О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№51
Гр. Пазарджик 20.01.2020
г.
ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговски състав, в закрито заседание на двадесети януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
като
разгледа докладваното от съдията СЕРАФИМОВА
т.д. № 254 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе прие
следното:
Производството е по реда на с чл.118,
ал.2 във вр. с чл.119, ал.1 предл. последно от ГПК.
Делото е
образувано по искова молба на „Североизточно държавно предприятие“ ДП-Шумен
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Шумен, ул.„Петра“ №1, ет.2 против „ДОМИНАНТ БГ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище с. Калугерово, обл. Пазарджик, ул. Площад №10.
С разпореждане №
1728/10.12.2019 г. исковата молба е оставена без движение във връзка с
констатирани в нея нередовности.
С молба вх. №
11856/27.12.2019 г. ищецът е направил допълнителни уточнения по подов дадените
указания.
В исковата и
уточняващата молба да изложени съображения, че ищецът основава претенциите си
на база сключени с ответника 2 броя договори за наем на поземлени имоти в
горски територии, а именно Договор № ****г.
и Договор № ******** г. Твърди се,
че при условията на сключените договори ответникът, като наемател, следвало
ежегодно в срок до 10 дни от началото на новата текуща година, да заплаща на
наемодателя дължимата годишна наемна вноска.
Изложени са
твърдения, че след изпратени до наемателя едностранни предизвестия за
прекратяване на договорните отношения, които съдържали освен това и размерите
на дължимите суми. Писмените предизвестия били връчени на 28.01.2019 г., но в
указания срок не последвало плащане, поради което считано от 01.03.2019 г.,
поради виновно неизпълнение на уговорените задължения от наемателя при
условията чл.8, т.1,б. „а“, договорите се считали за едностранно прекратени.
Във връзка с
размера на претенциите:
По отношение
на сключения Договор *****г. се сочи,
че наемателят имал задължения по издадени от ТП „ДГС Суворово“ фактура с №*******г.
(за сумата 4880 с ДДС); №******г. (за
сумата 14880 лв. с ДДС) и фактура № ******
г. (за сумата 4960 лв. с ДДС), т.е. общо за 24 720,00 лв. с ДДС;
Твърди се, че на
основание в чл. 13, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1 наемателят внесъл депозит за
изпълнение на договора в размер 12
400,00 лв. без ДДС. Сочи се, че с оглед едностранното прекратяване на
договора този депозит бил задържан на основание чл.10, ал.1 от контракта, а
след извършено прихващане на посочената
сума с претендираната главница от 24 720,00 лв. с ДДС, в крайна сметка ответникът дължал по този
договор сума размер на 12 320 лв. с ДДС. Освен това ответникът
имал задължения и за дължимата законна лихва по реда на чл. 86, ал.1 ЗЗД (в
размер общо на 5361,06 лв.), описана
като компоненти подробно в исковата и уточняващата молба, както и в справката
по чл. 366 ГПК.
По отношение
на сключения договор № ******* г. са
изложени съображения, че по него наемателят имал задължения, обективирани във
фактури, издадени от ТП „ДГС Суворово" с № ******* г. (за сумата 17520 лв. с ДДС) и с № ******** г. (за сумата 17887,92 с ДДС), или общо за
сумата 35 407,92 лв. с ДДС.
На основание в
чл.13, ал.1, във вр. с чл.4, ал.1 от този договор наемателят внесъл депозит за
изпълнението му в размер 14 600 лв. без
ДДС. По идентичен начин с оглед неговото едностранно прекратяване на договора и съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.1 от Договор № ****** г., този депозит бил задържан. Сочи се, че след извършено прихващане на тази сума с
претендираната главница от 35 407,92
лв. с ДДС, ответникът
дължал по този договор сума размер на 20 807,92 лв. с ДДС. Ответникът
имал задължения и за законната лихва (в размер общо на 6611,64 лв.), описана като компоненти подробно в исковата и
уточняващата молба, както и в справката по чл. 366 ГПК.
В крайна сметка е
отправено искане да се осъди ответното дружество да заплати описаните суми,
като във въведеният петитум на първо място в пункт 1 ищецът очевидно е сборувал
претенциите си за дължимата главница по двата договора (12320 лв. + 20807,92
лв.=33 127,92 лв.), а в пункт 2 – и претендираната
законна лихва по тях (5361,06 лв. + 6611,64 лв. = 11972,70 лв.), като е оформил общ размер на претенцията си от 45 100,62 лв. с ДДС.
При тези данни и
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
По делото не е
била извършвана размяна на книжа с ответната страна.
Предвид
изложените обстоятелства, с които ищецът е конкретизирал цената на претенциите
си, съдът намира, че съобразно правилата за определяне на родовата подсъдност, настоящото
дело не му е подсъдно.
Според разпоредбата
на чл.103 от ГПК на районните съдилища са подсъдни всички граждански и
търговски дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд. По правилата на родовата подсъдност, установени в
нормата на чл.104,т.4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни
искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв.
Съгласно трайната
съдебна практика (обективирана например и в Решение № 239/13.02.2018 г. по т.д.
№ 626/2017 г., II т.о. на ВКС), при обективно кумулативно съединяване на искове
от значение за родовата подсъдност на делото е цената на отделните претенции, а
не общия сбор от цената на всички искове. При
обективно съединени искове ищецът заявява толкова петитума, колкото е броят на
правните последици, за които се търси правна защита, като тези правни последици
могат да произтичат, както от един и същ фактически състав, така и от различни
фактически състави. За да определи дали се касае една претенция или до
обективно съединени отделни искове, съдът следва да съобрази онази съвкупност
от изложените факти и обстоятелства, като основание на иска, които оправдават и
съответния заявен петитум.
В разглежданата
хипотеза, нарушените субективни материални права, чиято защита се търси
произтичат от два отделни договора за наем. Затова и съобразно изложените от
ищеца факти и обстоятелства цената на всяка искова претенция в петитума би
следвало да следвало да бъде посочена поотделно и то във връзка с търсената
защита на нарушените права по отношение на всеки един от сключените договори, които
ще са определящи за родовата подсъдност. Следва да се приеме, че по всяко от цитираните
по-горе правоотношения за наем са възникнали отделни спорни права, които са
предмет на самостоятелни претенции - главни и акцесорни, за заплащане на наемна
цена и дължима законна лихва. Всяка от тези самостоятелни претенции по
отделните договори следва да бъде разгледана поотделно, а не сумарно,
независимо от заявеното от ищеца, като това е определящо при преценка родовата
подсъдност на спора. По конкретно, видно от данните по делото, претенцията във връзка с твърдяното неизпълнение на
задълженията по договор № ***** г. включва обективно съединени
искове за присъждане на главница от 12 320 лв. с ДДС и законна лихва върху отделни суми за описаните периоди от общо 5361,06
лв., а обективно съединените претенции във връзка с договор № ******* г. инкорпорират иск главница
в размер на 20 807,92 лв. с ДДС и законна лихва за описаните периоди от общо 6611,64 лв., както и претенции за законната лихва върху главниците по двата договора,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
В случая всяка от
така претендираните суми по двата договора е на стойност под размера от 25 000
лв., поради което се налага извода, че с оглед правилата на чл.103 и чл. 104,
т.4 ГПК, предявените искове са подсъдни като първа инстанция на районния съд.
Затова и на
основание с чл.118, ал.2 от ГПК и чл.119, ал.1 предл. последно от ГПК, разглежданото
производство следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по подсъдност на
Районен съд – Пазарджик.
Водим от
гореизложеното Пазарджишкия окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. № 254/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Пазарджик и ИЗПРАЩА
делото по подсъдност за разглеждане от Районен съд – Пазарджик.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен
срок от датата на съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ: