№ 481
гр. В., 07.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ ГО, в закрито зас.ние на седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Предс.тел:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгл. докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско
дело № 20243100500210 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по р. на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Д. И. Х. и З. Х.
Т., двамата чрез адв. Г., срещу Решение №2851/03.08.2023 г., поправено с
Решение №4013/10.12.2023 г., постановено по гр. д. №6185/2022 г. по описа
на РС - В., с което са уважени предявените от „Х.“ ЕООД отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за
установено по отношение на „Х.“ ЕООД, че Д. И. Х. и З. Х. Т. не са
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№..........................., находящ се в гр. В., КК „З. п.“, вх. Б, ет. 2, ап. Б204,
разположен в сграда №3, разположена в ПИ с идентификатор .............., с
предназначение – жилище, с площ от 57,14 кв. м, при граници на
самостоятелния обект: на същия етаж – самостоятелни обекти с
идентификатори ...............3.92 и ...............3.90, под обекта - ...............3.151, над
обекта - ...............3.101 и ...............3.102, ведно с 10,85 кв. м идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, върху
който е построена сградата.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Жалбоподателите Д. И. Х. и З.
Х. Т. поддържат, че не били обвързани от съдебното решение по т. д.
№363/2021 г. по описа на ОС – В., защото правоприемството било настъпило
преди вписване на исковата молба и не били привлечени като страни по това
дело. Твърдят, че договорите, обективирани в НА от 28.09.2018 г. не били
нищожни, защото в НА били инкорпорирани две самостоятелни сделки –
покупко-продажба и даване вместо изпълнение. Затова дори да се приемело,
че договор за заем от 21.02.2016 г. по някаква причина не съществувал, то
вместо него трябвало да се плати паричното задължение на приобретателя
към прехвърлителя, възникнало по силата на договора за покупко-продажба
на имот от 28.09.2018 г. Бил съставен официален удостоверителен документ,
в който било материализирано изявлението на законните представителите на
1
дружествата – съконтрагенти да прехвърлят собствеността на един имот, да
погасят един дълг и да се плати една цена. Счетоводството на ищцовото
дружество не било редовно водено, затова липсата или наличието на записи
не можело да бъдат използвани за установяване настъпване или ненастъпване
на факти. По изложените съображения отправят искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски. Не
релевират доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „Х.“
ООД, чрез адв. Й., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда
доводи, с които обосновават правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски. Не релевира доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице –
помагач на ответника З. Х. Т. – „Б- И- АТ“ ЕООД.
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не са отправили доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №210/2024 г. по описа на ОС –
В. за разглеждане в открито зас.ние на 27.02.2024 г. от 09:00 ч., за която дата
и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе
до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.
Предс.тел: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2