№ 816
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500880 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х.Г. Треднафилова против Решение №
260020/08.02.2022г., пост. по гр.д.№ 72/2021, АсРС, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателката иск против ИВ. АТ. К. за заплащане на сумата 7 500лв.,
представляваща част от договорената между страните продажна цена в размер на 69
000 лева за прехвърлените в собственост на ответника 120 броя говеда, въз основа на
договор за покупко-продажба на движими вещи от 27.05.2020 г. с рег.№
1447/27.05.2020 г. на нотариус Радилена Ставрева, с район на действие РС гр.Пловдив,
която сума е дължима като продажна цена от ответника, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й
изплащане, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Х.Т. е обжалвала изцяло решението. Поддържа, че изложените
в мотивите на решението изводи са взаимно противоречиви, а и същите не се основават
на събраните доказателства. Развива доводи, че уговорената продажна цена всъщност е
цената, която й е била дължима в качеството на земеделски производител, поради
което няма как купувачът, чрез така уговорените суми, да заплати продажната цена на
животните. Поддържа доводите си за нищожност на клаузите в договора относно
начина на плащане на цената на животните – чл.26, ал.1, предл. първо във вр. с ал.4 от
ЗЗД. Поддържа и нищожност поради противоречие с императивната норма на чл.93 от
1
ЗС на декларацията от страните, че имат вземане по договор за изкупуване на мляко,
т.к. ответникът не е страна по този договор, както и на декларацията, че сумата от 69
000лв. е придобита от съвместна дейност с ответника и му е дължима. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ИВ. АТ. К. е подал отговор на въззивната жалба, в който
поддържа нейната неоснователност. Поддържа, че едва във въззивната жалба се
излагат съображения защо ищецът счита животните и даваното от тях мляко за свои.
Развива доводите си във връзка с фактологията по придобиване на животните, като
поддържа, че същите не са лично имущество на ищцата. Поддържа и приложение на
чл.22, ал.2 от СК, в хипотезата на уреждане на отношенията преди развод. В този
смисъл поддържа, че сключеният договор урежда имуществени отношения между
съпрузите при развода им. Поддържа, че уговорките в процесния договор са валидни.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
подадена е в срок, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав, поради което и решението е
валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението , с оглед наведените оплаквания,
съдът намира следното :
Предявен е иск от Х.Т. против И.К. за заплащане на сумата от 7500лв., частично
от 69000лв., съставляваща продажна цена по Договор за покупко-продажба на 120 бр.
говеда, който договор е с рег.№1447/27.05.2020, на нотариус Радилена Ставрева-рег.№
641/,НК, с район на действие ПдРС. Поддържа, че клаузата за изплащане на цената в
самия договор – чрез парична сума, която ищцата следва да получи въз основа на
договор за изкупуване на сурово краве мляко, добито като плод от говедата, предмет
на сделката, е нищожна на осн. чл.26, ал.4, предл.1 от ЗЗД, поради което се замества на
осн. чл.200 от ЗЗД по право със задължение за реално парично заплащане на
продажната цена. Счита че тази клауза е нищожна поради факта, че същата е в
противоречие с чл.93 от ЗС, доколкото претендира собственост върху говедата, респ.
2
плода от тях също е нейна собственост.
Ответникът ИВ. АТ. К. оспорва иска. Поддържа, че стопанството е създадено
предимно с негов труд и усилия още през 1990г. от една крава, чрез естествен прираст.
Твърди, че първоначално той е бил регистриран като земеделски производител, а в
последствие ищцата, т.к. тя се е занимавала с документацията. Счита, че в договора
между страните те са признали взаимно съвместния принос в придобиване на
стопанството, както и че задължението, с което ще се изплатят животните им се дължи
общо. Твърди, че договорът е сключен по неотложност, т.к. ищцата е спряла да полага
грижи за животните и те са били в много лошо състояние. Междувременно между
страните са провеждани производства по ЗЗДН. Оспорва твърдението за нищожност на
уговорката за заплащане на цената, както и че млякото от животните да е
принадлежало само на ищцата. Поддържа да има принос в придобиване на тази вещ,
както и че другият съпруг е признал този факт. Счита, че няма пречка за извършване на
прихващане с насрещни вземания. Счита, че ищцата е признала в чл.2, ал.1 от
процесния договор, че сумата е дължима единствено на ответника.
За да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел, че уговорката
за заплащане на цената не е нищожна, т.к. в самия договор има признание от ищцата да
развивана съвместна с ответника купувач дейност, за неговия принос и за дължимостта
на сумата от 69 000лв. към него. Приел е, че следва да се направи разграничение между
правото на собственост и задължение на титуляра му към лице, което има принос за
придобиването им. Предвид това е приел, че процесната уговорка в договора за
продажба не противоречи на чл.93 от ЗС. Посочил е и че следва да се зачете свободата
при договарянето, както и че по отношение на плащането на цена по договор не е
уредено от повелителна норма.В обобщение е приел, че по делото се доказва, че макар
и животните да са били част от стопанството на ЗП Х. К.а, то в придобиването и
отглеждането му принос има и ответника и няма пречка при прекратяване на СИО
между тях , бившите съпрузи да уредят отношенията си във връзка с този принос. По
тези съображения и е отхвърлен предявения иск.
От фактическа страна по делото се установява от представеното решение №
295/21.07.2020г., че страните Х.Т. и И.К. са бивши съпрузи, чийто брак, сключен през
1990г. е прекратен, считано от 21.07.2020г.
По делото е представено и копие от процесния договор от 27.05.2020г., между Х.
К.а /фамилното й име от преди влизане на бракоразводното решение в сила/, в
качеството й на ЗП „Х. К.а“ и И.К.. Същият е наименован „договор за покупко-
продажба“ и е със следните уговорки: чл.1 – ЗП „Х. К.а“ продава на И.К. следната
стока - 120броя говеда, подробно описани в приложение към договора. В чл.2 –
„прехвърлянето на говедата става за сумата от 69 000лв., считана за продажна цена,
която сума е платима както следва : - сумата от 13 000лв., получена по доверената
3
сметка на адвокат…., в качеството му на представител на ЗП Хр. К.а през м.05.2020 от
ЕТ „Б.-Н.Б.“ по договор за изкупуване на сурово краве мляко; - останалата част от
сумата в размер на 56 000лв. ще бъде заплатена на ЗП Хр. К.а от ЕТ „Б.-Н.Б.“ по
договор за изкупуване на сурово краве мляко.“ . В ал.2 на същия член е декларирано от
страните, че дължимата сума от 69 000лв. е придобита в резултат от развивана
съвместна дейност между ЗП Хр. К.а и И.К., а в ал. 3 че страните се съгласяват да
направят прихващане между дължимата сума от 69000лв. срещу дължимото плащане
на цената по договора, която да се счита за редовно платена от купувача към
продавача. В чл.8 от договора страните са декларирали и удостоверили, че с
прехвърлянето на говедата в собственост на купувача, уреждат всички спорове и
претенции при или по повод дейността, движимото имущество и вземанията към трети
лица на ЗП „Х. К.а“, както и че уреждат изцяло и окончателно отношенията си по
повод животните и начина на плащане на продажната цена.
Приложен е и приемо-предавателен протокол от същата дата за предаване на
животните , като е описано, че същите се предават живи, но изключително
изнемощели, гладни и много слаби, без необходимото телесно тегло за съответната
възраст.
Приложено е и споразумение между ЗП Х. К.а и ЕТ Б.-Н.Б. за начина на
изплащане на задължения за изкупено сурово краве мляко в общ размер на 68428лв.
По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите М.
Т., майка на Х., А. К., чичо на И. и И. К.а, снаха на И.. Всички свидетели
непротиворечиво установяват, че Х. и И. заедно са отглеждали животните, като в
началото – преди 30-40г. животните са започнали да отглеждат И. и баща му, а в
последствие се наложило да създадат обор извън селото. Х. била по-оправната и се
занимавала с документите, а и за да й тече трудов стаж, се регистрирала като
земеделски производител, а И. й се водел като работник. Първото животно закупили
след като се оженили и с парите от сватбата. Двамата заедно отглеждали животните и
живеели в пристройка до обора.
При така установеното фактически, съдът прави следните правни изводи :
Договорът за продажба е уреден в чл.183 от ЗЗД като двустранен, консенсуален и
възмезден договор, при който продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността на дадена вещ/и или друго право, а купувачът се задължи да заплати
цена. Следователно, за да е налице сключен договор за продажба, е необходимо
съвпадение на насрещните волеизявления на купувача и продавача относно
прехвърляне собствеността върху вещта и заплащане на цената. Процесният договор
не носи белезите на договор за покупко-продажба, независимо от факта, че страните са
го именовали по този начин. В договора едната страна се е задължила да прехвърли
собствеността върху вещи – стадо говеда, но липсва поемане на насрещно задължение
4
за заплащане на цена. Уговорката че т.нар. „ продавач“ ще получи дължимо вземане от
трето лице не може да се приравни на поемане на задължение за плащане от страна на
„купувача“ по договора. В нито един текст от договора „купувачът“ не е поемал
задължението да заплати продажна цена. Нещо повече –терминът „продажна цена“ се
използва в чл.2, ал.1 от договора, но не като поето от купувача задължение, а като
задължение на трето лице, което не е обвързано от настоящия договор чрез подписа си.
В договора страните са декларирали, че имат съвместна дейност по отглеждане на
процесните животни, че имат вземания от това трето лице и дори в чл.8 от договора
декларират, че с този договор уреждат всички отношения помежду си по повод
животните, движимото имущество и вземанията към трети лица. Липсата на поето
задължение за заплащане на цената води не до нищожност на клаузата, в която е
уговорено плащане от друго лице, а до липса на договор за покупко-продажба поради
неосъществяване на фактическия състав на нормата уреждаща този вид сделка. При
съпоставяне на всички клаузи в процесния договор не може да се приеме, че се касае за
договор за покупко-продажба, а за друг договор между страните, свързан с уреждане
на имуществени и облигационни отношения помежду им. Свидетелските показания
установяват непротиворечиво, че страните по време на брака си са развивали дейност
по отглеждане на животните, поради което и уговорките в този договор очевидно
целят уреждане на тези отношения помежду им. Впечатление прави и факта, че
договорът е сключен малко преди развода между страните да стане факт и една
евентуална делба между тях в този момент, при наличие на непрекартен брак, е
невъзможна. Какво точно са искали да уредят помежду си два месеца преди
прекратяване на брака, в настоящето производство не е необходимо да бъде
изследвано. Факт е, обаче, че сключеният договор не е такъв за покупко-продажба
поради липса на основен елемент от същия – поемане на задължението за заплащане на
продажна цена. Съдът е обвързан да се произнася само по предмета на делото, а той е
очертан от предявения от ищеца иск. В случая това е частичен иск за заплащане на
продажна цена. За да се докаже основателност на този иск е необходимо да се установи
поемане на задължение за заплащане на тази цена и съответно неизпълнение. В случая
не се установи поемането на задължение за плащане.
Поради изложеното съдът намира, че така предявеният иск е неоснователен и
поради това следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира че не следва да се коментират доводите на страните относно
въпроса чия е била собствеността върху животните, респ. върху плодовете – суровото
мляко, т.к. тези въпроси също нямат отношение към предявения иск за изпълнение на
поето задължение за заплащане на цена по договор за продажба.
Първоинстанционното решение като постановено при същия краен резултат,
следва да бъде потвърдено.
5
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата
страна сторените във въззивното производство разноски в размер на 710лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260020/08.02.2022г., пост. по гр.д.№ 72/2021, АсРС.
ОСЪЖДА ХР. Г. ТР., ЕГН ********** да заплати на ИВ. АТ. К., ЕГН
**********, сумата от 710лв. разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6