№ 151
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Ек. Ц. М.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно административно
наказателно дело № 20221100600090 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 19.11.2021 г. по НАХД № 5986 по описа за 2021 г., СРС, НО, 11
състав е признал обвиняемата С. К. К. за виновна в това, че около 20:15 ч. на
01.07.2020 г., в гр. София, на кръстовището на бул. „Константин Величков“ и бул.
„Тодор Александров“, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като хванала с
двете ръце косата на И.Р.С., с което я изкарала насила от автомобила, който
шофирала - Ситроен СЗ, ДК № ****, след което нанесла множество удари с двете
си ръце и двата си крака по тялото и главата на С. – престъпление по чл.325, ал.1
от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК я е освободил от наказателна
отговорност , като й е наложил административно наказание глоба в размер на 1
500 ( хиляда и петстотин) лева. С решението си СРС, НО, 11 с-в на, като на осн.
чл. 304 от НПК е оправдал обв. К. за квалификацията по ал.3 на чл. 325 от НК –
за това деянието да е извършено, при управление на МПС - Мерцедес с ДК №
****. Със същото решение на осн. чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на обв. К. са
възложени направените по делото разноски - сумата от 211,20 лева,
представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски, в полза
1
на СДВР и е постановено вещественото доказателство диск да остане по делото.
От така постановеното решение е останала недоволна обвиняемата К., която чрез
защитника си – адв. С.А., го обжалва в осъдителната част. Във въззивната жалба се
твърди неправилност на първоинстанционното решение и постановяването му при
допуснати съществени процесуални нарушения. Според защитника съществено
нарушаване на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
обвиняемата е отказът на СРС да допусне съдебно следствие, поради което е била
лишена от възможността за посочи нови доказателства. Поради тази причина адв. А.
счита, че делото следва да бъде върнато на друг състав на СРС. На следващо място
защитникът намира решението за неправилно, тъй като се базира единствено на
установените в хода на д.п. факти. На трето място адв. А. счита, че размера на
наложената административна санкция е прекомерен с оглед материалното положение на
подзащитната й. Прави се искане за отмяна на решението и оправдаването на
подзащитната й, алтернативно – за отмяна на решението и връщане на делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд, респ. за намаляване на наказанието.
В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и
предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Адв. А. в хода на съдебните прения заявява, че поддържа жалбата си и
концентрира пледоарията си върху размера на наказанието, като счита същия за
прекомерен, тъй като подзащитната й отглежда малко дете.
Обвиняемата К. допълва доводите на защитника си, сочейки, че е била
провокирана от двукратен удар по колата й, а понастоящем отглежда 6 – месечно дете,
самотен родител е и получава 650 лева.
В предоставената й последна дума изразява съжаление за случилото се и по
същество прави искане за намаляване на наложената й глоба.
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на решението, намира за установено следното:
На първо място следва да бъдат обсъден довода на защитата ( адв. А.) за
допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила,
свързано с отказа на СРС да допусне съдебно следствие, доколкото основателността
на това възражение предпоставя по – нататъшните разсъждения на въззивната
инстанция по съществото на делото.
Този довод е неоснователен – СРС е провел съдебно следствие, обв. К. се е
възползвала от правото си даде обяснения и поради бланкетно направеното искане за
разпит на „всички свидетели“ от страна на защитата и по силата на особената
разпоредба на чл. 378, ал.2 от НПК е приел, че делото е изяснено от фактическа страна.
Подобно процедиране не е в разрез с изискванията на НПК за справедливост и
2
състезателност на наказателния процес, тъй като безмотивното искане за разпит на
свидетели се явява пречка за преценка относно относимостта и необходимостта от
извършването на процесуално – следствените действия; защитата във въззивната си
жалба отново безмотивно е направила искане за личен разпит на свидетелите А.Д. и
Н.Т., като в съдебно заседание пред СГС заявява, че не поддържа искането си, т.е.
непосочването на основания за личния разпит на разпитани вече в д.п. лица и при
действието на разпоредбата на чл. 378, ал.2 от НПК по този вид дела, отказът на СРС
за непосредствен разпит на свидетели не се явява незаконосъобразен. Още повече, че
неуважаване на доказателствено искане по принцип не може да бъде отнесено до
наличие на съществено процесуално нарушение, а до непълнота/необоснованост на
постановения съдебен акт, което е поправимо от въззивната съдебна инстанция, която
също разполага с процесуална възможност за събиране на доказателства. В този
смисъл и СГС не констатира пропуск от страна на първата инстанция, което да бъде
отстранена чрез провеждане на въззивно съдебно следствие. Неоснователността на
възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила обуславя
необходимост въззивната инстанция да провери обосноваността и законосъобразността
на обжалваната присъда.
Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от
районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за
правилното му решаване и визирани в чл.102,т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване
на престъплението, авторството на обвиняемата в него, общественоопасните
последици от деянието, субективната страна на престъплението, личността на
обвиняемата, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след
пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – обясненията на обв.
К., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, показанията на
свидетелите И. С., А.Д., Н.Т., А.Х., В.Л. и М. С., дадени на д.п. и ценени по реда на
чл. 378, ал.2 от НПК, заключенията на изготвените на д.п. експертизи ( СМЕ и СТЕ),
ценени по реда на чл. 378, ал.2 от НПК, както и писмените доказателства по делото.
Обосновано СРС е приел, че обв. С. К. К. е неосъждана, с ЕГН **********,
като понастоящем отглежда детето Л.М. (роден на ****г.) и полза отпуск по
майчинство.
На 01.07.2020 г в гр. София, около 20:15 ч., св. И. С. управлявала л.а Ситроен с
ДК№ ****. На бул. “Сливница“ между управлявания от нея л.а. и л.а. „Мерцедес“ с
ДК№ ****, управляван от обв. К., възникнала опасност от произшествие поради
неправилна маневра от страна на водача К.. За да избегне удара, св. С. подала звуков
сигнал и продължила движението си. Спряла МПС на червен (забранителен за
движение в посоката й) светофар на кръстовището, образувано от бул. “Сливница“ и
3
бул. “Димитър Петков“, като непосредствено след нея спрял и л.а. „Мерцедес“. От него
слязла обв. К. и започнала да удря с юмруци по шофьорската врата на управляваното
от св.С. МПС. Св. С. се изплашила, заключила автомобила и продължила движението
си, като забелязала, че л.а. „Мерцедес“ продължава да се движи зад нея, като
дистанцията между двата автомобила била минимална. Св. С. спряла на кръстовището,
образувано от бул. “Константин Величков“ и бул. “Тодор Александров“, където обв. К.
изпреварила автомобила й, зажулвайки с лявата страна на автомобила си предната
дясна част на другото МПС и преустановила движението му. Обвиняемата отново
слязла от автомобила си и се приближила към л.а. „Ситроен“, използвайки нецензурни
думи и изрази. В момента, в който св. С. отворила вратата на колата, обв. К. я хванала с
двете си ръце за косата, изкарала я със сила от автомобила и започнала да нанася
множество удари с двете си ръце и крака по тялото и главата й. В автомобила на обв.
К. пътували свидетелите А.Д. и Н.Т., които възприели събитията. Св. Д. дори слязъл от
автомобила, управляван от обвиняемата и направил опит да й повлияе, за да
преустанови нанасянето на удари С., но без успех. Действията на К. били възприети и
от случайно преминаващия св. Л., който спрял на място, като помогнал на св. С. да
стане от платното, както и да сигнализира на спешен телефон 112. В резултат на
нанесените й от обв. К. удари, на св. С. били причинени следните травматични
увреждания: оток и кръвонасядане в задната трета на темето; оток и кръвонасядане в
лява тилна област; навяхване на шията; охлузване на ляв лакът; охлузвания на лява
предмишница и длан. Уврежданията й са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Приетите от въззивната инстанция факти се припокриват с установените от
първостепенния съд такива, като констатацията за липса на съществени противоречия
между гласните доказателствени средства следва да бъде споделена. Несъмнено в
обясненията си обв. К. омаловажава собствените си действия, твърдейки
провокативно поведение на св. С.; последната пък изцяло приписва на обвиняемата
ескалацията на конфликта; св. Д. и св.Т. са в приятелски отношения с обв. К. и логично
също омаловажават поведението й, въпреки че споделят за силното чувство на гняв,
породено у обв. К. от поведението на другия водач и не отричат нанасянето на удари от
страна на обвиняемата, което обстоятелство е установено от обективните находки (
травми) при прегледа на св. С.. В този смисъл и единствения непредубеден, без данни
за взаимоотношения с обвиняемата и/или св.С., свидетел се явява В.Л. , който е
възприел случилото се на кръстовището на бул. “Константин Величков“ и бул. “Тодор
Александров“ . Именно неговия разказ за събитията ( напълно подкрепящ показанията
на св. С.) и установените й травматичните увреди, следва да бъде поставен в основата
на изграждане на фактическите констатации на фактите, включени в предмета на
доказване по делото, тъй като качествената характеристика на източника на
доказателства и вътрешната им убедителност, изводима от последователността и
логичността на изложението, го определят като заслужаващ кредит на доверие. Ето
защо и изследването на съдържанието на гласните доказателствени средства,
съпоставено с установените травматични увреди на С., водят до извод за липса на
съществени противоречия в доказателствените средства относно интересуващите и
4
значими за правилния изход на делото факти. Предвид изложеното и след собствен
анализ на събраните и проверени по делото доказателства, настоящият съд напълно
споделя констатациите на първата инстанция по фактите.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е
квалифицирал извършеното от обв. К. като хулиганство.
Съгласно трайната съдебна практика (напр. решение№432/15.11.72 г. по н. д. №
413/72 г., I Н. О. на ВКС) от съдържанието на чл.325, ал.1 от НК се разбира, че за да се
осъществи съставът на престъплението хулиганство, е необходимо деецът: а) да е
извършил деянието си чрез действия, а не чрез бездействия; б) действията да са
умишлени; в) те да нарушават грубо обществения ред и г) да изразяват явно
неуважение към обществото.
Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да нарушава
обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е насочен към явно
неуважение на обществото. Тези обективни и субективни признаци от състава на
престъплението трябва да бъдат дадени винаги едновременно. Ето защо ВС, (съответно
ВКС) не веднъж е посочил, че е необходимо да се разграничава хулиганството от
другите престъпления против здравето, честта и достойнството на гражданите не само
по обективните им признаци, но преди всичко по съдържанието и насоката на умисъла,
мотивите, целите и всички други обстоятелства, при които действията са извършени.
Съгласно цитираното решение разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК, изисква не само
непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви,
но и реално засягане на обществените отношения, изразяващи се в грубо нарушение на
обществения ред. Този е основният признак, по който се различава престъплението
хулиганство от дребното хулиганство по УБДX, санкционирано по административен
ред, където не се изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно
неуважение към обществото. Съгласно цитираното решение законът изисква чрез
действията си подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение
към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга обществения ред.
В този смисъл е и Постановление №2/29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., на Пленум на
ВС. Според цитираното Постановление обект на престъплението хулиганство са редът,
установен в страната, и общественото спокойствие. Под обществен ред като обект на
престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на
хората в процеса на обществения живот. Съгласно разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК
основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението
хулиганство, са "непристойни действия". "Непристойни действия" са онези, които са
неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност и други
скандализиращи обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът
чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях
5
нарушава важни държавни, обществени и лични интереси или съществено засяга
нормите на нравствеността.Явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез
действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и
правилата на обществото. При това антиобщественият характер на тези действия се
съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали
достояние.Престъплението хулиганство е налице, когато и двата признака са
осъществени.
Няма спор в съдебната практика, че това дали едно деяние съставлява
хулиганство или е само обикновена укорима постъпка се определя от естеството,
съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното. Това са именно критериите,
които определят дали дадено поведение е "непристойно", нарушава ли "грубо"
обществения ред и представлява ли израз на "явно неуважение" към обществото, или е
обикновена укорима постъпка, извършена неволно, не злонамерено или като
последица от лошо възпитание.
Приемайки за основна и ръководна в изложението си тази постановка, съдът
намира, че деянието на обв. К., изразяващо се насилственото изкарване (чрез
дърпането за косата ) на И. С. от автомобила, който шофирала – „Ситроен СЗ“ с ДК №
****, след което нанесла множество удари с двете си ръце и двата си крака по тялото и
главата на С. осъществява признаците на състава на престъплението хулиганство,
визирани в разпоредбата на чл.325, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна
страна. Извършените от нея действия са непристойни, защото са израз на неприличие,
буйство и скандализират обществото. Извършените от нея действия са непристойни,
защото са израз на неприличие, буйство и скандализират обществото. Обвиняемата не
е имала личен мотив за разправа със св. С., а безпричинно е предприела
инкриминираните действия, съпроводени с физическа агресия, демонстрирайки явното
си неуважение към обществените порядки, които грубо са ги нарушили. Поведението
й представлява брутална демонстрация против установения ред и разкрива висока
степен на неуважение към личността, а също и такава на обществена опасност на
деянието и дееца и се определя като грубо нарушение на обществения ред. Същото е
извършено на обществено място, на оживена столична артерия, през светлата част от
денонощието, в присъствието на множество хора, които обстоятелства, определят
публичния характер на обективираните от обвиняемата непристойни действия.
Обвиняемата е осъществила признаците на състава и от субективна страна, като е
съзнавала всички негови елементи от обективна страна и е извършила деянието при
формата на вината пряк умисъл. Обвиняемата е съзнавала естеството на извършеното
от нея - това, че представлява грубо нарушение на обществения ред, както и това, че
действията му изразяват явно неуважение към обществото; същата е имала ясно
формирана представа за връзката деяние-резултат, което сочи на наличието на
съзнаване на общественоопасните последици на деянието, като във волеви аспект е
6
искала, пряко е целяла настъпването на тези общественоопасни последици.
Липсата на съответен протест прави безпредметно обсъждането на
оправдателната част на обжалваното първоинстанционно решение – по ал.3 на чл. 325
от НК – за това деянието да е извършено, при управление на МПС - Мерцедес с ДК №
****, тъй като действа забрана за влошаване положението на обжалвалия. Ето защо и
въпреки несъгласието на въззивната инстанция с правните изводи на СРС в тази им
част, решението и в тази му част, като необжалвано следва да бъде потвърдено.
Законосъобразно контролираната инстанция е извела извод за кумулативната
даденост на предпоставките за приложение на института, предвиден в чл.78а НК -
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание:
извършеното от обв. К. престъпление се наказва с лишаване от свобода до две години
или пробация, както и обществено порицание, деянието е извършено умишлено,
обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност, с
деянието си не е причинила съставомерни имуществени вреди.
По отношение на размера на наложеното административно наказание,
въззивната инстанция счита жалбата на обвиняемата също за неоснователна.
Конкретното престъпление предвид механизма на извършването му, конкретните
проявни форми и тяхната интензивност разкрива завишена степен на обществената
опасност както на деянието, така и на дееца, поради което определянето на глоба от
1 500 лева не се явява прекомерен, въпреки че обвиняемата се грижи за малко дете.
Настоящият съдебен състав намира, че налагането на глоба в размер по - близо до
минималния, отколкото до средния, предвиден в закона размер, съответства на
посочените по-горе обстоятелства, а така също би изиграла роля на възпиращ фактор
при бъдещо поведение на обвиняемата в инкриминираната по настоящото дело насока.
Законосъобразно и в съответствие с правилото на чл. 189, ал.3 от НПК в тежест
на обв. К. са възложени направените за изготвените експертизи разноски по делото.
По изложените съображения атакуваното решение на СРС, НО, 11с-в следва да
бъде потвърдено изцяло.
При цялостната служебна проверка на решението въззивният съд не констатира
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
Водeн от горното, Софийски градски съд и на основание чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 19.11.2021 г., постановено по НАХД № 5986 по описа
за 2021 г.на Софийски районен съд, НО, 11 състав .
7
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8