№ 10
гр. Шумен, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Търговско дело №
20213600900059 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ
Подадена е искова молба от ЕЛ. В. ВЛ., ЕГН **********, адрес: гр.
Шумен, ул. „....“ № 6, вх. 1, ет. 7, ап. 18, съдебен адрес:гр. София, ул. „Христо
Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София бул. „Симеоновско
шосе“ № 67. Ищецът заявява, че на 10.12.2020 г, около 12:40 ч.,в гр. Шумен,
в района на ул. „....“ № 35, настъпва ПТП между: Участник № 1 - л. а. с марка
“Дачия” модел „Логан“, рег.№ ..... управляван от правоспособния водач
И.А.И., ЕГН ********** - виновен водач и Участник № 2 - пешеходката,
пресичаща на пешеходна пътека - ЕЛ. В. ВЛ., ЕГН: **********. В резултат на
неправомерното движение на л. а. марка “Дачия” модел „Логан", рег. № .....
управляван от И.А.И., несъобразено с разпоредбите на ЗДвП, които
задължават водачите на превозни средства да пропускат пресичащите на
пешеходна пътека пешеходци, както и с изискванията, водачите да
съобразяват пътната (в_случая на дъждовно време и мокра настилка) настъпва
ПТП, при което е пострадала ищцата.В пряка причинно - следствена връзка с
реализираното ПТП били причинени телесни увреждания на ЕЛ. В. ВЛ.,
изразяващи се в счупване на пубиса (срамната кост), травма на лява колянна
става, множество рани по тялото, натъртвания и охлузвания по цялото тяло,
както и много други, в резултат на което ищцата по спешност е била приета в
„МБАЛ - ШУМЕН“ АД, където поради тежките й наранявания е била
извършена оперативна интервенция на 11.12.2020 г., при която се извършва
закрито наместване на фрактурите на двете рамена на пубисната кост, както и
лечение на травмите на лява колянна става. Лечението на ищцата в „МБАЛ -
ШУМЕН“ АД продължило от 10.12.2020 г. до 15.12.2020 г., след което
продължило в домашни условия съобразно предписанията на лекарите - при
постелен режим, като и към настоящия момент нейното лечение, както и
рехабилитация продължавали. Наличието на придружаващите заболявания,
понесените травми, освен сами по себе си, влияели силно негативно и
1
влошавали цялостното здравословно състояние на ищцата, тъй като пълното
обездвижване повлиявало изключително лошо, както на профилактиката на
диабета, така и тази на болестта на Паркинсон - заболявания, от които ищцата
страдала. В резултат на дългото време, в което ищцата е била с катетър се
разболяла от цистит, което допълнително увеличило нейните болки и
страдания. В момента тя продължавала да се придвижва с проходилка.
Инцидента повлиял много на психо-емоционалното и състояние, та получила
остра психотравма, чувствала се много подтисната, страда от безсъние,
сънува кошмали, трудно се концентрира, става разсеяна, раздразнителна,
самовглъбена. Изпитва огромен страх от невъзможността да се възстанови
напълно. Ползва услугите на домашен помощник и психолог. Изготвена е
„Психологична оценка“ изготвена от акредитиран психолог, в който е
описано психичното и състояние. В молбата се изтъква, че видно от
официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано
настъпването на процесното ПТП, отговорността за последното била на
водача на л. а. марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № .... - И.А.И., като във
връзка с така настъпилото ПТП било образувано ДП № 1207/2020 г. по описа
на РП-Шумен. От установеното до настоящия момент било видно, че към
датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
с ответника, предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ. Ищцата, в качеството
си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, имала право, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на виновния водач, изплащане на
обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като водена от горното, на
03.02.2021 г. представила пред ответната страна застрахователна претенция
по реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощни, констативен, протокол за ПТП
с пострадали лица, история на заболяването на ищцата. Въпреки
представянето от ищцата на необходимия набор от документи по смисъла на
чл. 496, ал. 3 от КЗ, същата не получила отговор от ответника, което намира
за основание за завеждане на настоящата искова претенция. Счита, че
описаните по-горе физически и душевни болки и страдания подлежат на
справедливо обезщетяване, а именно сума в размер на 100 000 лева , която
претендира да бъде присъдена ведно със законна лихва на основание
чл.429,ал.3 от КЗ , върху размера на присъденото обезщетение, считано от
03.02.2021г. – датата на уведомяване на ответника и законна лихва на
основание чл.497,ал.1,т.1 от КЗ – законна лихва върху общия размер на
дължимото застрахователно обезщетение ( включващо както обезщетението
за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429,ал.3 от КЗ), считано от
03.05.2021г. ( датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496,ал.1 от КЗ),
до окончателното погасяване на вземането. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва иска по основание и размер. Същият не оспорва валидността на
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №BG/22/1200008200446,
сключена от ответното дружество и И.А.И., издадена на 19.03.2020 г. за
период 22.03.2020г.-21.03.2021г. Намира, че в случай, че съдът прецени, че
предявените искови претенции са допустими, то оспорва същите по
основание и размер. Оспорва всички твърдения в исковата молба, по
основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва
2
твърденията за механизма на настъпване на ПТП на 10.12.2020г. изложени в
исковата молба, както и че единствено соченото за делинквент лице с
действията си е причинило настъпване на деликта. Предвид липсата на
автотехническа експертиза, счита, че пострадалото лице се е поставило в
ситуация на повишен риск, предвид зимната обстановка и състоянието на
пътя, поради което въвежда възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице към настъпване на произшествието и счита, че трябва да
се редуцира размера на обезщетението, определено като справедливо.
Оспорва и всички останали твърдения в исковата молба относно механизма
на ПТП, че причинените травми са в пряка, причинно-следствена връзка с
механизма на произшествието. Оспорва претенцията за неимуществени вреди
и по размер. Оспорва размера на предявената искова претенция за
неимуществени вреди, като прекомерна и заявена в противоречие, както с чл.
45 ЗЗД, така и с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Намира, че претенцията за неимуществени вреди е в изключително завишен
размер, за да съответства за репариране на нематериални вреди в техния
действителен размер, каквото е изискването на закона.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в
която ищецът не навежда нови обстоятелства и поддържа заявеното в
исковата молба. Към исковата молба е приложен препис от протокол от
открито съдебно заседание по НОХД № 1001/2021 г. по описа на ШРС, с
което е одобрено Споразумение по силата на което се приема за безспорно
установено, че И.А.И., е виновен в това, че на 10.12.2020 г. в гр. Шумен по ул.
„....“ в близост до дом № 35, при управление на МПС - л. а. „Дачия Логън“,
рег. № .... нарушил правилата за движение - чл. 119, ал. 1 от ЗДП - при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на ЕЛ. В. ВЛ. от гр.
Шумен, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия долен
крайник за срок по-голям от 1 месец, средно за около 3 месеца, обусловено от
фрактура на горния клон на лявата срамна кост на таза, като деянието е
извършено на пешеходна пътека. Предвид посоченото, счита че съобразно
разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът следва да приеме, че е налице деликт,
както и че посочените в исковата молба телесни увреждания са причинно-
следствена връзка с ПТП.
Постъпил е и отговор на допълнителната искова молба, в която
ответникът заявява, че оспорва изцяло исковата молба, поддържа изложения
писмен отговор и направените в него доказателствени искания, както и, че не
възразява да бъдат приети по делото представените писмени доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
От доказателствата по делото е видно, че на 03.02.2021г. ищцата е подала
пред ответника, по реда на чл.380 от КЗ, искане за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди , по което ответникът не заявил отговор. Посоченото
води до извода, че ищецата е активно процесуално легитимирана да предяви
настоящите искове – арг.чл.432,ал.1 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
3
"Гражданска отговорност", сключен между ответника и лицето сочено като
деликвент, както и да са налице всички предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
(застрахован) спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Между страните не е спорно и се доказва от представените писмени
доказателства, че към датата на ПТП гражданската отговорност на И.А.И. –
сочен като деликвент е застрахована при ответника, въз основа на валидно
сключена застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност“
№BG/22/1200008200446, относно управляваното от него МПС - л. а. марка
„Дачия“, модел „Логан“, рег. № .... МПС .
Ищцата твърди, че непозволеното увреждане, в резултат на което е
претърпяла неимуществени вреди е настъпило на 10.12.2020 г, около 12:40
ч.,в гр. Шумен, в района на ул. „....“ № 35, когато л. а. с марка “Дачия” модел
„Логан“, рег.№ ..... управляван от правоспособния водач И.А.И., я е блъснал
при преминаването и по пешеходна пътека .
В хода на настоящото производство, по НОХД № 1001/2021 г. по
описа на ШРС е постановено определение, с което е одобрено споразумение,
по силата на което се приема за безспорно установено, че И.А.И., е виновен в
това, че на 10.12.2020 г. в гр. Шумен по ул. „....“ в близост до дом № 35, при
управление на МПС - л. а. „Дачия Логън“, рег. № .... нарушил правилата за
движение - чл. 119, ал. 1 от ЗДП - при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на ЕЛ. В. ВЛ. от гр. Шумен, изразяваща се в трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок по-голям от 1 месец, средно за
около 3 месеца, обусловено от фрактура на горния клон на лявата срамна кост
на таза, като деянието е извършено на пешеходна пътека. От горното и на
основание чл.300 от ГПК вр. чл.383 НПК, съдът приема за доказано, че
застрахованият И.А.И. е извършил виновно, противоправно действие, в
резултат на което на ищцата са нанесени посочените травматични увреждания
.
Ищцата твърди, че в резултат на тези увреждания е понесла болки и
страдания описани подробно в исковата молба. За установяване на характера
и вида и последиците от травматичните увреждания е назначена СМЕ, според
която в резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване на горното
рамо на лявата пубисна кост. Тук следва да се отбележи, че в открито съдебно
заседание ВЛ уточнява, че съобразно направената на ищцата рентгенова
снимка, същият намира, че е налице счупване на горното и долното рамо на
лявата пубисна кост. В същия смисъл е констатацията и в издадената от
МБАЛ-Шумен Епикриза от 15.12.2020г. Предвид посоченото, следва да се
приеме, че в причинна връзка с ПТП е настъпило травматично увреждане –
счупване на горно и долно рамо на пубисна кост. ВЛ посочва, че счупването
на пубисната кост обуславя трайно затруднение на движенията на снагата за
повече от 30 дни. Счупването е лекувано с обездвижване на легло за 30 дни,
провеждане на раздвижване след тридесетия ден за възстановяване на
движенията на обездвижените стави и тонизиране на мускулатурата.
Обичайния срок на лечение е около 3-5 месеца и е завършил с костно
срастване на счупената кост. В резултат на травмата са се изострили
съществуващи артрозни промени в поясния отдел на гръбначния стълб и
4
лявата колянна става, израз на което са болките и ограничените движения.
Болката в началото е много силна и се усилва при всяко движение на левия
долен крайник, след десетия ден намалява значително с помощта на
обезболяващи медикаменти и след започване на рехабилитацията се засилва в
обездвижените стави и гръбначния стълб. ВЛ посочва, че към момента, след
извършен преглед е установил, че пострадалата има болки и ограничени
движения поради изостряне на дегенеративните промени по лявата колянна
става и гръбнака. Постелния режим създава неудобства за ежедневния тоалет
и хигиенни грижи. За това време има нужда от помощта на трети лица. В
началото на рехабилитацията също има нужда от помощ от трети лица. Няма
усложнения, костта е срастнала, болките и ограничените движения са в
резултат на обострените дегенеративни промени по лявата колянна става и
гръбнака, но с помощта на физиотерапия, балнеолечение и
противовъзпалителни средства процеса ще стихне. В открито съдебно
заседание ВЛ уточнява, че ограничените движения в колянната става на
ищцата може да се дължат както на артрозни промени, така и на травма в
коляното, но подчертава, че в медицинската документация по делото не са
налице данни за травма в коляното получена при ПТП. Експерта разяснява
също, че артрозните заболявания на ищцата са се изострили от причинената
травма. Предвид възрастта на ищцата, травмата в по-висока степен ще
повлияе на съществуващите артрозни заболявания. Възстановяването на
ищцата няма да е пълно, т.е. състоянието и да е като преди травмата, а близо
до него.
Относно физическото и емоционалното състояние на ищцата са
разпитани и свидетелите С.Х.К. и В.П.Ц., от които първият, дъщеря на
ищцата твърди, че майка и се обадила когато настъпило ПТП. Свидетелката
отишла на място и когато пристигнала линейката, много трудно поставили
пострадалата на носилка защото изпитвала силни болки. Приели ищцата в
болница където всички процедури и цялото лечение било придружено от
силна болка. След дехоспитализацията се наложило няколко човека да я
занесат в жилището и, т.к. се намирало на 7-ми етаж, а тя не можела да се
придвижва. Целият процес бил съпроводен с доста болки. По предписание на
лекарите трябвало да лежи неподвижно един месец. След това още 3 месеца
не трябвало да натоварва левия си левия си крак, защото той също бил
пострадал в коляното при удара от колата. През този един месец, когато не е
трябвало да се движи, свидетелката, се наложило свидетелката да се
премести при майка си, т.к. тя имала нужда от непрекъснати грижи.
Впоследствие, помощ при грижите за ищцата оказвала и и свидетелката В.Ц.
В един момент св.К. установила, че майка и освен физически грижи има
нужда и от консултация във връзка с психическото си състояние.
Пострадалата станала затворена, не искала да се храни, било и неудобно, че
някой трябва да и сменя памперсите. Страдала от безсъние и нямала апетит.
Установявайки тези емоционални проблеми, свидетелката се обърнала към
Д“СП“ – Шумен, от където включили майка и в специализирана програма.
Осигурена и била помощ от медицинска сестра и психолог. Твърди, че преди
ПТП майки и живеела сама, като това обстоятелство не било съпътствано от
проблеми. Напротив, живеела нормално и се грижела за себе си, била
контактен и общителен човек. Имала приятелки и социален живот. След
инцидента предпочитала усамотение, не можела да се концентрира. Периода
в който започнала да се раздвижва бил много труден, първо започнала да сяда
за малко, после да прави стъпки с проходилка. И към момента ищцата имала
5
нужда от помощ в ежедневието си, не можела дълго да стои права, не можела
да се движи свободно, изпитвала болки в коляното и кръста.
Изслушана е като св.В.Ц. която заявява, че е приятелка на ищцата от
около 15 години. Посочва, че св.К. и се обадила веднага след като настъпило
ПТП. Тя се отзовала незабавно и видяла, че приятелката и е „на легло“, не
може да мърда. Ищцата почти не говорела, което било необичайно, защото
била много общителен и борбен човек. В този случай обаче била отчаяна,
казала на свидетелката, че няма да може да се справи и няма да се изправи
отново. СВ.Ц.заявява, че приела да помага на дъщерята на пострадалата в
грижите за майка и. Впоследствие обаче се наложило да потърсят помощ от
„социален патронаж“. Месеца след ПТП ищцата била в тежко здравословно
състояние, цялото и тяло било насинено, била с катетър.. Около първи януари
2021г. твърди, че ищцата получила „криза“ изразяваща се се в силни болки,
за която се оказало, че е в резултат на възпалителен процес от
продължителното използване на катетър. И тази свидетелка акцентира въху
настъпилата промяната в психо-емоционалното на ищцата. Твърди, че след
ПТП нейната приятелка се е затворила в себе си, не желаела да общува, често
мълчала, не желаела да споделя чувствата си. Счита, че не е превъзмогнала
стреса от катастрофата и до настоящия момент.
Съдът възприема за достоверни показанията на свидетелите, въпреки че
св.К. е дъщеря на ищцата, т.е. лице от категорията по чл.172 от ГПК , нейните
показания са последователни, житейски логични и не противоречат на
останалите събрани по делото доказателства.
Показанията на свидетелите, прецени в съвкупност със заключението по
СМE, според съда водят до извода, че към момента на ПТП и около месец
след това в резултат на получената травма - счупване на горното и долно рамо
на лявата пубисна кост, ищцата е изпитвала болки и страдания с много висок
интензитет, била е с катетър и с памперс. Не е можела да извършва никакви
дейности свързани с бита, изцяло е била обгрижвана от дъщеря си С.К. и
св.В.Ц. След този период е настъпил бавен процес на възстановяване,
започнала е да сяда и да се изправя. Необходима и е била проходилка за да
може да започне да върви. С течение на времето успяла да се движи
самостоятелно, но за кратко време, като този процес е бил придружен с болки
в кръста и в коляното. Според ВЛ към датата на СМЕ срастване на тазовата
кост е настъпило, но това не означава, че ищцата е възвърнала физическия си
статус преди ПТП. Възрастта и и свързаните с това артрозни заболявания,
дават основание на ВЛ да приеме, че състоянието не може да бъде
възстановено напълно. Значителни според съда са и промените в психо-
емоционалното състояние на ищцата. Тя е изживяла силен стрес, който е
довел до промени в поведението и. Станала е самовглъбена, нежелаеща да
общува, ограничила е социалните си контакти, страдала от безсъние и липса
на апетит.
При определяне на размера на справедливото обезщетение, съдът следва
да се съобрази с тежестта на причиненото на ищцата увреждане, вида и
продължителността на проведеното лечение, описани подробно по-горе,
възрастта на ищцата и невъзможността за пълно възстановяване, както и да
се вземе предвид социално-икономическото състояние в страната към датата
на ПТП. Въпреки, че към момента на ПТП ищцата е била в напреднала
възраст, тя е била в сравнително добро здравословно състояние, водела
активен социален живот, била грижовен и общителен човек. В резултат на
6
нанесените травматични увреждания, животът и се променил коренно.
Настъпило е трайно затруднение във възможността и да се движи, както и
негативни промени в душевния и бит. В заключение и съобразно
установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на
обезщетения за неимуществени вреди, търпени по повод подобни по вид
травми, съдът намира, че за репариране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта подходяща и достатъчна сума е 60 000 лева.
Ответникът е въвел възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД, за съпричиняване на
вредоносния резултат, като в отговора на исковата молба се твърди, че се
изразява в обстоятелството, че пострадалото лице се е поставило в ситуация
на повишен риск, предвид зимната обстановка и състоянието на пътя.
Доказателства в тази насока не са събрани. В хода на делото ответникът
заявява, че ищцата е пресичал пътното платно на място, което не е пешеходна
пътека, което е нарушение на чл.113 от ДвП. Съдът е приел, че
доказателства в тази насока не са допустими, т.к. съобразно цитираното по-
горе одобрено споразумение по НОХД № 1001/2021 г. на ШРС, деликвентът е
признат за виновен за престъпление по чл. 343,ал.3, предложение „последно,
б. „а“, предл. „второ“, във връзка с чл. 343, ал. 1 б. „б“, предл. „второ“, вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК, т.е. елемент от състава е извършването му на пешеходна
пътека. Предвид посоченото, съдът намира, че по делото не са установени
обстоятелства обосноваващи приложението на чл.51,ал.2 от ЗЗД, съответно
определеното по-горе обезщетение не подлежи на редукция.
Претендира се и присъждането на законна лихва върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди, както следва : на основание чл.429,ал.3
от КЗ считано от 03.02.2021г. – датата на уведомяване на ответника и законна
лихва на основание чл.497,ал.1,т.1 от КЗ – законна лихва върху общия размер
на дължимото застрахователно обезщетение ( включващо както
обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429,ал.3 от КЗ),
считано от 03.05.2021г. ( датата на изтичане на тримесечния срок по
чл.496,ал.1 от КЗ), до окончателното погасяване на вземането.
В съдебната практика по различен начин е разрешаван спора относно
началния момент, от който застрахователят дължи лихва върху присъденото
обезщетение. В решенията постановени по искове по чл.432,ал.1 от КЗ
законна лихва върху присъденото обезщетение е определяно в три варианта –
от датата на деликта, от датата посочена в чл.429, ал.3 от КЗ или след
изтичането на сроковете по чл. 497, ал.1 от КЗ. С Решение №128/04.02.2020г.
на ВКС по т.д.№2466/2018г. І т.о., ТК, е даден категоричен и еднозначен
отговор на въпроса от кога застрахователят дължи лихва върху присъденото
по реда на чл.432,ал.1 от КЗ обезщетение. В решението е посочено, че в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429
КЗ ( в сила от 01.01.2016 г. ) се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Предвид горното разрешение, съдът намира, че в настоящият случай,
доколкото няма данни дали застрахованият е уведомил ответника за
настъпване на ПТП, законна лихва следва да се присъди от датата на
предявяване на претенцията от пострадалото лице, а именно 03.02.2021г.
7
Необходимо е да бъде направено последно уточнение във връзка с начина за
на заявяване на претенциите за лихва от ищцата. От формулировката
въведена в исковата молба и изразените в хода на делото становища, може да
се направи извод, че ищцата претендира към обезщетението по чл.432,ал.1 от
КЗ да се добави лихвата по чл.429 от КЗ, като по този начин да се формира
главница върху която да се присъди обезщетението по чл. 497, ал.1,т.1 от КЗ.
В цитираното по-горе Решение №128/04.02.2020г. на ВКС по т.д.
№2466/2018г. І т.о., ТК не е възприет подхода посочен от ищеца. Видно от
диспозитива на решението, законна лихва е присъдена считано от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя, до окончателното
изплащане на главницата, която включва „чистия“ размер на обезщетението
за вреди. Поради посоченото, в настоящият случай върху присъдената
главница следва да се присъди законна лихва, считано от 03.02.2021г. до
окончателното изплащане на главницата. На отхвърляне подлежи
претенцията за присъждане на законна лихва по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ, върху
главницата, включваща определеното от съда обезщетение и законна лихва по
чл.429,ал.3 от КЗ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата
се полагат деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, като в
случая такива липсват. Предвид обаче направеното искане от процесуалният
и представител за присъждане на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА с чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗА и т.к. условията за това са налице, в полза
на адвокат Ж.Т.- САК, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна защита на ищцата, чийто размер изчислен по реда на
реда чл.7, ал.2,т.4 НМРАВ и съразмерно на уважената част от иска е 2 118
лева.
Ответникът също е направил искане за присъждане на деловодни
разноски, но по делото липсват доказателства за извършването на такива.
Във връзка с освобождаването на ищцата от заплащане на държавни
такси и разноски и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да плати дължимата за производството държавна такса, чиито
размер възлиза на 2400 лева, както и 420 лева- възнаграждение на ВЛ по
СМЕ и САТЕ, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 405, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 11 от ТДТКССГПК
ответникът, следва да бъде осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.София бул. „Симеоновско шосе“ № 67 да заплати на ЕЛ. В.
ВЛ., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 6, вх. 1, ет. 7, ап. 18,
съдебен адрес:гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис
№ 4, сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на
ПТП, настъпило на 10.12.2020 г. в гр. Шумен, ведно със законната лихва
върху главницата от 60 000 лева, считано от 03.02.2021г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
8
разликата от 60 000 лева, до пълния предявен размер от 100 000 лева, както и
искането за присъждане на законната лихва по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ, върху
главница състояща се от определеното обезщетение за неимуществени вреди
и законна лихва по лихва чл.429,ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат
Ж.В. Т., адвокатско възнаграждение в размер на 2 118 (две хиляди сто и
осемнадесет) лева, за осъществено безплатно процесуално представителство
на ЕЛ. В. ВЛ., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на ШОС,
сумата 2 825 (две хиляди осемстотин двадесет и пет) лева, от която 2 400 лева
– държавна такса за водене на делото, 420 лева – стойността на СМЕ и САТЕ,
съразмерно на уважената част от иска и 5 лева – държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
9