№ 25
гр. Луковит, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело
№ 20214320100059 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от П. СТ.
П., ЕГН ********** и ИЛ. Т. П., ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване: гр. В.
Т., ул. „Ц. Ц.и“ № ***, ет. 2, чрез адвокат Й.П. от ВТАК, против Д. П. СТ., ЕГН **********,
с постоянен адрес в с. Д., област Ловеч, ул. „Х. Б.“ № *, с която е предявен иск с правно
основание чл. 227, т. „в“ от ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че с Нотариален акт за дарение Акт № **,
Том **, per. № ***, дело № *** на Нотариус Б. М., на 11.03.2011 г. ищците П. и И. П.и
дарили на своя син Д. П. СТ. следният свой недвижим имот: Поземлен имот VII-990,
представляващ дворно място с построени в него жилищни сгради, находящо се в с. Д.,
област Ловеч, ул. „Х. Б.“ № *. Ищците взели решението да дарят имота, по чисти подбуди
на родителска обич и грижа, в отговор на затрудненията на Д.С. да устрои живота си като се
сдобие със собствен дом и изгради семейство, солидно подплатени с насрещно поведение от
страна на сина. Твърди се, че в първите години след акта на дарението, Д.С. проявявал
любов и загриженост към своите родители, като с цялото си поведение демонстрирал своята
благодарност и признателност към тях.
Посочва се, че вероятно поради подобряване на финансовото състояние на сина -
осигуряване на стабилни доходи, над средните за страната, и сдобиване с луксозни вещи,
вследствие от повишения му жизнен стандарт, отношенията с ищците - негови родители,
охладнели. По това време ищците все още били напълно здрави и в състояние изцяло сами
да посрещат нуждите си от храна и грижи взаимно. По тази причина, макар и с
разочарование, приели липсата на каквато и да е помощ или загриженост от негова страна.
Твърди се, че контактите им започват осезаемо да се ограничават, а по време на и без
това изключително кратките им срещи често, по една или друга причина, ищците ставали
обект на нападки от страна на ответника за „остарелия им начин на мислене“ и
„неадекватните им преценки и изисквания“ към него и живота му. По причини описани в
исковата молба, най-вече поради рязка промяна у сина им, отношенията между страните се
влошили. Самите ищци извършили ремонти на жилището си без помощта на ответника със
заем взет от техни познати. Същите не успели да върнат получения заем, а напротив,
1
затъвали още повече, получавайки краткосрочни бързи кредити, ненуждаещи се от сериозно
обезпечение. Ищците били принудени да се обърнат за помощ от страна на сина им Д.С.,
който обаче им отказал финансова подкрепа, упреквайки ги, че проблемите им са плод на
необмислени и прибързани „глупави“ решения и той няма намерение да толерира тяхното
поведение.
Предвид изложеното ищците отправят молба до съда да постанови решение, с което
да уважи настоящия иск, като постанови отмяна на гореописания акт за дарение и върне
имота в патримониума им.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника Д. П. СТ. е подаден отговор на
исковата молба, с който се изразява становище, че предявената искова молба е допустима и
основателна. Излага се коментар на твърденията на ищците, като заявява, че ответникът не
възразява да бъде отменен акта за дарение и имотът да се върне в патримониума на неговите
родители. В тази връзка се твърди, че тъй като се занимавал със земеделско производство в
резултат на изменението на метрологичните условия, добивите рязко са спаднали през
последните години и поради това е изпитва финансови затруднения. Отражение на доходите
му дала и настъпващата криза, както и драстичното повишаване на цените. Същият няма
възможност да дава на родителите си исканата издръжка, както и да полага грижи за имота и
за тях.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от представения по делото Нотариален акт за дарение Акт № **, Том **-ри,
peг. № ***, дело № *** на Нотариус Б. М., съдът приема за безспорно установено, че на дата
11.03.2011 г. между ищците П.П. и И.П., от една страна, и ответника Д.С., от друга, е
сключен договор за дарение на Поземлен имот VII-990, представляващ дворно място с
построени в него жилищни сгради, находящ се в с. Д., област Ловеч, ул. „Х. Б.“ № *.
Предвид влошените отношения между страните и финансовите затруднения, в които
изпаднали в последните години, ищците са предявили иск с правно основание чл. 227, б. „в“
ЗЗД за отмяна на дарственото разпореждане извършено в полза на техния син Д.С..
За да се уважи предявеният иск в тежест на ищците е да докажат при условията на
пълно и главно доказване извършеното дарение на недвижимия имот в полза на ответника;
трайната нужда и размера на издръжка, от която са се нуждаели; че са дали подходящ срок
на ответника да им осигури необходимата издръжка; и че последният е имал възможност на
престира такава издръжка.
Ответникът не оспорва факта, че между страните има валидно дарствено
правоотношение, нито обстоятелството, че след извършване на дарственото разпореждане,
дарителите са изпаднали в трайна нужда от издръжка, поискали са я нееднократно от него,
но той е отказал да я даде. Напротив, признава изложените в исковата молба обстоятелства.
Ответникът е признала изцяло исковата претенция, като в проведеното съдебно
заседание, процесуалният представител на ищците е направил искане по реда на чл.237, ал.1
ГПК, да бъде постановено решение, с оглед направеното признание на иска.
Предвид дотук изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките да бъде
постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, при признание на
въведените факти от страна на ответника, доколкото между страните е безспорно, че
дарителят е имал нужда от грижи и издръжка, които не са му били предоставени от
ответника, който е бил поканен за това – визираното основание по чл. 227, б. “в” от ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по
същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с
2
иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата
страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения
на двете страни пред съда.
Не са налице регламентираните в нормата на чл.237, ал.3 ГПК процесуални пречки,
тъй като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, както и е признато
право, с което страната може да се разпореди.
По изложените аргументи, съдът намира иска за отмяна на дарението за основателен
и доказан, при признание на правопораждащите факти от ответника, на основание чл. чл.
227, б. “в” от ЗЗД.
На основание чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно съдът да
укаже, че то се основава на признанието на иска и не е необходимо да извършва преценка на
представените по делото доказателства и доказателствени средства.
По изложените съображения предявявания иск следва да се уважи, като се постанови
решение при признание на иска.
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, за извършването
на които са представени доказателства.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД дарението от 11.03.2011 г. и
прехвърленото с него право, извършено с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
** от 11.03.2011 г., Том **-ри, peг. № ***, дело № *** на Нотариус Б. М., с район на
действие – съдебния район на Районен съд гр. Луковит, вписан вх. peг. № *** от 11.03.2011
г., акт № ***, том **, дело № *** от 2011 г. на съдия по вписвания при Агенцията по
вписванията при Районен съд гр. Луковит, по силата на което П. СТ. П. с ЕГН ********** и
ИЛ. Т. П. с ЕГН **********, даряват на своя син Д. П. СТ. с ЕГН **********, поземлен
имот № VII-990 в квартал 66 по плана на с. Д., област Ловеч, с площ 867 кв.м., находящ се в
с. Д., област Ловеч, ул. „Х. Б.“ № *.
ОСЪЖДА Д. П. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Д., област Ловеч, ул.
„Х. Б.“ № *, ДА ЗАПЛАТИ на П. СТ. П. с ЕГН ********** и ИЛ. Т. П. с ЕГН **********,
сумата от 300 /триста/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 175.64 лв.
разноски за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешкия окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
3