Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.06.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI
– 9 СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми май
две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д. № 1073 по описа
за 2019 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРОИЗВОДСТВО
ПО ЧЛ. 625 И СЛ. ОТ ТЗ.
Молителят "Б." ООД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.Я., чрез
пълномощник - адв.М.С.Д. ***, съдебен
адрес за призоваване и съобщения гр. Варна, ул.„********, офис
501, с молба от 11.06.2019 г. твърди,
че между "Б." ООД и ответното дружество "Т." АД, са били
осъществявани периодични еднородни търговски сделки-покупко-продажби на вино. Рамков
договор с предмет общо количество и определена цена, въз основа на които да се
извършват доставките, не е бил сключен, поради което всяка фактура за доставка
обективира самостоятелен договор, с определена предмет и цена. Част от доставеното вино, на обща стойност
53 084,80 лева, с вкл. ДДС, не е заплатено. Касае се за извършени продажби по приложени
към молбата фактури № №**********/09.05.2018
г. и **********/23.05.2018 г.
Молителят
твърди, че по отношение на "Т." АД са налице материалноправните
предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608,
чл.625
и съответно чл.742 от ТЗ фактически състав, за откриване на производство по
несъстоятелност. Съгласно чл.608, ал.1 от ТЗ неплатежоспособен
е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение прекратяване, унищожаване и разваляне,
или последиците от прекратяването й. Фактическият състав на цитираната норма
предполага положително установяване от молителя на търговското качество на
длъжника, търговски характер на сделката и изискуемо установено по основание
вземане. По отношение
първата предпоставка, отнесена към производството, а именно наличие качеството на търговец на длъжника, ищецът е заявил, че ответникът
в производството „'Т.” АД безспорно притежава търговско качество, тъй като е
капиталово търговско дружество по арг. на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ. Относно търговския
характер на сделката, молителят сочи, че между
страните са осъществявани периодични еднородни търговски сделки -
покупко-продажби на вино. Рамков договор с предмет общо количество и определена
цена, въз основа на които да се извършват доставките, не е бил сключен, поради
което всяка фактура за доставка обективира самостоятелен договор, с определена
предмет и цена. Договорите са
сключени, във връзка с упражняваната от молителя търговска дейност. При изпълнението на тези договори
"Б." ООД продава (доставя)
на ответника вино срещу заплащане, за което издава фактури, която продажба е
занятието на търговското дружество молител. Посоченото окачествява сделката
като търговска по смисъла на ТЗ.
Относно изискуемостта на
паричното вземане молителят твърди, че към настоящия момент
и по двете облигационни правоотношения ответното дружество има непогасени
задължения към "Б." ООД. Задълженията са за реализирани от молителя доставки на вино, за които са налице: Фактура № ********** от 09.05.2018 г. на
стойност 45 904,80 лева, по която са извършени две частни плащания в общ размер
17 000 лева на 15.06.2018 г. и 24.08.2018 г., като остатъкът за плащане по
тази фактура е 28 904.80 лева; и Фактура
№ ********** от 23.05.2018 г. за доставено вино на стойност 24 180 лв. с ДДС,
която фактура не е платена изцяло. Към
настоящия момент дължимата на "Б." ООД от "Т." АД сума по
фактури №**********/09.05.2018 г. и №**********/23.05.2018 г., е в общ размер
на 53 084,80 лева. Сумите по издадените фактури не са заплатени
на "Б.“ ООД нито на датата на падежа на всяка една от тях, нито до
настоящия момент. Общият размер на
задължението на ответното дружество възлиза на
сумата 53 084,80 лева. Всяко едно от вземанията иа "Б."
ООД е такова по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ доколкото представлява
парично вземане, произтичащо от търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ
- по договор за продажба на вино. Описаните
вземания са изискуеми (настъпил е падежът за
плащане по посочените фактури) и ликвидни (установени са по основание и размер)
и не са платени както на падежа, така и до момента на депозиране на молбата.
В молбата
за откриване на производство по несъстоятелност се твърди също така, че според одиторския доклад на финансовия отчет на „Т." АД
(„Дружеството"), съдържащ отчета за финансовото състояние към 31 декември
2017 г., изразено от одитора на дружеството Д.К.„към финансовите
отчети т. ЗЗ. Действащо предприятие от финансовия отчет Дружеството
е отчело нетна загуба в размер на 441 хил. лева за периода,
завършващ
на 31 декември 2017 г.
като към тази дата текущите пасиви на Дружеството превишават текущите активите
с 2 199 хил. лева. Това обстоятелство, наред с
останалите събития, факти и условия, оповестени
в него,
са
индикатор,
че
е налице съществена несигурност, която би
могла да породи значителни съмнения относно способността на Дружеството да
продължи да функционира като действащо предприятие“.
Финансовият
отчет на дружеството за годината, приключваща на 31 декември 2016 г. е одитиран
от друго одиторско дружество „С.О.“, който също е издал немодифициран доклад с
параграф за обръщане на внимание за съществена несигурност, свързана с
предположението за действащо предприятие, върху него с дата 31.03.2017 г.
От общия
анализ на финансово-икономическото състояние на дружеството е видно, че същото
е изпитвало финансови затруднения още от 2016 год. и още тогава дружеството е
нямало възможност да посреща задълженията си, като това затруднение не е
временно, а има траен и необратим характер. Същото не разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите и затова не е било в състояние за обслужва текущите си задължения с
всички налични ликвидни средства. В потвърждение на горното е и
обстоятелството, че длъжникът отчита трайна и увеличаваща се с всеки отчетен
период счетоводна загуба,както и че сметките на дружеството са
запорирани, поради което дружеството избирателно осъществява разплащания към
кредиторите от сметки на трети лица. Гореизложените обстоятелства поставят
ответното дружество, както в състояние на неплатежоспособност, така и в
състояние на свръхзадълженост, всяко от които е материална
предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него.
С оглед
всичко изложеното, се иска съдът
да постанови Решение, с което да обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на „Т.“ АД, ЕИК********; да се определи началната им
дата и да открие се производство
по несъстоятелност по отношение на ответника „Т.“ АД, ЕИК********. Моли,
при констатирана неплатежоспособност, съответно
свръхзадълженост, да бъдат наложени
обща възбрана и запор на притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими
вещи и банкови сметки; да бъде назначен временен синдик и да се насрочи
първото събрание на кредиторите. Представят се
писмени доказателства, направени са и доказатествени
искания. Претендират
се разноски.
С молба от 18.07.2019 г., ищецът "Б."
ООД, ЕИК
********чрез пълномощник - адв. М.С.Д. ***, е уточнил, че главното основание на което се иска откриване на
производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника "Т."
АД, а евентуалното свръхзадължеността на ответника.
Ответникът „Т.“ АД, ЕИК********, представлявано от Изпълнителния директор И.Т.,
със седалище и адрес на управление:*** офис А16, с отговор на
исковата молба от 03.09.2019 г. е заявил, че
счита искането за откриване на производство по
несъстоятелност на за неоснователно. Оспорва състоянието на неплатежоспособност
като твърди, че действителното финансово състояние на дружеството е добро и не са налице предпоставките по чл. 608 от ТЗ.
Дружеството е финансово независимо от своите кредитори. Неизпълнението на
задълженията към „Б.“ ООД се
дължи на временни финансови затруднения. „Т.“
АД разполага с имущество, достатъчно да покрие
задълженията си без опасност за интересите на кридитора по смисъла на чл.631 от ТЗ. Не се наблюдава състояние на зависимост от кредиторите и свръхзадълженост.
Пулбикуваните ГФО, вктючително и за 2018г., не установяват нито
свръхзадълженост, нито неплатежоспособност. Моли, съда да остави без уважение предявената от „Б.“
ООД молба по чл. 625 от ТЗ
за откриване на производство по несъстоятелност срещу „Т.“
АД. Не
възразява срещу представените писмени доказателства и не се противопоставя на
направеното искане за ССЕ експертиза.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
По делото е приета като доказателство
Фактура № **********/09.05.2018 г., на стойност 45 904,80 лева с ДДС, която е
издадена във връзка с търговска продажба на 5 220 литра Мускат 2016, 5 576
литра Траминер 2016, 3 884 литра Мускат Совиньон блан 2016 и 10 000 литра
Каберне Совиньон 2016. В съответствие с чл. 73б от Закона за акцизите и
данъчните складове, за извършената продажба на акцизна стока, "Б."
ООД е предоставил електронен административен документ на митническите органи,
чрез компютърната система по чл. 4, т. 40 от Закона за акцизите и данъчните
складове. От въпросният документ е видно, че виното е изпратено от "Б."
ООД на 09.05.2018 г. на получател "Т." АД ***. Стоката е била
превозена от ВП „Б.И.“ АД с
влекач per. №********, ремарке per. №******** и водач Г. Б.. Електронният
административен документ е бил предаден на превозвача съгласно чл.736, ал. 7 от
Закона за акцизите и данъчните складове, като превозвачът е потвърдил
получаването на същия с неговото подписване. Обстоятелството се потвърждава и
от съставената товарителница за обществен автомобилен превоз в страната
№000082. Получаването на стоката от oтветното дружество
"Т."
АД по № **********/09.05.2018 г. се
удоставерява от представеното по делото извлечение от Българска акцизна
информационна система.
От
представените по делото извлечения от банковата сметка на "Б." ООД се установява, че
по фактура № **********/09.05.2018 г. са направени две
частични плащания на 15.06.2018 г. в размер на
7 000 лева и на 24.08.2018 г., в размер на 10 000 лева. Остатъкът
за плащане (дължима сума) по тази фактура е 28 904,80 лева.
Видно от Фактура № **********/23.05.2018 г. на стойност
24 180.00 лева с ДДС, същата е издадена във връзка с търговска
продажба на 2 474 литра Мускат 2016, 10 000 литра Каберне Фран 2016 и 526 литра
Мускат 2017. В съответствие с чл. 73б от Закона за акцизите и данъчните
складове, за извършената продажба на акцизна стока "Б.” ООД е предоставил
електронен административен документ на митническите органи, чрез компютьрната
система по чл. 4, т. 40 от Закона за акцизите и данъчните складове. От
въпросният документ е видно, че виното е било изпратено от "Б." ООД
на 23.05.2018 г. на получател "Т." АД ***. Стоката е била превозена
от ВП „Б.И.“ АД е влекач per. №*******, ремарке per. №*******и
водач А.П.. Електронният административен документ е предаден на превозвача
съгласно чл. 73б, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове, каго
превозвачът е потвърдил получаването на същия с неговото подписване.
Гореизложеното се потвърждава и от съставена товарителница за обществен
автомобилен превоз в страната №006697. Получаването
на стоката от ответното дружество "Т." АД по Фактура №
**********/23.05.2018 г. се удостоверява от представеното по делото извлечение
от Българска акцизна информационна система.
По делото не се ангажират доказателства ответното дружество да е
заплатило на молителя доставеното количество вино на обща стойност 24 180,00
лева с
ДДС,
за която търговска продажба "Б." ООД е издало на "Т." АД Фактура
№**********/23.05.2018 г.
За
неиздължените суми по процесните фактури молителят е отправил до ответника покана
за доброволно плащане на задължение, същата е с входящ на "Т." АД №4/22.08.2018г.
По делото е представен
препис от Решение
№2207/06.12.2019 г. по т.д. №496/2019 по описа на СГС, с което длъжникът
"Т." АД е осъден да заплати
на "Б." ООД, сумата от 53 084,80 лева - цена на доставено вино,
съгласно фактури № **********/09.05.2018 г.
и № **********/23.05.2018 г.,
ведно със законната лихва считано от 14.12.2018 г.
до окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 ГПК и сумата от 6 601,97
лева - разноски по делото.
В хода на съдебното производство е представено
Уведомление по чл. 78 ДОПК, както и доказатества
за правосубектността на търговеца.
Данни
за регистрирани в централната база
на АИС „КАТ“ МПС-та, бивша и настояща
собственост,
на името на „Т.“ АД се съдържат в Писмо от 18.10.2019 г.
на МВР - СДВР - Отдел „Пътна полиция, изискано служебно от съда.
За установените вписвания, отбелязвания и заличавания по
отношение на „Т.“ АД по делото е представено Писмо от 23.10.2019 г. вх. № 12957 на АВ - Служба
по вписвания.
Справка
за публични задължения и доказателства относно наличието на образувано
изпълнително дело при публичен изпълнител и наложени запори по имущество на
дружеството ответник се съдържа в Писмо от 23.10.2019 г. на НАП.
В изпълнение на съдебно Определение от 11.12.2019г., от страна на ответника "Т." АД са представени и приети: 1.) Инвентаризационен опис на материални
запаси за 2016 г. на склад 203; 2.) Инвентаризационен опис на материални
запаси за 2016 г. на склад 502; 3.) Инвентаризационен
опис на ДМА към 31.12.2016 г.; 4.) Инвентаризационен
опис на ДМНА към 31.12.2017 г.; 5.) Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2017 г. на склад 133; 6.) Инвентаризационен опис на материални
запаси за 2017 г. на склад 234; 7.) Инвентаризационен опис на материални
запаси за 2017 г. на склад 305; 8.) Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2017 г. на
склад 130; 9.) Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2017 г. на склад 232; 10.) Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2017 г. на склад 105; 11.)Инвентаризационен опис на материални
запаси за 2017 г. на склад 301; 12.)Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2017 г. на склад 134; 13.)Инвентаризационен опис на материални
запаси за 2017 г. на склад 131; 14.)Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2017 г. на
склад 125; 15.)Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2017 г. на склад 112; 16.)Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2017 г. на
склад 127; 17.)Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2017 г. на склад 502; 18.)Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2017 г. на
склад 229; 19.)Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2017 г. на склад 135; 20.)Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2017 г. на
склад 128; 21.)Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2017 г. на склад 2051; 22.)Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2017 г. на
склад 2021; 23.)Инвентаризационен
опис
на материални запаси за 2017 г. на склад 231; 24.)Инвентаризационен опис на материални запаси за 2017 г. на склад 219;
25.)Инвентаризационенопис
на материални запаси за 2017 г. на склад 2081; 26.)Инвентаризационен опис
на материални запаси за 2017 г. на
склад 218; 27.)Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2017 г. на склад 217; 28.)Инвентаризационен опис
на ДМНА към 31.12.2018 г.; 29.) Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2018 г. на
склад; 30.) Инвентаризационен опис
на материални запаси за 2018 г. на
склад; 31.) Инвентаризационен опис на материални запаси за 2018 г.
на склад 125; 32.) Инвентаризационен опис
на материални запаси за 2018 г. на
склад 132; 33.) Инвентаризационен опис
на материални запаси за 2018 г. на
склад 131; 34.) Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2018г. на склад 301; 35.) Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2018 г. на склад 112; 36.) Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2018 г. на
склад 20111; 37.) Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2018 г. на склад 20133; 38.) Инвентаризационен опис
на материални запаси за 2018 г. на
склад 5011; 39.) Инвентаризационен опис
на материални запаси за 2018 г. на
склад 203; 40.) Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2018 г. на склад 217; 41.) Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2018 г. на
склад 502; 42.) Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2018 г. на склад 2021; 43.) Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2018 г. на
склад 2051; 44.) Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2018 г. на склад 2071; 45.) Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2018 г. на
склад 2081; 46.) Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2018 г. на склад 218; 47.) Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2018 г. на
склад 219; 48.) Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2018 г. на склад 237; 49.) Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2018 г. на
склад 229; 50.) Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2018 г. на склад 129; 51.) Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2018 г. на
склад 135; 52.) Инвентаризационен опис на материални запаси
за 2018 г. на склад 232.; 53.) Инвентаризационен
опис на материални запаси за 2018 г. на
склад 234.
Приобщени към доказателствата по
делото също така са: 1). Одиторски доклад; 2). ГФО
към 31.12.2016 г., 2017 г. и 2018 г. 3). Междинен счетоводен
баланс към 30.09.2019; 4). Предварителен
отчет към 30.11.2019 г.; 5). Отчет за
доходите, отчет за паричните потоци по прекия метод, дебит кредитна сметка
4011, 4021, 4011.; 6). Счетоводен
баланс на „Т.“ АД към
30.11.2019 г.; 7). Отчет за приходите на „Т.“
АД към 30.11.2019 г.; 8). Справка за имот - 2
броя; 9). Справка за
суми платени на НАП; 10).
Вътрешнофирмен план за стабилизация на
дружеството; 11.) Счетоводен баланс на „Т.“
АД към 31.12.2019 г.; 12.) Отчет за приходите на
„Т.“ АД към
31.12.2019 г.; 13.) Отчет за доходите на „Т.“
АД към 31.12.2019 г.
За изясняване
финансово-икономическото състояние на търговеца, по делото е допусната, изслушана и
приета
съдебно – счетоводна експертиза с основно, първо и второ
допълнително заключения, които като
неоспорени, обективно и компетентно дадени, се възприемат изцяло от съда.
Вещото лице, след запознаване и анализ на предоставените
му и приложените към делото документи и доказателствен материал, е направило
следните констатации, а именно:
Идентични
в трите варианта на изследването са резултатите по отношение финансово –
икономическото състояние на търговеца за периода 31.12.2018
г.; 31.12.2017 г.; 31.12.2016 г. От извършения анализ, представен с основното, първо и второ
допълнително заключения на допуснатата, изслушана и приета по делота
ССчЕ, е видно, че съгласно Балансите на дружеството „Т.“
АД преобладаващ дял в
активите на търговеца към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г., са имали дълготрайни материални активи,
както следва: към 31.12.2018 г. в размер на 1 294 х.лв,
представляващи 33,5 % от общите активи;
към 31.12.2017 г. в размер на 1 308 х.лв, представляващи 31,9 % от общите активи; към 31.12.2016 г. в размер на
1 324 х.лв, представляващи 35,1 %
от общите активи. За същия период по отношение задълженията на
търговеца, експертизата сочи че преобладаващ дял в дружеството към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към
31.12.2016 г., са имали краткосрочните задължения,
които към 31.12.2018 г.
възлизат на 3 510 хил.лв и
представляват 91,0 % от общите пасиви;
към 31.12.2017 г.
възлизат на 3 682 хил.лв и представляват 89,8 % от общите
пасиви; към 31.12.2016 г.
възлизат на 2 102 хил.лв и
представляват 55,7 % от общите пасиви
Съгласно Балансите на дружеството „Т.“ АД към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г., преобладаващ дял са имали наличните
краткотрайни материални запаси, както следва: към 31.12.2018 г. в размер на 644 х.лв, представляващи 16,7 %
от общите активи; към 31.12.2017 г. в размер на 835 х.лв, представляващи 20,4 % от общите активи; към
31.12.2016 г. в размер на 767 х.лв, представляващи 20,3 % от общите активи;
Предмет на експертизата са и показателите за ликвидност, за автономност и
задлъжнялост, за ефективност на приходите и разходите, както и обръщаемост на
краткотрайните материални активи. Според направените изчисления и анализ на
данните, екпертът е установил, че към
31.12.2018 г. коефициентът
на обща ликвидност възлиза на 0,3715; коефициентът
на бърза ликвидност възлиза на 0,1880; коефициентът
на незабана ликвидност възлиза на 0,0199; коефициентът
на абсолютна ликвидност възлиза на 0,0199; Към
31.12.2017 г. коефициентът на обща
ликвидност възлиза на 0,3992; коефициентът на бърза
ликвидност възлиза на 0,1725; коефициентът
на незабана ликвидност възлиза на 0,0014; коефициентът
на абсолютна ликвидност възлиза на 0,0014; Към
31.12.2016 г. коефициентът
на обща ликвидност възлиза на 0,5276; коефициентът на бърза
ликвидност възлиза на 0,1627; коефициентът
на незабана ликвидност възлиза на 0,0090; коефициентът
на абсолютна ликвидност възлиза на 0,0090;
т.е. същите са под установения
норматив (1,00). Под установения норматив (0,33) е и показателят
за финансова автономност, който към 31.12.2018 г. е 0,0651; Към 31.12.2017 г. е 0,0798.; Към 31.12.2016 г. е 0,2454. Според експертното заключение показателите на рентабилност към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г., са с отрицателни
стойности,
тъй като през тези отчетни период
дружеството е реализирало финансов резултат загуба. Изчислени са и показатели за
ефективност на приходите и разходите, които към 31.12.2018 г., 31.12.2017 г. и 31.12.2016 г. са 1,0050, 1,2671,
1,2296, съответно - 0,9950, 0,7892, 0,8133. Предмет на експертия анализ са и
показателите за обръщаемост на материалните запаси.
Видно от
заключението, за периода 31.12.2018
г, 31.12.2017 г. и 31.12.2016 г, само
към 31.12.2018 г. дружеството „Т.“ АД е реализирало печалба
преди лихви и данъци към фиска, която обаче не е била достатъчна за покриване на краткосрочните задължения на
дружеството „Т.“ АД.
Според експертизата въз основа на Балансите на дружеството „Т.“ АД към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г., дружеството
е отчело наличие на краткотрайни активи, в т.ч. налични парични
средства, които за целият анализиран период са както следва: към 31.12.2018 г. налични краткотрайни активи в размер на
1 304 х.лв, в т.ч. отчетени като налични парични средства
- 70 х.лв ; към 31.12.2017 г. налични краткотрайни активи в размер на 1 470 х.лв, в т.ч. отчетени като налични
парични средства - 5 х.лв. към 31.12.2016 г. налични краткотрайни активи в размер на 1 109 х.лв; в т.ч. отчетени
като налични парични средства - 19 х.лв;
За целия анализиран период - към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към
31.12.2016 г., отчетените като налични парични средства не са били достатъчни за покриване на неговите текущи задължения.
За
покриване на текущите задължения не са
били достатачни и според общата им балансова стойност наличните краткотрайни
активи на дружеството „Т.“ АД за периода към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към
31.12.2016 г.
Въз основа на Балансите на дружеството „Т.“ АД към 30.09.2019 г, към
31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към
31.12.2016 г., общата балансова стойност на
притежаваните активи (краткотрайни и дълготрайни) от дружеството „Т.“ АД за целия анализиран период към 30.09.2019 г,
към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към
31.12.2016 г. са били
достатъчни
за покриване на всички негови задълженията- текущи и нетекущи пасиви.
Съгласно предоставените на
вещото лице месечни оборотни ведомости на дружеството „Т.“ АД за периода от 01.01.2019 г. до 30.09.2019 г., е констатирано че дружеството „Т.“
АД е отчело приходи за този период общо в размер на 2 280 757,38 лв.
Предвид
реда и условията за изготвяне на счетоводната документация, изследване във
връзка с финансово – икономическото състояние на търговеца за 2019 г.,
е обхванало три периода, а именно: към 30.09.2019 г.,
към 30.11.2019 г. и към 31.12.2019 г. В този смисъл и с
оглед доказатествените искания направени от ответника, резултатите от
проверката в настоящото производство
са представени с основното, първо и второ
допълнително заключения на допуснатата, изслушана и приета по делота ССчЕ.
Анализът на финансово-икономическото състояние
на търговеца към 30.09.2019г. се явява предмет на изследването,
направено с основното заключение на
ССчЕ. Видно
от същото, съгласно
предоставената на вещото лице Справка за извършени плащания, преведени по сметка на НАП и погасени задължения с тях
в периода от 01.01.2019 г. до 18.11.2019 г. е констатирано, че с извършените
плащания през този период са били изплатени задължения на дружеството, както
следва: с последното наредено плащане от 18.11.2019 г., задължения за ДДС за
сума с падеж 14.01.2019 г. в размер на
843,57 лв.; с последно наредено плащане от 18.11.2019 г., задължения постъпили
за социалноосигурителни фондове, администрирани от НОИ за сума с падеж
25.01.2019 г. в размер на 403,46 лв.; с последно наредено плащане от 18.11.2019
г., задължения постъпили за здравноосигурителни вноски за бюджета на НЗОК за
сума с падеж 25.01.2019 г. в размер на 159,45 лв.; с последно наредено плащане
от 18.11.2019 г, задължения постъпили по сметка ДЗПО за сума с падеж 25.01.2019
г в размер на 93,52 лв.
За периода от
01.01.2019 г. до 18.11.2019 г. са били закрити
задължения към доставчици отразени по с/ка 4011 „Доставчици в лева”
срещу с/ка 416 „Разчети със свързани лица по продажби” в размер на 40 674,16 лв.; задължения към
доставчици отразени по с/ка 4021 „Доставчици по аванси в лева”
срещу с/ка 416 „Разчети със свързани лица по продажби” в размер на 53 545,78 лв; задължения към
доставчици отразени по с/ка 4011 „Доставчици в лева” срещу с/ка
4111 „Клиенти в лева” в размер на 395 104,89 лв; задължения към
доставчици отразени по с/ка 4021 „Доставчици по аванси в лева”
срещу с/ка 4111 „Клиенти в лева” в
размер на 91 950,07 лв.
Според експертното заключение, съгласно Баланса на дружеството „Т.“
АД към 30.09.2019 г., преобладаващ дял в активите към 30.09.2019 г. са имали краткосрочните вземания,
които към 30.09.2019 г. са в размер на 1 121 х.лв, представляващи 36,7 % от
общите активи. По отношение задълженията на търговеца този период експертът е посочил, че преобладаващ
дял в дружеството към 30.09.2019 г., са имали краткосрочните задължения, които възлизат на 2 743
хил.лв. и представляват 89,8 % от общите пасиви;
Предмет на експертизата са и показателите за ликвидност, за автономност и
задлъжнялост, за ефективност на приходите и разходите, както и обръщаемост на
краткотрайните материални активи. Според направените изчисления и анализ на
данните, екпертът е установил, че към
30.09.2019 г. коефициентът
на
обща ликвидност възлиза на 0,6391;
коефициентът на бърза ликвидност възлиза на 0,4178; коефициентът
на незабана ликвидност възлиза на 0,0091; коефициентът
на абсолютна ликвидност възлиза на 0,0091; т.е. същите са под установения
норматив (1,00). Под установения
норматив (0,33) е и показателят за финансова
автономност, който е 0,1141. Според експертното заключение
показателите на рентабилност към 30.09.2019 гт са с
положителни стойности, тъй като през този отчетен период дружеството е
реализирало финансов резултат печалба. Изчислени са и показателите за ефективност на приходите и
разходите, които към 30.09.2019 г. са 0,9662,
съответно 1,0350. Видно от заключението към 30.09.2019 г. дружеството е реализирало печалба преди
лихви и данъци към фиска, която
обаче не е била достатъчна за покриване на краткосрочните задължения на
дружеството „Т.“ АД за периода.
Според експертизата въз основа на Балансите на дружеството „Т.“ АД към 30.09.2019 г., дружеството е отчело наличие на
краткотрайни активи, в т.ч. налични
парични средства. Същите са в размер на 1 753 х.лв, в т.ч. отчетени като налични
парични средства - 25 х.лв. Към 30.09.2019 г., отчетените като налични парични средства не са били достатъчни за
покриване на неговите текущи задължения.
За
покриване на текущите задължения не са
били достатачни и според общата им балансова стойност наличните краткотрайни
активи на дружеството „Т.“ АД за периода към 30.09.2019 г.
Въз основа данните от Балансите на дружеството
„Т.“ АД към 30.09.2019 г. вещото лице е посочило, че общата балансова
стойност на притежаваните активи (краткотрайни и дълготрайни) от дружеството „Т.“ АД към 30.09.2019 г, са били достатъчни за покриване на всички негови задълженията-
текущи и нетекущи пасиви.
Финансово-икономическото състояние на търговеца за периода към
30.11.2019г. се
явява предмет на самостоятелно изследване. Същото е отразено в първото допълнително заключение на ССчЕ. От извършения анализ
съгласно Балансите на дружеството „Т.“ АД към 30.11.2019 г, касаещо активите на дружеството
е видно, че преобладаващ дял в активите към 30.11.2019 г. са имали дългосрочните финансови активи,
които са в размер на 1 127 х.лв, представляващи 38,5 % от общите активи. За
същия период и по отношение задълженията на търговеца, експертизата сочи, че
преобладаващ дял в дружеството към 30.11.2019 г., са имали краткосрочните задължения които възлизат на 2 660 хил.лв. и представляват 90,8 % от общите пасиви. Съгласно Балансите на
дружеството „Т.“ АД към 30.11.2019 г. преобладаващ дял в краткотрайните активи на
дружеството към 30.11.2019 г., са имали краткосрочните
вземания, а именно: към 30.11.2019 г. в размер на 1 109 х.лв, представляващи 37,9 % от общите активи.
Предмет на експертизата са и показателите за ликвидност, за автономност и
задлъжнялост, за ефективност на приходите и разходите, както и обръщаемост на
краткотрайните материални активи. Според направените изчисления и анализ на
данните, екпертът е установил, че към 30.11.2019 г. коефициентът
на
обща ликвидност възлиза на 0,6120;
коефициентът на бърза ликвидност възлиза на 0,4184; коефициентът
на незабана ликвидност възлиза на 0,0015; коефициентът
на абсолютна ликвидност възлиза на 0,0015 - т.е. същите са под установения норматив 1,00. Под установения норматив (0,33) е и
показателят за финансова
автономност, който към 30.11.2019 г. е 0,0966. Според
експертното заключение показателите на рентабилност към 30.11.2019 г.
са с положителни стойности. Изчислени са и показателите за ефективност на приходите и
разходите, които към 30.11.2019 г.
са 0,9911,
съответно - 1,0089
Видно от
заключението - към 30.11.2019 г. дружеството е реализирало печалба преди лихви и данъци към фиска, която обаче не е била достатъчна за
покриване на краткосрочните задължения на дружеството „Т.“ АД за периода.
Според експертизата въз основа на Балансите на дружеството „Т.“ АД към 30.11.2019 г., дружеството е отчело наличие на
краткотрайни активи, в т.ч. налични парични средства. Същите са в размер на
1 628 х.лв, в т.ч. отчетени като налични парични средства 4 х.лв; Към
30.11.2019 г, отчетените като налични парични средства не са били достатъчни за
покриване на неговите текущи задължения.
За
покриване на текущите задължения не са
били достатачни и според общата им балансова стойност наличните краткотрайни
активи на дружеството „Т.“ АД за периода към 30.11.2019 г.
Въз основа данните от Балансите на дружеството
„Т.“ АД към 30.11.2019 г. вещото лице е посочило, че общата балансова
стойност на притежаваните активи (краткотрайни и дълготрайни) от дружеството „Т.“ АД към 30.11.2019 г, са били достатъчни за
покриване на всички негови задълженията- текущи и не текущи пасиви.
Съгласно предоставените на
вещото лице месечни оборотни ведомости на дружеството „Т.“ АД за периода от 01.01.2019 г до 31.12.2019 г, е
констатирано че дружеството „Т.“ АД е
отчело приходи за този период общо в размер на
2 935 081,14 лв.
Въз основа на формулерана от съда задача самостоятелно изследване е направено и на финансово-икономическото
състояние на търговеца за периода към 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. Същото е предмет на проверката, отразена във второто допълнително заключение на ССчЕ. От извършения анализ съгласно Балансите на дружеството „Т.“ АД към 31.12.2019 г., касаещо активите на дружеството се установява, че преобладаващ дял в активите към 31.12.2019
г. са имали дългосрочните финансови активи,
които са в размер на 1 526 х.лв, представляващи 66,2 % от общите активи. За
същия период по отношение задълженията на търговеца, експертизата сочи, че преобладаващ дял в дружеството към
31.12.2019 г., са имали краткосрочните задължения,
които възлизат на 2 031 хил.лв. и представляват 88,1 % от общите пасиви. Съгласно Балансите
на дружеството „Т.“ АД към 31.12.2019 г. преобладаващ дял в краткотрайните активи на
дружеството към 31.12.2019 г., са имали наличните
краткотрайни материални запаси като към 31.12.2019 г. същите са в размер на 366 х.лв,
представляващи 15,9 % от общите активи.
Предмет на експертизата са и показателите за ликвидност, за автономност и
задлъжнялост, за ефективност на приходите и разходите, както и обръщаемост на
краткотрайните материални активи. Според направените изчисления и анализ на
данните, екпертът е установил, че към 31.12.2019 г.,
коефициентът на обща
ликвидност възлиза на 0,3122;
коефициентът на бърза ликвидност възлиза на 0,1320; коефициентът
на незабавна ликвидност възлиза на
0,0025; коефициентът на абсолютна ликвидност възлиза на
0,0025 - т.е. същите са под установения норматив
1,00. Под установения норматив (0,33) е
и показателят за финансова
автономност, който към 21.12.2019г. е 0,1349.
Към
31.12.2019 г.
дружеството „Т.“ АД е реализирало печалба преди лихви и данъци към фиска,
която, съгласно изчисленията не е била
достатъчна за покриване на краткосрочните задължения на дружеството. Показателите
на рентабилност към 31.12.2019 г. са с
положителни стойности. Изчислени са и показателите за ефективност на приходите и
разходите, които към 31.12.2019 г.
са 0,9622,
съответно - 1,0392.
Според експертизата въз основа на Балансите на дружеството „Т.“ АД към 31.12.2019 г., дружеството е отчело наличие на краткотрайни
активи, в т.ч. налични парични средства. Същите са в размер на 634 х.лв, в
т.ч. отчетени като налични парични средства 5 х.лв; Към 31.12.2019 г, отчетените
като налични парични средства не са
били достатъчни за покриване на неговите текущи задължения.
За
покриване на текущите задължения не са
били достатачни и според общата им балансова стойност наличните краткотрайни
активи на дружеството „Т.“ АД за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г,
Въз основа данните от Балансите на дружеството
„Т.“ АД към 31.12.2019 г. вещото лице е посочило, че общата балансова
стойност на притежаваните активи (краткотрайни и дълготрайни) от дружеството „Т.“ АД към 31.12.2019 г.са били достатъчни за покриване на всички негови задълженията-
текущи и нетекущи пасиви.
Съгласно предоставените на
вещото лице месечни оборотни ведомости на дружеството „Т.“ АД за периода от 01.01.2020 г. до 30.05.2020 г., е констатирано че дружеството „Т.“
АД е отчело приходи за този период общо в размер на 136 140,85 лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки от сложния фактически състав, визирани в разпоредбите на чл. 608,
чл.625, ал.1 и чл.631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд следва да бъде сезиран
с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.613 ТЗ; 2.
Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; 3. Да се констатира
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в разпоредбата
на чл.608 ТЗ или свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл.742 ТЗ; 4.
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. от чл.631 ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл.625 ТЗ, писмена молба за откриване на производството по
несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или от кредитор на
длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за
публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската
дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
По своята правна
същност, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълни
задълженията си. Тя е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от
волята му и което се изразява в липсата на налични парични средства, с които да
изпълни изискуемите вземания по търговски сделки или публичноправните си задължения.
Чрез
новата редакция на чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който
не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването. Смисълът на промяната е в разширяване на
активната легитимация на кредиторите чрез обхващане на всички парични вземания,
чиито фактически състав по необходимост включва сключването на търговска
сделка. Практическите ефекти от промяната се проявяват и при развалянето на
двустранните търговски договори, с обратна сила. Макар да е не съгласувана със
старата редакция на чл. 625 от ТЗ, която продължава да дефинира активната легитимация
чрез израза „кредитор на длъжника по търговска сделка“ не
би могло да има съмнение, че след промяната на чл. 608 от ТЗ, разпоредбата на
чл. 625 от ТЗ няма да има различно съдържание. Макар че, чл. 625 от ТЗ урежда
процесуалено – активната легитимация, а чл. 608 от ТЗ материалноправната, активната процесуална легитамация е отражение на материалното право и следва
да бъде предоставена на съответния кредитор, който твърди, че е
титуляр на парично вземане, обосноваващо неплатежоспособност.
Освен
предпоставките на чл. 608, ал. 1 ТЗ, с промените се въвеждат три оборими презумпции за неплатежоспособност в полза на
кредиторите, като основният мотив за въвеждане на тези нови хипотези на
неплатежоспособността са свързани с необходимостта от по-ефективна процесуална
защита на интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност и
разширяване на възможностите за откриване на производство по несъстоятелност
чрез допълване на характеристиките на понятието „неплатежоспособност“.
Една от презумпциите е основана на т.нар. „спиране на плащанията“. При нея не е
достатъчно кредитор да се позове на тази презумпция самостоятелно, извън
контекста на разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, т.е. да твърди, че длъжникът е
спрял плащанията към други кредитори в хипотезата на чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
В тази хипотеза, активната легитимация на кредитора изисква той да докаже, че е
кредитор на длъжника с изискуемо парично задължение по чл. 608, ал. 1 или ал. 4 ТЗ и заедно с това твърдение може да обоснове
като хипотеза на неплатежоспособност и спирането на плащанията по чл. 608, ал.
3 ТЗ по отношение на други кредитори, съответно
по отношение на себе си.
Молителят-кредитор трябва да докаже
съществуването на задължение по сделка, която е сключена между него и ответника
– търговеца-длъжник, т.е. задължението по сделката трябва да е възникнало между
молителя и ответника. Доказателствената тежест за установяване на материалните
и процесуални предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност е
разпределена между участниците в производството. Ответникът-търговец може да се
брани в производството с възражения, които изключват правото на кредитора по
сделката, каквито са възраженията за нищожност на сделката, погасяване на
вземането по давност към датата на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, направено прихващане при спазване на условията
по чл. 103–105 ЗЗД и други. Възраженията в тази насока са допустими
до приключване на първото заседение по делото. В този смисъл са разрешенията,
дадени в Тълкувателно решение по дело №1/2017 г.,
ТК на ВКС съгласно които: срещу подадената молба по реда на чл. 625 от ТЗ длъжникът може да вземе становище, да направи
възражения и да поиска събиране на доказателства, както преди провеждане на първото съдебно
заседание, така и в самото съдебно заседание, но не по-късно от приключването
му. След приключването на това заседание правото за възражения и доказателства
се преклудира. Изрично уточнено е с цитираното Тълкувателното решение, че преклузията не засяга едиствено възраженията, свързани с предмета на делото и по-конкретно състоянието на неплатежоспособност или свръхзадълженост и
началната му дата.
Спорно в процеса е състоянието на неплатежоспособност. Установяването
на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на ответното дружество, като
обективно състояние на длъжника, се предпоставя от наличието на изискуемо
парично задължение породено от или отнасящо се до търговска сделка по смисъла
на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В този смисъл,
за
да се прецени активната легитимация на молителят, съдът ще следва
да изследва вземането, като анализът в тази посока преполага
съблюдаване на нормативно установените критерии, определящи търговски характер на сделката между молителя и ответника;
За характеризиране на сделката като търговска приложим е чл.
286 от ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ. Видно от съдържанието на цитираната
разпоредба, законодателят разграничава два критерия, които определят търговския
характер на една сделка – обективен и субективен. Според обективния
критерий, въведен с текста на чл. 286, ал. 2
във вр. с чл. 1, ал. 1 от ТЗ сделките, изброени в ал. 1 на чл. 1 ТЗ имат
търговски характер, независимо от качеството на лицата, които ги извършват; Субективният
критерий (чл. 286, ал. 1 от ТЗ), предполага, че сделка, сключена от търговец и свързана
с упражняваното от него занятие, има търговски характер. В правната
литература тази разпоредба дефинира т. нар. “субективен критерий” за определяне на
дадена сделка като търговска.
В настоящия случай, по делото не се спори, а и от
представените доказателства се
установява, че между страните са осъществявани периодични
еднородни търговски сделки - покупко-продажби на вино. Рамков договор с предмет
общо количество и определена цена, въз основа на които да се извършват
доставките, не е бил сключен между страните. Всяка
фактура за доставка е обективирала самостоятелен
договор, с определен предмет и цена. Причното вземане на молителя
произтича от две облигационни правоотношения с ответното дружеството.
Непогасените за процеса задължения към ищеца са за реализирани доставки на
вино, обективирани във Фактура №
********** от 09.05.2018 г. на стойност 45 904,80 лева, по която
са извършени две частни плащания в общ размер 1 7 000
лева на 15.06.2018 г. и 24.08.2018 г., като остатъкът за плащане е 28 904.80
лева; и фактура № ********** от
23.05.2018 г. за доставено вино на стойност 24 180 лв. с ДДС, която фактура
не е платена изцяло.
В подкрепа на горното се явяват констатациите, отразени в основното заключение
на ССЕ
(в частта, касаеща поставените задачи по отношение вземането на молителя), съгласно които данъчните фактури, издадени от фирма „Б.” ООД са намерили отражение в счетоводните регистри на ищцовото дружество,
като същите са осчетоводени по с/ка 411 „Клиенти”, аналитичната партида на дружество „Т.“ АД, като вземане от клиента. Данъчните фактури
са били включени в дневника за продажби на „Б.”
ООД за месец май 2018 г. Общият
размер на отразените получени плащания при издателя фирма „Б.” ООД, с които плащания е покрито вземане по процесната фактура
№ **********/09.05.2018 г. възлиза на
17 000,00 лв от които преведени
от „В. БГ” ЕООД за погасяване на
задължения на „Т.” АД по фактура №**********, постъпили по
сметка на ищеца в „П.Б.Б.” ЕАД на 15.06.2018 г. в размер на 7 000,00 лв.; и преведени от „Д. Т.”
ЕООД за погасяване на задължения на „Т.” АД по
фактура №**********, постъпили по сметка на ищеца в „П.Б.Б.” ЕАД на 24.08.2018
г. в размер на 10 000,00 лв. Неплатеният
остатък при фирма „Б.” ООД възлиза на 53 084,80
лв. по фактури, както следва: по фактура № **********/09.05.2018г. -
28 904,80 лв.; по фактура № **********/23.05.2018г. - 24 180,00 лв.
От
извършената насрещна проверка на предоставеното от дружеството „Т.“ АД извлечение от с/ка 401 „Доставчици”,
аналитичната партида на фирма „Б.”
ООД, експертизата е констатирала, че процесните фактури
са били отразени като задължение на дружеството „Т.“
АД към фирма „Б.” ООД със стойността на двете фактури,
или общо в размер на 70 084,80 лв. Установено е също така, че по партидата е отразено намаление на задължението със сумата в размер на
17 000 лв, като неплатеният остатък
при дружеството „Т.“ АД възлиза на 53 084,80
лв. по фактури, както следва: по
фактура № **********/09.05.2018г. - 28 904,80 лв; - по фактура №
**********/23.05.2018г. - 24 180,00 лв. Според заключението данъчните
фактурите са били включени е дневника на покупки за месец май 2018г., като е
посочена данъчна основа по фактура № **********/09.05.2018г. в размер на
38 254,00 лв и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на
7 650,80 лева, и данъчна основа по фактура № **********/23.05.2018г. в
размер на 20 150,00 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на
4 030,00 лева. Ползваният от ответника данъчен кредит по процесните
фактури е в размер на 11 680,80 лв.
В
съответствие с изложеното по-горе и в негово обобщение, настоящият съдебен състав намира за доказано твърдението на ищеца, че е
легитимиран да предяви молба за откриване на производство по несъстоятелност, тъй като
има изискуемо парично вземане по отношение на ответното дружество. Договорите са сключени във връзка с упражняваната от молителя търговска
дейност, т.е налице е търговска продажба, свързана със занятието на кредитора,
поради което същата носи характеректиристиките на търговска сделка по смисъла
на ТЗ.
Безспорно установено е и
качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ на лицето, за което
се цели да се докаже, че е неплатежоспособно, а именно - търговско
дружество „Т.“ АД.
Неоснователни са доводите на длъжника, че неплащането на
задълженията се дължи на временни затруднения като ответникът
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност
за интересите на кредиторите, по смисъла на чл.631 ТЗ, като на основание чл.154
ал.1 ГПК, в тежест именно на длъжника е да докаже тези обстоятелства ( за което са му дадени изрични указания пре разпределяне на
доказателствената тежест).
По
своята правна същност, неплатежоспособността е обективна невъзможност на
търговеца да изпълни задълженията си. Тя е фактическо състояние на длъжника,
което не зависи от волята му и което се изразява в липсата на налични парични
средства, с които да изпълни изискуемите вземания по търговски сделки или
публичноправните си задължения. Легалното определение на понятието
"неплатежоспособност" е дадено в ал.1 на чл.608 от ТЗ като тя
се предполага съгласно ал.2 на чл.608 от ТЗ при спиране на плащанията. Приема се,
че дори длъжникът да е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията
на отделни кредитори (чл.608, ал.3 от ТЗ),
това също предполага състояние на неплатежоспособност.
Преценявайки
наличието, респ. липсата на това състояние, съдът прецени изводите за цялостното
обективно икономическо състояние на длъжника, задълбочен анализ на което е
направен в основното, първо и второ
допълнително заключение на допуснатата, изслушана и приета като неоспорена по
делото ССчЕ. Съобразени бяха и актуалните данни и изчисления за 2019
г. Както е посочено по-горе към
30.09.2019 г. коефициентъта на обща ликвидност възлиза на
0,6391; коефициентът на бърза ликвидност
възлиза на 0,4178; коефициентът
на незабавна ликвидност възлиза на 0,0091; коефициентът
на абсолютна ликвидност възлиза на 0,0091;
към 31.11.2019 г. коефициентът
на
обща ликвидност възлиза на 0,6120;
коефициентът на бърза ликвидност възлиза на
0,4184; коефициентът на незабавна
ликвидност възлиза на 0,0015; коефициентът
на абсолютна ликвидност възлиза на 0,0015; към
31.12.2019 г. коефициентът
на обща ликвидност възлиза на 0,3122;
коефициентът на бърза ликвидност възлиза на
0,1320; коефициентът на незабавна
ликвидност възлиза на 0,0025; коефициентът
на абсолютна ликвидност възлиза на 0,0025;
Същевременно, както е посочено подробно по-горе, считано от 2016 г.,
за 2017 и 2018 г. коефициентите на
обща ликвидност са далеч под
установения норматив (1,00) (стойност, която
е оптимална за длъжника, който се явява търговско дружество произвеждащо и
търгуващо с вино, поради което и с оглед бързата обръщаемост на активите му и
отрасъла, в който осъществява дейността си се явява относима) и са 0,5276; 0,3992;
0,3715;
Под установения норматив (0,33) е и показателят
за финансова автономност, който към 31.12.2019 г. е 0,1349; към 31.12.2018 г. е 0,0651; Към
31.12.2017 г. е 0,0798.; към
31.12.2016 г. е 0,2454.
Според
експертното заключение показателите на рентабилност към 30.09.2019 г.,
30.11.2019г., 31.12.2019г. са с положителни стойности, тъй като през този
отчетен период дружеството е реализирало финансов резултат печалба (но преди облагане с данъци). Показателите
на рентабилност към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г., са с отрицателни
стойности,
тъй като през тези отчетни периоди
дружеството е реализирало финансов резултат - загуба.
От приетите в процеса експертните заключения, става ясно, че съгласно Балансите
на дружеството „Т.“ АД преобладаващ дял в
активите на търговеца към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г и към 31.12.2016 г, са имали дълготрайни
материални активи. По отношение задълженията на търговеца,
експертизата сочи че преобладаващ дял в дружеството към 31.12.2018 г.,
към 31.12.2017 г. и към
31.12.2016 г., са имали краткосрочните задължения. Съгласно Балансите на дружеството „Т.“ АД към 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г .
и към 31.12.2016 г., преобладаващ дял са имали наличните краткотрайни материални запаси.
Видно от основното заключение на
ССчЕ към
30.09.2019 г, преобладаващ дял в активите към 30.09.2019 г.
са имали краткосрочните вземания. По
отношение задълженията на търговеца за конкретния период експертът е посочил,
че преобладаващ дял в дружеството към 30.09.2019 г, са имали краткосрочните задължения,
Според данните, установени с първото допълнително заключение на ССчЕкъм
30.11.2019 г., касаещо активите на дружеството преобладаващ
дял в активите към 30.11.2019 г са имали дългосрочните
финансови активи. За същия период и по отношение задълженията
на търговеца, експертизата сочи, че преобладаващ дял в дружеството към
30.11.2019 г, са имали краткосрочните
задължения. Съгласно Балансите на дружеството „Т.“ АД към 30.11.2019 г, преобладаващ дял в
краткотрайните активи на дружеството към 30.11.2019 г, са имали краткосрочните вземания.
Анализът на експертизата, направен с второто допълнително заключение на
ССчЕ сочи, че към 31.12.2019 г.,
преобладаващ дял в активите към 31.12.2019 г са имали дългосрочните финансови активи. За същия период и по отношение
задълженията на търговеца, експертизата сочи че преобладаващ дял в дружеството
към 31.12.2019 г, са имали краткосрочните
задължения. Съгласно Балансите на дружеството „Т.“ АД към 31.12.2019 г, е видно, че преобладаващ дял в
краткотрайните активи на дружеството към 31.12.2019 г, са имали наличните краткотрайни материални запаси:
Видно от
анализа, направен в експертни заключения,
само за
периода 30.09.2019 г., 30.11.2019 г.,
31.12.2019 г., и
31.12.2018 г
дружеството „Т.“ АД е реализирало печалба, и то преди лихви и данъци към фиска, която обаче не е била достатъчна за
покриване на краткосрочните задължения на дружеството „Т.“ АД.
За целия анализиран период - към 31.12.2019, 31.12.2018 г, към 31.12.2017
г. и към 31.12.2016 г.), отчетените като налични парични средства не са били достатъчни за
покриване на неговите текущи задължения.
За
покриване на текущите задължения не са
били достатачни и според общата им балансова стойност наличните краткотрайни
активи на дружеството „Т.“
АД за периода към 30.09.2019 г., 30.11.2019г,
31.12.2019, 31.12.2018 г, към 31.12.2017 г. и към 31.12.2016 г.
В обобщение съдът намира, че е налице трайно и продължително състояние на неплатежоспособност на дружеството. Това е така,
тъй като търговецът не е в състояние с
краткотрайните си активи да посрещне краткосрочните си задължения, т.е.
очевидно не се касае за временни затруднения по смисъла на чл.631 от ТЗ. Показателите за финансова автономност,
схванати като съотношение между собствения капитал към пасивите, показват пълна
зависимост на длъжника по отношение на кредиторите му, тъй като му липсва
собствен капитал за покриване на задълженията. Собственият капитал на фирмата
би следвало да бъде минимум 1/3 от всички задължения на фирмата, за да се
осигурява нормално разплащане за дълъг период от време. Както бе изложено по-горе - тревожни са коефициентите за ликвидност.
Същите характеризират способността на дружеството да извършва своите текущи
плащания към кредиторите си, като за общ норматив се приема коефициент 1.00. Видното от
резулатите на ССчЕ чрез нейните основно, първо и второ заключение,
всички коефициенти на ликвидност на длъжника за целия анализиран период са под установения норматив, което е показател за това, че дружеството се
намира в състояние на неплатежоспособност. При така изчислените коефициенти за ликвидност длъжникът не притежава
активи за погасяване на изискуемите парични задължения към кредиторите си. Особено показателни са коефициентите на незабавна и абсолютна
ликвидност. Първият представлява съотношението на краткосрочните инвестиции
плюс паричните средства, съотнесен към текущите задължения, и разкрива
невъзможността на длъжника да покрие текущите си задължения с наличните си
краткотрайни активи. Коефициентът на абсолютна ликвидност, схванат като
съотношение между паричните средства към текущите задължения, също е с ниско
измерение и не позволява осъществяването на търговска дейност.
Извод в обратна посока не може да бъде направен при съобразяване констататациите на експертната
оценка по отношение обстоятелството, че общата балансова стойност на
притежаваните активи (краткотрайни и дълготрайни) от дружеството „Т.“ АД за целия анализиран период към 30.09.2019 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2017 г. и към
31.12.2016 г. са били
достатъчни
за покриване на всички негови задълженията- текущи и не текущи пасиви. Това е така, тъй като
реалната способност на предприятието да обслужва краткосрочните си задължения е
функция на съществуването и на действителната степен на ликвидност на неговите
краткорайни активи. Това, че даден актив се води в баланса на длъжника не
означава, че същият реално съществува. Възможно е също така въпреки краткротрайния
си характер, съответният актив да не е бързо ликвиден. Наличните краткотрайни активи следва да са ликвидни, да имат потребителска
стойност да са реално реализируеми, съответно – събираеми за вземанията. В
допълнение, следва да бъде отбелязано, че при определяне на
платежоспособността, дълготрайните материални активи не следва да бъдат
оценявани и включвани в актива, който се съпоставя и съотнася със задълженията
на дружеството. Изводът в тази посока се налага от обстоятелството, че
покриването на задълженията чрез осребряване на движимото и недвижимото
имущество на длъжника се явява ликвидационен способ, който не е присъщ за
нормалната търговска дейност.
По делото
няма спор, а и от събрания доказателствения материал, се
установя, че ответникът има непогасени изискуеми парични задължения не само към
молителя, но също така и че същият е реализирал избирателно плащания към част от кредиторите си.
Налице са данни за принудителни действия, инициирани по
реда на ДОПК.
Факт е, че при анализа на показателите за ликвидност и автономност по балансите
на търговеца към 30.09.2019
г.,
30.11.2019 г. и 31.12.2019 г.
се отчита подобряване на стойностите, но е категорично установено също така, че
същите остават под нормативно изискуемия минимум. Така посоченото отнесено към
конкретните показатели, изчислени и за предходните периоди, а именно:
31.12.2018 г.; 31.12.2017 г.
и 31.12.2016 г., което е явна
иникация за трайна обективна невъзможност за търговеца да изпълни задълженията
си към своите кредитори. Както бе посочено по-горе, платежоспособността като фактическо състяние
не зависи от волята на длъжника, а от доказаното наличие на парични средства и краткосрочни активи, с които да бъдат
погасени изискуемите вземания по търговски сделки или публичноправни
задължения. В този смисъл, без значение за основателността на молбата в производството по реда на
чл. 625 от ТЗ се явявят заявените
намерения на длъжника да заплати задълженията си към останалите си кредитори, за което е представен вътрешнофирмен
план за стабилизация. Същият е без правно значение, като по
отношение на него следва да бъде отбелязано, че се касае бъдещо
несигурно събитие от вътрешен характер, относим само към
фирмата, което
няма отношение към обективния факт за наличието или липсата на
неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост, преценката за
които се извършва единствено и само на основание факти и обстоятелства, които
са се реализирали за предходни периоди и които бележат тенденциите за евентуално
бъдещо развитие, но винаги имат конкретен математически характер, и въз осноа на които съдът
установява релевантните факти и обстоятелства. Още повече, че се установи по
безспорен начин, че длъжникът плаща избирателно, по отношение на избрани от
него кредитори, но не би могъл да посрещне всичките си изискуими задължения, в
това число и тези към молителя.
Предвид всичко изложено,
съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за откриване
на производство по несъстоятелност по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ, като за начална
дата на неплатежоспособността, следва да се приеме 31.12.2016 г., т.е. датата когато, както е установило вещото лице, показателят за обща ликвидност
е под единица и е налице задлъжнялост, сочеща реална декапитализация на
дружеството.
С оглед
обстоятелството, че искането за откриване на производство по несъстоятелност на
основание свръхзадълженост е евентуално, като съдът приема, че дружеството е
неплатежоспособно, не следва да се излагат мотиви във връзка с това основание.
За временен
синдик съдът намира, че следва да бъде определен Т.Н.Н., ЕГН **********,***, тел. *********,
e- mail: tnn_*****,, на когото следва да се изпрати
съобщение в 3–дневен срок от съобщението да представи писмена декларация за
наличието на условията и липсата на пречките по чл.656 ал.2 от ТЗ, и съгласието
си да изпълнява тези функции.
Като прецени сложността и обема на
дейността, която следва да се извършва от него във връзка с управлението на дружеството – длъжник,
практически свързана с ежедневна заетост, съдът по несъстоятелността намира, че
на синдика следва да бъде определено възнаграждение от 3 000 лв. за
сметка на масата по несъстоятелността, считано от встъпването в длъжност.
Следва да бъде изпратено съобщение до
Софийска районна прокуратура за наличие на данни за евентуално извършване на
престъпление от общ характер по чл.227б, ал.2 НК и чл.227д, ал.1 във вр. с ал.3 НК, след евентуалното влизане в сила на настоящото решение, тъй като началната
дата на неплатежоспособността е 31.12.2016 г.,
като считано от нея в 30¾дневен срок представляващият орган не е поискал откриване
на производство по несъстоятелност. За целта следва да се изготви официално
заверен препис от част от книжата по делото, който да се изпрати на СРП за
образуване на производство от общ характер, ако прокуратурата - компетентният
за това орган за борба с престъпността, счете това за нужно.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Молителят претендира разноски в общ размер 1 650 лв., от които: 1.) 250,00 лв. - държавна такса; 2.) 1 400,00
лв. – депозит ССчЕ;
Предвид горното, представените доказатества във връзка с извършването им и
предвид характера на производство, на основание чл. 620 от ТЗ, съдът намира, искането за основателно.
Водим
от горното и на основание чл. 608 ТЗ във вр. с чл. 630, ал. 1 ТЗ и чл. 632, ал.
1 ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.“ АД,
ЕИК********, представлявано от Изпълнителния
директор И.Т., със седалище и адрес па управление:*** офис А16, на основание чл.630 ал.1 т.1 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА
ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.“
АД, ЕИК********, представлявано от Изпълнителния директор И.Т., със седалище и
адрес па управление:*** офис А16 – 31.12.2016
г. на
основание чл. 630, ал.1, т.1 от ТЗ.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Т.“
АД,
ЕИК********, представлявано от Изпълнителния
директор И.Т., със седалище и адрес па управление:*** офис А16,
на основание чл.630
ал.1 т.2 от ТЗ.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на основание чл. 630 ал.1 т.3 от ТЗ на „Т.“
АД, ЕИК********, представлявано от Изпълнителния
директор И.Т., със седалище и адрес па управление:*** офис А16, Т.Н.Н., ЕГН **********,***, тел. *********,
e- mail: tnn_*****, на
когото да се изпрати съобщение в 3 –дневен срок от
съобщението да представи писмена декларация за наличието на условията и липсата
на пречките по чл.656 ал.2 от ТЗ, и съгласието си да изпълнява тези функции,
като представи и доказателства за застраховка.
ОПРЕДЕЛЯ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ВРЕМЕННИЯ СИНДИК на „Т.“ АД, ЕИК********,
представлявано от Изпълнителния директор И.Т., със седалище и адрес па
управление:*** офис А16, считано
от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията му в размер на 3 000
лева за сметка на масата по несъстоятелността, съгласно чл. 661 ал.2 от ТЗ.
СВИКВА ПЪРВО
СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ на „Т.“ АД,
ЕИК********, представлявано от Изпълнителния
директор И.Т., със седалище и адрес па управление:*** офис А16 на 17.06.2020
г. в 15.30 часа в сградата на СГС, Съдебна палата,
бул.”Витоша” №2, ІІ-ри етаж, в залата, в която ще се провежда съдебното
заседание на СГС, VІ-9 с-в, с дневен ред
съгласно чл.672 ал.1 т.1 и 2 от ТЗ: изслушване на доклада на временния синдик
по чл.668 т.2 от ТЗ, избор на постоянен синдик и предложение до съда за
неговото назначаване, предлагане на съда размера на възнаграждението на
синдика.
ПОСТАНОВЯВА след встъпването в длъжност синдикът да предприеме
необходимите според него мерки като опис и/или запечатване, ако счете това за
нужно с оглед предотвратяване на разпиляването, унищожаването или укриването на
имущество, включено в масата по несъстоятелността, за което незабавно уведоми съда и да посочи и други подходящи мерки за
обезпечаване на наличното имущество съобразно чл.642 от ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА
„Т.“АД,
ЕИК********, представлявано от Изпълнителния
директор И.Т., със седалище и адрес на управление:*** офис А16 на основание чл.640 от ТЗ в 14 дневен срок
да предостави на съда и синдика необходимата информация във връзка с
дейността на предприятието и имуществото; списък на плащанията в брой или чрез
банков превод, надвишаващи 1 200 лв. извършени в срок от 6 месеца преди
началната дата на неплатежоспособността до датата на откриване на
производството по несъстоятелност; списък на извършените плащания от длъжника
на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на
неплатежоспособността; нотариално заверена декларация, в която посочва
отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците
си; както и да осигурят възможност на временния синдик да ползва търговските
книги и цялата необходимо му документация за подготовка на първото събрание на
кредиторите.
ОСЪЖДА „Т.“ АД, ЕИК********, представлявано от Изпълнителния директор И.Т., със седалище и
адрес на управление:*** офис А16 да
заплати на "Б." ООД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя А.Я., чрез пълномощник - адв.М.С.Д. ***, съдебен адрес за призоваване и
съобщения гр. Варна, ул.„********, офис
501, сумата 1650 ( хиляда шестстотин и петдесет
) лева –
разноски в производството по несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-мо дневен срок от вписването в
Търговския регистър на основание чл.633 ал.1 вр. чл.613а ал.1 от ТЗ, вкл. и от
трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение
или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение съгласно
чл.613а ал.2 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на НЕЗАБАВНО вписване в Търговския
регистър, за което да се предприемат необходимите мерки от деловодителя,
съгласно чл. 622 вр. чл.633 ал.1 от ТЗ, както и на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 от ТЗ.
ДА СЕ
ИЗГОТВИ ПИСМО ДО СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА, придружено от
официално заверен препис от настоящото решение, след влизането му в сила,
посочващо кога е настъпила неплатежоспособността, с отбелязване кога решението
е влязло в сила, препис молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, за евентуално образуване на производство от общ характер
против Изпълнителния
директор И. Д.Т., тъй като след началната дата на неплатежоспособността ¾ 31.12.2016
год., в
30–дневен срок, не е поискал откриване на производство по несъстоятелност,
ако се счете, че са налице достатъчно данни за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: