Решение по дело №134/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 227
Дата: 28 май 2022 г.
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20222230200134
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Сливен, 28.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20222230200134 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба срещу електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 5099231 на ОДМВР гр. Сливен, с който на жалбоподателя
КР. Д. К. ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован явява лично и
моли обжалвания ел.фиш да бъде отменен.
Административно - наказващият орган, редовно призован не се
представлява в с.з. Депозира писмено становище, в което иска от съда да
потвръди издадения ел.фиш като законосъобразен.
Съдът, като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 04.08.2021 г. в08.30 ч. жалбоподателят К. управлявал лек автомобил
"Хонда ЦР В" с рег. № ................, негова собственост, по главен път I-6
км.379.800, в област Сливен. Посредством автоматизирано техническо
средство ARM CAM S1, с фабр.№ 11743сс, разположено посока към
гр.Сливен било установено, че управляваният от К. лек автомобил се движел
със скорост от 121 км/ч., при общо ограничение 90 км/ч за извън населено
1
място и приспаднат толеранс от 3%. Въз основа на заснемане движението на
автомобила с автоматизираното техническо средство бил издаден електронен
фиш за налагане на глоба, серия К 5099231 на ОДМВР гр. Сливен, в който
било отразено, че за констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на К.
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 300,00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените и събрани по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е
санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да
съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно определени
норми, очертани за конкретно място на движение за различните пътни
превозни средства. Разграничителният критерий, даден в чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, установяващ допустимите скорости на движение, е категорията на
пътното превозно средство и мястото на движение. В конкретния случай
процесният автомобил от категория В се е движил извън населено място, и
скоростта, която жалбоподателят не е следвало да превишава, управлявайки
лекия автомобил е била 90 км/ч. Последният е нарушил правилата на
движение, установени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се извън населеното
място със скорост от 121 км/ч. /след приспаднат толеранс от 3%/ при
допустима такава от 90 км/ч. Така описаното деяние съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от
ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава
на нарушение по ЗДвП. Административнонаказващият орган правилно, след
като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма е издал
процесния електронен фиш и е наложил наказание в законоустановения му
размер, съобразявайки разпоредбата на т.4 на чл.182, ал.2 от ЗДвП, която
гласи, че за превишаване на допустимата скорост от 31 до 40 км/ч глобата е
300 лв.
2
Съдът намира, че при издаването на процесния електронен фиш не са
допуснати нарушения, нито на материалния, нито на процесуалния закон.
Електронният фиш е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка,
която се подкрепя с доказателствата и доказателствените средства, събрани и
проверени в хода на производството.
Съдебният състав не споделя възраженията за липсата на уведомление в
какъв срок и пред кого може да бъде обжалван фишът, тъй като законът не
поставя изискване за това. Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП електронният фиш
следва да съдържа определени реквизити, а именно - териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът на когото е
регистрирано превозното средство/ползвател, описание на нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Всички лимитативно изброени от закона
реквизити на електронния фиш /сред които не са срокът и съдът, пред който
може да се обжалва ел.фиша / се съдържат в процесния, ясно е посочена и
фактическата обстановка, при която е извършено нарушението. Съдът не
споделя извода на жалбоподателя, че липсата на посочване в електронния
фиш на срока и реда на обжалване го лишава от правото на обжалване и
справедлив процес, тъй като макар и не посочен в електронния фиш този ред
е разписан в закона – чл. 189, ал.8 от ЗДвП.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че ел фишове следва
да се съставят само при използването на стационарни автомантизирани
средства, по следните съображения: В електронния фиш ясно е посочено, че
нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство, както е и
посочен неговия номер. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 (изм.ДВ бр.19
от 13.03.2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП законодателят
е предвидил, че автоматизираните технически средства и системи и уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат
3
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, от Министъра на вътрешните
работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави
разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като в чл. 3 от същата е
предвидено, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените
нормативни разпоредби се налага изводът, че към датата, посочена в
електронния фиш и към днешна дата нарушенията на правилата за движение
по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на
електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. В конкретния случай се касае за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство - ARM CAM S1. Съгласно разпоредба на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Следователно, когато бъде установено и заснето едно нарушение
посредством техническо средство от посочения в нормата тип, се издава
електронен фиш за налагане на глоба и самото издаване на електронния фиш
се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган. От
представените по делото писмени доказателства - протокол от проверка № 69-
С-ИСИС/01.10.2020 и протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, се установява, че използваното автоматизирано
техническо средство ARM CAM S1 с фабр.№ 11743сс, Заповед № А-
616/11.09.2018 год. е одобрено по реда на Закона за измерванията и
преминало проверка по надлежния ред.
4
Относно възражението за липса на посочени начало и край на участъка
и дата на първоначална проверка, то същото се явява също неоснователно,
тъй като видно от цитирания Протокол за използване на АТСС тези данни се
попълват при режим на измерване Д, докато в процесния случай режимът на
измерване е С. В този протокол е посочена е началната дата на проверка
/съвпадаща с протокол от проверка № 69-С-ИСИС/01.10.2020 / на
техническото средство и до кога е годно за експлоатация.
Съдът не споделя и възражението за липса на удостоверяване къде е
направена снимката, тъй като видно от приложения снимков материал от са
посочени географските координати на мястото на извършване на
нарушението, а в Протокола за използване на АТСС е посочено и
конкретното място, с приложен снимков материал на самото устройство..
Относно разликата в датите и препятстване правото на обжалване и
заплащане сумата в 14 дневен срок, то в чл. 189, ал.8 от ЗДвП ясно е
посочено, че жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му в случая от 12.01.2022 год., това е и датата от която
започва да тече 14 дневният срок за доброволно плащане съграсно чл. 189,
ал.9 от ЗДвП. Тоест съдът намира, че в случая няма ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Ето защо, както изложи и по-горе, съдът намира, че при издаването на
процесния електронен фиш не са допуснати нарушения, нито на материалния,
нито на процесуалния закон.
Относно искането за връщане на заплатената сума, то след като съдът
намира, че електронният фиш е законосъобразен, то счита че тази сума се
дължи, а и редът за евентуалното й възстановяване не е в рамките на
административнонаказателното производство.
С оглед изхода на спора следва на ОДМВР да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.Производството по делото не е с
5
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
минимално възнаграждение от 80лева.

Ето защо, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5099231 на ОДМВР гр.
Сливен, с който на жалбоподателя КР. Д. К. ЕГН ********** за нарушение на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА КР. Д. К. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР Сливен
сумата от 80.00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6