Решение по дело №1585/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл. 268 от ДОПК.

Обжалвано е Решение № 163 от 03.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № РД-16-1154/20.06.2024 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив срещу действия на публичен изпълнител- опис на недвижим имот, обективиран с протокол № С240016-028-0001877/12.06.2024г.

Жалбоподателят М. Т. К., [ЕГН], адрес: гр. Асеновград, [улица], лично и като ЕТ“М. К.-78“, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], вх.“Б“, ет.1, чрез пълномощника му адвокат П. К., моли да се отмени решението и изпълнителното действие по изп.д.№ 16090012005/2009. Излага доводи за незаконосъобразност поради непосочване в протокола за опис на вписаните за имота договорни ипотеки, поради несъобразяване на вече погасени по давност публични задължения, както и поради занижаване на оценката на имота. Твърди несъразмерност.

Директорът на ТД на НАП, Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. е на становище, че жалбата е неоснователна Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспореното решение и моли Съда да остави жалбата без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено следното:

За допустимостта :

Решението е обжалвано в предвидения за това 7-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт на основанията посочени в чл. 146 от АПК съдът намира, че същият е издадена от компетентен орган и отговаря на изискванията за форма и съдържание на административните актове. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Според разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК това е директорът на компетентната териториална дирекция. При издаването на обжалваното решение административният орган не е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Решението е надлежно мотивирано. В същото са посочени, както фактическите основания за издаването му, така и правните основания - чл. 267, ал. 2, т. 6 ДОПК. Не се установява, обжалваният акт да противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му. Приетите за установени в хода на административното производство релевантни за спора факти, не са били опровергани от събрани в съдебното производство доказателства.

Установено по делото е, че публичният изпълнител е извършил действията по чл. 221, ал. 2 от ДОПК, с което е и започнало изпълнителното производство. Действията на публичният изпълнител, извършени в условията на чл. 235 от ДОПК по оценяване на недвижимия имот са обективирани в акта по чл. 226, ал. 1 от ДОПК, като публичнИЯ изпълнител самостоятелно е определил оценка на имота като окончателна по смисъла на чл. 235, ал. 5 от ДОПК с Разпореждане изх.№ С250016-137-0001899 от 12.03.2025г. Затова и всички възражения относно размера на временната оценка,направена при описа, не подлежат на разглеждане. В този смисъл, заключението на вещото лице по допуснатата в настоящото производство съдебна експертиза, се явява ненужно доказателствено средство и няма да се обсъжда.

Според разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ДОПК(Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. Предвидена е възможност при необходимост за оценката да може да бъде привлечен оценител, вписан в регистъра на К. на независимите оценители в България. Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може или откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответната професия или област. Съгласно ал. 2 на същия член (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, която не може да бъде по-ниска от определената от вещото лице. Оценката се съобщава на длъжника и на взискателя. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 5 от ДОПК окончателната оценка на публичния изпълнител не подлежи на обжалване. Публичният изпълнител е изпълнил задълженият си визирани в чл. 235, ал. 1, ал. 2, и ал. 3 от ДОПК по извършване на оценката на недвижимия имот. Същевременно ал. 5 на чл. 235 от ДОПК предвижда, че окончателната оценка не подлежи на обжалване.

Следва да се отчете, че редът за принудително събиране на вземания, включително относно извършването на опис, оценка и извършване на продажба на недвижими имоти и връчване на съобщенията за тези действия извършвани от публичния изпълнител е изчерпателно уреден в ДОПК. Което води и до извода, че разпоредбите на ГПК уреждащи същата материя не намират приложение.

Видно от разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ДОПК е, че публичния изпълнител действа в условията на оперативна самостоятелност, като необходимостта от привличане на оценител се преценява от самия него, което се извежда от граматическото тълкуване на разпоредбата.

По отношение размерът на публичните вземания и отчитането на тези от тях, за които е признато погасяването им по давност, възраженията са неотносими към предмета на настоящото производство, което е с предмет единствено и само извършеният опис. Затова и липсата на мотиви в обжалваното решение в тази част е несъществен пропуск.

По отношение на възражението за липса на посочени в протокола за опис на вписаните възбрани и ипотеки, действително, от представените справки от Агенцията по вписванията се установява, че върху описания имот са вписани възбрани и договорни ипотеки в полза на други кредитори. Липсата на посочване на същите в протокола за опис е несъществено и не е основание за отмяна на извършеното действие по принудително изпълнение, тъй като не влияе върху поредността на вземанията, а и дали и доколко са налице привилегировани кредитори е въпрос, който също излиза извън предмета на настоящия спор.

Ето защо и като намира, че действията на публичния изпълнител са съответни на материалния и на процесуалния закон, жалбата следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, в полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Тъй като производството по чл. 268 ДОПК е специално, различно от производството по обжалване на ревизионните актове, разпоредбата на чл. 161 ДОПК е неприложима, включително и по аргумент от тълкуване нормата на чл.144,ал.2 от ДОПК. Последната предвижда прилагане на разпоредбите само на глава 17 от ДОПК в производствата по обжалване, уредени и в други дялове на ДОПК, но не и прилагане на разпоредбите на глава 19, където се намира разпоредбата на чл.161 ДОПК. На свой ред,нормата на чл. 143, ал. 4 АПК отново е неприложима, тъй като тя регламентира хипотеза при която, съдът е отхвърлил жалбата, но ответникът е ползвал адвокат. Според Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Цитираното тълкувателно решение е постановено след субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК . Същата в приложимата редакция определя, че размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела, възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. При конкретната фактическа и правна сложност на делото, дължимият размер на възнаграждението е 100лв.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Т. К., [ЕГН], адрес: гр. Асеновград, [улица], лично и като ЕТ“М. К.-78“, ЕИК *********, срещу Решение № 163 от 03.07.2024 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № РД-16-1154/20.06.2024 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив срещу действия на публичен изпълнител- опис на недвижим имот, обективиран с протокол № С240016-028-0001877/12.06.2024г.

ОСЪЖДА М. Т. К., [ЕГН], адрес: гр. Асеновград, [улица], лично и като ЕТ“М. К.-78“, ЕИК *********, да заплати на НАП сумата от 100/сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.