РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 21.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Стефка Александрова разгледа
докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско
дело № 16146 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от И.С.В. против Р.на Република България, с
която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Ищецът И.С.В. твърди, че на
24.03.2010 г., 13.09.2010 г. и 21.12.2010 г. с Постановления за привличане на
обвиняем е конституиран в това качество по пр.пр. № 3543/2010 г., СРП за
извършени блудствени действия с непълнолетни. Въз основа на извършените
процесуално-следствени действия бил изготвен и внесен обвинителен акт, но с
разпореждане на съдия-докладчик поради констатирани нарушения делото било
прекратено. По последвалия обвинителен акт, внесен на 17.02.2014 г. било
образувано н.о.х.д. № 3616/2014 г. производството по което продължило 2 г. и 8
месеца, като на 14.10.2016 г. била произнесена оправдателна присъда (влязла в
сила на 04.12.2017 г.). Същата била потвърдена с решение от 04.12.2017 г. по
н.о.х.д. № 4374/2017 г. СГС 15 въззивен състав. Вследствие на преживяното имал
желание за самоубийство. По време на досъдебното производство (продължило 3 г.
и 11 месеца) и на съдебното се появили заболявания: висока кръвна захар,
карценом на ректума, сърдечно заболяване. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати обезщетение за незаконно повдигнато и поддържано обвинение в размер на
150 000 лева, ведно със законна лихва от 04.12.2017 г. (датата на влизане в
сила на оправдателната присъда) до окончателното плащане.
Ответникът Прокуратура на Р.Б.оспорва
исковете по основание и размер. Счита за неосъществили се елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност. Поддържа, че ищецът не сочи
никакви факти или обстоятелства, които да аргументират претенцията му по чл. 2,
ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Акцентира върху липсата на задържане по време на
наказателното производство, а мярката за неотоклонение гаранциа в размер на 200
лв. е под минималната за страната работна заплата и е отменена с прокурорско
постановление. Твърди, че нито едно от заболяванията, посочени в исковата молба
нямат връзка с поведението на Прокуратурата. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Постановление от 23.03.2010 г. на прокурор
при Софийска градска прокуратура е образувано досъдебно производство срещу И.С.В.
за това, че в периода от м. ноември 2009 г. до 15.03.2010 г. в гр. София, ул.
„Уилям Гладстон“ № 26, извършвал действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на две лица ненавършили 14-годишна възраст
– Л.Р.М.и Б.А.И.– престъпление по чл. 149, ал. 5, вр. ал. 1 от НК.
С Постановление от 24.03.2010 г. на разследващ
полицай по дознание № 741/2010 г. по описа на 4 РУ на СДВР, пр.пр. 3543/2010 г.
по описа на СГП И.С.В. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 149,
ал. 5, т. 1, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1, алт. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК. Взета е
мярка за неотклонение „парична гаранция “ в размер на 200 лева.
С Постановление от 13.09.2010 г. И.С.В.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1, пр.1, вр.
ал. 2, , пр. 1, алт. 2 вр. ал. 1, пр. 2 от НК. Постановлението е предявено на
15.09.2010 г. С Постановление от 21.12.2010 г. ищецът отново е привлечен като
обвиняем.
На 29.09.2010 г. СГП е внесла
обвинителен акт против И.С.В. за
извършено престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 1, пр. 1, вр. ал.2, пр. 1, алт. 2,
вр. ал. 1, пр. 2 от НК. Образувано нохд № 4303/2010 г. по описа на СГС, НО 32 състав. С Разпореждане от 30.09.2010
г. съдебното производство е прекратено и
делото е върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
С Постановление от 24.01.2011 г. на
прокурор при СГП по пр.пр. 3543/2010 г. по описа на СГП частично е прекратено
обвинението спрямо обвиняемия и досъдебното производство е изпратено на СРП по
компетентност по обвиненията в престъпление по чл. 149, ал. 2, пр. 1, алт. 2,
вр. ал. 1, пр. 2 от НК и престъпление по чл. 149, ал.2, пр. 1, алт. 2, вр. ал.
1, пр. 2 от НК. В СРП е образувана пр.пр. № 18332/2010 г. по описа на СРП.
С Постановление от 12.06.2012 г. на прокурор
при СРП досъдебно производство № 741/2010 г. по описа на 4 РУП СДВР, пр.пр.
18332/2010 г. по описа на СРП е спряно на основание чл. 199 и чл. 244, ал. 1,
т. 3 от НПК. С Постановление от 20.06.2012 г. досъдебното производство е
възобновено. С Постановление от 23.07.2012 г. на И.С.В. е повдигнато
обвинение по чл. 149, ал. 2, пр. 2, вр.
ал. 1, пр. 2 от НК. Постановлението е предявено на 24.07.2012 г. С
Постановление от 12.11.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 149, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и за престъпление по чл. 157,
ал. 2, вр. ал. 1, пр.1, ал. 2 от НК.
С Постановление от 07.11.2013 г. на
прокурор при СРП е отменена взетата по отношение на обвиняемия мярка за
неотклонение.
На 16.01.2013 г. СРП е внесла
обвинителен акт против И.С.В. за
извършено престъпление по чл. 149, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и чл.
157, ал. 2, вр. ал. 1, пр.1, ал. 2 от НК. Образувано е нохд № 961/2013 г. по
описа на СРС, 111 състав. С Разпореждане
от 19.04.2013 г. съдебното производство
е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на съществени
процесуални нарушения.
На 21.02.2014 г. СРП е внесла
обвинителен акт против И.С.В. за
извършено престъпление по чл. 149, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 от НК и чл.
157, ал. 2, вр. ал. 1, пр.1, ал. 2 от НК.С Присъда от 14.10.2016 г. по нохд №
3616/2014 г. по описа на СРС, 111 състав И.С.В. е признат за невиновен по
повдигнатите обвинения. Присъдата е влязла в сила на 14.12.2017 г.
Във връзка с установяване на размера
на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
С.Б.В.. В показанията си свидетелят установява, че познава В. от 20-30 години.
Били съседи и приятели. Казал му за делото за педофилия. Тогава още се крепял,
но когато започнали делата се сринал и това го вкарало в болница. Наложила се
тежка операция. Бил оправдан, но платил със здравето си. Шест години продължило
това дело. След всяко дело падал, докато най-после съдът видял, че няма такова нещо. Тези които му били
приятели не можели да имат лошо отношение, защото знаели, че това е невъзможно.
Другите хора имали отношение към него и
това още повече го натоварило. Истинските приятели застанали зад него, а
другите злобеели и чакали да го вкарат в затвора. Когато бил сринат, той вече
не приличал на себе си. Бил станал на половината от това, което бил сега.
Отслабнал бил психически. На последните дела свидетелят го държал за ръка, за
да го заведе. Не можел да ходи от напрежението. Ищецът имал семейство и три
деца. Децата му знаели, че това е
невъзможно той да го е направил. Страхувал се за децата си.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, Р.и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение
за незаконно обвинение в извършване на престъпление е Р.на Република България,
която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към
наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда
обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно Р.на Р.Б.(като
централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря
по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по
разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на
държавното учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата,
повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл.
46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор
върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2
от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца,
като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да
установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от СРП обвинение
за извършено престъпление, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда. В
конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение,
обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди
/т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Постановяването на оправдателна присъда/решение,
обаче, не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение - по смисъла
на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и
неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, обстоятелството,
продължителността на наказателното производство около 7 години, като Р.е
поддържала обвинението и пред въззивната инстанция като е протестирала
оправдателната присъда. От съществено значение при определяне на размера на
дължимото обезщетение е обстоятелството, че обвинението е за престъпления по
Раздел VІІІ „Разврат“ по отношение на непълнолетни лица, което следва да бъде
съпоставено с неговата възраст и отражението в социалните нагласи на близкото
му обкръжение. Отчитайки посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира, че справедливо обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди
е в размер на 10000 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен в този размер.
Отговорността на държавата за
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от
ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават
за незаконни действията на държавния орган-04.12.2017г. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата. С оглед направеното искане, обаче, законната лихва
следва да бъде присъдена от датата на завеждане на исковата молба.
По разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. К. Д.К. сумата от 830 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) Р.НА Р.Б.да заплати на И.С.В., ЕГН-**********,*** сумата от 10000 (десет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл.
149, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 от НК
и чл. 157, ал. 2, вр. ал. 1, пр.1, ал. 2 от НК в хода на ДП №741/2010 г. по описа на 4 РУП СДВР,
пр.пр. № НСН 272/2013 г. по описа на СРП, по което обвинение ищецът е признат
за невиновен и оправдан по НОХД № 3616/2014 г. по описа на СРС, 111 състав,
ведно със законната лихва от 04.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата
като отхвърля иска за разликата над
сумата от 10000 лева до предявения размер от 150000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) Р.НА Р.Б.да заплати на И.С.В., ЕГН-**********,*** сумата от 10
(десет) лева, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата Р.НА Р.Б.да
заплати на адв. К. Д. К.,***, офис 1
сумата от 830 (осемстотин и тридесет)
лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: