РЕШЕНИЕ
№ 91
19.12.2019г., град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 26.11.2019г. при участието на секретаря Златка Стоянова като
разгледа докладваното от съдията Димитър Ковачев търговско дело № 18 по
описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правна квалификация по чл. 432 във връзка с чл. 493, ал. 1, т. 1, т. 5 във вр. с чл. 429 , ал. 2, т. 2 от КЗ.
Ищците претендират обезщетения по застраховка ГО на
автомобилистите за неимуществени вреди от смъртта на Ф. И. М. – съпруг на
първия и баща на втория и третия ищци, настъпила от ПТП на 12.09.2016г,
причинено виновно от И.Л.Д., чиято гражданска отговорност като автомобилист е
била застрахована при ответника, като деликвента е осъден за деянието с влязла
в сила присъда на ПОС. Всеки ищец претендира 200000,00 лева, както и законна
лихва от датата на увреждането.
Ответника не оспорва застрахователното правоотношение
по ГО, но оспорва исковете по основание и размер. Прави възражения за
съпричиняване от наследодателя на ищците на настъпилите вреди (допринесъл е за
смъртта си) тъй като се качил в автомобила при знание, че
деликвента, който го е управлявал е употребил алкохол и освен това не е ползвал
обезопасителен колан. Оспорва да дължи лихва. Твърди се завишен размер на
претенцията. Възраженията на ответника са с правна квалификация по чл. 51, ал.
2 от ЗЗД във връзка с чл. 477, ал. 4, изр. последно от КЗ.
Пернишкият окръжен съд като преценява
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
и доказано от правна и фактическа страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 КЗ с
договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД,
да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя. За да
се ангажира отговорността на
застрахователя следва да се установи наличието на валиден застрахователен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице (респективно смъртта на третото
лице и настъпили вреди от нея за ищците), противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
С обвения (в ОСЗ от 22.10.2019г.) за окончателен
доклад на делото са приети за безспорни между страните: факта на настъпилото
ПТП на сочената в исковата молба дата, място и час, настъпилата смърт на
наследодателя на ищците, виновното причиняване на ПТП-то от водача на МПС-то, в
което е пътувал починалия Ф. М.; причинната връзка между ПТП-то и смъртта на Ф.
М.; застраховането на гражданската отговорност на водача при ответника към деня
на ПТП-то. Горното се потвърждава и от приложеното НОХД 133/2017г на ПОС по което
с влязла в сила присъда № 8/28.06.2017г. И.Л.Д. е признат за виновен в това, че
на 12.09.2016г. в землището на с. ***, обл. Перник, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Фолксваген”, марка „Поло” с ДК № *** по път III-627, нарушил правилата за движение –
чл.20, ал.2, изр.3 ЗДвП – при избиране на скоростта не се е съобразил с
конкретните пътни условия – релефа на местността / наличието на десен завой/,
както и условията за видимост /движение нощно време при липса на допълнителна
осветеност на пътя/, като не е намалил скоростта на движение при възникнала
опасност за движението и не е осигурил продължаване на движението на
автомобила в дясната лента на пътното платно при преминаване през десен завой,
като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Ф. М. като деянието
е извършено в пияно състояние.
Ищците следователно носят тежестта да
докажат твърденията си за настъпили изключителни неимуществени вреди,
съществувалата силна връзка и обич между тях и починалия, взаимна привързаност
и взаимопомощ, както и твърдените тежки отражения на смъртта на Ф. М. върху
тяхното здравословно и емоционално състояние.
За доказване на тези им твърдения са
ангажирани свидетелски показания (св. Й.А.-сестра на ищцата М. и леля на
другите ищци и св. М. Х. - кум на ищцата и починалия Ф. М.).
От показанията на свидетелите се установява,
че починалия М. бил весел и услужлив човек. Помагал на семейството си и приятелите
си. С ищцата М. и синът им- ищецът В. от около 10-15 години живеели в ***
заедно в общо домакинство. Ищецът В. две- три години преди инцидента е заживял
отделно със своята приятелка. Връщали се всяка година през зимата и лятото да
се видят с другият им син –ищецът А., който живеел и работел в България, като
той също често ходел в *** на гости със своето семейство. Ходели заедно на
почивка като малко преди инцидента се прибрали от обща почивка в Гърция. Били
сплотено семейство. Починалия помагал и на сина си за ремонт на къща в България
която ищецът А. си купил. Ищецът В. и в момента бил в ***. след инцидента
ищцата М. се прибрала да живее в България. Всеки разговор с нея бил свързан с
починалия. Според свидетеля Х. след смъртта на Ф. М. ищцата Е.М. станала
по-затворена. Свидетеля не е виждал ищците да се веселят или да посещават
заведение след смъртта на Ф. М..
ПОС кредитира показанията на свидетелите
като отчита и възможната тяхна заинтересованост предвид родствената връзка на
св. А. и предвид традиционната за българския народ силна връзка между семейство
и кумове. Липсват обаче по делото доказателства които да опровергават
показанията на свидетелите, а те са и логични, последователни и непротиворечиви.
ПОС въз основа на приетите за безспорни
между страните обстоятелства и с оглед на свидетелските показания намира, че и
тримата ищци са претърпели неимуществени вреди от смъртта на Ф. М.. Ищцата Е.М.
е била негова съпруга, живеели са заедно в общо домакинство в чужбина като след
смъртта му се е наложило да се върне в България.. Същата е станала и по
затворена, говорела е само за него, престанала е да се весели. Тези установени
от свидетелите обстоятелства сочат, че тя била лишена от моралната опора, която
за нея е бил нейния съпруг и неговата смърт се е отразила негативно на нейното
емоционално състояние, като е довела и до сериозна промяна в мястото и начина
ѝ на живот.
Синовете на починалия (ищците) също са
претърпели неимуществени вреди. От показанията на св. Се установява, че
връзката между тях и семейството на баща им и майка им се е запазила силна,
въпреки че Ищецът А. е живял в България, а В. от няколко години живее отделно в
***. Св. Установяват, че ищците с техните семейства са ходели заедно на почивки
през зимата и лятото. Починалия и ищцата Е. и синът му В. се прибирали всяка
година, а А. и неговото семейство ходели често до ***. Починалия се върнал за
да помага за къщата на А.. Горните факти говорят за запазена връзка на взаимопомощ
обич и привързаност, от която смъртта на Ф. ги е лишила.
Предвид горното ПОС намира исковете за
установени по основание.
При определяне на размерите на дължимите
обезщетения ПОС съобразява изяснените в практиката ВКС критерии: При причиняването
на смърт от значение са възрастта на пострадалия и на търсещите обезщетение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди; родствените и емоционални
отношения между ищеца и пострадалия, близостта между тях; конкретните чувствата
на ищеца към момента на деликта и след това; отражението върху психиката и
начина му на живот; семейния статут на
ищците; съдебната практика в сходни хипотези. Като база при определяне на
паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на
живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането.
Починалия е бил на ** г. към деня на инцидента, ищцата
М. на **г, живеели са заедно и всеки е разчитал на другия, М. се е наложило да
се прибере в България след смъртта на съпруга си тъй като не е можела
самостоятелно да се издържа там (вж. Показанията на св. А.), станала е
затворена, при разговори се фoкусирала върху
личността на починалия си съпруг. През 2016г
според публично оповестените на интернет страницата на НСИ данни е налице
увеличаване на икономическото благосъстояние на населението в сравнение с
предходните години (брутен общ доход средно
на едно лице от 4327,00 лева през 2012г. до 5167,00 лева за 2016г
-увеличение със 17%). Присъжданите от съдилищата размери на обезщетения за
смърт на съпруг в сходни случаи настъпили 2012-2014г. са между 100000,00 и 150000,00
лв. (Решение № 212 от 11.01.2018 г. на ВКС по т. д. №
738/2017 г., II т. о., ТК; Решение № 119 от
25.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60199/2016 г., IV г. о., ГК и
сочената там практика; Решение № 239 от 21.06.2018
г. на ВКС по т. д. № 2265/2017 г., II т. о., ТК и др.) С оглед горното
ПОС намира че за обезщетяване на неимуществени вреди на Е.М. е достатъчна
сумата от 140000,00 лева.
Справедливото обезщетени за неимуществените вреди на
синовете на починалия следва да се съобрази и с обстоятелствата, че и двамата
имат свои семейства, които да им служат за морална подкрепа и опора, възрастта
им от **, ** години, факта, че са живели отделно от починалия, липсата на
доказателства смъртта на баща им да се отразила в по-висока степен от
обичайното на начина им на живот и психичното им състояние (показанията на св. Х.
за настъпила „затвореност“ се отнасят само за ищцата Е., а относно начина на
живот-В. продължава да живее в ***, а А. винаги си е живял в България). При
тези обстоятелства и с оглед на все пак запазилата се връзка между синовете и
бащата, ПОС намира, че сумата от 100000,00 лева е достатъчна за обезщетяване на
търпените от всеки от тях неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване: ПОС го намира за
основателно. От показанията на свидетеля Д.-деликвента, преценени и съобразно
неговата заинтересованост от присъждане на по-ниски обезщетения (предвид
регресната му отговорност спрямо застрахователя) ПОС намира за установено, че
починалия е употребявал алкохол заедно с деликвента непосредствено преди ПТП и
то в своя дом, заедно с други лица.
ПОС кредитира показанията на свидетеля - деликвент,
тъй като те кореспондират и с изявленията на ищеца А.М. по време на разпита му
по наказателното дело. Съгласно практиката на ВКС показания, снети по
предвидения в НПК ред и отразени в протокол за разпит, в гражданския процес
може да се ценят като извънсъдебно признание на отразените в него факти и
обстоятелства, което важи срещу своя издател Решение № 360 от 9.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2402/2008 г., I г. о.,
ГК.
В проведения в деня на инцидента негов разпит като
свидетел по досъдебно производство 76/2016г. (л.55-58), прието по делото ведно
с НОХД 133/2017г. Ищецът е заявил пред разследващ орган, че в домът им баща му
заедно с деликвента Д. и други двама техни приятели (пристигали поетапно между
19,00 и 22,00 часа), от около 19.00 часа на предишната вечер (11.09.2016г.) до
малко след 22,00 (когато си е легнал ищеца) са консумирали алкохол – домашна
ракия в шише от два литра, което шише на сутринта ищецът не е намерил на масата
където имало само празна чиния от салата. „Веселбата“ продължила до около
01.00. ч.
Следователно самият ищец е видял и възприел съвместната
консумация на алкохол, както от деликвента, така и от своя баща-починалия. От
това следва, че починалия при ясно съзнание, че деликвента е употребявал
алкохол се е качил в колата управлявана от последния като по този начин сам е
допринесъл за собственото си увреждане. Протокола е подписан от ищеца А. и важи
като установяващ неизгоден за него и за другите ищци (като негови другари) общ
негативен за тях факт, относим към възражението за съпричиняване направено от
ответника, като обуславя извода за основателност на това възражение. (ТР ……
Доказано е според ПОС и другото твърдение на
ответника-за непоставен обезопасителен колан. Комплексната експертиза сочи, че
автомобила фабрично е оборудван с колани за всички пътници. Вещото лице по автотехническата
част е посочило в заключението, че е практически невъзможно изпадането на
пътник от автомобила ако е с правилно поставен колан, макар да не е изключено
да се освободи от него по време на движението на автомобила. Тази възможност
обаче според обясненията на вещото лице при изслушване на заключението е
хипотетична. Според медицинската част на заключението е посочено че ако е бил с
колан нямаше да се получат „разшиването на лонното съчленение….счупването на
ребрата вдясно …. и счупването на ребрата ……вляво“.
ПОС обаче намира, че непоставянето от починалия на
обезопасителния колан не следва да се взема предвид при определяне размера на
съпричиняване,. А оттам и на размер до който следва да се уважат исковете.
Това се налага поради следното. Съгласно комплексната
експертиза, поради преобръщането на автомобила дори с поставен колан е възможно
да се получат уврежданията на гръдния кош и главата, сърцето и белите дробове.
В съдебно заседание доктор С. изяснява, че фатални са били разкъсването на
аортата и контузията на бели дробове и вещото лице изяснява, че и без уврежданията
за които е посочено, че няма да настъпят при поставен колан, пак би се стигнало
до смърт. Следователно в конкретния случай макар да е бил без поставен колан,
поради конкретния механизъм на ПТП (напускане на пътя с движение в слънчогледова
нива и преобръщане) липсата на колан не е допринесла за смъртта на починалия, доколкото
смъртта му е настъпила поради травми които биха се получили според експертите и
при надлежно поставен колан.
С оглед на изложеното по-отношение на знанието от
страна на починалия за употребата на алкохол от деликвента – водач на
автомобила и въпреки това знание, предприемане на пътуване в автомобила
управляван от деликвента ПОС приема че съпричиняването е в размер на 50 %.
С оглед на гореизложеното определените обезщетения
следва да се намалят наполовина и да се присъдят на ищците сумите както следва:
на Е. 70000,00 лева, на А. и В. по 50000,00 лева.
Ищците претендират и законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането.ПОС намира, че Ответника дължи и законната лихва за забава считано от
07.12.2017г., а не от деня на ПТП. Предвид разпоредба
на чл. 429, ал. 3 КЗ лихва се дължи, считано от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от представеното с исковата молба писмо от
застрахователя до ищеца, то ищецът е предявил своята претенция на 07.12.2017г.,
което обстоятелство не е и оспорено в производството, а се твърди и с исковата
молба. Доказателства за по- ранно уведомяване на застрахователя, не са
представени, предвид на което и съдът приема, че това е най-ранната дата на
уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното събитие и
от тази дата се дължи лихва за забава, като претенцията за
присъждане на лихва за забава за периода от 12.09.2016г. до 07.12.2017г.
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Всеки от ищците е защитаван безплатно от адвокат Т.Б.-видно
от трите договора за правна помощ и процесуално представителство по делото. От
адв. Б. е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА, което съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/2004г. на висшия адвокатски
съвет за защитата на всеки ищец съобразно цената на исковете е в размер на
5530,00 лева, от които следва да се присъдят съобразно уважената част от иска
на всеки ищец сумите както следва: за представителството на Е.М. при уважена
част от 35 % от иска се дължи 1935,50 лева. За представителството на всеки от
другите двама ищци при уважени по 25 % от исковете се дължат по 1382,50 лева.
Ответника следва да заплати и държавна такса върху
уважената част от всеки от исковете или общо 6800,00 лева.
Ответника има право на разноски за вещи лица съобразно
отхвърлената част от исковете на ищците. Заплатени са от ответника 800,00 лева
за вещи лица или при трима ищци и задачи за вещите лица еднакви по своето
значение за исковете и на тримата сумата следва да се раздели на три или по
266,67 лева за вещи лица по всеки иск. Съобразно отхвърлената част от исковете
на всеки ищец следва да се определи и отговорността му за разноски за вещи
лица. Отхвърлената част от иска на Е. М. е 65 % и същата дължи на ответника за
вещи лица сумата от 173,33 лева. Всеки от другите двама ищци дължи на ответника
за вещи лица сумата от 199,99 лева при отхвърлени по 75% от исковете им.
Ответника има право на юрисконсултско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от исковете на всеки ищец. Поискани са със списъка
на разноските общо 450,00 лева без да се посочва размер на искането за защита
срещу всеки ищец отделно, поради което ПОС приема, че се иска по 150,00 лева за
защита срещу всеки ищец, които искания са съобразени с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ. Исканията следва да се уважат съобразно
отхвърлената част от исковете на всеки ищец или Е. М. дължи 97,50 лева, а
другите двама ищци по 112,50 лева.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп", гр. София, пл. "Позитано", №5 с ЕИК ********* по иск с
правно основание чл. 432 от КЗ да заплати на Е.М.М. с ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 70000,00 /седемдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ф. И.
М. с ЕГН **********, настъпила вследствие от ПТП на 12.09.2016 г.,
причинено от И.Л.Д., чиято гражданска отговорност на автомобилист е била
застрахована при ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ведно със законна лихва от 07.12.2017 г. до
окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 70 000
лв. до пълния предявен размер от 200000,00 лв. (двеста хиляди лева), както
и претенцията за присъждане на законна лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 12.09.2016г. до 07.12.2017г.
като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.М.М. да заплати на ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп", гр. София, пл. "Позитано",
№5 сумите от 173,33 лв. разноски за вещо лице и сумата от 97,50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп", гр. София, пл. "Позитано", №5 с ЕИК ********* да заплати на адвокат Т.П.Б. от пловдивска
адвокатска колегия със служебен адрес в *** адвокатско възнаграждение в размер
на 1935,50 лева з защита по чл. 38, ал. 2
от ЗА на Е.М.М..
ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп",
гр. София, пл. "Позитано", №5 с ЕИК ********* по иск с правно
основание чл. 432 от КЗ да заплати на А. Ф.в М. с
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 50000,00 /петдесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на Ф. И. М. с ЕГН **********, настъпила вследствие от ПТП на
12.09.2016 г., причинено от И.Л.Д., чиято гражданска отговорност на
автомобилист е била застрахована при ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп" ведно със законна лихва от
07.12.2017 г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 70 000,00
лева до пълния предявен размер от 200000,00 лв. (двеста хиляди лева), както
и претенцията за присъждане на законна лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 12.09.2016г. до 07.12.2017г.
като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Ф.в М. да заплати на ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп", гр. София, пл. "Позитано",
№5 сумите от 199,99 лв. разноски за вещо лице и сумата от 112,50
лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп", гр. София, пл. "Позитано", №5 с ЕИК ********* да заплати на адв. Т.П.Б. от пловдивска
адвокатска колегия със служебен адрес в *** адвокатско възнаграждение в размер
на 1382,50 лева за защитата по чл. 38,
ал. 2 от ЗА на А. Ф.в М..
ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп", гр. София, пл. "Позитано", №5 с ЕИК ********* по иск с
правно основание чл. 432 от КЗ да заплати на В.Ф.М. с ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 50000,00 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ф. И.
М. с ЕГН **********, настъпила вследствие от ПТП на 12.09.2016 г.,
причинено от И.Л.Д., чиято гражданска отговорност на автомобилист е била
застрахована при ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ведно със законна лихва от 07.12.2017 г. до
окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 70 000,00
лева до пълния предявен размер от 200000,00 лв. (двеста хиляди лева), както
и претенцията за присъждане на законна лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 12.09.2016г. до 07.12.2017г.
като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Ф.М. да заплати на ЗАД
"Булстрад Виена Иншурънс Груп", гр. София, пл. "Позитано",
№5 сумите от 199,99 лв. разноски за вещо лице и сумата от 112,50
лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп", гр. София, пл. "Позитано", №5 с ЕИК ********* да заплати на адв. Т.П.Б. от пловдивска
адвокатска колегия със служебен адрес в *** адвокатско възнаграждение в размер
на 1382,50 лева за защитата по чл. 38,
ал. 2 от ЗА на В.Ф.М..
ОСЪЖДА ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп", гр. София, пл. "Позитано", №5 да заплати по сметка на
Пернишки окръжен съд сумата от 6800,00
лева за държавни такси върху уважената от
исковете, заедно със законната лихва върху държавни
вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното
плащане, както и сумата от 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист, ако
задължението не бъде изпълнено доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: