Решение по дело №174/2023 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1, вр. чл. 117, ал. 3 КСО, вр. чл. 146 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на А.Ш.С., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-25-43/17.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-268/03.07.2023 г. издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ гр. Търговище с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО поради липса на изискуемия осигурителен стаж.

С жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение конкретно относно извода на решаващия орган за липса на изискуем 15-годишен действителен осигурителен стаж, вместо което органът е приел, че жалбоподателката има само 14 г., 03 м. и 23 дни. Жалбоподателката се позовава на разпоредбата в чл. 9, ал. 7 КСО, според която за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. В допълнение сочи, че за тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. По този начин периодът отглеждане на дете се признавал за осигурителен стаж при пенсиониране и съответства на изискванията на цитирания в разпореждането § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Обосновава извод, че ползването на обезщетения за безработица и майчинство се приема като действителен трудов стаж от III категория съгласно § 1, т. 12 от ДР на КСО, вр. с чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. С оглед изложеното отправя искане за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, като преписката бъде върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО за ново произнасяне по заявлението за отпускане на пенсия. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателката не се явява. С депозирани от процесуалния ѝ представител писмени бележки поддържа жалбата си, като настоява за уважаването й и претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ – Търговище, чрез процесуалния си представител юриск. Тодорова-Стаматова, оспорва жалбата. Сочи, че в ДР на КСО е легално закрепено понятието „действителен осигурителен стаж“, а настоящият случай е извън тази хипотеза, тъй като се изисква реално престиран труд. Твърди, че ползването на отпуск по майчинство, както и получаването на обезщетение за безработица, не се приемат за действителен стаж по реда на чл. 68, ал. 3 КСО, и отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на алтернативност възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. В представени по делото писмени бележки подробно са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

След извършена преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Настоящото административно производство е инициирано със Заявление № 2113-25-498/26.05.2023 г. от А. С. до Директора на ТП на НОИ – Търговище, чрез пълномощник Ш.А. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО, като към заявлението са приложени набор от документи, удостоверяващи придобития от нея осигурителен стаж и осигурителния й доход – трудова книжка, удостоверение за родени деца, опис на осигурителен стаж и доход.

С разпореждане № № 2140-25-268/03.07.2023 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С., тъй като същата не отговаря на условието по чл. 68, ал. 3 КСО към датата на издаване на разпореждането. Описано е, че към 26.05.2023 г, когато е подадено заявлението С. има навършени 75 г., 08 м. и 12 дни. Органът установил, че С. има действителен осигурителен стаж от 14 г., 03 м. и 23 д., т. е. за нея не е изпълнено императивното изискване на чл. 68, ал. 3 от КСО за действителен стаж от 15 години, поради което постановил отказ да се отпусне пенсия.

А.С. оспорила процесното Разпореждане в срока и по реда на чл. 117 КСО пред горестоящия административен орган относно продължителността на действителния осигурителен стаж. С процесното Решение № 2153-03-174/14.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е мотивирано подробно, че продължителността на действителния стаж на жалбоподателката правилно е определен от решаващия орган, поради което законосъобразно е установено, че тя не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 КСО. При произнасянето си горестоящият орган е съобразил разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР КСО, като е отчел, че Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - Търговище правилно не е включил периодите, през които лицето е било в отпуск за отглеждане на дете с обща продължителност от 01 г., 06 м. и 02 дни. Посочено е в допълнение, че времето, през което жалбоподателката е била в отпуск за отглеждане на дете не би могъл да се счита за действителен осигурителен стаж, тъй като разпоредбата на чл. 9. ал. 2. т. 1 КСО определя, че при платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете същия се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, което обаче е условие за действителния стаж, както е записано в легалната дефиниция на понятието „действителен стаж“ - „..времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски“.

По тези съображения Директорът на ТП на НОИ – Търговище е приел, че обжалваното разпореждане на Ръководител „ПО“ за отказ за отпускане на пенсия на А. С. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност на налагат различни изводи.

При установената фактология по случая съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „А“ КСО пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, а според чл. 117, ал. 3 КСО, ръководителят на ТП се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението се решава въпросът по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Оспореният ИАА е издаден от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Търговище, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в съответствие с неговата компетентност по ранг, материя и територия.

Обжалваното решение е издадено в посочения едномесечен срок при спазване изискванията за писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, приложим по препращане на чл. 117, ал. 5 КСО, т. е. то не е обременено с пороци, влечащи нищожността му.

Между страните по делото е безспорно и от приложените по делото доказателства се установява, към датата на подаване на заявлението – 26.05.2023 г. А. С. е имала навършени 75 г, 08 м. и 12 дни. По делото няма спор и че е била в отпуск по майчинство за периоди от общо 01 г., 06 м. и 02 дни. Тези периоди са били признати от пенсионния орган за осигурителен стаж, но не и за действителен такъв по смисъла на § 1, т. 12 от ДР КСО, което послужило като основание за органа да откаже отпускането на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 КСО.

Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо КСО в относимата към казуса редакция, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 с.з. до 31.12.2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.

Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР КСО дефинира понятието „действителен стаж“ като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г., и е в сила от 01.01.2015 година. Видно е от приложените към административната преписка три броя удостоверения за раждане (л. 38 – 40), че в настоящия случай се разглежда стаж, придобит в периода 07.01.1970 г. до 1979 - 1980 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби на закона.

В релевантния за делото период в сила е била Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. Приложима за процесния период материалноправна разпоредба е нормата на чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. В процесния период е относима и уредбата, касаеща правата на „неработещите“ жени–майки, дадена с отменения чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (доп., ДВ, бр. 51 от 1984 г.), която уредба е възпроизведена и в сега действащият чл. 9, ал. 7 КСО, съгласно която "За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.".

Понастоящем чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО предвижда, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Това означава, че в областта на общественото осигуряване при майчинство и преди, и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 КСО. Неоснователни са доводите на пенсионния орган, съответно на горестоящият му Директор ТП на НОИ – Търговище, че законодателят е ограничил обхвата на тази привилегия, като е приел че този стаж е недействителен, т. е. не следва да участва при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. Напротив такова „ограничение“ не се установява и с оглед дефинитивната разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР КСО, досежно понятието „действителен стаж“, вкл. и след нейното допълване, направено с ДВ бр. 8/2023 г., доколкото следва да се приеме, че направеното там изброяване не е изчерпателно.

Предвид гореизложеното, административният орган неправилно е приел, че процесните периоди не следва да се зачитат като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Този извод противоречи и на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията на Република България, уреждащи особена закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения по тълкуването на посочените норми са дадени с Решение № 2/04.04.2006 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 9/2005 г.

В заключение – длъжностните лица при ТП – Търговище на НОИ неправилно са преценили спорния в това производство въпрос, свързан с периода на използван от жалбоподателката отпуск по майчинство, като са приели, че този период не следва да се зачита като действителен стаж, във връзка с което достигнали до незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон извод, че спрямо А. С. не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО, а именно – липса на изискуем действителен стаж от 15 години. След като се зачетат всички периоди от 1970 г. до 1980 г., когато С. е ползвала отпуск за отглеждане на дете като неработеща майка и е била в майчинство, общият действителен стаж в процесния случай към датата на подаване на заявлението за пенсия надхвърля изискуемите с приложимия текст на КСО 15 години, и след като към датата на подаване на заявлението – 26.05.2023 г. – тя има навършени 75 г., 08 м. и 12 дни, то са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 68, ал. 3 КСО.

Мотивиран от изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е отказал отпускането на пенсия на А. С. по реда на чл. 68, ал. 3 КСО при наличие на кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за това, пенсионният орган е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като въпросът не позволява решаването му от съда по същество, делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.

Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, основателна се явява претенцията на жалбоподателката за присъждане на направените в производството разноски, които са своевременно заявени в размер от 400 лева. Неоснователно се явява направеното от процесуалния представител на ответника възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПКV Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение (НМРАВ), адвокатското възнаграждение за оказана защита пред настоящата инстанция е дължимо в минималния размер от 500 лева, а уговореното такова е в размер на 400 лева, т.е. под установения в НМРАВ минимум.

Мотивиран от изложеното и съобразно компетенциите си по чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-25-43/17.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище с което е потвърдено Разпореждане № 2140-25-268/03.07.2023 г. издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ гр. Търговище с което на А.Ш.С.,*** е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО поради липса на изискуемия осигурителен стаж, и

ВРЪЩА делото като преписка на Директора на ТП на НОИ Търговище за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение – Търговище да заплати на А.Ш.С.,***, адвокатско възнаграждение в размер на 400. 00 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

	Съдия: