Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 17008 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.09.2018 г. по гр.д. № 30977/15г.,
СРС, ГО, 69 с-в е осъдил „К.Н.“ ЕООД, ЕИК *******и К.И.Н., ЕГН **********, на основание чл. 92 ЗЗД солидарно да
заплатят на „Б.“ АД, ЕИК *******, сумата от 8 013,24 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение при прекратяване на договора, уговорена в чл. 9 от
сключения между страните на 25.11.2013г. договор, ведно със законната лихва от
02.06.2015г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 859,99 лв. разноски по делото, като е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл. 92 ЗЗД за солидарното
заплащане на сумата от 3 870 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение при прекратяване на договора, уговорена в чл. 14 от сключения
между страните на 25.11.2013г. договор. Осъдил е на основание чл. 78, ал.3 ГПК „Б.“ АД, ЕИК ******* да заплати на „К.Н.“ ЕООД, ЕИК *******сумата от 288,54 лв.
разноски по делото. Осъдил
е на основание чл. 78 , ал.3 ГПК „Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на К.И.Н.,
ЕГН **********, сумата от 288,54 лв. разноски по делото.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна
жалба от ищеца „Б.“ АД, ЕИК
*******, чрез пълномощника по делото адвокат А.О.С., със съдебен адрес:***,
офис 3 в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл.
92 ЗЗД за солидарното заплащане на сумата от 3 870 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение при прекратяване на договора, уговорена в чл. 14 от
сключения между страните на 25.11.2013г. договор с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че тази неустойка по чл.14 от
сключения на 25.11.2013 г. договор между „Б.“ АД от една страна и
от друга „К.Н.“ ЕООД, ЕИК *******и К.И.Н.,
ЕГН ********** е недължима, тъй като за неизпълнението на договора кредиторът
вече е бил обезщетен с неустойката по чл.9 от него, за която искът е уважен. Според
съда се претендирало еднородно обезщетение за същото неизпълнение, което би
довело до двукратно обезщетяване на кредитора за едни и същи вреди от едно и
също неизпълнение. При това положение уговорената в чл.14 компенсаторна
неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, което правело уговорката за дължимостта й нищожна, съгласно
разясненията в ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС. Тези изводи са
неправилни, тъй като компенсаторната неустойка по чл.14 от договора е
предвидена от страните като обезщетение на кредитора за вредите от неизпълнение
на задължението на ползвателя за рекламиране
на стоките по ценовата листа по Приложение № 1, в случай на едностранна
предсрочно прекратяване на договора, по причина за която отговаря ползвателя. Това е видно както от
систематичното място на чл.14 от текста на договора, така и от текста на чл.1,
т.6, съгласно който „Б.“ АД предоставя на ползвателя за безвъзмездно ползване
11 бр. кристални стационарни завеси на
стойност 3 870 лв. с ДДС. Кристалните завеси са рекламно съоръжение, което
се изработва п поръчка съобразно размерите на обекта, в който ще бъде
монтирано. Затова в чл.2, изр.2 от договора, страните са предвидили 45-дневен
срок за предоставянето им на ползвателя чрез монтирането на завесите в обект по
чл.4, т.1 на договора. Не е налице обезщетяване на едно и също неизпълнение
чрез неустойките по чл.9 и чл.14 на договора. Те обезщетяват вредите от
неизпълнението на различни видове задължения, поети от ползвателя с договора, който има комплексен характер. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната му част. Претендира
присъждане на разноски за СРС в пълен размер, както и за настоящата инстанция.
Въззиваемите
„К. Н.“ ЕООД, ЕИК *******и К.И.Н.,
ЕГН **********, чрез пълномощника си по делото адвокат В.Е. от САК, със съдебен
адрес: *** офис 208 оспорват въззивната жалба. Претендират присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени, при условията на солидарност, искове с правна
квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД от „Б.“ АД срещу „К. Н.“ ЕООД, ЕИК *******и К.И.Н., ЕГН ********* за заплащане на сумата от 8 013,24
лева - компенсаторна неустойка, дължима съгл. чл. 9 от Договор от 25.11.2013 г. и на сумата от 3870 лева -
компенсаторна неустойка по чл. 14 от
Договора, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане, ведно с разноските за производството.
Ищецът „Б.“ АД твърди, че на 25.11.2013г. с ответника „К.Н.“ ЕООД са
сключили договор, по силата на който му е предоставил ползването на описаните в
договора движими вещи, срещу поето от него задължение ежемесечно да закупува
следните минимални количества стоки: кафе „Спетема Уникато експресо бар“ - по
10 кг. месечно или общо за целия срок на договора 360 кг. и кафе „Спетема под“
- по 250 броя месечно или общо за целия срок на договора 9 000 броя. Ответникът
К.И.Н. се е задължил да отговаря солидарно с ответника „К.Н.“ ЕООД за
задълженията по договора. Ответникът „К.Н.“ ЕООД не е изпълнил поетите
задължения, поради което ищецът е упражнил правото да развали договора - чл. 8,
т. 3 от договора, считано от 11.03.2015г. Моли съда да осъди ответниците да му
заплатят солидарно сумата от 8 013,24 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение, уговорена в чл. 9 от
договора, както и сумата от 3 870 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
при предсрочно прекратяване на договора, съгласно чл.14 от същия, ведно със законната лихва от предявяване на
исковете до окончателното плащане.
Ответниците „К.Н.“ ЕООД и К.И.Н. в срока по чл. 131 ГПК са депозирали
отговор, с който оспорват исковете. Твърдят, че не е налице съществено
неизпълнение на поетите в чл. 4, т. 9 от договора задължения, тъй като
посочените количества стоки следва да бъдат изкупени в рамките на срока на
договора - до 25.11.2016г. При условията на евентуалност правят възражение за
нищожност на чл. 9 и чл. 14 от договора поради противоречието им със закона и с
добрите нрави. Сочат, че договора е прекратен, но от ответника на основание
чл.8, ал.2 от него, поради неизпълнение от ищеца на ангажиментите си по чл.13
от Договора.
Съдът констатира
следното:
По делото е депозиран
договор от 25.11.2013 г., сключен между ищеца „Б.“ АД, ответника „К.Н.“ ЕООД, в
качеството му на ползвател и К.И.Н.,
в качеството му на солидарен съдлъжник на ползвателя. Безспорно е, че страните са
постигнали съгласие ищецът да предаде на ответника посочените в чл. 1 движими
вещи за временно ползване от ответника „К.Н.“ ЕООД, които последният да ползва
в търговски обект, находящ се в гр. София, пл.„Света Неделя“ № 4, както и че
ищецът е изпълнил задължението си да предаде за ползване посочените в договора
движими вещи. Съгласно чл. 4, т. 9
от договора ответникът „К.Н.“ ЕООД се е задължил за целия срок на договора да
закупува ежемесечно, еднократно или на части, следните минимални количества
стоки: кафе „Спетема Уникато експресо бар“ - по 10 кг. месечно или общо за
целия срок на договора 360 кг. и кафе „Спетема под“ - по 250 броя месечно или
общо за целия срок на договора 9 000 броя, по цени, съгласно ценовата листа на
ищеца, посочена в Приложение № 1, неразделна част от договора. В разпоредбата
на чл. 8, т. 3 от договора страните
са уговорили правото на ищеца едностранно и без предизвестие да прекрати предсрочно договора в
случай на неизпълнение от страна на ответника „К.Н.“ ЕООД на което и да е от
задълженията по договора и/или при нарушаване условията, при които са му
предоставени вещите по чл.1. С нормите на чл.
9 и чл. 14 от договора страните
са уговорили неустойка за
неизпълнение в случай на едностранно прекратяване на договора от ищеца по
причина, за която отговаря ответникът „К.Н.“ ЕООД, включително посочените в чл.
8, т. 3 и т. 4 хипотези. В тази случай той дължи неустойка за неизпълнение в
размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество стоки по чл. 4,
т. 9, изчислено за целия срок на договора, както и заплащане на сумата от 3 870
лв.
По направените във
въззивната жалба възражения, СГС излага следните доводи.
Настоящата инстанция намира, че компенсаторната неустойка по чл.14
от договора е предвидена от страните като обезщетение на кредитора за вредите
от неизпълнение на задължението на ползвателя за рекламиране на стоките по ценовата листа по Приложение № 1, в
случай на едностранно предсрочно прекратяване на договора, по причина за която
отговаря ползвателя. Съгласно разпоредбата на чл.13 от
договора ищцовото дружество е възложило на ползвателя срещу парично възнаграждение за целия срок на договора да рекламира в обекта по чл.4, т.1 стоките
от ценовата листа по Приложение № 1 чрез поставяне, монтиране или ползване на
предоставените му рекламни материали, като при едностранно предсрочно прекратяване на договора, по причина за която
отговаря ползвателят, той дължи връщане
на сумата от 3870 лв. като неустойка за неизпълнение, дължима в седемдневен срок от
прекратяване на договора. Изводът е, че не е налице обезщетяване на едно и също неизпълнение чрез
неустойките по чл.9 и чл.14 на договора. Те обезщетяват вредите от
неизпълнението на различни видове задължения, поети от ползвателя с договора. От
друга страна, както бе посочено по-горе, с чл.13 от договора, „Б.“ АД
възлага срещу възнаграждение на
ползвателя, а последният се задължава за целия срок на договора, да рекламира в
обекта по чл.4, т.1 стоките в ценовата листа по Приложение № 1, чрез поставяне,
монтиране или ползване на предоставените му от „Б.“ АД рекламни материали. В
случая „Б.“ АД се явява неизправна страна, тъй като никъде не се твърди, а и
няма доказателства, че е плащал възнаграждение, както е посочено в чл.13 от
договора за монтираните рекламни материали, поради което и като неизправна
страна не може да претендира неустойка по чл.14 от договора.
Подробни съображения, досежно правната същност на
неустойката, както и това дали една договорка за неустойка е нищожна, поради противоречие със закона
и добрите нрави, съдът ще изложи по-нататък по втората въззивна жалба на
ответниците „К.Н.“ ЕООД и К.И.Н..
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответниците „К.Н.“ ЕООД, ЕИК *******и К.И.Н.,
ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адвокат В.Е. от САК, със съдебен
адрес: ***, офис 208 в частта, в която те са осъдени да заплатят солидарно
неустойка за неизпълнение по договор в размер на 8013,24 лв., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане,
както и в частта на присъдените разноски. Сочи, че съдът не обсъдил
възражението на ответниците, че срокът на договора съгласно чл.3 от същия е три
години, считано от датата на подписването му, т.е. от 25.11.2013 г. до
25.11.2016 г., като в същата тази клауза е уговорено, че в случай, че
ползвателят не изкупи минималното количество стоки по чл.4, т.9, определено за
целия срок на договора, то срокът продължава действието си до изкупуването му.
Съдържанието на чл.3 противоречи на тази по чл.4, т.9 от договора и
съпоставяйки ги, ответниците твърдят, че страните са се съгласили, че в случай
на неизкупуване ежемесечно /от 1-во до 30,31-во число на съответния календарен
месец/ еднократно или на части посоченото количество кафе за срок от три
години, действието му да продължава до изкупуването на количеството. Видно от
представените от ищеца писмени
доказателства-„Справка за продажби от 25.11.2013 г. до 31.12.2014 г. и
представените от ответника „Аналитичен регистър на „К.Н.“ ЕООД за периода от
01.01.2013г. до 31.12.2013 г., от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и от
01.01.2915 г. до 31.12.2015 г.,2 ползвателят „К.Н.“ ЕООД е закупило почти 2/3 или 203 кг
кафе „Спетема уникато експресо бар“ от общо договореното количество 360 кг. и 1656 бр. кафе „Спетема
под“ от договорените 9 000 броя само за една година и един месец от
уговорения в чл.3 три годишен срок на договора. Изводът е, че не е налице
неизпълнение от страна на ответника по посочения договор, още повече
„съществено неизпълнение“. Обратното, в началото на 2015 г. е налице неизпълнение от страна на
ищеца за доставка на уговорените стоки и издаване на необходимите счетоводни
документи- фактури. Съдът не е обсъдил направеното от ответника възражение, че
договорът не е прекратен от ищеца чрез изпращане на уведомление до ответника „К.Н.“
ЕООД поради нарушения на чл.4, т.9 и т.16 от договора, а е прекратен от
ответника „К.Н.“ ЕООД чрез изплащане от негова страна на уведомление до ищеца,
че договорът е прекратен на основание чл.8, т.2 от него. Съгласно уговорените в
договора срокове и начин на поръчка/ чл.4, т.9 и т.11/, през месец януари 2015
г. ответникът „К.Н.“ ЕООД е заявил необходимото количество кафе, което е
доставено от „Б.Г.“ ЕООД, и това
дружество е издало фактура № 1300000 от 31.01.2015 г. на стойност 811,78 лв. за
поръчаното от доставчика „Б.“ АД кафе. „К.Н.“
ЕООД не е имало търговски
отношения с дружеството „Б.Г.“ ЕООД, не е уведомявано за евентуални прехвърляне
на вземания между ищеца и „Б.Г.“ ЕООД, което е започнало да издава фактури за
заявените стоки или други техни евентуални отношения. Това е неизпълнение на
посочения договор от страна на ищеца „Б.“ АД, както и други такива е мотивирало
„К.Н.“ ЕООД да изпрати до ищеца уведомление за прекратяване на договора на
основание чл.8, ал.2 от него. Отделно от това, уговорената в чл.9 от договора
клауза за неустойка е нищожна поради
противоречие със закона и добрите нрави. Тя излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Клаузата по чл.9 не е
предварително определяема и не е уговорена конкретна пределна сума, като по
този начин предпоставя възможност за неограничен период на претенцията и размер необичайно висок спрямо уговорените
минимални количества стоки, които трябва да се закупят. Релевантните критерии
при преценка за нищожност на неустойките поради накърняване на добрите нрави в
конкретния случай са естеството на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. При тази преценка съдът
следва да отдели и обсъди фактите по делото, които сочат, че страната е
сключила просто лоша сделка и следва да търпи последиците от неизгодните за
нея, но действителни уговорки от тези факти, които показват, че има нарушение
на добрите нрави, като тава нарушение е от такова естество, че у засегнатата страна
да възникне защитимо право, което да е противопоставимо на свободата на
договаряне.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното в посочената част и да бъде отхвърлен предявения иск като недоказан
и неоснователен. Претендира присъждане на разноски, включително за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемият по тази въззивна жалба „Б.“ АД, ЕИК *******,
чрез пълномощника по делото адвокат А.О.С., със съдебен адрес:***, офис 3
оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради
следното:
Правната същност на един договор се определя от неговото съдържание,
респективно от съдържанието на поетите от страните по него задължения, а не от
наименованието му. В тази връзка и с оглед осъщественото граматическо,
логическо и систематично тълкуване на клаузите на процесния договор по реда,
указан в нормата на чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че страните по делото са
съдоговорители по съглашение, по които поетите права и задължения имат
комплексен характер. Договорът съдържа както елементи на договор за заем за
послужване, чийто предмет е предоставяне ползването на кафе машините, така и на
договор за дистрибуция, при който дистрибуторът на свой риск и за своя сметка е
поел задължение да закупува съответното количество кафе от търговеца и да го
продава на крайния клиент /при изрична забрана да продава, предлага или
рекламира други марки или кафе-напитки, както и съпътстващите консумативни
стоки, освен включените в ценовата листа на „Б.“ АД, без да е получил неговото
предварително писмено съгласие - чл. 16.1. от договора/. В същия договор са
регламентирани и отношения между страните по рекламиране на стоките от ценовата
листа по Приложение № 1 чрез поставяне, монтиране или ползване на
предоставените рекламни материали, като това задължение е уговорено за целия
срок на действие на договора. Поради това следва да се приеме, че по отношение
на процесния договор като двустранен такъв приложение намират общите правила на
ЗЗД за двустранните съглашения, вкл. и тези за развалянето им.
По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна
отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто
размер са предварително определени от страните. Страните могат отнапред да
уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на
договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Неустойката, съгласно
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение неустойката се
дължи само ако страните са уговорили предварително в договора, че в случай на
виновно неизпълнение на точно определено задължение длъжникът дължи на
кредитора неустойка за вредите от неизпълнението. Размерът на неустойката и
видът на договорното неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на
уговаряне в договора. Виновното неизпълнение на договорно задължение поражда за
изправната страна правата по чл. 79 ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за
неизпълнение. Освен с правата по чл. 79 ЗЗД, изправният кредитор по двустранен
договор разполага и с потестативното право да развали договора по реда и при
предпоставките на чл. 87 ЗЗД. В случай на разваляне на договора кредиторът има
право на обезщетение за вредите от неизпълнението - чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
В конкретния случай се установява, че страните са валидно обвързани от
посочения договор, както и че ищецът е изпълнил задължението си да предаде описаните
в договора кафе машина и кафемелачка. Договорното задължение за закупуване на
минимум 40 кг. кафе на месец е обвързано със срок, като същият е уговорен в
полза на длъжника, тъй като задължението е изпълняемо, но не и изискуемо до
настъпване на последния ден от всеки календарен месец, т.е. ответникът е
следвало да изпълнява в срок до края на всеки месец, поради което и на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ползвателят е изпаднал в забава считано от деня,
следващ така определения падеж. За да възникне правото на ищеца да развали
договора е необходимо да е налице валидна договорна връзка, която не е
прекратена, неизпълнение и изрично волеизявление до неизправната страна. В
процесния случай е установено, че по силата на чл. 3 във връзка с чл. 7 от
договора, договорът е продължен до закупуване на цялото уговорено количество
кафе, тъй като е настъпило условието, от което е обусловено приложението на
разпоредбата в чл. 3, а именно в едногодишният срок не е закупено минималното
количество кафе от общо 400 кг. В този смисъл ищецът е имал право да развали на
основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 88, ал. 1, предл. второ ЗЗД с
действие занапред. Волеизявлението на кредитора е адресирано до длъжника като
същото е стигнало до него.
Неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Уговорката за неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани, систематизирани
и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от
тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
служебно (така ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС), в това число и във въззивна
инстанция. В този смисъл е и разрешението в т. 1 на ТР 1/2013 на ОСГТК,
съгласно което въззивният съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжалване,
тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за
диспозитивно правило. Тази принципна постановка се аргументира с чл. 5 ГПК,
която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в
хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес
материалноправна норма, а не диспозитивно правило, отклонението от което с
необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна.
Начинът на определяне на неустойката, както и границите й, не са определени с
императивни правни норми, поради което договарянето й без краен предел, както и
евентуалната й прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на
неустойката. Неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД тогава, когато единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно
задължителните за съдилищата постановки по т. 3 от Тълкувателно решение №
1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При неизпълнение на обещания облигационен резултат, възниква гражданска
отговорност за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от него вреди.
Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени последици, може да
претендира обезщетение за имуществени вреди във формата на претърпени загуби и
пропуснати ползи /чл. 82 ЗЗД/. Поправянето на вредите в областта на договорната
отговорност е уредено в разпоредбата на чл. 79 ЗЗД. Последиците от
неизпълнението, когато престацията е невъзможна и когато е още възможна, са
различни.
Ако невъзможността за изпълнение е причинена виновно от длъжника, както и в
случаите, при които длъжникът носи последиците от неизпълнението при липса на
вина, кредиторът може да иска обезщетение вместо изпълнение /компенсаторно
обезщетение/ - чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В този случай правоотношението не се
прекратява и кредиторът трябва да изпълни насрещното си задължение, ако има
такова. Кредиторът може, вместо да иска обезщетение, да се удовлетвори от
заместващата облага. Кредиторът може в случай на невъзможност за изпълнение на
двустранен договор, за която длъжникът отговоря, да развали договора и да търси
негативните вреди.
Ако престацията е още възможна и длъжникът е в забава - липсва изпълнение в
надлежното време, кредиторът има следните възможности: 1/ може да иска
изпълнение заедно с обезщетение за забавата /мораторно обезщетение/; 2/ може да
иска от длъжника компенсаторно обезщетение, в случай че задължението е по фикс сделка /трябва да се изпълни непременно в уговореното време/ или кредиторът няма интерес от късното изпълнение; ако
кредиторът по един двустранен договор поиска изпълнение заедно с мораторно обезщетение
или компенсаторно обезщетение, той трябва да изпълни насрещното си задължение
/или ако условията за това са налице - да извърши прихващане/ и 3/ може да
развали договора съгласно чл. 87 ЗЗД /при двустранните договори/ и да търси
негативните вреди.
При настъпил преобразуващ ефект на развалянето, кредиторът не може да търси
реално изпълнение заедно с мораторно обезщетение, съответно компенсаторно
обезщетение. В този случай той може да претендира обезщетение по чл. 88, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, което е за нарушен негативен интерес /т.е. не може да бъде
компенсаторно - развалящият може да иска само по- голямата стойност, която
насрещната престация има за него в сравнение със собствената му престация/. Ако
кредиторът се насочи към иск за изпълнение, той не може да търси обезщетение
вместо изпълнение. А ако е поискал компесаторно обезщетение, той не може да
търси изпълнение на началната престация. При разваляне на договора кредиторът
може да търси от длъжника обезщетение за вредите от развалянето, последица от засягането
на негативния му интерес - чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Тези вреди се определят,
след като от компенсаторното обезщетение се извади насрещната престация на
кредитора.
В разглеждания казус уговорената в клаузата на чл. 9 от процесния договор
неустойка не обезщетява вредите от развалянето на договора, а замества
неполучената от кредитора насрещна престация - неполучената продажна цена на
цялото/част от предварително определеното количество стока. Присъждането на
неустойка в пълния размер на продажната цена на цялото количество стока обаче е
несъвместимо с развалянето на договора. В тази хипотеза, под формата на
неустойка ищецът получава в пълен размер дължимата от ползвателя престация,
като същевременно задържа собствената си насрещна престация /съответното
количество стока/. На практика чрез неустойката по чл. 9 от процесния договор
ищецът постига резултата на реалното изпълнение, без да предостави дължимата от
него насрещна престация в пълния уговорен обем. Следователно тази неустойка е
нищожна, за което съдът следи служебно, доколкото се касае до императивна
правна норма, която съдът следва да приложи, като уговорена в противоречие с
нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Така определената договорна
неустойка в нарушение на чл. 9 ЗЗД е договорена в противоречие с добрите нрави,
накърняването на които е основание за нищожността на тази клауза съгласно чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Тъй като този порок е налице още при сключването му, то следва
извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че релевираната
претенция за заплащане на неустойка в размер на 8 013,24 лева се явява неоснователна. Обжалваното
решение в посочената част следва да се отмени, а предявеният иск - да се отхвърли.
Що се отнася до твърдението във въззивната жалба, че съдът не е обсъдил изявлението
на ответниците за разваляне на договора от тяхна
страна, то по делото е безспорно, че това изявление е било направено в отговор
на уведомлението на ищеца за развалянето му, получено от тях на 11.03.2015г.,
поради което не е подлежи на разваляне един вече развален договор.
Неоснователни са и възраженията в жалбата, че ищецът бил в неизпълнение
на задълженията си за доставка на уговорените стоки и издаване на фактури.
Съгласно чл.4, т.11 от процесния договор доставките се извършват въз основа на заявка, която е писмена и се изпраща
по факс или на ел. адрес, по избор на
ползвателя. Ответниците не твърдят, нито представят доказателства, че са
подавали заявки до ищеца по уговорения начин, които той да не е изпълнил. Неподкрепено с доказателства е твърдението, че през януари 2015г. ответното
дружество, като ползвател било заявило необходимото му количество кафе на „Б."
АД, но то било доставено от друго дружество-,,Б.Г." ЕООД, което не е
страна по процесния договор. Цитираната фактура № ********** от 31.12.2015г. не
е представена, нито приета по делото, депозираните с отговора на ИМ аналитични
регистри на ответното дружество, нямат доказателствена стойност, не са
подписани, нито датирани, нямат характер на частен документ.
Предвид основателността на жалбата от страна на ответниците, то същите имат
право на разноски в пълен размер от по 886 лв. за първата инстанция, поради
което въззивникът/ищец следва да бъде осъден да доплати още по 597,46 лв. на
двамата ответници.
За настоящата инстанция се следват разноски за адвокатско възнаграждение от
общо 1800 лв., или по 900 лв. за всеки от въззивниците/ответници, дължими от
възивника ищец.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 28.09.2018 г. по гр.д. № 30977/15г. на
СРС, ГО, 69 състав в частта, в която съдът е осъдил „К.Н.“ ЕООД, ЕИК *******и К.И.Н.,
ЕГН **********, на основание
чл. 92 ЗЗД солидарно да заплатят на „Б.“ АД, ЕИК *******, сумата от 8
013,24 лв., представляваща неустойка за неизпълнение при
прекратяване на договора, уговорена в чл. 9 от сключения между страните на
25.11.2013г. договор, ведно със законната лихва от 02.06.2015г. до
окончателното плащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.“ АД, ЕИК *******, чрез пълномощника по делото
адвокат А.О.С., със съдебен адрес:***, офис 3 срещу К.И.Н., ЕГН ********** и „К.Н.“
ЕООД, ЕИК *******чрез
пълномощника им по делото адвокат В.Е. от САК, със съдебен адрес: *** офис 208 иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно
на „Б.“ АД, ЕИК *******, сумата от 8 013,24 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение при прекратяване на договора, уговорена в чл. 9 от
сключения между страните на 25.11.2013г. договор, ведно със законната лихва от
02.06.2015г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Б.“ АД, ЕИК *******, чрез пълномощника по делото адвокат А.О.С., със
съдебен адрес:***, офис 3 да заплати
на К.И.Н., ЕГН ********** и „К.Н.“ ЕООД, ЕИК *******чрез пълномощника им по делото адвокат В.Е. от САК,
със съдебен адрес: *** офис 208 още по 597,46 лв., направени разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА „Б.“ АД, ЕИК *******, чрез пълномощника по делото адвокат А.О.С., със
съдебен адрес:***, офис 3 да заплати на К.И.Н., ЕГН
********** и „К.Н.“ ЕООД, ЕИК *******чрез пълномощника им по делото адвокат В.Е. от САК, направените разноски за
въззивната инстанция в размер по 900 лв. за всеки.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.