Р Е Ш Е Н И Е
№ 260833 09.12.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на девети ноември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5 804 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от
„ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Бургас, ул. „Сливница“ №2, вх. „А“, ет.2, чрез адвокат М.Т., срещу О.Ж.П.
ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да плати на ищеца по
договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“ , в сила от
09.09.2008 година, сумата 173,31 лева, представляваща задължение за такси и
консумативи за периода от януари 2019 година до март 2019 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските,
направени по водене на делото.
След постановяване на разпореждане по чл.131 от ГПК от 09.08.2019 година и изпращането му на ответника са постъпили молби от
ищеца от 01.10.2019 година и 23.10.2019 година, чрез процесуалния му
представител, за уточняване на предявените искове. Посочва, че искът за месец януари 2019 година претенцията е основана на подписан между
страните договор и отправя искане за присъждане на това основание на сумата
57,77 лева, а за периода от февруари 2019 година до март 2019 година
претенцията е с източник неоснователно обогатяване и отправя искане за
присъждане на това основание на сумата 115, 54 лева, тъй като срокът на действие
на договора не е продължен. В молба от 23.10.2019 година ищецът посочва, че
оттегля предявения иск за присъждане на мораторна лихва на основание чл. 232 от ГПК, с което не са и изпълнени указанията, дадени с разпореждане за
отстраняване на констатирана нередовност на този иск. С определение от
08.11.2019 година производството по делото е прекратено на основание чл.129 от ГПК в частта, в която е предявена претенция за осъждане на ответника да плати
лихва за забава до датата на подаване на исковата молба в размер от 3,07 лева..
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Между представляваното от ищеца дружество „ВИП
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД и „СЪНИ ХИЛ“ ЕАД е сключен договор за управление и поддръжка
на жилищен комплекс „Съни Хил“, който е влязъл в сила на 09.09.2008г.. С този
договор „СЪНИ ХИЛ“ ЕАД е възложил на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД цялостната поддръжка
и управление на общите части на комплекса и на блоковете.
В исковата молба е посочено още, че в чл. 1 от договора
подробно са уредени всички дейности и услуги по цялостната поддръжка на общите
части на целия комплекс и на всеки блок поотделно. На следващо място е
посочено, че по силата на този договор възложителят трябва да осигури
подписването на отделен договор за управление и поддръжка с „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“
ЕООД от всеки собственик на апартамент или търговски обект още при закупуване
на имота.
Процесуалният представител на ищеца излага още, че между
ответника и „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД е сключен Договор за управление и поддръжка на
жилищен комплекс „Съни Хил“ от 23.01.2009г. Съгласно този договор ответникът
дължи заплащане на ежемесечно възнаграждение за предоставените услуги. На
следващо място е посочено, че той е собственик на самостоятелен обект в
сградата, находящ се на горепосоченият адрес, представляващ апартамент № 25 в
блок 1 и към момента на подаване на настоящата искова молба.
Ищецът излага, че тъй като придобитият имот се намира в
комплекс от затворен тип, за неговото поддържане се грижи фасилити компания,
поради което за собствения си апартамент, по силата на сключения договор,
ответникът дължи сума в размер на 45 лева на месец с ДДС, необходими за
поддръжка на общите части на комплекса и блока (за почистването, напояването на
зелените площи, за видеонаблюдение и др.), както и по 0.16 лева върху общата квадратура на самостоятелния
обект, предназначени за заплащане на всички сметки и разходи за електричество,
вода и други консумативи, необходими за поддръжката на общите части на комплекс
„Съни Хил“ и в частност на конкретния блок.
В исковата молба е изложен правен довод, че сумите, които
дружеството – ищец претендира, са възникнали от една страна на основание
нормативно предвидените в ЗУЕС задължения за всеки собственик (респективно
ползвател или наемател) да заплаща разходи за съответния самостоятелен обект в
сграда, и от друга страна - на основание поетото задължение, съгласно сключения
договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“.
В исковата молба е конкретизирано, че дължимата на това
основание сума е в размер 173, 31 лева,
като за месец януари 2019 година претенцията е предявена на договорно
основание, а за месеците февруари и март 2019 година претенциите са основани на
неоснователно обогатяване. Претенциите
са както следва:
За месец януари
2019 - обща сума в размер на
57,77 лева, от които: такса апартамент -
45.00 лева; консумативи - 12,77 лева;
За месец февруари 2019г-
обща
сума в размер на 57,77 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева;
консумативи - 12,77 лева;
За месец март 2019г. -
обща
сума в размер на 57,77 лева, от които: такса апартамент - 45.00 лева;
консумативи - 12,77 лева.
В исковата молба е посочено, че към датата на подаване на
изготвянето й на задълженията не са погасени, а и са изложени доводи за това,
че липсват други основания за погасяване на задълженията.
По изложените съображения ищецът предявява исковете си.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис
от исковата молба ответникът дава писмен отговор на предявения иск, в който
оспорва претенцията. Не оспорва сключване на договора с посоченото в исковата
молба съдържание, но твърди, че договорът е прекратен с изтичане на срока,
поради което ищецът няма основание да
търси плащане на суми за месеците февруари и март 2019 година. Излага, че
провели общо събрание, на което било взето решение за прекратяване на договора
и избор на нова фирма, тъй като качеството на предлаганите услуги било
незадоволително – липсвало видеонаблюдение,
контрола за достъп не се осъществявал, зелените площи били занемарени и
други. Поради това собствениците на апартаментите взели решение да не заплащат
таксите си и да изберат нова фирма, която да изпълнява функцията. Поради
изложеното ответникът е поискал да бъде
постановено решение за отхвърляне на
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. В представена молба поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и възразява по размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:
Материално правното основание на предявените искове е
както следва: иск с правно основание
чл.79 от ЗЗД вр. чл.266 от ЗЗД вр. чл.6,
ал.1, т.10 от ЗУЕС за иска за осъждане на ответника да плати на ищеца суми на
основание договор и чл. 55, ал.1, предложение първо от ЗЗД – за
претенциите след прекратяване на
действието на договора, уточнени по периоди по - горе.
От събраните по делото доказателства, обсъдено поотделно и в тяхната съвкупност се установява следното от фактическа и правна страна:
От приложените към исковата молба писмени доказателства /договор за управление и поддръжка на жилищен комплекс „Съни Хил“ от 09.09.2008 година, сключен между „СЪНИ ХИЛ“ЕАД и „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, чрез представляващ , договор за управление и поддръжка между „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, чрез представляващ, и О.Ж.П., подписан на 23.01.2009 година/, се установява сключване на договори с посоченото в исковата молба съдържание, който факт не е спорен, предвид и становището на страните по фактите. Видно от чл.6 от договора между страните възложителят, посочен като ответник, дължи заплащане на такса в размер от 23 евро месечно за предоставяните услуги, а съгласно чл.7 и тъй като таксата по чл.6 не включва разходи за електричество и вода, необходими за поддръжка на общите части на комплекса и блока, възложителят е поел задължение да заплаща по 0,16 лева с ДДС, умножени по квадратурата на апартамента. Задължението по чл.6 от договора е в размер от 44, 98 лева, а претенцията за всеки един от месеците е 45 лева. Задължението по чл.7, предвид площта на имота, която се установява от приетата като писмено доказателство справка по лице от Служба по вписванията – Бургас, е приблизително 12,41 лева /площта е 77, 590 кв.м./, като претенцията е предявена за сума в размер от 12,77 лева за целия период. В чл.22 от договора е посочено, че се сключва за срок от 5 години и автоматично срокът се продължава с още 5 години, ако някоя от страните не уведоми другата страна за желанието си да го прекрати. Поради това настоящият състав приема, че договорът е действал в отношенията между страните за периода от 26.01.2009 година до 26.01.2019 година, считано от когато, съгласно твърденията и на двете страни не е продължен срока му. Видно от цитираната по – горе справка по лице от Служба по вписванията – град Бургас ответникът е придобил апартамент с площ 77, 590 кв.м. в квартал „М.р.“ на 23.01.2009 година и не се е разпореждал с него впоследствие. По изложените съображения искът, основан на твърдения за неизпълнени договорни задължения за поддръжка и управление, сключен между страните, е основателен и доказан до пълния предявен размер за месец януари 2019 година.
По отношение на претенциите с правно основание чл.55 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
За периода от февруари 2019 година до март 2019 година претенцията е с източник неоснователно обогатяване. Като свидетел по делото е разпитан Л.Г.Т., който излага, че работил в комплекса 6 години, до ноември 2018 година. Излага, че и след това посещавал комплекса, тъй като трябвало да предаде работата на човека, който започнал след него. По отношение на комплекса посочва, че е с шест блока, строял се седми. Излага, че блоковете са с вътрешно осветление, имат асансьори, пространствата са озеленени, с цветни градинки, има улично осветление, откри и закрит паркинг, детска площадка, барбекю, басейн, шезлонги и чадъри и всичко това трябва да се поддържа. В тази насока посочва още, че има изградена автоматична поливна система, целия комплекс е с видеонаблюдение, има охрана, която прави обходи. Уточнява, че комплекса е ограден и има бариера. По отношение на изпълнение на работата по поддръжка излага, че по принцип се предава с протоколи, а и в комплекса има непрекъснато представител на инвеститора и на отдел продажби за комплекса.
Като писмени доказателства по делото са приети фактури за заплащане на задължения от името на ищеца на задължения за комплекса към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за месеците януари, февруари и март 2019 година, както и от представеното доказателства за заплащане на такса за физическа охрана за месеците февруари и март от 2019 година. От тези доказателства, както и предвид показанията на свидетеля за начина по който по принцип е организирано приемането на работата по договора в комплекса настоящият състав приема, че ищецът е изпълнявал задълженията по договора и за този период, след изтичане на срока на договора, а ответникът не е извършил плащане на тези задължения в полза на ищеца или съответно на трето лице. Следва в тази насока да бъде посочено, че ответникът не е провел насрещно доказване на твърдението, че изпълнението на задълженията по договора е било некачествено или че е преустановено след изтичане на срока на договора, не са установени и останалите твърдения от писмения отговор. Поради това следва да се приеме, че искът за неоснователно обогатяване е доказан по основание. По отношение на размера на претенциите за месеците февруари и март 2019 година, предвид уговорения фиксиран размер на задълженията по договора, посочени и в исковата молба, които са заплащани от ответника за период от 10 години, предвид и установеното относно изпълнение на задълженията по поддръжка, както и предвид нормата на чл.162 от ГПК настоящият състав приема, че исковете са доказани до пълните предявени размери, които са уговорените в договора.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумите, претендирани с исковата молба.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото. По отношение на възнаграждението за адвокат настоящият състав, че предвид фактическата и правната сложност на делото и най – вече цената на иска, възнаграждението следва да бъде намалено на основание чл.78, ал.5 от ГПК да предвидения минимален размер от 300 лева, не следва да бъде присъждана сумата за разликата от тази стойност до пълния предявен размер на претенцията от 500 лева, съгласно посоченото в договора. Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и сумата 100 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 238 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.Ж.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул.
„Сливница“ №2, вх. „А“, ет.2, чрез процесуален представител, сумата 173,31 лева /сто седемдесет и три лева,
тридесет и една стотинки/, представляваща задължение за такси и консумативи за месеците
януари 2019 година, февруари 2019 година, март 2019 година, като за всеки един
от месеците се дължи такса в размер 45 лева /четиридесет и пет лева/ и такса за
консумативи 12, 77 лева /дванадесет лева, седемдесет и седем стотинки/, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба на 19.07.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 400 лева
/четиристотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията от „ВИП МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Сливница“ №2, вх. „А“, ет.2, чрез процесуален представител, за осъждане на ответника О.Ж.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски, направени от ищеца по водене на делото за адвокатско възнаграждение в размер разликата между присъдената на това основание сума от 300 лева /триста лева/ до претендираната сума от 500 лева /петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД