Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък 27.07.2020
год.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публичното съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело
№508/ 2020 год. по описа на същия
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление №20-1228-001042/
13.04.2020г., издадено от началник група към ОДМВР-Стара Загора, сектор „Пътна
полиция“-Стара Загора.
Жалбоподателят М.Х.М. останал недоволен от наложеното му наказание и моли
съда да отмени цитираното наказателно постановление като незаконосъобразно и
неправилно. В с.з. негов процесуален
представител поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по делото.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на констативния
акт, наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
приобщените към делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на
такава, поради което съгласно чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е
допустима.
Административно-наказващият орган, позовавайки се
на АУАН серия GA №143826/ 03.04.2020г.,
приел за установено, че на 03.04.2020г.
в 11.00 часа в община Гурково, на път втори клас №55, в посока север, до Горското
стопанство, М.Х.М. е управлявал товарен автомобил „Мерцедес 1117“ с рег. №****,
собственост на „Вар-пром“ООД, като няма сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2020г.
Към момента на
проверката автомобилът не е бил спрян от движение.
Началник група към
ОДМВР-Стара Загора, сектор „Пътна полиция“-Стара Загора счел, че нарушителя е лице,
което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
АНО приел, че М.Х.М. виновно
е нарушил разпоредбата на чл.638,ал.3 от КЗ, поради което и на основание цитираната
норма и чл.53 от ЗАНН му наложил административно наказание- глоба в размер на 400/четиристотин/
лева.
Съдът намира,
че в хода на административно-наказателното производство бе доказано, по
безспорен начин,че жалбоподателят е осъществил вмененото му с АУАН и с издаденото,
въз основа на него, наказателно постановление, нарушение на КЗ. Видно от
писмената справка,приложена по делото,договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите/лист 9/ е бил сключен на датата на
проверката от контролните органи- 03.04.2020г., но около час след същата- в
12.01ч., т.е. към 11.00ч. такъв не е бил наличен.
В
изпълнение на задължението служебно да следи за допуснати съществени нарушения
в хода на административно- наказателното производство настоящият съд
констатира пропуск от страна на
актосъставителя и наказващия орган. Налице е съществено противоречие между АУАН,
описателната част на НП, неговия диспозитив, от една страна и отразената като
нарушена правна норма на КЗ- от друга страна. Според контролните органи и АНО
нарушителят, като несобственик, е управлявал МПС, във връзка с чието използване
не е имал сключен и действащ договор за тази застраховка. При такова описание
на нарушението в акта и в издаденото, въз основа на него, наказателно
постановление не са посочени основни елементи от неговия състав, визирани в
императивните разпоредби на чл.42,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН или доколкото са
отразени същите, те са взаимно изключващи се, тъй като ако М.Х.М. е бил само
ползвател на автомобила, той не би могъл да притежава застраховка за него, тъй
като такова право има само собственика на същото.
За да
предизвика целените с издаването му правни последици НП като писмено
обективирано волеизявление следва да съдържа изначално определен в закона
минимален обем информация.Данните,фактите и обстоятелствата,които безусловно
следва да има обема на наказателното постановление, са посочени в чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, съдържащи се в чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно-
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е осъществено то, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите-
фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административно-наказващия орган резултат.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане
на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове.
Наказателното
постановление представлява юрисдикционен акт като както за наказания, така и за
съда, следва да бъде ясно за какво нарушение е наложено наказание.
Формалността на
административно-наказателното производство предпоставя максимална прецизност на
наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение. Изложеното
влече извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на
процесуалните правила при издаване на наказателното постановление.
Несъответствието на посочената в АУАН и НП фактическа обстановка, във връзка с
извършването на дадено нарушение, с действителната такава, не следва да се
приема в случая за техническа грешка. Недопустимо е в рамките на съдебния
процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по
делото, да се санира подобен порок на наказателното постановление, тъй като би
се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващия
орган е наложил наказание. Неспазването на така установените нормативни
изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона
акт.
Освен
изложеното по-горе настоящият съд намира, че деянието, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, представлява
маловажен случай по смисъла на член 28 от ЗАНН. Следвало е
административно-наказващият орган, преценявайки всички обстоятелства, да
извърши преценка за маловажност и вместо да издаде наказателно постановление да
предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Именно в този смисъл е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.93,т.9 от НК и извършеното
нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид, тъй като същото е осъществено по
време на действащите по това време мерки против епидемиологичното
разпространение на „Covid 19“, когато за собственика
на МПС, управляван от жалбоподателя, е било изключително трудно да сключи
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Не следва да се игнорира факта, че такъв все пак е бил сключен незабавно след
съставяне на АУАН на нарушителя.
Преценка за маловажност, видно от отразеното в
наказателното постановление, изобщо не е била извършена. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. В конкретния случай, не са
съобразени фактите относно характера на нарушението, величината на евентуалните
вредни последици от нарушението, макар и те да не са съставомерни за квалификацията
на деянието, то те са правно релевантни за окачествяването му като маловажно.
Тези факти обуславят маловажността на случая и са предпоставка за освобождаване
от административно-наказателна отговорност. Няма данни по делото жалбоподателят
да е извършвал и други нарушения до настоящия момент, за да бъде предприемано
наказване още при първото констатирано нарушение. Всичко това налага извод за
маловажност на извършеното деяние и за необходимостта от прилагането на чл.28 от ЗАНН. В тази насока е
и Тълкувателно решение №1 от 12.12. 2007г. на тълк.н.д. №1/2005 г. на ВКС,
докладчик съдия Блага Иванова.
С оглед изложеното съдът счита, че наложеното на
жалбоподателя административно наказание- глоба в размер 400 /четиристотин/ лева
е прекомерно тежко и не съответства на извършеното маловажно адм.нарушение.
Съдът служебно констатира и че при
съставянето на АУАН едновременно са били
нарушени правото на защита на жалбоподателя и разпоредбата на чл.44,ал.1,пр.1
от ЗАНН, тъй като на нарушителя не е била дадена възможност да възрази на място
по акта, тъй като препис от последния му е бил връчен с готов напечатан текст
„НЯМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ“.
Производството по налагане на
административно наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно
спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе
нарушения на процесуални правила са съществени, тъй като нарушават правото на
защита на въззивника и представляват формална предпоставка за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Същите опорочават изцяло производството
по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. В
конкретния случай се установи, че не е налице стриктно спазване на процедурата
по издаване на наказателното постановление, поради което съда счита, че
последното следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а жалбата следва да
се уважи като основателна.
С оглед на гореизложеното
и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №20-1228-001042/ 13.04.2020г., издадено от началник група към
ОДМВР-Стара Загора,сектор „Пътна полиция“-Стара Загора,с което на М.Х. М.***, ЕГН
**********, е наложено административно наказание- глоба в размер на 400/четиристотин/
лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите
към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: