Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.К., 21.09.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
К.ят районен съд,първи наказателен
състав,в открито съдебно заседание, на двадесет и шести август, две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател :
НЕВЕНА И.
при участието на секретаря Ана Цанова
като разгледа докладваното от съдия И. гр. дело № 1363/2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е за изменение на определен по съдебен ред режим на лични контакти между
родител и дете с правно основание чл.59,
ал.9 от СК, във връзка с чл.127, ал.2 от СК.
Производството е
образувано по молба от В.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника
си адв. С.Р.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес за получаване на призовки и
съобщения: гр. С.З., бул. „Р.“ № **, сутерен, тел.: **********, ел. поща: ************@***.**,
против В.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищцата твърди, че с Решение № 3679 от 01.11.2018
г. по гр. дело № 4327/2018 г. по описа на Районен съд-П. бил прекратен гражданския
брак между страните. Упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Д.Б.Х., ЕГН **********, било предоставено на майката В.Д.К.,
при която било определено и неговото местоживеене.
На бащата В.Б.Х. бил определен следния режим на
лични отношения с детето Д.Б.Х.:
- До навършване на 3 години на детето Д.Б.Х.
бащата В.Б.Х. ще има право да осъществява личните си контакти с детето по
местоживеенето на детето и в присъствието на майката, съответно през всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, в събота от 10,00 часа до 16,00 часа и
в неделя от 10,00 часа до 16,00 часа.
След навършване на тригодишна възраст на детето
определеният режим на лични отношения включвал вече и четиринадесет
последователни дни през лятото, както и Коледните празници, Великденските
празници и рождения ден на детето, при условията на редуване на майката и
бащата.
Твърди, че според родителя, упражняващ
родителските права, този разширен режим на лични отношения, включващ преспиване
на детето при бащата още след навършване на 3 годишна възраст, не бил подходящ
за детето и поставял множество рискове за неговото развитие.
От влизане в сила на решението за развод, бащата
осъществявал относително редовно определения му режим, но само през един от
двата посочени дни - по-често в събота. До настоящия момент той не изявявал
желание да използва и другия ден, предоставен му със съдебното решение.
По време на срещите с детето, той се държал
относително добре с него, но проявите му на агресия по отношение на майката не
били престанали, като те се случвали и пред самото дете. Ответникът си
позволявал да се държи грубо и арогантно към майката пред самото дете, да
проявява агресия и употребява думи, крайно неподходящи за едно толкова малко
дете.
Сочи, че когато идвал на срещи с детето
ответникът пиел бира и управлявал лекия си автомобил след като употребявал
алкохол.
Със съдебното решение на бащата бил предоставен
един твърде разширен режим на лични отношения, който с оглед на трайно
изявеното му поведение не съответствал на неговите родителски възможности и
капацитет. Необходимо било този разширен режим да бъде отложен във времето,
докато детето израсте интелектуално, емоционално и психически, за да може да се
справя с предизвикателствата и трудностите, които можело да възникнат при
срещите с бащата.
Доколкото било известно, към настоящия момент В.
живеел на квартира на свободен наем. Неизвестно било какви били условията при
него, включително дали те били подходящи за отглеждането на дете на възрастта
на Д..
Твърди, че ответникът не притежавал собствено
жилище. В жилището пък, в което живеели родителите му, а така също и неговия
брат, условията били крайно неподходящи за отглеждането на дете. И двамата
родители били лица с трайни увреждания, които имали проблеми с придвижването, а
братът бил с трайни психични проблеми. Жилището било пренаселено, нямало стая,
която да била подходяща за отглеждането на дете.
Сочи, че бащата никога не бил оставал насаме със
своята дъщеря. Той не знаел как да се грижи за нея, не можел да се справя нито
с храненето ѝ, нито с режима ѝ на спане. Единствения път, когато се
наложило да остане сам с Д., бил когато тя била на около година и три месеца.
Майката я оставила с надеждата, че ще я гледа, докато била на работа в
интервала от 13 до около 17 часа. По това време детето трябвало да обядва и да
спи. Когато се прибрала вкъщи храната не била изядена, детето не било сложено да
спи, а си играело в кошарата, вещите на детето не били подредени и оправени и
всичко било разхвърляно. В. обяснил, че тя не искала да яде, не искала да спи,
като се оправдал, че и тя има дни, в които не ѝ се яде. Това бил
единственият случай, когато двамата оставали насаме.
Твърди, че и към настоящия момент бащата не знаел
как да се държи с детето. А сега било още по-трудно тя да бъде приспивана, да
бъде хранена. Д. постоянно търсела майка си. Будела се през нощта и отново
търсела нея. Между тях двете съществувала толкова силна връзка и привързаност,
че самото дете не желаело да се отделя от майка си и да остава с някой друг.
В. бил избухлив като характер и лесно се
изнервял. Всичко това поставяло под съмнение неговите възможности да може сам,
в рамките на два последователни дни или повече да полага грижи за тригодишната
си дъщеря. Отделно от това, употребата на алкохол, на цигари и на други
упойващи вещества, често го правели неадекватен, което представлявало пряка и
непосредствена опасност за едно толкова малко дете.
В. упражнявал свободна професия музикант, като
през летните месеци бил на морето, а зимните - на зимните курорти, като Банско,
Пампорово и т.н. Докато били по курортите, няколко човека обитавали една и съща
стая - ергенска квартира. Условията били крайно неподходящи да има при себе си
дете. Най-често това се случвало през целия сезон в Слънчев бряг. Отделно от
това, докато бил на работа В. непрекъснато употребявал алкохол, а твърде
възможно и други упойващи вещества, което карало майката да се чувства крайно
несигурна за здравето на своего дете.
Въпреки, че бил в граждански брак, В. така и не
свикнал да бъде семеен мъж, със всичките ангажименти, произтичащи от това. Той
и към настоящия момент водел своеобразен ергенски начин на живот и трудно можел
да се справя с потребностите на едно толкова малко дете. И към настоящия момент
той поемал различни ангажименти да свири по заведения, като тези ангажименти
съвсем логично били в края на седмицата, когато бил и определения му режим на
лични отношения с детето.
Твърди, че никога не бил присъствал когато детето
било болно и не проявявал интерес към това, какво трябвало да се предприеме в
подобни кризисни ситуации. Той категорично не бил в състояние да осигурява потребностите
на своята дъщеря и да откликва на нуждите ѝ, още повече в критични
ситуации. Не бил за пренебрегване и факта, че ответникът нямал на кого да
разчита на помощ при грижите за детето от страна на разширения си семеен кръг.
На последно място, не бил за пренебрегване и
факта, че ответникът бил осъждан за извършване на престъпление от общ характер
по чл. 343б от НК, а именно: управление на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред. За извършеното
престъпление, на ответника било наложено наказание „лишаване от свобода“, чието
изтърпяване, на осн. чл. 66 от НК било отложено за изпитателен срок от 3
години. Отделно от това, от приложената към наказателното дело справка за
нарушител, било видно, че ответникът осъществил множество нарушения на Закона
за движение по пътищата, за което му били наложени голям брой наказания. За
периода от 2009 г. до 25.03.2018 г., ответникът извършил над 25 нарушения на
Закона за движение по пътищата. Издадени били множество наказателни
постановления и били наложени глоби. Това определяло ответника като личност,
която трайно не съобразявала поведението си с правилата за движение и
представлявал опасност за самия себе си и хората, с които се движел в
управляваното от него МПС. Тези обстоятелства станали известни на ищцата едва
след одобряване на споразумението по чл. 51 от СК от съда и те водели до
наличието на напълно основателен страх у нея за здравето и живота на нейното
дете, ако то остане самостоятелно със своя баща.
Всичко посочено до тук водело до основателния
извод, че ответникът не бил в състояние да остава сам с детето Д. към настоящия
момент, а твърде вероятно и за един по-продължителен период от време в бъдеще.
Тези обстоятелства водели до необходимост от изменение на определения режим на
лични отношения на бащата с детето, като възможността той да осъществява
пълноценно и самостоятелно лични отношения с детето, бъде отложена след
навършване на 7-годишна възраст на Д..
С оглед на всичко гореизложено моли съдът да
постанови решение, с което да измени мерките по отношение на малолетното дете Д.Б.Х.,
ЕГН **********, определени с Решение № 3679/01.11.2018 г. по гр. дело №
4327/2018 г. по описа на Районен съд-П., в частта относно определения режим на
лични отношения между бащата и детето, както следва:
- До навършване на 5-годишна възраст на детето,
бащата В.Б.Х., има право на лични контакти с детето Д.Б.Х., всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, в събота от 10,00 часа до 16,00 часа и в неделя от
10,00 часа до 16,00 часа, като контактите се осъществяват в населеното място, в
което е определено местоживеенето на детето, в присъствието на неговата майка;
- До навършване на 7-годишна възраст бащата В.Б.Х.,
има право на лични контакти с детето Д.Б.Х., всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, в събота от 10,00 часа до 16,00 часа и в неделя от 10,00 часа
до 16,00 часа, като контактите се осъществяват в населеното място, в което е
определено местоживеенето на детето, без присъствието на неговата майка;
- След навършване на 7-годишна възраст на детето
бащата В.Б.Х., има право на лични контакти с детето Д.Б.Х., всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в съботния ден до 17,00 часа в
неделния ден с преспиване в дома му, както и 14 последователни дни през лятото,
което време да не съвпада с ползването на отпуск от майката;
- След навършване на 7-годишна възраст режимът на
лични отношения на бащата с детето по време на официалните празници да бъде
определен по следния начин:
- През Коледните празници, всяка нечетна година
за дните 24-ти и 25-ти декември, бащата В.Б.Х., има право на лични контакти с
детето Д.Б.Х. от 10,00 часа на първата дата до 17,00 часа на втората дата с
преспиване;
- През Новогодишните празници, всяка четна година
за дните 31 декември и 01 януари, бащата В.Б.Х., има право на лични контакти с
детето Д.Б.Х. от 10,00 часа на първата дата до 17,00 часа на втората дата с
преспиване;
- През Великденските празници, всяка нечетна
година бащата В.Б.Х., има право на лични контакти с детето Д.Б.Х. от 10,00 часа
в съботата след „Разпети петък“ до 17,00 часа в неделя на „В.“ с преспиване.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Заявява, че счита заведеният от ищцата иск за
допустим, но неоснователен. Действително с В.Д.К. имали общо дете Д.Б.Х., която
била малолетна. С Решение № 3679/01.11.2018 г., постановено по гр. д. №
4327/2018 г. по описа на РС-П. родителските права по отношение на детето, били
предоставени на майката, а на ответника бил определен режим на лични контакта с
него така, както било посочено в исковата молба. По отношение на определения
режим, двамата с К. постигнали доброволно съгласие, което още тогава съобразили
с ниската възраст на Д., както и с възможностите на всеки един от тях
самостоятелно да полага адекватни грижи за нея. Съдът преценил, че тяхното
съгласие не противоречало на закона, отговаряло напълно на интересите на детето
и го възприел изцяло, като постановил решение в този смисъл.
Сочи, че ищцата обуславяла искането си за промяна
режима на лични отношения с обстоятелства, които ѝ били известни и които
били взети предвид още при постановяване на Решението по гр. д. № 4327/2018 г.
по описа на РС-П., а не на нови такива. Твърди, че спазвал определения режим и
се стараел да отделя все повече внимание на детето.
Не отговаряли на истината твърденията изложени в
исковата молба, а именно, че се държал грубо и агресивно с ищцата в
присъствието на детето.
Не било вярно, че употребява алкохол и шофира в
нетрезво състояние. Изложените в исковата молба твърдения, че бил осъждан за
престъпление по чл. 343б от НК и че имал над 25 нарушения на ЗДвП било
ирелевантно за настоящият спор, тъй като касаели период преди постановяване на
Решението по гр. д. № 4327/2018 г. по описа на РС-П..
Вярно било, че живеел на квартира, но това не
можело да доведе на извода, че нямал условия за отглеждане на детето си. Ищцата
не била посещавала дома му и неясно как обосновавала преценката си, че нямало
условия и възможности да се справи с грижата за малолетната Д., когато тя
следвало да бъде при него.
Сочи, че изложеното в иска, че се налагало
израстването на детето „интелектуално, емоционално и психически, за да може да
се справя с трудностите, които може да възникнат при срещите с бащата“ водело
до извода, че майката искала да ограничи срещите на бащата детето, базирайки се
единствено на предположения за възникване на евентуални „трудности“, които към
момента не били налице. Едновременно с това ищцата признавала, че той се държал
добре с детето.
Действително родителите му били трудно подвижни и
брат му бил с психични проблеми. Тези обстоятелства били известни на ищцата още
докато живеели в брак и те били взети предвид при определяне на настоящият
режим на контакти с детето. Счита, че напредналата възраст не правела
родителите му лоши баба и дядо или такива, които да нямат нужда или да не
желаят да виждат единствената си внучка. Въпреки заболяването си, брат му бил
добър и грижовен човек. Никога не бил проявявал грубост или агресия към
близките си или чужди хора. Напротив, той бил този, който пазарувал и се грижел
за домакинството в дома на родителите им. Счита, че било проява на недостатъчен
родителски капацитет дискриминирането на хора с увреждания или квалифицирането
им като опасни, само защото имат здравословен проблем. Това отношение на
майката не възпитавало детето в ценности като толерантност, взаимопомощ и
съпричастност дори към най-близките му.
Сочи, че краткият срок след постановяване на
Решение № 3679/01.11.2018 г. по гр. д. № 4327/2018 г. по описа на РС-П., едва 6
месеца, в които майката инициирала настоящото производство, водело на извода,
че ищцата целяла да ограничи контактите на бащата с единственото му дете, без да
оценя необходимостта на детето той да присъства по осезаемо в живота му.
Липсата на по-дълъг контакт с Д. можела да доведе до отчуждаване на детето от
него. Майката не осъзнавала, че било необходимо той да участва колкото било
възможно повече при отглеждането и възпитанието на дъщеря им, каквото било и
желанието му.
Професията му на музикант не го правела по-лош
родител. Винаги съобразявал ангажиментите си с режима на контакт с детето и
когато се наложело можел да разчита на колеги, които да го заместят в работата.
Съгласно константната практика на съдилищата,
включително и ВКС, както и Постановление на пленума на ВС № 1 от 12.11.1974 г.,
основание за изменение на определения режим на лични отношения между детето и
родителя, комуто не са предоставени родителските права, били настъпили след
определяне на режима изменения на обстоятелствата, които съществено засягали
интересите на детето. Като такова изменение се разбирали както нови
обстоятелства, които влошавали положението на детето при контакта му с родителя,
който не бил носител на родителските права, така и обстоятелства, с които би се
подобрило положението на детето при ново разрешение. Изменението можело да се
дължи на промяна на обстоятелствата, при които бил определен първоначален
режим, както и на такива, които били изцяло нови и настъпили след този момент.
В този смисъл били и решение № 291 от 07.11.2012 г., постановено по к.гр.д №
115/2012 на ВКС; решение № 288 от 15.03.2016 г., постановено по к.гр.д. №
2640/2015 на ВКС, IV ГО. Във всички случаи на обсъждане подлежало дали
обстоятелствата се отразявали на положението на детето.
Твърди, че ищцата не отчитала, че общуването на
детето с всеки един от родителите му съдействало за правилното му възпитание и
следователно било в негов интерес, а не във вреда. Според константната съдебна
практика създаването на пречки от родителя, комуто било предоставено
упражняването на родителските права върху детето, за осъществяване на личните
отношения с другия родител и ограничаването на контактите на детето с последния
били обстоятелства, които имали негативно значение при определяне на
родителските качества. Подобно поведение на родителя следвало да бъде критично
ценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства в защита на
неговия интерес - решение № 64 от 20.02.2012 г., постановено по к.гр.д. №
1398/2011 г. на ВКС, решение № 267 от 23.09.2015 г., постановено по к.гр.д. №
7140/2014 г. на ВКС, IV ГО.
Счита, че поддържането на лични отношения между
бащата и детето било жизнено необходимо и за двете страни с оглед създаване на
възможност чрез общуване детето да развива чувства на обич, привързаност и
доверие, което щяло да съдейства за правилното му развитие, спокойствие и
самочувствие. Безспорна и доказана била нуждата на всяко дете от системен контакт
с двамата му родители и в частност с този, на когото не било предоставено
упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото
тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисквало, когато
семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак бил приключил,
контактът между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно било
становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която
родителят и детето черпят от отношенията помежду си, бил основен елемент от
семейния живот. Следователно Конвенцията и нейните органи признавали „право на
контакт“ като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежало
еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът бил да се
постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това били
интересите на детето от контакта с двамата родители. На основание изложеното до
тук, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск за
изменение на досега определените мерки на осъществяване на лични отношения
между ответника и детето му като неоснователен и недоказан.
Предявен
е иск с правно основание: чл. 59, ал.9 СК.
В
доказателствена тежест на ищеца е да
установи основание за изменение на
постановените по-рано мерки.
Съдът е
указал на ищцата да посочи какви са конкретните изменени нови
обстоятелства,настъпили след постановяване на Решение № 3679/01.11.2018г.по
гр.дело № 4327/2018г.по описа на Районен съд П..
В
изпълнение на дадените от съда указания,с уточняваща молба от
16.08.2019г.ищцата е посочила като нови обстоятелства,настъпили след
постановяването на решението на Районен съд П. това,че по време на
осъществяване на личните контакти след постановяването на решението,чието
изменение се иска,ответникът е демонстрирал агресивно поведение,насочено към
ищцата,което обаче се е изявявало в присъствието на самото дете.Вместо да
съсредоточи усилията и вниманието си към своята дъщеря,ответникът е обиждал и
заплашвал ищцата,заяждал се е всячески с нея и е проявявал агресивно и
невъздържано отношение.Налице били също и опити за физическа агресия.По време
на срещите ответникът си поръчвал и изпивал по няколко бири,не контактувал с
детето и не показвал,че може да се справя и да осигурява потребностите на едва
3-годишната си дъщеря.Ответникът нямал никаква идея и не се интересувал от
начина,по който детето се отглежда-неговото хранене,режим,обличане и
др.Поведението му било насочено по-скоро към това да упражнява тормоз към
жената,с която се е разделил,отколкото да осъществява пълноценни контакти с
дъщеря си.От своя страна детето било силно привързано към своята майка и
изпитвало нежелание и страх да бъде отделено от нея и да бъде отведено от баща си
неизвестно къде.Ищцата също така твърди,че след постановяване на
решението,чието изменение се иска,не е ясно къде се е установил
ответникът,какви са битовите условия в дома му и конкретно дали те са подходящи
за отглеждането на едно толкова малко дете.В обобщение пълномощникът на ищцата
посочва,че цялостното поведение на ответника по време на осъществяваните лични
контакти с детето говори за липса на родителски капацитет и възможност да се
справи самостоятелно с отглеждането на детето.Сочи,че е необходимо
осъществяването на режима на лични отношения с отсъстващия родител да продължи
да бъде без преспиване при него,за да може детето да порасне
физически,емоционално и психически,а и самият ответник да положи последователни
усилия и да пригоди поведението си към нуждите и потребностите на самото дете.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото
удостоверение за раждане на Д.Б.Х., издадено въз основа на акт за раждане №
0295 от 25.05.2016г.на Община П.,е видно, че В.Д.К.-Х. и В.Б.Х. са родители на
детето Д.Б.Х. ,родено на ***г.в гр.П..
С влязло в сила съдебно решение №
3679/01.11.2018г.,постановено по гр. дело № 4327/2018г.по описа на П.ски
районен съд,е прекратен с развод по взаимно съгласие гражданския брак между В.Д.К.-Х.
ЕГН ********** и В.Б.Х. ЕГН **********,сключен на 15.04.2016г.в гр.П..Утвърдено
е постигнатото между съпрузите споразумение по чл.51 от СК като упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д.Б.Х.,родена на ***г.,е
предоставено на майката В.Д.К.-Х.,при която е определено и местоживеенето на
детето. С решението е определен режим на
лични контакти на бащата В.Б.Х. с детето Д.,както следва: До навършване на 3 години
на детето Д.Б.Х. бащата В.Б.Х. ще има право да осъществява личните си контакти
с детето по местоживеенето на детето и в присъствието на майката, съответно
през всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в събота от 10,00 часа до
16,00 часа и в неделя от 10,00 часа до 16,00 часа,а по възможност и по взаимно
разбирателство на родителите за всеки конкретен случай,тези контакти могат да
се осъществяват и в гр.П.,по местоживеенето на бащата.След навършване на 3 години
на детето бащата ще има право да осъществява лични контакти с детето в гр.П. по
неговото местоживеене съответно през всяка първа и трета събота и неделя от
месеца,в събота от 10,00 часа и до неделя до 17,00 часа,с преспиване на детето
при него,като детето ще бъде вземано и докарвано обратно с транспорт от
бащата.В периода на лятната ваканция /от м.юни до края на м.август/ бащата В.Б.Х.
ще има право да взема детето Д.Б.Х.,след навършването и на 3 години,за период
от 14 дни,когато майката не е в платен годишен отпуск.През Коледните
празници,на всяка нечетна година за дните 24-ти и 25-ти декември бащата ще има
право да взема детето от 10,00 часа на първата дата до 17,00 часа на втората
дата,след навършване от страна на последното на 3 години,по местоживеенето му в
гр.П.,а през четните години това право ще има майката.През Новогодишните
празници на всяка четна година бащата ще има право да взема детето от 10,00
часа на първата дата до 17,00 часа на втората дата,след навършването от страна
на последното на 3 години на 31-ви декември и на 01-ви януари,а детето ще бъде
с майката съответно на посочените новогодишни празници в дните на всяка нечетна
година.През Великденските празници на всяка нечетна календарна година бащата ще
има право да взема детето,след навършването на 3 години от 10,00 ч.в съботния
ден,след “разпети петък“ до 17,00 ч.в неделята на „В.“,а през същия период на
четните календарни години детето ще бъде при майката.На рождения ден на детето
,на всяка нечетна година,след навършването на 3 години и на рождения ден на
бащата и други официални празници и когато има организирани тържества по случай
тяхното празнуване,бащата ще има право да взема детето с преспиване за 24
часа,а по договаряне с майката,този срок може да бъде удължаван.По споразумение
на страните могат да се променят дните и периодите на определения по-горе режим
на лични контакти,през които детето ще бъде при единия или другия
родител.Родителите на детето Д.Б.Х.-В.Б.Х. и В.Д.К.-Х.,са се споразумели още,че
по време на престоя на детето при всеки един от тях,ще осигуряват спокойна и
хармонична среда за отглеждането му,като се задължават да избягват да
употребяват алкохол в негово присъствие,да използват груби и непристойни
думи,да бъдат агресивни спрямо детето,както и един към друг,което важи и за
членовете на техните семейства.
От представения от ищцата заверен препис на
Протокол от 17.04.2018г.от съдебно заседание по НОХД № 1043/2018г.на
Старозагорски районен съд,се установява,че с влязло в сила одобрено от съда
споразумение по реда на Глава Двадесет и девета от НПК /което има последиците
на влязла в сила присъда/ ответникът В.Б.Х. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.343б,ал.3 от НК-на 25.03.2018г.в гр.С.З.,по ул.“И.В.“
управлявал МПС-лек автомобил,след употреба на наркотични
вещества-канабис,марихуана,установено по надлежния ред с техническо средство,и
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца,чието
изпълнение е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години,и
глоба в размер на 250 лева.Лишен е и от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
От представения от ищцата заверен препис на
справка за нарушител/водач от сектор ПП към ОД на МВР се установява,че в периода от 14.04.2009г.до
25.03.2018г.срещу ответника са съставени 7 бр.АУАН,издадени са 6 бр.наказателни
постановления,13 бр.фишове и 2 бр.ЗППАМ за различни по вид нарушения на Закона
за движението по пътищата.
От представените по делото 2 бр.социални доклади на отдел
„Закрила на детето“ към ДСП-К. /съотв.на л.28 и л.75 от делото/ се
установява,че според разказа на ищцата,след раждането на детето ответникът не
оказвал подкрепа на ищцата в грижите за детето Д.,и често пътувал извън
града,тъй като е музикант и свири в група сезонно по морските и планински
курорти.Към настоящия момент детето Д. се отглежда от своята майка в гр.К. като
първоначално е живеело с нея и нейните родители в къща на адрес гр.К.,ул.“М.“ №
43,а след предприемане на ремонтни дейности на това жилище ищцата заедно с
детето се преместила на адрес гр.К.,ул.“М.“ № 29,ет.2,ап.10.И в двете жилища
имало много добри битови условия за отглеждането на детето.Детето било в добро
здравословно състояние.Първоначално посещавало ясла,а след това и
понастоящем-ДГ „З.“ в гр.К..Детето растяло в хармонична семейна среда.Било
усмихнато и спокойно.Сънят му бил спокоен.Отношенията на детето с майка му били
стабилни.Според ищцата,тя не възпрепятствала срещите на бащата с детето,но
твърдяла,че макар и ответникът да се стараел да провежда редовен контакт с
детето,често се срещал с детето или само в събота,или само в неделя,тъй като
работата му била много динамична и често бил по участия.Също така ищцата
твърдяла,че спрямо нея често имало агресия от страна на ответника пред детето;
че по време на срещите с детето ответникът употребявал алкохол-бира,което
ищцата не смятала за приемливо; че често на срещите с детето ответникът канел и
свои приятели и споделял времето за срещи на детето с тях.В заключение-ищцата
била притеснена от разширения режим на контакти,който влиза в сила с навършване
на 3-годишна възраст на детето Д..Тя смятала,че една по-дълга раздяла на детето
с нея ще се отрази негативно по отношение на психо-емоционалния комфорт на
детето,тъй като то било силно привързано към майка си.От друга страна била
притеснена,че бащата няма да успее да се справи с полагането на грижи,адекватни
за детето.Не знаела какви са хигиенно-битовите условия,с които разполага той в
квартирата си в гр.П..Работата му била обвързана с чести пътувания извън
града,а през летния сезон пребивавал по морските курорти в страната,като обичайно
спял по каравани,които са неподходящи за отглеждане на дете.Ищцата също така се
опасявала,че честата злоупотреба от страна на ответника с алкохол и упойващи
вещества не би се отразила благоприятно спрямо грижата му за Д.,сигурността и
благосъстоянието и.Не желаела режимът на контакти с преспиване да се провежда и
на територията на гр.К. без нейно присъствие.В заключение изготвилият доклада
Директор на отдел „Закрила на детето“ при ДСП К. дава заключение,че право и
естествена потребност на всяко дете е да общува пълноценно и с двамата си
родители,като контактите с тях трябва да бъдат съобразени с възрастта и нуждите
на детето.
От представения по делото социален доклад на ДСП П.
се установява,че по данни на бащата В.Х.,по време на брака си страните са
живели заедно с детето на квартири в гр.П. и гр.Р.,където ищцата
работела.Когато ищцата и ответникът са имали служебни ангажименти,за детето е
полагала грижи майката на ответника в гр.П..След раздялата им през месец
ноември 2017г.ищцата с детето се преместили да живеят в гр.К..Ответникът
споделил,че осъществява контакт с детето Д. само в дните,определени по режим за
лични контакти,като в повечето случаи се виждал с дъщеря си само в единия от
двата определени дни предвид трудовата му ангажираност.Тази година не
присъствал на рождения ден на Д.,тъй като майката не позволила това предвид
това,че денят се падал в понеделник и бил извън дните,определени за лични
контакти.През дните от седмицата разговарял с детето по телефона.Бабата на
детето по бащина линия е виждала детето само три пъти от месец ноември 2017
г.досега при посещения в К.,въпреки че имала желание за по-чести срещи,но не
винаги успявала да се договори с майката на детето.С дядото по бащина линия пък
детето изобщо не се е виждало през този период,тъй като той е трудно подвижен и
не може да пътува до гр.К..Контактът между детето и бабата и дядото по бащина
линия е прекъснат.Въпреки желанието си да контактуват с внучката си,същите изпитват
затруднения да пътуват до гр.К..Ответникът изразявал желание да не се променя
решението на ПРС и да има възможност да прекарва с дъщеря си повече време.Към
момента той живеел на квартира в гр.П.,но заявил,че по време на режима на лични
контакти с детето му Д. то няма да ходи там,а ще пребивава в жилището на
родителите му в гр.П..Социален работник посетил жилището на родителите на
ответника в гр.П.,ул.“С.“ № 41,ет.3 и дава заключение,че жилището е
хигиенично,обзаведено с мебели и ел.уреди,необходими за домакинството и че
жилищните и битовите условия са подходящи за преспиване на детето.В това жилище
живеят бабата,дядото и чичото на детето.Те обичат детето и желаят Д. да гостува
в жилището им и да изградят емоционална връзка с нея.Бабата на детето по бащина
линия има ставни заболявания,но се придвижва самостоятелно в апартамента и не
се затруднява при извършване на домакинските си задължения.Бащата на ответника
е трудно подвижен.Ответникът има и брат,с който социален работник не се е
срещал.Ответникът работи като музикант като по време на зимния сезон за период
от приблизително два месеца работи по четири часа в курортен комплекс
Пампорово,пътувайки всеки ден от гр.П. до там; а през летния период работи по
българското Черноморие за период от четири месеца.В заключение-ответникът желае
в бъдеще да се спазва решението на ПРС,определящо контактите му с Д.. Изготвилият доклада Директор на ДСП П. дава
заключение,че за нормалното психо-емоционално развитие на детето е в негов
интерес да контактува и с двамата родители,както и с роднините си по майчина и
бащина линия.
По делото са изслушани страните.
При изслушването ищцата В.Д.К. твърди,че
подписала споразумението по бракоразводното дело,защото имало заплахи от страна
на ответника преди самото дело,че ако ищцата не подпише споразумението,той няма
да се явява на следващите дела.Счита,че ответникът не бил достатъчно сигурен
като родител,за да се справи към този момент с родителските задължения към детето.Детето
било прекалено привързано към ищцата и тя искала срещите да се осъществяват
съвместно,за да може детето да се чувства щастливо,че вижда двамата си родители
заедно.Ответникът нямал постоянно място,на което да пребивава.Работел на морето
като музикант-свирел късно по заведенията,и искал да води Д. с него на морето.На въпроса на ищцата кой ще
се грижи за детето там,когато той е на работа,ответникът отговорил,че на негов
колега жена му ще поеме ангажимента по детето,докато той е на работа.Ищцата имала
опасения и относно това,че ответникът бил осъждан за употреба на наркотици-не
знаела дали продължава да използва опиати.Имало случай да изпие три големи
наливни бири пред детето.Според ищцата поведението на ответника било опасно за
детето.Тя нямала сигурност да оставя детето насаме с ответника.Ответникът се
виждал с детето само през един от двата дни,които били определени за лични
контакти.Изтъквал като причина за това работата си като музикант.Имало случай,в
който ищцата и детето чакали ответника да дойде за личен контакт с детето,но
той не дошъл,тъй като се успал.На 2-3 пъти се случвало ответникът да се обажда
на негови приятели и те да идват,когато има среща с детето.Ищцата се стараела
да поддържа добри отношения на детето с баща му.За постановената срещу
ответника присъда за управление на МПС след употреба на наркотични вещества
ищцата научила след развода,но още преди развода знаела за случая и знаела,че
ответникът ще бъде съден,защото той и казал за това.За нарушенията му по ЗДвП
разбрала след развода.Според нея притеснителен е факта,че при посещенията си в
дома на родителите на ответника детето ще спи в хола,тъй като няма отделна
спалня за него.Притеснява я евентуално
пътуване на детето до П. с БДЖ.Според нея детето не трябвало да пътува с друг
вид транспорт освен с лек автомобил с детско столче.Не мисли,че бабата на
детето по бащина линия може да поеме грижите за детето,тъй като тя имала ставни
заболявания.Чичото имал психични проблеми,за които ищцата разбрала едва сега.По
време на брака и било казано,че чичото на детето имал операция в областта на
главата.Той се държал добре с детето и не е проявявал агресивност,но било
странно,че се затварял в стаята си и слушал силно музика.Ответникът се държал
добре с детето,но имало случаи да се държи агресивно с ищцата в присъствието на
детето.То било много привързано към майка си и плачело,когато я няма.
При изслушването си ответникът В.Б.Х. твърди,че е
почтен и стабилен родител и би се грижил за детето с всички сили,както и би
направил всичко,което е необходимо,за да се развива правилно и да расте.Не може
да си обясни на какво са базирани страховете на ищцата.Когато тя била на
репетиция в Старозагорската опера,той гледал детето сам без никакви проблеми.От
година и половина вече нямал нарушения по ЗДвП и нямал съставени
актове.Нарушенията били от преди развода.След развода спрял да кара кола.Идвал
до К. с автобус.През цялото лято бил ангажиран на работа в Слънчев бряг.Идвал
оттам с влак до гр.К.,за да види детето.На Слънчев бряг имал перфектни условия
за гледане на детето.Там имал квартира с необходимите условия-двустаен
апартамент с кухненски бокс.През зимата работел в Пампорово,но пътувал до там
всеки ден от П. и се прибирал в П.-спял си в къщи.Работел само през седмицата,а
в събота и в неделя почивал,така че тогава при всички положения щял да бъде с
детето.Ако имал участия в П.,също се прибирал в къщи,а и винаги можели да го
заместят.В момента нямал проблем с наркотиците.Присъдата му повлияла в тази
посока-да престане да употребява наркотици.Тогава проявата била инцидентна-дни
преди проверката и ответникът не знаел,че тестът ще отчете за употреба дни
назад.Живеел в гр.П. при свой приятел на квартира,но нямало да води детето
там,а щял да го води в апартамента на родителите си.Родителите му били вече на
възраст,но се движели,а баща му се обслужвал сам,независимо,че имал счупена
тазобедрена става и поставен пирон.Братът на ответника бил добре
здравословно.Получил лек психически срив през 2002 година.Майката на ответника
можела да му помага и да се грижи за детето.Тя и брат му извършвали цялата
домакинска работа в къщи.Ответникът иска да се спази решението на П.ския
районен съд и след третата година да започне да взема детето.Счита,че ако това
не стане,след седем години детето ще загуби всичко.Ще загуби връзка с него и с
близките си по бащина линия.Твърди,че колкото по-рано детето започне да свиква
да бъде и с него отделно от майката,така,както е с майката сега отделно от
него,толкова това е по-добре за детето.Казва,че ищцата трябва да му има повече
доверие.Според него тя сега неоправдано му няма доверие.Тя имала много големи
страхове,което притеснявало ответника,че тези страхове ще се предадат и на детето
и то ще развие комплекс от това.Ищцата отказвала да пусне детето само с баща си
да отидат в Р. детето да си поиграе.Обяснява,че се е случвало да изпие една
бира на обяд,когато е с детето,но не повече,защото не може да се качи в
нетрезво състояние в обществения транспорт-автобус,с който пътува от П. до гр.К.
и обратно.
По делото са разпитани свидетели,водени и от
двете страни.
Свидетелката Р.Д.К. /майка на ищцата/ твърди,че
според нейното мнение ответникът В.Х. няма родителски капацитет. За
времето, през което били заедно ответникът доказал, че не е узрял психически да
се занимава самостоятелно с детето.Постъпвал безотговорно. Когато живеели в гр.Р.
и детето /тогава на една година/ било болно,ответникът бил на морето на работа.
Обадили му се и той казал, че няма кой
да го замести на работа и не може да се прибере.Това много подразнило свидетелката К..Имало
случай,когато ответникът возил свидетелката и съпругът и в колата в състояние, когато бил употребил
алкохол и това не и направило добро впечатление. Ответникът дори влизал с
бутилката бира в колата. Според
свидетелката, той има проблеми с алкохола.На този извод я навеждали
количествата алкохол,които ответникът изпивал,когато бил в дома на родителите
на съпругата си.Веднъж там в присъствието на техни приятели изпил две ракии и
доста бира,което шокирало всички. Освен
това ответникът бил агресивен. Когато ищцата говорела с ответника по
телефона,пускала високоговорителя и така разговорите били слушани и от
свидетелката Р. К..Веднъж последната чула,че ответникът казал на ищцата по
телефона,че ще счупи и здравия крак на свидетелката К. /тогава последната била
с един счупен крак/.Заплашвал, че щял да им счупи прозорците и да ги ошамари.
Тъй като не бил съгласен ищцата да го напусне,за нея казал преди да се
разделят: “Ще те претрепя и ще те заровя някъде и никой няма да те намери!“.
Ответникът посещавал детето,но не се възползвал от двата дни за лични контакти.
Възползвал се само от единия. Имало случай да изпие три големи бири в
присъствието на детето.Родителите на ответника били със сериозни двигателни
проблеми и инвалидизирани.Брат му също бил инвалидизиран. Когато ищцата имала
нужда от помощ в кризисни ситуации,ответникът не вземал участие. Участвал само когато детето е
здраво.Ответникът се радвал на детето,но се държал грубо с майка си.Той
принудил ищцата и родителите и да подпишат споразумението за развода. Карали се
по телефона, за да подпишат споразумението.
Свидетелката знаела от дъщеря си,че срещите на ответника с детето
протичат нормално.Неприятно впечатление и направил случай,когато детето взело
клечка и имитирало пушене на цигара.Според свидетелката,детето е взело този
пример от ответника,защото той пуши.Свидетелката К. изказва мнение,че на този
етап бащата не може сам да се грижи за детето, тъй като детето е много ранимо.
Детето оставало при свидетелката К. и
когато ищцата отидела дори и за малко до магазина, детето започвало да пита:
„Мама, къде е мама?“. Свидетелката К. твърди,че те не са ограничили контактите на детето с баба си по
бащина линия.Бабата имала възможност да идва винаги, когато пожелае да вижда
детето,но веднъж се случило да дойдат без да се обадят предварително-като
неканени гости.Свидетелката К.,съпругът и и ищцата не искали детето да ходи да
преспива при баба си и дядо си по бащина линия,защото Д. е малка. Свидетелката К.
се запознала и със социалния доклад от П.,както и с отговора на исковата
молба.В социалния доклад пишело,че бабата е във възможност да се движи вкъщи.
Дядото лежал, човекът бил болен. В отговора на исковата молба пишело, че чичото
има психически проблеми. Свидетелката К. заявява,че се притеснява детето да
ходи в П..Свидетелката К. установява,че
не е виждала прояви на агресия от бащата към майката, но е чувала, че е
имало заплахи. Свидетелката знае,че причината за настоящото дело е,че ищцата не
желае да остави детето с преспиване. Противоречията между страните били за
детето. Други противоречия нямали, откакто са разведени.
Свидетелката Б.Л.Л.
/приятелка на ищцата от
детството/ установява,че още в
началото била свидетел на отношенията между страните. След като ищцата
забременяла отношенията им се променили,
а след раждането на детето тотално се влошили. Според свидетелката ответникът
бил безотговорен към детето си и към жена си.Правело и лошо впечатление липсата на всякакъв контакт
със семейството му-той дълго време отсъствал от семейното жилище. Не се обаждал
с дни и седмици. Оставял съпругата си сама да се оправя с всичко, включително и
финансово не ги подкрепял. Свидетелката
прави съждение,че според нея ответникът не е
запознат с режима на детето. Правило и впечатление свободното отношение на бащата към
детето.Според нея едно дете, особено във възрастта, в която прохожда, би
трябвало да бъде пазено и да му се обръща повече внимание. Не мисли, че
ответникът може да се справи евентуално ако детето се разболее. Не мисли, че
той може да реагира адекватно. Не е сигурна дори дали изобщо е запознат с
храната, която детето трябва да приема, специфична за неговата възраст.
Известно и е за случай, в който ищцата оставила ответникът сам с дъщеря си, но
свидетелката Л. била там и детето гледала основно тя.Ответникът по професия бил
музикант. Той бил на свободна практика. Работел главно през нощта. Неговата
работа била сезонна. Налагало му се да пътува на различни места. Не се
установил постоянно. Свидетелката Л. счита,че родителите на ответника не биха
се справили с отглеждането на детето,тъй като майката на ответника била трудно
подвижна.
Свидетелката Т. Д.А.:/личен лекар на семейството на ищцата/ установява,че
познава ищцата от малка,личен лекар е на цялото семейство. Ответникът го е
виждала веднъж на гости на семейството. Детето Д. се родило нормално, доносено.
След това заминали в гр. Р. и до 1-годишна възраст детето се гледало там. Като дошло на една
година в гр.К.,детето било много слабо и болнаво.Свидетелката не може да каже
от кого не е било гледано добре.Не били направени всички имунизации, защото е
била болна. Сега вече детето се хранело добре, развивало се много правилно,
рядко боледувало. Ищцата се оплакала на св.А.,че веднъж след среща с бащата
детето се върнало с афти по устата.Детето ходело вече на детска градина.Бащата
не се интересувал от здравословното състояние на детето. Не се
е обаждал на свидетелката А.. Контактът на свидетелката А. с него бил един
единствен път.
Свидетелката Д. Й. Х. / майка на ответника/установява,че
ответникът се грижи за детето като един
абсолютно грижовен баща.Д. била още бебе, пеленаче, когато ответникът един
месец се занимавал с нея. Майката имала участия с деца, ходела на
репетиции.Ответникът непрекъснато бил с Д.. Бащата на ответника преди 12 години
претъпял травма- счупил подбедрица и имал имплант, имал заболяване и бил трудно
подвижен, но иначе се обслужвал сам за всичко. Само с придвижването имал
трудности. По-големият брат на ответника имал операция от 1977-78 г. на очите,
катаракта.От 1984-85 г. бил с контактни лещи ,имал тумор. Завършил магистратура
в Свищов,имал тринадесет години трудов
стаж,бил адекватен , също и помагал за детето, когато било у тях- да го преобуят, да го нахранят.
Имал решение от ТЕЛК – 80% с право на
работа. Имал психично заболяване през 2002 година, еднократно, получил стрес от
работата. Не вземал лекарства. Лекарствата били за диабет, защото от три години
имал диабет. Ответникът можел да разчита на родителите си и на брат си.
Креватчето на детето било у тях, майката знаела много добре как те са се
грижили за детето, при какви условия, че никога не е останало гладно и жадно.
Ответникът нямал проблем с алкохола. Ако нямал участие на единия ден, на другия
отивал да види детето. От информацията, която получавала от ответника,той се
виждал с детето на улицата навън. Ходели в „Р.“, на заведение.През зимата
свидетелката не знае къде ответникът и детето ще се виждат.Свидетелката много
рядко се виждала с детето. По телефона не се чували-майката затваряла телефона.
Друг път казвала: „Сега не може, детето е болно“. За период от две години
свидетелката Х. идвала 3-4 пъти в К. да види детето.Детето непрекъснато
говорело за баща си.При последното и пребиваване даже показвало неща, които са
негови и са останали при нея. Споменавало за баща си. Здравословното състояние
на свидетелката Х. не и позволявало да идва по-често. Сменяла два влака.Тя
стояла на пейката, детето си играело. Когато е при тях, по по-друг начин щяли да
са контактите.Дядото на детето по бащина линия не е виждал детето от две години, много мъка
имало в него. При последното идване на
свидетелката Х. в гр.К. детето я попитало: „Бабо, ти къде живееш? А къде е
дядо?“ Родителите на ответника се грижели за детето в жилището си,когато ищцата
и ответникът имали участия и го оставяли при тях.Ищцата също имала участия,тъй
като била музикален педагог.Свидетелката Х. гледала детето и в гр.Р.,където
оставала по 3-4 дни.Ответникът също оставал насаме с детето.Когато ищцата била
в отпуск по майчинство една година,едновременно с майчинството и
работела.Когато и двамата имали участия детето оставало с преспиване, дали в
гр. Р., дали в гр. П., и свидетелката Х. го гледала.Свидетелката Х. изказва,че
и е много болно,че детето се превръща в стока. Според нея то не е вещ.
Твърди,че те имат право, защото на детето много лесно му се промива мозъка.
Свидетелят Б.Г.Т.установява,че е
колега на ответника от много години. Бил
колега и на ищцата, но по друг проект. Преди две години пътували по работа за
репетиции.Тогава детето било бебе и ответникът се грижел за него. Той бил
наясно с режима на детето, как се гледа, как се храни. Той се виждал с детето,
както му е отредено. След работа тичал, тръгвал към К., за да го види. След
участие, след работа той тръгвал директно. Работели до късно и той тръгвал за
срещата. Пътувал вечер. Споделял със свидетеля, че иска да се вижда по-често с
детето. Ответникът бил личност,която не обича да се оплаква,но споделял със
свидетеля,че има трудности да си вижда детето.Обстановката в дома на ответника
била нормална, като във всеки един дом. Свидетелят заявява категорично,че
родителите и братът на ответника не са опасни за детето.Свидетелят Т. и ищцата
участвали в проект със Старозагорската опера. Имало много подготвителна работа.
Преди три години поставили за първи път това представление. Тогава детето било
бебе. В продължение на един месец всяка седмица по 2-3 пъти ходили до С.З.. Там
репетирали.Едната от двете вокалистки на групата била ищцата. Вечерта се
прибирали в 2,30 – 3,00 часа, понякога
се прибирали и в 4,00 часа. Свидетелят Т. откарвал ищцата с лек автомобил до
гр.Р. и след това се прибирал в гр.П..По време на тези отсъствия на
ищцата,повечето пъти ответникът сам гледал детето.През изминалото лято ищцата
отново имала участия на концерти в различни градове на страната.
Назначената по делото
съдебно-психологична експертиза дава заключение,че находки за импулсивно
поведение и нарушен самоконтрол са се регистрирали у изследвания В.Б.Х..Категорично
произнасяне по наличие на зависимости може да има от лекар нарколог или поне
психиатър,но може да се каже,че при майката В.К. няма данни за честа употреба
или злоупотреба с алкохол или наркотици.При В.Х. може да се говори за висок
риск от развиване на зависимост към алкохола като се има предвид професията и
лекомисленото му отношение спрямо употребата на алкохол и марихуана.Не била
регистрирано личностово разстройство у нито едно от изследваните лица.При нито
едно от обследваните лица не може да се говори за такива особености,които са
извън психичната норма.Трудно може да говорим,че характеровите особености на
бащата В. са опасни за детето,но има риск импулсивни реакции и недостатъчния
самоконтрол сериозно да стресират детето.Също така стресиращо,предвид сегашното
битие и възрастта на детето,могат да въздействат и поведенческите модели,в
частност,спецификата на професионалните му ангажименти.Бащата В.Х. показва
сравнително добро познаване на хранителните предпочитания на Д. и нейния дневен
режим.Старае се да задоволява базисните и потребности /поне в рамките на
няколкочасовите посещения/.В психологически аспект отношенията между майка и
дете са спокойни и хармонични,като водещ във взаимоотношенията е майката,както
би и трябвало.Майката е търпелива и толерантна,в постоянен позитивен контакт с
детето.Бащата се проявява повече като разрешаващ и позволяващ,което е нормално
при сравнително кратките срещи.Д. видимо се радва на присъствието на баща
си.Контактът с бащата за детето е значим.Добре развит родителски капацитет се
регистрира при майката В.К..Грижейки се основно за детето тя е развила здравословна
психологическа взаимовръзка с него.Съобразява се с неговите предпочитания,но и
умее да налага по положителен начин граници.Емоционално зряла,може да бъде
пример за подражание на детето.Гледа положително на връзката му с бащата.Бащата
В.Х.,предвид местоживеенето в друг град и професионалните му ангажименти,е в
добра емоционална връзка с детето,но при него не може да се говори за развит
родителски капацитет.Неговите срещи два пъти в месеца с детето са чудесни и за
двете страни за поддържане на емоционалния контакт,но не представят възможност
за развитие уменията за обгрижване и възпитателски въздействия.Бащата се старае
да изслушва и разбира детето,подкрепя самостоятелните му действия,съобразява се
с неговите предпочитания,но не разполага с механизми за реагиране на
неподходящите детски желания.Добър партньор на детето в игрите.Недостатъчно
емоционално зрял.При детето Д. Х. не били регистрирани елементи от синдрома на
родителско отчуждение.Детето е с много позитивно отношение към баща си и не
може да се говори за каквито и да било признаци на отчуждение.Не може да се
говори за риск от спонтанно развитие на родителско отчуждение при срещи между
бащата и детето в присъствието на майката-детето би било доволно да вижда
заедно и двамата си родители и вероятно в прилични взаимоотношения.Детето няма
възможност да развие синдрома без целенасочено влияние на родителя и при щадящо
детската психика зряло отношение на всеки един от родителите.Практиката на
срещи между бащата и детето по градинки и паркове,в заведения или детски
центрове не предоставя възможност за полагане на грижи в пълен обем и
съдържание от страна на бащата,без значение в присъствието или отсъствието на
майката.Няма причини за опасения от общуване на детето с разширеното семейство
на бащата при достатъчна толерантност и търпимост от страна на възрастните от
двете страни.Като се има предвид възрастта и емоционалността на детето Д.,вещото
лице препоръчва един по-плавен период на адаптация към нов режим на срещи с
бащата: 2-3 години срещи в гр.К. без присъствието на майката,след това-един път
месечно уикендово посещение в гр.П. /с преспиване в дома на родителите на
бащата/,и едва след още две-три години,когато детето свикне с
откъсването,пътуването и другите баба и дядо/ с които междувременно да
контактува дистанционно/ и когато тя ще може да бъде по-самостоятелна в хигиена
и хранене,да се стигне до по-дълъг период на оставане с бащата през лятото.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск,с който се иска изменение
на постановените мерки за лични контакти с Решение № 3679/01.11.2018г.по
гр.д.№4327/2018г.на П.ски районен съд,се основава на разпоредбата на чл.59,ал.9
от СК,съгласно която ако обстоятелствата се изменят,съдът по молба на единия от
родителите,по искане на дирекция “Социално подпомагане“ или служебно може да
измени постановените по-рано мерки и да определи нови.В доказателствена тежест
на ищцата е да посочи кои обстоятелства са се изменили и да докаже тяхното
изменение.
Съгласно т.V на Постановление № 1 от 12.XI.1974г.по гр.д.№ 3/74г.на Пленума на ВС не
винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети
обстоятелства,а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства,които се
отнасят до мярката и нейната рационалност.Във всички случаи съдът е длъжен да
обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето.
Новите обстоятелства,които ищцата е
посочила в исковата молба и в допълнителната,уточняваща молба,могат да се
систематизират така:
1.Ответникът ползва само единия от двата
дни за лични контакти с детето.
2.Проявява агресия към майката пред детето;
употребява спрямо майката думи,крайно неподходящи за детето.
3.Когато идва на срещи с детето ответникът
пие бира,управлява лекия си автомобил след като е употребявал алкохол.
4.Към настоящия момент живее на квартира на
свободен наем-не е известно дали условията там са подходящи за отглеждане на
детето на тази възраст.
5.В жилището,в което живеят родителите му и
брат му,условията са крайно неподходящи за отглеждане на дете-и двамата
родители са лица с трайни увреждания,които имат проблеми с придвижването;
братът е с трайни психически проблеми; няма отделна стая за детето.
6.Ответникът не присъствал,когато детето е
било болно и не е проявявал интерес към това,какво трябва да се предприеме в
такива кризисни ситуации.Не се интересувал и не бил наясно с начина на
отглеждане на детето-хранене,обличане,режим.
7.Осъждан е за престъпление по чл.343б,ал.3
от НК.
8.Имал над 25 нарушения на ЗДвП,за които му
били наложени административни наказания с наказателни постановления.
9.Силна привързаност на детето към майката
и нежелание да бъде отведено от ответника неизвестно къде.
10.Цялостното поведение на ответника по време на осъществяваните лични
контакти с детето говори за липса на родителски капацитет и невъзможност да се
справи самостоятелно с отглеждането на детето.
По първото,посочено обстоятелство-че ответникът използва само единият от
двата определени дни за срещи с детето,свидетелства св.Р. К..Същото посочват и
страните в обясненията си при изслушването им от съда-че ответникът ползва само
единия от двата определени дни поради служебната си ангажираност и поради
това,че му е трудно да пътува от друго населено място.Това,че ответникът се
вижда с детето само през единия от двата определени дни обаче по никакъв начин
не се е отразило негативно на детето и не е довело до развиване на синдром на
родителското отчуждение-както се установява от заключението на
съдебно-психологичната експертиза.Видно от същото експертно заключение-детето е с
много позитивно отношение към баща си и не може да се говори за каквито и да
било признаци на отчуждение.Ищцата В.К. и свидетелката Р. К. установява,че
детето с желание контактува с баща си.Свидетелят Божидар Т. установява,че
ответникът винаги прави всичко възможно да отиде в гр.К. да се види с
детето-дори използва вечер обществен транспорт,за да се придвижи до гр.К..Така
че-това първо,посочено от ищцата обстоятелство не е основание,което да обуславя
изменение на определените с решението на П.ския районен съд мерки на лични
контакти на ответника с детето.
По отношение на второто ново
обстоятелство,посочено от ищцата-че ответникът проявява агресия спрямо нея при
срещите им с детето пред самото дете,не се събраха убедителни доказателства за
това и това си остава твърдение само на ищцата.В показанията си свидетелката Р.
К. говори за случай,когато ответникът се отнесъл агресивно с нея в аптека като
не и позволил тя да плати закупена помпичка и я изблъскал,но това е случай на
поведение на ответника спрямо свидетелката Р. К.,а не спрямо ищцата В.К.,и то
не е станало в присъствието на детето,а освен това е било по време на
брака-т.е.не се е случило след постановяване на решението за
развод.Аналогично-свидетелката Р. К. говори за случаи на телефонни разговори
между ищцата и ответника,когато свидетелката Р. К. слушала разговорите,тъй като
ищцата пускала високоговорителя на телефона си,и в тези разговори ответникът
отправял заплахи към свидетелката.Очевидно-налице е било неразбирателство и
лоши отношения между ответника и свидетелката Р. К. още по време на брака на
ищцата и ответника.Никой от разпитаните свидетели не установява ответникът да
се е държал зле с ищцата след развода в присъствието на детето по време на
срещите за лични контакти,нито пък такива впечатления има вещото лице,изготвило
съдебно-психологичната експертиза.Поради това съдът намира,че това твърдение на
ищцата е недоказано.
Свидетелката Р. К. свидетелства,че е
чула от дъщеря си,че веднъж ответникът при срещата си с детето изпил в
присъствието на детето три големи бири.Ответникът твърди,че понякога се е
случвало да изпие една бира,но само една,тъй като след това се качвал в
обществен транспорт да пътува обратно към гр.П. и не можел да си позволи да се
качи в автобуса в нетрезво състояние.Пояснява,че в момента няма автомобил.В
одобреното от П.ски районен съд споразумение при прекратяването на брака между
ищцата и ответника е вписана клауза,според която родителите на детето Д. Х.,по
време на престоя на детето при всеки един от тях се задължават да избягват да
употребяват алкохол в негово присъствие.От наличните по делото данни,ответникът
не винаги спазва тази клауза от споразумението,но няма данни това,че понякога
пие бира на срещите с детето да се отразява в негативен аспект на психиката на
детето.Освен това не е установено ответникът да е изпадал в нетрезво и в
неадекватно състояние.
Обстоятелството,че ответникът живее
на квартира,е ирелевантно,тъй като ответникът е заявил,че няма да води детето
там,а ще го води в дома на родителите си,където ще се осъществяват личните
контакти.
Ищцата изтъква,че в жилището,в което
живеят родителите и братът на ответника,няма подходящи условия за отглеждане на
детето Д..Позовава се на това,че и двамата родители имат проблеми с
придвижването,че братът има психически проблеми,че за детето няма самостоятелна
стая и че детската кошара не е в много добро състояние.От събраните по делото
доказателства е видно,че здравословното състояние на родителите на ответника /
и най-вече на майка му/ не е такова,че те да не могат да се грижат за детето.По
време на брака между ищцата и ответника родителите на ответника са гледали
детето,като то е било оставяно многократно при тях в случаите,в които и
ответникът,и ищцата са имали участия поради професията и на двамата,свързана с
музиката.Видно от показанията на свидетелката Д. Х.-майка на ответника,тя е
гледала сама детето и в квартирата на страните в гр.Р.,когато и ответникът,и
ищцата са били ангажирани с професията си.Свидетелят Т. установява,че
ответникът е гледал сам детето когато ищцата е била на репетиции и участия със
Старозагорската опера.Ответникът бил наясно с режима,храненето и начина на
гледане на детето.Макар и да има проблеми със ставите,майката на ответника-св.Д.
Х., се придвижва сама,показателно за което е и идването и в гр.К.; извършва сама
в къщи необходимите домакински дейности; в състояние е да се грижи за
детето.Бащата на ответника,макар и да е трудно подвижен,се обслужва сам.Не се
събраха данни за твърдяното от ищцата сериозно психично заболяване на брата на
ответника.Данните са,че е имал еднократен,инцидентен период на депресия през
2002г.По делото е приложен социален доклад на ДСП П.,в който след посещение на
социален работник подробно е описано жилището на родителите на ответника,в
което детето ще бъде водено от ответника и ще преспива там.В социалния доклад е
посочено,че жилището е хигиенично,обзаведено е с мебели и ел.уреди,необходими
за домакинството.Жилищните и битовите условия са подходящи за преспиване на
детето.
Относно твърдението на ищцата,че
ответникът не е наясно с начина на отглеждане на
детето-хранене,обличане,режим-това твърдение се опровергава от показанията на
св.Т. /който установява,че ответникът е гледал сам детето,когато ищцата е била
на репетиции и участия,и е бил много добре запознат с начина на гледане на детето/
и от заключението на съдебно-психологичната експертиза,от която е видно,че
ответникът е запознат с хранителните предпочитания на детето и с режима му;
справил се е с храненето и обгрижването на детето по време на срещата с него,на
която не е присъствала майката,а е присъствало вещото лице.Що се отнася до
показанията на свидетелката Л.,съдът намира,че тя изказва по-скоро съждения
/“Не мисля,че той е запознат с режима на детето…Не съм сигурна дори дали изобщо
е запознат с храната,която детето трябва да приема,специфична за неговата
възраст…“/,а не конкретни факти, поради което нейните показания не допринасят
съществено за обосноваване на съответните правни изводи.
Ищцата е представила препис от
Определение на Старозагорски районен съд от 17.04.2018г.по НОХД № 1043/2018г.по
описа на същия съд,от което е видно,че съдът е одобрил споразумение по реда на
Глава Двадесет и девета от НПК,с което ответникът е признат за виновен и
наказан за това,че на 25.03.2018г.в гр.С.З. е управлявал МПС-лек автомобил след
употреба на наркотични вещества-канабис,марихуана,установено по надлежния ред,и
с това е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление
по чл.343б,ал.3 от НК.Фактът на това осъждане на ответника обаче не е ново
обстоятелство,тъй като то е възникнало на 17.04.2018г.,т.е.преди съдебното
заседание пред П.ски районен съд по гр.д.№ 4327/2018г.,което съдебно заседание
се е провело на 29.10.2018г./видно от представеното Решение № 3679 от
01.11.2018г.на ПРС по цитираното гражданско дело/ и в което съдебно заседание
ищцата и ответникът са представили пред съда изготвено и подписано от тях
споразумение по реда на чл.51 от СК.Т.е.-цитираната по-горе присъда на СтРС е
съществувала вече в правния мир и не е ново обстоятелство,което да е възникнало
след заседанието по бракоразводното дело,на което е било представено
споразумението по чл.51 от СК.В исковата молба ищцата твърди,че постановяването
на осъдителната присъда спрямо ответника и е станало известно едва след
одобряване на споразумението по чл.51 от СК,което може и да е така,но следва да
се имат предвид обясненията на ищцата при изслушването и от съда по настоящото
дело в съдебното заседание на 23.10.2019г.,където тя казва:“Коментирали сме,че
той има възможност да бъде съден,преди развода разбрах,че той е съден за
употреба на наркотични вещества…След развода разбрах за самото решение,но
знаех,че се водят действия спрямо него.Той ми се беше обадил и ми беше казал,че
е хванат с употреба на някакви вещества.Той имаше опасения,че ще бъде
съден.“.От тези обяснения е видно,че ищцата още преди развода е знаела,че
ответникът е установен да шофира след употреба на наркотични вещества; знаела
е,че срещу него се води наказателно производство за това
деяние.Следователно,подписвайки и представяйки пред П.ския районен съд
споразумението по чл.51 от СК,ищцата е знаела за тези факти и е била наясно с
тях,и след като е подписала и представила споразумението при наличието на тези
факти и не се е заинтересувала дали срещу ответника към този момент има вече
постановена присъда /което говори,че не е била заинтересована от този факт и
той не е бил от съществено значение за нея при формиране на волята и за
определяне на личните контакти на бащата с детето/,то не следва в настоящото
производство да се позовава на факти и обстоятелства,които обективно са
съществували и които са и били известни към момента на развода.Освен това по
делото се събраха доказателства-свидетелските показания,експертното
заключение,от които е видно,че не са налице данни ответникът да е продължил да
употребява наркотични вещества след постановяване на осъдителната присъда по
чл.343б,ал.3 от НК,нито пък да има оформена зависимост към употреба на
наркотични вещества.Поради това посоченото деяние,за което е осъден по НОХД №
1043/2018г.по описа на Старозагорски районен съд,следва да се разглежда като
инцидентна проява.
По същият начин стои въпросът и с
наведения от ищцата довод за наличието на административни наказвания на
ответника с наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.От представената
справка от началник сектор ПП при ОД на МВР е видно,че на ответника са
съставени 7 на брой АУАН,13 бр.фишове,и срещу него са издадени 6 бр.наказателни
постановления,но всички нарушения са извършени в периода от 14.04.2009г.до
25.03.2018г.,т.е.преди сключването на брака,по време на брака и по време на
фактическата раздяла /последните две от тях/,но преди бракоразводното
дело.Следователно-това не са нови обстоятелства,настъпили след развода и се
презумира,че ищцата е знаела за тях и се е интересувала преди да подпише и
представи пред съда споразумението по чл.51 от СК.
В уточняващата молба ищцата сочи,че
е налице силна привързаност на детето към нея и нежелание да бъде отведено от
ответника неизвестно къде.Съдът намира,че това е само едно твърдение,неподкрепено
с доказателства,защото от доказателствата по делото /показанията на свидетелите
К.,Х.,Т.,заключението на съдебно-психологичната експертиза/ се установява,че
детето е привързано към баща си,с желание общува с него,с желание отива на
срещите,интересува се и има желание да общува и с баба си и дядо си по бащина
линия.В показанията си св.Х. установява,че при едно от посещенията и в гр.К.
детето я е попитало: “Бабо,ти къде живееш?“.Напротив,ако още от по-ранна
възраст не се даде възможност на детето да общува с баба си и дядо си по бащина
линия,контактът с тях наистина ще бъде прекъснат,което ще бъде пагубно за
цялостното и пълноценно развитие на детето като личност.В заключението на
съдебно-психологичната експертиза вещото лице отбелязва,че за всяко дете е
полезно да общува със семейството на бащата.Вещото лице отбелязва също така,че
е изненадано,че ищцата и ответникът не са намерили общ език по отношение на
показване на човечност спрямо бабата и дядото в П. и не са използвали
възможностите на интернет,а и реално-чрез гостуване на детето в дома им в П.
през уикендите в присъствието на ищцата и ответника /както се сочи по-надолу в
експертизата/,за да зарадват възрастните хора и детето си.Съдът напълно се
присъединява към тази препоръка на вещото лице.Също така от експертното
заключение се установява,че отношенията между ответника и детето са много
позитивни; че детето е много положително настроено към баща си и в никакъв
случай не може да се говори за родителско отчуждение на детето към
бащата.Всичко това дава на съда основание да приеме,че няма причина детето да
не посещава дома на родителите на баща си в П. и да остава там с
преспиване,така,както са се споразумели страните в брачното производство пред П.ския
районен съд.
Последното основание,което ищцата
сочи в уточняващата си молба е,че цялостното поведение на ответника по време на
осъществяваните лични контакти с детето говори за липса на родителски капацитет
и възможност да се справи самостоятелно с отглеждането на детето.Освен,че е
много общо и неконкретно,това основание е и недоказано,тъй като по делото не се
събраха доказателства,че по време на срещите си с детето ответникът с
поведението си да е показал,че не може да се справи с отглеждането на детето.Самата
ищца в обясненията си,а и свидетелката Р. К. в показанията си не изнасят такива
факти,а напротив-установяват,че ответникът идва да вижда детето,че срещите
протичат нормално /така е казала ищцата на св.Р. К./,че се държи добре с детето
по време на срещите.Особено следва да се вземат предвид впечатленията на вещото
лице Г.Л.,която е присъствала на среща на детето с ответника в парк „Р.“ в К.,тъй
като тя е обективно и незаинтересовано лице.В експертното заключение вещото
лице е отразило,че при наблюдението си на срещата е установило,че детето играе
на една от площадките в парка; че по негово желание бащата го е завел в
близкото заведение за хранене „Сезони“,където също има обособени места за игра
на деца.Детето с удоволствие контактувало с баща си,имат свои общи предишни
преживявания,игри,в които всеки от тях има своята водеща роля.По-надолу вещото
лице сочи,че бащата В. проявява сравнително добро познаване на хранителните
предпочитания на Д.,а режимът на детето му е известен от майката във връзка със
съботно-неделните посещения в К..От наблюдението си при срещата на бащата В. с
детето вещото лице установило,че бащата могъл да се погрижи за водене на детето
до тоалетна,за миене на ръцете му; помагал при храненето на детето,въпреки,че
то можело и само-в рамките на играта.Поради изложеното,от така събраните
доказателства съдът намира,че не се доказа твърдението на ищцата,че ответникът
не е в състояние да се грижи за детето при срещите си с него за осъществяване
на личните контакти.
Изложените в исковата молба
обстоятелства,че ответникът употребява алкохол; че е избухлив и лесно се
изнервя; че упражнява свободна професия-музикант и обитава квартири,свири по
цяло лято и зима по курорти и заведения,включително и нощем-не са нови
обстоятелства.Те са съществували още по време на брака и са били известни на
ищцата при подписване на споразумението.
При така изложеното,следва
изводът,че не се установи нито едно ново обстоятелство след влизане в сила на
решението на П.ския районен съд по гр.д.№ 4327/2018г.,което да обуславя
изменение на определения от съда режим на лични контакти на бащата с детето
съгласно одобреното споразумение между страните.
На практика ищцата иска
преразглеждане на съдебното решение на П.ския районен съд в частта,в която е
одобрил споразумението между страните за личните контакти на бащата с детето,с
което споразумение още по време на бракоразводното дело ищцата не била
съгласна,но подписала споразумението под натиск от страна на ответника /по
нейните думи-в.с.з.на 13.06.2019г.и на 23.10.2019г./.Съгласно Р-2533-71-II ГО обаче,с иска по чл.29,ал.2 СК /сега-чл.59,ал.9 СК/ не
може да се пререшава влязло в сила решение.Действително,в писмената си защита
пълномощникът на ищцата се позовава на Постановление № 1 от 12.XI.1974г.по гр.д. № 3/74г.на Пленума на ВС в частта му,в която
е прието,че към промените,засягащи мерките и тяхната ефективност,спада
нерационален режим,като в течение на изпълнението му мерките са се оказали
неблагоприятни за детето,която именно хипотеза пълномощникът счита,че е налице
в настоящия случай.Следва да се има предвид обаче,че в цитираното постановление
на Пленума на ВС се има предвид съответните мерки в течение на изпълнението им
да са се оказали неблагоприятни за детето.С настоящия иск се атакуват
мерките,които са определени да се прилагат след навършване на три-годишна
възраст на детето,а тези мерки все още не са действали,тъй като ищцата е подала
настоящата искова молба само шест месеца след развода и на датата на навършване
на три-годишна възраст на детето.Така че,като не е била дадена възможност тези
мерки да започнат да се изпълняват,не може и да се изведе извод дали в течение
на изпълнението им тези мерки се оказват неблагоприятни за детето.
Съдът не възприема заключението на
съдебно-психологичната експертиза в частта и по т.9 /по последния въпрос от т.9/,тъй като в тази
част на експертизата е даден отговор на правен въпрос /както правилно отбеляза
пълномощникът на ответника в с.з./.Вещото лице правилно отбеляза,че е
отговорило на въпроса,тъй като той му е бил поставен от съда при назначаване на
експертизата.Съдът не е следвало да поставя на вещото лице правен въпрос.Поради
това заключението на вещото лице в частта по последния въпрос от т.9 не следва
да се взема предвид.
Предвид изложеното съдът намира,че
искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
Страните представят списък на разноските.
Разноските на ищцата по делото възлизат
общо на 944,35 лв.,от които 500 лв.адвокатско възнаграждение,60 лв.държавна
такса,150 лв.депозит за съдебно-психологична експертиза,и 234,35 лева доплащане
за извършена съдебно-психологична експертиза.
Разноските на ответника по делото възлизат
общо на 884,35 лв.,от които 500 лв.адвокатско възнаграждение, 150 лв.депозит за
съдебно-психологична експертиза,и 234,35 лева доплащане за извършена
съдебно-психологична експертиза.
На основание на чл.78 ГПК,с оглед изхода на
делото,ищцата следва да заплати на ответника направените от него разноски в
размер на 884,35 лева.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Д.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощника си адв. С.Р.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес
за получаване на призовки и съобщения: гр. С.З., бул. „Р.“ № 56, сутерен, тел.:
**********, ел. поща: **@*., против В.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***.иск
по чл.59,ал.9 от СК за изменение на постановените с Решение № 3679/01.11.2018г.по
гр.д. №4327 год. по описа за 2018г.на П.ски районен съд мерки относно режима на
лични контакти между бащата В.Б.Х.,ЕГН ********** и детето Д.Б.Х.,ЕГН **********,родено
на ***г.в гр.П.,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ищцата В.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника си адв. С.Р.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес за получаване на
призовки и съобщения: гр. С.З., бул. „Р.“ № 56, сутерен, тел.: **********, ел.
поща: **@***.** да
заплати на ответника В.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***. Направените от него по делото
разноски в размер общо на 884,35 лева,от които : 500 лв.адвокатско възнаграждение, 150 лв.депозит за
съдебно-психологична експертиза,и 234,35 лева доплащане за извършена
съдебно-психологична експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: