Протоколно определение по дело №13221/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17003
Дата: 30 септември 2024 г. (в сила от 1 октомври 2024 г.)
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20241110213221
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 септември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 17003
гр. София, 27.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. К.ОВ
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
и прокурора А. З. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. К.ОВ Частно
наказателно дело № 20241110213221 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:10 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ К. И. С., редовно уведомен чрез Началник на РУ-
СДВР - ЯВЯВА СЕ ЛИЧНО.
ЗА НЕГО СЕ ЯВЯВАТ УПЪЛНОМОЩЕНИТЕ ЗАЩИТНИЦИ
АДВОКАТ Р. П. Л. и АДВОКАТ К. И. В. – с надлежни пълномощни в
материалите от досъдебното производство, редовно уведомени.

СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - редовно призована, се
представлява от РАЙОНЕН ПРОКУРОР А. Х. редовно уведомена.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ОБВИНЯЕМИЯ К. И. С.
да комуникира със своите защитници в съдебна зала преди началото на
заседанието.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).

ОБВИНЯЕМИЯТ К. И. С.: Давам съгласие в наказателното
производство да участва в рамките на процесуалното ми представителство
всеки един от моите защитници - адвокат Л. и адвокат В..

УПЪЛНОМОЩЕНИТЕ ЗАЩИТНИЦИ АДВОКАТ Р. П. Л. и
АДВОКАТ К. И. В. (ПООТДЕЛНО): Запознати сме с материалите по делото.

1
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Да се даде ход на делото. Нямаме
възражения по хода на производството.

СЪДЪТ, КАТО СЪОБРАЗИ липсата на процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на обвиняемия, съгласно лична карта:
К. И. С. - роден на *******г. в гр. С*, българин, български гражданин,
със средно образование,******* с едно дете на ****** години, трудово
ангажиран в ************, осъждан, с постоянен адрес: ***********
бл.************ с ЕГН **********.

СЪДЪТ ВЪРНА документа за самоличност на ОБВИНЯЕМИЯ К. И.
С..

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на ОБВИНЯЕМИЯ К. И. С. в настоящото
производство.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).

ОБВИНЯЕМИЯТ К. И. С.: Разбирам правата и задълженията си. Нямам
въпроси относно тях. Не правя възражения за отводи. Нямам искания по
доказателствата по реда на съдебното следствие.

СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме искания за отводи и искания по
реда на съдебното следствие.

СЪДЪТ, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД, че са изпълнени изискванията на чл.
271-275 от НПК, на основание чл. 276, ал.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата на ЗАЩИТНИКА
АДВОКАТ К. В. от 13.09.2024г. за изменение на взетата спрямо
ОБВИНЯЕМИЯТ К. И. С. мярка за неотклонение от „задържане под стража“
в по-лека такава.
(ПРОЧЕТЕ СЕ.).

ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Л.: Поддържам молбата. Нямам
доказателствени искания.
2
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ В.: Поддържам молбата. Нямам
доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ К. И. С.: Поддържам молбата на моя защитник.
Нямам доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Молбата е допустима.
Същата я намирам за неоснователна.

Предвид липсата на доказателствени искания от страните, на основание
чл. 283 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени материали,
както и събраните в досъдебното производство в тяхната цялост всички
писмени доказателства.
СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа и правна страна и
на основание чл. 286 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Л.: От мое имe и от името на общия ни
подзащитен, заявявам, че поддържам внесената от колегата адвокат В. молба с
искане за изменение на мярката за неотклонение „домашен арест“, наложена
на обвиняемия К. И. С.. Намирам, че към настоящия момент не са налице
изискуемите от процесуалния закон предпоставки за продължаване на сега
действащата мярка за неотклонение, която се явява втората по тежест такава,
съгласно изброяването на мерките за неотклонение в процесуалния закон.
Запознавайки се отново с материалите по делото, защитата за пореден път
установява, че възраженията, които сме направили още при първоначалното
налагане на мярка за неотклонение на досъдебното производство, са актуални
и към настоящия момент. В продължение на почти два месеца, по делото не са
извършвани абсолютно никакви процесуално-следствени действия по
воденото досъдебно производство, като единствената активност от страна на
СРП е внесеното искане за удължаване на срока на разследване до съответния
административен ръководител. Всички процесуално-следствени действия са
извършени непосредствено около процесната дата, като независимо от
проявената активност от страна на защитата и желание да се осъществят
повторни разпити на свидетелите, както и осъществяването на съответна
съдебно-психиатрична експертиза, както на постР.лата, така и на обвиняемото
лице, факт е, че тези експертизи до този момента не са осъществени. В
настоящото производство, съдът е овластен отново да провери доколко са
3
налице предпоставките за продължаващото задържане на обвиняемото лице
така, че от една страна да се спази целта, която има съответната мярка за
неотклонение, а именно безпроблемното и бързо приключване на
наказателния процес, а от друга страна - да обезпечи участието на обвиняемия
в него. Както казах преди малко, по нищо не личи прокуратурата да
предприема адекватни и навременни действия, дотолкова доколкото това е
нейната роля чрез съответния разследващ полицай по събирането на писмени
и гласни доказателства, ползващие се както за обвинителната теза, така и за
тази на правото на защита на обвиненото лице. За защитата остава неизяснен
въпроса, който сме повдигнали още в първото заседание в производството по
налагане на първоначалната мярка, а именно за непълнотата и неизяснения
момент с осъществяване на самото престъпление и липсата на пояснения
относно извършване на самото деяние и механизма на неговото
осъществяване. Считам, че това независимо от тезата на предния съд,
изложеното се явява абсолютно процесуално нарушение. По този въпрос сме
взели отношение.
На следващо място считам, че по делото липсват събрани доказателства,
които да поддържат наличието на останалите две предпоставки, налагащи
продължаването на мярката „домашен арест“, а именно опасност да се укрие
или да извърши ново престъпление. На първо място искам да подчертая, че
обвиняемия е реабилитиран по отношение на предходните си осъждания.
Липсват всякакви доказателства за осъществявана от него престъпна дейност.
Събрани са достатъчно доказателства относно семейно положение, трудова
заетост, както и отседналост по отношение адреса, който споменава в
днешното съдебно заседание. На следващо място, искам да уточня един много
важен момент, че мярката за неотклонение не следва да се явява като санкция.
Тя има определена цел, която се разминава с целите по НПК, а в последствие
се оказва, че обвиняемото лице почти излежава присъда за деяние, което не е
престъпление, а такова, което се преследва по частен ред. В тази връзка,
следва да подчертая, че на постР.лото лице, което се явява сестра на
обвиняемия, е била дадена възможност да предприеме мерки по Закона за
защита от домашно насилие, но тя категорично е отказала и към настоящият
момент данни за заведено подобно производство с вземане на всички мерки за
защита не са установени. В самото обвинение липсва словесно изражение как
точно деянието е осъществено, а по обясненията на майката и самия
обвиняем, както до някъде и на сестрата става ясно, че зъбът й е паднал по
съвсем друг начин, а не както е посочено в самото обвинение. По наше
усмотрение с колегата приемаме, че избиването на горния зъб, така както е
посочено от държавното обвинение, не се дължи на противоправното
поведение на моя подзащитен, а е станало в един малко по-късен момент, след
сблъсъка между майката на постР.лата и обвиняемия, при който сблъсък
постР.лата Б. С.а паднала на земята и вече тогава е била усетила дискомфорт в
челюстта си. Не е доказано по несъмнен начин, че именно К. С. е избил
посоченият зъб и че той е причина за нанасянето на телесната повреда, която
се характеризира като средна.

4
Със съгласието на ОБВИНЯЕМИЯ К. И. С.,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА от по-нататъшно участие по делото, поради възникнал
неотложен съдебен ангажимент по друго наказателно производство
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Л., като защитата на представляваното лице
ОБВИНЯЕМИЯТ К. И. С. ще бъде продължена от другия му защитник
АДВОКАТ В. и до приключване на съдебното заседание в производството
пред първата инстанция.

ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ В.: Ако ми позволите ще изясня обобщено
как се е развил процеса до настоящия момент. К. И. С. е привлечен като
обвиняем с постановление от 17.07.2024г. за извършено престъпление по чл.
129, ал.1, вр. ал. 2 от НК за това, че на 16.07.2024г. в .............. е причинил на
сестра си Б. И.а С.а средна телесна повреда, която се изразява в счупване на
първи преден зъб в ляво, с което се затруднява дъвченето и говореното й.
Досъдебното производство е образувано по чл. 212, ал. 2 от НПК на
16.07.2024г. с разпит на свидетели за извършено на същата дата престъпление.
С постановление от досъдебното производство № 689/2024 г. на 08 РУ-СДВР
бързото производство е било преобразувано като такова по общия ред. С
искане от 19.07.2024г. за „задържане под стража“ е било образувано НЧД №
10144/2024г. по описа на СРС. С протоколно определение от същата дата на
обвиняемия С. е била взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно
„задържане под стража“. Въз основа на подадената жалба е било образувано
въззивно частно наказателно дело № 4507/2024г. на СГС, IV-ти въззивен
състав. Съдът с протоколно определение от 25.07.2024г. е отменил
определението на СРС, отхвърлил е искането на СРП за налагане на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е взел мярка за
неотклонение по отношение на подзащитния ни К. И. С. „домашен арест“.
Към настоящия момент считам, че не са налице основания за налагане на
каквато и да е било мярка за неотклонение, като излагам следните
съображения за това.
От събраните до настоящия момент гласни и експертни доказателства, не
може да се направи какъвто и да е извод, а камо ли категоричен такъв, за
съпричастност на обвиняемото лице към твърдения престъпен резултат.
Подзащитният ни С. е привлечен въз основа на показанията на постР.лото
лице Б., която е негова сестра. Привлечен е също така и въз основа на
свидетелските показания на тяхната майка Р. В разпита на постР.лата от
16.07.2024г., същата е описала един изключително тежък побой; сериозен
побой; удари в областта на главата; бутане; влачене, което ако отговаря на
обективната действителност, това щеше да причини изключително тежки
увреждания на постР.лата, каквито не се установяват от изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза.
От друга страна считам, че по никакъв начин не е анализирана причината
5
за настъпването на самия конфликт. Видно от обясненията на обвиняемия С. и
от показанията на неговата майка Росица Васева, конфликтът е започнал след
употребата на алкохол, след отправянето на обидни квалификации с
показване на среден пръст и след удряне на шамар, като всичко това е
извършено от страна на постР.лата С.а. Т.е. постР.лата С.а със своето виновно
и противоправно поведение е инициирала конфронтацията.
Следва да се посочи, че от показанията й може да се направи обобщение,
че телесната повреда, която се разглежда по реда на НОХД, а именно средна
такава, е единствено избитият преден ляв зъб на постР.лата С.а. В същото
време от събрания и анализиран доказателствен материал може да се направи
категоричен извод, че тези наранявания, а именно избиването на преден горен
ляв зъб, са въз основа на падането по стълбите на постР.лата С.а и нейната
майка. В този момент подзащитният ни С. не се е намирал в имота и на
стълбището, където са паднали двете жени. Следователно няма как същият да
е съпричастен към описания от мен престъпен резултат.
От друга страна, както заяви и адвокат Л., в постановлението за
привличане на обвиняем по никакъв начин не е описано от кои деяния, по
какъв начин е избит зъба на постР.лата С.а. В същото време, със своето
протоколно определение СГС в мотивната част е указал на СРП, въпреки, че
става въпрос за т. нар. предварително обвинение, че следва да бъде
конкретизиран начина, по който е осъществено деянието и кои действия, на
кои лица са причинили именно това увреждане. Действително в
първоначалния си разпит, свидетелят Васева е посочила механизъм на
извършване на деянието, който не съответства по никакъв начин на втория
такъв извършен спрямо нея, който е обективен, безпристрастен и отразява как
са се развили събитията, тъй като на повторния й разпит тя е била в спокойно
състояние, а не след инцидента. Следва да се посочи не твърдението на СРП, а
извода на първоинстанционния съд при първоначалното вземане на мярка за
неотклонение, също и на СРП относно повторните показания на свидетелят
В., която е майка на К. С.. Следва да се отбележи, че тя също е майка и на
постР.лата С.а, а освен това живее в едно домакинство с нея и следва да бъде
прието, че тя би могла да бъде заинтересована за приключване благоприятно
на наказателния процес в полза на нейната дъщеря. Следва да се отбележи,
обаче, че настоящото наказателно производство е от частно-публичен
характер, а именно, че се образува с тъжба от постР.лото лице до прокурора.
В настоящия случай, от показанията на свидетеля В. и обвиняемия С.
става ясно, че постР.лата С.а е със сериозни психични проблеми, които
образно казано се крият от нейната майка в продължение на дълги години.
Въпреки това след направената от нас справка в деловодството на СРП и на 08
РУ-СДВР, установихме, че до настоящия момент по никакъв начин не е
изследвано и не е преценено психическото състояние на постР.лата С.а, а
именно годна ли е същата да възприема и да възпроизвежда фактите от
обективната действителност правилно.
Следва да се отбележи още, че относно мярката за неотклонение спрямо
нашия подзащитен, както съдилищата са се мотивирали, че същия има
6
предходни осъждания, то тези осъждания са за един минал период от време,
като изтърпяването на последното от наказанията му е преди повече от 5 (пет)
години. Деянията, за които подзащитният ни е осъждан, по никакъв начин не
накърняват телесната цялост, живота или физическата неприкосновеност на
други граждани. Следва да се отбележи също, че подзащитния ни е
реабилитиран по право, както е приел СГС с протоколно определение от
25.07.2024г.
Отделно от изложеното считам, че е важно да посоча, че Б. С.а и К. С.
живеят в едно домакинство повече от 10 (десет) години, като до настоящия
момент никога не е имало сериозни скандали, не се е стигало до физическа
саморазправа между тях. Напротив К. С., поради изключително близките
отношения със своята сестра, не е сезирал съответните органи за психическото
й състояние и е действал с пълно разбиране към ситуацията. Отделно искам
да посоча, че вече повече от 2 (два) месеца на нашия подзащитен е взета една
от двете най-тежки мерки за неотклонение, а именно „задържане под стража“
и „домашен арест“, като срокът на разследване, видно от чл. 234, ал. 1 от НПК
е 2 (два) месеца. Извършените действия по разследването, а именно събиране
на гласни и експертни доказателства са събрани, дори преди гледане на
втората мярка за неотклонение на нашия подзащитен пред СГС. Следователно
от 25.07.2024 г. до настоящия момент, повече от 2 (два) месеца са изминали.
Не са извършени каквито и да е било действия от страна на разследващите
органи и взетата мярка за неотклонение не се явява такава, която да гарантира
своевременното и правилното протичане на наказателното производство, а се
явява едно наказание спрямо нашия подзащитен, като ВКС многократно се е
произнасял, че мярката за неотклонение не може да има характер и да играе
ролята на наказание.
Отделно от изложеното, предвид трудовата и социална ангажираност на
нашия подзащитен, същият е във фактическо съжителство, грижи се за
непълнолетно лице, а именно момиче на 11 (единадесет) годишна възраст.
Издържа своето семейство от дълги години. Към настоящия момент той е
възпрепятстван да осъществява, каквато и да е трудова дейност и да отговаря
на нуждите на своето семейство и на собствените си нужди. Следва да се
отбележи, че плаща наем на мястото където се изпълнява мярката „домашен
арест“. Отделно от това подзащитният ми е ангажиран в частния сектор. Той е
строител. Има ангажименти и сключени договори в строителни обекти,
находящи се в гр. София, ж.к. „Дружба“. Не можем да посочим точния им
адрес. Нямат Акт 14 и такъв точен адрес, но подзащитния ми търпи
имуществени вреди, тъй като е поел ангажимент по посочените от мен
договори и е длъжен да заплаща неустойки по тях за неизпълнение.
Отделно от изложеното, подзащитният ми има пълно желание да окаже
съдействие на разследващите органи. Не се укрива. В негов интерес е да се
разкрие обективната истина и да приключи наказателното производство по-
бързо. Предвид всичко изложено, Ви моля да отмените мярката за
неотклонение „домашен арест“, взета по отношение на К. И. С. и да не
налагате мярка за неотклонение, тъй като не са налице нито едно от
предвидените кумулативно условия за това. Алтернативно моля да измените
7
мярка за неотклонение в по-лека. Благодаря.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ПОЧИВКА.
СЛЕД ДАДЕНАТА ОТ СЪДА ПОЧИВКА, СЪДЕБНОТО
ЗАСЕДАНИЕ ПРОДЪЛЖАВА в 16:10 часа при същия съдебен състав,
секретар, прокурор и в присъствието на адвокат В. и обвиняемия С..

ОБВИНЯЕМИЯТ К. И. С.: Поддържам казаното от моите защитници.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата от страна на защитниците на
обвиняемия С. е неоснователна поради следните съображения.
С протоколно определение от 24.07.2024г. по описа на СГС по отношение
на обвиняемия С. е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“.
Намирам, че към настоящия момент не са налице обстоятелства, които да
налагат изменение на взетата мярка, като същата се явява абсолютно
адекватна.
От събраните по делото доказателства е налице обосновано
предположение, че именно обвиняемият С. е извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Това предположение се извежда от разпита
на постР.лата Б. С.а, както и от първоначалния разпит на Р.. Намирам същия за
най-точен, тъй като е направен непосредствено след деянието и в същия са
били отразени събитията и хората, които са участвали в тях,
последователността на същите и причинения престъпен резултат.
На следващо място макар, че се повдигна въпроса за словесното
изразяване на обвинението и че в същото не са посочени точните действия, с
които е нанесена телесната повреда, следва да се посочи, че това обвинение,
което е единственото, което е било работно, същото няма задължение да
отговаря на признаците на обвинението, каквото следва да бъде в един
обвинителен акт.
Деянието на обвиняемия С. се извежда точно и последователно от
разпита на Б.С.а. От него се виждат характера на деянието, последиците на
действията и престъпния резултат, а именно счупеният зъб.
Към момента намирам, че все още съществува реална опасност ако
обвиняемият бъде с друга мярка за неотклонение, да извърши престъпление и
за това правя извод от факта, че същия към момента на деянието при
предходен период е живял в общ имот с постР.лата, като макар и видно от
разпитите им, че живеят на различни етажи, същите не могат да осигурят
разделно ползване на имота, което очевидно предизвиква множество
конфликти между тях и ескалация на напрежението, което видно от
съществото на настоящото досъдебно производство, прераства и в извършване
на престъплението.
В случай, че обвиняемия С. се върне в имота, който е обитавал, намирам,
8
че същият не може да осигури безопасност на другите живущи в него, поради
което намирам, че ограничаване на свободното придвижване на С. е от
съществено значение за предотвратяване извършване на друг акт на насилие.
На следващо място, по отношение на обвиняемия С. е взета мярка за
неотклонение „домашен арест“, като до момента са изтекли два месеца.
Периодът е в законоустановения срок и намирам, че същия не е прекомерен.
С оглед заявеното от защитниците, че не са извършени действия по
разследването, наблюдаващият прокурор следва да посочи, че от връщането
на делото от СГС с постановление от 19.08.2024г., когато делото е било при
наблюдаващия прокурор, същият е дал указания да бъдат назначени и
извършени исканите от защитата психиатрични експертизи на постР.лата и на
обвиняемия, както и да бъде проведен допълнителен разпит. Към този момент
е изминал около един месец, в който разследващият орган е следвало да
предприеме действия. Само знам, че експертизата е назначена. Десет дни е
било връщането на делото от СГС, поради което намирам, че изтеклия срок от
един месец, не се явява необосновано забавено разследване.
Намирам също така, че няма нови обстоятелства и факти, които да
налагат промяна на взетата мярка за неотклонение. С оглед на всичко
изложено, моля да оставите без уважение искането на защитата за изменение
на мярката за неотклонение спрямо обвиняемия С.. Това е.

ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ В. (РЕПЛИКА): На първо място, искам да
заявя, че самото настъпване на средната телесна повреда е било в резултат на
употребата на алкохол и носенето на неудобни обувки, а именно отворени
такива и с висок ток от страна на постР.лата С.а, като за тези факти се сочи и в
събраните разпити на тримата свидетели, които обаче твърдят, че нищо
повече не са видели, извън Р.
На следващо място, считам, по отношение на заявеното от наблюдаващия
прокурор относно първия разпит на Р., по никакъв начин не следва той да бъде
възприеман, като обективен и непристрастен именно поради факта, че той е
взет непосредствено след осъществяване на деянието, т.е. в тялото на
свидетелката са действали обективни процеси; имало е наличие на адреналин;
притеснение, неспокойство. Именно това е пречело да даде обективно своите
показания.
Относно липсата на точно описание на действията, с които е причинена
средната телесна повреда, считаме, че не само, че липсва точното им
описание, а липсва описание на каквито и да е било действия, които да са
причинили счупването на преден горен ляв зъб. Отново ще заявя, че СГС със
своето протоколно определение от 25.70.2024г. е дало указания, че това
работно обвинение следва да бъде приведено в ред и да отговаря на т. нар.
санитарен минимум.
Относно изложеното, че ако обвиняемият бъде с друга мярка за
неотклонение или без налагането на такава, ще създаде опасност в
отношенията между него и неговите близки, считам, че това са абсолютно
9
голословни твърдения, които не стоят на никакъв събран доказателствен
материал. Даже напротив, видно е, че К. С. и Б. С.а живеят в имота повече от
10 (десет) години. Там те живеят с тяхната майка, като никога не е имало
подавани сигнали до органите на МВР, нито до Съдебната власт по Закона за
защита от домашно насилие и каквито и да е други данни за скандали между
тях.
Отделно подзащитният ни има и сключен договор за наем, като това дава
възможност той да пребивава на друг адрес, а не на този, на който е
постР.лата; да извършва трудова дейност; да съдейства на държавните
процесуални органи за разкриване на обективната истина и да издържа и
изхранва себе си.
Бяха изложени твърдения, че има назначени по-точно, че наблюдаващия
прокурор е указал да бъдат извършени повторни разпити и да бъдат назначени
експертизи на постР.лата и на обвиняемия, въпреки това, два месеца след
вземане на мярката за неотклонение пред СГС, такива не са осъществени. Не е
проследена по никакъв начин работата на разследващия полицай, а сме наясно
с правомощията на наблюдаващия прокурор, че може абсолютно лично да
извършва всички действия по разследването в случай, че види, че има
забавяне, каквото се наблюдава в настоящия момент.
Предвид изложеното, моля да не налагате мярка или да измените в по-
лека.

ОБВИНЯЕМИЯТ К. И. С.: Поддържам казаното от моя защитник.

На основание чл. 297, ал. 1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
К. И. С..
ОБВИНЯЕМИЯТ К. И. С. В ПРАВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ДУМА
ИЗЛАГА: Искам да кажа на съда и на прокурора, че ако ми дадете по-лека
мярка, аз няма да се завърна да живея в това жилища. Първо защото сестра ми
системно тормози, псува жена ми и детето. Няма как да се завърна да живея
там. Разбрали сме се помежду си, че жилището ще се продаде и че всеки ще си
вземе дяла, който му се полага. Другото ми искане за по-лека мярка е, за да
мога да си гледам семейството и работата. В момента плащам неустойки и не
знам колко ще издържа. Това е от моя страна.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ И ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И С
ОГЛЕД ХАРАКТЕРА НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 65, АЛ. 1 НПК,
намира следното:
10
Настоящата съдебна процедура е образувана по реда на чл. 65, ал. 1 от
НПК с искане за изменение на взетата мярка за неотклонение „домашен арест“
спрямо ОБВИНЯЕМИЯТ К. И. С..
СЪДЪТ НАМИРА, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, че за да
се определи мярка за неотклонение „задържане под стража“ или мярка за
неотклонение, приравнена на правните й последици - каквато е мярката за
неотклонение „домашен арест“, следва да е налице наличие на обосновано
предположение конкретно наказателно преследвано лице да е съпричастно
към престъпление от общ характер, наказуемо с наказание „лишаване от
свобода“ в определени граници, като доказателствата по делото да сочат в
условията на кумулативност една от алтернативно изискуемите предпоставки
на т. нар. „опасности“, а именно - реална опасност от укриване и/или реална
опасност от извършване на престъпление.
Представител от Софийска Районна прокуратура на 17.07.2024г. е
повдигнал обвинение спрямо българският гражданин К. И. С. по състава на
чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК за това, че на 16.07.2024г. в с. Казичене, на
конкретното местопроизшествие причинил на пострадалото лице - негова
сестра, Б. И.а С.а умишлена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на първи горен зъб в ляво, без който се затруднява дъвченето и говоренето.
Законодателят е предвидил за посоченото престъпление наказание
„лишаване от свобода“ от 1 (една) до 6 (шест) години.
Обвинението срещу ОБВИНЯЕМИЯТ К. И. С. е за тежко умишлено
престъпление, наказуемо с ограничаване на правото на свободно придвижване
за срок повече от 5 (пет) години, съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК.
СЪДЪТ ОТЧИТА същността на производството по чл. 65 от НПК И
НАМИРА в съответствие с тълкувателните постановки на Тълкувателно
решение № 2/2001г. на ОСНК на ВКС, че следва да подложи на внимателна
преценка всички материали по делото - събраните писмени доказателства и
гласни доказателствени средства, за да прецени предпоставките на чл. 63, ал. 1
от НПК. СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ СЛЕДВА ДА ПОДЛОЖИ на критичен
анализ и гласните доказателствени средства, включително, когато са налице
противоречия в тях или неизяснени факти. Тази преценка на съда следва да
бъде реализирана и в настоящото производство, тъй като съдът би основал
евентуалното си решение по мярката за неотклонение само на обвинителните
доказателства или на част от доказателствените материали, без да отчита
цялостно фактическата рамка на развилите се събития - в тяхната причинна
обусловеност и каузалитет (причинна връзка). Съдебният състав не е обвързан
от предходните произнасяния на предишните съдебни състави, включително и
от производството по чл. 64 от НПК. СЪДЪТ АНАЛИЗИРАЙКИ внимателно
събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства, отчита
по-различна фактическа рамка на „картината“ на развилото се инкриминирано
събитие.
СЪДЪТ СЧИТА, че в производството, дори по чл. 65 от НПК в рамките
на досъдебното производство, обоснованото предположение следва да бъде
награждано, за да се даде възможност на прокурора да прецени следва ли да
11
повдигне обвинение с обвинителен акт или биха ли били в последващ момент
налице предпоставките за постановяване на осъдителна присъда, към които
процесуални моменти, като задължителни, изискванията за обоснованост на
обоснованото предположение са значително по-високи.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА, че досъдебното производство е
образувано на 17.07.2024г. като бързо. Разпитано е пострадалото лице Б. И.а
С.а, като същата не е била разпитвана пред съдия в производство по чл. 223 от
НПК непосредствено към конкретния инкриминиран момент, нито по време
на разпита й пред разследващия орган е участвал психолог с оглед преценката
в каква форма и по какъв начин е протекъл разпита на свидетеля С.а.
По делото е разпитана свидетелят Р. на 16.07.2024г., непосредствено към
конкретното събитие, и на 22.07.2024г. Показания по делото са дали
възможните лица, които свидетелят С.а е била посочила, че са присъствали на
случката, но според самите свидетели от конкретния имот, същите не са
присъствали на случката, а са били вътре в имота, а именно - визират се
свидетелите М.; В. и Н.
По делото са разпитани и двама свидетели - полицейски служители, на
17.07.2024г., които по принцип не са очевидци на събитието - в лицето на
свидетелите А. и И. Последните са възприели свидетелят С.а, че има
кръвотечение в областта на лицето й; по устата и носа й, както и че един от
предните й зъби е бил счупен. Свидетелят С.а е посочила пред полицейските
органи, че се е била скарала с брат си, като по време на спора е била нападната
от него, като е било посочено, че е била удряна само с юмруци по главата и
лицето й, като на място свидетелят Р. потвърдила нейните думи и повече
конкретика не се излага в показанията на тези двама полицейски служители
(А. и И.), или разследващият орган не е поставил повече допълнителни
въпроси към тях за самото събитие и например каква част от конфликта или
ситуацията е била възприела свидетелят Р.
По делото е приложено съдебномедицинското удостоверение чрез
освидетелстване, под формата на експертиза, като при прегледа на
пострадалата С.а са установени следните обективни находки, а именно –
счупване на първи горен зъб в ляво на нивото на венеца; с кръвонасядане в
околността на венеца; оток на лявата слепоочна област – това са
нараняванията по лицето на пострадалото лице, оток в областта на носа, както
и масивно кръвонасядане в областта на дясната мишница.
СПОРЕД НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, това
съдебномедицинското удостоверение посочва обективното състояние на
пострадалото лице С.а такова, каквото е установено, а не каквото тя твърди,
че е било реализирано съгласно показанията й, а именно – свидетелят С.а
излага, че е възникнал спор, но в показанията си тя премълчава
неправомерното си поведение към своя брат обвиняем, а именно, че му е била
ударила шамар; обиждала го е; предизвикала го е; викала е; крещяла е по него.
Един словесен конфликт е бил възникнал между тях двамата, доколкото
конфликтът има две страни, а не една страна, и това се извежда от показанията
на свидетеля Р. Свидетелят С.а излага в показанията си, че е била съборена на
12
земята - веднъж. Същата описва в показанията си, че е възникнал словесен
спор, като е била спряна водата в имота, като тя била направила забележка на
своя брат, който се държал грубо с нея, след което е била ударена с юмрук по
дясната част на главата й, а съдебномедицинското удостоверение не
удостоверява травми по дясната част на главата на пострадалата С.а. След
това се намесила родителят - свидетелят В. Обвиняемият К. И. С. бил хванал с
двете си ръце за дясната ръка пострадалата С.а, съгласно показанията й, и
започнал да я влачи по земята - по двора. След това последвал още един удар с
юмрук. Тя паднала на земята по корем и е била ритана по краката.
Съдебномедицинското удостоверение не удостоверява травми по долните
крайници на пострадалото лице С.а. Пострадалата С.а лежала по корем, сочи
тя в показанията си. След това последвали нови удари с юмрук няколко пъти,
без да се конкретизира къде, след което последвал пореден юмрук в устата и
главата й, при което тя паднала на земята втори път. Тя заявява в показанията
си, че е паднала по корем, но не помни как точно е паднала, но усетила, че
майка й пада върху нея. Тръгнала да се изправя, а обвиняемият С. я ударил
още веднъж с юмрук по дясната част на тила й. Съдебномедицинското
удостоверение не удостоверява травма или следи от удар по дясната част на
главата или тила на пострадалата С.а. От удара тя си ударила главата в земята.
Ударила си носа и главата в пода, след което много я заболяло. Ето това според
съда е същественият момент, при който свидетелят Р. заявява в показанията
си, че когато била бутната от своя син - обвиняемият С., зад нея се намирала
пострадалата С.а и с бутането на своя родител В. напред, последвало падането
на родителя върху тялото на постР.лото лице С.а и след този момент,
свидетелят В. заявява, че дъщеря й изпитала силна болка. СПОРЕД
СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ, счупването на зъб причинява много силна болка.
Според съда, преценявайки внимателно показанията на пострадалата С.а,
които според състава пресилват тежестта на интензитета на упражненото
физическо насилие спрямо нея, тя не е изпитала болка когато е получавала
удари с юмруци, ако се гледат нейните показания, а едва когато родителят В. е
паднала с тялото си върху нея, след бутането й от обвиняемия С. и тежестта от
тялото на В. се стоварило върху тялото на пострадалото лице С.а, при което
последвал удар със земята. Свидетелят В. излага в показанията си, че
пострадалата С.а е била ударена с юмрук в областта на лявата скула. Там не се
намира зъб и няма съзъбие според съдебния състав. Тези факти МОТИВИРАТ
СЪДА ДА ПРИЕМЕ, че в конкретната ситуация обвиняемият С. се е отнесъл
непредпазливо към настъпването на съответния съставомерен резултат. Бил е
длъжен и е могъл да предвиди с оглед тежестта на тялото на своя родител,
блъскайки го или измествайки го кинетично напред, че същото ще падне
върху тялото на пострадалото лице, което се намирало в приведено състояние
и в това приведено състояние и с оглед тежестта на „бутнатият“ фактор, ще
доведат до възможен допир между лицето и главата на пострадалото лице със
земята, при което биха могли да настъпят здравословни последици, но в
конкретната ситуация според съда той е бил длъжен и е могъл да предвиди
този резултат.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че по делото има и косвени факти, че пострадалото
13
лице С.а страда от психично заболяване и този въпрос подлежи на
допълнителна проверка чрез специална експертиза, при което ако се установи,
че е невменяемо лице, на същата следва да се назначи особен представител в
съответствие с нормата на, чл. 101, ал. 3 от НПК, поради което съответните
процесуално-следствени действия следва да се повторят. Според съда, най-
надеждният източник на факти и доказателства, съпоставяйки обективните
находки от съдебномедицинското удостоверение, са показанията не на
пострадалото лице, а показанията на нейния родител – свидетеля В*. Според
съда тези показания, включително и вторите такива са по-конкретни и по-
детайлни, обективни и безпристрастни и независимо от родствената връзка й с
двете лица от спора. Първите показания на свидетеля В. непосредствено след
събитието сочат на възприятия, че тя е потвърдила, че пострадалата С.а е била
удряна с юмрук в областта на главата, но конкретно този механизъм е
подробно изяснен във вторите показания на свидетеля В. в коя част на лицето
– в областта на лявата скула.
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА този анализ на доказателствените средства не за да
отправя упрек към прокурора, а за да посочи, че механизма на самото събитие
е много по-сложен от събитието, което се посочва в показанията на
пострадалото лице, което според съда е частично недостоверен (според
показанията на пострадалата С.а), с оглед обективните находки от
съдебномедицинското удостоверение.
От друга страна, чрез съдебномедицинска експертиза трябва да се изяснят
и въпросите травмата по счупването на конкретния зъб при каква
интензивност на външния причиняващ го фактор може да бъде предизвикана,
респективно възможно ли е травмата да бъде предизвиквана чрез кинетична
енергия с външен фактор, било чрез бутане на човешко тяло върху друго
човешко тяло и с оглед тежестта и динамиката да последва по законите на
физиката последващ удар или един вид двоен удар между двете човешки тела
в земята по начин, че да последва накърняване на конкретния зъб. Може ли
например да се предизвикат обективните травматични увреждания от нанесен
удар с юмрук, водещ до счупване на зъб, включително и при удар с юмрук в
областта на скулата, но този механизъм трябва да бъде изяснен според съда.
Само един удар с юмрук ли е достатъчен, за да причини счупване на зъба на
нивото на венеца. Не е ясно да речем какво е теглото на с. Васева и на
свидетеля С.а. Би ли могъл да бъде счупен зъба, ако последва удар в издутина
в земята, в твърда настилка, в цимент. Може ли да се предизвика травмата от
самоудряне. Това са все въпроси, които подлежат на безспорно изясняване и
независимо, че е изтекъл кратък период от време, според съда отговорността е
на прокурора, не на разследващия орган. Прокурорът е този, който има
задължението не само да обективира указания, но следва да извършва
последващ контрол за тяхното изпълнение, тъй като целта е да се приложи чл.
1 от НПК - да се установи по реда и способите на НПК има ли данни за
извършено престъпление чрез доказателствения инструментариум на НПК;
какъв материален и процесуален закон следва да се приложи и при
установяването на вина, какво наказание следва да се индивидуализира със
съответния съдебен акт.
14
От друга страна, СЪДЪТ ОТЧИТА, че непосредствено след събитието
пострадалото лице С.а е подало сигнал на телефон 112. Поне съдът не
възприема от материалите по делото да има такъв приложен аудио-запис. В
практиката, аудио записите от телефон 112 са източник на преки факти и
непосредствен източник на информация за конкретни събития и е възможно
свидетелят С.а да е изложила данни за самото събитие как е протекло и т.н.
Отделно според съда прокурорът следва да продължи активността си да
установи действителните факти, тъй като и родствените връзки между
участниците в конфликта, също създават основание обвинението да бъде по-
критично към доказателствата и доколкото и страните са имали и влошени
отношения относно стопанисването и ползването на конкретния недвижим
имот. Също така, показателно е, че по делото няма приложени доказателства
за предприета процедура по Закона за защита от домашно насилие.
СЪДЪТ СЧИТА, че има обосновано предположение към конкретно
престъпление, но то не е умишлено и не е такова, което да сочи към момента
на престъпен състав по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а на непредпазливо
такова. От друга страна, тъй като съдът обективно обсъжда фактите, следва да
отчете, че обвиняемия С. е брат на пострадалото лице. Същият и сестра му
живеят на отделни етажи в общ недвижим имот с общи части. Прокурорът
следва да прецени и да изследва въпроса има ли данни за домашно насилие.
Може ли в случая да се говори въобще за домашно насилие в конкретния
казус, за конкретния случай, тъй като според съда прокурорът дължи
произнасяне и по този въпрос, при което би отговорил и на въпроса има ли
извършена лека телесна повреда в условията на домашно насилие, а в случай,
че няма домашно насилие, леките телесни повреди представляват
престъпление от частен характер, но това са въпроси, които подлежат на
задължително установяване и доказване и произнасянето на съда не е за да
създава пречки пред прокурора, а за да го подпомогне да вземе най-
правилното и законосъобразно решение за развитието на изхода на
досъдебното производство.
Към момента липсва опасност от укриване на обвиняемия С., тъй като е
лице с установена самоличност. Може да бъде намерен за призоваване. От
друга страна, са налице данни за изградени връзки с конкретно място на
живеене, където е съсредоточил своите жизнени и икономически интереси.
СПОРЕД СЪДА няма опасност от извършване на престъпление, тъй като
обвиняемият С. е лице с чисто съдебно минало. Реабилитацията заличава
всички законови последици от факта на осъждането. Същият е реабилитиран с
пълна реабилитация на основание чл. 88а, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. Според съда
дори заличеното му съдебно минало за конкретните деяния не може да се
ползва и в насока изводи за наличие на лоши характеристични данни.
Обвиняемият С. има трудова ангажираност. Има семейство. Към момента
съдът счита, че мярка за неотклонение „домашен арест“ е изключително
прекомерна и не съответства на целите на чл. 57 от НПК, не само с оглед
факта, че не се извършват процесуално-следствени действия с онази
интензивност, която е необходима в съответствие с нормата на чл. 22, ал.3 от
НПК, доколкото според съда дори делото да е било задържано известно време
15
между съдилищата, е налице инструмент по смисъла на чл. 203, ал. 5 от НПК
за прокурора, същият да извършва процесуално-следствени действия,
независимо от производствата по чл. 64 и чл. 65 от НПК.
Тези съображения мотивират съда да измени мярката за неотклонение
„домашен арест“ във възможно най-леката й форма, а именно в „подписка“.
„Парична гаранция“ не следва да се определя, тъй като същата според съда
също е прекомерна по тежест и не съответства на целите на чл. 57 от НПК, с
оглед фактите по делото и тяхната правна оценка от съдебния състав и затова
най-адекватна, най-пропорционална, най-ефективна и най-целесъобразна се
явява мярката за неотклонение „подписка“, изразяваща в поемане на
задължението обвиняемият С. да не променя местожителството си, без да
уведоми изрично органите на разследването; да се явява всякога пред
органите на разследването; да гарантира участието си в производството и
правото си на защита, независимо от развитието на делото, в противен случай,
всяко нарушаване на мярката за неотклонение; всяко отклонение от адреса или
всяко друго действие, насочено към виктимизиране на пострадалото лице С.а,
е основани за нов юридически факт, който би могъл да обуслови влошаване на
процесуалния статус на обвиненото лице, включително и с вземане на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Тези съображения
мотивират съда да приеме, че произнасянето на настоящия съдебен акт се
основава на вътрешното убеждение на състава, на събраните към момента
доказателства и на приложимия закон,
И ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ СПРЯМО К. И. С. – обвиняем по досъдебно производство №
******/2024 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр . № ***********/2024 г. по
описа на СРП ВЗЕТАТА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ДОМАШЕН
АРЕСТ“ В МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ПОДПИСКА“.

Определението на съдебния състав подлежи на обжалване и/или
протестиране в 3 (три) дневен срок от днес пред Софийски Градски съд.

В случай на жалба или протест СЪДЪТ НАСРОЧВА делото пред
Софийски Градски съд за 03.10.2024 г. от 10:00 ч., за която дата и час страните
уведомени от днес.

ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от съдебния протокол на
Началника на 08 РУ-СДВР – за сведение, като РАЗЯСНЯВА НА
ОБВИНЯЕМИЯ К. И. С. в случай, че прокурорът подаде протест по смисъла
на чл. 65, ал. 4 от НПК, който не е в негов интерес, то спрямо него се счита, че
16
определението по изменение на мярката му за неотклонение не влиза в сила,
респективно спрямо него продължава да действа първоначалната мярка за
неотклонение „домашен арест“ до приключване на делото пред въззивния съд,
при което същият да се призове пред Софийски Градски съд чрез Началника
на 08 РУ-СДВР.

Препис от протокола да се издаде на страните без нарочна молба за
това.

Съдебното заседание завърши в 17:11 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
17