РЕШЕНИЕ
№ 2650
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110217019 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Й. М. против наказателно постановление
(НП) № 8419/24.10.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по
републиканска пътна мрежа” към Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 53,
ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено наказание
"глоба" в размер на 3500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл.
2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "В", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС (Наредбата).
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното НП. Жалбоподателят твърди, че не е било необходимо
разрешение, тъй като не се е придвижвал с процесното ППС в условията на
„специално ползване на пътищата“. Излага доводи, че
административнонаказателно отговорни са регистрираните превозвачи-
търговци, а не физическите лица – водачи на пътното превозно средство.
1
Посочва, че е налице неяснота относно общата маса на ППС, както и
габаритните му размери. Твърди, че видът на превозвания товар – пясък, не
налага издаване на разрешение за движение на извънгабаритно – тежко ППС,
в рамките на специално ползване на пътищата. Счита, че материалният закон
е приложен неправилно, като отговорността му следва да бъде ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.177,
ал.3, т.1 от ЗДвП. Излага доводи, че размерът на наложената глоба не
съответства на целта на закона и на степента на обществена опасност на
извършеното нарушение. Моли НП да бъде отменено, а в условията на
евентуалност – да бъде намалено наложеното наказание до минималния
размер, предвиден в ЗП.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява,
не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Н., моли
обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Посочва, че претоварването е тежко, което е обусловило налагането на глоба
в размер на 3500 лв. Подробни аргументи са изложени в писмен отговор на
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 06.10.2023 г. в 10.50 часа на път II – 18, км.6, на отбивна площадка, в
посока гр. София – гр. Нови Искър, жалбоподателят Г. Й. М. управлявал МПС
с четири оси с две управляеми оси марка „****“, модел „****“ с рег. № *****,
като извършвал превоз на пясък. Жалбоподателят бил спрян за проверка от Е.
Л. С. и М.К.А. - инспектори в Агенция "Пътна инфраструктура", които
изпълнявали служебните си задължения по контрол по републиканската пътна
мрежа. Теглото на пътното превозно средство с рег. № ***** било измерено с
техническо средство - везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел PW - 10 № К0200007 и ролетка № 1304/18/ (5 м.). При
2
измерването било констатирано, че измереното разстояние между осите е 1,40
метра, като сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на
МПС е 30,250 тона. За извършеното измерване с електронна везна бил
издаден Протокол за измерване на превозно средство № 0000091/06.10.2023 г.
Жалбоподателят не представил на контролните органи разрешително по чл. 8,
ал. 2 от Наредбата, въпреки че управлявал тежко ППС.
Свидетелят Е. Л. С. – на длъжност инспектор в отдел „Контрол по
републиканската мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при АПИ, съставил срещу Г. Й. М. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 0009872/06.10.2023 г. за извършено
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
"в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил
съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че
няма възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения АУАН началник отдел „Контрол по
републиканска пътна мрежа” към Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура издал атакуваното наказателно
постановление № 8419/24.10.2023 г., с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от ЗП на Г. Й. М. било наложено наказание "глоба" в размер на 3500
лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т.
5, б. "В", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля Е. Л. С., както и от писмените доказателства по
делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за измерване на
превозно средство № 0000091/06.10.2023 г., копие на лична карта и на
СРМПС, товарителница № 0004719/06.10.2023 г., пътен лист, заповед № РД-
11-246/31.03.2022 г. и заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на
управителния съвет на АПИ, сертификат и декларация за съответствие за
ролетка 1304/18, заповед № А-616/11.09.2018 г. на ДАМТН, заявление за
последваща периодична проверка на средствата за измерване.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност,
тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и
3
описана по-горе фактическа обстановка.
От показанията на свидетеля С. се установяват както обстоятелствата
относно извършеното от жалбоподателя нарушение, така и процедурата по
съставяне на АУАН. Показанията му са последователни и съответни на
писмените доказателства по делото – протокол за измерване на превозно
средство № 0000091/06.10.2023 г. Следва да се отбележи, че жалбоподателят
не оспорва управлението на процесното ППС без наличието на разрешително,
а излага доводи за липсата на необходимост от такова и за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Видно от представените от наказващия орган сертификат и декларация
за съответствие на ролетка 1304/18, както и заявления за последваща
периодична проверка на средствата за измерване относно везна за измерване
на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW - 10 № К0200007,
използваните от контролните органи технически средства са изправни и
отговарят на изискванията на Закона за измерванията.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и непротиворечиви,
поради което не е необходимо по-подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на зае****ите длъжности и
правомощията, делегирани им с приложените по делото заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. и заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на
управителния съвет на АПИ и на основание чл.56 от ЗП.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
4
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, позволяващи на
жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като са посочени и
нарушените законови разпоредби. Отразено е времето и мястото на
извършване на нарушението, посочена е установената сума от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос на МПС, максимално допустимото
натоварване и констатирането превишение. В тази връзка неоснователни се
явяват доводите в жалбата за неяснота относно общата маса на ППС. Именно
въз основа на същата е прието, че ППС е тежко, респективно извънгабаритно
по смисъла на § 1, т. 1 ДР на Наредбата, вр. чл. 3, т. 2 от Наредбата, поради
което не е необходимо в АУАН и НП да се посочват габаритните му размери.
Съдът намира, че правилно е приложен и материалният закон, като
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а“ от ЗП забранява без разрешение за дейности от специалното ползване
на пътищата в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, да се
извършва движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Съгласно легалната дефиниция, установена в в § 1, т. 8 от ДР на ЗП,
понятието "специално ползване на пътищата" обхваща: "използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за
осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите
зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица". С оглед предвидената алтернативност достатъчно се явява
обстоятелството, че управляваното от жалбоподателя ППС е било тежко, като
не е необходимо да осъществява и някоя от посочените дейности.
От писмените и гласни доказателства по делото безспорно се
установи, че на 06.10.2023 г. в 10:50 часа жалбоподателят Г. Й. М. е
управлявал товарен автомобил марка "****" с рег. № *****, който е бил със
5
сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос 30, 250 тона, при
максимално допустимо натоварване 18 (19) тона, като за превоза не е имало
издадено разрешение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата допустимата
максимална сума от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни
превозни средствa, когато разстоянието между осите е от 1,3 включително до
1,8 метра (в настоящия случай 1,4 м.), е 18 (19) тона. Съдът няма основания
да не се довери на получените резултати от измерванията, доколкото от
писмените доказателства се установява, че разстоянието между осите е
измерено с ролетка № 1304/18/(5м.), която притежава сертификат и
декларация за съответствие в съответствие с изискванията на Директива
2014/32/ЕС, а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е
установена посредством измерване с електронна везна, преминала
периодична проверка на 12.06.2023 г. Доколкото е установено натоварване на
ос, по-голямо от стойностите по чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата, то
управляваното от жалбоподателя МПС е било тежко по смисъла на чл. 3, т. 2,
вр. § 1, т. 1 ДР на Наредбата и за него се е изисквало разрешение за специално
ползване на пътищата, независимо какъв товар е превозвало, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че неправилно е определен
субектът на нарушението и е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя като водач на ППС, вместо да бъде
санкциониран превозвача. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП се наказват
физическите лица нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които
извършат или наредят да бъдат извършени дейности по движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Именно като водач на
моторното превозно средство, който непосредствено извършва дейността по
движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено разрешение,
Г. М. е извършил вмененото му нарушение. Жалбоподателят е физическото
лице, извършител на нарушението по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗП. За
превозвача е задължението да осигури разрешителното по чл. 15, ал. 3 от
Наредбата, но върху водача тежи задължението да осъществи превоза при
спазване на изискванията на закона, включително да разполага с издадено
разрешително. Неизпълнението на това задължение от страна на водача
6
обуславя отговорността му по чл. 53, ал. 1 от ЗП, поради което и дадената от
административнонаказващия орган квалификация е законосъобразна
(решение № 4130 от 21.06.2022 Г. по адм. дело. № 3638/2022 г. на АССГ, в
същия смисъл и решение № 5690 от 11.10.2022 г. по адм. дело. № 5336/2022 г.
на АССГ).
Не е основателно и следващото възражение на жалбоподателя, че в
случая отговорността му е следвало да се ангажира на основание чл. 177, ал. 3
ЗДвП. Тази норма е приложима в случаите, когато не е спазено изискването,
въведено в чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя ППС да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари,
които не представляват опасност за участниците в движението, като се
препраща към приетата на основание чл. 139, ал. 3 от ЗДвП Наредба №
11/03.07.2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Разрешителното, което се изисква по чл. 26 от Закона за пътищата, е
различно от разрешителните, които се издават по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, във
връзка с разпоредбите на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съобразно чл. 18, ал. 5
от Закона за пътищата специалното ползване на пътищата се извършва при
условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет - Наредба за
специално ползване на пътищата, Приета с ПМС № 179 от 04.07.2001
г. Според § 2 ПЗР на тази наредба специалното ползване на пътищата, чрез
превозване на тежки и извънгабаритни товари, се извършва при условията и
по реда на наредбата по чл. 139 от ЗДвП. В настоящия
случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за извършване на дейности от специалното ползване на пътищата,
без съответно разрешително за това, а не затова че управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
какъвто е съставът на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за
движение по пътищата.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при
форма на вината непредпазливост, тъй като е бил длъжен и е могъл да
извърши проверка преди да започне извършването на превоза дали е издадено
7
необходимото разрешително за осъщественото специално ползване на
пътищата, но не го е сторил.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за движение на тежко
пътно превозно средство без разрешение, на физическото лице, извършило
нарушението, се налага административно наказание „глоба” в размер от 1 000
до 5 000 лева. В случая наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба
над средния размер – 3 500 лева, който е мотивирал с "трайната тенденция за
установяване на конкретни вредни последици от движението на претоварени
товарни автомобили по републиканските пътища" и тежестта на
претоварването. Същевременно обаче съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.
2 и ал. 3 ЗАНН следва да се съобразят като смекчаващи отговорността
обстоятелства липсата на доказателства за извършени други нарушения на ЗП
от страна на жалбоподателя, както и данните за имотното му състояние в
контекста на получавано трудово възнаграждение на нарушителя, работещ
като шофьор. С оглед на това съдът намери, че и определяне на глоба в
минималния предвиден размер от 1000 лева би било достатъчно за постигане
на целите по чл. 12 ЗАНН.
Ето защо съдът намери, че наказателното постановление следва да
бъде изменено в частта относно размера на наложената глоба, който да бъде
намален до законовия минимум от 1000 лева.
Според съдебния състав нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност, сравнено с други нарушения от същия вид,
предвид установеното превишаване на допустимото натоварване с повече от
десет тона, поради което не са налице условия за приложение на чл. 28
ЗАНН.
С оглед изхода на производството, а именно изменение на процесното
НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни
заседания, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е над
минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 100 лева.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8419/24.10.2023 г., издадено
от началник отдел „Контрол по републиканска пътна мрежа” към Дирекция
"Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура", с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за
пътищата на Г. Й. М. е наложено наказание "глоба" в размер на 3500 лева за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
"В", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 3 500 (три хиляди
и петстотин) лева на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА Г. Й. М. ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ направените разноски в размер на 100 /сто/ лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9