Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.07.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на осми
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря Виктория
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 1771
по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 65921 от 11.03.2020 г., постановено по
гр. д. № 61421/2018 г., Софийският районен съд, I ГО, 29-ти състав, поправено с решение № 20251374 от 13.11.2020
г., е отхвърлил предявения от Р.К.Ч. срещу „Т.М.“ ЕООД иск с правно основание
чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищеца от непремахването на две статии
със заглавия „Арестуваните за нападение над журналисти от Нова ТВ станаха
шестима, издирват седми“ и „Обвиниха шестима за нападението над журналисти от
Нова ТВ“, публикувани на 18.04.2017 г. на интернет страница с домейн www.trud.bg, след като ответното дружество е било поканено да
стори това на 23.07.2018 г. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на „Т.М.“ ЕООД сторените по делото разноски,
възлизащи в размер на 1 000 лв.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от ищеца Р.К.Ч., в която се съдържат оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати от съда съществени
процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Излага се
становище, че независимо, че при публикуването ѝ на поддържаната от
ответното дружество интернет страница, информацията относно ищеца, съдържаща се
процесните две публикации, се е основавала на данни, изнесени от прокуратурата,
доколкото впоследствие същата е била опровергана, ответникът е следвало да премахне
съдържаните на публикациите от сайта или да публикува опровержение.
Жалбоподателят счита, че като не е сторил това след като е станало ясно, че
изнесените по отношение на Р.К.Ч. данни не отговарят на истината, и ответникът е
бил уведомен за това, същият е действал в нарушение на установената
журналистическа етика и стандарти, като по този начин е допуснал неправомерно
накърняване на доброто име на ищеца. Счита, че описаните в исковата молба
неимуществени вреди от накърняване на доброто му име, изразяващи се в преживени
от него негативни емоции, раздразнение, гняв, неудобство и дълбоко притеснение
от публичното засягане на личния и професионалния му авторитет, се установява
от събраните по делото доказателства, а доколкото са пряка последица от
правонарушението същите подлежат на обезщетяване. При така изложените
съображения срещу правилността на първоинстанционното решение жалбоподателят
моли за неговата отмяна и постановяването на решение, с което предявеният иск
да бъде уважен. Моли за присъждането на разноски, като представя списък по чл.
80 ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от „Т.М.“ ЕООД, като в него излагат подробни съображения в подкрепа на
обжалваното решение. Въззиваемото дружество счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че не следва да се носи отговорност за
изнесената в статиите информация, тъй като към момента на публикуването им
същите са кореспондирали с данните, изнесени от прокуратурата. Счита, че в
статиите не са използвани клеветнически изрази, за които следва да се носи
отговорност. В допълнение посочва, че съдържащата се в процесните две статии
информация, в това число тази, отнасяща се до ищеца, е била изнесена в десетки
български медии. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
публикуваната информация е резултат от добросъвестно журналистическо
разследване и възпроизвежда дословно разпространената от МВР и прокуратурата
официална информация. Моли съдът да остави въззивната жалба без уважение и да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски, като представя списък по чл.
80 от ГПК.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Между страните не е спорно, а и от представената по
делото справка от www.register.bg се установява, че интернет страницата с
домейн https//trud.bg е регистрирана
на името на ответното дружество, като на същата се публикува електронното
издание на в-к „Труд“. Отговорността на ответника във връзка със съдържанието
на поддържаната от него електронната медия е аналогична с тази на издателя и
редактора на печатно произведение, като същият носи отговорност за верността на
изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно
журналистическо разследване при спазване на конституционно прогласените
принципи за неприкосновеност на личния живот. Издателят отговоря за причинени
вреди от авторите на статии, публикувани в това издание, като отговорността му
произтича от качеството на възложител, тъй като се касае до извършване на
действия в негов интерес, които спадат към областта, в която той упражнява
дейност и резултатът, които ще рефлектира в неговото имущество, независимо от
това дали авторите на публикациите се намират с него в трудово правоотношение
или са свободно практикуващи журналисти.
Не е спорно, че на 18.04.2017 г. на интернет
страницата на Районна прокуратура – Пловдив е публикувано съобщение за
привличането на шест лица, назовани поименно, като обвиняеми за това, че в
съучастие извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при
управление на моторно превозно средство, представляващо престъпление по чл. 325,
ал. 3 във вр. с ал. 1, чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, като спрямо един от
обвиняемите, Румен М., е повдигнато и обвинение за причиняване на лека телесна
повреда по хулигански подбуди, представляващо престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 НК. В съобщението е посочено, че на 14.04.2017
г., около 22:00 часа на 145-тия километър на автомагистрала „Тракия“, край гр.
Пловдив, шестимата обвиняеми, заедно с още едно лице, което е обявено за
общодържавно издирване, пътували в два леки автомобила, марка „Ауди“ в посока
от гр. София към гр.Свиленград, като на посочения участък от автомагистралата
застигнали лек автомобил, който извършвал маневра изпреварване на друго моторно
превозно средство. Пътуващите в двата леки автомобила марка „Ауди“,
преследвайки колата и подавайки различни сигнали, принудили водача на
застигнатия от тях лек автомобил да спре извън аварийната лента на
магистралата, непосредствено след което двата леки автомобила марка „Ауди“
спрели на пътното платно, като затворили движението в тази посока на
автомагистралата за всички моторни превозни средства. Посочва се, че шестимата
обвиняеми, заедно с лицето, обявено за общодържавно издирване, извършили хулигански
действия спрямо водача на лекия автомобил и неговата спътничка, съответно
оператор и репортер в „Нова ТВ“, като отишли до техния автомобил, опитали да
счупят стъклото от страната на водача и да отворят вратата, като счупили
дръжката на задната врата на автомобила. Двамата пострадали отворили доброволно
вратите на автомобила, след което обвиняемият Румен М. нанесъл побой на водача
на лекия автомобил, а обявеният за общодържавно издирване Р. Ч. отнел със сила
мобилния телефон на спътничката му. В съобщението се посочва, че с
постановление на наблюдаващия прокурор шестимата обвиняеми са задържани в
ареста за срок от 72 часа.
По делото не е спорно, че на 18.04.2017 г. в
електронното издание на в-к „Труд“, публикувано на интернет страницата с домейн
https//trud.bg, са публикувани две статии с авторН.С., съответно
озаглавени „Арестуваните за нападение над журналисти от Нова телевизия станаха
шестима, издирват и седми“ и „Обвиниха шестима за нападението над журналисти от
Нова Тв“.
Не е спорно, че статиите са с констатираното
съгласно констативен протокол № рег. № 5906, том 2 , акт № 93 и № 5908, том 3,
акт № 94 съдържание, като при въвеждане на посочените в исковата молба линкове се
установява, че същите и към момента са достъпни на интернет страницата с домейн
https//trud.bg със същото съдържание.
В първата статия, озаглавена „Арестуваните за
нападение над журналисти от Нова телевизия станаха шестима, издирват и седми“,
се излага, че съгласно съобщение на Районна прокуратура – Пловдив навръх
Разпети петък на 146-ия км на автомагистрала „Тракия“ шестима мъже били
арестувани за нападението над журналисти от Нова телевизия, като още един, бизнесмена
от арменски произход Р.Ч. – „човекът взел
мобилния апарат на репортера на „Нова тв“ М.М., когато тя позвънила за помощ на
телефон 112“ – за когото имало предположения, че е избягал в Турция – се
издирвал. В статията се посочва, че разследващите органи са установили контакт
с Р.Ч. по телефона, но не давали повече информация дали той има намерение да се
предаде сам.
Във втората статия със заглавие „Обвиниха шестима за
нападението над журналисти от Нова тв“ се излага, че Районна прокуратура –
Пловдив е привлякла като обвиняеми шестима мъже, назовани поименно, нападнали
екип на Нова телевизия на автомагистрала „Тракия“ навръх Разпети петък около 22
часа между 145-и и 146-и километър в посока Бургас, като повдигнатото им
предварително обвинение е за това, че „в съучастие са извършили непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е извършено при управление на МПС и се явява
престъпление по чл. 325 ал.3 във връзка с ал.1, чл. 20 ал.2 във връзка с ал.1
от Наказателния кодекс“, като спрямо един от тях било повдигнато и обвинение за
причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди – престъпление по чл.
131 ал.1 т.12 във връзка с чл.130 ал.1 от Наказателния кодекс. Инцидента, по
повод на който е повдигнато обвинението се описва по следния начин: „Шестимата
обвиняеми заедно с още едно лице, което е обявено за общодържавно издирване, са
пътували в два леки автомобила „Ауди“ от София към Свиленград. На участък от
автомагистрала „Тракия“ те застигнали лек автомобил, извършващ маневра
изпреварване на друго МПС. Пътуващите в двете аудита принудили водача на колата
да спре извън аварийната лента на магистралата, като го преследвали и подавали
различни сигнали. Непосредствено след това двете аудита спрели на пътното
платно, като затворили движението в тази посока на автомагистралата за всички
МПС-та. Шестимата обвиняеми заедно с обявеното за общодържавно издирване лице
извършили хулигански действия спрямо водача на лекия автомобил и неговата
спътничка, съответно оператор и репортер в Нова тв. Те отишли до техния
автомобил, опитали да счупят стъклото от страната на водача и да отворят
вратата, като счупили дръжката на задната врата на колата им. Двамата
пострадали отворили доброволно вратите на автомобила си, след което обвиняемият
Р.М. нанесъл побой на водача на лекия автомобил – тв оператора О.П.“. По
отношение на ищеца в статията се излага, че „обявеният за общодържавно
издирване Р.Ч. отнел със сила мобилния телефон на спътничката му – репортерката
М.М.“.
От приложеното по делото АНД № 6399/2017 г. по описа
на Районен съд – Пловдив се установява, че с решение от 25.04.2018 г., влязло в
сила на 25.04.2018 г., обвиняемите Д.Т., А.Г., М.Г.и Х.Л.са признати за
невиновни в това, че на 14.04.2017 г. на автомагистрала „Тракия“ в района на км
145+500, обл. Пловдив, като съизвършители при управление на моторно превозно
средство са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото.
Като писмено доказателство по делото е представена
нотариална покана, връчена на ответното дружество на 31.07.2018 г., с която Р.Ч.,
действащ чрез адв. Ц.П., отправя молба до „Т.М.“ ЕООД да премахне публикуваните
на 18.04.2017 г. на интернет страницата с домейн https//trud.bg две статии със
заглавия „Арестуваните за нападение над журналисти от Нова телевизия станаха
шестима, издирват и седми“ и „Обвиниха шестима за нападението над журналисти от
Нова Тв“, като го информира, че проверката на органите на досъдебното
производство и прокуратурата било установено по безспорен и категоричен начин,
че ищецът не е бил на мястото на инцидента от 14.04.2017 г., поради което не е
налице основание за повдигане на обвинение спрямо него, както и че образуваното
по повод инцидента по отношение на четиримата обвиняеми наказателно
производство е приключило с оправдателна присъда за всеки от тях.
От показанията на свидетеля К.Г., посочен от ищеца и
допуснат за установяване на това, по какъв начин статиите са се отразили на
емоционалното и душевното му състояние, се установява, че с ищеца се познават
от седем-осем години, като той бил един от адвокатите, с които последният
работи. Свидетелят посочва, че разбрал за статиите още в деня, в който били
публикувани, тъй като ежедневно четял електронното издание на в-к „Труд“. Бил
много учуден от това, което прочел за ищеца, като незабавно се опитал да се
свърже с него. Прочетеното го изненадало особено и поради това, че когато се
чули – на деня на самия инцидент, Разпети петък, както и на Великден, за да си
честитят празника – Р. бил напълно спокоен, като нищо не предполагало, че има
притеснения. Когато успял да се свърже с него след като научил за инцидента
свидетелят попитал Р. дали написаното за него е истина, което особено
раздразнило ищеца, който категорично отрекъл. Впоследствие, когато свидетелят
се срещнал с ищеца – двадесетина дни след публикуването на статиите – Р. отново
отрекъл написаното, като по време на самия обяд на ищеца се наложило да проведе
няколко телефонни разговора по същия повод. На свидетеля били известно за
проблеми с чуждестранни бизнес партньори на ищеца, които имали притеснения във
връзка с публикуваното – отказвали да работят с хора, които са криминално
проявени или имат други проблеми със закона, като в тази връзка на ищеца се
наложило да се снабди със свидетелство за съдимост, което да представи пред
тях. Посочва, че статията притеснявала ищеца, у последния настъпила промяна –
станал по-гневен и избухлив, като най-вече го притеснявало това, как да убеди
хората, които го познават и с които се намира в делови отношения, че
публикуваното за него е невярно. Посочва, че ищецът му е споделят, че след
публикуване на статиите имал и проблеми със съня.
Други относими към спора доказателства не са
представени.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба
оплаквания същото е правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от Софийски районен съд, като във връзка с
доводите, изложени във въззивната жалба е необходимо да се допълни следното:
За ангажиране отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото
лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не
е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната
връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
С разпоредбите на чл. 39 – 41 от Конституцията на Република България се
уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи
от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е
конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и
подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани права, в случая между
свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването ѝ на
правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2
и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби
изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира
до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности
каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1
от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за
масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да
бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание,
обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни
данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки
права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности
/свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз
основа на обстоятелствата на всеки отделен случай (така Решение № 581 от
30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., III ГО на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК). Свободата на изразяване на мнения, включително свободата да
отстоява свое мнение, да получава и разпространява информация и идеи без
намесата на държавните власти са регламентирани и в чл. 10, ал. 1 от КЗПЧОС.
Пределите, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да
бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите, като това е
очертаната правна рамка, в която упражняването на посочените права, в частност
правото да се изразява свободно мнение и да се разпространява информация е
правомерно, т.е не е обидно или клеветническо.
Разпространяването на информация накърнява доброто
име, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но само ако те
обективно са в състояние да засегнат честта, достойнство и добро му име. Ако фактите
са верни, информирането за тях не е противоправно. За разлика от
разпространяването на информация, изразяването на мнение има оценъчен характер,
тъй като изразява позицията на лицето по даден въпрос или във връзка с даден
факт, а не информира за този факт. Мнението не може да бъде вярно или невярно,
тъй като не е изявление за знание, като то е противоправно единствено ако е
изразено в обидна форма, т.е. ако съдържа обидни оценки и квалификации,
преценени с оглед господстващия обществен морал. Не всяка негативна или
експресивна оценка може да се приеме за обидна, тъй като това би отрекло
напълно конституционното право на изразяване на мнение, но със сигурност обидна
е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий адрес
или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица отрицателно впечатление за
пострадалия. Поради тази причина може да се носи отговорност и за оценъчни
съждения и мнения, стига те да съдържат такива обидни изрази. Възможно е в едно
и също изказване да се съдържа както разпространяване на информация за
осъществяването на даден факт, така и изразяване на оценка, позиция, т.е.
мнение на лицето по отношение на този факт, но и в този случай при преценката
за наличието на противоправност следва да се изхожда от посочените различни
критерии спрямо различните части на това изказване.
Доколкото се отнася до съдържанието на процесните
статии, от една страна в тях се излага информация, непосредствено отнасяща се
до публикуваното на 18.04.2017 г. съобщение на Районна прокуратура – Пловдив,
съгласно което на същия ден прокуратурата е привлякла като обвиняеми шест лица за
извършването на престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 1, чл. 20, ал. 2
във вр. с ал. 1 НК, като по отношение на едно от тях е повдигнато обвинение за извършване
на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 НК. На други
места, посредством позоваване на съобщението на прокуратурата, в статиите се
излага информация относно инцидента, по повод на който шестте лица са
привлечени като обвиняеми, както и относно участието на Р.Ч. в него. Така по
отношение на ищеца е посочено, че той, заедно с другите шест лица, са пътували от
София към Свиленград в два леки автомобила, марка „Ауди“, като на участък от
автомагистрала „Тракия“ застигнали друг лек автомобил, извършващ маневра
изпреварване на друго МПС, и принудили водача на колата да спре извън
аварийната лента на магистралата, непосредствено след което двата леки
автомобила, марка „Ауди“ спрели на пътното платно, като затворили движението в
тази посока на автомагистралата за всички МПС-та. По нататък в статиите се
посочва, че шестимата обвиняеми заедно с ищеца извършили хулигански действия
спрямо водача на лекия автомобил и неговата спътничка – М.М., които били
съответно оператор и репортер в Нова тв, като отишли до техния автомобил,
опитали да счупят стъклото от страната на водача и да отворят вратата, като
счупили дръжката на задната врата на колата им. По отношение на ищеца е
посочено, че същият е отнел със сила мобилния телефон на репортерката М.М.,
както и че е обявен за общодържавно издирване. Предвид това, че публикуваната в
процесните статии информация или пряко информира за съдържанието на публикуваното от Районна
прокуратура – Пловдив съобщение или позовавайки се на него излага информация за
настъпилия на 18.04.2017 г. инцидент, при отсъствието на достъпна към онзи
момент информация за противното, между страните по делото не е спорно, че при
публикуване на статиите техният автор е действал в съответствие с утвърдената
журналистическа етика и стандарти, като е представил на обществото надлежно
проверена информация без преднамерено скриване или изопачаване на факти. Спорен
между тях е въпросът дали впоследствие, след публикуване на статиите, е станала
достъпна информация, опровергаваща първоначално изложеното по отношение на
ищеца и участието му в инцидента от 18.04.2017 г., което да е наложило
публикуването на поправка, свалянето на статиите от интернет, или други
действия насочени към информирането на обществеността за развитието на случая и
избягване на опасността от неправомерно засягане на доброто име на ищеца.
В тази връзка по делото се установява, че с
нотариална покана, връчена му на 31.07.2018 г., ответното дружество е
информирано от ищеца, че в резултат на проведеното от органите на досъдебното
производство и прокуратурата разследване било установено по безспорен и
категоричен начин, че Р.Ч. изобщо не е бил на мястото на инцидента от
14.04.2017 г., поради което по отношение на него не било налице основание за
повдигане на обвинение, както и че образуваното по повод инцидента по отношение
на четиримата обвиняеми наказателно производство е приключило с оправдателна
присъда за всеки от тях, поради което отправя до ответното дружество молба да премахне
публикуваните на 18.04.2017 г. на интернет страницата с домейн https//trud.bg
две статии със заглавия „Арестуваните за нападение над журналисти от Нова
телевизия станаха шестима, издирват и седми“ и „Обвиниха шестима за нападението
над журналисти от Нова Тв“. При условие, че едно издание е публикувало
информация, която при публикуването съответства на достъпните по това време и
надлежно проверени източници, на за която впоследствие се установява, че е
невярна или неактуална, утвърдената журналистическа етика и стандарти изискват
същото издание да предприеме съответни действия за уведомяване на
обществеността за настъпилото развитие, като в противен случай се създава
опасност от увреждане на доброто име на лицата, за които се отнася първоначално
публикуваната невярна или вече неактуална информация. Настоящият съдебен състав
обаче намира, че процесният случай не е такъв. Първоначално изнесената на
18.04.2017 г. в електронното издание на ответника информация, съдържаща се
процесните процесни статии, относно участието на ищеца в инцидента на
магистрала „Тракия“ от 14.04.2017 г. се основава изцяло на информацията,
съдържаща се в съобщението на Районна прокуратура – Пловдив, съгласно което
ищецът е взел участие в този инцидент, като е отнел със сила мобилния телефон
на репортера на „Нова Тв“ М.М., поради което е обявен за общодържавно
издирване. Обстоятелството, че ищецът е обявен за общодържавно издирване е
истината, като това е безспорно между страните. Твърдението за участието му в
инцидента съответства на достъпната информация, като след публикуване на
статиите не е налице нова информация, която опровергава първоначално
публикуваната. В тази насока следва да бъде отбелязано, че ищецът изобщо не е
бил привлечен като обвиняем, което да налага информирането на обществеността
при евентуално последващо оттегляне на повдигнатото му обвинение или
оправдаването му с влязла в сила присъда. Обстоятелството, че четиримата души,
по отношение на които е повдигнато обвинение пред съд са признати за невиновни
с влязла в сила присъда е неотносимо към въпроса за участието на ищеца в
инцидента, поради което от гледна точка на неговия интерес информирането на
обществеността за това развитие на случая е неотносимо.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира,
че непубликуването на опровержение на информацията, съдържаща се в поместените
на поддържаната от ответното дружество интернет страница с домейн
https//trud.bg, озаглавени „Арестуваните за нападение над журналисти от Нова
телевизия станаха шестима, издирват и седми“ и „Обвиниха шестима за нападението
над журналисти от Нова Тв“, съответно непремахването им от електронното издание
на ответника, респективно незаличаването на имената на ищеца, в случая не влиза
в противоречие с утвърдената журналистическа етика и стандарти, поради което не
води до неправомерно засягане на доброто име на Р.К.Ч., което изключва
ангажирането на отговорността на ответното дружество за вреди по чл. 49 ЗЗД.
При съвпадане на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
При неоснователност на въззивната жалба не се дължат
разноски на въззивника за настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна – „Т.М.“
ЕООД – която установява извършването на такива в размер на 3 000лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция с ДДС. Предвид своевременно направеното
от въззивника възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемото
дружество адвокатско възнаграждение и като съобрази, че същото действително не
съответства на правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че
размерът на разноските в тази част следва да бъде намален до законоустановения
минимум съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като на въззиваемото
дружество бъдат присъдени разноски в размер 996лв. / с вкл.ДДС/.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 65921 от 11.03.2020 г. на Софийския районен съд, I ГО, 29-ти състав, поправено
с решение № 20251374 от 13.11.2020г., постановени по гр. д. № 61421/2018 г.
ОСЪЖДА
Р.К.Ч., ЕГН **********, да заплати на „Т.М.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Изгрев“, ж. к. „Изток“,
ул. ****сумата от 996лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните
при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.