Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 491/21.07.2023 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 296 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. във връзка с чл. 107
и чл. 144, ал. 2 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от
Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по повод подадена жалба от „Еврострой
БГ“ ЕООД, ЕИК * , представлявано от управителя И.Р.Ф., със седалище и адрес на
управление:***, офис 17 и посочен адрес гр.Монтана, ул. “В*** “ № * против Акт
за установяване на задължение по декларации № 1441/05.09.2022г., издаден от С*** М*** на
длъжност главен експерт в отдел „Местни приходи“ в общинска администрация
Монтана, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК и Заповед № 3005/22.10.2010г. , в качеството на орган
по приходите по реда на ДОПК, потвърден с решение № 4 от 18.10.2022г.,
издадено от Началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана с който са установени
задължения на дружеството за данък върху недвижими имоти, такса за битови
отпадъци, данък върху превозни средства – леки и лихви за просрочие към тях,
изчислени към 05.09.2022г. за 2017, 2018, 2019, 2020, 2021години в общ размер
7315,67лева /седем хиляди триста и петнадесет лева и шестдесет и седем
стотинки/, от които главница 5543,79лева /пет хиляди петстотин четиридесет и
три лева и седемдесет и девет стотинки/ и лихва за просрочие от 1771,88лева
/хиляда седемстотин седемдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ към
05.09.2022г. В
жалбата се твърди, че обжалвания акт за установяване на задължение потвърден с
решение е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и
необоснован. Излага доводи, че задълженията посочени в АУЗ са погасени по
давност, както и, че посоченото в него имущество за процесните периоди не е
собственост на „Еврострой БГ“ ЕООД, поради което задълженията следва да се отнесат
към партидата на задължените лица. Твърди се, че с нотариално заверен договор по
реда на чл.15 и сл. от ТЗ недвижимите имоти находящи се в гр.Монтана са
продадени на „Рубенс“ ЕООД на 10.05.2007г., поради което приобретателя е бил
длъжен да подаде декларация по ЗМДТ. По отношение на МПС – тата, твърди, че не
са собственост на „Еврострой БГ“ ЕООД. Моли за отмяна на решението и
потвърдения с него АУЗ, като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание
жалбоподателя „Еврострой
БГ“ ЕООД представлявано от управителя И.Р.Ф., чрез пълномощника си адв. В., не
се явява. В писмена молба поддържа жалбата си, като по същество отрича
собствеността върху недвижимия имот и моторните превозни средства. Моли за
отмяна на решението и АУЗ, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира
разноски по представен списък.
Ответникът – Началник отдел „Местни приходи“
при Община Монтана, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по
оспорването.
Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и след
преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното: Жалбата е
процесуално допустима, като предявена от активно легитимирано лице - адресат на
оспорения АУЗД, при спазване на срока по чл. 156, ал.1 ДОПК - съобщението
за постановеното решене на по-горестоящия орган е получено от жалбоподателя на 22.03.2023г., видно от л. 10 по делото, а жалбата е подадена на 05.04.2023 г. чрез административния орган и е заведена с вх.№285, видно от
л.3 по делото, след изчерпване на
процедурата по Глава ХVІІІ,
във връзка с чл. 156, ал.2 ДОПК
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 9б,
вр. с чл. 4 и във връзка с чл. 144, ал.1
и чл. 156 и сл. от ДОПК.
От фактическа страна по делото е установено следното:
От приложената на л.31-38 по делото декларация по
чл.14 ЗМДТ вх.№ 1831/30.06.2010г. се установява, че оспорващото търговско
дружество е декларирало придобиването на недвижим имот по нотариален акт за
покупко – продажба №102/27.01.2005г. находящ се в гр.Монтана, ул.”В*** ” №* , с
предназначение на сградата – нежилищна – търговска на два етажа един със
застроена площ 128,10кв.м. с отчетна стойност 38707,69лева и един със застроена
площ 140,70кв.м. с отчетна стойност 42515,00лева с обекти – кафе – аперитив,
магазин, 2бр. гаражи един от които в сутерен. Видно от служебно попълнената
информация към декларацията, недвижимия имот се намира в строителните граници
на населеното място в зона II.
С декларации по чл. 54 от ЗМДТ
„Еврострой
БГ“ ЕООД е
декларирало придобиването на моторни превозни средства
– леки автомобили, както следва: с декларация № 44 от 06.01.2009 г. на л.39-41
по делото е декларирано придобиването на лек автомобил марка „М*** “, модел ML 320, с рег. №М*** , за който е приложено и свидетелство за регистрация
част I; с декларация № 51 от 07.01.2009 г. на л.42-45 по
делото е декларирано придобиването на лек автомобил марка „Ф*** “, модел „П*** “,
с рег. №М*** , за който е приложено свидетелство за регистрация част I и договор за покупко-продажба на МПС и с декларация № ********** от
27.01.2005 г. на л.46-59 по делото е декларирано придобиването на лек автомобил
марка „Ф*** “, модел „Т*** “, с рег. №М*** , за който е приложено свидетелство
за регистрация и Постановление за възлагане на движима вещ от 06.12.2004г. В
трите декларации за придобиване на леките автомобили са посочени обем на
двигателя и мощност, както и дата на придобиване.
По делото са приложени съобщения до „Еврострой БГ“ ЕООД за размера на дължимия
данък по декларации върху недвижимия имот по реда на чл.23, ал.1 от ЗМДТ и за леките
автомобили по реда на чл.54, ал.1 от ЗМДТ за съответната календарна година в
случай за 2017, 2018, 2019, 2020 и 2021години, на л.52-56 по делото.
По делото е приложено и заверено копие от договор за
продажба на предприятие от 10.05.2007г. с продавач „Еврострой БГ“ ЕООД и
купувач „Рубенс“ ООД с нотариална заверка на подписите относно продажбата на
обособена част от търговското предприятие ЕООД
„Еврострой БГ“, описани в чл.3 като магазинен етаж /приземен и сутерен/
в гр.Монтана на ул.“В*** “, който етаж включва кафе – аперитив с площ от
128,10кв.м., магазин в приземен етаж с площ 140,70кв.м., представен от
жалбоподателя с твърдения, че не е собственик на недвижимия имот предмет на АУЗД.
Приложени са справки за МПС от
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана ползвани от ответника при
издаване на АУЗ по декларации и служебно изисканите от съда на л.61-62, 82, 228-234,
273-276 по делото. От справките е видно, че лек автомобил марка „Ф*** “, модел
„П*** “, с рег. №М*** и лек автомобил марка „Ф*** “, модел „Т*** “, с рег. №М***
са собственост и към датите на справката на „Еврострой БГ“ ЕООД. По
отношение на лек автомобил марка „М*** “, модел ML 320, с рег. №М*** , видно от приложеното на л.274 по делото Постановление
за възлагане на движима вещ от 09.10.2015г. за купувач е обявено лицето С***
А*** , по чието заявление № 150996015236 от 28.10.2015г. е променена
собствеността на МПС – то.
От търговското дружество жалбоподател са
подадени и приложени по делото декларации с вх.№ 1536/14.12.2016г.;
вх.№1811/16.12.2019г. и вх.№1555/18.12.2020г. за освобождаване от такса за
сметосъбиране и сметоизвозване по чл.19 от Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община
Монтана касаещи 2017г., 2020г. и 2021г. на л.92-94 по делото. Приложена е и
Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община
Монтана на л.70-78 по делото.
Приложени са Решение №414/18.12.2012г. на
Общински съвет – Монтана, с което е определен годишния размер на такса битови
отпадъци за 2017г.; Решение №689/19.12.2017г. на Общински съвет – Монтана, с
което е определен годишния размер на такса битови отпадъци за 2018г. и 2019г. и
Решение №42/19.12.2019 на Общински съвет – Монтана, с което е определен
годишния размер на такса битови отпадъци за 2020г. и 2021г. на л. 95-101 по
делото. Приложени са Заповед №1996 от 18.10.2016г.; Заповед №2217 от
23.10.2017г.; Заповед №2392/26.10.2018г.; Заповед №2394/24.10.2019г.и Заповед
№2688/26.10.2020г. на кмета на Община Монтана издадени на основание чл.63, ал.2
от ЗМДТ с които са определени
границите и районите на предоставяните услуги по сметосъбиране, сметоизвозване
и обезвреждане в депо за твърди битови отпадъци на територията на Община
Монтана за 2017, 2018, 2019, 2020, 2021години.
Тъй като на „Еврострой БГ“ ЕООД не е внесъл
дължимия за 2017, 2018, 2019,
2020, 2021години данък върху недвижими имоти, такса за битови отпадъци и данък
върху превозни средства – леки автомобили служебно на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК бил издаден от Главен експерт в Отдел "Местни приходи"
в общинска администрация гр.Монтана определен със Заповед № 3005 от
22.11.2010г. на Кмета на Община Монтана да изпълнява функциите на орган по
приходите по см. на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, процесният Акт за установяване на
задължения по декларация /АУЗД/ № 1441 от 05.09.2022 г., с който за установени
задължения на дружеството за данък върху недвижими имоти, такса за битови
отпадъци, данък върху превозни средства – леки автомобили и лихви за просрочие
към тях, изчислени към 05.09.2022г. за 2017, 2018, 2019, 2020, 2021години
възлизат на общ размер 7315,67лева /седем хиляди триста и петнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки/, от които главница 5543,79лева /пет хиляди
петстотин четиридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/ и лихва за
просрочие от 1771,88лева /хиляда седемстотин седемдесет и един лева и осемдесет
и осем стотинки/ към 05.09.2022г. За лек автомобил марка „М*** “, модел ML 320, с рег. №М*** данъка е изчислен за
2017, 2018 и до 13.02.2019г. Връчения АУЗ по декларации е обжалван от „Еврострой
БГ“ ЕООД пред Началник отдел „Местни приходи“ при Община Монтана с възражение
заведено с вх.№678 от 23.09.2022г. и е потвърден с решение №
4 от 18.10.2022г., издадено от Началник отдел „Местни приходи“ в
Община Монтана.
Така посоченото от фактически страна съдът
намери за установено от приетите по делото писмени доказателства.
В рамките на производството е прието без
оспорване от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза с уточнението
направено в открито съдебно заседание относно допуснатата грешка в общия сбор
на задълженията на ТБО който следва да се четат за сумата от 3327,01лева, а не
както и отразено в експертизата под общо сумата от 2308,51лева. Заключението
съдът кредитира като професионално и незаинтересовано изготвена. В експертизата
е отразена облагаемата основа по години, като е посочена отчетната стойност и
данъчната оценка на декларирания от „Еврострой БГ“ ЕООД недвижим имот и е взета
предвид по-високата от двете. При изчисляване на ТБО са взети предвид
подадените декларации от търговското дружество за освобождаване от
сметосъбиране, сметоизвозване и депо за 2017г., 2020г. и 2021г., изчислена е
таксата за битови отпадъци по компоненти съобразно Решенията на Общински съвет
– Монтана по години, както и лихва за просрочено плащане към 05.09.2022г.
Изчислен е и размера на данък върху превозните средства в АУЗ по декларации,
съобразно действащата разпоредба на чл.55 от ЗМДТ до 31.12.2018г. и тази
действаща от 01.01.2019г. състояща се от два компонента, като съобразно чл.41,
ал.1 от Наредбата на Община Монтана се прилагат минималните размери на данъците
и коригиращите коефициенти, като за лек автомобил марка „М*** “, модел ML 320, с рег. №М*** данъка е изчислен за 2017, 2018 и до 01.07.2019год.,
ведно с лихвата на сумата от общо 627,00лева.
По делото са приложени издадени Заповед № 3005 от 22.11.2010г. на Кмета на Община
Монтана на л.51 с която С***
М*** е определена да изпълнява функциите на орган по приходите по см. на чл.4,
ал.3 от ЗМДТ и Заповед №
8 от 18.04.2008г. на Кмета на Община
Монтана за назначаване на Е***
Б*** за Началник отдел „Местни приходи“ в Община –Монтана.
Настоящия
състав след като обсъди всички възражения и доводи, направени от страните в
съдебното производство, провери законосъобразността на обжалвания акт на всички
основания по чл.146 АПК
достигна до следните правни изводи.
Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според разпоредбата на
чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал.
1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на
публични изпълнители, а съгласно ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със
заповед на кмета на общината.
Актът е
издаден от местно и предметно компетентен орган, съгласно разпоредбите на чл.4,
ал.1 и чл.9б, ал.1 във връзка с чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ – съответния общински
служител на длъжност главен експерт в отдел „Местни приходи“ в общинската
администрация гр.Монтана, съгласно приложената на л.51 от делото заповед № 3005 от 22.11.2010г. на Кмета на Община
Монтана. Административният контрол също е възложен на
компетентен орган в съответствие с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и чл. 107, ал. 4 от ДОПК – Началник отдел „Местни приходи“ в Община - Монтана,
видно от приложената към делото заповед № 8
от 18.04.2008г. на Кмета на Община Монтана.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от
компетентен административен орган. Актът е мотивиран по отношение
задълженията за данъка върху недвижимите имоти, такса за битови
отпадъци и данък върху превозни средства, органът по приходите се е позовал на декларациите по чл.14 и чл.54, ал.1 от ЗМДТ. От изложеният в
табличен вид начин на изчисляване на данъка за недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозни средства по отделно за всеки от обектите декларираните от „Еврострой
БГ“ ЕООД, за 2017,
2018, 2019, 2020, 2021години е видно посочване в редове на партида; размер
на задължението по декларация в лева по години,
сума за внасяне главница и лихва.
АУЗД е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава
акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт,
доколкото жалбоподателят – „Еврострой БГ“ ЕООД не е платил задължението за данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозни средства за 2017, 2018, 2019,
2020, 2021години.
По отношение оспорване собствеността върху недвижимия
имот чрез представяне на договор за
продажба на предприятие от 10.05.2007г. с продавач „Еврострой
БГ“ ЕООД и купувач „Рубенс“ ООД с нотариална заверка на подписите относно
продажбата на обособена част от търговското предприятие ЕООД „Еврострой БГ“,
описани в чл.3 като магазинен етаж /приземен и сутерен/ в гр.Монтана на ул.“В***
“, който етаж включва кафе – аперитив с площ от 128,10кв.м., магазин в приземен
етаж с площ 140,70кв.м., настоящия съдебен
състав намира, че същият не е вписан в търговския и имотния регистър, отделно
от това същият договор предхожда датата на подаване на декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот подадена с вх.№1831 от
30.06.2010г. от „Еврострой БГ“ ЕООД, настоящ жалбоподател, поради което твърденията на жалбоподателя, че не е
собственик на декларираните от него имоти се явява неоснователно и недоказано.
Безспорно е, че именно жалбоподателя като собственик е декларирал с декларация придобиването на недвижимия имот за който няма спор по отношение на предпоставката –
принадлежност към съответното населено място - процесния имот се намират в гр. Монтана, ул.“В*** “№* .
Съгласно чл.10, ал.1
от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1
от същия закон, данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и
се съобщава на лицата до 1 март на същата година.
В
случая е приложим чл.21 от ЗМДТ,
доколкото става въпрос за данъчна оценка на недвижим имот на предприятие и данъка се определя от по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка, в случая това е
данъчната оценка, видно и от заключението на вещото лице по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, а именно отразеното в таблица №1.
За посочения
имот не се твърди наличие на някоя от предпоставките на чл.24 ЗМДТ,
явяваща се основание за освобождаването им от задължение за плащане на данък за
спорния данъчен период. Подадените от жалбоподателя
декларации за освобождаване от сметосъбиране, сметоизвозване и депо за 2017г.,
2020г. и 2021г. са взети предвид от административния орган при издаване на
АУЗД, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза отразени в таблица №2. Безспорно е, че дружеството е задължено по см. на чл.11 от ЗМДТ
лице за заплащане на данък върху недвижимите имоти по чл.10, ал.1,
от ЗМДТ за притежавания от него недвижим имот.
На основание чл. 64, ал. 1 ЗМДТ
собственикът дължи и такса битови отпадъци.
Нормата на чл. 62 от ЗМДТ
в редакцията към 2017 г. и 2018 г. разпорежда, че такса за битови отпадъци се
заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или
други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ
за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности. В чл. 71 от ЗМДТ
са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на
ТБО. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ
границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в
съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед
на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната
година. Съгласно трайната практика за ВАС, дължимостта на ТБО се обуславя от
това дали имотът попада в границите, определени със заповедта на кмета, както и дали
услугата е реално предоставена.
По делото няма спор, че имотът на „Еврострой БГ“ ЕООД попада в границите, определени със
заповедите по чл. 63, ал. 2
от ЗМДТ, видно от приложените по делото Заповед №1996 от
18.10.2016г.; Заповед №2217 от 23.10.2017г.; Заповед
№2392/26.10.2018г.; Заповед №2394/24.10.2019г.и Заповед №2688/26.10.2020г. на
кмета на Община Монтана за процесните периоди, което се потвърждава и от
заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно – счетоводна
експертиза.
По отношение на данъка върху превозните
средства:
Данъкът върху превозните средства
представлява публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т.
1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Относно данъка върху превозните средства редът за
установяването е предвиден в чл.
4 от ЗМДТ
В случая в АУЗД е посочено, че са подадени
декларации за описаните МПС-та, по чл. 54 от ЗМДТ,
видно от приложените по делото на л.39-50, ведно с доказателства за придобиване
на собствеността им. Изискани са данни от регистъра на пътните превозни
средства, поддържан от МВР в случая сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Монтана и след като е прието, че данъка върху превозните средства не е заплатен
за 2017, 2018, 2019, 2020, 2021години за лек автомобил марка „Ф***
“, модел „П*** “, с рег. №М*** и лек автомобил марка „Ф*** “, модел „Т*** “, с
рег. №М*** и същите са собственост на „Еврострой БГ“ ЕООД, тъй като наложените
запори не променят този факт, при което е начислен дължимия данък съобразно
разпоредбите на ЗМДТ, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по
назначената съдебно – счетоводна експертиза. По отношение на лек автомобил марка „М*** “, модел ML 320, с рег. №М*** , данъка е изчислен за 2017, 2018 и до
13.02.2019г.
При действието на чл. 52, т. 1
и чл. 53 от ЗМДТ
обект на облагане с данък върху превозните средства са превозните средства,
регистрирани за движение по пътната мрежа на Р България, а задължени за данъка
са собствениците на превозните средства. Вземането за данъка е на общината
съгласно чл. 61 от ЗМДТ.
Принципът на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ е, че данъкът се дължи за годината, като се плаща на две равни
вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е
дължим. За придобити и регистрирани в хода на текущата година превозни средства
данъкът се определя в размер 1/12 от годишния данък за месеците до края на
годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията за
движение (ал. 2).
Като се има предвид, че са представени
доказателства, че жалбоподателят е регистриран като собственик на МПС-та лек
автомобил марка „Ф*** “, модел „П*** “, с рег. №М*** и лек автомобил марка „Ф***
“, модел „Т*** “, с рег. №М*** за периода, попадащ в обхвата на оспорения АУЗД,
както и че възраженията относно собствеността не се преценяват преюдициално в
настоящото производство, то съдът счита, че „Еврострой БГ“ ЕООД има качеството на
данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ,
предвид това, че е собственик на облагаеми с местен данък превозни средства на
територията на общината.
Не така обаче стой въпроса по отношение на
собствеността на лек автомобил марка „М*** “, модел ML 320, с рег. №М*** , тъй като видно от приложеното на
л.274 по делото Постановление за възлагане на движима вещ от 09.10.2015г. за
купувач на този автомобил е обявено лицето С*** А*** , по чието заявление №
150996015236 от 28.10.2015г. е променена собствеността на МПС – то, т.е. по
отношение на този лек автомобил за посочените периоди 2017, 2018 и 2019г. не е
възникнало задължение за данък върху превозно средство от страна на „Еврострой БГ“ ЕООД,
тъй като този автомобил не е бил негова собственост за процесния период.
Административния орган е следвало да извърши задълбочена проверка при органите на сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Монтана, по отношение на собствеността върху това МПС, след което
да прецени дължимия данък за това МПС изчислен на сумата от общо 626,98лева,
ведно с лихвата. Именно по отношение на определения данък върху превозни
средства досежно лек автомобил марка „М*** “, модел ML 320, с рег. №М*** жалбата на „Еврострой БГ“ ЕООД
се явява основателна, тъй като от приложените доказателства от сектор ПП при ОД
на МВР гр.Монтана се установява, че още през 2015г. автомобила е собственост на
трето лице.
Неснователно е възражението на
жалбоподателя за изтекла погасителна давност, тъй като съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, както правилно е
посочил и по-горестоящия административен орган, публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. С оглед предвидените срокове за плащане на данъка в чл. 60, ал. 1, изр. 1 от ЗМДТ, давностният срок за
задълженията за 2017 г. започва да тече от 01.01.2018 г. и е следвало да изтече
на 01.01.2023 г., за задълженията за 2018 г. давностният срок започва да тече
от 01.01.2019 г. и съответно е следвало да изтече на 01.01.2024 г., за
задълженията за 2019 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2020 г. и е
следвало да изтече на 01.01.2025 г., за задълженията за 2020 г. давностният
срок е започнал да тече от 01.01.2021 г. и е следвало да изтече на 01.01.2026
г., т.е. към датата на издаване на АУЗД не е изтекъл давностния срок.
Предвид горното съдът намира, че
оспореният АУЗД, в частта в която за лек
автомобил марка „М*** “, модел ML 320, с рег. №М*** е определен данък върху
превозни средства за 2017г. - 202,95лв., за 2018г. –
202,95лв. и за 2019г. – 26,62лева или в размер на общо 626,98лева главница
и съответната лихва за забава е постановен в
противоречие с материалния закон, поради което в тази част следва да се отмени.
В останалата част оспореният АУЗД е законосъобразен, като постановен от
компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и
материалния закон. За органа са били налице както фактическите, така и правните
основания да събере дължимия данък, чийто размер е определен съобразно
декларираните от жалбоподателя данни за процесния недвижим имот и превозните
средства. Правилно за неплатените в срок публични задължения е начислена и
законна лихва върху същите - аргумент от чл. 1, ал. 1 на
Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания,
вр. чл. 162, ал. 2, т.
9 и чл. 175 от ДОПК
и в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ.
Предвид изхода на спора и своевременно
направеното от жалбоподателя искане, основателна се явява претенцията му за
разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата. По делото
жалбоподателя е приложил списък с разноски на л.238 по делото по който
претедира внесена държавна такса от 50,00лева, адвокатско възнаграждение по
приложен договор за правна помощ и сторените разноски в производството, видно
от молбата. Видно от л.19 по делото в договора за правна защита и съдействие е
отразено договореното възнаграждение, описано с цифри, но не е отразено
плащането му в брой, поради което и по арг. От т.1 от ТР №6 от 06.11.2013г. по
тълк. Дело №6/2012г. на ВКС ОСГТК сторения разход за адвокатско възнаграждение
се явява недоказан.
Поисканите от жалбоподателят разноски в
хода на съдебното производство, установени по съответния ред, са в размер на 50,00
лв. –държавна такса и 400,00лева депозит за вещо лице. Предвид размера на
уважената част – общо 626,98лева от общия интерес по оспорения АУЗД – 7315,67,
искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява
основателно в размер на 38,57 лв. /тридесет и осем лева и петдесет и седем
стотинки/, на осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 156 от ДОПК във връзка с чл. 9б от ЗМДТ и чл. 161, ал.
1 от ДОПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 1441/05.09.2022г.,
издаден от главен експерт в отдел „Местни приходи“ в общинска администрация
Монтана, потвърден с решение №
4 от 18.10.2022г., издадено от Началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана, в
частта относно установените на „Еврострой БГ“ ЕООД задължения за данък върху превозни
средства досежно лек автомобил марка „М*** “, модел ML 320, с рег. №М*** , за 2017г., 2018г. и 2019г. в размер на общо 626,98лева главница и съответната лихва за забава.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еврострой БГ“ ЕООД,
ЕИК * , представлявано от управителя И.Р.Ф., със седалище и адрес на
управление:***, офис 17 и посочен адрес гр.Монтана, ул. “В*** “ № * против Акт
за установяване на задължение по декларации по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
1441/05.09.2022г., издаден от главен експерт в отдел „Местни приходи“ в
общинска администрация Монтана, потвърден с решение № 4 от 18.10.2022г.,
издадено от Началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана в частта в която на
дружеството са установени задължения за данък върху недвижими имоти, такса за
битови отпадъци, данък върху превозни средства – за лек автомобил марка „Ф*** “,
модел „П*** “, с рег. №М*** и лек автомобил марка „Ф*** “, модел „Т*** “, с
рег. №М*** и лихви за просрочие към тях, изчислени към 05.09.2022г. за 2017,
2018, 2019, 2020, 2021години в общ размер 6688,69лева представляващи главница и
лихва за забава към 05.09.2022г., като неоснователна.
ОСЪЖДА Община Монтана да заплати на „Еврострой БГ“ ЕООД, ЕИК * , представлявано
от управителя И.Р.Ф., съдебно-деловодни разноски в размер на 38,57 лв. /тридесет и осем лева и
петдесет и седем стотинки/, както и 5,00лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: