Р
Е Ш Е
Н И Е
№………/ 21.04.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело № 1684 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл.79 от ЗЗД
вр. чл. 59, ал.1 от ЗЗО и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е сключил с НЗОК Договор №
22-3313/23.03.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични
пътеки; Допълнително споразумение № 13/2016 г. към договор №22-3313/23.03.2015
г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки/ за дейност 2016
г. до приемане на НРД 2017 г./, сключено на основание Решение № РД- НС-04-24-1
от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК по чл.54, ал.9 и чл.59а, ал.6 от ЗЗО; Договор № 22-3313/10.05.2017 г. за оказване
на болнична медицинска помощ по клинични пътеки; Договор № 22-3313/22.05.2018
г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки; Договор №
22-6945/22.05.2017 г. за извършване на амбулаторни процедури. Сочи се, по
силата на тези договори е оказвал болнична медицинска помощ
на здравноосигурени и здравнонеосигурени лица по клинични пътеки, както и
медицински дейности по приложение 7 към чл.1 на Наредба 3 от 2018 година.
Посочената дейност е била извършвана в съответствие с Националния рамков
договор и нормативните актове, в сила към исковия период. Ищецът твърди, че
НЗОК се е задължила да заплаща посочените дейности по оказване на болнична
помощ по посочените в договора цени за отделните клинични пътеки, като е
определяла стойността на посочените дейности съобразно правила, приети на
основание Закона за бюджета на НЗОК, да заплаща вложените при изпълнение на
клинични пътеки медицински изделия до съответните стойности по списъка с
медицинските изделия, съставен по реда на чл. 13 от наредба 10/24.03.2009 г.,
както и на лекарствени продукти за здравни дейности и да заплаща договорената и
извършена медицинска дейност по процедури. Стойността на извършената и отчетена
дейност, предмет на договорите следвало да се заплащат до 30 число на месеца,
следващ отчетния месец. На основание задълженията си по договорите, в исковия
период 01.03.2015 г. – 31.12.2018 г. ищецът сочи, че ежедневно е отчитал
оказаната от него болнична помощ и медицинска дейност по електронен път.
Съгласно договора СЗОК ежемесечно е изпращала на ищеца известия по електронен
път, в която се посочва отхвърлената за заплащане дейност и основанието за
отхвърляне. Сочи се, че стойностите за болнична медицинска помощ по клинични
пътеки и процедури са определени като обща стойност по сключените между
страните договори. СЗОК е определяла пределните стойности за ищеца за всяка от
процесните години по месеци. Ищецът твърди, въпреки пълното изпълнение на
неговите задължения по договорите и предоставена болнична помощ и вложени при
извършването й медицински изделия за исковия период ответникът не му е
разплатил извършена и отчетена стойност в размер на общо 740 135 лева,
подробно описани по пера в исковата молба.
основанията за неплащане по месеци, посочени в съответните месечни
известия са надвишаване на стойностите по Приложение 2 към договорите. Сочи се,
че не е било налице никакво друго основание за отказване на плащане, което се
установявало и от последващи частични плащания на първоначално отхвърлената за
заплащане дейност. Правени са и проверки от СЗОК и НЗОК а периода март 2015 г. -12.2018г., които не
са установили нарушения във връзка с
претендираните за плащане извършени и отчетени дейности. Ищецът изтъква, че е
правил многократни искания към НЗООК за увеличаване на лимита му за
извършваната медицинска дейност, което обаче не е направено. Отправяни са и
покани за доброволно плащане. Ищецът поддържа, че липсва както законово, така и
договорно основание да се отказва предоставяне на болнична помощ на
здравноосигурените лица, поради което няма и основание да се отказва
заплащането на така предоставената помощ, напротив, доколкото тази болнична
помощ се дължи с оглед статута на едно лице като здравно осигурено, съответното
здравно заведение, оказало такава помощ, или пък болнична помощ, на лица,
хоспитализирани по спешност, следва да получи заплащането й. В тази връзка
ищецът поддържа, че клаузите на договорите, които регламентират като основание
за отказ от плащане надвишаване на стойностите на лимитите, противоречат на закона, поради което са
нищожни, както и че въвеждането на лимити за заплащане на медицинските дейности
не се основава на закона и противоречи на Конституцията и на добрите нрави. С
оглед неплащането в сроковете по договора и изложеното по-горе, ищецът моли
съда да осъди ответника да му плати исковата сума от общо 740 135 лева –
стойността на извършена и отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки
за периода 01.03.2015 г. – 31.11.2018 г., законната лихва върху тази сума за
периода дата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
сумите, сумата от 212 200,81 лева – лихва за забава за периода след
изтичане на 30 дневния срок за заплащане. Претендират се и разноските по
производството.
Ответникът по иска –НЗОК, в представен писмен отговор
оспорва изцяло исковете. Позовава се на изтекла погасителна давност за
вземанията за месеците март, април, май, юни и декември 2015 година за оказвана
болнична медицинска помощ по клинични пътеки и за вложени медицински изделия.
Сочи се, че в случая е приложима кратката 3 годишна давност, тъй като е налице
периодично плащане. Не се оспорва сключването на описаните договори, както и че
дейностите, за които се претендира плащане действително са извършени. Твърди,
че не дължи заплащане на стойността на предоставена болнична помощ извън
лимитите, тъй като в ЗБНЗОК и в създадени на основата на него правила се
определят годишните стойности на плащания
за медицински дейности, които са част от бюджета на НЗОК. Освен това
поддържа, че съгласно ЗЗО задължително осигурените лица имат право на
медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, който е гарантиран от
бюджета на НЗОК. Сочи се, че по договорите между страните е налице забрана за
изпълнителя да отчита дейност, която надхвърля
стойностите (лимитите) за съответния месец, поради което и не се дължи
плащане за посочената е ежедневните електронни отчети до СЗОК извършената
медицинска дейност, която е над тези лимити. Сочи се, че не са подписвани и
приемани съответни финансово-отчетни документи от страна на СЗОК за т.нар надлимитната дейност. Поради това и няма и основание да се
плаща тази дейност. Поддържа се задължение за лечебните заведения да се
съобразяват с прогнозните определени стойности, които ще им бъдат разпределени,
ако бъде извършена съответната болнична дейност, тъй като бюджетът на НЗОК е
определен. Не е спазен и договорния ред за коригиране на определената стойност
пои индивидуалните договори по приложение 2 към същите. Изтъква се, че са
подписвани многобройни анекси, т.е ищецът като
изпълнител на болнична помощ е бил наясно с
лимитите, които се е съгласил да съблюдава. Сочи се допълнително и
неспазване на срока за фактуриране на извършената лечебна дейност.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа искове.
Оспорва твърденията на ответника, че се касае за периодични плащания. Сочи, че непредставянето на финансово - отчетни документи в срок се
дължи на неприемането от страна на СЗОК на документите, когато стойностите
надхвърлят определените лимити. Налице е ежедневно отчитане на извършената
дейност и съвпадане на стойностите на осъществената медицинска дейност и
вложени изделия и месечните отчети от СЗОК, в които се описват по кои дейности ще има плащане и по кои няма
да има плащане. Оспорва се непредставянето на
фактурите в срок да е основание за отказ за плащане. Твърди се, че дори и преди
03.2015 г. е съществувало задължение за заплащане на надлимитната
дейност, а след 04.2015 г. в регулацията на вида, обемите и цените на
медицинската помощ е отпаднало условието за отхвърляне на дейности поради
превишаване на стойностите, залегнали в Приложение 2б към индивидуалните
договори. Сочи се, че в исковия период са правени искания за увеличаване на
лимита за извършваната медицинска дейност, но същите не са уважени. Сочи се, че
с въведените с Приложение 2б лимити на дейността на медицинската дейност се
въвеждат условия, възпрепятстващи свободния избор на осигурените лица на
изпълнители на медицинска помощ.
В допълнителен отговор на допълнителната искова молба
ответникът поддържа възраженията си. Сочи, че извършените през април и май 2015
г. надлимитни дейности има частични плащания поради съответното решение на НСД
на НЗОК. За останалите претенции по месеци няма такова решение. Сочи се, че се
касае за административни договори, които имат специални цели, условия за
сключване и нормативно определено съдържание.
Сочи се, че спорът е правен, тъй като няма спор относно размерът на надлимитната дейност, а дали се дължи плащане на същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на
ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
Между
страните са сключени договор № 22-3313/23.03.2015 г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки (БПКП), изменен с допълнително споразумение 13/18.05.2016
г., договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки Nо 22-3313/10.05.2017 г., договор за оказване
на помощ по клинични пътеки Nо 22-3313/22.05.2018 г. и договор за извършване на амбулаторни
процедури 22-6945/22.05.2018 година.
Съгласно
чл.1 от договора от 23.02.2015 г. ищецът, наричан „изпълнител“ се задължава да
оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от
Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. (ЗБНЗОК
за 2015 г.), за акушерска помощ по чл. 82, ал.1, т.2 от закона за здравето (ЗЗ) и на лицата по §7
ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г., болнична медицинска помощ (БМП) по клинични пътеки
(КП) от Приложение 5 към Наредба 40/24.11.2004 г. за определяне на основния
пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Посочено е, че
дейността следва да бъде извършена съгласно изискванията на Закона за лечебните
заведения, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2015 г., подзаконовите нормативни актове по
прилагането им, Кодекса на професионалната етика и НРД за МД за 2015 година.
Ответникът,
в качеството му на „възложител“ по договора, е поел задължение да заплаща извършената
и отчетена от изпълнителя БМП по КП.
В
чл. 28 от договора са посочени документите, въз основа на които се извършва
плащане. Посочено е, че в документите се включва договорената и извършена
дейност по КП, отчетена в ежедневните отчети по реда на чл. 32 от договора и
потвърдена за заплащане в месечно
известие по чл. 32, ал.11 от договора. В чл. 32 е уговорена процедурата по
подаване на ежедневни отчети по електронен път, като според ал.11 отчетената
ежедневна дейност се обработва в информационната система на НЗОК, като след
обработка, до 5 число на следващия календарен месец РЗОК изпраща по електронен
път месечно известие, включващо потвърдена за заплащане дейност, медицински
изделия, лекарствени продукти, заплащани от НЗОК извън стойността на КП и
отхвърлената за заплащане дейност, лекарствени продукти и медицински изделия и
основанията за отхвърляне. Според чл. 32, ал.13, едно от основанията за
отхвърляне на искането за заплащане е ако е налице дейност, надвишаваща
стойността по чл. 42 от договора. Плащането на договорена, извършена и отчетена
дейност е ежемесечно, след проверка на документите (чл. 30 от договора). Според чл. 30, ал.2 от
договора отчетните документи не се приемат, ако сумите по фактурите и
спецификацията не отговарят на изискванията по чл. 42 от договора. Съгласно чл.
40 от договора, възложителят определя стойност на дейностите по БМП съобразно
правила, одобрени от НС на НЗОК на основание ЗБНЗОК за 2015 г., а според ал.3
изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи
дейности/изделия/лекарствени продукти на стойност, надхвърляща определената
месечна стойност съобразни приложение 2. Корекцията на стойностите, определени
съобразни правилата и посочени в приложение 2 към договора се правят на
тримесечие, чрез подписване на допълнителни споразумения към договора. Според чл.
42 от договора стойността на финансово – отчетните документи не следва да
надвишава размера на определените стойности на изпълнителя по реда на чл. 4 от
ЗБНЗОК за 2015 г., посочени в приложение 2. Според чл. 42, ал.3, включената в
спецификациите по чл. 28 и по чл. 52 от договора дейност не следва да включва
отхвърлената за заплащане дейност и изделия по чл. 32, ал.11, т.2 (отхвърлената
за заплащане дейност и материали). Отхвърлената за заплащане дейност и изделия на основание чл. 32,
ал.13, т.6 (дейност
, надвишаваща стойността по чл. 42 от договора) се заплаща от възложителя с
решение на НС на НЗОК. Решението на НС на НЗОК е в
рамките на параметрите по ЗБНЗОК за 2015 година
Съгласно
чл. 57 от договора, същият е в сила за срока на действие на НРД за 2015 г. и до
приемане на нов или при изменение на действащия НРД.
Част
от договора са Приложение 1 – Списък на специалистите, оказващи медицинска
помощ и Приложение 2 – Стойност на дейностите, медицинските изделия и
лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на
БМП.
Към
договора са сключени допълнителни споразумения (сключени в периода 05.03.2015
г. – 22.03.2016 г.), засягащи Приложение 1 и Приложение 2.
С
допълнителното споразумение от 07.04.2015 г. са изменени някои текстове на
договора от 23.02.2015 г., вкл. чл. 1, ал.2 в частта относно подзаконовите
актове, въз основа на които се сключва договора, чл. 32, в частта относно
съдържанието на електронните отчети, в ал. 11, съгласно която нова редакция в
известието на РЗОК се съдържа информация относно отхвърлената за заплащане
дейност, продукти и изделия и основания за заплащане, в ал. 13, т.6, съгласно която
основание за отхвърляне на искането за заплащане на дейност/лекарства/изделия е
наличие на основание за неплащане, установено в чл. 40, ал.6 от договора (в
новата редакция – изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи
дейности/изделия/лекарствени продукти на стойност, надхвърляща определената
месечна стойност съобразно приложение 2). Предвидено е задължение за
изпълнителя при достигане на съответни месечни стойности, водещи до липса на
капацитет на изпълнителя да се формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от
Наредбата за осъществяване на достъп до медицинска помощ. Дадена е възможност, при
спешни случаи, по искане на изпълнителя да се увеличи стойността за съответния
месец за сметка на останалите месеци от тримесечието. При увеличени на размерна
на разходите за дейностите в БМП, промените се договарят от двете страни, в
срока за представяне на отчетите.
На
18.05.2016 г. е сключено допълнително споразумение 13/2016 г. към договор № 22-3313/23.03.2015
г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки .
Изменен е чл. 1 от договора (в редакцията с измененията с допълнително
споразумение 13/2016 г.) , като ищецът, наричан „изпълнител“ се задължава да
оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от
Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. (ЗБНЗОК
за 2016 г.), за акушерска помощ по чл. 82, ал.1, т.2 от закона за здравето (ЗЗ) и на лицата по §8
ал. 1 от ЗБНЗОК за 2016 г., медицинска помощ по клинични пътеки (КП) от
Приложение 9 към чл. 1 от Наредба 2/2016 г. за определяне на основния пакет от
здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.
Според
чл. 33 от договора (ред. доп. споразумение 13/2016 г.) възложителят определя
стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ съобразно Правила за
условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗБНЗОК за 2016 г., приети
на основание чл.4, ал.3 от ЗБНЗОК за 2016 г. от НС на НЗОК (Правилата). Според
чл. 34, ал.1 възложителят закупува от изпълнителя дейности, съгласно договора,
в рамките на стойностите и обемите, определени по чл. 33 от договора. Съгласно чл.
36, ал.1 от договора стойностите за дейност м.юни - м.ноември 2016 г. се определят от възложителя по Правилата.
Според ал.2 от чл. 36 месечните стойности по ал.1 за дейностите за БМП (КП, КПр, АПр) се определят като обща месечна стойност по всички
сключени от изпълнителя договори с възложителя, като с чл. 37, ал.1 се въвежда
ограничение за изпълнителя да отчита с финансово – отчетни документи, дейности
на стойност, надвишаваща стойностите по чл. 36, ал.2 от договора. В чл. 38 от
договора е предвидена процедура за контрол от възложителя, ако след анализ на
текущо постъпващата информация се установи тенденция за изпреварващо достигане на определената месечна стойност по
приложение 2 или използваемост на леглата в дни, надвишаващи броя на дните в
месеца. Според чл. 39, ал.2 от договора, при извършени и отчетени от
изпълнителя случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в
Приложение 2 към договора, изпълнителят подава в сроковете за отчитане по чл.
31, ал.10 (до осмия ден след изтичане на месеца, за който се отнася отчета, при
ежедневно електронно отчитане), писмено заявление до възложителя за увеличаване
на месечната стойност за тези случай, а когато се касае за случаи извън случаи
на спешна диагностика и лечение на пациенти следва да се посочат и причините за
допускане на извършването на такива хоспотализации. Според ал. 3 след изпращане
на месечното известие и анализ на отчетите на всички изпълнители на БМП,
възложителят има право да вземе решение за закупуване на дейности, заявени по
реда на ал.2 от всички изпълнители на БМП, в рамките на неусвоените стойности
по реда на ал.1 за всички изпълнители при посочените в текста критерии. Ако и
след промените по ал.3 се установяват извършени дейности на стойност
надвишаваща определената месечна стойност в приложение 2 към договора,
възложителят извършва проверка на цялата отчетена месечна дейност на
изпълнителя, като след проверката се изготвя доклад до управителя на НЗОК за резултатите
от проверките, с мотивирано искане за корекции на стойностите, който се внася
за разглеждане от НС на НЗОК. Надзорният съвет разглежда докладите по чл. 39,
ал.7 от договора, след анализите по чл. 199 от решението, като НС утвърждава
корекции по стойностите на разходите за БМП на РЗОК в съответствие с
параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за здравноосигурените плащания за
БМП на национално ниво. При достигане или надвишаване на средствата за
здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво и след верификация на
дейностите, надвишаващи месечните стойности
на изпълнителите на БМП, дейностите
не се отчитат за плащане. При осигурена възможност на средства през следващите
месеци, в рамките на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП
на национално ниво, НС на НЗОК взема решение за извършване на корекция на
месечните стойности и закупуване на потвърдените дейности, частично или напълно. В тези хипотези не се прилага разпоредбата на
чл. 4, ал.2 от договора, предвиждаща дължимост на лихва за забава за
просрочените плащания.
На
10.05.2017 г. е сключен договор 22-3313/10.05.2017 г. за оказване на БПКП.
Съгласно
чл. 1 от договора от 2017 г. ищецът, наричан „изпълнител“ се задължава да
оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от
Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017 г. (ЗБНЗОК
за 2017 г.), за акушерска помощ по чл. 82, ал.1, т.2 от закона за здравето (ЗЗ) и на лицата по §8
ал. 1 от ЗБНЗОК за 2017 г., медицинска помощ по клинични пътеки (КП) от
Приложение 9 към чл. 1 от Наредба 2/2016 г. за определяне на основния пакет от
здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.
В
чл.31 е посочено съдържанието на ежедневните електронни отчети, включваща
дейността по договора, извършена през денонощието, които изпълнителят е
задължен да подава. Възложителят не заплаща дейност, която не е отчетена и не е
приета в електронната система на НЗОК (ал.9). Според ал.10 отчетената ежедневна дейност се
обработва в информационната система на НЗОК, като след обработка, до 7 число на
следващия календарен месец РЗОК изпраща по електронен път месечно известие,
включващо отхвърлената за заплащане стойност, както и основанията за
отхвърляне. Едно от основанията за отхвърляне е
- основание за неплащане по чл. 37 от договора.
Според
чл. 37 от договора, дейност на стойност, надвишаваща определената месечна
стойност (определена съгласно чл. 34 от договора, според който текст
възложителя закупува от изпълнителя дейности, съгласно договора, в рамките на стойностите
по чл. 36, които се определят съобразно правилата, посочени в чл. 33 –
Правилата за условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1, ал.1, и ал.3 от
ЗБНЗОК за 2017 г. ), с до 3 %, като е посочен механизъм за компенсация в
рамките на тримесечен период. За прилагането на този механизъм, Изпълнителят е
длъжен да подаде заявление за промяна на месечните стойности. В чл. 38 от договора е предвидена процедура
за контрол от възложителя, ако след анализ на текущо постъпващата информация се
установи тенденция за изпреварващо
достигане на определената месечна
стойност по приложение 2 или използваемост на леглата в дни, надвишаващи броя
на дните в месеца. Според чл. 39, ал.2 от договора, при извършени и отчетени от
изпълнителя случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в
Приложение 2 към договора, изпълнителят подава в сроковете за отчитане по чл.
31, ал.10 (до седмия ден след изтичане на месеца, за който се отнася отчета,
при ежедневно електронно отчитане), писмено заявление до възложителя за
увеличаване на месечната стойност за тези случаи, а когато се касае за случаи
извън случаи на спешна диагностика и лечение на пациенти следва да се посочат и
причините за допускане на извършването на такива хоспотализации. Според ал. 3
след изпращане на месечното известие и анализ на отчетите на всички изпълнители
на БМП, възложителят има право да вземе решение за закупуване на дейности,
заявени по реда на ал.2 от всички изпълнители на БМП, в рамките на неусвоените
стойности по реда на ал.1 за всички изпълнители при посочените в текста
критерии. Ако и след промените по ал.3 се установяват извършени дейности на
стойност надвишаваща определената месечна стойност в приложение 2 към договора,
възложителят извършва проверка на цялата отчетена месечна дейност на
изпълнителя, като след проверката се изготвя доклад до управителя на НЗОК за
резултатите от проверките, с мотивирано искане за корекции на стойностите,
който се внася за разглеждане от НС на НЗОК. Надзорният съвет разглежда
докладите по чл. 39, ал.7 от договора, след анализите по чл. 199 от решението,
като НС утвърждава корекции по стойностите на разходите за БМП на РЗОК в
съответствие с параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за
здравноосигурените плащания за БМП на национално ниво. При достигане или
надвишаване на средствата за здравноосигурителни плащания за БМП на национално
ниво и след верификация на дейностите, надвишаващи месечните стойности на изпълнителителя на БМП, дейностите не се отчитат за плащане.
При осигурена възможност на средства през следващите месеци, в рамките на
средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво,
НС на НЗОК взема решение за извършване на корекция на месечните стойности и
закупуване на потвърдените дейности, частично или напълно (чл. 40, ал.2). В тези хипотези не се прилага разпоредбата на
чл. 4, ал.2 от договора, предвиждаща дължимост на лихва за забава за
просрочените плащания.
Съгласно
чл.64 от договора, същият е в сила за срока на действие на РД за 2017 г. и до
приемане на нов или при изменение на действащия НРД.
Част
от договора са Приложение 1 – Списък на специалистите, оказващи медицинска
помощ, Приложение 1а - Списък на
специализантите, работещи по КП, Приложение 2 – Стойност на дейностите,
медицинските изделия и лекарствените продукти за лечение на злокачествени
заболявания в условията на БМП.
Към
договора са сключени допълнителни споразумения (сключени в периода 10.05.2017
г. – 23.04.2018 г.), засягащи Приложение 1 и Приложение 2.
С
допълнително споразумение 20 към договора от 10.05.2017 г. (стр.1141 по делото)
са изменени съответните членове, като в обхвата на медицинската дейност по
договора, се включва и тази съгласно ЗБНЗОК за 2018 година.
Създава
се нов чл. 39а, съгласно който възложителят може да внесе мотивирано предложение
до НС на НЗОК за коригиране на определените стойности в приложение 2 по
договорите на изпълнителя, на основание получени от изпълнителя мотивирано
предложение за промяна на определените стойности с в края на всеки период по
чл. 34, ал.4 , при наличие на неусвоени средства на ниво РЗОК, като се отменя
чл. 40, ал.2 и ал. 3 от договора.
Допълнително
споразумение 20 е в сила от 01.01.2018 година.
На
22.05.2018 г. е сключен договор 22-3313/22.05.2018 г. за оказване на БПКП.
Съгласно
чл. 1 от договора от 2018 г. ищецът, наричан „изпълнител“ се задължава да
оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от
Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. (ЗБНЗОК
за 20187 г.), за акушерска помощ по чл. 82, ал.1, т.2 от закона за здравето (ЗЗ) и на лицата по §9
ал. 1 от ЗБНЗОК за 2018 г., медицинска помощ по клинични пътеки (КП) от
Приложение 9 към чл. 1 от Наредба 3/2018 г. за определяне на пакета от здравни
дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Възложителят се задължава да заплаща
дейностите по ал.1 съгласно НРД за МД за 2018 г., а изпълнителят осъществява
дейността съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2018 г. НРД за
медицинските дейности за 2018 г. и др. Според чл. 19, възложителят закупува и
заплащан на изпълнителя договорената в
чл.1, ал.1 от договора, извършена и отчетена от изпълнителя медицинска помощ по
описаните КП, както и вложените за изпълнение на КП медицински изделия и
лекарствени продукти. Цените на КП са посочени в чл. 20 от договора.
В
чл.31 е посочено съдържанието на ежедневните електронни отчети, включващи
дейността по договора, извършена през денонощието, които изпълнителят е
задължен да подава. Възложителят не заплаща дейност, която не е подадена в
отчетите и не е приета в електронната система на НЗОК (ал.9). Според ал.10 отчетената ежедневна дейност се
обработва в информационната система на НЗОК, като след обработка, до 7-мо число
на следващия календарен месец РЗОК изпраща по електронен път месечно известие,
включващо отхвърлената за заплащане стойност, както и основанията за
отхвърляне. Едно от основанията за отхвърляне е
- основание за неплащане по чл. 38 от договора.
Според
чл. 38,изпълниетял отчита със съответните финансово-отчетни документи дейности
по договора на стойност в рамките на или под равнищата в чл. 36 от договора,
като според ал.7 изпълнителят не може да предявява за закупуване медицинска
дейност или изделия, отхвърлени за плащане, поради надвишаване на стойностите
за съответния месец по Приложение 2.
Според чл. 39, ал. 3 от договора, възложителят може да
внесе мотивирано предложение до НС на НЗОК за коригиране на определените
стойности в приложение 2 по договорите на изпълнителя, на основание получено от
изпълнителя мотивирано предложение за промяна на определените стойности в края
на всеки период по чл. 34, ал.4 , при наличие на неусвоени средства на ниво
РЗОК. Според чл. 40 НС утвърждава корекции по стойностите на разходите за БМП
на РЗОК в съответствие с параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за
здравноосигурените плащания за БМП на национално ниво.
В
чл. 41 от договора е посочено, че при неплащане на отчетените и приетите
дейности от възложителя в сроковете по НРД за МД за 2018 г., с изключение на
случаите, когато има недостиг на бюджетни средства за здравноосигурителни
плащания за БМП, медицински изделия и лекарствени продукти, и взето решения на
НС на НЗОК за частично плащане или за отлагане на плащанията за отчетени
дейности от Приложение 1 към Правилата, за които не са констатирани основания
за отхвърляне на плащането по чл. 31, ал.12.
Съгласно
чл.62 от договора, същият е в сила за срока на действие на РД за 2018 г. и до
приемане на нов или при изменение на действащия НРД, като според параграф 2 от
ПЗРД влиза в сила от 01.04.2018 година.
Част
от договора са Приложение 1 – Списък на специалистите, оказващи медицинска
помощ, Приложение 1а - Списък на
специализантите, работещи по КП, Приложение 2 – Стойност и обеми на дейностите
в БМП и стойности на медицинските изделия в БМП и лекарствените продукти за лечение
на злокачествени заболявания в условията на БМП.
Към
договора са сключени допълнителни споразумения (сключени в периода 31.05.2018
г. – 25.01.2019 г.), засягащи Приложение 1 и Приложение 2.
На
22.05.2018 г. е сключен договор 22-6945/22.05.2018 г. за извършване на
амбулаторни процедури.
Съгласно
чл. 1 от договора от 2018 г. ищецът, наричан „изпълнител“ се задължава да
оказва на здравноосигурени лица, на лицата по §9 ал. 1 от ЗБНЗОК за 2018 г.,
медицински дейности по приложение 7 към чл. 1 от Наредба 3/2018 г. за определяне на пакета от
здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и посочени в приложение 18а
„Амбулаторни процедури“ на НРД за медицински дейности за 2018 година.
Възложителят се задължава да заплаща дейностите по ал.1 съгласно НРД за МД за
2018 г., а изпълнителят осъществява дейността съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗ,
ЗЗО, ЗБНЗОК за 2018 г. НРД за медицинските дейности за 2018 г. и др.
Според
чл. 26, възложителят закупува и заплаща на изпълнителя договорената в чл.1, ал.1 от договора, извършена и
отчетена от изпълнителя медицинска дейност по Амбулаторни прегледи, както и
вложените за изпълнение на дейностите медицински изделия и лекарствени продукти.
Цените на медицинските дейности са посочени в чл. 27 от договора.
В
чл.35 е посочено съдържанието на ежедневните електронни отчети, включващи
дейността по договора, извършена през денонощието, които изпълнителят е
задължен да подава. Възложителят не заплаща дейност, която не е подадена в
отчетите и не е приета в електронната система на НЗОК (ал.9). Според ал.10 отчетената ежедневна дейност се
обработва в информационната система на НЗОК, като след обработка, до 7-мо число
на следващия календарен месец РЗОК изпраща по електронен път месечно известие, включващо
отхвърлената за заплащане стойност, както и основанията за отхвърляне. Едно от
основанията за отхвърляне е - основание
за неплащане по чл. 42 от договора.
Според
чл.42 изпълнителят отчита със съответните финансово-отчетни документи дейности
по договора на стойност в рамките на или под равнищата в чл. 37 от договора,
като според ал.7 изпълнителят не може да предявява за закупуване медицинска
дейност или изделия, отхвърлени за плащане, поради надвишаване на стойностите
за съответния месец по Приложение 2.
Според
чл. 43, ал. 3 от договора, възложителят може да внесе мотивирано предложение до
НС на НЗОК за коригиране на определените стойности в приложение 2 по договорите
на изпълнителя, на основание получено от изпълнителя мотивирано предложение за
промяна на определените стойности в края на всеки период по чл. 38, ал.4, при
наличие на неусвоени средства на ниво РЗОК. Според чл. 44 НС утвърждава
корекции по стойностите на разходите за БМП на РЗОК в съответствие с
параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за здравноосигурените плащания за
БМП на национално ниво.
В
чл. 45 от договора е посочено, че при неплащане на отчетените и приетите
дейности от възложителя в сроковете по НРД за МД за 2018 г., с изключение на
случаите, когато има недостиг на бюджетни средства за здравноосигурителни плащания
за БМП, медицински изделия и лекарствени продукти, и взето решения на НС на
НЗОК за частично плащане или за отлагане на плащанията за отчетени дейности от
Приложение 1 към Правилата, за които не са констатирани основания за отхвърляне
на плащането по чл. 31, ал.12.
Съгласно
чл.66 от договора, същият е в сила за срока на действие на РД за 2018 г. и до
приемане на нов или при изменение на действащия НРД, като според параграф 2 от
ПЗРД влиза в сила от 01.04.2018 година.
Част
от договора са Приложение 1 – Списък на специалистите, работещи по АПр, Приложение 1а - Списък на специализантите,
работещи по АПр, Приложение 2 – Стойност и обеми на дейностите в БМП и
стойности на медицинските изделия в БМП и лекарствените продукти за лечение на
злокачествени заболявания в условията на БМП.
Към
договора са сключени допълнителни споразумения (сключени в периода 31.05.2018
г. – 25.01.2019 г.), засягащи Приложение 1 и Приложение 2.
Видно
от писма, изпратени от ищеца като изпълнител до ответника като възложител по
посочените четири договора в периода 24.03.2015 г. – 12.2018 г. (стр. 72-153 по
делото – том I), с които ищецът като изпълнител по договора е поискал да му
бъде заплатена стойността на извършена дейност над определените лимити за периода
2015 – 2018 година. С писма, изпратени в
периода до СЗОК, адресирани и до НС на НЗОК и до управителя на НЗОК е поискано
актуализиране на определените стойности за медицинска дейност за исковия
период, съответно съобразяване с необходимостта да бъдат завишени предвидените
средства за медицинска дейност, изделия и лекарствени продукти, мотивирани с броя на пациенти, спецификата на
осъществяващо дейност – единственото лечебно заведение в рамките на СЗОК,
осъществяващо дейност по някои КП (вх. номер22-5148-11/28.11.2018 г.), формирана
листа на чакащите, съобразно указанията в договора по някои КП, но по други не
е формирана такава, тъй като с оглед заболяването и необходимото лечение,
прекъсването или отлагането на лечението има фатален край (писмо, вх. номер на СЗОК 22-3313-16/20.04.2015
г.), концентрацията на пациенти, с оглед формирания екип от лекари, прилагана
методика, водеща до положителни резултати за пациентите – повишена преживяемост
при онкологични заболявания (писмо, вх. номер
на НЗОК НС-07-00-76/06.04.2015 г.).
Представена
е и покана за заплащане на извършена дейност от страна на ищеца като изпълнител
по силата на описаните четири договора за периода 03.2015 г. – 01.2018 г. на
обща стойност 694 474 лева (вх. номер НЗОК НС-07-00-143/01.07.2019 г.).
На
това писмо е постъпил отговор от директора на СЗОК от 04.07.2019 г., с което ищецът е уведомен, че не са налице основания
за заплащане на посочените
суми по силата на индивидуалните
договори с изпълнителя. Посочено е
изрично, че няма решение на НС на НЗОК за заплащане на медицинска дейност над посочените лимити по приложение 2 към договорите на ЛЗБП и НЗОК.
С
определение 457/23.01.2020 г. и с протоколно определение от о.с.з. т 25.02.2020
г. за безспорни са приети между страните
по делото фактите,
изложени в исковата молба относно сключените
между страните договори, срокът им на действие
и клаузи, извършените плащания, вида и естеството на изпълнената медицинска дейност и вложени медицински изделия, които са над определените
в Приложения 2б от договорите
максимални стойности за съответния месец. Не се спори, че
се касае за медицинска дейност по клинични пътеки, за които между страните са
сключени договори през съответния период, предоставена на здравноосигурени лица
и съответно на здравнонеосигурени лица, при условията, посочени в договорите,
че тази дейност е изпълнена реално, че е включена в ежедневните електронни
отчети, подавани до НЗОК. Не се спори, че ответникът е отказал да заплати исковите
суми по месеци, както са посочени, поради обстоятелството, че за съответния
месец са надхвърлени определените в съответното Приложение 2б лимити. Не се
спори, че между страните е осъществявана кореспонденция съобразно представени
документи.
На
сайта на НЗОК е публикувано Решение РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на НС на НЗОК от
заседание, проведено на 17.01.2017 г., за закупуване на отчетената дейност на
изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат отчетена и незаплатена
дейност по КП, извършени в периода 04.2016 г. – 11.2016 г., чиято
стойност надвишава утвърдените стойности по Приложение 2 към сключените
договори със съответните изпълнители. Предвидено е извършване на проверки на
лечебните заведения.
С решение от заседание на НС на НЗОК от 27.01.2017 г. е прието като
приложение към него актуализация на месечното разпределение на бюджета на НЗОК
до 30.04.2017 г., прието с решение № РД-НС-04-6/11.01.2017 г. във връзка с
осигуряването на необходимите средства за изпълнение на т. 3 от решение №
РД-НС-04-11/17.01.2017 г. през м.февруари 2017 г.
дейностите в болничната медицинска помощ в размер 18770711 лева и за медицински
изделия 406 770 лева. На управителя на НЗОК е възложено да утвърди
разпределението на средствата по бюджетните сметки на ЦУ на НЗОК и РЗОК за 2017
г.
С решение от заседание на НС на НЗОК от 13.02.2017 г. е възложено да
публикува проекта на НРД за 2017 г. на интернет страницата на НЗОК. Във връзка
с изпълнение на решение № РД-НС-04-11/17.01.2017 г. е решено изпълнението му да
бъде отложено за срока по § 9 от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г.
От справки от информационната система на НЗОК се установяват стойностите
над месечно договорените за исковия период (стр. 1453-1493 по делото, том IV).
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Компетентността
на гражданските съдилища да разгледат настоящия спор следва от определение № 3
от 19.01.2018 г. по адм.д. № 78/2017 г., смесен
5-членен състав на ВАС.
По исковете с правно основание чл. 79,
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)
Установява
се по делото, че между страните валидно са възникнали и развили правоотношения по четири договора
- договор № 22-3313/23.03.2015 г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки (БПКП), изменен с допълнително споразумение
13/18.05.2016 г., допълнително споразумение 18/2016 г. от 25.05.2016 г.,
договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки Nо 22-3313/10.05.2017
г., договор за оказване на помощ по клинични пътеки Nо 22-3313/22.05.2018
г. и договор за извършване на
амбулаторни процедури 22-6945/22.05.2018 година.
Тази
конкретна договорна връзка е в рамките на засилената нормативна регламентация
на взаимоотношенията между участниците в процеса по предоставяне, ползване,
отчитане, заплащане на медицински дейности и отчитане и правата и законните
интереси на лицата, които не са страна по договора за оказване на болнична
помощ, а са „адресати“/“потребители“ на услугата. Поради това и изпълнението на
задълженията на страните по конкретния договор не следва да се разглежда
изолирано, а в рамките на цялостната нормативна уредба.
Съгласно
чл. 52, ал.1 от Конституцията на Република България „Гражданите имат право на
здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно
ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон“.
Константна
е практиката на Конституционния съд на Република България относно разбирането
за задълженията на държавата, съответно на държавните органи за гарантиране на
публичното право „право на здраве“ като цел на националната здравна политика
(така решение Nо 8/28.06.2016 г. по к.дело 9/2015
г.). Задължението на държавата по чл.4, ал.2 и чл.52, ал.3 и 5 от Конституцията
е в корелация с "правото на здраве" на гражданите, уредено по
специфичен начин в чл.52, ал.1 от Конституцията като право на здравно
осигуряване, гарантиращо достъпна медицинска помощ, и безплатно ползване на
медицинско обслужване, при условия и по ред, определени със закон. Това право е
в основата на дейностите по осъществяване на държавната здравна политика и има
приоритет пред икономическите съображения за ефективност на здравните грижи и
минимизиране на разходите.
Изхождайки
от разбирането на чл. 52, ал.1 от КРБ за правото на здраве като основно право
на гражданите, конституционният законодател е предоставил уредбата на начина на
здравно осигуряване, на видовете осигуряване, на размера на
здравноосигурителната вноска, на осигурителната база, на осигурителния доход и
на други правила да се уредят в закони. Законодателят следва да прецени по
целесъобразност каква система на здравно осигуряване да приеме и на какви
принципи то ще се осъществява в съответствие с конституционните норми. Той може
да даде едно или друго конкретно разрешение по целесъобразност, стига то да не
е в несъответствие с принципите на Основния закон (вж. Решение № 10 от
13.09.2012 г. по к. д. № 15 от 2011 г.). Законодателят може по целесъобразност
при задължителното здравно осигуряване да определя обема на медицинската помощ,
гарантирана от бюджета на НЗОК, и нейното разделяне в един или повече пакети,
доколкото не се нарушават принципи и разпоредби на Основния закон. (така
решение № 3 от 8 март 2016 г. по конституционно дело № 6 от 2015 г.).
Като
един от основните нормативни актове, регламентиращ правоотношенията в областта на
здравеопазването, Законът за здравното осигуряване регламентира, че
задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените
лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности (чл.2, ал.1, in fine), както и свободен избор на изпълнител, сключил
договор с районна здравноосигурителна каса, като правото на избор е валидно за
цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или
административни основания (чл. 4 от ЗЗО).
Съгласно
разбирането на Конституционния съд при тълкуването на чл.4 от ЗЗО обхватът и
обемът на гарантираната медицинска дейност трябва да бъдат определени, но не се
приема, че са неограничени (така решение № 2 от 22 февруари 2007 г. по
конституционно дело № 12 от 2006 г. на КС на РБ). Но в рамките на тази
определеност, т.е определяне по законодателен път на
вида, обхвата и обема пакет от здравни помощи, законодателят следва да
гарантира свободата на избора на здравно осигурените лица, както е посочено
по-горе. Именно такава е и разпоредбата на чл.5, т.5 от ЗЗО вр. чл. 4, ал.2 от ЗЗО, регламентираща, че един от основните принципи, на които се основава
задължителното здравно осигуряване е равнопоставеност при ползването на
медицинска помощ. Равнопоставеността в случая изхожда от разбирането за равен
достъп до медицинска помощ за всички лица, вкл. и не само независимо от размера
на осигурителните вноски, ползването на едни и същи здравни дейности (така
решение № 3 от 8 март 2016 г. по конституционно дело № 6 от 2015 г.), включително
и достъпът до свободно избран изпълнител на медицинска дейност. Именно от тези
принципи се изхожда и при регламентацията на правото на българските граждани на
достъпна медицинска помощ съгласно Закона за здравето – чл.81, ал.2, т.2 от
Закона за здравето.
Следователно,
при наличието на договори за осъществяване на медицинска дейност между НЗОК
като „възложител“ и съответните болнични заведения, осъществяващи медицинска
дейност по чл. 45 от ЗЗО, които договори се основават на предоставянето на
гражданите на необходимата им медицинска дейност в качеството им на „пациенти“,
в рамките на гарантираното публично неотменимо „право на здраве“ по чл. 52 от
КРБ, е недопустимо да се използват административни механизми, за да се ограничи
възможността на здравноосигурените лица за свободен избор на лечебно заведение, чиито услуги да се ползват
и така да се ограничи обема на реално предоставените медицински услуги. В този
смисъл е и изричната подзаконова регламентация на чл. 19а от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (ред. ДВ бр. 22/22.03.2016
г., в сила за част за исковия период) (Наредбата), а именно, че задължително
здравноосигуреното лице има право да избере лечебно заведение, сключило договор
с НЗОК за оказване на съответната болнична помощ, на територията на цялата
страна.
Действително,
както е посочил и Конституционния съд в редица решения, при изпълнението на
своето задължение по чл. 52, ал. 3 от Конституцията да закриля здравето на
гражданите, държавата разполага с публичен ресурс, който е по правило
ограничен. Лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на
разпределението и разходването на наличните средства в провеждането на
здравната политика. Но тази дейност безспорно трябва да отразява закрилата на
здравето на гражданите като публично благо чрез осигуряване на равнопоставен
достъп до медицински дейности. Поради това и, е допустимо да се предвидят
ограничения пред възможността на РЗОК да сключват договори за болнична дейност,
заплащана от НЗОК по реда на задължителното здравно осигуряване, доколкото се
касае за законодателна преценка за разходването на ограничения обществен ресурс
(аргумент от решение Nо 8/28.06.2016 г. по к.дело
9/2015 г.), тъй като свободният пазар не е в състояние сам да разреши
противоречията между интересите на изпълнителите на медицински дейности и
държавата, която е длъжна да провежда национална здравна политика с ограничен
публичен финансов ресурс. В рамките обаче на вече сключени договори за
предоставяне на медицински услуги по КП, финансирани от НЗОК (изрично в чл.
19б, ал.1 от Наредбата, в сила за част от исковия период), настоящата съдебна
инстанция намира, че е недопустимо да се предприемат такива последващи действия
от възложителя (НЗОК), които чрез ограничаване на свободата на избор на
здравноосигурените лица да се обезпечава достатъчността на обществения финансов
ресурс.
С
оглед положението на НЗОК като единственият орган на здравното осигуряване,
който има монополно положение в неговото осъществяване с произтичащите от това
положителни и отрицателни последици (така решение № 8 от 4 юли 2012 г. по к.
дело № 16 от 2011 г.), на този орган е възложено да организира управлението и
разпределението на средствата в рамките на бюджета за здравно осигуряване, с
цел правилното разходване на ограничения финансов ресурс. Тези действия обаче,
следва да се осъществяват в обхвата на посочената по-горе конституционна и
законодателна рамка.
По
изложените по-горе съображения, Съдът намира, че разпоредбата на чл. 51 от ЗЗО
във връзка с чл. 45 от ЗЗО, следва да се тълкува като налагаща ограничения за
разходване на средствата от бюджета на НЗОК за осъществяване на медицинската
помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД, която медицинска дейност е
дейността, попадаща в обхвата на конституционната закрила по чл. 52, ал.1 от
КРБ – допълнителен аргумент и от чл. 45, ал.2 от ЗЗО, независимо от редакцията
на текста, доколкото в рамките на исковия период 2015 - 2018 г. текстът има
редица изменения, но смисълът му за целия период е че, медицинската
помощ по ал. 1, с изрично посочени изключения (ирелеватни
за настоящото дело) се определя като пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК (за
част от периода е основен и допълнителен, но в частта относно разделяне на
двата пакета, текста е обявен за противоконституционен с решение № 3 от 8 март
2016 г. по конституционно дело № 6 от 2015 г., обн. ДВ, бр. 20/2016 г.).
В
конкретния случай, предмет на спора е заплащането, съотв.
„закупуването“ по терминологията на закона и НРД и договорите между страните от
2015, (чрез допълнителното споразумение от 2016 г.) 2016, 2017 и 2018 г. на медицинска дейност и
консумативи, свързани с нея, която безспорно попада в приложното поле на чл. 45, ал.2
от ЗЗО, тъй като е част от пакета медицински дейности, финансирани от НЗОК за
2015, 2016, 2017 и 2018 година. Следователно, за тази дейност е неприложимо
ограничението на чл. 51 от ЗЗО.
Начинът
на разходване на средствата за осигуряване на конституционно гарантираното
„право на здраве“ в обемите, посочени по-горе от НЗОК за исковия период,
детайлно е регламентирано в ЗБНЗОК за 2015 г., ЗБНЗОК за 2016 г., ЗБНЗОК за
2017 г. и ЗБНЗОК за 2018 година. И в четирите бюджетни закона са включени
текстове, съгласно които в рамките на стойностите здравноосигурителни плащания за болнична
медицинска помощ за лекарствени продукти за лечение на злокачествени
заболявания в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън
стойността на оказваните медицински услуги, здравноосигурителни плащания за
медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ каквито са
претендираните плащания по настоящото дело, НЗОК определя за всяка районна
здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите за
здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци, а районните
здравноосигурителни каси определят стойността за дейностите по тази алинея към
договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределена по
месеци. Стойностите на плащанията за посочените дейности, продукти и изделия и тяхното
изменение се утвърждават от Надзорния съвет на НЗОК. Предвидена е възможност за
корекция на разходите, в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК,
като надзорният съвет на НЗОК следва да приеме правила за условията и реда за
определяне и изменение на стойностите и за осъществяване на контрол и корекции.
Именно
такъв механизъм, насочен към пълно оползотворяване на иначе ограничения
обществен финансов ресурс, отреден за гарантиране правото на гражданите за
здравно осигуряване, е предвиден в Правилата за условията и реда за определяне
и изменение на стойностите по чл.4, ал.1, т. 1 и т.2 и за използване на
средства от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4. от закона за бюджета на
националната здравноосигурителна каса за 2015 г. (приети от НС на НЗОК с
Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на основание чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК
за 2015 г.), в Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал.
2 от Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2016 г.,
приети с решение на Надзорния съвет на
НЗОК № РД-НС-04-34/27.04.2016 г., изменени и допълнени с Решения на Надзорния
съвет на НЗОК № РД-НС-04-87 от 27.07.2016 г., № РД-НС-04-99 от 08.09.2016 г. и
№ РД-НС-04-122 от 26.10.2016 година, в Правилата за условията и реда за
прилагане на чл. 4, ал.2 и ал. 3 от Закона за бюджета на националната
здравноосигурителна каса за 2017 г. (приети
от Надзорния съвет на НЗОК с решение № РД-НС-04-173 от 20.12.2016 г.
на основание чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК за 2017 г., в сила от 01.12.2016 г.) и Правилата
за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал.1, ал.2 и ал. 3 от Закона за
бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2018 г. (приети с решение на Надзорния съвет
на НЗОК № РД-НС-04-6 /26.01.2018 г., изм. и доп. с решение
№РД-НС-04-33/14.05.2018 г., изм. и доп. с решение №РД-НС-04-50/27.07.2018 г.).
В Правилата, в сила за 2015 г. е
предвидено, че надзорният съвет на НЗОК утвърждава изменение на стойностите на
дейностите по договорите с ИБМП, на база на формирания остатък на бюджетни
средства по чл.10, ал. 1; актуална
информация за дейността на ИБМП по договора за 2015 г; извършените промени в
цените на медицинските дейности в БМП по реда на чл. 4, ал. 3 от Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обеми и цени на
медицинската помощ за 2015 г. между Националната здравноосигурителна каса и
Българския лекарски съюз; и актуалния размер на средствата по
съответните бюджетни подпараграфи за здравноосигурителни плащания.
В Правилата за 2016 г. и 2017 г. са предвидени задължения за
РЗОК текущо да анализира постъпващите данни за достигнатите стойности от всички
изпълнители на болнична медицинска дейност, ежемесечно да контролира и
анализира използваемостта на легловата база, и възможност по предложение на
директора на РЗОК да се извърши преразпределение на неусвоената стойност между
различните изпълнители. Ако и след това преразпределение се установяват извършени дейности (и приложените медицински изделия
към тях), на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение №
2 към договорите с НЗОК, директорът на РЗОК следва да изготви доклад до
управителя на НЗОК за резултатите от извършените проверки, с мотивирано искане
за корекции на стойностите на РЗОК. Надзорният съвет на НЗОК разглежда
докладите и след съответните анализи утвърждава корекции по стойностите на
разходите за БМП на РЗОК в съответствие с параметрите на средствата по бюджета
на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво. Едва ако се
установи достигане или надвишаване на средствата на НЗОК за здравноосигурителни
плащания за БМП на национално ниво и след верификация на дейностите,
надвишаващи месечните стойности на изпълнителя на БМП е предвидено, че дейностите
не се отчитат за заплащане.
В Правилата за 2018 г. е предвидено, че РЗОК текущо анализира
постъпващата информация за достигнатото изпълнение на месечните и индикативните
стойности по изпълнители на БМП, като в случай на констатирана от РЗОК при анализа
тенденция за изпреварващо достигане от конкретен изпълнител на определените
стойности по чл.5, ал.1, чл.6, ал.1, чл.8, ал.8, РЗОК извършва внезапен
контрол. Директорът на РЗОК представя ежемесечни доклади на Надзорния съвет на
НЗОК за резултатите от извършения анализ и контрол на изпълнителите на БМП,
надвишили определените им месечни и индикативни стойности, и може може да внесе предложение до Надзорния съвет на НЗОК за
коригиране на определените стойности в приложение № 2 по договорите с
изпълнителите на БМП, на основание получено от конкретен изпълнител на БМП
мотивирано предложение, водещо до промяна на определените стойности в края на
периода по чл.12, ал.2 при наличие на неусвоени средства на ниво РЗОК. В чл. 17
е предвидено, че Надзорният съвет на НЗОК утвърждава корекции по стойностите на
разходите на РЗОК и на изпълнители на БМП в съответствие с параметрите на
национално ниво на изпълнението на здравноосигурителните плащания по чл.16.
Настоящата
съдебна инстанция няма да обсъжда съответствието на нормите, предвиждащи
граници на финансиране наличието на средства на национално ниво, с изискванията
на ЗЗО, ЗЗ и на Конституцията, гарантиращи равен достъп до здравно обслужване в
рамките на определения пакет от НЗОК на обезпечената от държавата медицинска
дейност за всички лица по смисъла на чл. 52 от КРБ, доколкото по делото липсват
дори и твърдения от ответника НЗОК, че отказът за плащане в конкретния случай е
поради надвишаване на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания на национално ниво за исковия
период.
За
пълнота следва да се отбележи, че отговорност на Държавата е да предвиди такъв
пакет на медицинска дейност, гарантиран от бюджета на НЗОК, достъпът до който в
рамките на бюджетната година да е обезпечен за всички граждани, при хипотезите,
посочени в закона, а отговорност на НЗОК като основен орган в областта на
разпределение на бюджетните средства в областта на здравеопазването е да
обезпечи правилното разходване на този бюджет. Недостигът на бюджетни средства
не може да бъде използван като извинение за неизпълнение на поето от Държавата
задължение, чиито параметри самата тя определя (чрез приемане на съответната
наредба, определяща пакета дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по чл. 45,
ал. 2 от ЗЗО). Нещо повече, самият закон предвижда възможност за преодоляване
на недостига на средства - чл. 23, ал.2
от Закона за здравното осигуряване.
Следователно, макар и породени от сключени между страните договори, отношенията по осигуряване на болнична медицинска дейност по клинични пътеки, от здравни заведения, влагане на медицински изделия и лекарства, които отговарят на определени законови изисквания и заплащането на тази дейност от НЗОК, съответно упражняването на правата и задълженията на страните по тези договори, следва да се разглежда в рамките на съществуващата засилена регулация на дейността, при която като водещ принцип е въведен интереса и правото на лицата, ползватели на медицинската дейност (в определени хипотези това дори
и не са и здравноосигурени лица) да получат достъп до тази
дейност в рамките на законовия ангажимент на Държавата за осигуряване на публичното „право за здраве“.Т.е тези договори могат да се разглеждат
като своеобразни договори в полза на трето лице.
Именно поради това и чл.55а
от ЗЗО посочва изрично, че
НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2. Т.е
НЗОК действа при сключване на договора и неговото изпълнение не за задоволяване
на собствения си интерес, а в изпълнение на нормативно възложена й функция, в
интерес на трети лица, интерес, който е въздигнат в конституционна ценност.
Поради това и настоящата съдебна инстанция намира, че при осъществяване на тази
договорна връзка в максимална степен следва да се изхожда от възможното
ограничаване на принципите на договорна свобода при наличие на повелителни
правни норми и съответно упражняване на правата по договора до обема, при който
няма противоречие с интересите на обществото (арг.
чл. 8 и чл. 9 от Закона за задълженията и договорите).
Именно
изхождайки от спецификата на тези договорни отношения, следва да се тълкуват и
клаузите на договорите, като се обезпечи извличането на действителния смисъл в
същите, изхождайки от нормативната база, в която е разположена тази договорна
връзка и защитените ценности, чието обслужване следва да гарантира. Поради
това, доколкото тълкуването на отделните разпоредби следва да е във връзка с
останалите клаузи на договора, действителния смисъл на договора и общата воля
на страните (чл. 20 от ЗЗД), настоящата съдебна инстанция намира, че разпоредбите
от договорите, свързани с ограничението да се отчитат с финасово
- отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща определената месечна
стойност, както и посочените предходни разпоредби на договора, следва да се
тълкуват в смисъл, че на изпълнителят на медицинска дейност се гарантира
регулярност на постъпленията на средства за осъществената медицинска дейност, в
рамките на пакета дейности, заплащан от НЗОК, когато това е осъществено до
определени месечни стойности, без обаче това да ограничава възможността
(съответно задължението – виж по-долу) да се предоставя такава дейност и над
уговорените лимити. Аргумент в тази насока е и предвиждането на такъв механизъм
(за заплащане на т.нар „надлимитна дейност“) в самите
договори. Поради това и е неоснователно възражението на ищеца за нищожност
на тези разпоредби.
По
изложените съображения, Съдът намира, че тъй като ищецът като изпълнител на
медицинска дейност, е осъществил медицинска дейност по клинични пътеки, съответно
извършени са амбулаторни прегледи, вложени материали и лекарства, за които има
договори с НЗОК, тази дейност попада в обхвата на пакета медицинска дейност,
финансирани от НЗОК, като не се спори, че дейностите са извършени качествено,
отчетени надлежно с ежедневните електронни отчети, то за ответника НЗОК като
възложител е възникнало задължение да заплати стойността им, респ. последващата
редакция на договорите за 2016-2018 г. да закупи тези дейности от изпълнителя.
В
самите договори, противно на твърденията на ответника, не е предвидено
ограничение на задължението на възложителя да заплати/закупи тези дейности. По
изложените по-горе съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че нормите
на договорите от 2015 г. , 2017 г. и 2018 г. и допълнителното споразумение от 2016
г., отразяват посочения механизъм за осигуряване на възможност за пълноценно
разходване на ограничения финансов ресурс, поради което и следва да се тълкуват
именно в тази плоскост, каквото е и изискването на чл. 20 от ЗЗД. Доколкото
изрично е предвидена възможност за корекция на предвидените прогнозни стойности
на медицинската дейност, който ще бъдат изкупени, след съответна контролна
процедура, не може да се приеме, че дейността на договора е ограничена до
сумите, посочени в Приложение 2.
Обратното
разбиране би довело до ограничаване на правата на здравноосигурените лица,
гарантирани от КРБ, ЗЗО и ЗЗ за свободен, равен достъп до здравни грижи в
рамките на пакета гарантиран от НЗОК, включително и по отношение избора на
медицинско заведение, където да се осъществи необходимата му медицинска дейност,
така както бяха очертани по-горе, тъй като след достигане на определения в
Приложение Nо 2 от договора лимит на стойността на извършената медицинска
дейност за месеца, изпълнителят на медицинска дейност би следвало да откаже
предоставянето на такава, или пък да я предостави, но срещу заплащане (което му
е забранено съгласно чл. 31, т.5 от НРД за 2015 г., чл. 30, т. 5 от НРД за 2017
г., чл. 30, т.5 от НРД за 2018 г.), или да я предостави безвъзмездно, което е
очевидно икономически необосновано да се очаква.
Нещо
повече, за самия ищец, като „изпълнител“ по договора с НЗОК съществуват
задължения, както по договорите, така и съгласно НРД за съответните години,
съгласно който изпълнителите на медицинска помощ се задължават да осигуряват на
здравноосигурените лица договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата
за добра медицинска практика съгласно условията на НРД и да предоставят
медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената. Следователно, и
ищецът няма избор дали да предостави съответната медицинска дейност на
правоимащо лице по смисъла на ЗЗ, ЗЗО и НРД.
Относно
възражението на ответника, че не дължи заплащане на стойностите на
предоставената медицинска дейност, тъй като не са представени в посочените от
договорите финансово – отчетни документи, в посочените от договорите срокове,
следва да се отбележи, че съгласно самите договори, това задължение е свързано
със заявяване за плащане само на дейности, които са в рамките на посочени от
възложителя лимити, определени в Приложение 2 към договорите. Не се спори между
страните, че ищецът като изпълнител ежедневно е подавал електронните отчети за
осъществената дейност. Поради това и възложителя, като задължено лице да
заплати посочените стойности, е надлежно уведомен за вида на осъществената
дейност и нейната стойност. Последващият механизъм посочен в договорите, касае
създаване на подходящ за управление за ответника механизъм за получаване на
необходимите документи. Но в конкретния случай, по силата на самия договор,
ищецът не е имал право да представя съответните финансово – отчетни документи
за плащане, тъй като същите не са били приети по механизма за приемане и
одобрение на ежедневните отчети. Т.е. дори и да бяха изпратени, не биха били
приети, по силата на изричните уговорки в договорите между страните, въведени
по искане на възложителя. Поради това, непредставянето на финансово отчетните документи в сроковете по договорите, не е основание да се приеме недължимост на стойността на осъществената
медицинска дейност и
да се разглежда като правопораждащ факт за
задължението да се зпалти стойността на осъществената
медицинска дейност.
По
изложените съображения, тъй като се установи, че ищецът като изпълнител по
договора за предоставяне на болнична помощ от 23.02.2015 г. е предоставил
медицинска дейност на ЗОЛ за месеците 03,04,05,06, и 12.2015 г., като
изпълнител по допълнителното споразумение 13/2016 г. – за месеците 11.2016 г. и
12.2016 г., като изпълнител по договор 10.05.2017 г. – за месеците 03,04,05,06,
07, 10 и 11 и 12.2017 г. и 01.2018 г. , по договор от 22.05.2018 г. – за месец
11.2018 година, същата е надлежно извършена и са подадени ежедневни отчети, то
за ответника като възложител е възникнало задължение да закупи, т.е да заплати тази дейност.
Допълнително
следва да се отбележи, с оглед приетото за безспорно по делото, че относно част
от т.нар „надлимитна дейност“ за месеците 03,04,05 и
06.2015 г. има частични плащания, т.е следва да се
приеме, че представената информация от страна на ищеца като изпълнител по
договора, включена в ежедневните електронни отчети, е достатъчна, за да се
установи основанието за плащане -
извършване на съответната медицинска дейност.
Не
се спори относно стойността на предоставената дейност. Поради това и искът следва
да се уважи за претендираните суми, както следва:
-
За БМП по КП -
-
За 03.2015 г. – 15 992 лева, за 04.2015 г. – 71
178 лева; за 05.2015 г. – 50 902 лева; за 06.2015 г. - 120 524 лева, за 12.2015 г. – 15 357 лева;
-
За 11.2016 г. -
2050 лева, за 12.2016 г. – 56 420 лева;
-
За 03.2017 г. – 70 732 лева; за 04.2017 г. – 5814
лева; 05.2017 г. – 29 311 лева; за 06.2017 г. – 90 312 лева, за
08.2017 г. – 554 лева; за 10.2017 г. –
18 879 лева; за 11.2017 г. – 81 409 лева, за 12.2017 г. – 11 322 лева;
-
За 01.2018 г. – 10 578 лева, за 11.2018 г. – 38
983 лева;
-
За вложени медицински изделия при БМП по КП –
за 04.2015 г. – 1080 лева, 05.2015 г. – 81 00 лева, 06.2015 г. – 33 960 лева,
за 11.2018 г. – 6 480 лева,
-
За БПМ по процедури - за 11.2018 г. – 198 лева.
Във
връзка със становището на съда за основателност на исковете, следва да се
разгледа възражението на ответника за погасяване по давност на исковете за вземанията за месеците март, април, май, юни и декември
2015 година за оказвана болнична медицинска помощ по клинични пътеки и за вложени медицински изделия.
Твърди се, че се касае за периодично плащане, поради което
давността е тригодишна.
За да отговори на въпроса дали вземането за стойността на т.нар надлимитна
дейност по сключените договори между страните за осъществената медицинска дейност за периода 2015-2018 г.
има характеристиките на периодично плащане, съобразно характеристиките,
посочени в ТР Nо 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС по т.
дело 3/2011 г. - изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията
да са еднакви,
Съдът съобрази следното:
По настоящото дело се касае за плащания за осъществена т.нар надлимитна
дейност, т.е дейност, която не е включена в предварително определените
финансови параметри на договорите между страните. Съдът прие, че независимо от
това, доколкото ищецът е изпълнител на болнична медицинска помощ, който има
сключен договор с ответника за осъществяване на конкретна медицинска дейност,
вкл. и амбулаторни прегледи и е осъществил, то тази дейност подлежи на плащане.
Срокът на изискуемост обаче на задължението за заплащане на тази дейност,
според настоящия съдебен състав не се определя съобразно правилата на
договорите, тъй като тези правила уреждат срочността на плащания, които следва да се осъществят за реализирана медицинска дейност, в рамките на предвиденото стандартно развитие на
договорните отношения, т.е
при извършване и отчитане
на медицинска дейност на стойност, която е в рамките на предвидената в Приложение 2 към договора за съответния месец.
Вземанията,
които се дължат не са от тази категория.
Както бе посочено,
касае се за задължения за медицинска дейност, която
подлежи на заплащане, но след като се установи финансов ресурс, след
съответната проверка на изпълнителя и в рамките на корекция на разпределените
средства в обхвата на СЗОК, или на национално ниво.
Процедурата за изменение на определената стойност на медицинската помощ,
предвид надхвърляне на предвидените в договорите лимити от ищеца като
изпълнител е предвидена в Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4,
ал.1, т. 1 и т.2 и за използване на средства от резерва по чл.1,
ал.2, ред 1.4. от закона за
бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2015
г. (приети от
НС на НЗОК с Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015
г. на основание чл. 4, ал.
4 от ЗБНЗОК за 2015 г.), в Правилата за условията и реда за прилагане на
чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2016 г., приети с решение на Надзорния съвет на НЗОК №
РД-НС-04-34/27.04.2016 г., изменени и допълнени с Решения на Надзорния съвет на НЗОК №
РД-НС-04-87 от 27.07.2016 г., № РД-НС-04-99 от 08.09.2016 г. и № РД-НС-04-122
от 26.10.2016 година, в Правилата за условията и реда за прилагане на
чл. 4, ал.2 и ал. 3 от Закона
за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2017 г. (приети от Надзорния съвет на НЗОК с решение № РД-НС-04-173 от 20.12.2016 г. на основание чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК за 2017 г., в сила от 01.12.2016 г.) и Правилата
за условията и реда за прилагане
на чл. 4, ал.1, ал.2 и ал. 3 от Закона
за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2018 г. (приети с решение на Надзорния съвет на НЗОК № РД-НС-04-6 /26.01.2018 г., изм. и доп. с решение
№РД-НС-04-33/14.05.2018 г., изм. и доп. с решение
№РД-НС-04-50/27.07.2018 г.) и в
самите договори между страните по делото.
Както бе посочен, НС на НЗОК е приел РД-НС-04-11/17.01.2017 г.
на НС на НЗОК от заседание, проведено на 17.01.2017 г. за закупуване на извършената медицинска дейност за месеците април – ноември 2016 г., чиято стойност надвишава утвърдените стойности по приложение
2 към договорите, след доклади, проверки
и потвърждаване на дейността, но
изпълнението на това решение е отложено с решение от 13.02.2017 г. на НС на
НЗОК е взето решение за отлагане на плащането в срока по § 9 от ПЗРЗБНЗОК за 2017 година. В този текст е посочено,
че плащането за болнична дейност се осъществява не по-рано от 31.03.2017 година.
По тези факти, с оглед спецификата на определяне на падежа на задължението
за заплащане на т.нар „надлимитна“ дейност, Съдът намира и че задължението за
заплащане на извършената „надлимитна“ дейност е периодично плащане по
смисъла на чл. 111, б „в“ от ЗЗД, но неговият падеж не се определя съгласно
текста на чл. 35 от договора от 2015 г., чл. 45 от допълнителното споразумение
за 2016 г., чл. 45 от договора за 2017 г. и чл. 46 от договора за 2018 г., а
съобразно предвидената в договорите процедура – подаване на заявление за
увеличаване на месечната стойност съобразно приложение 2, анализ от СЗОК/НЗОк и решение за изменение на договора от НЗОК. Предвидено
е този анализ да се осъществява на всяко тримесечие. Следователно, падежът на
задължение за заплащане на стойността на така нар. надлимитна дейност се
определя спрямо изтичане на всяко тримесечие.
В тази връзка, Съдът съобразява и Директива
2011/7/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 16 февруари
2011 година относно борбата
със забавяне на плащането по търговски сделки. Националната
здравноосигурителна каса е „публичноправен орган“ по смисъла
на чл. 2, , т.1, б. „а“ от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година – юридическо
лице, създадено с цел задоволяване на обществени интереси без промишлен и търговски характер, финансиран предимно от държавата, и като такъв орган попада в обхвата на дейността, посочена в Директива 2011/7/ЕС. Предметът на договора между
страните е „търговска сделка“ по смисъла на чл. 2 от Директива 2011/7/ЕС – предоставяне
на определен вид услуги срещу възнаграждение.
Ето защо и с оглед правилото на чл. 4, параграф 3 от
Директива 2011/7/ЕС, следва
да се приеме, че срокът за заплащане на т.нар „надлимитни“ здравни
дейности е 30 календарни дни, след датата
на приключване на процедурата, очертана
в договора. Съдът
приема нормативно установения механизъм за преразпределение на ресурси, съответно за осигуряване на допълнителни средства за оправдан по смисъла на чл. 4 параграф
5 от Директивата. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава след
изтичане на 30 дни, считано
от приключване на съответното календарно тримесечие за
дължимите суми за надлимитна дейност за всяко тримесечие.
Не се установява възложителят да е предложил на
изпълнителя изменение на договорите в частта относно стойността на
закупуваната/предоставена медицинска дейност, независимо от направените многобройни
мотивирани искания, и дори наличие на решение на НЗОК за заплащане на
надлимитна дейност за част от 2016 година.
Следователно, задълженията за месец март 2015 г. са
станали изискуеми на 01.05.2015 г., за месеците април-юни 2015 г. – 31.07.2015
г., и за месец декември 2015 г. – 31.01.2016 година.
Настоящото производство е образувано
по искова молба, подадена на 23.08.2019 година. Следователно, към тази дата
вече е била изтекла погасителната давност за посочените вземания.
Поради това възражението за изтекла
погасителна давност за вземанията за 2015 г. е основателно и исковете следва да
се отхвърлят на това основание.
Следва да се отбележи, че ищецът от
една страна твърди, че вземанията за „надлимитната“ дейност не са периодични
вземания и нямат определен падеж, а е необходимо решение на НЗОК, а от друга
страна, се претендират лихви за забава с периода, съобразно падежа на
задължението на възложителя за заплащане на извършената медицинска дейност по
договорите между страните.
Относно иска по
чл. 86, ал.1 от ЗЗД
Предявени са акцесорни искове за заплащане на лихва за забава на изпълнение на паричното задължение на ответника
като възложител по договорите
за осъществяване на медицинска
дейност за периода 2015 –
2018 година.
С оглед изложеното по-горе за падежа на задължението за заплащане на
извършената „надлимитна“ дейност, и с оглед правилото на чл. 162 от ГПК,
исковете по 86, ал.1 от ЗЗД за основателни за следните суми и периоди:
-
За вземанията за 11.2016 г. - 2050 лева и за 12.2016 г. – 56 420 лева – за периода
01.04.2017 г. – 22.08.2019 г. – за сумата от 14 195,22 лева;
-
За вземането за 03.2017 г. в размер на 70 732 лева– лихва за периода
01.05.2017 г. – 22.08.2019 г. в размер на 16 582,72 лева,
-
За вземанията за 04.2017 г. – 581 4 лева;
05.2017 г. – 29 311 лева; за 06.2017 г. – 90 312 лева – лихва за периода –
31.07.2017 г. – 22.08.2019 г. в размер на 26 199,59 лева;
-
за вземането за 08.2017 г. – 554 лева
- лихва за периода 31.10.2017 г. -22.08.2019 г. в размер на 101,72 лева;
-
за вземането за 10.2017 г. – 18 879 лева; за
11.2017 г. – 81 409 лева и за 12.2017 г. – 11 322 лева – лихва за периода 31.01.2018
г. – 22.08.2019 г. в размер на 17640,58 лева;
-
за вземането за 01.2018 г. – 10 578 лева – лихва
за периода 01.05.2018 г. - 22.08.2019 г.
в размер на 1407,46 лева;
-
за трите вземания за 11.2018 г. - 38 983
лева;– 6 480 лева и 198 лева - лихва за периода 31.03.2019 г. – 22.08.2019 г. в размер на сумата от 1839,12 лева.
Относно претенцията за
разноски
С оглед този изход на делото, на ишеца се дължат разноски съобразно правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК и уважената част от исковете, а именно – 21 713,01 лева – за заплатена държавна такса и 28 153,44 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СГС, VI –
10 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.З.О.К., адрес: гр.
София, ул. „******“ да заплати
на М.б.з.а.л. „С.“ ЕООД,
ЕИК ******, съдебен адрес: ***
******, адв. Г.Д. по иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 59 от ЗЗО следните суми, представляващи
стойността на осъществена медицинска
дейност, вложени
медицински изделия и извършени амбулаторни прегледи над стойностите,
посочени в Приложение
2 „Стойности и
обеми на дейностите в болнична медицинска помощ и стойности на медицинските изделия в болничната медицинска помощ и лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ“ за съответния месец, както следва: за осъществена болнична помощ по клинични пътеки по договор № 22-3313/23.03.2015
г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (БПКП), изменен с допълнително споразумение
13/18.05.2016 г. - сумите за месец 11.2016
г. - 2050 лева, за 12.2016 г. – 56 420 лева, по договор
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки Nо 22-3313/10.05.2017 г.
–за 03.2017 г. – 70 732 лева; за 04.2017 г. – 5814 лева; 05.2017 г. – 29 311
лева; за 06.2017 г. – 90 312 лева, за 08.2017 г. – 554 лева; за 10.2017 г. – 18 879 лева; за
11.2017 г. – 81 409 лева, за 12.2017 г. – 11 322 лева; за 01.2018 г. – 10 578
лева, по договор за оказване
на помощ по клинични пътеки Nо 22-3313/22.05.2018 г. - за 11.2018 г. – 38 983 лева; за вложени медицински изделия при БМП по КП по договор
за оказване на помощ по клинични пътеки Nо 22-3313/22.05.2018 г.– за 11.2018 г – 6 480 лева и по договор за извършване на амбулаторни процедури 22-6945/22.05.2018 година. – сумата от 168 лева
за месец 11.2018 г., заедно със законната лихва върху тези суми за периода от
23.08.2019 г. до окончателното заплащане на сумите, по иска с правно основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумите, както
следва - върху
вземанията за 11.2016 г. - 2050 лева и за 12.2016 г. – 56 420 лева – за
периода 01.04.2017 г. – 22.08.2019 г. – за сумата от 14 195,22 лева; върху вземането за 03.2017
г. в размер на 70 732 лева– лихва
за периода 01.05.2017 г. – 22.08.2019 г. в размер на
16 582,72 лева, върху вземанията за 04.2017 г.
– 581 4 лева; 05.2017 г. – 29 311 лева; за 06.2017 г. – 90 312 лева – лихва за
периода – 31.07.2017 г. – 22.08.2019 г. в размер на
26 199,59 лева; върху вземането за 08.2017 г.
– 554 лева - лихва за периода
31.10.2017 г. -22.08.2019 г. в размер на 101,72 лева;
върху вземането за 10.2017 г. – 18 879 лева;
за 11.2017 г. – 81 409 лева и за 12.2017 г. – 11 322 лева – лихва за периода
31.01.2018 г. – 22.08.2019 г. в размер на 17640,58
лева; върху вземането за 01.2018 г.
– 10 578 лева – лихва за периода
01.05.2018 г. - 22.08.2019 г. в размер на 1407,46
лева; върху трите вземания за 11.2018 г. - 38 983 лева;– 6 480 лева и 198
лева - лихва за периода
31.03.2019 г. – 22.08.2019 г. в размер на сумата от 1839,12 лева и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото – 21 713,01 лева –държавна такса и
28 153,44 лева - адвокатско
възнаграждение.
ОТХРЪРЛЯ предявения
от М.б.з.а.л. „С.“ ЕООД,
ЕИК ******, съдебен адрес: *** ******, адв. Г.Д. СРЕЩУ Н.З.О.К., адрес: гр. София,
ул. „******“ иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 59 от ЗЗО за следните
суми, представляващи стойността на осъществена медицинска дейност, вложени медицински
изделия и извършени амбулаторни прегледи над стойностите, посочени в Приложение 2
„Стойности и обеми на дейностите
в болнична медицинска помощ и стойности на медицинските
изделия в болничната медицинска помощ и лекарствените продукти за лечение
на злокачествени заболявания
в условията на болнична медицинска помощ“ за съответния месец,
както следва: за осъществена болнична помощ по клинични пътеки по договор № 22-3313/23.03.2015 г. за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки (БПКП) за месец 03.2015 г. – 15 992 лева, за 04.2015 г. – 71 178
лева; за 05.2015 г. – 50 902 лева; за 06.2015 г. - 120 524 лева, за 12.2015 г. – 15 357 лева и
за вложени медицински
изделия при БМП по КП – за 04.2015 г. – 1080 лева,
05.2015 г. – 8100 лева, 06.2015 г. – 33 960 лева КАТО ПОГАСЕНИ ПО
ДАВНОСТ и исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумите от
7003,65 лева, 30 578,48 лева, 21 429,04 лева, 49 739,57 лева,
5550,50 лева - лихви за забава върху погасените
по давност вземания и за сумите над присъдените
обезщетения по чл. 86, ал.1 от ЗЗД до пълните претендирани
размери и периоди, както следва: - върху вземанията за 11.2016 г. -
2050 лева и за 12.2016 г. – 56 420 лева - за сумата над
14 195,22 лева до 14 667,69 лева; върху вземането за 03.2017 г.
над 16 582,72 лева до
16 602,37 лева, върху вземанията
за 04.2017 г. – 581 4 лева; 05.2017 г. – 29 311 лева; за 06.2017 г. – 90 312
лева – за сумата над 26 199,59 лева до пълния размер
от 26 614,89 лева; върху вземането за 08.2017 г.
– 554 лева за сумата над 101,72 лева до пълния размер
от 106,49 лева; върху вземането
за 10.2017 г. – 18 879 лева; за 11.2017 г. – 81 409 лева и за 12.2017 г. – 11
322 лева за сумата над 17 640,58 лева до
17 903,97 лева; върху вземането за 01.2018 г. – 10 578 лева - за сумата над 1407,46 лева до
сумата от 1501,48 лева; върху вземанията за 11.2018 г. - 38 983
лева;– 6 480 лева и 198 лева - за
сумата над 1839,12 лева до пълния размер от сумата от 2 627,15
лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: