Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина
Маринова в. гр. д. № 14 645 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 178367 от 29.07.2019 г. по гр.д. №
49224/2018 г. на СРС, I ГО, 42
състав Н.Г.К. е осъден да заплати на Д.В.В., на основание чл.45 ЗЗД, сумата от
2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 25.07.2018 г. до изплащане на
вземането. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 500 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответника Н.Г.К., в която се излагат доводи за неправилност
на решението. Жалбоподателят счита, че по делото не се установява да се е
осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане и в частност –
наличието на вредоносно деяние, извършено виновно. Навежда оплакване, че
изявлението му е реплика на заявеното от ищеца в предходно телевизионно
интервю, че гладната стачка, която жалбоподателят е обявил е за въображаеми
престъпления – продажба на шофьорски книжки на лица, нямащи надлежно придобити
умения за това, както и манипулация на резултатите от провежданите изпити за
придобиване на правоспособност на водач на МПС, които действия подлежат на
строг контрол и то именно от структурите на ИА „Автомобилна администрация“ към
Министерство на транспорта, в която ищецът заема длъжността „главен секретар“.
В интервюто било заявено, че ответникът симулира гладна стачка. Интервюто било
дадено по ТВ „Европа“ съвместно с изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация“ А.П., който към този момент бил подсъдим за престъпления от общ
характер. Излага съображения, че към посочения момент от официални изявления на
представители на Прокуратурата е бил публично известен фактът на извършване на
масови арести на служители на агенцията за злоупотреби със служебното им
положение и конкретно – за продажба на шофьорски книжки и манипулации с провежданите изпити, като
именно по отношение на законосъобразното протичане на обучителния процес на
кандидатите за водачи на МПС ищецът има преки служебни функции на контрол и
методическо ръководство. Излага доводи за неправилност на извършеното от
първоинстанционния съд тълкуване на понятието „криминално проявено лице“,
относимо според жалбоподателя към подсъдимия към момента изпълнителен директор
на ИА „Автомобилна администрация“ А.П. и участващия заедно с него в
телевизионната изява ищец. Развива доводи във връзка с показанията на
разпитания по делото свидетел К.Д.и ангажираните писмени доказателства –
сигнали до компетентните органи, в които се сочат данни за извършени
престъпления на различни длъжностни лица в системата на ИА „Автомобилна
администрация“, занимаващи се с въпроси, пряко свързани с правомощията на
ищеца, както и за извършени пряко от него закононарушения. Жалбоподателят
твърди, че тези сигнали са станали негово достояние, като са били и предмет на
разглеждане от нарочно създадена Парламентарна комисия в НС през 2018 г. Счита,
че изявлението, за което са твърди, да е причинило неимуществени вреди на
ищеца, има оценъчен характер. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
това да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от ищеца Д.В.. Счита, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че са му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване
на доброто му име, в резултат от публикация на ответника, в която ищецът е
определен като криминално проявено лице. Излага доводи, че от страна на
ответника не са ангажирани доказателства за верността на това твърдение. Счита
за неотносими доводите на жалбоподателя относно: съвместно телевизионно
интервю, дадено от ищеца и лицето А.П.; образувано наказателно производство
срещу трето за спора лице – А.П.; действията на Прокуратурата; показанията на
свидетеля Д.за подавани сигнали до различни институции. Излага съображения, че
изводите на съда се основават на събраните по делото доказателства относно
релевантните за спора факти. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение
и да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че заема длъжността
главен секретар на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Твърди, че
ответникът в своя интернет блог е публикувал статия на адрес: http://bosia.blog.bg/drugi/2018/07/07/do-rvkovodstvoto-na-tv-evropa.1616361
със заглавие и текст, както следва: „ДО
РЪКОВОДСТВОТО НА ТВ ЕВРОПА ПРАВО НА ОТГОВОР от Н.Г.К.-Б., София, ж. к. *******,
тел. *******. Дами и господа от ръководството на ТВ Европа, на 06.07.2018 г.
излъчихте интервю с криминално проявените лица А.П. /Г.Л., подсъдим по дело за
изнудване, зам. министър на МТИТС и зам.директора на ИА „Автомобилна
администрация“ В., в което моето име се спряга като политическа дейност и се
оспорва основанието ми за гладна стачка. Като оставим настрана всички лъжи и
инсинуации, интервюто съдържа множество гнусни манипулации, които аз настоявам
да опровергая с документи, факти и свидетели. За тази цел настоявам да ми се
даде правото на отговор, на който да присъствам заедно със служителя на ИА „Автомобилна
администрация“ И.К., за което да уведомите ръководството на ИА „АА“ да бъде
освободен от работа конкретно за интервюто за времето, когато трае правото на
отговор. Настоявам да бъда уведомен до 09.07.2018 г. /понеделник/ до обяд за
часа и датата на явяването ми, за да мога да предприема необходимите мероприятия
да се явя. 07.07.2018 г. София Н.К.-Б.“. Твърди, че е неосъждан, поради
което не отговаря на истината фактическото твърдение на ответника, че е
криминално проявен, което се явява позорящо за ищеца. Счита, че е осъществен
фактическият състав на деликта, доколкото в причинна връзка с виновното и
противоправно деяние на ответника, изразяващо се в отправяне на клеветнически
твърдения, е претърпял неимуществени вреди: засегнати са били честта,
достойнството, авторитета и доброто му име; настъпила е промяна в отношението
на съседите му и на лицата извън семейството и най-близкия му приятелски кръг;
ищецът е изпитвал негативни изживявания – стрес, неудобство, възмущение, гняв,
безсилие, притеснение, в т.ч. относно начина, по който клеветническите твърдения
ще се отразят на децата му – на 11 г. и 16 г. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от деликт, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Н.Г.К.,
с който оспорва предявения иск.
Не е
спорно между страните, а се потвърждава и от представения констативен протокол
от 11.07.2018 г. на нотариус рег. № 340 на НК, че на интернет адрес: http://bosia.blog.bg/drugi/2018/07/07/do-rvkovodstvoto-na-tv-evropa.1616361
е публикувана статия с посоченото от ищеца съдържание от 07.07.2018 г., чийто
автор е ответникът.
Представен
е доклад с рег. индекс № 11-29-1360/13.02.2018 г. от инж.И.К., инспектор в
областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. София до Главния директор на
Главна дирекция „АИ“; сигнал от инж.И.К. от 04.07.2017 г. до Главния прокурор
на Република България; обяснение от инж.И.К. от 02.08.2017 г. във връзка с
подаден от него сигнал; сигнал от инж.И.К. до Главния прокурор с вх. №
2641/19.02.2016 г.; обяснение от инж.И.К. от 25.01.2017 г. във връзка с подаден
от него сигнал; учебен картон на кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на МПС № 3320149/17.10.2016 г. на лицето С.С.Л.; свидетелство за
основно образование серия Е-15, № 037098, рег. № 2185-30/24.03.2016 г. на лицето С.С.Л.; сигнал от инж.И.К. до
Главния прокурор с вх. № 2641/15.11.2016 г.; писмо изх. №
1129-8653/4/05.05.2017 г. от Главния секретар на ИА „Автомобилна администрация“
Д.В. до П.Д., Директор на Дирекция „ППС и водачи“.
Представено
е открито писмо от лицето К.Д.до Председателя на временната комисия на НС за
разглеждане на сигнали от граждани за обучението и изпитите на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС вх. № ПГ-8194-К-52/13.09.2018
г. и сигнал от лицето К.Д.до Главния прокурор на Република България вх. №
37737/05.07.2018 г.
Видно
от свидетелство за съдимост рег. № 85820/25.07.2018 г. лицето Д.В.В. не е
осъждано.
Видно
от удостоверение вх. № 5211540/21.12.2018 г., изд. от СГП, пр.пр. № 21507/16 г.
по описа на СГП е образувана по повод изпратен на 22.12.2016 г. по
компетентност сигнал от И.К. с оглед данни за извършено престъпление. От
удостоверението не се установява посочената пр.пр. № 21507/16 г. по описа на
СГП да има отношение към ищеца, като в същото се посочва, че с постановление от
19.04.2017 г. на СГП, на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, е отказано образуването
на досъдебно производство.
Пред
СРС е разпитана свидетелката С.Ч., която заявява, че в продължение на 15 години
до края на м.10.2016 г. е работила в ИА „Автомобилна администрация“, където е
заемала длъжността Директор на Дирекция „Административно-правно обслужване“, по
повод на което познава ищеца в качеството му на неин ръководител, а след
прекратяване на трудовото й правоотношение е продължила да поддържа контакт с
него в качеството на негов бивш колега. Заявява, че е чела процесната
публикация, в която ищецът е определен като криминално проявено лице и за която
е разбрала от неин бивш колега от Агенцията, който й се обадил, за да я
коментират, като след публикуването на статията се е чувала с ищеца по телефона
и го е виждала лично. Депозира показания за отражението на процесната статия –
че същата е била коментирана от колегите на ищеца, като доста от тях, които
продължават да работят в Агенцията, са променили отношението си към него и са
станали по-резервирани; че ищецът е бил силно разтревожен, чувствал се е
омерзен и възмутен, като този ефект от публикацията свидетелката е наблюдавала
и при последващите им контакти.
Пред
СРС е разпитан свидетелят П.Г., който заявява, че познава ищеца повече от десет
години, тъй като семействата им са приятелски; че е чел процесната статия, за
която е разбрал от ищеца и в която същият е описан като криминално проявен; че
ищецът има две деца – момчета на 11-12 години и на 17 години, от чиято реакция е изпитвал притеснение, като по-голямото от
тях знае какво е „криминално проявен“ и е питало свидетеля дали написаното е
вярно; че от съпругата си знае за подмятания от страна на съседи на ищеца след
публикуването на статията; че знае за случай на арести в Агенцията, във връзка
с който ищецът е стоял 10-12 часа в Агенцията, като заявява, че не знае дали ищецът
е викан като свидетел по повод на арестите в службата му, но не е имал общо със
случката и самият той е бил изненадан от случващото се и е казвал какво е разбрал
от Прокуратурата и следствените органи.
Пред
СРС е разпитан свидетелят К.Д., който заявява, че е работил в ИА „Автомобилна
администрация“ от създаването й до 29.01.2018 г. на различни длъжности,
последната от които Началник на областен отдел „Автомобилна администрация –
София“, във връзка с което познава ищеца, като познава и ответника, с когото са
познати и съмишленици в борбата с корупцията и по-точно тази в ИА „Автомобилна
администрация“. Депозира показания относно последователно заеманите от ищеца
длъжности в Агенцията, като пояснява, че във връзка с изпълнение на служебните
си задължения при констатирани нарушения е сигнализирал в Агенцията за най-различни
неща и след като не е взимано отношение, е имало подавани сигнали до
компетентни органи; че не може да каже дали подаваните от него сигнали са били
разпределяни на ищеца, но е имало случаи, които са достигали до него и за които
не е било взето отношение – относно служители, които свидетелят заявява, че не
са вършили съвестно работата си и по този начин са били прикривани; че освен
Прокуратурата е сигнализирал и назначената временна комисия за причините,
поради които определени хора, в т.ч. ищецът, следвало да бъдат освободени от
работа, тъй като считал, че не изпълняват добре служебните си задължения; че знае
ищецът да е бил изслушван в анкетната комисия по повод сигнали на граждани при
обучението и провеждането на изпити за кандидат водачи; че е бил свидетел на
различни медийни изяви на ищеца, в т.ч. по ТВ „Евроком“ заедно с А.П., където е
било изразено съмнение, че ответникът К. е в процес на гладна стачка; че не
може да каже дали ищецът е осъждан или криминално проявен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Основателността
на предявения иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставя кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на деликта, а именно: 1) поведение
(действие/бездействие) на делинквента; 2) неговата противоправност; 3) вреда;
4) причинна връзка на вредата с поведението на делинквента и 5) вина.
В
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на първите четири предпоставки, а именно: че е претърпял твърдените
от него вреди в причинна връзка с противоправното поведение на делинквента. По
отношение на вината нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за
наличието й, поради което, ако ответникът твърди, че не е действал виновно, в
негова тежест е да обори презумпцията.
От отделените за безспорни между страните
обстоятелства и представения констативен протокол от 11.07.2018 г. на нотариус
рег. № 340 на НК се установи, че ответникът е публикувал в своя блог статия със
соченото от ищеца съдържание, в която се твърди, че на 06.07.2018 г. по ТВ
„Европа“ е било излъчено „…интервю с криминално проявените лица А.П. /Г.Л.,
подсъдим по дело за изнудване, зам. министър на МТИТС и зам.директора на ИА
„Автомобилна администрация“ В.…“.
В нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на
Република България е прокламирано основното право на гражданите да изразяват
мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук,
изображение или по друг начин. Тази свобода на изразяване на мнение обаче не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в ал.2 на същата
разпоредба, според която това право не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго. Такава възможност не е установена и с
прокламираната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и другите
средства за масова информация, както и свързаното с него право по чл.41, ал.1
от Конституцията, касаещо гарантираната от законодателя възможност всеки да
търси, получава и да разпространява информация, чието осъществяване, предвид
установеното в изречение второ от тази норма изискване, също не може да бъде
насочено срещу правата и доброто име на другите граждани. Посочената правна
уредба дава общия критерий, въз основа на който въпросът за баланса на
гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава във всеки
конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с
него. От изложеното следва, че когато не
се касае за превратно упражняване на правото по чл.39, ал.1 от Конституцията и
свободата на словото не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения
и оценки могат да се разпространяват свободно.
На проверка за истинност подлежат фактическите
твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако
позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за
вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната
действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако
представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по
гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. №
92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г.
на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
При съобразяване на горното, съдът намира, че в
процесната публикация от страна на ответника е направено фактическо твърдение,
че ищецът е криминално проявено лице, което безспорно има характер на позорящо
такова. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че се касае за
оценъчно изявление.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото
не са ангажирани доказателства относно верността на направеното в статията
фактическо твърдение. От представеното свидетелство за съдимост рег. №
85820/25.07.2018 г. се установи, че лицето Д.В.В. е неосъждано, като по делото
не са ангажирани и доказателства по отношение на ищеца да са налице висящи
наказателни производства, нито същият да има криминалистична регистрация. Такъв
извод не може да се направи въз основа на ангажираните писмени доказателства: доклад
с рег. индекс № 11-29-1360/13.02.2018 г. от инж.И.К., инспектор в областен
отдел „Автомобилна администрация“, гр. София до Главния директор на Главна
дирекция „АИ“; сигнал от инж.И.К. от 04.07.2017 г. до Главния прокурор на
Република България; обяснение от инж.И.К. от 02.08.2017 г. във връзка с подаден
от него сигнал; сигнал от инж.И.К. до Главния прокурор с вх. № 2641/19.02.2016
г.; обяснение от инж.И.К. от 25.01.2017 г. във връзка с подаден от него сигнал;
учебен картон на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
МПС № 3320149/17.10.2016 г. на лицето С.С.Л.; свидетелство за основно
образование серия Е-15, № 037098, рег. № 2185-30/24.03.2016 г. на лицето С.С.Л.; сигнал от инж.И.К. до Главния
прокурор с вх. № 2641/15.11.2016 г.; писмо изх. № 1129-8653/4/05.05.2017 г. от
Главния секретар на ИА „Автомобилна администрация“ Д.В. до П.Д., Директор на
Дирекция „ППС и водачи“; открито писмо от лицето К.Д.до Председателя на
временната комисия на НС за разглеждане на сигнали от граждани за обучението и
изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС
вх. № ПГ-8194-К-52/13.09.2018 г. и сигнал от лицето К.Д.до Главния прокурор на
Република България вх. № 37737/05.07.2018 г. Такъв извод не може да се направи
и от показанията на разпитания пред СРС свидетел К.Д..
Съдът намира за неотносимо възражението на
жалбоподателя, че процесното изявление е реплика на заявеното от ищеца в
предходно телевизионно интервю, в което е било изразено съмнение относно
провежданата от ответника гладна стачка, тъй като на изследване в случая
подлежи верността на конкретно фактическо твърдение на ответника, независимо от
повода, по който е направено.
От ангажираните гласни доказателства – показанията
на свидетелите С.Ч. и П.Г. се установи, че в причинна връзка с поведението на
ответника ищецът е понесъл неимуществени вреди – накърняване на честта и
доброто му име; негативни емоционални изживявания и неудобства от различен
характер, както и че тези вреди са пряка и непосредствена последица от
изложеното в процесната статия неистинско твърдение за факт.
По изложените съображения съдът приема, че са
налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно:
деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и
вредите. Установи се противоправното деяние на ответника, а презумпцията за
вината му по чл.45, ал.2 ЗЗД не беше оборена, поради което доводите на
жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни. Наличието на
кумулативната даденост на нормативно установените елементи от фактическия
състав на института на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД в настоящия казус
обуславя основателността на предявения иск на това основание за заплащането на
обезщетение за възстановяването на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
От страна на жалбоподателя не са наведени доводи
във връзка с размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което този
въпрос е извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции
съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на
жалбоподателя не се дължат разноски.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
178367 от 29.07.2019 г. по гр.д. № 49224/2018 г. на СРС, I ГО, 42 състав.
ОСЪЖДА
Н.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***-15 – адв. Д.Б. да
заплати на Д.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 300 лв. разноски по
делото.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.