Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен,
26.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖАНА БАКАЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Р.ГЪРДЕВА и в присъствието на прокурора М.РАДЕВА, като
разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ ван дело № 228 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл.378 ал.5
във връзка с чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на невлязло в сила решение за
освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК.
Образувано е по въззивен
протест, депозиран от прокурор от Районна прокуратура гр.Сливен срещу решение №
99/06.03.2019 . постановено по анд № 1582/2018г. по
описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакуваното решение обвиняемият С.Ж.С.
е признат за невиновен в това, че на 25.07.2017г. в гр.Стара Загора пред
служител на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр.Стара Загора потвърдил
неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.189 ал.5 вр.чл.188
ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства - затова, че на 02.06.2017г. около 12.05 часа в гр.Пловдив
лице различно от собственика на лекия автомобил „Мерцедес S350 4 Матик" с рег.№ СТ 1295ВТ - С.Ж.С., а именно Антоанета
Радославова Димитрова е управлявало същия автомобил и е извършило нарушение по
ЗДвП установено с мобилна система за видеоконтрол TFR 1-М, с фабричен № 648,
клип № 11165 и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.313 ал.1 от НК.
В протеста на Районна прокуратура
гр.Сливен, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, депозиран
в предвидения от закона и указан от съда срок за обжалване, се изразява
несъгласие с така постановения съдебен акт, който се определя като неправилен и
незаконосъобразен. Заявява се, че от събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин, че на 25.07.2017г. в гр.Пловдив обвиняемият С. е
управлявал с превишена скорост собствения си л.а. „Мерцедес С 350 4 Матик" с per. № ** ***и
макар първоначално да е декларирал, че лично той е допуснал нарушението на
правилата за движение по пътищата, впоследствие. двамата с майка си подали
декларации с невярно съдържание пред МВР. Обосновава се извод, че освен от
обективна страна, е доказан и умисъла на обвиняемия за извършване на
престъплението, тъй като обвиняемият е знаел, дали към даден момент и на дадено
място е управлявал автомобила си лично или го е предоставил на трето лице. Настоява
се да бъде постановено решение, с което обв. С. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение по чл.313 ал.1 от НК, да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба към
минималния размер.
Впоследствие е депозиран
допълнителен протест, в който се навеждат допълнителни съображения в подкрепа
на оплакването за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Сочи се, че според мотивите на съда е прието за установено от фактическа страна,
че на 02.06.2017г., около 12.05 часа, обв. С. е управлявал с превишена скорост
л.а. „Мерцедес С 350 4 Матик" с peг. № CT 1295 ВТ в гр. Пловдив, а същевременно в правните
изводи се приема, че не е безспорно установено, че при извършване на
нарушението е управлявал мъж. Оспорва се констатацията на съда, че на
посочената дата свид. А.Д.- майка на обвиняемия, също е управлявала автомобила
в гр.Пловдив, както и че същата е убедила сина си, че именно тя е допуснала
нарушението на ЗДвП, като се заявява, че липсват безспорни доказателства и в
двете посоки. Твърди се, че липсват каквито и да било доказателства свид.
Димитрова действително да е пребивавала в гр.Пловдив и да е управлявала
процесния автомобил, доколкото и двамата са заинтересовани от изхода на делото.
Обосновава се извод, че разгледани в съвкупност доказателствата по делото водят
до извода, че обвиняемият е бил наясно, че не майка му, а той лично е
управлявал автомобила си и в тази връзка се сочи заключението на изготвената
съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че автомобилът е бил
управляван от мъж към момента на извършване на нарушението, а и
обстоятелството, че самият обвиняем не твърди, че майка му го е убедила, че тя
е управлявала автомобила му, а че са възникнали съмнения за това, кой го е
управлявал и затова решил да декларира, че не е бил водач на същия. Настоява се да бъде постановено решение, с което
обв. С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.313 ал.1
от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание глоба към минималния размер.
В с.з. пред въззивния съд, представителят
на Окръжна прокуратура гр.Сливен заявява, че поддържа протеста на посочените в
него основания и предлага решението на районния съд да бъде отменено, като бъде
постановено ново, с което обвиняемият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено претендираното
в протеста наказание.
Обвиняемият С.Ж.С., редовно
призован, не се явява. Не се явява и упълномощения му защитник, който е
представил писмена молба и становище, в която оспорва основателността на
протеста, както и на искането за отмяна на решението на районния съд. Споделят
се констатациите на съда, че на инкриминираната дата обвиняемият действително е
управлявал процесното МПС, както и че на същата дата и на същото място МПС-то е
управлявано освен от обвиняемия и от неговата майка в различни периоди от
време. Изразява се съгласие с изложеното в мотивите, че дадените от обвиняемия
обяснения са проверени и е преценено, че същите са достоверни и кореспондират с
останалите факти по делото. Сочи се, че са обсъдени от съда всички факти
относно изготвените снимки, от които не може да се установи самоличността на
лицето управлявало автомобила и възприятията на самия обвиняем, поради което се
твърди, че не е налице твърдяното в подадения протест противоречие в
постановените мотиви, касаещи авторството на деянието. Заявява се, че прокуратурата
в протеста игнорира обстоятелството, че за да е осъществен съставът на чл.313
от НК е необходимо да се докаже по един безсъмнен начин, че лицето съставило
процесния документ е съзнавало, че декларира неверни обстоятелства, а този факт
не е доказан по безсъмнен начин и първоинстанционният съд логично и мотивирано
е приел, че обвиняемият следва да бъде признат за невиновен и оправдан. По отношение
на свидетелските показания се заявява, че са логични и не са опровергани с
други доказателства, като направените в протеста оплаквания за липса на детайли
в съобщената информация, предвид изминалия период от време, не би могла да се
тълкува във вреда на свидетеля или обвиняемия. Изрично се акцентира върху
факта, че след като дори с просто око от приобщената черно-бяла снимка не може
да се установи управлявалото на процесната дата МПС лице, то не би могло да се
вмени във вина на обвиняемия невъзможността да разпознае в конкретния момент
водача на автомобила, респ. на обвиняемия да се търси отговорност за съставен
документ с невярно съдържание. Настоява се протеста да бъде оставен без
уважение, а решението на съда да бъде потвърдено.
Сливенският окръжен съд, в
качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения
протест, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях
доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени
материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста на Районна
прокуратура гр.Сливен за неоснователен.
Първоинстанционният съд, въз основа
на извършения от него анализ на наличните писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата
обстановка, която е изложена в мотивите към решението, а именно:
На 02.06.2017г. около 12.05 часа
обв. С.С. управлявал лек автомобил „Мерцедес S 350 4 Матик" с peг. № ** ***в
гр.Пловдив по ул.„Васил Левски". В близост до № 236 на посочената улица посредством
автоматизирано техническо средство TFR 1- М с фабричен №648 бил заснет клип
№11165. Установило се, че водачът управлявал автомобила със 112 км/час вместо с
допустимите 50 км/час в нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
С писмо peг.
№1030р- 12962/08.06.2017г. на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР -
Пловдив, адресирано до Началника на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР -
Стара Загора били изпратени за връчване електронен фиш и бланка на декларация
по чл.188 ал.1 от ЗДвП. Същите били връчени на обвиняемия от служител на ОД на
МВР - Стара Загора, свид. А. на 18.06.2017г. Връчването станало в с.Ловец, общ.
тара Загора. При връчването на книжата обв. С.
собственоръчно декларирал, че на 02.06.2017г. около 12.05 часа лично той е
управлявал МПС с peг. № ** ***в гр.Пловдив.
Обвиняемият бил запознат и с направения видеоклип на нарушението като му е била
представена черно бяла снимка на собствения му автомобил. Декларацията обв. С.
предал на свид. А. и същата била изпратена в ОД на МВР - Пловдив на
26.06.2017г. от свид. С. Иванов - служител в сектор „Пътна полиция" при ОД
на МВР - Стара Загора.
Въз основа на декларацията на обв. С.С., служителят в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР -
Пловдив Р.К.С. му съставил акт за установяване на административно нарушение № 237947/26.06.2017г.
за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
С писмо peг.
№1030р- 12962/12.07.2017г. на ОД на МВР - Пловдив в сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР - Стара Загора бил изпратен съставения акт за връчване на обв. С.С..
На 25.07.2017г. въпросния акт за
установяване на административно нарушение № 237947/26.06.2017г. е бил
предоставен на нарушителя в ОД на МВР - Стара Загора. Обв. С.С. споделил за съставения му акт с майка си, свид. А.Д.и тя
му казала, че на този ден е била при него в гр.Пловдив и също е управлявала
неговия автомобил. Изказала съмнение, че може в момента, в който е бил засечена
скоростта на автомобила тя да е била зад волана. След консултация с адвокат от
АК - Стара Загора, свид. Делян Славов, бивш Началник на сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР - Стара Загора, обв. С.С.
и майка му, свид. А.Д.решили да подадат нови декларации, в които да се уточни,
че автомобилът е бил управляван от майка му.
Обв. С.С.
собственоръчно попълнил и подписал декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
удостоверил, че на 02.06.2017г. около 12.05 часа в гр.Пловдив собственият му
лек автомобил с peг. № ** ***е бил управляван от А.Д.с
ЕГН ********** с адрес ***, със свидетелство за управление на МПС № *********.
Аналогична декларация попълнила и свид. Димитрова като тя собственоръчно
написала и подписала декларация по чл.188 от ЗДвП, в която удостоверила, че на
02.06.2017г. около 12.05 часа автомобил с peг. № **
***е бил управляван от нея.
Със заявление вх. №122800-
23030/25.07.2017г. в гр.Стара Загора обв. С.С.
депозирал двете декларации чрез ОД на МВР - Стара Загора до Началника на сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР - Пловдив като отправил молба да бъде
анулирана декларацията, която е написал на 26.06.2017г. Това искане било
отразено и в акта за установяване на административно нарушение. Заявявал, че не
той, а майка му е управлявала неговия автомобил. Заявлението било получено в ОД
на МВР - Пловдив на 17.08.2017г. След като бил прегледан клип №11165 се
установило, че на посочената дата, място и час лек автомобил „Мерцедес S 350 4 Матик" с peг. № ** ***е бил
управляван от мъж. Издадено било наказателно постановление №17- 1030-
005685/18.08.2017г. на обв. С.С. за допуснатото
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
По делото е изготвена
съдебно-графическа експертиза, от заключението на която е видно, че ръкописния
текст и подписът в декларации от 18.06.2017г. и 25.07.2017г. на името на С.Ж.С.
са изписани и подписани от обв. С.С.. Ръкописният
текст и подписът в декларация от 25.07.2017г. на името на Антоанета Радославова
Димитрова са изписани от свид. Димитрова.
От изготвена по делото
съдебно-техническа експертиза на клип №11165 изготвен от мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-М с фабричен №648 е видно, че в кадрите от преминаващия лек
автомобил „Мерцедес S 350 4 Матик" с peг. № ** ***на предните седалки се забелязват две лица
като лицето зад волана е с къса коса, светла риза и тъмни очила. По видимите
анатомични белези - форма на глава, чело, врат и прическа, както и от
аксесоарите на водача може да се направи извод, че лицето зад волана
най-вероятно е от мъжки пол. Поради недобрата запълненост
на кадъра съответно получената ниска резолюция, както и отражението на
светлината от предно панорамно стъкло качеството на кадрите не позволява да се отграничат достатъчно частни признаци, за да се отговори
категорично на въпроса кое е лицето управляващо този автомобил.
От приложен болничен лист на свид. А.Д.и
справка от местоработата й - Детска градина „Радост" - Стара Загора е
видно, че същата поради заболяването си - множествена склероза е била в
едномесечен отпуск по болест при домашно-амбулаторен режим в периода от
16.05.2017г. до 14.06.2017г.
Фактическата обстановка, изложена в
мотивите към проверяваното решение подробно и последователно, по същество и по
отношение на основните обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да
извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото
му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания
за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и
стигна до изложените по-горе фактически констатации.
В мотивите към решението е записано,
че се приема изложената фактическа обстановка за безспорно установена и
доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност. В
частност съдът се е позовал на обясненията на обвиняемия, като е констатирал,
че същите се подкрепят от показанията на
свидетелите Делян Славов, Павлин А., С. Иванов и Антоанета Димитрова, като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Кредитирани са показанията на
разпитаните по делото свидетели, тъй като е преценено, че същите са
последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
Кредитирани са и обясненията на
обвиняемия С., като по отношение на тях е направена преценка, че същите не
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.
Кредитирани са и писмените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
С основание е дадена вяра и на
заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-графическа и съдебно-техническа
експертизи, доколкото те не са били оспорени от страните, а и съдът не е имал
основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експертите.
Неоснователни са възраженията в
допълнителния протест на прокурора по отношение на преценката на част от
гласните доказателствени материали, в частност – показанията на свид. А.Д.и
обясненията на обв. С.С..
Тези възражения се свеждат до това,
че липсвали каквито и да било
доказателства свид. Димитрова действително да е пребивавала в гр.Пловдив и да е
управлявала процесния автомобил, освен нейните твърдения и тези на обвиняемия,
а двамата са заинтересовани от изхода на делото. В тази връзка се сочи, че през
инкриминирания период свид. Димитрова е била в отпуск по болест с оглед
заболяването й от множествена склероза, в домашно амбулаторен режим, а освен
това тя живеела в гр.Стара Загора, за разлика от обвиняемия, който живеел в
гр.Пловдив, където било допуснато и нарушението по ЗДвП. Заявява се още, че
свидетелката не успяла да посочи дори като част от денонощието времето, в което
е управлявала процесния автомобил, и в което е било извършено нарушението.
В действителност показанията на
свид. А.Д.и обясненията на обв.С.С. са
последователни, логични и непротиворечиви. Интерпретацията им от страна на
прокурора е едностранчива и е предназначена за обслужване на обвинителната
теза. Между показанията на свидетелката и обясненията на обвиняемия няма
съществени различия, а още по-малко противоречия. Липсват такива противоречия и
с останалия доказателствен материал. Обстоятелството, че на цветната снимка се
виждало, че по всяка вероятност автомобилът в момента на констатиране на
нарушението се управлява от мъж по никакъв начин не опровергава твърдението, че
на същия ден и свидетелката е управлявала автомобила. С оглед на изминалия
период от време е напълно обяснимо тя да не може да се спомни точния час, но
заявява, че е било през деня. Доводи свързани със здравословното й състояние и
настоящия й адрес не изключват възможността тя да е шофирала автомобила вкл. и
през същия ден. Съдът споделя и доводите на защитата в писменото становище, че
свидетелските показания и обясненията на обвиняемия са логични и не са
опровергани с други доказателства, като направените в протеста оплаквания за
липса на детайли в съобщената информация, предвид изминалия период от време, не
би могла да се тълкува във вреда на свидетеля или обвиняемия.
Предвид направените по-горе
констатации по отношение на преценката на доказателствата и приетото за
установено от фактическа страна, изводът е, че решението на районния съд не е
необосновано, доколкото изложената в мотивите фактическа обстановка напълно се
подкрепя от събраните и проверени в хода на производството доказателствени
материали, преценени в съвкупността си.
Въз основа на така правилно
установеното по отношение на фактическата обстановка от страна на районния съд,
последният е направил и обосновал законосъобразните си правни изводи относно това,
че обвиняемият С. Живко С. не е осъществил състава на престъплението по чл.313
ал.1 от НК т.е., че на 25.07.2017г. в гр.Стара Загора пред служител на сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон - чл.189 ал.5 вр.чл.188 ал.1 от ЗДвП се
дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, затова че на 02.06.2017г. около 12.05 часа в гр. Пловдив лице
различно от собственика на лекия автомобил „Мерцедес S350 4 Матик"
с peг. № СТ 1295 ВТ- С.Ж.С., а именно Антоанета
Радославова Димитрова е управлявало същия автомобил и е извършило нарушение по
ЗДвП, установено с мобилна система за видеоконтрол TFR 1- М, с фабричен №648,
клип №11165.
По делото няма спор, че обв. С. на
18.06.2017г. е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, че на 02.06.2017г. около
12.05 часа лично той е управлявал МПС с peг. № ** ***в
гр. Пловдив. Няма спор и по това, че в този момент му е била представена черно
бяла снимка от клипа, от която поради ниското си качество не би могло да се
разбере кой е управлявал автомобила. Установено е по безспорен начин и това, че
майка му на тази дата - 02.06.2017г. също е била в гр.Пловдив и се е наложило и
тя да управлява неговия автомобил както в града, така и до с.Левски, за да
посетил лечител. Именно свид. Димитрова е убедила сина си, че най-вероятно тя е
управлявала автомобила му, тъй като е бързала тогава и Поради тази причина тя е
решила да поеме отговорността за извършеното нарушение с автомобила,
собственост на нейния син.
Едва при разглеждане на снимковия
материал при изготвяне на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че автомобилът най-
вероятно е бил управляван от лице от мъжки пол. Категорично вещото лице е
отговорило, че поради недобрата запълненост на кадъра
съответно получената ниска резолюция, както и отражението на светлината от
предно панорамно стъкло качеството на кадрите не позволява да се отграничат достатъчно частни признаци, за да се отговори
категорично на въпроса кое е лицето управляващо този автомобил.
Следователно към момента на
подаването на първоначалната декларация обв. С. не е имало как да разбере, че
зад волана е било лице от мъжки пол, тъй като тези цветни снимки са му били
показани едва по време на досъдебното производство.
Настоящата инстанция напълно
споделя тезата на районния съд, че ако са му били представени качествени снимки
от клипа, то най-вероятно е нямало да се стигне до подаване на въпросната втора
декларация. Първата декларация е подадена от обвиняемия С., тъй като той не си
е спомнил, че по това време в гр. Пловдив при него е била майка му и той е
преценил, че най- вероятно е управлявал собствения си лек автомобил. Едва след
като е разговарял с майка си е стигнал до извода, че действително може тя да е
управлявала автомобила му на въпросната дата 02.06.2017г. Поради тази причина
той е подал втората декларация, а освен това за същото декларация е подала и
майка му, свид. Димитрова.
Аргументирано районният съд и
посочил в мотивите към решението си, че за да бъде осъществен състава на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК деецът следва да е съзнавал, че декларира
неверни обстоятелства, а в настоящия случай е установено, че обв. С. не е
действал с това съзнание. Той е бил убеден от майка си, че всъщност тя е
управлявала автомобила му, поради което е подал декларацията, а освен това
такава декларация е подала и свид. Димитрова. За да се стигне до подаване на
втората декларация е допринесло и това, че на обвиняемия е била предоставена
черно-бяла снимка с такова лошо качество, че от нея не може да се разбере
въобще дали е имало човек зад волана, камо ли дали е мъж или жена.
С основание съдът е отбелязал, че
дори цветната снимка приложена по делото не дава категоричен извод дали лицето
което управлява лекия автомобил е точно обвиняемия С.. В този смисъл е и
заключението на вещото лице, че поради недобрата запълненост
на кадъра съответно получената ниска резолюция, както и отражението на
светлината от предно панорамно стъкло качеството на кадрите не позволява да се отграничат достатъчно частни признаци, за да се отговори
категорично на въпроса кое е лицето управляващо този автомобил. Следователно е
налице съмнение дали автомобилът е бил управляван от обв. С., доколкото според
заключението на вещото лице, на предните седалки се возят две лица и лицето зад
волана най-вероятно е от мъжки пол. Правилно е посочено, че щом вещото лице при
положение, че снема кадри от клипа със сравнително добро качество не може
категорично да отговори на въпроса кой е управлявал въпросния лек автомобил,
какво остава за обв. С. при положение, че той е разполагал само с черно- бяла
снимка с лошо качество, от която въобще не може да се разбере дали има човек
зад волана.
В този смисъл е обоснован правилен извод
за субективна несъставомерност на извършеното от
страна на обвиняемия деяние. Действително, за да е осъществен състава на
престъплението по чл.313 ал.1 от НК деецът трябва да е съзнавал общественоопасния му характер, да е предвиждал неговите общественоопасни последици и да е искал настъпването им. От
събраните по делото доказателства, обаче, се установява, че към момента на
подаване на втората /инкриминираната/ декларация обв. С.С.
е бил със съзнанието, че не той, а майка му е управлявала автомобила, макар в
действителност т.е. обективно той да го управлявал.
Независимо от безспорно
установеното обстоятелство, че декларацията наистина е с невярно съдържание,
тъй като в действителност на посочената дата, час и място именно обв. С. е
управлявал автомобила, предвид направената констатация за несъставомерност
на деянието от субективна страна, законосъобразно и обосновано първоинстнационният съд е направил и аргументирал извода
си, че обвиняемият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
Настоящата инстанция не споделя
възражението в допълнителния протест относно наличие на противоречие в мотивите
към атакуваното решение по отношение на обстоятелството дали е доказано кой е
управлявал автомобила. Районният съд категорично е приел от фактическа страна,
а и доказателствата по делото са такива, че именно обвиняемият е управлявал
автомобила. Противоречието с посоченото в правните изводи на съда, че не е
безспорно установено, че при извършване на нарушението е управлявал мъж е само
привидно. Всъщност съдът не прави такъв извод, а само коментира
доказателствените материали по делото – черно-бялата снимка /от която не може
да се разбере дали въобще има човек зад волана/ и заключението по техническата
експертиза, което също не е категорично по отношение на лицето, намиращо се зад
волана на автомобила. Следователно по същество не е налице твърдяното
противоречие между приетото за установено от фактическа страна от съда и
направените от него правни изводи.
Неоснователно е и възражението, че обвиняемият
е бил наясно, че не майка му, а той лично е управлявал автомобила си и този
извод се подкрепял и от изготвената съдебно-техническа експертиза, според която
автомобилът е бил управляван от мъж към момента на извършване на нарушението,
поради което не е било необходимо да му бъде показвана цветна снимка, за да
знае, че именно той е нарушил правилата за движение по пътищата. Всъщност
вещото лице допуска /т.е. липсва категоричност в заключението му/, че водачът на
автомобила е мъж. От друга страна – към момента на декларирането не е имало
нито цветна снимка, нито експертиза, а единствено една черно-бяла снимка с
много лошо качество и при това положение обвиняемият няма как да е бил наясно
дали той е управлявал автомобила. При подаването на първоначалната декларация
той е предполагал това обстоятелство, тъй като обичайно той управлява собствения
си автомобил, но впоследствие и след разговора с майка си се е усъмнил. Ниското
качеството на снимката към този момент по никакъв начин не е допринесло за
разсейване на това съмнение.
Наведеният довод, че самият
обвиняем не бил твърдял, че майка му го е убедила, че тя е управлявала
автомобила му, а че са възникнали съмнения за това кой го е управлявал и затова
решил да декларира, че не е бил водач на същия на практика подкрепя тезата за
липса на умисъл респ. за несъставомерност от
субективна страна. За да е налице умисъл е необходимо деецът категорично да
съзнава, че декларираните от него обстоятелства не са верни, а в случая
очевидно той не е имал такива представи в съзнанието си.
С оглед на горните съображения,
правилно и законосъобразно обвиняемият С.Ж.С. и бил признат за невиновен и
оправдан по обвиннението по чл.313 ал.1 от НК.
По реда на служебната проверка и с
оглед на правомощията си се прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на това
наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на
правото на защита на обвиняемия, а и въобще на процесуалните права на всички страни
за участие в производството.
Тъй като при извършената цялостна
въззивна проверка относно правилността на съдебния акт не се установиха
основания налагащи неговата отмяна или изменение, следва същият да бъде
потвърден изцяло.
Ръководен от изложеното и на
основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/06.03.2019г.
постановено по анд № 1582/2018г. по описа на Районен
съд гр.Сливен.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: