№ 170
гр. Варна, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно частно
наказателно дело № 20233100600302 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.341ал.2 във вр. с чл.306ал.1т.4 от НПК, образувано по
депозирана частна жалба от П. А. И. срещу определение № 260005 от 27.10.2022г. на
Районен съд- Девня, постановено по НОХД №71/2020г., с което същата е осъдена да
заплати в полза на НБПП сумата от 280лв., представляваща разноски за служебен защитник,
който я е представлявал в хода на съдебното производство пред Апелативен съд- Варна по
НДВ №171/2022г. за възобновяване. В жалбата се сочи, че съгласно действащото българско
законодателство, което се цитира в жалбата, не следва да й бъде присъждано заплащане на
възнаграждението за служебен защитник, тъй като делото е спечелено от нея, а осигурената
й правна помощ била задължителна и необходима. Изтъква като съображение и
обстоятелството, че към настоящият момент практически е лишена от трудови доходи, тъй
като била отстранена от длъжност, а впоследствие докато течало разглеждането на делото
пред Апелативен съд, училището, което ръководела било закрито. В тази връзка към
жалбата е представила доказателства за финансовото си състояние / от Агенцията по
заетостта и от НОИ/. В заключение прави искане обжалваният акт да бъде отменен на
посочените от нея основания.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени доводите изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба се явява допустима, като депозирана от лице, имащо право на това и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Видно от материалите по делото, с определение № 260005 от 27.10.2022г. на
Районен съд- Девня, постановено по НОХД №71/2020г., П. А. И. е осъдена да заплати в
полза на НБПП сумата от 280лв. за служебен защитник, който я е представлявал в
производство на Апелативен съд за възобновяване на ВНОХД №1196/2021г. на ОС- Варна.
В производството по НДВ № 171/2022г. на Апелативен съд- Варна, на осъдената И. е бил
назначен служебен защитник на основание чл.94ал.1т.9 от НПК, по нейно искане. В тези
случаи безспорно, съгласно нормата на чл.94 от НПК защитата на обвиняемата, в случая
осъдената се явява задължителна. По ВНОХД № 1196/2021г. на ВОС, въззивният съд е
потвърдил присъдата на РС- Девня по НОХД № 71/20г., с която жалбоподателката е била
призната за виновна в извършване на престъпление по чл.311ал.1 от НК. С Решение
№126/04.08.2022г. по НДВ №171/2022г. на Апелативен съд- Варна, по реда на чл.422ал.1т.5
от НПК, съдът е възобновил наказателното производство по ВНОХД №1196/2021г. на ОС-
1
Варна, отменил е въззивното решение по същото, както и присъдата по НОХД № 71/ 2021г.
на РС- Девня, като е върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от
фазата на разпоредителното заседание. Същевременно в РС- Девня е постъпило искане от
НБПП за присъждане на възнаграждението за участието по НДВ № 171/2022г. на
Апелативен съд – Варна на назначения в това производство служебен защитник на П. И..
РС- Девня, позовавайки се на разпоредбата на чл.189ал.3 от НПК в производство по
чл.306ал.1т.4 от НПК е присъдил изплатеното на адвоката възнаграждение от НБПП в
тежест на подсъдимата И. с мотива, че същата е била осъдена с присъда, в която не били
включени сторените в хода на производството по възобновяване разноски за служебен
защитник. Това определение е било постановено след като на съда е станало известно, че
присъдата е отменена и жалбоподателката не е имала към онзи момент качеството на
осъдена, а на подсъдима, видно и от разпореждането на съдията- докладчик за насрочване
на разпоредително заседание. Съобразявайки горното, настоящата инстанция счита, че РС-
Девня не е следвало да се произнесе по искането на НБПП предвид обстоятелството, че
образуваното спрямо П. И. наказателно производство все още е висящо, същата не е била
осъдена с влязъл в сила съдебен акт или призната за виновна, така както изисква регламента
на чл.189ал.3 от НПК, поради което производството по чл.306ал.1т.4 от НПК е било
недопустимо. Систематичното място на цитираната норма е след нормите, уреждащи
въпросите, които се решават с присъдата, което изисква да е имало налице произнасяне в
тази насока, за да се пристъпи към решаване въпроса за дължимостта на сторените разноски
и то в производството по възобновяване на постановен съдебен акт, който е бил отменен, а
делото е върнато за ново разглеждане. Т.е. произнасянето на първоинстанционния съд е
било преждевременно при липса на произнасяне по виновността на лицето, поради което
обжалваното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Нормата на чл.345 ал.2 от НПК изисква въззивният съд при отмяна на обжалваното
определение да се произнесе по съществото на спора, но в случая това не може да бъде
сторено при липса на влязъл в сила съдебен акт по същество.
Воден от горното, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260005 от 27.10.2022г. на Районен съд- Девня, постановено
по НОХД №71/2020г., с което съдът се е произнесъл по реда на чл.306ал.1т.4 от НПК за
разноски.
ВРЪЩА делото на РС- Девня за ново произнасяне по реда на чл.306ал.1т.4 от НПК
след приключване на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2