Р Е
Ш Е Н
И Е
01.07.2021 год., гр.П.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на трети юни, две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Чардаков
При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на
прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1250/2020г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по
чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.
Ищците С.А.С. с ЕГН ********** *** и М.А.С. с ЕГН **********
*** твърдят, че притежават по наследство от своя баща А.С.Д. и по силата на
земеделска реституция съгласно решение №3В077/10.08.2000г. на ПК - П. следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 55155.508.527 по КККР на гр.П.,
одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с последно изменение, касаещо имота от 15.01.2019г., с адрес на имота: гр.П.,
4400, ул. „И.“, с площ от 719 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За търговски обект, комплекс, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 7486, квартал 2, парцел XIX-527, търговия и услуги, при съседи на
имота: 55155.508.485; 55155.508.10; 55155.508.8; 55155.508.484, в който имот се
намират следните сгради: едноетажна сграда с идентификатор 55155.508.527.1, със
застроена площ 143 кв.м., с предназначение: сграда за търговия; едноетажна
сграда с идентификатор 55155.508.527.2, със застроена площ 155 кв.м., с
предназначение: сграда за търговия и едноетажна сграда с идентификатор
55155.508.527.3, със застроена площ 24 кв.м., с предназначение: промишлена
сграда. Поддържат, че ответника К.К.Ц. с ЕГН ********** *** лично и в
качеството на ЕТ „Л.**–К.Ц.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.П.,
ул. „**“ №*, ет.*, ап.** притежава сградата с идентификатор 55155.508.527.2,
която използва като магазин. Тя била бивша автоспирка на ДТК „В.П.“,
преустроена от РПК „Марица“, гр.П. в магазин за хранителни стоки. След
преустройството ответникът закупил същата от продавача РПК „Марица“ с договор
за продажба от 13.04.1998г.
Ищците
твърдят, че сградата на ответника е построена без отстъпено право на строеж и е
незаконна, поради което подлежи на събаряне. Построена е и се ползва без
тяхното съгласие и без съгласието на предишните собственици на земята и
ограничава тяхното право на собственост, тъй като не могат да ползват имота в
пълен обем и да реализират своите инвестиционни намерения. Затова претендират
осъждането на ответника да я премахне за своя сметка.
Твърдят още,
че са лишени от възможността да получават приходи от частта от имота с площ
155кв.м., която е заета от сградата на ответника, чрез упражняването на търговска
дейност или отдаването й под наем, а той се е обогатил неоснователно за тяхна
сметка. Твърдят, че за последните пет години преди подаването на исковата молба
в съда на 09.06.2020г. тяхното обедняване възлиза на 12000лв. и че са поканили
ответника да им заплати обезщетение за неоснователното ползване на сградата с
писмена нотариална покана, която му е връчена на 30.01.2019г. Поради отказа на
ответника доброволно да плати обезщетението, предявяват срещу него частичен
осъдителен иск за 625лв. от общо дължимото обезщетение в размер на 12000лв.
Претендират присъждане на съдебни разноски.
Ответникът оспорва иска по чл.109 ЗС при
твърдение, че ищците не са собственици да поземления имот, в който е построена
неговата сграда, защото същият е бил изключен от обхвата на земеделската
реституция на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като върху него при спазване на
всички нормативни изисквания са построени сгради, чието строителство е
започнало преди 01.03.1991г., както и на основание чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, защото имотът
се намира в границите на урбанизираната територия (населеното място) застроен е
и върху него е проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на
собствеността.
Оспорва иска
по чл.59 ЗЗД с твърдението, че ползва частта от имота под сградата на основание
чл.63 ЗС, тъй като самата сграда представлява монолитна стоманено-бетонна
конструкция, която владее от момента на сключването на договора за продажба.
Поддържа, че е придобил правото на собственост върху сградата по силата на
договора за продажба, а евентуално – въз основа на 10 – годишно давностно
владение, установено на 01.05.1998г. и продължаващо без прекъсване до момента.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По
иска по чл.109 ЗС:
За уважаването на иска ищците
следва да установят при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти от състава на придобивния способ, въз основа на които се легитимират като
собственици на засегнатия имот, както и неоснователните действия на ответника,
които им пречат да упражняват в пълен обем правото си на собственост, вкл. в
какво се изразява тяхното смущаващо или ограничаващо въздействие.
При установяване на горното,
ответникът следва да докаже изтъкнатите от него пречки за възстановяване на
правото на собственост върху процесния имот в полза на наследодателя на ищците
по реда на чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ и евентуално обстоятелствата, които му дават
основание за извършване на действията, чието преустановяване се иска.
С оглед на така разпределената
доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
Ищците се легитимират като
собственици на поземления имот въз основа на наследство и земеделска реституция
съгласно решение №3В077/10.08.2000г. на ПК – П.. От същото е видно, че в полза
на наследниците на А.С.Д. е възстановено право на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници върху овощна градина с площ 0.280 дка и
овощна градина с площ 1.470 дка и двете в границите на гр.П., квартал 2,
представляващи части от имот 6468 по кадастралния план от 1959г. Това решение е
издадено въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. №640/99г. на РС –
П. и приложената към него скицата от заключение на ВЛ.
За установяване на
идентичността между процесния и реституираните имоти, както и на техния
устройствен статут, по делото е прието заключение на СТЕ, изготвено от ВЛ Л.М..
От същото е видно, че имот с пл. №6468 по плана от 1959г., одобрен със Заповед
№1298/16.03.1959г., има площ 13995 кв.м. /измерена графично от плана/. Същият
съответства на имот - овощна градина в м. „Мандралча“ с площ 14.128 дка, който
е предмет на представения от ищците протокол за съдебна делба от 29.03.1955г.
по гр.д. №93/1955г. по описа на Народния съд – П.. Видно от този протокол, при
делбата в дял на наследодателя на ищците А.С.Д. е поставена реална част от
овощната градина с площ 3.532 дка. Тази реална част е описана от наследодателя
в подаденото от него заявление за влизане в ТКЗС – П. през 1956г. Същата не е
нанесена като самостоятелен имот в плана от 1959г.
Съгласно регулационното
отреждане по плана от 1959г., имот 6468, вкл. частта, която наследодателят е
внесъл в ТКЗС, попада в парцел XV-Д.И.П. В.П. и улици с о.т. №№944-1007-1008а-1006-1005-1001. Със заповед
№2527/ 02.12.1963г. е одобрен регулационния план на промишлена зона - гр.П.,
който е изработен върху кадастралната основа от 1959г. Според отреждането по този
план, една част от имот пл.№ 6468 попада в улици с о. т. №№21-22-23-24, а друга
част от имота попада в парцел IV-В.П., кв.2 „индустриална зона“. Благоустройственото мероприятие е
реализирано преди влизане в сила на ЗСПЗЗ в по-голямата си част - относно
изграждането на завод „В.П.“. Улицата с о. т. №№21-22-23-24 не е реализирана.
На нейно място през 1973г. е построена процесната автоспирка, която по-късно е
преустроена в магазин /по данни от заключението на СТЕ на ВЛ Б.Г./.
По нататък в заключението на
ВЛ М. е посочено, че въз основа на реституционното решение №3В077/10.08.2000г.
на ПК-П. е проведена процедура за попълване на кадастралния план на гр.П..
Съставен е акт от 12.10.2000г. за непълноти /грешки/ в одобрения кадастрален
план, като е нанесена възстановената на наследниците на А.С.Д. част от имот
пл.№6484 с обща площ от 1750 кв.м. /колкото е площта на двата реституирани
имота/ и са образувани два нови имота с пл.№7486 и пл.№7527. В действащата кадастрална
карта на гр.П. имот с пл.№7486, в който попада сградата на ответника, е нанесен
с идентификатор 55155.508.527 с площ от 719 кв.м. В имота има
отразени три броя сгради: Сграда с идентификатор 55155.508.527.1, на един етаж,
с площ 143кв.м, с предназначение „Сграда за търговия“; Сграда с идентификатор
55155.508.527.2, на един етаж, с площ 155 кв.м, с предназначение „Сграда за
търговия“ и Сграда с идентификатор 55155.508.527.3, на един етаж, с площ 24
кв.м, с предназначение „Промишлена сграда“.
От заключението на ВЛ Б.Г. е
видно, че конструктивно сградата на ответника представлява бетонен фундамент,
върху който са поставени вертикални стоманобетонни колони, които в горния си
край са свързани с хоризонтален стоманобетонен пояс, на който лежат покривни
стоманобетонни панели. Ограждащите стени са изпълнени от зидария с плътни тухли
и варо-циментов разтвор. Сградата е водоснабдена и електрифицирана.
При така установените
обстоятелства и предвид възраженията на ответника за неправилност на
реституционното решение следва да се даде отговор на въпроса дали застрояването
на земеделския имот на наследодателя в рамките на реализираното комплексно
благоустройствено мероприятие по изграждане на завод „В.П.“ представлява пречка
за възстановяването на собствеността върху него по смисъла на чл.10б, ал.1
ЗСПЗЗ.
За да отговори на този въпрос е
необходимо съдът да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на
конститутивното решение на ПК - П. за възстановяване на собствеността, какъвто
в настоящия случай е допустим. Както е прието в ТР № 5 от 14.01.2013 г. по т.д.
№ 5/2011г. на ВКС, ОСГК, предвиденото в чл.17, ал.2 ГПК правомощие на
гражданския съд инцидентно да се произнася по законосъобразността на
административни актове с обуславящо значение за съществуването на субективното
право, предмет на гражданскоправния спор, е проявление на установеното в чл.117
от Конституцията задължение на съдебната власт да защитава правата и законните
интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. При спор за собственост
по възражение на заинтересованата страна, съдът има правомощие да упражни
косвен съдебен контрол за законосъобразност на административните актове на
органите на поземлената собственост и да не зачете тяхното действие. Такъв
контрол е допустим и когато решението за реституция е постановено въз основа на
съдебно решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, освен ако административният акт се
противопоставя на държавата, тъй като същата е участвала в административното и
в съдебното производство по издаването и обжалването на акта /ТР № 5 от 14.01.2013
г. по т.д. № 5/2011г. на ВКС, ОСГК, Решение №195/10.11.2016 г. по гр.д. №
2396/2016 г., I г.о. и Решение № 85/29.04.2013 г. по гр.д. № 485/2012 г., I
г.о./.
Следователно, когато
административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол по чл.14, ал.3
ЗСПЗЗ, както е в настоящия случай, гражданският съд може да се произнася
инцидентно по неговата валидност и законосъобразност, ако този акт се
противопоставя на трети лица, които не са били страни и не са правоприемници на
страни в съдебното производство по оспорването му /Решение № 298/25.03.2014 г. по
гр.д. № 3296/2013 г., I г.о./.
Страни в производството по
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ са собствениците на отчуждения имот или техните наследници и
органът на поземлената собственост. Участието на трети лица не се допуска. При
това положение в настоящия случай косвеният контрол е допустим, тъй като
ответникът не е участвал в производство по издаване и обжалване на
административния акт, който му противопоставят ищците – чл.17, ал.2 ГПК.
Съдебната практика по приложението
на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ трайно и последователно приема, че наличието на
реализирано благоустройствено мероприятие върху обобществени земеделски имоти
към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за възстановяване на
правото на собственост върху тях в реални граници. Съгласно тази практика, при
преценка относно наличие на пречка за възстановяване на собствеността по
смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е необходимо да се изследва не дали имотът е
изцяло застроен, а дали като цяло е зает от реализирано комплексно мероприятие
на държавата, по отношение на което и незастроената част има обслужващо
значение. Прието е, че разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване
да са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за
друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за
предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена
държавна организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида
на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен
е обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго
мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на
собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ.
Изискване за законност на
сградите се поставя в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, когато имотът е включен
в строителните граници на населеното място и се застроява въз основа на
отстъпено право на строеж, като масовите случаи са свързани със застрояване за
жилищни нужди.
В хипотезата на чл.10б, ал.1
ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън, така и в чертите на регулацията,
застоени или засегнати от предвидено мероприятие. Разпоредбата на чл.10б, ал.1
ЗСПЗЗ, за разлика от чл.10, ал.7 от същия закон, има предвид не строеж на
единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена,
които представляват комплекс от строителни дейности. Така осъщественото
комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила
на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице пречка за
възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ се преценява
към момента на влизане в сила на реституционния закон, като преценката
проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността,
се извършва въз основа на легалните определения в §1в, ал.1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ /в
т. см. решение №70 от 22.06.2010г. на І ГО на ВКС по гр.д.№674/2009г.; решение
№108 от 25.07.2012г. на І ГО на ВКС по гр.д.№1291/2010г.; решение №147 от 19.07.2010г.
на І ГО на ВКС по гр.д.№7/2009г.; решение №226 от 19.11.2013г. на ІІ ГО на ВКС
по гр.д.№3136/2013г.; решение №277 от 12.01.2012г. на ІІ ГО на ВКС по
гр.д.№1140/2010г.; решение №329 от 11.10.2011г. на І ГО на ВКС по
гр.д.№1277/2010г.; решение №77 от 09.03.2010г. на І ГО на ВКС по
гр.д.№4209/2008г.; решение №301 от 24.06.2010г. на І ГО на ВКС по
гр.д.№494/2009г. и решение №565 от 15.10.2010г. на ІІІ ГО на ВКС/.
По делото се установи, че
овощната градина с площ 3.532 дка, която наследодателят на ищците А.С.Д. е
внесъл в ТКЗС през 1956г., попада в благоустройствено мероприятие по общия
кадастрален, регулационен и застроителен план на гр.П. от 1959г. за изграждането
на завод „В.П.“, което е било реализирано преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Обстоятелството, че предвидената с плана улица с о.т. №№944-1007-1008а-1006-1005-1001
не е прокарана не променя изводите на съда, тъй като според посочената съдебна
практика разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не изисква предварително отреждане
на терена за конкретно
благоустройственото мероприятие. В настоящия случай такова отреждане
дори е налице по отношение на мероприятието за изграждане на завод „В.П.“ и
такъв е реализиран, при което в земеделския имот на наследодателя на ищците е
построена обслужваща сграда, която първоначалното е представлявала автоспирка
на завод „В.П.“. Това означава, че сградата е била част от предвиденото с плана
комплексно благоустройствено мероприятие. Според заключението на ВЛ М.,
допълнено в съдебно заседание, сградата попада в частта от имота, отредена за
улица. Останалата незастроена част е била прилежащ терен към завод „В.П.“.
При това положение съдът
счита, че правото на собственост върху земеделския имот неправилно е било
възстановено от органите на поземлената собственост в реални граници в полза на
наследниците на А.С.Д.. В рамките на осъществения косвен съдебен контрол за
законосъобразност съдът следва да отрече действието на реституционното решение,
което означава, че ищците не са собственици на имота. Това от своя страна ги
лишава от правото по чл.109 ЗС да искат от трети лица да се въздържат от
действия, които смущават собствеността им. Затова предявеният вещен иск следва
да се отхвърли като неоснователен.
По иска по чл.59 ЗЗД:
За основателността на иска
ищците следва да установят при условията на пълно главно доказване, че са
собственици на имот, който се ползван от ответника, периода на ползването и
размера на обедняването.
Съдът формира извод, че
имотът, за чието неоснователно ползване от ответника се претендира заплащане на
обезщетение, не принадлежи на ищците на заявеното от тях с исковата молба
основание, тъй като не е настъпил реституционният ефект на решение №3В077/10.08.2000г.
на ПК – П.. При това положение не е настъпило твърдяното от тях неоснователно
обогатяване и предявеният иск по чл.59 ЗЗД следва да се отхвърли.
При
този изход на делото, съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на
ответника съдебните разноски, които е направил, възлизащи на 707.50лв., от
който 500лв. - заплатено възнаграждение за един адвокат и 207.50лв. – заплатено
възнаграждение за ВЛ.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.А.С. с ЕГН ********** *** и М.А.С.
с ЕГН ********** *** против К.К.Ц. с ЕГН ********** *** лично и в качеството на
ЕТ „Л.**–К.Ц.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.П., ул. „**“ №*,
ет.*, ап.** за осъждане на ответника на основание чл.109 ЗС да премахне
притежаваната от него сграда с идентификатор 55155.508.527.2, със застроена
площ от 155 кв.м., с предназначение: сграда за търговия, която е разположена в поземлен
имот с идентификатор 55155.508.527 по КККР на гр.П., одобрени със Заповед
№РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение,
касаещо имота от 15.01.2019г., с адрес на имота: гр.П., 4400, ул. „И.“, с площ
от 719 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: За търговски обект, комплекс, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 7486, квартал 2, парцел XIX-527, търговия и
услуги, при съседи на имота: 55155.508.485; 55155.508.10; 55155.508.8;
55155.508.484.
ОТХВЪРЛЯ иска на С.А.С. с ЕГН ********** *** и М.А.С. с ЕГН ********** *** против К.К.Ц. с ЕГН ********** *** лично
и в качеството на ЕТ „Л.**–К.Ц.“, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в гр.П.,
ул. „**“ №*, ет.*, ап.** за осъждане на ответника на основание чл.59 ЗЗД да
заплати на ищците сумата от 625лв., представляваща част от дължимо обезщетение
в размер на 12000лв. за това, че през периода 09.06.2015г. – 09.06.2020г.
ответникът без основание ги е лишил от правото да ползват терена под сградата с идентификатор
55155.508.527.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.508.527 по
КККР на гр.П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение, касаещо имота от 15.01.2019г., с адрес
на имота: гр.П., 4400, ул. „И.“, с площ от 719 кв. м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За търговски обект,
комплекс, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 7486, квартал
2, парцел XIX-527, търговия и услуги, при съседи на имота: 55155.508.485; 55155.508.10;
55155.508.8; 55155.508.484.
ОСЪЖДА С.А.С. с ЕГН ********** и М.А.С. с ЕГН ********** да заплатят на К.К.Ц.
с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Л.**–К.Ц.“ с ЕИК *** съдебни разноски в
размер на 707.50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: