Р
Е Ш Е Н И Е
№
260230 / 19.2.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06440 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, срещу В.Д.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, с които се иска да бъде установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 669,94 лева, от които: 318,92
лева - главница по договор за заем, 17,52 лева – договорна лихва за периода от
06.02.2015г. до 01.05.2015г., 147,58 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение за периода от 06.02.2015г. до 01.05.2015г., 140,92 лева –
обезщетение за забава за периода от 07.02.2015г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 02.05.2019г. и 45,00 лева – такса разходи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 02931/2019г. по описа на Районен съд – гр. п.е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че на 05.12.2014г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, в
качеството на заемодател и ответника, в качеството на заемател, е сключен
Договор за паричен заем с № 2201355, с подписването на който, заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 500,00 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Сочи се, че съгласно клаузите на договора,
страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка,
поради което реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на
договора. Сочи се, че погасителните
вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за
срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията
по кредита е договорена в размер на 543,48 лева. Така, договорната лихва по
кредита е уговорена от страните в размер на 43,48 лева. Съгласно разпоредбите
на Договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок
до 01.05.2015г. на 21 равни седмични погасителни вноски, в размер на 25,88 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 12.12.2014г., а падежът на
последната погасителна вноска е 01.05.2015г.
Сочи се, че на
основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави
заплащането на падеж на погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни,
дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00
лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на ответника била
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Ищецът сочи, че
съгласно Договора, длъжникът следвало в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на
Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад
да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор
за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не
бил представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения. Поради
неизпълнение на това задължение е начислена неустойка в размер на 246,54 лв.,
която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни
вноски, всяка в размер на 11,74 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски в договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно
определен размер в договора за заем, като е изчислена в процентно съотношение.
Така, погасителната вноска, която следва да заплати заемателят е в общ размер
на 37,62 лева.
Освен това ответникът
дължал и лихва за забава за периода от 07.02.2015г. до датата на подаване на
заявлението в съда, в размер на 140,92 лв.
В исковата
молба се сочи още, че с Приложение 1 от 01.09.2015г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. „Изи Асет
Мениджмънт” АД е прехвърлил вземанията си на “Агенция за събиране на вземания”
ООД, чийто правоприемник е кредиторът, заедно с всички привилегии и
обезпечения. На длъжника е изпратено по пощата Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2201355
за извършената цесия, което не е получено от длъжника, тъй като не е потърсено
от получателя. Алтернативно се прави искане, уведомленията за извършената
цесия, да бъдат връчени на длъжника, ведно с исковата молба и приложенията към
нея.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло предявените искови претенции. Твърди, че
ответникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането. Освен това,
прави възражение за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като договорът не отговаря на минималните изисквания за шрифт, налице е
нарушение на чл. 5 ЗПК, тъй като не е предоставена своевременно по ясен и
разбираем начин преддоговорна информация във връзка с кредита, поради което не
е спазено императивното изискване на чл. 11 ал. 1 т. 11 ЗПК, като в договора не
присъства погасителен план, съдържащ информация за размера, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноски между различните неизплатени суми, дължими за целите на погасяването.
Намира, че клаузата за възнаградителната лихва също е нищожна, с оглед
прекомерния й размер и противоречието с добрите нрави. Релевира възражение за
недължимост на вземанията поради погасяването им по давност.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2028 от 03.05.2019г. по ч. гр. д. № 02931
по описа за 2019г. на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответника по
настоящото дело), при което, в срока по
чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение.
Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем
установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е
депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства
сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи
произнасяне по тях.
По
основателността:
По делото е представен договор за паричен заем № 2201355 от 05.12.2014г. , сключен между «Изи Асет Мениджмънт» АД и В.Д.В.. По силата на този договор «Изи Асет Мениджмънт» АД се задължило да предостави на ответника сумата в
размер на 500 лева, а ответникът се задължил да я върне за срок от 21 седмици, на 21 вноски, с падежни дати, отразени в чл.
2 т. 5 от Договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по договора в
размер на 40 %, а годишнен процент
на разходите – 49,24%. В чл. 2 т. 2 от
договора е уговорено, че всяка месечна вноска е в размер на 25,88 лева, като в
чл. 2 т. 7 е посочено, че общата дължима сума възлиза на 543,48 лева. В чл. 4
от договора е предвидена неустойка в размер на 246,54 лева при неизпълнение на
ответника да осигури в тридневен срок обезпечение на поетото задължение (двама поръчители или банкова
гаранция). В чл. 8 от договора се съдържа клауза за такса „разходи за събиране
на вземнаето“, която се начислява при забава.
От чл. 3 ал. 2 от Договора се
установява, че сумата от 500 лева е усвоена от ответника, доколкото в посочения
текст е записано, че договорът има силата на разписка.
От заключението на
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от
страна на ответника са извършени плащания в размер на 306,00 лева, с които са
платени: 98,96 лева - за неустойка за неизпълнение, 25,96 лева – договорна
лихва и 181,08 лева – главница. От същото се установява, че остатъкът на
задължението на ответника е в общ размер на 529,02 лева, от които: неплатени
разходи за събиране на вземането – 45,00 лева, неплатена неустойка по договора
за паричен заем – 147,58 лева, неплатена договорна лихва за периода от
01.02.2015г. до 01.05.2015г. – 17,52 лева и неплатена главница по договора за
паричен заем – 318,92 лева. Съдът намира даденото заключение на експертизата за
компетентно, което налага неговото кредитиране.
По делото е представен рамков договор за цесия от
16.11.2010 г. и приложение № 1 от 01.09.2015г. към него, от които е видно, че «Изи Асет Мениджмънт» АД е прехвърлило на ищцовата страна - “Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към ответника В.Д.В., произтичащи
от Договор за паричен заем № 2201355 от 05.12.2014 г. Приложено е пълномощно, от
което се установява, че Изи Асет
Мениджмънт» АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по
уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо от «Изи Асет
Мениджмънт» АД чрез “Агенция за събиране на вземания” АД, с което ответникът се уведомява
за извършената цесия, както и за размера на задълженията му. Писмото е адресирано до ответника, но видно
от представените писмени доказателства, същото не е получено от последния,
поради непотърсване на пратката от получателя.
В
тази връзка и с оглед възражението на ответника, че цесията не му е била
надлежно съобщена, следва да се посочи, че съдът намира същото за
неоснователно. Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване
на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав
на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І
т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Действително,
назначеният от съда особен представител на ответника притежава особено
процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното
производство, но до конституирането му се е стигнало след като съдът е приел,
че съобщението до ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл.
47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с
изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се
прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички
положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за
редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез
залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за
образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.
2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния
случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се
презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител. Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване
исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е
изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на длъжника. Следва да се посочи само за
пълнота, че актуалната съдебна практика стига по-далеч, като намира, че
уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост /уведомяването за прехвърляне
на вземането/ може да се съобщи редовно и на назначения по делото особен
представител /виж решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г.
на I т. о. на ВКС/.
В
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2201355 от 11.09.2015г. е посочен
цедентът, цесионерът, датата на договора за цесия, индивидуализирано е и
правоотношението вземанията, по което са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Ето защо съдът намира, че най-късно в хода на настоящия процес
по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия. Оттук ищецът е материалноправно легитимиран да претендира
всички вземания въз основа на договор за паричен заем № 2201355 от 05.12.2014г.
срещу ответника, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария
кредитор.
Ето защо, съдът
приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания
по процесния договор за паричен заем.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
„Изи Асет
Мениджмънт” АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3,
ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
В
конкретния случай безспорно се установи сключването на 05.12.2014г. на договор
за потребителски заем № 2201355, съгласно който ищецът е предоставил на
ответника заем в размер на 500,00 лева, които следва да се върнат чрез 21 седмични
погасителни вноски, с посочени размер и падежи в погасителен план. В тази връзка,
съдът намира, че договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, поради това,
че в чл. 2. Т. 2 от Договора е посочен размера на всяка една седмична
погасителна вноска (25,88лева), а в чл. 2 т. 3 е уговорен срока на заема – 21
седмици. В чл. 2 т. 5 от Договора се съдържат датите на плащане на
погасителните вноски, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т.
11 ЗПК.
Уговореният годишен лихвен процент е 40,00%,
годишният процент на разходите – 49,24%, а общият размер на всички плащания по
заема е 543,48 лева. Процесният договор за заем може да се характеризира като
договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с
неговите изискванията, включително относно действителността му.
Настоящият състав намира, че договорът е
сключен в нарушение на редица императивни разпоредби на ЗПК в относимата към
момента на сключването му редакция.
На първо място към договора не са
приложени и по делото не са представени Общи условия към договорите за
потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница, съгласно
изискването на чл.11, ал.2 ЗПК, а според разпоредбата на чл.22 ЗПК в такъв
случай договорът за потребителски кредит е недействителен. На следващо място,
съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. В процесния случай, представеното по делото копие на Договора е със
шрифт по-малък от 12 (за установяването на което съдът намира, че не са
необходими специални знания),което е самостоятелно основание за недействителността
на договора по чл.22 ЗПК. Още повече и предвид изричното оспорване от страна на
ответника. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния
договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво
включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент 40,00%.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК също
представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност. В
процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски,
но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и
яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от
погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за
погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само
посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не
отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за
недействителност.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.22 ЗПК сключеният между страните Договор за паричен заем от 05.12.2014г. е
недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения
за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са
императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил, а за
приложението им въззивната инстанция следи служебно съгласно ТР №1/2013 г. по
т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита.
В процесния случай отпуснатия на
ответника кредит е в размер на 500,00 лв., а според заключението на вещото лице
същия внесъл сума в размер на 306,00 лв., с която след като договорът е
недействителен и с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, следва да се погаси част от
главницата и в тази връзка ответника дължи връщане на разликата между
отпуснатата и платена сума или сумата от 194,00 лв. Именно за посочената сума е
основателен установителния иск на ищеца, а за разликата над нея до
претендираната главница от 318,92 лв., както и за вземанията за неустойка за
неизпълнение, такса разходи и за претендираните лихви - предявения иск следва
да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху дължимата от
ответника главница в размер на 194,00 лева, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК– 02.05.2019г. до
окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта
на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
и по ч. гр. д. № 2931/2019г. по описа на ПРС разноски в общ размер на 550,00лв,
от които: 50,00 лева – държавна такса в исковото и заповедно производство,
200,00 лева – възнаграждение на юрисконсулт в исковото и заповедно
производства, 200,00 лева – депозит за особен представител и 100,00 лева –
възнаграждение на вещо лице. В съответствие с уважената част от исковете му, на
същия следва да бъде присъдена сумата от 159,27 лева за направените по
настоящото дело и ч. гр. д. № 02931/2019г. по описа на ПРС, разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. В настоящия случай, ответникът
е доказал такива само в заповедното производство – в размер на 200,00 лева за
адвокатско възнаграждение. Предвид направеното от страна на ищеца възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за
неоснователно, доколкото последното е към минимума на предвиденото такова и е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Предвид това и съобразно
с отхвърлената част на исковите претенции, съдът намира, че на ответника следва
да бъде присъдена сумата от 142,08 лева.
Мотивиран от горното, Пернишкият
районен съд
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу В.Д.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че В.Д.В. ДЪЛЖИ на цесионера „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2,
офис 4 сумата от 194,00 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 2201355 от 05.12.2014г., сключен между цедента «Изи Асет
Мениджмънт» АД и В.Д.В., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК
– 02.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, което вземане
е прехвърлено на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за което е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 02931 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
исковата претенция за разликата от 124,92 лева до предявения размер от 318,92
лева - главница по Договор за паричен заем № 2201355 от 05.12.2014г; както и ОТХВЪРЛЯ
изцяло исковите претенции за сумата от 17,52 лева – договорна лихва за периода от
06.02.2015г. до 01.05.2015г., за сумата от 147,58 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение за периода от 06.02.2015г. до 01.05.2015г., за сумата
от 140,92 лева – обезщетение за забава за периода от 07.02.2015г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 02.05.2019г. и за сумата от 45,00 лева – такса
разходи, за които суми по ч. гр. дело № 02931/2019г. по описа на Районен съд –
гр. п.е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.В., с ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата от 159,27 лева, представляваща направените по делото и
по частно гражданско дело № 02931/2019г.
по описа на ПРС разноски, изчислени съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ
на В.Д.В., с ЕГН: **********,
с адрес: *** от 142,08 лева, представляваща направените по частно
гражданско дело № 02931/2019г. по описа на
ПРС разноски, изчислени съобразно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 02931/2019г.
на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: