парцел
XXXIII — 111а
по бившия парцеларен план на бивш стопански двор на гр.Костандово, общ.
Ракитово, при граници и съседи на имота по нотариален акт: черен полски път,
свободна земеделска земя, обслужващ път от стопанския двор на града и парцел
XXXII - земя за земеделско ползване, ВЕДНО с построената в западната част на
подробно описания по-горе имот Стопанска сграда - овчарник, построен на площ от
720 кв. метра.
За покупко-продажбата бил съставен Нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот № 121, том I, нот.
дело № 285/19.04.1995 г. на районен съд Велинград, вписан в СВ
при РС – Велинград. Този имот бил идентичен с описания в Нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот № 121, том I, нот.
дело N9 285/19.04.1995г. на
районен съд Велинград; Нотариален акт № 9, том III, нот.
дело № 816/17.10.1995 г. на районен съд Велинград, вписан в Служба по
вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 569, том - 64, стр. – 569;
Нотариален акт № 185, том II, рег. № 589, нот. дело №
464/17.09.2001г. на районен съд Велинград, вписан в
служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 589/ 17.09.2001г.; Нотариален акт № 58, том I, рег. № 1534, нот. дело № 254/21.09.2016 г. на нотариус Г. Халачев,
вписан в служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 1787/ 21.09.2016г. и Нотариален акт № 61, том II, рег. № 1546, нот. дело № 257/26.09.2016 г. на нотариус Г. Халачев,
вписан в служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 1797/ 26.09.2016г.
С договора за покупко-продажба, оформен в Нотариален акт
№ 9, том III, нот. дело № 816/17.10.1995г. на районен съд Велинград, вписан в СВ при РС - Велинград с вх. рег. № 569, том - 64, стр. –
569, прехвърлили собствеността върху 1/2 идеална част от процесния имот на Гошо
Маринов Гешев с ЕГН **********.
След 2000г. съпругът й натрупал
финансови задължения спрямо физически и юридически лица, включително просрочени
банкови кредити и публични задължения към данъчната администрация. За да
предпазят от кредиторите си собствената си 1/2 идеална част, спешно се наложило
недвижимият имот фиктивно да бъде „отписан" от имотната им партида в
Службата по вписвания при РС - Велинград. Невъзможно било да „прехвърлят"
чрез дарение собствената си идеална част, предвид опасността някой от
кредиторите им да атакува подобна „сделка" с отменителен
иск. Невъзможно било и да реализират продажба само на тяхната половина от
имота, с оглед наличието на съсобственик, който живеел в САЩ. За да създадат
привидни правни последици спрямо кредиторите си, настъпването на каквито не
желаели, през 2001г. с Нотариален акт № 185, том II,
рег. № 589, нот. дело № 464/17.09.2001г.
на районен съд Велинград, вписан в служба по вписванията при РС - Велинград с
вх. рег. № 589/17.09.2001 г., "прехвърлили" фиктивно на Пирин Борисов
Кантарев процесния имот /включително и чуждата / идеална част/ с площ от 5262
кв.м., ведно с построената в него стопанска сграда. За да си гарантират правото
на собственост върху собствената си 1/2 идеална част и с оглед избягването на дълги
и ненужни съдебни спорове със съсобственика Гешев за неговата 1/2 идеална част,
в деня на изповядване на тази симулативната сделка -
17.09.2001г., подписали Обратно писмо в няколко
екземпляра, един от които предоставили на съсобственика Гешев няколко месеца
по-късно, когато посетил България. През 2009г. без
знанието на ищеца, без неговото съгласие и въпреки че никога не са били
собственици, Пирин и Мария Кантареви се разпоредили с
недвижимия имот, след което последвали още няколко разпоредителни сделки.
Тъй като ищеца изгубил своя екземпляр от подписаното на
17.09.2001г. Обратно писмо, до настоящия момент му
било невъзможно да предяви иск за защита правото си на собственост върху
собствената си 1/2 ид.ч. от подробно описания по-горе
в искова молба недвижим имот.
В края на 2017г. ищеца бил
конституиран като ответник по гр.дело № 1427/2017г.
на РС - Велинград, 3 с-в, образувано по искова молба на съсобственика Гошо
Гешев. От връчения му препис на искова молба установил, че лицето В.М.Ш., с ЕГН
********** се легитимира формално като собственик на процесния имот по силата
на две сделки - дарение от 21.09.2016г. и
покупко-продажба от 26.09.2016г. В началото на 2019г. на ищеца било връчено съдебно Решение №
100/20.04.2018 г. на РС - Велинград, с което сделката, оформена с Нотариален
акт № 185/17.09.2001г. на районен съд Велинград, била
прогласена за нищожна при условията на пълна абсолютна симулация по отношение
на целия процесен имот.
Настоява се на това, че доколкото на ищеца било известно
Решение № 100/20.04.2018г. на РС - Велинград по гр.
дело 1427/17 г. в частта му по иска по чл.26, ал.2 е влязло в сила. А след като
договорът за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт №185, том II, рег. № 589,
нот. дело № 464/17.09.2001г.
на РС-Велинград, вписан в служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. №
589/17.09.2001 г., е нищожен при условията на абсолютна симулация по отношение
на целия процесен имот, се налагал извод, че ищеца никога не е губила правото
си на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот с площ от 5262
кв.м., ведно с построената в него стопанска сграда, подробно описани по-горе в
настоящата искова молба. Правото му на собственост за 1/2 идеална част се било
запазило и към настоящия момент, тъй като „сделката", оформена с
Нотариален акт № 185, том II, рег. № 589, нот. дело №
464/17.09.2001г. на районен съд Велинград не била
породила вещно транслативно действие. И тъй като
нищожните сделки не пораждат правно действие, поради което договорът за
продажба на процесния имот с Нотариален акт № 185/17.09.2001г.
не бил произвел присъщото му вещно - прехвърлително
действие и Пирин и Мария Кантареви не са станали
собственици на имота. Поради тази причина и всички последващи
прехвърлителни сделки, включително и последните от 2016г. също не били породили вещно транслативно
действие по отношение на целия процесен недвижим имот. Следователно ответницата
В.М.Ш. не била придобила собствеността върху спорния недвижим имот, тъй като и
нейните праводатели не са били /не са станали/ собственици на подарения й и
продадения й имот.
Настоява се на това, че тъй като ищеца бил наясно с
правата си на собственик, респективно съсобственик и ответницата се
легитимирала като собственик на процесния недвижим имот с Нотариален акт № 58, том
I, рег. № 1534, нот. дело № 254/21.09.2016 г. на
нотариус Г. Халачев, вписан в служба по вписванията при РС - Велинград с вх.
рег. № 1787/ 21.09.2016 и Нотариален акт № 61, том II, рег. № 1546, нот. дело № 257/26.09.2016 г. на нотариус Г. Халачев,
вписан в служба по вписванията при РС - Велинград с вх. рег. № 1797/
26.09.2016., за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска съдът да признае за установено в
отношенията между ищеца и ответника В.М.Ш., ЕГН **********, че ищеца е
собственик на 1/2 ид.част от недвижим имот
представляващ, дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м, представляващо парцел
052 от масив 105 /, съставляващ имот № 105052 по КВС
на землището гр.Костандово, находящ се в местността
„Стопански двор", десета категория при граници на имот: имот № 105024 - нива на наел. на Бисер Ясенов Лещаров, имот № 000168 - напоителен канал на МЗХ, имот № 078080 - пасище, мера на община Ракитово и имот
№ 105069 - местен път на община Ракитово, който имот е идентичен с парцел
XXXIII - 111а по бившия парцеларен план на бивш
стопански двор на гр.Костандово, общ. Ракитово, при граници и съседи на имота
по нотариален акт: черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ път от
стопанския двор на града и парцел XXXII /тридесет и втори/ - земя за земеделско
ползване, ВЕДНО с построената в западната част на подробно описания по-горе
имот СТОПАНСКА СГРАДА - ОВЧАРНИК, построен на площ от 720 кв. метра.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника му
адв.Ст.Чавдаров, в който изразява следното становище: Не оспорва допустимостта
на иска, но оспорва неговата основателност и като неоснователен се иска
отхвърлянето му, по следите съображения: Действително било налице решение №
100/20.04.2018г. постановено от РС- Велинград по гр.
дело № 1427/2017г., с което сделката оформена с нотариален
акт № 185/17.09.2001г., за която ищцата твърди, че е симулативна, била прогласена за нищожна на основание чл.26.
ал.2, от ЗЗД. във вр. с чл.17 от ЗЗД - като привидна
сделка. Но твърденията на ищеца, че след като договора е обявен за нищожен като
привиден договор по отношение на целия имот, тя никога не била губила правото
си на собственост върху 1/2 идеална част от процесния имот с площ от 5262
кв.м., ведно с построената в него стопанска постройка и правото и на
собственост се било запазило, и към настоящия момент, тъй като сделката
оформена с нотариален акт № 185, гом 2, рег. № 589,
н.д.п № 464 от 17.09.2001 г. на РС- Велинград, не била породила вещно правно
действие, били неоснователни. В тази връзка представя пет броя нотариални
актове, от които било видно, че :
С нотариален акт № 56, том III, н.д. № 390/2009г., с рег.№ 618 от 06.04.2009 г. по описа на Службата
по вписвания гр. Велинград Пирин Борисов Кантарев, който е приобретател
по привидната сделка оформена с нотариален акт № 185. том 2, рег. № 589, н.д.п
№ 464 от 17.09.2001 г. на РС- Велинград и съпругата му Мария Димитрова К. на
06.04.2009г. са продали на А. ПетровА
процесния имот за сумата от 30 000 лева, която сума продавачите са заявили в
този нотариален акт, че са си получили предварително и напълно от купувача.
С нотариален акт № 191, том IV, дело № 705/2010 г., с
рег.№ 1314 от 16.09.2010г. по описа на СВ при гр.Велинград, А. ПетровА и
съпругата му Надежда ИлиеваАа са дарили на А.С.Б. и В.Д.Д. 1/20 идеална част от процесния имот. А с нотариален акт
№ 196, том IV, дело № 709/2010 г., с рег. № 1319 от 17.09.2010 г. по описа на СВ гр. Велинград - А. Петров А,Н,И,А,са продали на А.С.Б. и
В.Д.Д. останалите 19/20 идеални части от процесния
имот.
С нотариален акт № 145, том VI, дело № 930/2016г, с вх. Рег. № 1781 от 21.09.2016г.
по описа на СВ -гр.Велинград, на 21.09.2016 г. А.С.Б.
и В.Д.Д. са дарили на ответника В.М.Ш. 1/20 идеална
част от процесния имот. А с нотариален акт № 152, том VI, дело № 939/2016г., с рег.№1803 от 26.09.2016 г. по описа на СВ гр. Велинград, на 26.09.2016г.
са и продали и останалите 19/20 идеални части от процесния имот.
По начало по отношение на третите лица симулативните сделки имали действие- така например, третото
лице, което е придобило от несобственик, не можело да стане собственик. Въпреки
това разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД казвала, че правата, които трети лица
са придобили добросъвестно от приобретателя по
привидното съглашение се запазват, освен ако се отнася до правата върху
недвижими имоти, придобити след вписване на иска за установяване на
привидността.
Следователно две били предпоставките, за да може третото
лице да стане собственик на един недвижим имот от лице, който го е придобил по
една привидна сделка:
а/ третото лице да се субективно добросъвестно, т.е да не
е знаело, че праводателят му е несобственик на имота;
б/ датата на придобиване да предхожда вписването на
исковата молба.
Следователно касаело се за един способ, чрез който
третото лице става собственик, макар и да не е придобило от собственик. Това
основание за придобиване било деривативно, тъй като
третото лице извеждало правата си от едно определено лице, макар то да не е
собственик.
От нотариален акт № 56, том III, н.д. № 390/2009 г. с
рег.№ 618 от 06.04.2009г. по описа на СВ гр. Велинград било видно, че след като Пирин Борисов
Кантарев и съпругата му Мария Димитрова К. са придобили имота от Борислав Пиринов Кантарев с фирма ЕТ „БОРИСЛАВ КАНТАРЕВ-92"
и съпругата му П.С.К., с този нотариален акт на 06.04.2009г.
са продали имота на А. ПетровА за сумата от 30 000
лева, която сума продавачите са заявили в същия нотариален акт, че са си
получили предварително и напълно от купувача. Датата на придобиването на имота
от А.А - 06.04.2009г. -предхождала момента на
вписването на исковата молба в СВ гр. Велинград, по
повод на която било образувано гр. дело № 1427/2017 г. по описа на РС-
Велинград за установяване привидността на сделката, което е станало едва на
02.11.2017г., видно от извършената справка в Службата
по вписвания гр. Велинград, която представя.
От тази справка се установявало, че по партидата на А,М,Гкойто е предявил иска за обявяване нищожността на
въпросното сделка има само едно вписване и това е вписването на исковата молба,
по повод на която е образувано гр.дело 1427/2017г. по
описа на РС- Велинград. Следователно от нотариалния акт и справката, се
установявало по несъмнен начин, че е налице втората предпоставка визирана в
чл.17, ал.2 от ЗЗД, придобиването на имота от третото лице А. ПетровА да предхожда вписването на исковата молба, с която
се иска установяване привидността на сделката.
Освен наличието на втората предпоставка визирана в чл.17.
ал.2 от ЗЗД била налице и първата предпоставка, при наличието на която третото
лице А. ПетровА, придобило от приобретател
по привидна сделка, запазва правата си, а именно- третото лице да е било
добросъвестно, т.е. да не е знаело, че праводателя му не е собственик на веща,
чиято добросъвестност се налага от няколко безспорни обстоятелства.
Видно от нотариалния акт, с който е изповядана сделката
е, че по тази сделка А.А като купувач е заплатил сумата от 30 000 лева, която
сума продавачите са заявили в нотариалния акт, че са си получили предварително
и напълно от купувача. Тяхното изявление, че са си получили посочената сума и
изявлението на А.А, че е заплатил тази сума, били удостоверени от нотариуса
пред когото е изповядвана тази сделка, като в тази част удостоверените от
нотариуса изявления се ползвали с материална доказателствена сила и поради това
удостоверяване извършено от нотариуса се налагало несъмнения извод, че А.А е
добросъвестен купувач по тази сделка, защото кой би платил цена от 30 000 лева
за определена вещ, за която е знаел, че праводателя му няма права върху тази
вещ.
Извода, че А.А е бил добросъвестен купувач, се налагал и
от обстоятелството, че той е декларирал този имот в община Ракитово, за което е
плащал и дължимите за този имот местни данъци и такси.
Следователно А. ПетровА е
запазил правото си на собственост върху процесния имот. А след като е запазил
правото си на собственост върху този имот с разпореждането му с него в полза на
А.С.Б. и В.Д.Д., което съпрузитеАи
са извършили с двете прехвърлителни сделки, първата,
от които дарение на 1/20 идеална част от имота изповядана е нотариален акт №
191/2010 г., а втората покупко- продажба на
останалите 19/20 идеални части, изповядана с нотариален акт № 196/2010г., те са прехвърлили правото на собственост върху
процесния имот на тази две лица и те са станали негови собственици. Те като
такива в качеството им на праводатели на ответника по силата на двете прехвърлителни сделки, първата от които дарение на 1/20
идеална част от имота изповядана с нотариален акт № 145/2016 г., а втората
покупко-продажба на останалите 19/20 ид.части от
имота, изповядвана с нотариален акт № 152/2016, са и прехвърлили правото на
собственост върху този имот и ответника е станала негов собственик.
Ето защо установителння иск за
собственост предявен от ищцата следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.
При условията на евентуалност на основание
чл.79, ал.2 от ЗС и чл.82 от ЗС, прави възражение за придобиване на този имот
от ответника въз основа на оригинерен способ- изтекла
в нейна полза придобивка давност, като добросъвестен владелец в продължение на
повече от пет години и чрез присъединяване към своето владение на
добросъвестното владение на проводателите й - А.С.Б.
и В.Д.Д., която давност е текла за периода от 16.09.2010г. и 17.09.2010г.- момента в
който нейните праводатели са придобили имота по силата на двете прехвърлителни сделки - първата дарение на 1/20 идеална
част , а втората покупко- продажба на 19/20 идеални
части, и е изтекла преди датата на подаване на исковата молба в РС-Велинград,
по повод на която е образувано настоящето гр. дело № 387/2019 г., което е
станало на 08.04.2019 г. Ответника, като
частен правоприемник на тези лица бил присъединила владението им, като както
те, така и тя са владели процесния имог, като са
упражнявали фактическа власт върху него.
В тази връзка ответникът твърди, че от 16.09.2010г. и 17.09.2010г., до датата
на придобиване на имота от ответника на 21.09.2016г.
и 26.09.2016 г., нейните праводатели са владели имота като фактическата власт е
била упражнявана от тях. Това владение било добросъвестно и осъществявано въз
основа на двете прехвърлителни сделки, първата от
които дарение на 1/20 идеална част от имота изповядана с нотариален акт №
191/2010 г., а втората покупко-продажба на останалите 19/20 идеални части ,
изповядана с нотариален акт № 196/2010 г. Тяхното владение било непрекъснато,
явно и несмущавано.
След сключването на двете сделки, по които ответника е
била надарена и купувач на имота, тя е продължила да владее имота, упражнявайки
фактическа власт върху него, като по този начин се явявал следващ владелец и е
присъединила към своето владение и това на праводателите
си. Нейното владение също е било непрекъснато явно и несмущавано до момента на
предявяване на иска от ищцата пред РС- Велинград, по повод на който е
образувано настоящето гр. дело 387/2019 г., което е станало на 08.04.2019 г..
Но още преди датата на завеждане на исковата молба в РС- Велинград в нейна
полза била изтекла кратката петгодишна придобивна
давност, като добросъвестен владелец и присъединявайки добросъвестното владение
на своите праводатели.
Ето
защо намира установителния иск за собственост за неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен.
Претендира и разноски.
С
Определение на съда от 08.01.2020 г. е уважено искането на ответника и на осн.
чл.220 ГПК са конституирани А.С.Б., ЕГН ********** *** и В.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес понастоящем в ТПО “Казичане“
към затвора в гр.София, като трети лица помагачи на страната на ответника В.М.Ш..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговора от третите лица помагачи на ответника. В него намират иска за
неоснователен, по следните съображения:
На първо място сочат, че ищцата не се легитимира като
собственик на процесния имот. Самата тя в исковата молба твърдяла, че с имота
са се извършвали разпоредителни сделки, включително самата тя се е разпоредила
с имота, а след това са последвали други разпореждания. Единствено невалидна-
нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.17 ЗЗД, като привидна била сделката, е която ищцата и съпругът и са прехвърлили
през 2001г. на Пирин Борисов Кантарев имота, защото
това решил РС Велинград по гражд.дело № 1427 по описа
на съда за 2015 година. Това им било известно, тъй като по това дело били
отново трети страни-помагачи. Това обаче не създавало права за ищцата, защото
привидността е създадена именно от нея и съпругът й.
На второ място сочат, че те са придобили процесния имот
през 2010г. от последващи преобретатели. От тогава били ползвали имота и го владели
необезпокоявано и спокойно. Никой не бил предявявал претенции за имота, нито
извънсъдебни, нито съдебни. През 2016г. прехвърлили
имота на ответницата В.М.Ш.. Едва през 2017г., когато
били призовани като трети-лица помагачи, разбрали за схемите, които са правени
от настоящата ищца, която тогава в това дело била ответник. А това, че някой е
създал привидни отношения много преди те да придобият имота, не следвало да
рефлектира върху тях и върху лицето, на което са прехвърлили имота, защото това
не им е било известно.
Твърдят, че са придобили имота добросъвестно, а после и са
се разпоредели с него добросъвестно.
Считат, че с
настоящето производство ищцата желае да черпи благоприятни последици за себе
си, но това намират за противно на закона, тъй като никой не може да черпи
права от недобросъвестното си поведение и да накърнява правата на лицата, които
са действали добросъвестно. В този смисъл желаят да се ползват от защита на
чл.17, ал.2 от ЗЗД. По тези съображения намират иска за неоснователен.
В с.з. ищеца, чрез пълномощника си
Мартин Кантарев, подържа предявения иск и иска уважаването му, с подробни
съображения в защита. Претендира разноски.
В с.з. ответника лично и с
пълномощника си адв.Чавдаров, оспорва иска и подържа възраженията си.
Претендира разноски.
В с.з. третите лица помагачи А.Б. и В.Д.,
чрез пълномощника си адв.Калпазанова, оспорват иска,
подържат възраженията си.
От събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
С Констативен НА №21/19.04.1995г. е признато правото на собственост на Борислав Пиринов Кантарев с фирма ЕТ „Борислав Кантарев – 92“, на основание
покупко-продажба при спечелен търг, на следния имот: Дворно място от 5262 кв.
м., находящо се в землището на с.Костандово, бивш
Стопански двор, съставляващо парцел ХХХIII, пл. № 111 „А“ – ОВЧАРНИК – извън
регулация, ведно със застроената в този имот
сграда „Овчарник“ на 720 кв.м.
На 17.10.1995г.
пред нотариус Г. Шуманов, при РС-Велинград е сключен договор за покупко–продажба
на недвижим имот, обективиран в НА № 9/1995г., съгласно който ЕТ „Борислав Кантарев – 92“, чрез
собственика и представляващ Борислав Пиринов Кантарев
и съпругата му П.С.К. /ищецът по настоящото дело/, продават на Гошо Маринов Гешев следния имот:
½ ид. част от Дворно място от 5262 кв.м., находящо се в землището на с. Костандово, бивш Стопански
двор, съставляващо парцел ХХХIII, пл. № 111 „А“ – ОВЧАРНИК – извън регулация.
По силата на НА № 185/17.09.2001г., том 2, рег. № 589, н. д. № 464 от 17.09.2001г. за покупко-продажба, продавачите ЕТ „Борислав
Кантарев-92“ и П.С.К. – от една страна са продали на Пирин Борисов Кантарев, като
последният е купил имота: ПИ от 5262 кв.
м., находящ се в с. Костандово, означен като парцел
ХХХIII, пл. № 111 „А“ – ОВЧАРНИК – извън регулация, ведно със стопанска сграда
– Овчарник, построен на 720 кв. м. в западната част на имота.
Именно във връзка със сделката
обективирана в № 185/17.09.2001г. ищецът твърди, да е
съставено обратно писмо /представено на л.149/, с датировка 17.09.2001г., съгласно което страните по НА са заявили, че
договорът, обективиран в цитирания акт е абсолютна
симулация и не желаят настъпването на правните й последици. Наличието на такова
обратно писмо не оспорено от ответниците, а и същите очевидно са били запознати
с него като страни по гр.д. № 1427/2017г. по описа на
РС- Велинград за установяване привидността на сделката.
Видно от постановеното съдебно Решение
по гр.д. № 1427/2017г. по описа на ВлРС, влязло в сила е, че страни по него са: ищец -А,М,Гот
гр.София, а ответници - Борислав Пиринов Кантарев и П.С.К.
/ищеца по настоящото дело/; Пирин Борисов Кантарев и В.М.Ш. ***. С решението по
това дело е прието за установено в отношенията между Гошо Гешев и Борислав,
Мария и Пирин Кантареви, че договор за продажба
сключен с Нотариален акт № 185, том II, рег. № 589, нот.
дело № 464/17.09.2001 г., вписан в служба по вписванията при РС – Велинград с
вх. рег. № 589/17.09.2001 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД, като привиден договор. В мотивите съдът е
приел да е налице симулативна сделка. Със същото
решение е Отхвърлен иска предявен от ГОШО ГЕШЕВ срещу ответника В.М.Ш., с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Гошо Маринов Гешев
с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Дружба“ № 90, вх. Б, ет. 8, ап. 44
е собственик на основание договор за продажба на недвижим имот, сключен под
нотариален акт № 9, том 3, дело № 816/17.10.1995 г. и нищожност на сделка, оформена
в Нотариален акт № 185/17.09.2001 г. , да му се предаде владението на имота: Дворно
място, цялото с площ от 5262 кв.м, представляващо парцел 052 от масив 105,
съставляващ имот № 105052 по КВС на землището, находящ се в местността „Стопански двор“, който имот е
идентичен с парцел XXXIII - 111а по бившия парцеларен план на бивш стопански
двор на гр.Костандово, ВЕДНО с построената в западната част на имота стопанска
сграда - ОВЧАРНИК, построен на площ от 720 кв. метра. В мотивите си съдът е
приел, че ответницата В.Ш. е станала собственик по давностно
владение на този имот.
Следва да се отбележи, че гр.д. №
1427/2017г. по описа на ВлРС
е образувано по искова молба постъпила в съда на 28.06.2017г.
Преди това, в съответствие с твърденията на страните се установява да са били
извършени още разпоредителни сделки със същия имота,а именно:
На 06.04.2009 г. по силата на НА №
129, том 1, рег. № 771, дело 123 по описа на нотариус Г. Халачев, Пирин
Кантарев и съпругата му Мария К., са продали на А. Петров Ангелаков,
процесния имот Дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м, представляващ XXXIII -
111а, както и
построената в него сграда – Овчарник.
С Нотариален акт № 189/16.09.2010 г.
на нотариус Г. Халачев, вписан в СВ с вх. per. № 1314/16.09.2010 г., новият собственик- А. ПетровА със съпругата си НадеждаАа,
са дарили 1/20 идеална част от 5262/5662 ид. ч.
от процесния поземлен имот, както и
цялата сграда – овчарник на А.С.Б. и В.Д.Д.. А на следващия
ден с НА № 190/17.09.2010г., А. ПетровА
със съпругата си са продали на съсобствениците си А.С.Б. и В.Д.Д. останалите 19/20 идеални части.
От своя страна А.С.Б. и В.Д.Д., по силата на НА № 58/21.09.2016г.,
вписан в СВ при ВлPC с вх. per. № 1787/21.09.2016 г. са дарили 1/20 идеална част от
целия имот на ответника В.М.Ш., а на следващия работен ден с НА № 61/26.09.2016г., вписан в СВ с вх. per. № 1797/26.09.2016 г., А.С.Б. и В.Д.Д.
са продали на съсобственика си В.М.Ш. останалите 19/20 идеални части.
От Удостоверение № 32/02.03.2028г. /л.107/, както и от Удостоверение за данъчна оценка от
26.11.2013г. по чл. 264, ал. 1
е видно, че А. ПетровА е декларирал на 01.06.2009г. придобития имот. От своя страна А.С.Б. и В.Д.Д. са декларирали в данъчните служби процесния, а след това
и на 22.11.2016г. ответницата В.Ш. е декларирала в
данъчните служби процесния имот и до настоящия момент.
По делото е представен преписи от
Скица с № К00739/17.08.2017 г. на имот с № 105052 в
землището на гр. Костандово, Скица № К00242/11.11.2013 г., Скица № 136/11.11.2013
г., вносна бележка към бюджета на АВ – Имотен
регистър за издаване на удостоверение за тежести; Данъчна оценка с №
**********/26.11.2013г.;Справка по лице, видно от
което за периода от 16.09.1992г. до 06.02.2018г. има едно вписване в имотен регистър по партида на
Гошо Гешев от 02.11.2027г. за заведените искове по
чл.26 ЗЗД и чл.108 от ЗС – те. вписана е неговата искова молба. А според
Удостоверение № 598/21.09.2016г. на СВ /л.106/ в периода 16.09.2010г.-20.09.2016г. няма отбелязвания и заличавания по в наличната
документация в СВ.
По делото са представени и препис от
Удостоверение с изх. № 2/31.10.2019г. издадено от „Булхопс – 90“ АД на ответника В.Шеврово,
като земеделски стопанин, според което е префактурирала
по договор за ел.енергия задълженията за сградата „Овчарник“ и съвестно ги е
плащала.
Представени са още Данъчна оценка на
имота; 2 бр. скици на поцесния имот; Приходни
квитанции 4 бр. за платени местни данъци и такси от ответницата Ш. за процесния
имот за 2017г., 2018г. и 2019г. Представено е и удостоверение за идентичност на имот
№ 728/09.10.2020г. на ОСЗ-Велинград,
според което имот № 38844.105.52 с площ от 5699 кв.м. е идентичен с имота, представляващ
п.№ XXXIII - 111а от бивш стопански двор на
гр.Костандово с площ от 5662 кв.м., като от него 5262 кв.м. са продадени заедно
със сградата Овчарник и 400кв.м е собственост на
държавата.
В открито съдебно заседание, по реда
на чл. 176 ГПК третото лице – помагач В.Д. дава обяснения, като отговаря на
поставените въпроси по следния начин: Моите
праводатели по НА № 189/2010г. и НА № 190/2010 г.
ги познавам от 2010 година,
когато извършихме сделката. Тогава се запознах с тях, когато се извърши самата сделка. Роднинска
връзка с някои от праводатели, аз лично
не знам да имам. За А.Б., също не знам да има роднинска връзка с някои от праводатели. Причината праводателите
ни, първо да ни надарят с 1/20 идеална
част от недвижимия имот, а на следващия работен ден да ни
продадат останалите 19/20 идеални
части е това, че имаше общински имот в
цеха който закупихме и там имаше някаква
причина поради която не можеше да се извърши сделка - имаше съсобственост. Процесния имот праводателите ни
до колкото знам го ползваха за обработка
за дървен материал. Праводателите ни владееха имота. Преди тях кой е бил собственик на
процесния имот не си спомням. Аз не съм
прикривал никаква сделка с тях. Имота ни
се предаде през 2010 г., като го закупихме дори малко по късно от това. Имаше кучета които пазеха имота. Нямаше
ключове. Имота е ограден имаше врата и ограда. Не е беше заключена врата. А.
вече беше встъпил във владени и аз с
него отидох и видях имота. Той си имаше
ключове вече, но ключове не знам да е имало. Имаше една врата и се пазеше имота
от кучета. Имаше една постройка до самия
цех - цеха с краварника, който е около
800 кв.м. метра, до него имаше и постройка която в последствие се запали
и изгоря. Имаше врата на целия цех , но не се заключваше. Имота го
ползвахме около седем - осем години някъде. След 17.09.2010г. освен моя съдружник А. и аз никой не го е
владял. Роднинска връзка с В.М.Ш. не знам да имам. А.Б. дали има роднинска връзка с В. Шне
мога да кажа и не знам. Поради същата причина стана така и със сделката с В.Ш.
заради общинския имот който беше в нашата собственост.
В открито съдебно заседание, по реда
на чл. 176 ГПК третото лице – помагач А.Б. дава обяснения, като отговаря на
поставените въпроси по следния начин: Праводателя му
по НА № 189 и НА №190 еА. Познава го от дете, тъй
като му е бил учител, но няма роднинска връзка с него. И съсобственика му В.Д.
нямал роднинска връзка. Първоначално праводателите им
им дарили 1/20 ид.част от поцесния
имот, а после им продали и останалите 19/20 ид.
части. Дарението било направено, тъй като имало едно малко парче земя около 400кв.м. на ПК-Пазарджик, което не можели да купят отА понеже не бил собственик, а след дарението това вече било
възможно. Праводателите ми използвали имота, който
първоначално бил краварник, за дърводелски цех и там се извършвала обработка на
дървен материал и се произвеждали мебели. Те били владеели имота. Имало едно
момче –Г.А., който бел наемател на имота. След като закупили имота, той останал
за малко и при тях, като наемател, но плащал наем, тъй като били като
партньори. После и след около една година, тъй като нещата не потръгнали, той
напуснал цеха. До колкото ми е известно от документите предишен собственик на
имота е бил собственик Пирин Кантаев и след това е на банката и от банката го купува А.А. Това го има в документите. Не сме прикривали друга
сделка и това го твърдя, защото ходихме
в Агенция по вписванията при нотариус да прегледа документите, а аз бях
запознат горе долу с нещата. На тези основания мисля, че всичко е точно.
Платихме си цената на имота по банков път, пак при същия нотариус. По същия
начин прехвърлихме имота, защото той ни посъветва за тези 400 квадратни метра,
които не са нашо владение и са с не изяснени
обстоятелства и В.Ш. е запозната със същия казус. Владението ни го предаде А. Аангелиев, още като го купихме през 2010 година, още като
го купихме. Преди да го закупим
ходихме с В. на оглед и като оправихме
нещата и прехвърлихме документално отидохме с него . Имаше ключове на някои
врати и А.иев ни даде ключовете и така по този начин
ни въведе във владение. Имота го ползвахме окол седем
години .
Ние го ползвахме около седем години. Една година с дърводелския цех.
След това аз се опитах да се занимавам с животновъдство, но не бях подготвен финансово. Взех си телеца и овце и си ги гледах там и до
последно си имах там животинки. След септември месец 2010 година имота го
владеехме само аз и В. и от негово име. С В.Ш. нямаме роднинска връзка. В.Д. няма роднинска връзка с В.Ш. и до
колкото ми е известно се запознаха при сделката. Причината първо надарихме В.Ш.,
а на следващия работен ден и продадохме
останалите части заради не изяснение 400
квадратни мера и за това го направихме на два пъти.
В открито съдебно заседание, по реда
на чл. 176 ГПК ответника В.Ш. дава обяснения, като отговаря на поставените
въпроси по следния начин: А. Блогоев го познавам
от много време, аз съм от Ракитово и той
е от Ракитово и се познаваме от много време В. го познавам от както купих имота и се запознах с него при сделката
и нямам роднинска връзка с тях двамата.
Знам как са придобили имота двамата, чрез дарение и чрез покупко
продажба и аз поради същата причина заради тези 400 квадратни метра Държавен поземлен фон и съм подала молба за
закупуване на тези квадрати. Имота са го купили по същия начин както аз го закупих от тях. А.и
В. използваха имота за животни. Почти всеки ден минавам с моите животни и те
също отглеждаха животни. Имота го завладяха веднага след като го закупиха имота. Знам това защото ние също отглеждаме животни и ние минаваме по
този път покрай имота и ги видяхме, че те са и там. Ползваха имота може би повече шест - седем години и до като аз го купих те
го ползваха. Всеки ден бяха там. Имота преди тях се ползваше за дърводелски цех
и преди тях не съм се интересувала толкова много. Извърши се действителна сделка за дарение и сделка за покупки продажба. С нот. Акт №
58 от 21.09.2016 година на нотариус
Халачев се извърши действителна сделка
за дарение, и действителна сделка за покупко-
продажба поради тази причина, че те са съсобственици с имота на поземления фонд. Говоря
за нот.
акт №58 о 2016 година дарение и с нот. дело №
254/21.09.2016 г.. Като добросъвестен
купувач, те ми казаха за този проблем ,
и аз нам а тези 400 метра. Имаше
уговорка аз да си го закупя от държавата. Компенсацията беше заради тази
съсобственост на държавата, уговорката ни беше заради това, че те не са
собственици на тези 400 кв.м. за да мога после да го купя целия имот. Това ни беше договорката . Първо
ме надариха с 1 /20 ид.ч. и след това ми продадоха
останалите 19/20 ид.ч. защото имаше чужда
собственост и нямаше как да го взема
целия имот.
От показанията на свидетеля Г.А. се
установи следното: Познава всички страни, някои по физиономия, някой
лично. П.К. я позна от много отдавна и с
мъжа й имали общи неща преди време.
Познава ги приблизително от 2000 г. В.Ш.
я познава по физиономия, но не лично. Тя е от Костандово и нея е виждал в
Костандово. Познава и съпруга й. А.а Болагоев го
познава от 2005 - 2006 г., а преди това и като деца, защото той също е от
Ракитово. В.Д. го е виждал два три пъти и то покрай А.. Виждал
В. през 2012г.,
когато поискал помощ от тях за въпросния имот и от тогава познавал В. през А..
Имота в Костандово свидетелят стопанисвал
от 2004г., когато го взел от Борислав Кантарев
под наем за да работи там. Като работил
две години и половин и той му го предложил да го купи, но се указало, че има
банка и е ипотекиран и при ЧСИ Торнев. Свидетелят започнал да внасям вноски за
покупката на цеха. До 2008 -2009 г. изплатил 55 0000 лева, имал и
документи. Изплатил сумата към банката, но се указало, че вместо
да Борислав Кантарев да го прехвърли на
него, той го прехвърлил на А.Ангелиев. Този господинА, след
две години и половин мълчание, изведнъж отишъл при него и му казвал, че цеха е
негов и му трябват 30 000 лева или ще го
продаде. Свидетелят нямал пари тогава и започнал да търси пари за да се плати
на А.иев, защото от там тръгвала цялата работа. С А.се
познавали и го помолил да му съдейства
да го платят. Той знаел ситуацията каква е. Търсили варианти с А.Б. месец и
половина, като се разбрали той да даде на господинА
парите и той го прехвърлил на тяхно име. Свидетелят държал да се прехвърли
имота на А. Б. на името защото се
познавал с А.и да е като някаква гаранция да не бъде излъган. Плащал известно
време и връщал парите на А. Б.. Връщал
тези пари които А.ги дал на господинА. Десет месеца имал отношения и им давал парите. След като събрал парите,
отишъл при Б. и му казал- събрал съм парите да ми прехвърлиш цеха. Той му казал
тогава, че цеха струва 100 000 лева. Тези пари ги нямал тогава. Свидетелят
твърди, че имах цех и вътре имал машини. Имал и жалба в полицията и преди два
месеца му дошло съобщение и пишело, че е прекратена. Имал машини, доказани и
купени с фактури, имал и дървен материал, но нищо не можал да си взема всичко
останало. Указало сече той нищо няма. Оттеглил се и вече нищо не знаел за този
цех, какво е ставало какво се е случило не знаел. Оставил си машините и излязъл от там през зимата на 2012г. Дори те сменили СОТ. От
тогава нямал достъп до имота. Пуснах жалба в полицията. Свидетелят твърди също, че имал уговорка
единствено с Борислав Кантарев, че ще го продаде имота на него. СА не бил имал
уговорки. То бил отишъл при него да
търси пари и му определил срок до
15 септември. Казал му, че е негов цеха и тогава разбрал, че цеха е
прехвърлен наА, а очаквал, че ще го прехвърли на него. Не знаеА дали е имал уговорка с Кантарев, защото не е
присъствал на тези уговорки. Указало се, че е имало много уговорки зад гърба му
и не може да кажа кое как е било.
Последно когато дойде и се разбра, че
иска да продава цеха, дори мен ме нямаше и
в моите работници ми казаха, след
това той дойде вкъщи. ПредиА да отиде при него и да
му иска пари, не бил имал отношение сА. По този повод се обърнал към Б., да иска пари
назаем. Взех от А. Б. назаем и го помолил да му съдейства за да може да се
плати тази сума. А. Б. платил наА парите. С А.Б. и В.
сведетелят имал уговорка, че те ще платят цеха ще е като гаранция, тази уговорка. За това ги намерих
тези хора да му дадат тези пари. Дали е имало уговорка между тях и продавачаА и дали са се срещали свидетелят не знае.А прехвърлил имота през септември месец,
но дали е 2012 г. или 2011 г. или 2010 година, на А. Б.
и В.Д.. След като им се прехвърлил
имота, свидетелят работил там още една година. Като се променили искания на А.и В. към него, те си сменили СОТ
и свидетелят вече нямал достъп до имота.
Уговорката за срока, беше за една година. При сделката с А.иев на Б. свидетелят присъствал на първата сделка, която се
направи при нотариуса Комсалов, който беше срещу Газ станцията. Тогава нотариуса открил нещо
не редно и казал, че не може да се изповяда сделката. След това се преместили
при нотариус Халачев и тогава се
изповядала сделката, но свидетелят не бил ходил при нотариуса Халачев. А. и А.иев
отишли да правят сделката при Халачев. След като Б. и Д. закупили имота идвали много пъти в имота, като собственици и с тях
свидетелят бял в добри отношения. Все
пак идвали гледали дали се работи, имали си
уговорки които се спазвали. Имаше
забавяне в началото заради таксите които
се платили изцяло от свидетеля в размер
на 2000 лева за изповядването на сделката Кантарев не е бил идвал в имота дори
когато свидетелят работил. Само в началото, когато започнал да прави реформи бил
идвал няколко пъти и това е. Пирин Кантарев
и съпругата му в действителност били собственик на имота, а
Борислав Кантарев бил техен син. Имота
се водел на името на бащата на Кантарев. От името на майка си и на баща си той
го продавал. Уговорката била между свидетеля и
Борислав Кантарев, да ми го прехвърли. Когато А.А.иев отишъл при свидетеля и му казал, че той е собственик,
което станало година и половина след прехвърлянето, тогава той потърсил
Кантарев, но нищо, прехвърлянето вече било станало. Свидетелят бил издал и запис
на заповед и тези пари били върнати
много – много отдавна. Нямала нищо общо с имота тази запис на заповед.
От показанията на свидетеля Иван Гердански, се установи следното: Познавам В.Ш.
отдавна, тъй като двамата живеят Костандово. Тя се занимава с
животновъдство, като отглежда овце. Отглежда ги в стопанския двор в бившето
АПК. Отглежда ги в сграда в стопанския двор на Костандово, която е масивна и е
на 1200 квадрата. Има и дворно място, което е оградено. Преди това сградата
била цех за бичене на дървен материал. В. имала имота, като го купила през 2016г.от А., този който е в залата. А. не знае откъде го има този имот. Преди да
продаде на В. имота, А. също гледал животни. Той си го ползвал имота. Имало и
машини, всичко си имало. Никой не бил оспорвал имота на В.. Свидетелят не бил
чул някой да заявява, че имота е негов. Свидетелят твърди, че ходи да помага за
овцете на В. всеки ден за овцете, като ги дои, но не е съм по цял ден там, а ходя
само за доенето. Преди А.и Веско незнае кой е
бил собственик на имота. Не го
познава. Името Борислав Кантарев не му говори нищо и не го познава.Познава В.М.Ш.,
с която са съседи са по имот от две години. Знае за постройка в имота, в която
отглежда 800 овци. Ответницата купила имота от А. С. и Веско /не знае фамилия/.
До 2016 г. имотът бил на А. и Веско. Сега се ползвал от В. и Емил Кейбашиев, като заедно гледат животните. Не знае някой да е
оспорвал собствеността на имота, като е съсед на спорния имот. От 2010 г. Веско
и А.ползвали имота, като са гледали една крава, две телета, кози и зайци. Други
хора не е имало в обекта. Не е чул в селото да се говори, че някой оспорва
собствеността върху имота. Борислав Кантарев е ползвал имота до 2005 – 2006 г.,
без да може да каже с точност.
От показанията на свидетеля Г. Бажлеков, се установи следното: Познава В.Ш. , тъй като са животновъди. Те също
гледат животни и са в един двор в бившото АПК в Костандово. Доста години тя била там - повече
от пет шест години. Гледала животните в стопанската сграда на около 700
квадрата, която се намирала в края на стопанския двор. Имала и дворно място
голямо около пет шест декара. Там гледали животни със Емил, с който живеят на
семейни начала. Имота го закупили от А. Б. и Веско, което знае тъй като е слагал
при тях сено. Точно коя година са го закупили не може да каже. Преди В. да купи
имота там било дърводелска работилница. А. и Веско не знае какво са правили в
имота. На него били дали да си слага там при тях сеното. Свидетелят сочи, че си е слагал
сеното там от 2012 година. Дори едната година
ми изгоряло сеното, като станал
пожар. А. му разрешил да си слага сеното. Откакто си слагал сеното в този имот,
виждал А. там. А. си бил постоянно там, и се виждали почти всеки ден. А. идвал,
а си имал и хора които му пазели имота. Той му казал, че е закупил имота. Един
ден му казал, че е купил имота, и че е техен. Това било отдавна, но било преди 2013г., защото свидетелят от 2012 година започнал да гледа
животни. Имало дърводелски машини
вътре. Точно не знае откъде го имат този
имота, но мисли, че е закупен от А.иев. Не знае и не е чувал нищо за имота. Не е
чувал да се спори за имота и да е имало проблем с трети лица. Никой не бил оспорвал.
Спорове по повод собствеността на този имот не знаел да има, а откакто В. го
закупила и тогава за пръв път разбрах, че има оспорване. Имота бил преди на Борислав
Кантарев, когото познава лично, но не знае до коя година. Кантарев имал там
дърводелска работилница. Кантарев не го бил виждал много време. От както почнал
да си слага сеното там, не го бил виждал. Преди това го виждал често. Не бил чул
Кантарев да казва, че имота е негов, защото не бил имал контакт с него. Свидетелят
сочи също, че този имот и неговия са през имот. Имало и друг път за този имот,
освен този път през неговия имот, който минава. АнгелА
не го е виждал да ходи на този имот, а им бил съсед от 1996 година. Не е виждал А.иев, но по принцип ползвал под него и друг имот, много голям и там го бил виждал, но дали е ходил на
горе по другия път, не знае и да е ходил не го е видял. Познава Г.А.. Той
ползвал имота като дърводелска
работилница, но незнае колко време го е ползвал. Няма представа как е бил, но
мисли, че е бил нещо като под наем. Не знае дали А. е ползвал имота след
като А. и В. са закупили имота. Не знам кога е станала сделката за да каже.
От показанията на свидетеля Николай
Мечев се установи следното: Свидетелят е съсед на имота и от там познава В.Ш.,
от както е купила имота. Този имот бил в бившето АПК, като имал дворно място
около четири-пет декара и сграда –цех на около 600-700кв.м.
В него отглеждали овце с Емил Кейбашев. Имота бил
ограден. Този имот ответницата купила през 2016г. от А.
Богоев и В.Д., а те го били купили от Ангел *** през 2010г.
А той го бил взел от Борис Кантарев. Докато имота бил наА
сградата била дърводелски цех, който работел, защото имало работници които
идвали и казвали, че работят приА. След като А. Б. и В.Д.
купили имота, в цеха били останали дърводелски машини, но не знае дали цеха е
функционирал. А. и В. си имали в имота някакви животни, които си отглеждали за
тях- зайци и други дребни животни. Свидетелят твърди също, че никой не бил
оспорвал собствеността на Ангел и В. докато ползвали имота, а на ответницата В.
никой не бил оспорвал собствеността, докато не разбрал за настоящото дело, по
което го призовали за свидетел. Свидетелят сочи също, че бил виждал Кантарев да
идва в този имот, но от 2010г. от както го продал, а
после докато както А. Б. и В.Д. били собственици не виждал Кантарев. Твърди още
да не виждал и А. да ходи този имот, но било възможно да е ходил като е влизал в него от друг път,
а не през имота на свидетеля.
По делото са приети като
доказателства, представено от ищеца копие от досъдебно производство № 536/2012г.,
пр.преписка № 555/2012г. на РП-Велинград, образувана
срещу Борислав Пиринов Кантарев, за престъпление по
чл.206, ал.1 от НК за това, че през 2010г. е присвоил
противозаконно чужди движими вещи – машини и съоръжения за преработка на
дървесина, собственост на Г.А. ***. От нея и по специално от жалбата на А., по която
е образувана става ясно, че Г.А. е имал
бизнес отношения с Кантарев и Б. и Д., като е ползвал под наема сградата, находяща се в процесния имот за дърводелска работилница в
периода от 2005г. до м.01.2011г.
Същата обаче освен като подкрепа на показанията на св.А., няма никакво
отношение към спора за собственост, предмет на настоящото дело.
По делото е приета и Молба от
ответницата В.Ш. до областния управител на Пазарджик подадена на 25.01.2017г. за закупуване на частта от 400кв.
от процесния имот, които са държавна собственост.
Предвид така установеното от
фактическа страна съдът формира и правните си изводи: Безпорно
се установява, че сделката обективирана в НА № 185/17.09.2001г.,
с който процесния имот е продаден от ЕТ „Борислав Кантарев-92“ и ищеца П.С.К.
на сина им Пирин Борисов Кантарев е била симулативна
и като такава е призната за нищожна с влязло в законна сила съдебно решение
постановено по гр. д. № 1427/2017г. на ВлРС.
Установява се също, че в служба
вписвания има само едно вписване за имота, а именно това за заведеното гр.д. №
1427/2017г. на ВлРС от ищеца
Гошо Гешев. Последния е бил съсобственик в същия имот наред с Борислав Кантарев,
действащ като ЕТ и съпругата му - ищеца П.С.К..
Установява се още, че след
осъществяване на симулативната сделка, са извършени
още няколко прехвърлителни сделки, а именно: 1. С НА
№ 129/06.04.2009г. приобретателя
по симулативанта сделка Пирин Кантарев и съпругата му
са продали имота на Ангел А.иев. Той от своя страна по
силата на дарение и покупко-продажаба с НА №
189/16.09.2010г. и НА № 190/17.09.2010г.
е продал същия имот на А. Богоев и В.Д.. Последните от своя страна по силата на
дарение и покупко-продажаба с НА 58/21.09.2016г. и НА № 61/26.09.2016г. са
продали процесния имот на ответницата В.Ш.. Всички тези прехвърлителни
сделки, пи което собствеността е приминавала на три
пъти са извършени преди вписване на исковата молба на Гошо Тешев
за обявяване нищожност на симулативната сделка
обективирана в НА № 185/17.09.2001г.
Макар и сделката по НА № 185/17.09.2001г. за покупко-продажба да е привидна и същият да не е
породил правни последици, както е и вярно че „никой не може да прехвърля права,
които сам няма“, то в случая е налице едно от изключенията, предвидени в чл.
17, ал. 2 ЗЗД, според което „Правата, които трети лица са придобили
добросъвестно от приобретателя по привидното
съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти,
придобити след вписването на иска за установяване на привидността.“
Безспорно е по делото, че единствено вписването
на исковата молба – 02.11.2017г. по гр.д. № 1427/2017г. на ВлРС, следва датата на
изповядване на всички прехвърлителни сделки, сключени
след привидния договор от 17.09.2001г.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства по никакъв начин не се установява някой от последващите приобретатели на имота
– АнгелА, А. Б. и В.Д. и Ответницата В.Ш. да са били
недобросъвестни купувачи. Във всеки случай няма каквито и да било данни някой
от тях да е знаел за симулативната сделка. Всъщност
ищеца и няма наведени такива твърдения, нито е ангажирал доказателства в тази
насока. А и на основание чл.70, ал.2 ЗС добросъвестността се предполага до
доказване на противното, каквото противно в случая не се установява.
Само за пълнота на изложението следва
да се отбележи, че в съответствие с твърденията на ответника се установи, в нотариалния
акт, с който е изповядана сделката по която Ангел А.иев
е купувач, той е заплатил сумата от 30 000 лева, която сума продавачите са
заявили в нотариалния акт, че са си получили предварително и напълно от
купувача. Тяхното изявление, че са си получили посочената сума и изявлението на
Ангел А.иев, че е заплатил тази сума, са удостоверени
от нотариуса, кето в тази част се ползвали с
материална доказателствена сила. Като се дови и факта, че не се установи Ангел А.иев да е бил не добросъвестен купувач по тази сделка, коато е знаел, че праводателя му няма права върху имота, то
и по силата на чл.70, ал.2 ЗС, следва да се приеме, че е добросъвестен купувач.
Като такъв е придобил собствеността върху процесния имот. А след като той е
негов собственик то и при всички последващи прехвърлителни сделки собствеността е преминавала от
собственика към новия приобритател, последния от
които е ответницата В.Ш., която е станала собственик на процесния имот през 2016г. и от тогава и до момента е негов собственик на
правно основание – 2 бр. нотариални актове за покупко-продажба и дарение.
Извода, че Ангел А.иев
е бил добросъвестен купувач, се налагал и от обстоятелството, че той е
декларирал този имот в община Ракитово, за което е плащал и дължимите за този
имот местни данъци и такси.
Следователно Ангел ПетровА
е запазил правото си на собственост върху процесния имот. А след като е запазил
правото си на собственост върху този имот с разпореждането му с него в полза на
Ангел С.Б. и В.Д.Д., което съпрузитеАи
са извършили с двете прехвърлителни сделки, първата,
от които дарение на 1/20 идеална част от имота изповядана е НА № 191/2010 г., а
втората покупко- продажба на останалите 19/20 идеални
части, изповядана с НА № 196/2010г., те са
прехвърлили правото на собственост върху процесния имот на тази две лица и те
са станали негови собственици. Те като такива в качеството им на праводатели на
ответника по силата на двете прехвърлителни сделки,
първата от които дарение на 1/20 идеална част от имота изповядана с НА № 145/2016
г., а втората покупко-продажба на останалите 19/20 ид.части
от имота, изповядвана с НА № 152/2016г., са и
прехвърлили правото на собственост върху целия този имот и ответника Ш. е
станала негов собственик.
Не основателно съдът намира и
твърдението на пълномощника на ищеца, че сделките били нищожни, тъй като били
сключени в противоречие с разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, вр.
чл.26 ЗЗД. В нито една от последващите симулативна сделка договори за покупко-продажба и дарение
страните не са уговоряли предварително начин за
удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона,
нито че кредиторът ще стане собственик на вещта, ако задължението не бъде
изпълнено. А други доказателства за наличие на някакви съглашение в тази посока
по делото не са ангажирани от ищеца, а негова е доказателствената тежест да
направи това при пълно и главно доказване, което не сторено. Във всеки случай
от показанията на свидетелите не се установява да се налице съглашения между
продавачите и купувачите на процесния имот съглашения от видовете предвидени в
чл.152 от ЗЗД. Такова съглашение не представлява обещание имота да се прехвърли
на св.А., дори и това да е било така, тъй като той не страна по сделките.
Предвид така установеното, че
ответника В.Ш. е собственик на цилия процесен имот,
като е придобила собствеността върху него по силата на правни сделки от
собственик, обективирани в НА № 145/2016 г. и НА № 152/2016г.,
то и искът за установяване право на собственост на ищеца върху ½ ид.част от същия имот е неоснователен, и като такъв ще се
отхвърли.
Основателно съдът намира и възражение
на ответника, че дори и да се приеме да е придобил имота от несобственик, то е
придобил собствеността върху него по давност, поради следното: По делото
безспорно се установява, че от както собственик на имота е станалА
през 2009г., той го е владял като свой, като го е
отдал под наем на св.А.. След прехвърлянето на имота на Б. и Д. през 2010г., последния е продължил да работи в дърводелския цех
до м.01.2012г., но със знанието и съгласието на
новите собственици Б. и Д.. Тоест и да е владял имота, владял го е от името на
собствениците. От събраните по делото свидетелски показания, безспорно и
непротиворечиво се установи, че Ангел Б. и В.Д. са упражнявали фактическа власт
върху процесните имоти – земя и сграда от 2010 г. до 2016 г., с намерение, че я
държат за себе си, непрекъснато, явно и необезпокоявано. Налице е и изрично
позоваване от страна на ответницата за изтекла в нейна полза придобивна давност, като присъединява и давността, текла в
полза на прехвърлителите й. Макар, че владението е придобито от ответника Ш. през
2016 г., на основание чл. 82 ЗС „Владелецът може да присъедини към своето
владение и владението на праводателя си“, каквито са и доводите на ответницата.
Така до колкото праводателите й Б. и Д. се установи
да са добросъвестни владелци, а такава е и ответницата, която притежава и титул
за собственост, то в полза на ответника Ш. е изтекла предвидената кратка придобивна давност от 5 години предвидена в чл.79, ал.2 от
ЗС текла в периода 2010г.-2017г.,
като присъединява и давността, текла в полза на прехвърлителите й.
А след като е пидобила
собствеността върху целия имот по давност, то това е още едно основание за
отхвърляне на предявения от ищеца иск, като неоснователен.
С оглед изхода от спора и отхвърляне
на предявения от ищеца иск за собственост, то ищеца няма право на разноски, а
направените от него такива остават за негова сметка.
На осн. чл.78, ал.2 ГПК ответникът има
право на разноски, като е претендирал такива, представляване от адвокат и е
представил доказателства за направени разноски в размер на 1000лв.,
съгласно списък по чл.80 ГПК, която и сума за разноски ще се осъди ищеца да
заплати на ответника.
Предвид горните мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124, ал.1 ГПК на П.С.К., ЕГН ********** ***,
срещу В.М.Ш., ЕГН ********** *** - за признаване за установено в отношенията
между тях, че П.С.К., ЕГН **********: е собственик на следните имоти: 1/2 ид.част от
недвижим имот представляващ, дворно място, цялото с площ от 5262 кв.м,
представляващо парцел 052 от масив 105, съставляващ имот № 105052 по КВС на землището гр.Костандово, находящ
се в местността „Стопански двор", десета категория при граници на имот: имот № 105024 - нива на наел. на Бисер Ясенов Лещаров, имот № 000168 - напоителен канал на МЗХ, имот № 078080 - пасище, мера на община Ракитово и имот
№ 105069 - местен път на община Ракитово, който имот е идентичен с парцел
XXXIII - 111а по бившия парцеларен план на бивш
стопански двор на гр.Костандово, общ. Ракитово, при граници и съседи на имота
по нотариален акт: черен полски път, свободна земеделска земя, обслужващ път от
стопанския двор на града и парцел XXXII /тридесет и втори/ - земя за земеделско
ползване, ВЕДНО с построената в западната част на подробно описания по-горе
имот СТОПАНСКА СГРАДА - ОВЧАРНИК, построен на площ от 720 кв. метра, като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.С.К., ЕГН ********** ***,да заплати
на В.М.Ш., ЕГН ********** ***, Сумата от
1000 лева (хиляда лева) разноски по делото.
Решението е постановено при участието
на третите лица помагачи: АНГЕЛ
С.Б., ЕГН ********** *** и В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес понастоящем в ТПО “Казичане“ към затвора в
гр.София.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните и помагачите, а копие от него да им се изпрати заедно
със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)